Определение по дело №350/2020 на Районен съд - Попово

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 20 октомври 2020 г.
Съдия: Поля Павлинова Иванова
Дело: 20203520100350
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 24 юни 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 585

 

гр. Попово, 20.10.2020 г.

 

         ПОПОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в закрито заседание на двадесети октомври през две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛЯ ПАВЛИНОВА

                                                                                        

         като постави на разглеждане гр.д. № 350/20 г. по описа на ПпРС, за да се произнесе взе предвид следното:

         Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от Ц.Р.П. ***, против А.С.П. ***, за развод.

Към исковата молба са приложени писмени доказателства.

С допълнителна молба ищцата чрез пълномощник: адв. Л. М. от гр. Т. е поискала да й бъдат допуснати трима свидетели, при довеждане, за доказване твърдените от нея обстоятелства, изложени в исковата молба.

В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е подаден писмен отговор от  ответника, в който е изразено становище за неоснователност на предявените искове. Към отговора не са приложени писмени доказателства. Направено е доказателствено искане за допускане на гласни доказателствени средства – четири свидетели, при довеждане.

Съдът намира, че исковата молба е редовна, предявеният иск е допустим, родово подсъден на районен съд и местно подсъден на Поповски районен съд.

Съдът прецени, че приложените към исковата молба писмени доказателства, както и поисканите от страните гласни доказателствени средства, са относими, допустими и необходими за изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да бъдат допуснати.

Следва да бъде насрочено съдебно заседание, за което страните да бъдат призовани, както и да им бъде указана възможността да постигнат съгласие за започване на медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

Следва да бъде изготвен и съобщен и проектът за доклад по делото.

Тъй като роденото по време на брака малолетно дете – А. А.П., е навършило 10-годишна възраст, следва да бъде указано на страните да го водят в съдебно заседание с оглед изслушването му, на основание чл. 15, ал. 1 от ЗЗДетето, освен ако изслушването би навредило на интересите на детето.

С оглед разпоредбата на чл. 15, ал. 6 от ЗЗДетето, следва да бъде уведомена Дирекция „Социално подпомагане” – отдел „Закрила на детето”–  П. за образуваното гражданско дело по чл. 49, ал.1 от СК, като същите следва да изпратят в съда представител за изслушване на дете, както и да представят социален доклад със становище по въпросите, свързани с детето А. А. П., ЕГН **********, като посочат къде живее детето, какви са социално-битовите и материални условия на живот при всеки от родителите, с кои други лица съжителства детето, какво влияние му оказва съжителството с тези лица, емоционалното състояние на детето, привързаността му към родителите, кой от родителите упражнява непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието му, кой осигурява издръжката му и др. съобразно предмета на делото.

Следва да бъде указано на всеки от родителите да представи по делото удостоверение за доходите си за периода м. юни 2019 г. –  м. юни 2020 г.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 140 ГПК съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

НАСРОЧВА съдебно заседание на 11.11.2020 г. – 13.30 ч., за която дата и час да се призоват страните.

НАПЪТВА страните към постигане на съгласие за започване на медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

ДОПУСКА приложените към исковата молба писмени доказателства: заверено копие на удостоверение за сключен граждански брак, издадено от Община П. въз основа на акт за граждански брак № 33/30.06.2001 г.; декларация, подписана от Ц.Р.П. за месечното й трудово възнаграждение; заверено копие на удостоверение за раждане на *********** № 298/08.11.2001 г.; заверено копие на нотариален акт за учредяване на договорна ипотека, вписан с акт № 104, т. І, д. *****

ДОПУСКА до разпит по трима свидетели на всяка от страните, при режим на довеждане, за доказване твърденията им, изложени в исковата молба и в отговора за настъпило разстройство в брачните отношения, причините за това и твърдяната и от двете страни вина.

ЗАДЪЛЖАВА СТРАНИТЕ ДА ПРЕДСТАВЯТ по делото удостоверения за доходите си за периода м. юни 2019 г. – м. юни 2020 г.

УКАЗВА на страните да водят в съдебно заседание детето А. за изслушване, на основание чл. 15, ал.1 от ЗЗДетето.

ДА СЕ УВЕДОМИ Дирекция  „Социално подпомагане” – отдел „Закрила на детето”– гр. Попово за образуваното гражданско дело по чл. 49, ал. 1 от СК, като същите да изпратят в съда представител за изслушване на дете и да представят по делото социален доклад, в който да изложат констатираните от тях обстоятелства, свързани с детето А.А.П., ЕГН **********, като посочат къде живее детето, какви са социално-битовите и материални условия на живот при всеки от родителите, с кои други лица съжителства детето, какво влияние му оказва съжителството с тези лица, емоционалното състояние на детето, привързаността му към родителите, кой от родителите упражнява непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието му, кой осигурява издръжката му и др. съобразно предмета на делото.

СЪДЪТ СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ ПРОЕКТА ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

         1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:

Ищцата твърди в исковата си молба, че с ответника били съпрузи от 30.06.2001 г. и от брака си имали родени две деца – С., роден на *** г. – пълнолетен понастоящем, и А., родена на *** г.– малолетна понастоящем.

Твърди, че с ответника не поддържали съпружески контакти от около две години. Два месеца преди завеждане на исковата молба се разделили окончателно. Тя и дъщеря им живеели при родителите на ищцата. Ответникът, заедно с пълнолетния им син, останали да живеят в семейното жилище. От есента на 2020 г. синът им бил студент в гр. Варна.

Причина за влошените им отношения и настъпилата раздяла било поведението на ответника, който бил пристрастен към хазарта. Същият често вземал заеми  от близки приятели и познати, които се налагало по-късно да ги връща ищцата. Започнал да употребява алкохол и в нетрезво състояние упражнявал психически тормоз над ищцата. Това му поведение и скандалите се повтаряли в присъствието на децата. Често се заканвал на съпругата си и на децата си, както и си позволил да твърди пред малолетната им дъщеря, че не е неин биологичен баща.

Многократните разговори между съпрузите не довели до промяна в отношението на ответника и в определен момент се оказало, че ищцата издържала семейството, защото ответникът не работел.

Счита, че бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен и че не е възможно укрепването му, поради което моли съдът да се произнесе с решение, с което да прекрати брака им с развод по вина на ответника; да предостави на нея упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете Александра, да присъди месечна издръжка на детето от баща му – в размер на по 250.00 лв., считано от влизане на решението в сила; да определи подходящ режим на лични отношения между бащата и детето съобразно съдебната практика; да предостави на ищцата и малолетната им дъщеря ползването на семейното жилище в гр. *****************. Не желае да бъде променяно фамилното й име след прекратяване на брака.

В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е подаден писмен отговор от ответника А.С.П. ***, в който същият оспорва изложените от ищцата основания за настъпило дълбоко и непоправимо разстройство в брачните отношения между страните.

Възразява срещу твърдението на ищцата, че той е станал причина за възникналото напрежение в брака им. Не отговаряли на истината твърденията, че през брачния им живот ответникът не бил работил. Напротив, твърди, че винаги бил работил и че бил печелил достатъчно пари, за да се грижи подобаващо за семейството им.  

Оспорва твърденията в исковата молба, че бил пристрастен към хазарта, както и че бил вземал заеми, с които да товарел семейния бюджет. Напротив, твърди, че ищцата била тази, която вземала заеми без да го уведоми и то в големи размери.

Твърди, че никога не бил злоупотребявал с алкохол.

Твърди, че не е вдигал безпричинни скандали, напротив, опитвал се диалогично да изглади възникналите недоразумения с ищцата.

Абсурдно било твърдението на ищцата, че ответникът бил изразил съмнения в бащинството на малолетната им дъщеря. Счита, че с такива твърдения ищцата се опитвала да настрои дъщеря им против него.

Твърди, че бил търпял своеволията на ищцата и винаги се бил опитвал да изглади отношенията им, прощавал й много грешки, включително и изневяра, единствено с цел запазване на брака им и заради децата.

Счита, че вина за настъпилото брачно разстройство имала единствено  ищцата и моли съдът да се произнесе в тази връзка.

Твърди, че през целия им брачен живот бил работил, развивал частен бизнес и полагал грижи за семейството. Твърди, че лично той бил изградил бизнеса, който  понастоящем ищцата ръководела. Поради икономически причини прехвърлил бизнеса на нейно име и през последните години работил безвъзмездно и без трудов договор, а печалбата от бизнеса била вземана изцяло от ищцата. Твърди, че във връзка с бизнеса бил вземал кредити от различни институции, но ги връщал своевременно

Твърди, че преди две години ищцата се променила изведнъж. Той узнал, че теглила голям паричен заем, за който не бил уведомен от нея. Освен това тя започнала да ходи сама по почивки, без да уведомява него или децата. Впоследствие лично се уверил, че ищцата имала извънбрачна връзка, което довело до напрежение в отношенията им и което била причината за раздялата им. Въпреки че той бил готов да прости изневярата, ищцата проявила нехайство и неразбиране, заявила му, че вече няма чувства към него и че не желаела да живеят заедно. След като веднъж напуснала семейното жилище и след разговори между съпрузите, ищцата се върнала, но след около 20 дни отново напуснала съпруга си.

Счита за неоснователна претенцията на ищцата за предоставяне на нея упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете. Моли същите да бъдат предоставени на него, като баща. Претендира на него да бъде предоставено и ползването на семейното жилище. Твърди, че ищцата самоволно го напуснала и сега същото се ползвало от него и от сина им С. Твърди, че не притежава друго жилище, където да може да се установи да живее заедно с децата им. Освен това бизнесът, който ищцата ръководела, бил доходен и счита, че същата би могла да се устрои без особени проблеми където пожелае.

         2. Правната квалификация на иска е по чл. 49, ал. 1 от СК, съединен с искове по чл. 56, по чл. 59 и по чл. 143, ал. 1 от СК. 

3. Факти и обстоятелства, които се признават: няма изрично признание на права и на факти.

         4. Обстоятелства, които не се нуждаят от доказване – няма такива.

         5. Разпределение на доказателствената тежест:

Всяка от страните носи тежестта да докаже твърденията и възраженията, от които черпи изгодни за себе си правни последици.

Ищцата в иска по чл. 49 от СК носи тежестта да докаже фактите, изложени  исковата молба, които са довели изчерпване на брачната връзка от съдържание, в т.ч. и че вина за настъпването на дълбокото и непоправимо разстройство в брачните отношения между съпрузите има единствено ответникът.

Ответникът следва да докаже твърдението си, че единствено ищцата има вина за разстройството в брачните отношения.

В иска по чл. 59 от СК – за определяне на родителските права по отношение на малолетното дете Александра, всеки от родителите носи тежестта да докаже по-добрите си родителски, възпитателски качества, полагани до момента грижи и отношение към детето, привързаност на детето към съответния родител, възможности за помощ при отглеждането и възпитанието на детето от трети лица – близки на родителя, социално обкръжение, възможностите си за осигуряване на по-добри битови и материални условия за отглеждане на детето, както и че предоставянето на упражняването на родителските права по отношение на детето на съответния родител, ще гарантира в по-висока степен интересите на същото.

В иска по чл. 143 от СК ищцата носи тежестта да докаже нуждите на детето и възможностите на родителите за даване на издръжка.

В иска по чл. 56 от СК всеки от съпрузите, претендиращ ползването на семейното жилище, носи тежестта да докаже твърдението си, че има жилищна нужда. В случай, че твърди това, съответният съпруг следва да докаже, че семейното жилище може да се ползва поотделно и от двамата съпрузи.

Препис от определението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните, като на ищцата чрез пълномощника й да се връчи и препис от писмения отговор на ответника.

 

СЪДИЯ: