Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Димитринка Гайнова | |
за да се произнесе, взе предвид следното: С решение № 85 от 24.04.2014 г. по гр. д. № 211/2012г. по описа на Павликенски РС, съдът е отхвърлил предявения от О. С. гр.С. срещу Д. Б. Д. от гр.П. иск по чл.422 вр.чл.415 ал.1 от ГПК с цена 8 214.73лв., от които 7527.60лв. главница по акт за начет №11040029 от 18.11.2010г., 687.13лв. лихва от 30.12.2009г.-16.11.2010г.,ведно със законната лихва от 21.01.2011г. до окончателното изплащане и направени разноски по Ч.гр.д.№47/2011г. по описа на ПРС-168лв. и направени разноски по настоящото дело, като неоснователен и недоказан и е осъдил О. С. да заплати на Д. Б. Д. от гр.П. сумата 858.40 лева направени разноски по делото за адвокатско възнаграждение и възнаграждение на вещо лице. Против този съдебен акт в законовия срок е депозирана въззивна жалба от О. С. чрез пълномощника адв.М.. Атакува решението като сочи, че същото е неправилно и незаконосъобразно по изложени за това доводи. Моли въззивният съд да отмени решението на ПРС и да постанови друго, с което да уважи предявения установителен иск. Претендира разноски. В законоустановения срок не е постъпил отговор на въззивната жалба от отвеницата по жалба Д.Д.. В съдебно заседание пълномощникът й адв. Иванов оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде потвърдено решението на ПРС като правилно и законосъобразно. Като взе предвид становищата на страните и прецени събрÓните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ВТОС приема за установено следното: От приложената по делото искова молба е видно, че по реда на чл.422 от ГПК е предявен установителен иск от О. С. срещу Д. Д. от гр.П. и Р. Д. от гр.С., за приемане за установено, че Д. и Д. дължат солидарно на О. С. общо сумата 8214,73 лв., представляваща: 7527.60лв. главница по акт за начет №11040029 от 18.11.2010г., 687.13лв. лихва от 30.12.2009г.-16.11.2010г.,ведно със законната лихва от 21.01.2011г. до окончателното изплащане и направени разноски по Ч.гр.д.№47/2011г. по описа на ПРС. С влязло в сила определение от 19.04.2012г. е прекратено производството по отношение на ответницата Д., и същото е продължило само по отношение на ответницата Д.. Ищецът обаче не е уточнил претенцията си спрямо нея, след като първоначално е насочил иска си солидарно спрямо двете ответници. Същият, след прекратяване на производството спрямо единия солидарен длъжник, не е посочил изрично каква е исковата му претенция спрямо ответницата Д. и дали претендира само от нея цялата сума. Напротив, в първото съдебно заседание , както и в хода по същество, пълномощникът на ищеца е посочил, че поддържа исковата молба с направените в нея искания и че поддържа изцяло исковата претенция. Да се предполага, както това е направил районният съд, че ищецът поддържа исковата молба за посочената сума само спрямо Д. изцяло, е недопустимо, тъй като ищецът е този, който сезира съда, и след като е сезирал същия с искова молба, съдържаща претенция солидарно спрямо двама ответници, то при прекратяване на производството спрямо единия от тях, следва да уточни исковата си претенция спрямо останалия като страна по делото ответник. Това не е сторено от ищеца, нито районният съд му е дал такива указания. При това, като се е произнесъл без това направено уточнение на исковата претенция, и е приел, без да е изрично сезиран за това, че след прекратяване на производството по делото спрямо единия ответник, при първоначално завеждане на иска срещу двама ответници солидарно, исковата претенция е насочена изцяло за цялата сума само срещу останалия ответник, съдът се е произнесъл по непредявен иск, поради което постановеното от него решение е недопустимо. С решението си съдът е длъжен да се произнесе по очертания с исковата молба предмет на спора-в случая за приемане за установено спрямо двама ответници, че дължат солидарно посочената сума на посоченото основание. Съдът с решението си не следва да излиза извън рамките на предмета на спора, като присъжда нещо различно в сравнение с исканото от ищеца, а да се произнесе точно по търсената с иска правна защита. Тя следва обаче да бъде посочена от ищеца, в случая-след прекратяване на производството по делото спрямо единия ответник, при условие, че претенцията е насочена срещу двамата ответници солидарно, ищецът следва да посочи след това прекратяване на производството каква е претенцията му спрямо другия солидарен длъжник, след като първоначално е избрал да насочи претенцията си спрямо двамата длъжници солидарно. При това съдът е длъжен да се произнесе по заявеното от ищеца искане. В случая при липсата на това направено от ищеца уточнение, съдът като е отхвърлил претенцията спрямо останалия ответник изцяло, се е произнесъл по непредявен иск. Предвид на това, районният съд е постановил недопустимо решение. С оглед на изложеното следва решението на районния съд да бъде обезсилено и делото върнато на същия съд, който следва да остави без движение исковата молба и да даде на ищеца указания при наличието на влязлото в сила определение за прекратяване на производството по делото спрямо единия ответник, срещу когото е била насочена исковата претенция солидарно с другия ответник, да уточни предявения иск срещу останалия единствен ответник по делото, солидарен длъжник в заповедното производство, едва след което да разгледа предявения иск. Водим от горното, ВТОС Р Е Ш И: ОБЕЗСИЛВА решение № 85 от 24.04.2014г. по гр.д. № 211/2012г. по описа на Павликенски районен съд. ВРЪЩА делото на Павликенски районен съд за изпълнение на горните указания, след което-за разглеждане на предявения иск след уточняването му от ищеца. Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните. Председател: Членове: |