Р Е Ш Е Н И Е
№ 260077
гр. Свищов, 02.08.2021г.
Свищовският районен съд, в публично заседание на 30.06.2021 година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СТЕЛА БЪЧВАРОВА
при участието на секретаря Петя Братанова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1131 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по иск с правно основание чл.
127, ал. 2 от СК и съединени с него в условията на обективно кумулативно
съединяване субективно съединени искове по чл. 149 от СК за издръжка за
минало време на двете малолетни деца.
Ищецът А.Г.П., с ЕГН ********** твърди, от съвместното
си съжителство с ответницата Н.Д.С., с ЕГН ********** имат две деца А.А.Г. с
ЕГН ********** и Н.А.П. с ЕГН **********. Заявява, че след раждането им живели
заедно – първо в дома на неговите родители, а след това и на квартира.
Ответницата на 07.03.2020г. напуснала дома им и селото и от тогава не се е
появявала От разговори с нея по телефона разбрал, че в момента се намира в
Германия, но не проявила интерес към децата. Напротив , поради проявеното
отношение на майката, детето А. не получило еднократна помощ при започването му
в първи клас.
Моли съда да постанови решение, с което да му
предостави упражняването на родителските права по отношение на малолетните
деца, те да живеят на неговия адрес.
Моли ответницата да бъде осъдена да му заплаща ежемесечна издръжка в
размер на 200 лв. за детето А. и в размер на 180 лева за детето Н.. Претендира
издръжка за минало размер в общ размер на 2 880лв. за двете деца – по 320лв.
месечно за периода от 07.03.2020г. до датата на завеждане на исковата молба.
Претендира разноски.
В предоставения й срок по чл. 131 от ГПК, особения
представител на ответницата адв. Х.Т. е депозирал отговор на исковата молба.
Счита исковете за неоснователни. Възразява срещу описаните в исковата молба
факти, тъй като същите не били доказани.
Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли
исковите претенции.
В съдебно заседание ищцата чрез упълномощения
повереник адв. Х.П. поддържа исковата си молба, като моли претенцията да бъде
уважена.
В съдебно заседание ответника не се явява и представлява
се от особения представител.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност и на основание чл.235 от ГПК, намира за
установено от фактическа страна следното:
Страните са родители на малолетното дете А.А.Г., роден
на ***г. видно от Удостоверение за раждане, издадено по Акт за раждане №108/22.07.****г.
на Община Левски.
Страните са родители и на малолетното дете Н.А.П.,
родена на ***г. видно от Удостоверение за раждане, издадено по Акт за раждане №140/20.11.****г.
на Община Левски.
Между страните е безспорно, че децата им са родени от
извънбрачно съжителство.
По делото е изискан и изготвен социален доклад. Видно
от него е, че при социалното проучване се е установило, че основна грижа да двете
деца полага бащата , подпомаган от неговите родители. Бащата е осигурил
подходяща и безопасна среда в семейното жилище, което той обитава заедно с
прародителите по бащина линия. Бащата работи без трудов договор инцидентно в
сферата на строителството. Посочва месечен доход от около 1000 лв., който е
непостоянен и зависещ от това дали работи. Детето А. през учебната 2020/2021г.
е било ученик в ОУ„**********“ с.*******, а детето Н. е посещавало детска
градина „*******“. Сочи се, че децата са
родени от съжителството на страните. В началото на връзката им съжителите
живели в дома на родителите на ищеца. След като се родило първото им дете,
страните заживели самостоятелно. През 2020г. майката е напуснала семейството и
от тогава само веднъж се е свързала с бащата, за да разговарят за децата.
Посочено е, че семейството разполага с роднини и приятели на територията на
селото, на които може да разчита на помощ при възникнала необходимост. При
извършеното социално проучване е установено че налице стабилност и сигурност
при отглеждане и възпитание на децата в семейната им среда на бащата. Посочено
е, че между двамата родители липсва комуникация, като бащата заявява, че не
разполага с информация за местонахождението на майката.
В заключение е посочено, че за децата е осигурена
сигурна и спокойна среда, качествено и навременно задоволяване на всички
потребности , адекватни грижи за здравето, достъп до образование, индивидуално
внимание и любов. Между бащата и децата съществува привързаност, като наличието
на такава връзка е от изключително значение за правилното развитие на децата.
Видно от свидетелските показания на Е.А.– съседка е,
че повече от година ответницата е напуснала ищеца и от тогава не се е появявала
в селото и не е виждала децата. Това не бил единичен случай, тъй като същата и
друг път напускала селото за известно време. Свидетелката изнесе, че грижи за
децата полагал ищеца, подпомаган от своите родители. Свидетелката общувала
всеки ден с децата и имала лични впечатления от тях. По-голямото дете не
споменавало за майка си, а момиченцето дори не я помнело. Децата били добре отглеждани.
Според св. Г.Т.- баща на ищеца, ответницата напуснала
семейството си преди повече от година и половина. След това синът му ходил да я
търси, но ответницата не се върнала. Грижите за децата поел изцяло бащата,
подпомаган от свидетеля и съпругата му. Заявява, че в деня когато майката си
тръгнала, тя била с по-малкото дете. Отишла на център и то оставила там, а
самата тя се качила на някакъв автомобил и си тръгнала.
Съдът изслуша на основание чл.59, ал.6 от СК. Според
него майката на децата не поддържа връзка с него. Заявява, че изпитва трудности
при общуване с институциите във връзка с децата, тъй като често се искало
съгласие на майката.
От изисканите служебно от съда справки, се установи,
че двамата родители нямат вписани трудови договори.
От представената служебна бележка №238/19.10.2016г. на ОУ„**********“ с.******* се установява, че детето е записано в първи клас за учебната 2020/2021г.
При така установената фактическа обстановка, съдът
направи следните правни изводи: Съгласно разпоредбата на чл. 127, ал. 2 СК при
спор относно родителските права, ако родителите не постигнат споразумение по
ал. 1, спорът се решава от районния съд по настоящия адрес на детето.
Производството е спорна съдебна администрация и при решаването на делото съдът
се ръководи от интереса на детето.
Няма спор между страните и от доказателствата по
делото се установява че страните А.Г.П. и Н.Д.С. са родители на малолетните деца
А.А.Г., роден на ***г. и Н.А.П., родена на ***г. Не е спорно, че към момента на
подаване на иска в съда и към настоящия момент страните живеят разделени и
непосредствени грижи за децата полага техния баща. Липсата на комуникация между страните по делото и
дезинтересираността на ответницата спрямо двете малолетни деца обуславят
наличието на спор помежду им, в качеството им на родители на малолетните, относно
местоживеенето на децата, упражняването на родителските права спрямо тях,
личните отношения с децата и издръжката им, съгласно чл. 142, чл. 143 от СК,
който следва да бъде разрешен от сезирания съд по настоящия адрес на децата.
Ето предявеният от ищцата иск с правно основание чл. 127, ал. 2 от СК е
процесуално допустим.
Въз основа на събраните в хода на процеса
доказателства, съдът намира, че в интерес на децата е родителските права да
бъдат предоставени на бащата и да бъде определено местоживеенето им при бащата. Същото не се
оспорва от особения представител на майката. От друга страна бащата има желание
и възможност да се грижи за децата, създал е условия, които адекватно задоволят
техните нужди, децата са емоционално привързани към него и останалите роднини
по бащина линия, както и бащата е подпомаган в отглеждането на децата от своите
родители. При вземане на решението съдът
отчете наличието на родителски качества у бащата, установено със свидетелските
показания, прякото полагане на грижи за малолетните деца, наличието на умения
за възпитание и изразеното изрично желание на бащата за отглеждане и възпитание
на малолетните деца.
Бащата не е предложил режим на лични
отношения на майката с децата, но счита, че при определянето му следва да се
съобрази обстоятелството, че няма информация къде живее майката, поради което
при определянето му съдът не следва да определя приспиване на децата при
майката. При определяне режима на лични отношения съдът следва да се съобрази
преди всичко висшия интерес на детето, който налага осигуряването на възможност
за най - пълноценни контакти с онзи от родителите, който не упражнява
непосредствено родителските права, за може същият да има възможност пълноценно
да изразява своята родителска обич и да полага грижи. В случая децата са на
възраст, съответно осем и три години. В тази възраст се създават отношенията на
доверие и емоционална привързаност между децата и родителите. По делото се
събраха данни за наличие на отчуждение към майката. Съдът след като съобрази
ниската възраст на децата, наличието на отчуждение на децата към майката,
обстоятелството, че ответницата се е
дезинтересирала от тях и липсата на данни за местонахождението й, намира, че подходящ
режим е майката да взема и връща децата от и на адреса на бащата всяка втора и четвърта събота и неделя от
месеца, от 10,00 часа до 17,00 часа без право на приспиване. Така предложения
режим на лични контакти на майката с децата би позволил поддържането на
стабилна емоционална връзка на децата със своя родител, доколкото фигурата на майката
е изключително важна при формирането на характера на децата и правилното им
емоционално съзряване.
Съгласно чл. 143, ал. 1 от СК всеки родител е длъжен
съобразно своите възможности и материално състояние да осигури условия за
живот, необходими за развитието на детето. Размерът на издръжката, съгласно
разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от СК се определя от нуждите на лицето, което
има право на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи.
По отношение въпроса за дължимата от ответницата
издръжка, която съобразно актуалната редакция на чл. 142, ал. 2 СК е обвързана
с размера на минималната за страната работна заплата и е равна на една четвърт
от размера на минималната работна заплата, т.е. към настоящия момент
представлява стойност от 162,5 лв. В конкретния случай следва да се съобрази
обстоятелството, че детето Н. е почти на 4 години и посещава детска градина. Въпреки,
че по делото не се установиха негови специфични нужди, които да налагат
определяне на по-висок размер на издръжка, следва да се уважи претендирания от
ищеца размер от 180 лв. месечно, предвид обстоятелството, че майката изцяло се
е дезинтересирала от отглеждането на детето. Освен това същата е в
трудоспособна възраст и няма данни да е възпрепятствана да получава доходи от
трудова дейност. Следователно дължимия от ответницата като майка размер на
издръжката на малолетното ѝ дете Н. следва да бъде определен в размер на
180,00 лева, считано от датата на исковата молба – 30.11.2020 г. до настъпване на законоустановени причини за
изменението или прекратяването ѝ. . На основание чл. 146, ал. 1 от СК
ответницата дължи и обезщетение за забава, в случай, че просрочи заплащането на
отделните вноски в размер на законната лихва.
По отношение на детето А., който е на 8 години и е
ученик, също по делото не се установиха негови специфични нужди, които да
налагат определяне на по-висок размер на издръжка. Тъй като е ученик за
издръжката му се налагат по-високи суми, тъй като са необходими средства не
само за храна, облекло, обувки, но и от средства за учебни помагала, мобилни
устройства на които да се обучава. Следва да се уважи претендирания от ищеца
размер от 200 лв. месечно, предвид обстоятелството, че майката изцяло се е
дезинтересирала от отглеждането на детето. Освен това същата е в трудоспособна
възраст и няма данни да е възпрепятствана да получава доходи от трудова
дейност. Следователно дължимия от ответницата като майка размер на издръжката
на малолетното ѝ дете Н. следва да бъде определен в размер на 200,00
лева, считано от датата на исковата молба – 30.11.2020 г. до настъпване на законоустановени причини за
изменението или прекратяването ѝ. На основание чл. 146, ал. 1 от СК
ответницата дължи и обезщетение за забава, в случай, че просрочи заплащането на
отделните вноски в размер на законната лихва.
По иска по чл. 149 от СК за издръжка на децата за
минало време:
По делото се установи, че ответницата не е престирала
издръжка на двете си деца от раздялата си с ищцата, предвид което и на
основание чл. 149 от СК дължи на малолетните си деца издръжка за минало време,
търсена в случая, считано от 07.03.2019 г. до датата на завеждане на исковата
молба –30.11.2020 г., с което предявените от ищеца в условията на обективно
съединяване с главния иск по чл. 127, ал. 2 от СК субективно съединени искове
по чл. 149 от СК за издръжка за минало време на децата се явяват доказани по
основание. По съображения, аналогични с изложените относно иска по чл. 143, ал.
2 от СК, съдът следва да присъди на всяко едно от двете деца месечна издръжка
за минало време от 160лв. месечно (около минималния размер месечна издръжка за
2020 г. ), считано от 07.03.2020 г. до датата на предявяване на исковата молба
–30.11.2020 г. /за 8 месеца и 24 дни/, поради което субективно съединените
искове по чл. 149 от СК се явяват доказани в размер от по 1403,87лв. издръжка
за минало време за всяко дете или по 160лв. месечно (8м. х 160лв. =1280лв. + 123,87лв.
/160лв.:31 дни=5, 16лв. х 24 дни/ =1403,.87лв.), като до пълно претендирания
размер от 1440 лв. издръжка за минало време за всяко дете, искът следва да се
отхвърли като неоснователен.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените от него съдебни
разноски за внесена ДТ от 30лв.,
заплатено адв. възнаграждение от 400лв. и внесен депозит от 300 лв. за особен
представител, съобразно уважената част от исковата претенция, които следва да
бъдат възложени в тежест на ответницата в размер на 726,81 лв.
Ответницата не претендира разноски и съдът не дължи
произнасяне.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответницата следва
да бъде осъдена да заплати държавна такса върху определения размер на
издръжката занапред и за минало време в размер на 659,80 лв. по сметка на
РС-Свищов, определена съобразно чл. 7.2 от Тарифата за ДТССГПК, както и 5лв.
държавна такса за издаване на изпълнителен лист.
На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК съдът следва да
допусне предварително изпълнение на съдебното решение в частта на присъдената
издръжка на двете деца занапред и за минало време.
Водим от горното и на основание чл.127, ал.1 от Семейния кодекс, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕДОСТАВЯ на основание чл.127, ал.2 СК
упражняването на РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА над родените от съвместното съжителство
между А.Г.П., с ЕГН ********** и Н.Д.С., с ЕГН ********** МАЛОЛЕТНИ ДЕЦА – А.А.Г.
с ЕГН ********** и Н.А.П. с ЕГН ********** на техния баща и законен
представител - А.Г.П., с ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл.127, ал.2 СК МЕСТОЖИВЕЕНЕТО
на МАЛОЛЕТНИТЕ ДЕЦА – А.А.Г. с ЕГН ********** и Н.А.П. с ЕГН ********** на
АДРЕСА на техния баща и законен представител - А.Г.П., с ЕГН ********** с адрес
***.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения между майката Н.Д.С.,
с ЕГН ********** и МАЛОЛЕТНИТЕ ДЕЦА – А.А.Г. с ЕГН ********** и Н.А.П. с ЕГН **********
както следва: всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца, от 10,00 часа
до 17,00 часа, без право на приспиване, като майката взема и връща децата от и
на адреса на бащата.
ОСЪЖДА майката Н.Д.С., с ЕГН **********, с адрес *** ДА
ЗАПЛАЩА на А.Г.П., с ЕГН ********** с адрес ***, в качеството му на баща и
законен представител на МАЛОЛЕТНИТЕ ДЕЦА – А.А.Г. с ЕГН ********** и Н.А.П. с
ЕГН **********, месечна издръжка за детето А.А.Г. с ЕГН ********** в размер на
200,00 лева ( двеста лева ), считано от дата на предявяване на иска – 30.11.2020г.
до настъпването на законоустановени причини за изменението или прекратяването
ѝ, ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска до
окончателното изплащане на дължимата сума и за детето Н.А.П. с ЕГН ********** и
в размер на 180,00 лева ( сто и осемдесет лева ), считано от дата на
предявяване на иска – 30.11.2020г. до настъпването на законоустановени причини
за изменението или прекратяването ѝ, ведно със законната лихва за забава
върху всяка просрочена вноска до окончателното изплащане на дължимата сума.
ОСЪЖДА майката Н.Д.С., с ЕГН **********, с адрес *** ДА
ЗАПЛАТИ на А.Г.П., с ЕГН ********** с адрес ***, в качеството му на баща и
законен представител на МАЛОЛЕТНИТЕ ДЕЦА – А.А.Г. с ЕГН ********** и Н.А.П. с
ЕГН **********, месечна издръжка за минало време в размер от по 1403,87лв (хиляда
четиристотин и три лева и 87 ст.) за всяко дете, считано от 07.03.2020 г. до
датата на предявяване на ИМ – 30.11.2020 г., като отхвърля иска за разликата до
пълно претендирания размер издръжка за минало време от по 1440 лв. за всяко
дете, като неоснователен.
ОСЪЖДА Н.Д.С., с ЕГН **********, с адрес *** ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд – Свищов държавна такса в размер на 659,80
лева (шестстотин петдесет и девет лева и
80 ст.), както и 5лв. държавна такса за издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА Н.Д.С., с ЕГН **********, с адрес *** ДА
ЗАПЛАТИ на А.Г.П., с ЕГН ********** с адрес *** направените
по делото разноски в размер на 726,81 (седемстотин двадесет и шест лева 81ст.)
лева.
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението, на
основание чл. 242, ал. 1 от ГПК в частта на присъдената издръжка на децата
занапред и за минало време.
Решението
подлежи на обжалване пред ВТОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: