№ 353
гр. София, 12.02.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Златина Рубиева
Членове:Иванка Иванова
Петя Алексиева
при участието на секретаря Невена Б. Г.
като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно частно гражданско
дело № 20231000502543 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.274-чл.279 от ГПК.
Образувано е по частна въззивна жалба на „Хоум Ту Ю България“ АД
срещу Разпореждане № 4625 от 04.07.2023 г., постановено по т.д. №
1237/2022 г. по описа на СГС, ТО, VІ-3 състав, с което е върната въззивна
жалба с вх. № 63112/03.07.2023 г., подадена от „Хоум Ту Ю България“ АД
срещу постановеното по делото решение от 24.05.2023 г., като подадена след
изтичане на срока за обжалване.
Частната въззивна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК
(препис от обжалвания съдебен акт е връчен редовно на 19.07.2023 г., а
жалбата е подадена на 26.07.2023 г.), чрез процесуален представител адвокат
К. с надлежно учредена представителна власт по делото с пълномощно
приложено на л.59 и л.60 от първоинстанционното дело. Дължимата
държавна такса е внесена с вносен документ от 23.08.2023 г.
С оглед на горното частната жалба се явява редовна.
Жалбоподателят поддържа неправилност на обжалваното разпореждане.
Твърди, че е налице техническа грешка допусната от куриерската фирма при
изписване датата на товарителницата, като вместо вярната дата 20.06.2023 г.,
когато въззивната жалба е предадена на куриера, е записана дата 22.06.2023 г.
В срока по чл.276, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на частната жалба от
1
ответната страна П. К. К. чрез процесуалния му представител адвокат К., с
който оспорва същата като неоснователна и моли съда да я отхвърли.
В съдебно заседание частният жалбоподател, редовно призован, не
изпраща представител, не изразява становище в хода по същество.
В съдебно заседание ответникът по частната жалба оспорва същата чрез
своя процесуален представител. Претендира направените разноски за платен
адвокатски хонорар.
Въззивният съд и след като се запозна със становището на страните,
приложеното гр.д. № 1237/2022 г. по описа на СГС, ГО, VІ-3 състав, както и
събраните пред настоящата инстанция писмени доказателства, намира
следното:
От фактическа страна:
Гр.д. № 1237/2022 г. по описа на СГС, VІ-3 състав е приключило с
Решение № 667/24.05.2023 г., препис от което е връчено редовно на ищеца
„Хоум Ту Ю България“ АД на 06.06.2023 г. На 22.06.2023 г. посредством
пратка от куриер „Експрес Деливъри“ ООД, ищецът депозира въззивна жалба
срещу постановеното решение, която е входена в регистратурата на СГС с №
6311/03.07.2023 г.
При така установените по-горе факти с обжалваното разпореждане
съдът е приел, че въззивната жалба е подадена на 22.06.2023 г. чрез куриер и
след изтеклия на 20.06.2023 г. срок за обжалване.
Пред настоящата инстанция и от приетото по делото удостоверение,
издадено от куриер „Експрес Деливъри“ ООД, неоспорено от страните, се
установява безспорно, че пратка с баркод № *********/22.06.2023 г. София-
София е изпратена от Адвокатско дружество Д. и Д., предадена в офис на
дата 22.06.2023 г. в 18:00 часа. В описанието на пратката е посочено ВЖ от
„Хоум Ту Ю България“ АД по т.д.№ 1237/22 г. с обратни документи.
Пратката е получена в СГС на 03.07.2023 г.
При така установените факти, съдът приема следното от правна
страна:
2
Частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт подлежащ на
обжалване и в срок, поради което се явява процесуално допустима.
Обжалваното определение е правилно и законосъобразно, а частната
въззивна жалба-неоснователна.
Безспорно от гореизложеното се установява, че ищецът е обжалвал
Решение № 667/24.05.2023 г. след изтичане на законоустановения в чл.259,
ал.1 от ГПК двуседмичен срок за обжалване. Препис от постановеното по
делото решение е връчен редовно на ищеца на 06.06.2023 г. и по правилото на
чл.60, ал.4 от ГПК, двуседмичният срок е изтекъл съответно на 20.06.2023 г.-
присъствен ден, т.е. ищецът е могъл да депозирана въззивната си жалба,
включително чрез куриер най-късно до 20.06.2023 г., а въззивната жалба
срещу съдебния акт е подадена на 22.06.2023 г., когато същата е предадена в
офис на куриер „Експрес Деливъри“ ООД, поради което и както правилно е
приел първоинстанционния съд, същата се явява просрочена, а като такава
процесуално недопустима.
Поради съвпадане на изводите на двете инстанции, обжалваният съдебен
акт следва да бъде потвърден.
Ответната по жалбата страна претендира сторените от нея разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение. Искането е основателно.
Съдът е длъжен да се произнесе по искането за разноски с всеки акт, с
който приключва делото в съответната инстанция. При частните
производства следва самият акт да слага край на делото и с него да
приключва съдебният спор, а не и когато то приключва с акт, след който
спорът продължава да бъде висящ. В последния случай разноските по
частните производства ще бъдат възложени при приключване на съдебното
производство оглед изхода на материалноправния спор.
И тъй като с постановяване от въззивния съд на настоящото
определение се приключва разглеждането на делото, то на ответника по
жалбата и на основание чл.78, ал.3 от ГПК, предвид изхода на производството
и неоснователността на подадената частна въззивна жалба, следва да се
присъдят претендираните от него разноски. Изцяло в този смисъл е и
задължителната съдебна практика, обективирана в Определение №
3
491/27.06.2011 г. по ч. т. д. № 288/2011 г. на II т. о., Определение №
1016/21.12.2011 г. по ч. т. д. № 665/2011 г. на II т. о., както и в Определение №
395/30.05.2011 г. по ч. т. д. № 378/2011 г. на I т. о., Определение № 153 от
25.02.2013 г. на ВКС по ч. т. д. № 1035/2013 г., I т. о., ТК, Определение № 87
от 26.02.2016 г. на ВКС по ч. гр. д. № 481/2016 г., IV г. о., ГК. В тях състави
на ВКС са приели, че произнасянето по искането за разноски предпоставя
приключване на делото в съответната инстанция по начин, изключващ
разглеждането му отново от тази инстанция.
С представеният по делото договор за правна защита и съдействие от
23.10.2023 г. се установяват, че ответникът по жалбата е заплатил адвокатско
възнаграждение в размер на 4 500 лв., в брой, при подписване на договора,
поради което и в тази част същият има характер на разписка.
Мотивиран от горното, Апелативен съд-София, 8-ми граждански състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 4625 от 04.07.2023 г., постановено
по гр.д. № 1237/2022 г. по описа на СГС, ТО, VІ-3 състав, с което е върната
въззивна жалба с вх.№ 63112/03.07.2023 г., подадена от „Хоум Ту Ю
България“ АД срещу постановеното по делото решение от 24.05.2023 г., като
подадена след изтичане на срока за обжалване.
ОСЪЖДА „Хоум Ту Ю България“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.Варна, район Одесос, бул. „Владислав Варненчик“ №
1, ет.8, офис 23 да заплати на основание чл.78, ал.3 от ГПК на П. К. К., ЕГН
**********, гр.***, ул. „***“ № * сумата от 4 500 лв. (четири хиляди и
петстотин лв.) разноски направени пред настоящата инстанция.
Определението подлежи на обжалване от жалбоподателя с частна жалба
в едноседмичен срок от получаване на препис от същото пред Върховен
касационен съд, при условията на чл.280, ал.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4
5