№ 156
гр. Велико Търново, 07.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИЛИЯНА ПОПОВА
Членове:ГАЛЯ МАРИНОВА
МАЯ ПЕЕВА
при участието на секретаря ИНА Д. С.А
като разгледа докладваното от МАЯ ПЕЕВА Въззивно търговско дело №
20224001000194 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 37 от 26.04.2022 г. по т.д. № 169/2021 г. Окръжен съд
Плевен е осъдил ЗД „ДаллБогг: Живот и Здраве” АД да заплати на Г. А. Л.
сумата от 8000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от него
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие
получени телесни увреждания, в резултат на ПТП от 31.05.2021 г. от
застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите”, ведно със законна лихва върху тази сума, считано от
датата на исковата молба – 04.10.2021 г. до окончателното изплащане, като за
разликата до предявения размер от 26000 лв. искът е отхвърлен като
неоснователен и недоказан. Присъдени са разноски.
Против постановеното решение е постъпила въззивна жалба от
„Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве” АД. В
жалбата се излагат съображения, че с определеното и заплатено извънсъдебно
обезщетение от 800 лв. дружеството изцяло е погасило задължението си към
1
ищеца. Навеждат се доводи, че не са налице правни и фактически основания
за присъждане на обезщетение в определения от съда размер, като се вземат
предвид действително претърпените болки и страдания. Същото е счетено за
завишено, несъответно на принципа на справедливост, заложен в чл. 52 ЗЗД,
както и на съдебната практика по сходни случаи. Не е съобразено, че
увреждането представлява лека телесна повреда, ищецът е възстановил
напълно походката си. С оглед на това, приетият общ размер на
обезщетението от съда от 8800 лв. не отговаря на вредата.
Моли съда да отмени обжалваното решение в атакуваната част и
вместо него постанови ново, с което предявеният иск бъде отхвърлен, а в
условията на евентуалност, да бъде намален размерът на обезщетението за
неимуществени вреди.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна е депозирала
отговор, с който се заема становище, че подадената въззивна жалба е изцяло
неоснователна.
Настоящият състав, като взе предвид наведените в жалбата
оплаквания, становищата на страните и като прецени събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално
допустима и следва да се разгледа по същество.
При извършване на проверката по чл. 269 ГПК настоящият състав
констатира, че оспореното съдебно решение не страда от пороци, водещи до
неговата нищожност – постановено е от законен състав, в пределите на
правораздавателната власт на съда, в писмена форма, с разбираемо изложени
аргументи, подписано от председателя на състава. Постановеното съдебно
решение е допустимо, поради което следва да се пристъпи към решаване на
спора по същество, съгласно чл. 271, ал. 1 ГПК.
В исковата си молба Г. А. Л. твърди, че на 31.05.2021 г. в гр. Плевен,
на кръстовището, образувано от ул. Иван Миндиликов и ул. Кичево, е
настъпило пътно-транспортно произшествие между лек автомобил Пежо 407,
управляван от И. М. С., и лек автомобил Ауди А4, управляван от ищеца.
Произшествието е настъпило по вина на водача на л.а. Пежо, който движейки
се по ул. Кичево, не спира на знак СТОП и реализира ПТП с движещия се по
2
път с предимство по ул. Иван Миндиликов л.а. Ауди. Вследствие на удара е
пострадал водача на л.а. Ауди Г. Л.. За произшествието е съставен
Констативен протокол за ПТП и е издаден акт за установяване на
административно нарушение.
Произшествието е посетено от екип на спешна медицинска помощ,
която е насочила Л. за консултация с ортопед. Поради изпитване на силни
болки е извършена рентгенография на гръден кош и на дясно коляно.
Поставена е диагноза „контузио генус декстра. Хемартрозис”. Установява се
наличието на хематом и оток в областта на дясна колянна става, движенията
на която са силно ограничени до невъзможно болезнени. Кракът е
имобилизиран с ортеза за 30 дни. Поради болките в главата и врата е
назначена консултация с невролог. Извършена е КАТ на глава и назначена
медикаментозна терапия. При последващо направен ЯМР е открита находка
на хронифицирал хематом, компроментиращ ставната капсула и медиалния
патело фемурален лигамент. Последващите прегледи са на 07.07.2021 г. и на
12.07.2021 г., на които е установено силно ограничено, до невъзможно и
болезнено движение на дясна колянна става, предписана е рехабилитация. В
първите 10 дни ищецът изпитвал силни болки по цялото тяло, най-интензивни
в областта на коляното. Изпитвал е силно главоболие и болки във врата,
световъртеж, водещи до отпадналост и дискомфорт. Животът му бил тотално
променен, от жизнен млад човек, ищецът се превърнал в лежащ по цял ден и
изпитващ болки човек. Два месеца след произшествието не се е възстановил.
Изпитал силен стрес и страх, чувствал се тревожен и изнервен, не можел да
спи спокойно, страхувал се да шофира. И към настоящия момент, при
натоварване на десния крак, изпитва болка и дискомфорт.
Отговорността на видовния водач е застрахована при „ЗАД
ДаллБогг: Живот и Здраве”, към когото ищецът предявил застрахователна
претенция. Застрахователят определил и заплатил по доброволен ред
застрахователно обезщетение в размер на 800 лв., който ищецът счита за
изключително занижен.
Счита, че справедлив размер на обезщетението за претърпени
неимуществени вреди би бил сумата от 26000 лв., за заплащането на която
предявява настоящия иск, ведно със законната лихва, считано от датата на
исковата молба до окончателното изплащане.
3
С отговора на исковата молба се оспорва размерът на
претендираното обезщетение – заплатеното от застрахователя е напълно
достатъчно и справедливо да овъзмезди пострадалия за настъпилите
увреждания. Оспорва се твърдението, че и към настоящия момент той не се е
възстановил, липсват данни за настъпили усложнения. Ако евентуално са
настъпили такива, се сочи, че са в резултат на неполагане на дължимата
грижа от негова страна, изразяваща се в неизпълнение на лекарските
предписания и неизвършване на своевременни консултации. Оспорва се
причинно-следствената връзка между пътния инцидент и болките и
страданията на ищеца.
С обжалваното пред настоящия състав решение на Окръжен съд
Плевен е прието, че справедливият размер на обезщетението за
неимуществени вреди, съобразно претърпяното травматично увреждане и
последиците от него, възлиза на 8800 лв. и с оглед на това, че не са налице
данни за съпричиняване и е извършено доброволно плащане на сумата от 800
лв., е присъдена стойност на обезщетението за неимуществени вреди в размер
на 8000 лв., ведно със законна лихва от датата на исковата молба до
окончателното изплащане.
Съдът, като взе предвид наведените оспорвания и събраните по
делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от
31.05.2021 г., акт за установяване на административно нарушение и
наказателно постановление от 07.08.2021 г. , на 31.05.2021 г. в гр. Плевен, на
кръстовището, образувано от ул. Иван Миндиликов и ул. Кичево, водачът на
лек автомобил Пежо 407 – И. М. С., не спазва предписанието на пътен знак Б2
и не пропуска правилно движещият се по път с предимство водач на лек
автомобил Ауди А4 Г. Л., в резултат на което двата автомобила се удрят и на
ищеца Л. е причинена телесна повреда – контузия /натъртване/ на меките
тъкани на дясната колянна става, с масивен излив на кръв /хемартроза/ в
ставната капсула. На виновния водач е наложено административно наказание
за допуснатото нарушение на чл. 50, ал. 1 ЗДвП, а именно: нарушаване на
пътен знак Б2 и непропускане на кръстовище на движещия се по път с
предимство л.а. Ауди. По същество механизмът на ПТП и виновното
противправно поведение на водача на л.а. Пежо И. С. не са спорни в
4
настоящия процес.
След произшествието Л. е потърсил медицинска помощ, направени
са му медицински изследвания – фиш за спешна медицинска помощ,
резултати от образни изследвания, амбулаторни листи от ортопед и невролог,
а впоследствие – и от физиотерапевт, които документи са анализирани от
вещото лице по съдебно – медицинската експертиза.
Представени са болнични листи, от които се установява, че за
времето от 07.06.2021 г. до 20.06.2021 г. ищецът е бил неработоспособен с
домашно-амбулаторен режим на лечение, а от времето 21.06.2021 г. до
20.07.2021 г. – с режим на лечение свободен, без право да напуска населеното
място. Представен е болничен лист за периода от 28.01.2022 г. до 03.02.2022
г., от който е видно, че ищецът е бил неработоспособен, с диагноза контузия
на коляното и домашно-амбулаторен режим на лечение, както и болничен
лист за периода 04.02.2022 г. – 18.02.2022 г., от който е висно, че той е
признат за временно неработоспособен, с диагноза контузио генус декстра и
режим на лечение – свободен без право да напуска населеното място.
От заключението на съдебно-медицинската експертиза се
установява, че в резултат на ПТП ищецът Г. Л. е получил контузия
/натъртване/ на меките тъкани на дясната колянна става с масивен излив на
кръв /хемартроза/ в ставната капсула. Тези увреждания са довели до болки и
страдания, и затруднение на движенията на десен крак, изразяващи се в
продължително носене на ортопедична ортеза и накуцване с обща
продължителност около два до два и половина месеца. През първите около 3
– 4 седмици болките и страданията са били силни, след което постепенно
тяхната интензивност е започнала да намалява, а движенията в колянната
става постепенно започнали да се подобряват. Тези телесни увреждания са в
пряка причинна връзка от процесното ПТП. Вещото лице счита, че след около
два до два и половина месеца основната функция на долния крайник е
практически възстановена. Като остатъчни явления са останали лек оток и
оплаквания от болки, при промяна на времето и при по-тежко физическо
натоварване. Според вещото лице с допълнителни физиотерапия,
рехабилитация и водолечение, тези остатъчни явления могат да бъдат
преодолени в значителна степен. Те не оказват съществено практическо
значение върху ежедневната битова и трудова дейност на средно
5
статистическия индивид. Медицинската помощ, която е получена от ищеца, е
била навременна, правилна и адекватна, той е изпълнявал всички предписани
му лечебни действия и мероприятия /закупил ортопедична ортеза, подложил
се два пъти на пункции за източване на кръвта от ставата, провел два курса на
физиотерапия/. Остатъчните явления, които са свързани както със субективни
оплаквания от болки при промяна на времето и при физическо натоварване,
така и от обективно видим оток и уплътнение на меките тъкани, се дължат на
тежестта на травмата. При подобни по-тежки травми, оздравителният процес
е свързан с разрастване на съединителна тъкан и образуване на срастване на
меките тъкани, които предизвикват тези оплаквания. При прегледа от вещото
лице на 20.03.2022 г. вещото лице е констатирало наличието на лекия оток и
уплътнение на меките тъкани, обхващащ цялата колянна става на десния крак.
Има слаба палпаторна болка в долната част на капачката на коляното.
Движенията в ставата са възможни в почти пълен обем. При прегледа на
дясно коляно вещото лице е установило два овални белега с бледосивкав
цвят, с диаметър около 4 мм, които представляват зарастнали ранички от
пункциите.
Според вещото лице по изслушаната съдебно-психологическа
експертиза претърпените болки и страдания, ограничението във физическата
активност, нарушената независимост, настъпили вследствие на ПТП са
нарушили обичайния стил на живот на Л., като е настъпила промяна във
взаимоотношенията му с околната среда, която той личностно е оценил като
стресова ситуация. Тази стресова ситуация е с много голяма
продължителност според вещото лице, от датата на произшествието и до
момента /експертизата е депозирана на 22.03.2022 г./. Според експерта Л. не е
могъл да се адаптира към нововъзникналата стресова ситуация и е
възникнала психична травма, която е във връзка с процесното ПТП.
Симптомите на тази травма са – промени в качеството на съня, промени в
емоционалното състояние при извършване на дейности или места, които
предизвикват спомени от събитието, промени в настроението и емоционалния
фон в негативен план, ирационални страхови изживявания при опасност от
повторна физическа травма, промяна в личните отношения в негативен
аспект. Към момента вещото лице е установило, че има подобрение само в
качеството на съня. Периодът от време, необходим за пълно възстановяване
на психиката му, се обуславя от пълното физическо възстановяване и
6
последвалото удовлетворяване на потребностите от самостоятелност и
активност, характеризиращи личността на потърпевшия.
За изясняване на фактическата обстановка по делото е разпитан св. Б.
Я.. Той е бил наблизо, когато е станал инцидента, разпознал колата на Л. при
катастрофата и го възприел непосредствено след това – жив, но много
уплашен. Коляното му се било надуло, не можел да върви. Свидетелят
повикал линейка, откарали го в Окръжна болница. Около 1 – 2 месеца стоял с
лонгети, не било гипсирано, не можел да сгъва коляното. Според свидетеля
коляното било най-малкия проблем, проблемът бил, че Л. бил много уплашен,
променил се, не искал да ходи на работа, не искал да кара кола. Започнал да
кара кола от 1-2 месеца. Преди тренирал много, сега спрял с тренировките,
уплашен е. Лятото имал планове да ходи на море, но след произшествието
стоял вкъщи близо 2 – 3 месеца, спрял да излиза. В момента на крака му има
синина, минала една година, а тази синина не изчезнала, говорили с леля му
да се вземат някакви мерки. Л. не обичал много да приказва, но според
свидетеля си променил държането, станал друг човек, спрял да комуникира с
хора, преди излизал по-активно. Споделил, че не може да спи нощем, първите
месеци някакви кошмари сънувал.
За претърпените неимуществени вреди Л. е предявил
застрахователна претенция към ответното дружество, получена на 29.07.2021
г., по която е определено и изплатено застрахователно обезщетение в размер
на 800 лв. – преводно нареждане от 10.08.2021 г.
При тази фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
От събраните по делото доказателства настоящият състав намира, че
безспорно се доказа наличието на противоправно поведение на И. С., в
резултат на което на ищеца е причинена вреда. Противоправността на
поведението му следва от нарушаване на конкретни правни норми, уреждащи
правилата за движение по пътищата –чл. 50, ал. 1 ЗДвП /вменяващ
задължение на водачите да пропуснат ППС, което се движи по път с
предимство при пресичане на кръстовище/ и чл. 6, т. 1 ЗДвП /вменяващ
задължение на участниците да съобразяват поведението си с пътните знаци и
в случая със знак Б2/. От събраните доказателства се установява, че И. С. с
управлявания от него автомобил, в нарушение на посочените по-горе правила
7
за движение по пътищата, е предприел навлизане в кръстовище, без да
съобрази указанията на пътен знак Б2 – Спри, и без да пропусне движения се
по път с предимство лек автомобил, управляван от ищеца Л., с което свое
поведение е допуснал реализиране на удар между двата автомобила.
Като пряка и закономерна последица от физическите закони, в
резултат на удара, ищецът Л. е получил телесно увреждане – контузия
/натъртване/ на меките тъкани на дясната колянна става с масивен излив на
кръв /хемартроза/ в ставната капсула. Тези увреждания представляват
нарушаване на основно конституционно закрепено абсолютно субективно
право, и в субективен план предизвикват претърпяване на болки и страдания
от увреденото лице.
Между противоправното и виновно поведение на водача И. С.,
изразяващо се в нарушаване правилата за движение по пътищата и
настъпилите вреди е налице пряка и непосредствена причинна връзка.
С оглед на това, настоящият състав приема, че са налице
предпоставките за ангажиране на деликтната отговорност на водача С. по чл.
45 ЗЗД, съгласно който всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму. С. е управлявал автомобил, застрахован по застраховка
„Гражданска отговорност” при ответното дружество. В този смисъл за
застрахователя се поражда задължението да покрие в границите на
определената в договора застрахователна сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди – чл. 429, ал. 1 КЗ. С. се явява застраховано лице по
смисъла на чл. 477, ал. 2 КЗ. Увреденият е упражнил правото си на пряк иск
от застрахователя, възможност, предвидена в чл. 432, ал. 1 КЗ. Същият е
изпълнил задължението си за предявяване на застрахователна претенция по
реда на чл. 498, ал. 1 КЗ, по която застрахователят е заплатил обезщетение,
счетено за недостатъчно от ищеца.
Спорен в настоящия случай е размера на дължимото и определено от
първостепенния съд обезщетение, което следва да се определи по
справедливост, съгласно чл. 52 ЗЗД. Разясненията по прилагане на
справедливостта като критерий за определяне на размерите на обезщетенията
за неимуществени вреди са дадени в ППВС 4/23.12.1968 г. В него е посочено,
че следва да се преценят редица конкретно обективно съществуващи
8
обстоятелства - характер на увреждането, начин на извършването му,
обстоятелствата, при които е извършено, причинени морални страдания,
осакатявания и др. Съдебната практика е наложила и като допълнителен
критерий икономическата конюнктура и общественото възприемане на
справедливостта на всеки отделен етап от развитието на обществото в
страната. Икономическата конюнктура е видима от непрекъснатото
нарастване на нивата на застрахователната сума, уредено по законодателен
път - пар. 1, т. 5, пар. 4, ал. 3 и пар. 27 от ДР на КЗ /отм./ до достигането на
лимита на отговорност, дефиниран в чл. 266, в сила от 11.06.2012 г. КЗ /отм./,
а впоследствие – регламентиран в чл. 492 КЗ, изм. с ДВ бр. 101/2018 г. в сила
от 07.12.2018 г., както и от нарастването на минималната работна заплата –
650 лв. за 2021 г., 610 лв. за 2020 г., 560 лв. за 2019 г.
В конкретния случай, предвид това обстоятелство, както и предвид
естеството на травмата – контузия на меки тъкани на дясна колянна става с
излив на кръв в ставната капсула, което води до затрудняване на движението
на десен крак, изразяващо се в продължително носене на ортопедична ортеза
и накуцване; лечение чрез медикаменти, извършени пункции и провеждани
физиотерапии, с обща продължителност на възстановителния период около 2
– 2,5 месеца; предизвиканите затруднения в ежедневието на ищеца –
затруднения при обслужването, прекъсване на работния процес; изпитваните
болки и страдания, които през първите около 3-4 седмици са били силни, със
затихваща интензивност; наличието на остатъчни явления – лек оток и
оплаквания от болки при промяна на времето и физическо натоварване, при
практически възстановена основна функция на долния крайник; възрастта на
ищеца към момента на ПТП – 25 години; силната уплаха, която е преживял
/показанията на разпитания свидетел/, неспособността му да се адаптира към
нововъзникналата стресова ситуация, довела до негативни промени в
емоционалното му състояние, ирационални страхови изживявания, които
десет месеца след инцидента не са се подобрили /заключението на вещото
лице псилолог/; отражението на получените травми в социално-битовия
живот на ищеца – преустановил спортуването, социалните си контакти
/показанията на свидетеля/, настоящият състав счита, че размер на
обезщетението от 8800 лв. би могъл адекватно да компенсира /доколкото
изобщо могат да бъдат съпоставени душевните състояния с материалните
блага/ причинените болки, страдания, неудобства.
9
Настоящият състав не споделя доводите във въззивната жалба на
застрахователното дружество, че размерът на определеното обезщетение е
завишен и несъответен на търпяните болки и страдания – касае се за телесно
увреждане, имащо характеристиките на средна телесна повреда, тъй като е
причинило затрудняване на движението на крайника и страдание за
продължителен период от време – повече от 30 дни, с интензивни болки
първите 3 – 4 седмици. Действително основната функция на крайника е
възстановена, но са налице остатъчни явления, констатирани от вещото лице
– оток и болки при промяна на времето и при физическо натоварване, които
се дължат на обстоятелството, че травмата е по-тежка /оздравителния процес
е свързан с разрастване на съединителна тъкан и образуване на сраствания на
меките тъкани, които предизвикват тези оплаквания според вещото лице
медик/. Налице е и промяна в социално-битовия живот на ищеца – психична
травма, преустановено спортуване и социални контакти, което не отговаря на
потребностите му от самостоятелност и активност. По тези съображения
определеният от застрахователя размер се явява несъразмерно нисък, същият
не отчита реалните болки и страдания на ищеца, което обуславя
неоснователността на депозираната въззивна жалба.
Последица от съвпадението на изводите на двете инстанции относно
крайния размер на дължимата сума, формирана като разлика между приетия
за справедлив размер на обезщетението от 8800 лв. и доброволно заплатената
от застрахователя сума от 800 лв., а именно 8000 лв., е потвърждаване на
решението в обжалваната част.
При този изход на спора жалбоподателят дължи на ответника по
жалба направените разноски, а именно заплащане на адвокатско
възнаграждение за оказана правна помощ по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА в полза
на адв. П. Д. в размер на 730 лв., определени към датата на приключване на
устните състезания.
Водим от горното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 37 от 26.04.2022 г., постановено по
т.д. № 169/2021 г. на Окръжен съд Плевен в обжалваната част.
10
ОСЪЖДА ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК
********* да заплати на адв. П. Б. Д., адвокат от САК сумата 730
/седемстотин и тридесет/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение
по чл. 38, ал. 2 ЗА.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11