Решение по гр. дело №9796/2024 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 3500
Дата: 9 октомври 2025 г.
Съдия: Ивалена Димитрова
Дело: 20243110109796
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 6 август 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 3500
гр. Варна, 09.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Ивалена Димитрова
при участието на секретаря Снежана Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Ивалена Димитрова Гражданско дело №
20243110109796 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано след като с Решение № 7734 от 25.07.2024 г.,
постановено по к. адм. д. № 109/2024 г. по описа на Административен съд – Варна, е
отменено Решение № 1535 от 08.05.2023 г., постановено по гр. д. № 17778/2021 г. по описа
на Районен съд – Варна, 16-и състав, и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав
на Районен съд – Варна.
Първоначалното производство е образувано по жалба от Т. К. Т., ЕГН **********, с
адрес: гр. В., к.к. ".....", п. п. ....., срещу Решение № 1699 от 29.10.2021 г. на Общинска
служба по земеделие – Долни чифлик, офис Бяла, постановено по заявление вх. № 1699 от
24.11.1997 г. и на основание чл. 45ж, ал. 6 от ППЗСПЗЗ, вр. §27, ал. 2, т. 3 от ПЗР на ЗИД на
ЗСПЗЗ, и влязло в сила Решение № 31-240 от 29.07.2021 г. от Протокол № 31 от същата дата
на Общински съвет – гр. Бяла, за обезщетяване със земя, включена в общинския поземлен
фонд по чл. 19 от ЗСПЗЗ, както и одобрените КК и КР със Заповед РД-18-47/18.08.2006 г. на
ИД на АК, с което е възстановено на наследниците на П. М. С., бивш жител на гр. Бяла, обл.
Варна, правото на собственост върху земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ, както следва: 1) нива от 1,375
дка, пета категория, местност Качивелко, представляваща ПИ с идентификатор 07598.62.23
по КК на землище гр. Бяла, 2) нива от 0,520 дка, местност Стоян куру, представляваща ПИ с
идентификатор 07598.373.1 по КК на землище гр. Бяла, и 3) нива от 1,510 дка, местност
Стоян куру, представляваща ПИ с идентификатор 07598.382.12 по КК на землище гр. Бяла,
на основание чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ.
1
В жалбата се излага, че с Решение № 1699 от 13.11.2014 г. ОСЗ - Долни чифлик, офис
Бяла, е признала правото на собственост на наследниците на П. М. С. върху имот от 3,100
дка в местността Стоян куру, но е отказала да възстанови същия в реални граници, тъй като
имотът попада в границите на застроени урегулирани поземлени имоти. С Решение №
3468/07.08.2015 г. по гр. д. № 425/2015 г. по описа на Районен съд – Варна, 31-ви състав,
оставено в сила с Решение № 200/04.02.2016 г. по касационно адм. д. № 3311/2015 г. по
описа на Административен съд – Варна, е отменено горното Решение на ОСЗ. С писмо изх.
№ РД-12-04-12/02.03.2020 г. Председателят на ОСЗ е поискал от Община Бяла
удостоверение, че не може да се обособи самостоятелен имот с площ 3,100 дка в
строителните граници на гр. Бяла. С Решение № 1699 от 11.06.2020 г. ОСЗ е отказала да
възстанови имота в стари реални граници, като с Решение № 1699 от 30.11.2020 г. е
определила за признатото, но невъзстановено право на собственост върху същия,
обезщетение със земя 3,100 дка или 1243 лева. С писмо изх. № РД-1204-9/05.05.2021 г.
Председателят на ОСЗ, чрез Кмета на Община Бяла, е предложил на Общинския съвет – гр.
Бяла, обезщетението да се извърши чрез посочените в атакуваното решение земеделски
земи, представляващи изоставени ниви извън регулация, като с Протоколно решение № 31-
240 от 29.07.2021 г. Общинският съвет е одобрил предложението и с писмо изх. №
206/26.05.2021 г. е уведомил за това настоящия жалбоподател.
Жалбоподателят намира атакуваното решение, с което на наследниците на П. М. С.,
вместо равностоен на притежавания от наследодателката им имот в строителните граници
на гр. Бяла, са възстановени земеделски земи на стойност 1243 лева, за незаконосъобразно,
нарушаващо постановените съдебни решения и правата му, поради което настоява същото
да бъде отменено.
Ответната страна по жалбата Общинска служба по земеделие – гр. Долни чифлик, е
депозирала становище, като счита жалбата за неоснователна. Излага, че при постановяване
на атакуваното Решение № 1699 от 29.10.2021 г. от ОСЗ са съобразени предхождащите го
необжалвани от наследниците на П. М. С. и влезли в сила Решение № 1699 от 11.06.2020 г., с
което ОСЗ е отказала да възстанови имота от 3,180 дка в местността Стоян куру в стари
реални граници поради наличие на пречки по смисъла на чл. 10б от ЗСПЗЗ, и Решение №
1699 от 30.11.2020 г., с което за признатото, но невъзстановено право на собственост върху
имота, ОСЗ е определила обезщетение със земя или компенсационни бонове в размер на
1243 лева. Изтъква, че обезщетяването със земя, каквото в случая е поискано от Т. Т. по реда
на чл. 18д, ал. 3 от ППЗСПЗЗ, може да стане единствено при спазване на процедурата по чл.
45ж от ППЗСПЗЗ, след взето решение на Общинския съвет, което в случая е сторено, като в
ал. 2 на чл. 45ж от ППЗСПЗЗ на Общинския съвет е вменено задължение обезщетението да
бъде извършено съгласно § 27, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ – със земи от общинския
поземлен фонд, включително пасища и мери по чл. 19 от ЗСПЗЗ. Решение № 1699 от
29.10.2021 г. е постановено въз основа на необжалвано от наследниците на П. М. С. и
влязло в сила Решение № 31-240 от 29.07.2021 г. на Общински съвет – Бяла, с което
административният орган е обвързан. Настоява жалбата да бъде оставена без уважение.
2
Претендира присъждане на разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят Т. К. Т. се явява лично. Поддържа жалбата.
В съдебно заседание ответната страна Общинска служба по земеделие – гр. Долни
чифлик, не се представлява. С молба вх. № 76850/10.09.2025 г. процесуалният й
представител поддържа депозираното становище.
В съдебно заседание заинтересованите страни К. Г. К., Т. Г. П., М. Г. К. и Г. Н. Г. не се
явяват, не се представляват.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
Видно от Решение № 1699 от 13.11.2014 г., със същото Общинска служба по
земеделие – гр. Долни чифлик, офис гр. Бяла, по заявление № 1699/24.11.1997 г. от М. П. Д.,
на основание чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, признава правото на собственост на наследниците
на П. М. С. върху нива от 3,180 дка, пета категория, находяща се в землището на гр. Бяла, в
местността Стоян куру/Под квартала, съгласно кадастрален и регулационен план, одобрен
със Заповед № 120/08.08.1990 г. на Кмета на Община Бяла, при граници (съседи): Щ. Я. Б. и
свободен парцел, като отказва да възстанови правото на собственост върху описания имот в
съществуващи (възстановими) стари реални граници със следните мотиви: Части от
описания имот попадат в границите на следните УПИ: 68.78 кв. м от УПИ XV 907 от кв. 73
- застроен; 282,35 кв. м от УПИ ХXII 908 от кв. 73 – застроен; 252,19 кв. м от УПИ XIV 908
от кв. 73 – застроен; 33,46 кв. м от УПИ ХXIII 914 от кв. 73 – застроен; 186,04 кв. м от УПИ
XIII 909 от кв. 73 – застроен; 184,80 кв. м от УПИ VI 914 от кв. 73 – застроен; 48,23 кв. м от
УПИ XII 909 от кв. 73 – застроен; 300,98 кв. м от УПИ XXI 913 от кв. 73 – застроен; 314,09
кв. м от УПИ VII 913 от кв. 73 – застроен; 643,30 кв. м от УПИ VIII 912 от кв. 73 – застроен;
430,51 кв. м от УПИ XXXI 911 от кв. 73 – застроен; 63,01 кв. м от УПИ XXVIII 911 от кв. 73
– застроен; 237,24 кв. м от улици от кв. 73 и 75 – реализирани; 109,77 кв. м от УПИ XI 937 от
кв. 73 – застроен; 25,16 кв. м от УПИ XVI 936 от кв. 73 – застроен. Съгласно приложената
скица по чл. 13, ал. 6 от ППЗСПЗЗ, бившият имот съдържа 3180 кв. м и попада в
строителните граници на гр. Бяла, като частите от урегулираните поземлени имоти са
застроени и имат собственици, което се установява от Удостоверение по чл. 13, ал. 5 от
ППЗСПЗЗ изх. № РД9400-568-/5/06.04.2010 г. от гл. архитект на Община Бяла. Посочено е,
че наследниците ще бъдат обезщетени по реда на чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ.
Горното Решение на ОСЗ, по жалба на Т. К. Т., е отменено с Решение №
3468/07.08.2015 г. по гр. д. № 425/2015 г. по описа на Районен съд – Варна, 31-ви състав, като
преписката е върната на Общинска служба по земеделие – гр. Долни чифлик, за преценка
възможно ли е да се изготви нов ПУП за обособяване на самостоятелен парцел от незаета
площ.
Решение № 3468/07.08.2015 г. по гр. д. № 425/2015 г. по описа на Районен съд –
Варна, 31-ви състав, е обжалвано от Общинска служба по земеделие – гр. Долни чифлик,
като с Решение № 200/04.02.2016 г. по касационно адм. д. № 3311/2015 г. по описа на
Административен съд – Варна, е оставено в сила.
Видно от Искане вх. № ПО-15-484/05.11.2019 г. до Началника на ОСЗ – гр. Долни
чифлик, със същото Т. К. Т., в качеството си на наследник на П. М., заявява, че съгласно
влязло в сила съдебно решение № 3468/07.08.2015 г. по гр. д. № 425/2015 г. по описа на
Районен съд – Варна, 31-ви състав, моли да му бъде възстановена собствеността върху нива
от 3,180 дка в местност Стоян куру, като желае да бъде обезщетен със земи по чл. 19 ЗСПЗЗ,
както следва: ПИ 80063 – 0,553 дка (373.1 – 0,520 дка), 62023 – 1,376 дка.
3
С писмо изх. № РД 2400-174-/1/ от 11.03.2020 г. Кметът на Община Бяла уведомява
Началника на ОСЗ – гр. Долни чифлик, офис Бяла, че главният архитект и Дирекция УТОС
при Общината потвърждават данните, изложени в Удостоверение изх. № РД 94 0-568/5/ от
06.04.2010 г., като длъжностните лица са установили, че не може да се изготви нов ПУП, с
който да се обособи самостоятелен парцел, отговарящ на условията на УПИ, съгласно ЗУТ.
От Удостоверение изх. № РД 94 0-568/5/ от 06.04.2010 г., издадено от главния
архитект на Община Бяла, се установява, че бившият имот на П. М., нанесен в
оземлителната карта на гр. Бяла от 1932 г. без номер, с площ 3180 кв. м, не е нанесен в
кадастралния и регулационен план, одобрен със Заповед № 120/08.08.1990 г. на Кмета на
Община Бяла, като съгласно него, части от имота попадат в границите на следните УПИ:
68.78 кв. м от УПИ XV 907 от кв. 73, целият с площ 572,67 кв. м, урегулиран за
индивидуално застрояване, застроен;
282,35 кв. м от УПИ ХXII 908 от кв. 73, целият с площ 626,76 кв. м, урегулиран за
индивидуално застрояване, застроен;
252,19 кв. м от УПИ XIV 908 от кв. 73, целият с площ 639,31 кв. м, урегулиран за
индивидуално застрояване, застроен;
33,46 кв. м от УПИ ХXIII 914 от кв. 73, целият с площ 587.06 кв. м, урегулиран за
индивидуално застрояване, застроен;
186,04 кв. м от УПИ XIII 909 от кв. 73, целият с площ 678,13 кв. м, урегулиран за
индивидуално застрояване, застроен;
184,80 кв. м от УПИ VI 914 от кв. 73, целият с площ 579,21 кв. м, урегулиран за
индивидуално застрояване, застроен;
48,23 кв. м от УПИ XII 909 от кв. 73, целият с площ 640,27 кв. м, урегулиран за
индивидуално застрояване, застроен;
300,98 кв. м от УПИ XXI 913 от кв. 73, целият с площ 543,52 кв. м, урегулиран за
индивидуално застрояване, застроен;
314,09 кв. м от УПИ VII 913 от кв. 73, целият с площ 583,11 кв. м, урегулиран за
индивидуално застрояване, застроен;
643,30 кв. м от УПИ VIII 912 от кв. 73, целият с площ 1341,94 кв. м, урегулиран за
индивидуално застрояване, застроен;
430,51 кв. м от УПИ XXXI 911 от кв. 73, целият с площ 628,01 кв. м, урегулиран за
индивидуално застрояване, застроен;
63,01 кв. м от УПИ XXVIII 911 от кв. 73, целият с площ 348,47 кв. м, урегулиран за
индивидуално застрояване, застроен;
237,24 кв. м от улици от кв. 73 и 75, реализирани;
109,77 кв. м от УПИ XI 937 от кв. 73, целият с площ 651,82 кв. м, урегулиран за
индивидуално застрояване, застроен;
25,16 кв. м от УПИ XVI 936 от кв. 73, целият с площ 1248,17 кв. м, урегулиран за
индивидуално застрояване, застроен.
Посочено е, че съгласно приложената скица № 46/06.04.2010 г. по чл. 13, ал. 6 от
ППЗСПЗЗ, бившият имот по цифрови данни съдържа 3180 кв. м. Имотът попада в
строителните граници на гр. Бяла, като частите от урегулираните поземлени имоти са
застроени и имат собственици. От бившия имот могат да бъдат възстановени 0 (Нула) кв. м.
С Решение № 1699 от 11.06.2020 г. Общинска служба по земеделие – гр. Долни
чифлик, офис гр. Бяла, по заявление № 1699/24.11.1997 г. от М. П. Д., на основание чл. 18ж,
ал. 1 и чл. 18з, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, признава правото на собственост на наследниците на П.
М. С. върху нива от 3,180 дка, пета категория, находяща се в землището на гр. Бяла, в
4
местността Стоян куру, съгласно кадастрален и регулационен план, одобрен със Заповед №
120/08.08.1990 г. на Кмета на гр. Бяла, при граници (съседи): Щ. Я. Б. и свободен парцел,
като отказва да възстанови правото на собственост върху описания имот в съществуващи
(възстановими) стари реални граници със следните мотиви: Части от описания имот попадат
в границите на следните УПИ: 68.78 кв. м от УПИ XV 907 от кв. 73 - застроен; 282,35 кв. м
от УПИ ХXII 908 от кв. 73 – застроен; 252,19 кв. м от УПИ XIV 908 от кв. 73 – застроен;
33,46 кв. м от УПИ ХXIII 914 от кв. 73 – застроен; 186,04 кв. м от УПИ XIII 909 от кв. 73 –
застроен; 184,80 кв. м от УПИ VI 914 от кв. 73 – застроен; 48,23 кв. м от УПИ XII 909 от кв.
73 – застроен; 300,98 кв. м от УПИ XXI 913 от кв. 73 – застроен; 314,09 кв. м от УПИ VII 913
от кв. 73 – застроен; 643,30 кв. м от УПИ VIII 912 от кв. 73 – застроен; 430,51 кв. м от УПИ
XXXI 911 от кв. 73 – застроен; 63,01 кв. м от УПИ XXVIII 911 от кв. 73 – застроен; 237,24 кв.
м от улици от кв. 73 и 75 – реализирани; 109,77 кв. м от УПИ XI 937 от кв. 73 – застроен;
25,16 кв. м от УПИ XVI 936 от кв. 73 – застроен. Съгласно приложената скица по чл. 13, ал. 6
от ППЗСПЗЗ, бившият имот съдържа 3180 кв. м и попада в строителните граници на гр.
Бяла, като частите от урегулираните поземлени имоти са застроени и имат собственици,
което се установява от Удостоверение по чл. 13, ал. 5 от ППЗСПЗЗ изх. № РД9400-568-
/5/06.04.2010 г. от гл. архитект на Община Бяла. Посочено е, че наследниците ще бъдат
обезщетени по реда на чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ.
Видно от известие за доставяне, горното решение е получено от Т. К. Т. лично на
01.07.2020 г. Като необжалвано, решението е влязло в сила на 16.07.2020 г., което
обстоятелство е удостоверено с представен Констативен протокол изх. № РД-10-
173/09.09.2024 г. на ОСЗ – Долни чифлик.
С Решение № 1699 от 30.11.2020 г. за определяне правото на обезщетение на
собствениците по реда на чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ, чл. 10в и чл. 35 от ЗСПЗЗ Общинска
служба по земеделие – гр. Долни чифлик, офис гр. Бяла, определя на наследниците на П. М.
С. за признатото, но невъзстановено право на собственост върху нива от 3,180 дка, V
категория, право на обезщетение със земя и/или поименни компенсационни бонове: 3180 дка
V категория х 391 лв./дка на обща стойност 1243 лева. Посочено е, че обезщетението със
земя и/или поименни компенсационни бонове ще се извърши въз основа на постъпилите
писмени искания на собствениците, издадени във връзка с уведомленията по чл. 18д, ал. 3 и
чл. 19б, ал. 1 от ППЗСПЗЗ в случаите по чл. 10б и чл. 10в от ЗСПЗЗ и възможностите на
държавния и общинския поземлени фондове. Посочено е и че решението се съобщава на
заинтересованите лица и може да бъде обжалвано по отношение стойността на дължимото
обезщетение в 14-дневен срок пред РС, чрез ОСЗ.
От известие за доставяне се установява, че горното решение е получено от Т. К. Т.
лично на 10.01.2021 г. Като необжалвано, решението е влязло в сила на 26.01.2021 г., което
обстоятелство е удостоверено с представен Констативен протокол изх. № РД-10-
173/09.09.2024 г. на ОСЗ – Долни чифлик.
Видно от Мотивирано искане изх. № РД-12-04-9/05.05.2021 г., със същото Началникът
на ОСЗ – Долни чифлик, офис Бяла, чрез Кмета на Община Бяла, предлага на Общински
съвет – Бяла, на основание чл. 45ж, ал. 2 от ППЗСПЗЗ, да издаде решение за обезщетяване
на наследниците на П. М. С. за признатото, но невъзстановено право на собственост върху
нива от 3,180 дка, V категория, със следните имоти от общинския поземлен фонд: ПИ
07598.373.1 по КК и № 080063 по КВС с площ от 0,520 дка; ПИ 07598.62.23 по КК и №
062023 по КВС с площ от 1,375 дка; ПИ 07598.382.12 по КК и № 080203 по КВС с площ от
1,510 дка.
С Решение № 31-240, прието на проведено заседание на 29.07.2021 г., Общински
съвет – Бяла, на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА, §27, ал. 2, т. 3 от ПРЗ на ЗИД на
ЗСПЗЗ, чл. 45ж, ал. 2 от ППЗСПЗЗ и във връзка с мотивирано искане от Началника на ОСЗ –
Долни чифлик, предоставя земи от общинския поземлен фонд, представляващи ПИ
5
07598.62.23 по КК и КР, одобрени със Заповед РД-18-47/18.08.2006 г. на ИД на АК, с площ
1375 кв. м, ПИ 07598.382.12 по КК и КР, одобрени със Заповед РД-18-47/18.08.2006 г. на ИД
на АК, с площ 1510 кв. м, ПИ 07598. 373.1 по КК и КР, одобрени със Заповед РД-18-
47/18.08.2006 г. на ИД на АК, с площ 520 кв. м, за обезщетяване, съгласно §27, ал. 2, т. 3 от
ПРЗ на ЗИД на ЗСПЗЗ, на наследниците на П. М. С..
От известие за доставяне се установява, че писмо изх. № 206/26.08.2021 г. с
приложено Решение № 31-240/29.07.2021 г. на Общински съвет – Бяла, е получено от Т. К. Т.
лично на 02.09.2021 г. С писмо изх. № 232/04.10.2021 г. и вх. № РД-12-04-24/12.10.2021 г.
Председателят на Общински съвет – Бяла, уведомява Началника на ОСЗ – Долни чифлик, че
Решение № 31-240/29.07.2021 г. е влязло в сила на 16.09.2021 г.
С Решение № 1699 от 29.10.2021 г. на Общинска служба по земеделие – Долни
чифлик, офис Бяла, постановено по заявление вх. № 1699 от 24.11.1997 г. и на основание чл.
45ж, ал. 6 от ППЗСПЗЗ, вр. §27, ал. 2, т. 3 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ и влязло в сила Решение
№ 31-240 от 29.07.2021 г. от Протокол № 31 от същата дата на Общински съвет – гр. Бяла, за
обезщетяване със земя, включена в общинския поземлен фонд по чл. 19 от ЗСПЗЗ, както и
одобрените КК и КР със Заповед РД-18-47/18.08.2006 г. на ИД на АК, на наследниците на П.
М. С., бивш жител на гр. Бяла, обл. Варна, е възстановено правото на собственост върху
земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ, както следва: 1) нива от 1,375 дка, пета категория, местност
Качивелко, представляваща ПИ с идентификатор 07598.62.23 по КК на землище гр. Бяла,
при съседи: 07598.62.16, 07598.62.20, 07598.62.21, 07598.62.22 и 07598.62.44, 2) нива от
0,520 дка, местност Стоян куру, представляваща ПИ с идентификатор 07598.373.1 по КК на
землище гр. Бяла, при съседи 07598.301.238, 07598.373.2, 07598.373.8 и 07598.373.9, и 3)
нива от 1,510 дка, местност Стоян куру, представляваща ПИ с идентификатор 07598.382.12
по КК на землище гр. Бяла, при съседи 07598.382.11, 07598.382.13, 07598.382.15 и
07598.382.20, на основание чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ. Посочено е, че заверените скици на
горните имоти, издадени от СГКК, представляват неразделна част от Решението. Отразено е,
че Решението е постановено в състав на ОСЗ – Долни чифлик, определен със Заповед №
РД46-184/22.07.2021 г. на Министъра на земеделието, храните и горите и Заповед № РД 21-
04-143/26.07.2021 г. на Директора на Областна дирекция „Земеделие“, в състав: инж. К. С. –
началник, Р. Д., М. Г. и инж. М. М. - членове.
От Заповед № РД46-184/22.07.2021 г. на Министъра на земеделието, храните и горите,
издадена на основание чл. 25, ал. 4 от Закон за администрацията, вр. чл. 33, ал. 6 от ЗСПЗЗ и
чл. 11, ал. 1 от ЗВСГЗГФ, се установява, че М. А. М. – главен директор на Главна дирекция
„Аграрно развитие“, ОДЗ – Варна, е сред длъжностните лица, на които Министърът е
възложил да подписват решенията на общинските служби по земеделие във връзка с
възстановяването на собствеността и обезщетяването на собствениците по реда на ЗСПЗЗ и
ЗВСГЗГФ.
От Заповед № РД 21-04-143/26.07.2021 г. на Директора на Областна дирекция
„Земеделие“ се установява, че със същата, на основание чл. 19, ал. 9 и ал. 4, т. 4 от Закон за
администрацията, чл. 3, ал. 4 от Устройствения правилник на областните дирекции
„Земеделие“, чл. 33, ал. 6 от ЗСПЗЗ и чл. 60а от ППЗСПЗЗ, са определени следните
служители, които да подписват решенията на ОСЗ – Долни чифлик, във връзка с
6
възстановяването на собствеността и обезщетяването на собствениците по реда на ЗСПЗЗ и
ЗВСГЗГФ: инж. К. С. – началник на ОСЗ – Долни чифлик, Р. Д. – главен експерт в ОСЗ –
Долни чифлик, и М. Г. - главен експерт в ОСЗ – Долни чифлик. Посочено е, че решенията се
подписват и от длъжностно лице, определено със Заповед № РД46-184/22.07.2021 г. на
Министъра на земеделието, храните и горите.
С оглед на така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Съгласно чл. 146 АПК, основанията за оспорване на административните актове са:
липса на компетентност, неспазване на установената форма, съществено нарушение на
административнопроизводствени правила, противоречие с материалноправни разпоредби и
несъответствие с целта на закона.
В конкретния случай не се установява липса на компетентност. С разпоредбата на чл.
33, ал. 2 от ЗСПЗЗ законодателят е предвидил, че общинските служби по земеделие
възстановяват собствеността върху земи и гори по реда на закона, а с тази на ал. 6 от същия
законов член, че решенията на общинските служби по земеделие във връзка с
възстановяването на собствеността и обезщетяването на собствениците по реда на този
закон и на Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския
фонд, както и във връзка с оземляването на граждани, се подписват от началника на
службата, от служители, определени от директора на областната дирекция "Земеделие", и от
длъжностни лица, определени от министъра на земеделието и храните. Атакуваното
решение е издадено от общинска служба по земеделие – т. е. налице е материална
компетентност на органа, издал акта, съобразно чл. 33, ал. 2 от ЗСПЗЗ. Доколкото
общинските служби по земеделие са териториални звена на областните дирекции
"Земеделие" (чл. 33, ал. 1 от ЗСПЗЗ), а атакуваният акт е издаден от ОСЗ – Долни чифлик, за
имот, находящ се в същата община, налице е и териториална компетентност на издаващия
орган. Налице е и персонална такава, тъй като конкретните лица, постановили и подписали
решението, са оправомощени за това със Заповед № РД46-184/22.07.2021 г. на Министъра на
земеделието, храните и горите и Заповед № РД 21-04-143/26.07.2021 г. на Директора на
Областна дирекция „Земеделие“, издадени на основание чл. 33, ал. 6 от ЗСПЗЗ.
Решението е постановено в предписаната от закона писмена форма и съдържа
относимите реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК, както и по ЗСПЗЗ. Не следва да се приеме, че
формата е нарушена с оглед липсата на представена скица, въпреки изрично посоченото в
решението, че заверените скици на възстановените имоти, издадени от СГКК, представляват
неразделна част от същото. Това е така предвид разпоредбата на чл. 45ж, ал. 4 от ППЗСПЗЗ,
с която е уредено, че за имоти, които са разположени в землища с одобрени кадастрална
карта и кадастрални регистри, общинската служба по земеделие предоставя решението на
службата по геодезия, картография и кадастър за служебно нанасяне на имота в
кадастралната карта и в кадастралните регистри и за издаване на скица по реда на ЗКИР,
като в случая решението не е влязло в сила, поради което и не е предоставено на СГКК.
Спазена е процесуалната процедура, изрично разписана в чл. 45ж от ППЗСПЗЗ, при
издаване на атакуваното решение, както и предвидената такава в АПК относно издаване на
индивидуални административни актове. Въз основа на Решение № 1699 от 11.06.2020 г. и
Решение № 1699 от 30.11.2020 г., влизането в сила на които – съответно на 16.07.2020 г. и
26.01.2021 г., е удостоверено с представен в настоящото производство Констативен протокол
№ РД-10-173/09.09.2024 г. на ОСЗ – Долни чифлик, неоспорен от жалбоподателя, с
Мотивирано искане от дата 05.05.2021 г. Началникът на ОСЗ – Долни чифлик, офис Бяла, е
предложил на Общински съвет – Бяла, да издаде решение за обезщетяване на наследниците
на П. М. С. с имоти от общинския поземлен фонд, а именно: ПИ с идентификатор
07598.373.1 по действащите КККР и № 080063 по КВС с площ от 0,520 дка; ПИ с
7
идентификатор 07598.62.23 по КК и № 062023 по КВС с площ от 1,375 дка; ПИ 07598.382.12
по КК и № 080203 по КВС с площ от 1,510 дка. Решение № 31-240 в горния смисъл е
гласувано и прието от Общинския съвет на заседание на 29.07.2021 г. За така приетото
решение настоящият жалбоподател е уведомен с писмо изх. № 206/26.08.2021 г., получено от
него на 02.09.2021 г.; решението не е обжалвано и е влязло в сила на 16.09.2021 г., както
изрично е посочено и в Решение № 7734 от 25.07.2024 г. по к. адм. д. № 109/2024 г. по описа
на Административен съд – Варна. За влизането на решението на Общинския съвет в сила
Началникът на ОСЗ – Долни чифлик, е уведомен с писмо изх. № 232/04.10.2021 г. и входящ
такъв от 12.10.2021 г. На основание влязлото в сила решение на Общинския съвет е
постановено атакуваното Решение № 1699 от 29.10.2021 г.
Не е налице твърдяното в жалбата противоречие на атакуваното решение с
материалноправни норми. Изрично в чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ е предвидено, че собствениците
или техните наследници, притежавали земеделски земи преди образуването на
трудовокооперативни земеделски стопанства или държавни земеделски стопанства,
независимо от това, дали са били включени в тях или в други, образувани въз основа на тях,
селскостопански организации, намиращи се в границите на урбанизираните територии
(населени места) или извън тях и са застроени или върху тях са проведени мероприятия,
които не позволяват възстановяване на собствеността, имат право на обезщетение по тяхно
искане с равностойни земи от държавния или от общинския поземлен фонд и/или с
поименни компенсационни бонове. С §27, ал. 2, т. 3 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ е уредено, че за
обезщетяване на собствениците, чиято собственост не може да бъде възстановена,
общинските съвети предоставят земи от общинския поземлен фонд, включително пасища и
мери по чл. 19 от ЗСПЗЗ. От цитираните разпоредби следва, че обезщетяването, освен ако от
собственика не е избрано то да стане с компенсационни бонове, при всички случаи е със
земеделска земя – каквато, по силата на чл. 2, т. 1 от ЗСПЗЗ, не са земите в границите на
урбанизираните територии. В урбанизирана територия по реда на ЗСПЗЗ се възстановяват
единствено земи в стари реални граници, когато за това не са налице законови пречки и
когато същите са имали характер на земеделски земи при извършване на мероприятията по
чл. 10 ЗСПЗЗ.
Не се установява и атакуваното решение да нарушава по какъвто и да е начин
представените по делото влезли в сила съдебни решения.
При установеното спазване както на процесуалните, така и на материалноправните
норми, предвидени в специалния закон, съдът намира, че при постановяването на Решение
№ 1699 от 29.10.2021 г. не е налице противоречие с целта на закона и негово превратно
прилагане. Що се отнася до изтъкваната многократно от жалбоподателя определена от ОСЗ
стойност на земята в размер на 1243 лева, същата е определена не с атакуваното решение, а
с влязлото в сила Решение № 1699 от 30.11.2020 г., което не е предмет на настоящото дело, а
и което настоящият жалбоподател, въпреки предоставената му възможност за това, изрично
указана в текста на самото решение, не е обжалвал. Отделно, следва да бъде съобразен и
фактът, че с Искане вх. № ПО-15-484/05.11.2019 г. до Началника на ОСЗ – гр. Долни чифлик,
представляващо част от административната преписка по издаване на разглеждания акт, Т. Т.,
в качеството си на наследник на П. М., изрично е заявил - в изпълнен от него саморъчно
ръкописен текст, че желае да бъде обезщетен със земи по чл. 19 ЗСПЗЗ, както следва: ПИ
80063 – 0,553 дка (373.1 – 0,520 дка) и, 62023 – 1,376 дка (лист 30 от настоящото дело и лист
94 от гр. д. 17778/2021 г.). Видно от мотивираното искане на Началника на ОСЗ от дата
05.05.2021 г., именно тези имоти са и предложени на Общинския съвет за обезщетяването;
приети са от последния и съответно включени в атакуваното решение.
С оглед на изложеното, съдът намира, че сезиралата го жалба е неоснователна и
следва да бъде оставена без уважение.

8
Относно съдебно-деловодните разноски:

При този изход от спора, разноски се следват на ответника. Процесуалният
представител на същия юрисконсулт Дженова е направила искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение при първоначалното разглеждане на спора по гр. д. №
17778/2021 г. по описа на Районен съд – Варна, по к. адм. д. № 109/2024 г. по описа на
Административен съд – Варна, и в настоящото производство. С крайния акт по гр. д. №
17778/2021 г. на страната е присъдено такова в размер на 300 лева, като съдът намира, че
възнаграждение в същия размер следва да бъде присъдено и за разглеждането на делото
пред Административен съд - Варна, както и пред настоящата инстанция.

Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ, на основание чл. 146 от АПК, жалбата от Т. К. Т., ЕГН
**********, с адрес: гр. В., к.к. ".....", п. п. ....., срещу Решение № 1699 от 29.10.2021 г. на
Общинска служба по земеделие – Долни чифлик, офис Бяла, постановено по заявление вх.
№ 1699 от 24.11.1997 г. и на основание чл. 45ж, ал. 6 от ППЗСПЗЗ, вр. §27, ал. 2, т. 3 от ПЗР
на ЗИД на ЗСПЗЗ, и влязло в сила Решение № 31-240 от 29.07.2021 г. от Протокол № 31 от
същата дата на Общински съвет – гр. Бяла, за обезщетяване със земя, включена в общинския
поземлен фонд по чл. 19 от ЗСПЗЗ, както и одобрените КК и КР със Заповед РД-18-
47/18.08.2006 г. на ИД на АК, с което е възстановено, на основание чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ, на
наследниците на П. М. С., бивш жител на гр. Бяла, обл. Варна, правото на собственост върху
земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ, както следва: 1) нива от 1,375 дка, пета категория, местност
Качивелко, представляваща ПИ с идентификатор 07598.62.23 по КК на землище гр. Бяла, 2)
нива от 0,520 дка, местност Стоян куру, представляваща ПИ с идентификатор 07598.373.1
по КК на землище гр. Бяла, и 3) нива от 1,510 дка, местност Стоян куру, представляваща ПИ
с идентификатор 07598.382.12 по КК на землище гр. Бяла.

ОСЪЖДА, на основание чл. 143, ал. 3 и чл. 226, ал. 3 от АПК, Т. К. Т., ЕГН
**********, с адрес: гр. В., к.к. ".....", п. п. ....., да заплати на Общинска служба по земеделие
– Долни чифлик, с адрес: гр. Бяла, общ. Долни чифлик, ул. „Андрей Премянов“ № 16, сумата
от 900,00 лева (Деветстотин лева), представляваща съдебно-деловодни разноски,
включващи юрисконсултско възнаграждение по гр. д. № 17778/2021 г. по описа на Районен
съд – Варна, к. адм. д. № 109/2024 г. по описа на Административен съд – Варна, и гр. д. №
9796/2024 г. по описа на Районен съд – Варна, 52-ри състав.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Варна, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9