Решение по дело №397/2020 на Административен съд - Ловеч

 

РЕШЕНИЕ

№

гр.Ловеч, 12.11.2021 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ЛОВЕШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІІ-ти административен  състав, в  публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

 

                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:    ЙОНИТА ЦАНКОВА

                              

 

при секретаря ДЕСИСЛАВА МИНЧЕВА като разгледа докладваното от съдия ЦАНКОВА Адм.д № 397 / 2020 год. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, чл. 220 ал. 1 от Закона за митниците, вр. чл. 22 § 7 и чл. 44 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза /МКС/. 

В Ловешкият административен съд е постъпила жалба от „****“ ООД, ЕИК *********, гр. Троян, ул. „Христо Смирненски“ № 42, вх. „А“, представлявано от Р.А.Ч., чрез адв. С.Ж., срещу Решение рег. № 32-239791/17.08.2020 г.

към МД с MRN 19BG002002000653R3/17.01.2019 г. на Директора на Териториална дирекция „Северна морска“.

В жалбата си оспорващото дружество излага доводи за материална незаконосъобразност на обжалваният административен акт. Твърди се, че не е ясно защо органът е пристъпил към прилагане на чл. 74 параграф 2 б. „б“ от Регламент, доколкото дружеството е представило фактура, платежни документи за заплащане цената на стоките, фактура за транспортните разходи, с което е доказал декларираната митническа стойност. Счита, че решението е немотивирано, а търговецът не е надлежно уведомен за обстоятелствата, на които се основават съмненията, в която връзка е следвало да се изиска обосновка на договорната стойност. Твърди, че не е спазена разпоредбата на чл. 141, параграф 1 от Регламент за изпълнение 2015/2447, като органът се задоволил само с упоменаване на митнически декларации, послужили му като основание за определяне на по – високата митническа стойност. Моли съда да отмени оспорения акт, както и да присъди разноски в полза на жалбоподателя.

В съдебно заседание на 12.10.2021 г., в което е даден ход на делото по същество, жалбоподателят не се представлява, като не е представена и писмена защита от жалбоподателя. Жалбоподателят е представляван само в едно съдебно заседание на 23.06.2021 г. от адв. С.Ж. ***, която поддържа жалбата, както и искането за присъждане на разноски.

Ответникът - Директор на Териториална дирекция /ТД/„Северна морска“, гр. Варна, впоследствие Директор на Териториална дирекция /ТД/ Митница Варна към Агенция „Митници“, се представлява от юрк. А. Ш., която в съдебно заседание и в  писмено становище вх. № 4282/17.11.2020 г. чрез юрк. С. намира жалбата за неоснователна, като излага аргументи за неоснователност на жалбата и законосъобразност на обжалваното решение. Ответникът претендира  присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв., както и евентуално поддържа искане за прекомерност на адвокатското възнаграждение на жалбоподателя.

С обжалваното Решение рег. № 32-239791/17.08.2020 г. към МД с MRN 19BG002002000653R3/17.01.2019 г. на Директора на Териториална дирекция „Северна морска“ на основание чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ, във връзка с чл. 74, пар. 2, б) от Регламент (ЕС) № 952/2013 (МКС), вр.чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447, вр. чл. 5, т. 39 от Регламент (ЕС) № 952/2013, вр. чл. 77, пар. 1, вр. чл. 85, пар. 1, вр. чл. 101, пар. 1, вр. чл. 102 от Регламент (ЕС) № 952/2013 (МКС), вр. с чл. 54, ал. 1 и чл. 56 от ЗДДС, вр. чл. 59 от АПК, е решено: 1. Отказвам да приема митническата стойност на декларираните стоки № 11, № 18 по МД с MRN19BG002002000653R3/17.01.2019 г.

2. Определям митническата стойност на стоки № 11, № 18 по МД MRN19BG002002000653R3/17.01.2019 г., както следва:

- Стока 11. КАЛЪФ ЗА ГЛАДАЧНА МАСА - 240 БР.; ТЕКСТИЛНИ КУТИИ ЗА СЪХРАНЕНИЕ - 180 бр., код по ТАРИК ********** - 1068,60 лв.;

- Стока 18. ДОМАКИНСКИ КЪРПИ - 4580 БР.; Код по ТАРИК **********, 516 кг нето - 4030,40 лв.

3. Да се коригира митническа декларация с MRN № 19BG002002000653R3/17.01.2019 г., както следва:

Стока №11:

- ЕД „Митническа стойност“, да се чете 1068,60, поради което се променя и Е.Д. 4/14 Цена на стоката, при курс 1,95583 лв. за 1 EUR, да се чете 546,37;

- ЕД 8/6 „Статистическа стойност“, да се чете 1068,60;

- ЕД 4/16 „Метод за определяне на стойността“, вместо 1, да се чете: 3 (Метод за определяне на митническата стойност на основа на сходни стоки (чл.74, параграф 2, буква б) от Кодекса)

Данните в поле Задължения за стока № 11 да се четат съгласно таблицата на обжалваното решение.

Стока №18:

-ЕД „Митническа стойност“, да се чете 4030,40, поради което се променя и Е.Д. 4/14 Цена на стоката, при курс 1,95583 лв. за 1 EUR, да се чете 2060,71;

-ЕД 8/6 „Статистическа стойност“, да се чете 4030,40;

- ЕД 4/16 „Метод за определяне на стойността“, вместо 1, да се чете: 3 (Метод за определяне на митническата стойност на основа на сходни стоки (чл.74, параграф 2, буква б) от Кодекса)

Данните в поле Задължения за стока № 18 да се четат съгласно таблицата на обжалваното решение.

4. Да се вземе под отчет начисленият с настоящото решение размер на държавните вземания.

5. Начислените и взети под отчет с ВПО № 19BG002002009475-001/17012019 суми са:

МИТО (А30)       4466,37 лв

МИТО (А00)       3756.66 лв

ДДС (В00) 12417,28 лв, които са заплатени.

6. Дължими суми за досъбиране са:

МИТО (А00) – 366,72 лв.

ДДС (В00) – 684,53 лв., ведно с лихва за забава върху размера на държавни вземания на основание чл. 114, пар. 1 и пар. 2 от Регламент (ЕС) №952/2013 г., вр. чл. 59, ал. 2 от ЗДДС.

7. На основание чл. 77, пар. 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 за дата на възникване на митническото задължение е определена - 17.01.2019г.

8. На основание чл. 77, пар. 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 за длъжник е определен „****“ ООД, със седалище и адрес на управление: БЪЛГАРИЯ, област Ловеч, община Троян, град Троян, Пощенски код: 5600, ул. ХРИСТО СМИРНЕНСКИ № 42, вх. А, ЕИК: *********.

В оспореното решение е прието следното:

На 17.01.2019 г. дружеството - вносител „****“ ООД, гр. Троян декларира на режим „допускане за свободно обращение“ с митническа декларация с № 19BG002002000653R3/17.01.2019 г., 27 стоки, 861 колета, 16680,00 кг. брутна маса общо, с държава на износ Китай, деклариран произход Китай, валута и обща фактурна стойност 26712,60 EUR, условие на доставка CFR Варна, сред които:

Стока 11. Код по ТАРИК **********; 110 кг нетна маса;:

„ТЕКСТИЛНИ КУТИИ ЗА СЪХРАНЕНИЕ - 180 бр“.; фактурна стойност 57,60 евро; декларирана митническа стойност 112,66 лв. или 0,63 лв./ брой.;

„КАЛЪФ ЗА ГЛАДАЧНА МАСА - 240 БР.“; фактурна стойност 120 евро; декларирана митническа стойност 234,70 лв. - 0,98 лв./ брой

или осреднена стойност 3,16 лв./кг; справедлива цена на ЕС - 12,93 лв./кг.

Стока 18. „ДОМАКИНСКИ КЪРПИ - 4580 БР“, Код по ТАРИК **********, 516,00 кг нетна маса, фактурна стойност 867 евро, декларирана митническа стойност 1695,70 лв. или 0,37 лв./ брой или 3,29 лв./кг; справедлива цена на ЕС - 11,25 лв./кг.

Към митническата декларация са приложени: коносамент MEDUNA768914, търговска фактура № 20181123/23.11.2018 с обща фактурна стойност 26 712,60 EUR и опаковъчен лист към нея, както и три фактура за други разходи: **********; ********** и **********.

Когато в процеса на последваща проверка на основание чл. 84, ал. 1, т. 1 от Закона за митниците (ЗМ) на декларираната митническата стойност, митническите органи, пред които са декларирани стоките, се съмняват основателно, че декларираната стойност представлява цялата платена или подлежаща на плащане сума по реда на чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., се прилага разпоредбата на чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза (Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447).

С писмо № 32-50180/14.02.2020 г. от дружеството са изискани за нуждите на повторна проверка съгласно нормата на чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 допълнителни документи в подкрепа на декларираната митническа стойност на стоката по цитираната митническа декларация.

В отговор, с писмо № 32-63881/26.02.2020 г., деклараторът е предоставил следните обяснения и документи:

- за закупуването на стоките не е изготвян писмен договор с продавача или трети лица;

- дружеството не разполага със сведения, документи, ценови листи и друга бизнес кореспонденция, предшестващи издаването на търговската фактура;

- извлечения от обслужващата банка за извършените преводи по съответни фактури;

- фактурите за продажба на вътрешния пазар нямат отношение към определяне на митническата стойност;

- не е налице никаква форма на свързаност между дружеството и продавача на стоките.

За целите на проверката на декларираната митническа стойност на внасяните стоки, освен сравнителен анализ на база наличната информация в митническата информационна система, митническите органи използват оценки на групи месечни агрегирани данни, извлечени от СОМЕХТ база данни на Евростат за подробна статистика на международната търговия със стоки - за всеки продукт, произход и държава членка на местоназначение, за многогодишен период, обикновено четири последователни години - т.нар. "справедливи цени".

Основателни съмнения може да съществуват конкретно, когато декларираната стойност е по-ниска от определена рискова прагова стойност. За целите на управление на риска рисковата прагова стойност може да бъде определена на базата на тези справедливи цени. Същите се предоставят на разположение на държавите членки на ЕС чрез системата "ТЕЗЕЙ" (THESEUS) на Съвместния изследователски център на Европейската комисия (Joint Research Centre).

Предвид това, че декларираната стойност на стоки №11 и №18 по цитираната митническа декларация е по-ниска от справедливите цени, валидни за тях в ЕС и на база извършения сравнителен анализ, възникват съмнения относно декларираната им митническа стойност.

След разглеждане на представените документи за процесиите две стоки по митническа декларация с №19BG002002000653R3/17.01.2019 г., като декларирано е установено следното:

Стока №11.Код по ТАРИК **********; 110 кг нето; ТЕКСТИЛНИ КУТИИ ЗА СЪХРАНЕНИЕ - 180 бр.; фактурна стойност 57,60 евро; декларирана митническа стойност 112,66 лв. или 0,63 лв./ брой. КАЛЪФ ЗА ГЛАДАЧНА МАСА - 240 БР.; фактурна стойност 120 евро; декларирана митническа стойност 234,7 лв. или 0,98 лв./брой или осреднена стойност 3,16 лв./кг.;справедлива цена на ЕС - 12,93 лв./кг.

Стока №18. ДОМАКИНСКИ КЪРПИ - 4580 БР.; Код по ТАРИК **********, 516 кг нето, декларирана митническа стойност 1695,70 лв. или 0,37 лв./ брой или 3,29 лв./кг.; справедлива цена на ЕС -11,25 лв./кг.

Митническите органи не разполагат с мостри на стоките.

Документите, представени с писмо № 32-63881/26.02.2020 г. са разгледани, при което е установено следното:

В търговската фактура № 20181123/23.11.2018, представена към митническа декларация №19BG002002000653R3/17.01.2019, липсва информация относно условията и сроковете за разплащане по сделката.

В представеното извлечение от обслужващата банка за извършените преводи по съответни фактури е отразена фактура №20181123/23.11.2018, а банковият превод е за сумата от 26 712,60 евро.

Вносителят не е представил търговски договор между купувача „****“ ООД, гр. Троян и продавача BAO GE IMPORT AND EXPORT CO., LTD, от който да са видни условията по сделката, нито сведения, документи, ценови листи и друга бизнес кореспонденция, предшестващи издаването на търговската фактура. Поради това се налага извод, че не са представени достатъчно допълнителни сведения в потвърждение на това, че декларираната стойност на стоките представлява действително платена или подлежаща на плащане сума при продажбата им за износ за Съюза. Митническата стойност следва да отразява реалната икономическа стойност на внасяните стоки и да отчита всички елементи на тази стока от производството до доставката на крайната дестинация.

На основание гореизложеното, съмненията относно точността на декларираната митническа стойност на стоките е № 11 и №18 по цитираната митническа декларация остават.

След извършен сравнителен анализ на база наличната информация в митническата информационна система, митническите органи установяват, че за стоки със същия код по ТАРИК като стоки с № 11 и № 18 по МД с №19BG002002000653R3/17.01.2019 г., са декларирани по-високи стойности, които съществено се различават от декларираните в конкретния случай стойности.

Предвид това, че митническите стойности на внесените стоки за килограм нетно тегло са основани на изключително ниска фактурна цена спрямо наличните средни статистически стойности на сходни стоки, както и изводите от представените документи в подкрепа на декларираните митнически стойности, остава съмнението относно точния размер на митническата стойност на гореописаните стоки.

Основния метод за определяне на митническата стойност е даден в разпоредбата на чл. 70, пар.1 от Регламент (ЕС) № 952/2013, съгласно която митническата стойност на стоките представлява договорната им стойност. Договорната стойност от своя страна е действително платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ, с цел местоназначение митническата територия на Съюза, коригирана при необходимост. В чл. 70, пар. 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 е уточнено, че действително платената или подлежащата на плащане цена е общата сума, която купувачът е платил или трябва да плати на продавача и включва всички суми, които са платени или трябва да бъдат платени, като условие за продажбата на внасяните стоки. Този член следва да се преценява заедно с чл. 74 от същия регламент, който предвижда и други методи, които следва да се използват за определяне на митническата стойност, ако това определяне не може да бъде извършено чрез прилагане разпоредбите на член 70. При наличие на разлика в декларираната цена и средностатистическата митническа стойност възниква основание за пораждане на обосновани съмнения за отхвърляне на декларираната митническа стойност, без да се оспорва автентичността на представената търговска фактура. При извършване на проверка на декларираната митническа стойност, същата следва да бъде сравнявана със справедливата цена, извлечена от информационната система „THESEUS” на Joint Research Centre (JSR) към ЕК, а не с рисковия праг. В тези случаи следва да бъде определена нова митническа стойност, чрез последователно прилагане на методите, определени в чл. 74 от Регламент (ЕС) № 952/2013.

Във връзка с това в конкретния случай е налице достатъчно основание за отхвърляне на декларираната по реда на чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 митническа стойност на стоки с № 11 и № 18, без да бъде оспорвана автентичността на предоставените документи, в резултат на което следва да се определи нова митническа стойност по един от вторичните методи.

Съгласно разпоредбата на чл. 74, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013, когато митническата стойност на стоките не може да се определи на основание член 70 от същият регламент, тя се определя по реда на чл. 74, пар. 2 от него, като се прилагат последователно букви от а) до г), докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките.

При изследване на метода, регламентиран в чл. 74, пар. 2, буква а) от Регламент (ЕС) № 952/2013 е достигнат извод, че не може да се определи митническа стойност, въз основа на идентични стоки, тъй като описанието на стоките в митническите декларации за допускане за свободно обращение, регистрирани в приблизително същия период, е недостатъчно. То не включва качество на изделията, изчерпателно описание на артикулите, състава на материала и т.н., което от своя страна не позволява прилагането на метода за идентичност на стоките по смисъла на определението, посочено в чл. 1, пар. 2, т. 4 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447. За да се приложи методът, трябва безспорно да бъде установено, че стоки с приети договорни стойности са еднакви с внасяните стоки във всяко отношение: технически характеристики, качество, авторитет, доверие и известност на стоките, произведени в същата държава, в която са произведени и декларираните стоки, допуснати за свободно обращение в същия момент или по същото време. Не бе открита достатъчно изчерпателна информация за тези показатели. Такава не е открита и при допълнителното проучване и анализ, поради което този метод не може да бъде използван. Въз основа на разпоредбата на чл. 74, пар.1 от Регламент (ЕС) № 952/2013, следва да се определи може ли да бъде приложен следващият резервен метод.

При прилагане на вторият вторичен метод за определяне на митническа стойност, регламентиран в чл. 74, пар. 2, буква б) от Регламент (ЕС) № 952/2013, въз основа на сходни стоки, следва да бъде анализирана информация за стоки с приети договорни стойности, произведени в същата държава, които въпреки, че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали с декларираните стоки, което им дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение, които са били допуснати до свободно обращение в приблизително същото време. Факторите, които определят дали стоките са сходни са качеството, авторитета, доверието, известността на стоките и съществуването на търговска марка.

При прилагане на чл. 141 от Регламент за изпълнение на (ЕС) 2015/2447, във вр. с чл.74, пар. 2, буква б) от Регламент (ЕС) № 952/2013, цената на сделката на „сходни стоки“ трябва да се определя посредством стойността на сделката с подобни стоки при продажба на същото търговско равнище и в приблизително същото количество като стоките, подлежащи на обмитяване. Когато не  може да се открие подобна продажба, използва се стойността на сделката със „сходни стоки“, продадени на различно търговско равнище и/или в различно количество, като се извършат корекции за различното търговско равнище и/или количество. Прави се корекция, за да се вземат предвид значителните разлики в разходите между внесените стоки и въпросните сходни стоки, дължащи се на разликите в разстоянията и видовете транспорт при необходимост.

При изследване на метода съгласно чл.74, пар. 2, буква „б” от Регламент (ЕС) № 952/2013, е направен анализ в митническата база данни за декларации за допускане за свободно обращение с крайно потребление на сходни стоки „по същото или приблизително същото време“: Понятието „по същото или приблизително същото време” не е дефинирано. Въпреки това, продажбите трябва да са във време, възможно най-близко до датата на поставяне под режим свободно обращение на стоките, подлежащи на остойностяване.

Съгласно чл.  141 от Регламент за изпълнение на (ЕС) 2015/2447, когато се установи повече от една договорна стойност на идентични или сходни стоки, за определяне на митническата стойност на внасяните стоки, се използва най-ниската от тези стойности.

След направения анализ в митническата информационна система MIS3A за оформени митнически декларации за режим допускане за свободно обращение в същия или приблизително същия момент на сходни стоки със стоки № 11 и № 18 по цитираната митническа декларация са намерени резултати за декларирани и приети митнически стойности, от други вносители, които са по-високи от декларираната цена. Същите са декларирани и приети в съответствие с чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 и на основание чл. 74, пар. 2, б) от Регламент (ЕС) № 952/2013 следва да бъдат база за определяне на нова митническа стойност на стоки № 11 и № 18 по МД №19BG002002000653R3/17.01.2019 г.

Поради изложеното в обжалваното решение е приета митническата стойност на стоки с № 11 и № 18 по процесната митническа декларация, че следва да бъде:

Стока 11.

КАЛЪФ ЗА ГЛАДАЧНА МАСА - 240 БР.; код по ТАРИК ********** - приема се митническа стойност от 0,98 лв./ брой;

ТЕКСТИЛНИ КУТИИ ЗА СЪХРАНЕНИЕ - 180 бр.; код по ТАРИК ********** - 4,63 лв./брой, или общо 1068,60 лв., база за определяне МД №18BG002002H0081770/18.06.2018г.

Стока 18. ДОМАКИНСКИ КЪРПИ - 4580 БР.; Код по ТАРИК **********, 516 кг нето - 0,88 лв/ брой, или общо 4030,40 лв., база за определяне МД № 18BG005100Н1014650/29.11.2018г.

С писмо peг. № 32-154241/02.06.2020 г. в съответствие с чл. 22, пар.6 от Регламент (ЕС) №952/2013, дружеството е било уведомено за мотивите, на които ще се основава решението на митническите органи, като му е била предоставена възможност за отговор. Писмото е получено на 09.06.2020г., видно от известие за доставяне PS902800424CM. В посочения в писмото 30- дневен срок дружеството-жалбоподател не е изразило становище.

Съдът, след като прецени доказателствата по делото, доводите на страните и след служебната проверка по чл. 168 от АПК на законосъобразността на административния акт, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок /обжалваното решение е съобщено на оспорващото дружество на 24.08.2020 г., видно от съобщение на л. 13 от делото, а жалбата е подадена на 02.09.2020 г., което е безспорно между страните, от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана.

Съгласно чл. 220 от ЗМ всяко лице може да обжалва засягащи го решения на митническите органи по реда на АПК - по административен и по съдебен ред.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Обжалваният административен акт е издаден от компетентен административен орган, по аргумент от чл. 19 ал. 7 от Закона за митниците (ЗМ). Съгласно тази норма, за целите на прилагане на чл.29 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. решения, взети без предварително заявление, се издават от началника на митницата, където са възникнали фактите и обстоятелствата, изискващи вземането на решение. Разпоредбата на чл. 29 от Регмамент (ЕС) № 952/2013 г. указва, че освен когато даден митнически орган действа като правораздавателен орган, разпоредбите на член 22, параграфи 4, 5, 6 и 7, член 23 параграф 3 и членове 26, 27 и 28 се прилагат и за решения, взети от митническите органи, без съответното лице да е подало предварително заявление. Следователно, оспореното решение на Директора на ТД „Северна морска“ в Агенция „Митници“, видно от представената на л. 87 от делото Заповед № 270/13.01.2020 г. на Директора на Агенция „Митници“, е издадено от компетентен административен орган, в границите на неговата териториална и материалноправна компетентност, съобразно чл.101, § 1 и чл. 29 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 г. /МКС/, вр. чл.19 ал 1 и чл. 15 ал. 2 т.8 от ЗМ, вр. чл.5 т.39 от Регламент № 952/2013 г., съобразно предоставените му правомощия.

Следва да се посочи, че жалбоподателят не оспорва компетентността на издателя на обжалваното решение, а с оглед гореизложеното съдът приема, че липсва отменително основание по чл. 146, т. 1 от АПК.

Оспореният административен акт е обективиран в изискуемата писмена форма и е мотивиран от фактическа и правна страна. От страна на жалбоподателя не се твърдят пороци относно формата на административния акт.

Съдът ще изложи подробни аргументи относно отменително основание по чл. 146, т. 2 от АПК по-нататък в мотивите на настоящото решение.

Настоящият съдебен състав намира, че при издаването на процесното решение са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, изразяващи се в нарушение на правото на изслушване, което е особено съществено процесуално нарушение и води до незаконосъобразност на постановеното решение - Решение от 13 март 2014г., Глобъл Транс Лоджистик, по обединени дела С-29/13 и С-30/13, EU:C:2014:140, т.49.

При преценка на съответствието на обжалваното решение с материалния закон съдът съобрази следното:

Митническата стойност е определената за митнически цели стойност на стоките в лева, която подлежи на деклариране от вносителя при представяне на стоките пред компетентното митническо учреждение и служи за база за определяне на възникващите от вноса митнически задължения.

  Предвид значението на митническата стойност за определяне на размера на възникналите от вноса митнически задължения, Регламент (ЕС) № 952/2013г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза, издаден от ЕП и Съвета на ЕС и Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 година за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза, както и вътрешното митническо законодателство, въвеждат редица правила и мерки за контрол и определяне елементите на облагане, гарантиращи както добросъвестното деклариране на относимите към вноса обстоятелства, така и установяването, обезпечаването и събирането на действителния размер на митническите задължения. Една част от мерките се прилагат при представяне на стоките пред компетентното митническо учреждение, а друга след като вдигането на стоките е разрешено.

Разпоредбата на чл.15 параграф 1 от Регламента поставя изискването за всяко лице, което участва пряко или косвено в извършването на митнически формалности или на митнически контрол, да предостави  на митническите органи, по тяхно искане и в определените срокове, пълната изисквана документация и информация в подходяща форма и оказва цялото необходимо съдействие за извършването на тези формалности или контрол. В правомощията на митническите органи съгласно чл. 46 от Регламента е извършването на всякакъв вид контрол, който считат за необходим, включително и проверка на точността и пълнотата на информацията, подадена в декларация.  Такава проверка е била извършена относно верността на данните за реално платената цена за стоките, релевантно за определеляне на митническата им стойност, съответно и на дължимите публични държавни вземания - мито и ДДС.

В конкретния случай възникналите съмнения и упражнения митнически контрол са във връзка с митническата стойност на декларираните за режим „Допускане за свободно обръщение“ стоки.

Съгласно чл. 70, пар. 1 и 2 от МК, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т. е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл.71 и чл.72 от МК.   Митническата стойност следва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност – Решение от 16 ноември 2006 г., Compaq Computer International Corporation, C-306/04, EU: C: 2006: 716, т. 20.

 Разпоредбата на чл. 140, пар. 1 от Регламента за прилагане дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, пар. 1 от МК, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, съгласно чл. 140, пар. 2 от Регламента за прилагане те могат да отхвърлят декларираната цена.

 Според правилото на чл. 74, параграф 1 от МК, когато митническата стойност на може да се определи съгласно чл. 70, тя се определя като се прилагат последователно букви от а)до г) от параграф 2, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Съгласно чл. 74, параграф 3 МК, когато митническата стойност не може да се определи по пар. 1, тя се определя въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза като се използват разумни способи, съответстващи на принципите на общите разпоредби на: Споразумението за прилагане на чл.VII от Общото споразумение за митата и търговията; чл.VII от Общото споразумение за митата и търговията и Глава 3 от Дял II на МК.

Предвид посочените по-горе правни норми, настоящият състав   приема, че те са в отношение на субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи следващото правило в установената поредност.

Когато митническите органи имат основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70 параграф 1 от МК, те могат да поискат от декларатора да представи допълнително информация – съгласно чл. 140, пар. 1 от Регламента за прилагане, а ако съмненията им не отпаднат и след представяне на тази допълнителна информация, съгласно чл. 140 пар. 2 от Регламента за прилагане митническите органи могат да решат, че стойността на стоките не може да се определи по реда на чл. 70, пар. 1 от Кодекса.

В такива хипотези следва да се приложат вторичните методи за определяне на митническата стойност по чл. 74 от МК, като в тежест на митническите органи е при условията на приложимото общностно право да докажат основателността на съмненията и разликите в стойността, което може да обоснове увеличаване стойността на внасяните стоки. В случая предвид преценката на органа за наличието на основателно съмнение дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума, е било налице основанието за пристъпване към прилагане на вторичните методи за определяне на митническата стойност.

Разпоредбата на чл. 141, параграф 1 от Регламента за прилагане, при определяне на митническата стойност на внасяните стоки по реда на чл. 74, параграф 2 букви а) или б) от МК се използва договорната стойност на идентични или сходни стоки, които са в продажба на същото търговско равнище и по същество в същите количества като стоките, чиято стойност се определя. Когато не може да се установи такава продажба, митническата стойност се определя като се взема предвид договорната стойност на идентични или сходни стоки, продавани на различно търговско равнище или в различни количества. Тази договорна стойност следва да се коригира, за да се вземат предвид разликите, дължащи се на различното търговско равнище и/или на разликите в количествата. Съгласно параграф 2 на чл. 141 от Регламента за прилагане прави се корекция, за да се вземат предвид значителните разлики в разходите и таксите между внесените стоки и въпросните идентични или сходни стоки, дължащи се на разликите в разстоянията и видовете транспорт.

Според чл. 1, пар. 2, т. 4 от Регламента за прилагане, идентични стоки в рамките на определянето на митническа стойност означава – стоките, произведени в същата държава, които са еднакви във всяко отношение, включително физическите им характеристики, качеството и репутацията им. Незначителните различия във външния вид не изключват стоките, които в друго отношение отговарят на определението, от третирането им като идентични.

Съгласно чл. 1, пар. 2, т. 4 „сходни стоки” означава – в рамките на определянето на митническата стойност – стоки, които са произведени в същата държава и които, въпреки че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали, което им дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение. Сред факторите, които определят дали стоките са сходни, се отнасят също качеството на стоките, репутацията им и съществуването на търговска марка.

В настоящия случай административният орган е определил различна митническа стойност на два вида стоки по процесната митническа декларация: на стока № 11 и стока № 18.

Правомощието на митническите органи да отхвърлят договорната стойност на стоките по чл. 70, пар.1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. и да определят митническата стойност по методите, предвидени в чл. 74 от същия регламент възниква при наличието на основателни съмнения по смисъла на чл. 140 от регламента за изпълнение, които подлежат на доказване във всеки конкретен случай /Така решение № 15962/25.11.2019 г. на ВАС по адм. дело № 8396/2019 г./.

Според трайната съдебна практика на административните съдилища и ВАС първо трябва да се установи наличието на съмнения и след това да се провери дали е спазена процедурата по определяне на по-високата митническа стойност съобразно изискванията на чл. 74, параграф 2 т. „б“ от МК.

В тази връзка, следва да се отбележи, че проверка в счетоводството на дружеството не е извършвана от ответника, за да се твърди наличието на съмнение относно достверността на декларираната митническа стойност, като не са спазени изискванията за приложението на този вторичен метод за определяне на митническата стойност.

С оспореното решение е определен нов, по – висок размер на дължимите публични вземания по митническа декларация на жалбоподателя.

Ответникът не ангажира доказателства за основателност на неговите съмнения за нереалност на декларираната митническа стойност.

В оспореното решение е записано, че съмненията им възникват след преглед на рисковите прагови стойности, като там те са  цена на килограм. От една страна процесните стоки са индивидуално определени и имат цена на брой, поради което не може да се съпоставят с цени на килограм, респективно тази съпоставка да бъде основание да твърдят, че имат съмнения относно верността на митническата стойност. От друга, няма дефиниция в митническия кодекс на Общността какво са това рискови стойности. По своята правна същност  тези рискови прагови стойности представляват минимални митнически стойности, което е забранено в чл. 144 от Митническия кодекс на Общността.

С писмо административният орган изисква от дружеството допълнителна информация, но същевременно е определена по-висока митническа стойност.

В тази връзка няма изложена информация за определената по-висока митническа стойност, въз основа на която са изчислени тези допълнителни държавни вземания. Не е посочено и основанието, на което е определена по-високата митническа стойност, както и информация относно източниците, които са ползвани митническите органи за нейното определяне.

Съгласно трайната съдебна практика на българските съдилища и тази на СЕС - безспорно митническата стойност е договорната стойност на стоките, поради което следва да се изследва само и единствено действителната воля на страните по покупко-продажбата, още повече, че жалбоподателят е представил своевременно на митническите органи документи, които доказват цената на стоката, като и допълнително е представил такива.

В процесния случай от обжалваното решение не става ясно защо административният орган е пристъпил към определяне на митническата стойност по чл. 74 параграф 2 б. „б“ от МК, тъй като оспорващият е представил на митническите органи: коносамент, търговска фактура с обща фактурна стойност 26 712,60 EUR и опаковъчен лист към нея, както и три фактура за други, а впоследствие е представил и банково извлечение за преводи по съответните фактури, с което е доказал декларираната митническа стойност, като според доказателствата и заключението по съдебно-счетоводната експертиза, митническите органи не са извършвали проверка в счетоводството на дружеството относно платената или подлежаща на плащане цена, а само са изложили твърдение, че тя била недоказана, защото не били убедени, че това било единственото плащане по приложената фактура.

Относно процедурата по определяне на по-високата стойност, следва да се съобрази, че във всички случаи при прилагането на методите за определяне на митническа стойност, митническите органи имат задължение да положат необходимата грижа, за да установят справедливата стойност на внасяните стоки, а не произволно определена или фиктивна такава.

На това принципно положение е основана и процедурата по чл. 140, пap. 1 от Регламента за прилагане с уточнението, че за да не изглежда намесата на администрацията непропорционална, съмненията в справедливостта на декларираната митническа стойност следва да са надлежно мотивирани и изисканата от декларатора допълнителна информация да е пряко свързана с тези съмнения и да е съобразена с възможностите му - арг. от Решение от 28 февруари 2008г., Carboni, С- 263/06, EU:C:2008:128, т.52.

Задължението за мотивиране на решението за стартиране на процедурата по определяне на митническата стойност и впоследствие на издаването на решението за корекция, произтича от общото правило на чл. 22, пар.7 от МК, изискващо митническите органи да мотивират всяко неблагоприятно за заявителя решение. Освен това зачитането на правото на защита представлява основен принцип на правото на Съюза, който трябва да се прилага във всеки случай, когато административен орган възнамерява да приеме акт, увреждащ лицето, към което е насочен - Решение от 18 декември 20018г., Soprope, С-349/07, EU:С:2008:746, т.36.

По силата на този принцип и в контекста на процедурата по чл. 140, вр. чл.141 от Регламента за прилагане, лицата - адресати на решения за неприемане на декларираната договорна стойност, следва да имат възможност да представят по надлежен и подходящ начин своето становище относно елементите, на които административният орган възнамерява да основе своето решение.

Доколкото производството по чл. 140 от Регламента за прилагане е специфично и цели преодоляване на съмненията относно стойността на стоката, за да се гарантира в пълен обем правото на изслушване на лицето, то следва да е надлежно уведомено за обстоятелствата, на които се основават съмненията и именно в тази връзка да е изискана обосновка на договорната стойност. Нарушаването на правото на изслушване е особено съществено процесуално нарушение и води до незаконосъобразност на постановеното решение - Решение от 13 март 2014г., Глобъл Транс Лоджистик, по обединени дела С-29/13 и С-30/13, EU:C:2014:140, т.49.

Това императивно изискване в случая не е спазено, т.к. с изпратеното писмо се иска информация, но в същото време е събран определен размер на депозит, което означава, че вече е налице определена по-високата стойност за стоките.

Правото на защита на дружеството е нарушено, тъй като не е информирано обосновано на какво почиват съмненията  и неприемането на декларираната митническа стойност, за да има реална възможност да даде становище, вместо което предварително е определена сума за внасяне, която не е уточнена по вид вземане.

При прилагането на методите за определяне на митническа стойност митническите органи имат задължение да положат необходимата грижа, за да установят справедливата стойност на внасяните стоки, а не произволно определена такава, а лицето, което участва пряко или косвено в извършването на митническите формалности или на митнически контрол, предоставя на митническите органи, по тяхно искане и в определените срокове, пълната изискана документация и информация в подходяща форма и оказва цялостно съдействие за извършването на тези формалности или контрол – чл. 15, § 1 от МК.

В тежест на митническия орган е да обоснове определената по чл. 141, пар.1 от Регламента за изпълнение 2015/2447 стойност на внасяните стоки. Лицата, които са адресати на решенията за неприемане на декларираната договорна стойност, следва да имат възможност да представят по надлежен и подходящ начин становището си досежно елементите, на които административният орган възнамерява да обоснове своето решение. За целта адресатите следва да са надлежно уведомени за обстоятелствата, на които се основават съмненията и именно в тази връзка да е изискана обосновка на договорната стойност. Нарушаването на правото на изслушване е особено съществено процесуално нарушение и води до незаконосъобразност на постановеното решение – Решение от 13 март 2014 г., Глобал Транс Лоджистик, по обединени дела С – 29/13 и С – 30/13, EU: C: 2014: 140, т. 49.

Само в случай, че митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл.70 от МК, остойностяването на внасяните стоки се извършва по реда на чл. 74 от МК при последователно прилагане на методите в чл.74 пар., букви а) до г), докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките.

Действително разпоредбата на чл. 140, пар. 1 от Регламента за прилагане дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл.70, пар.1 от МК, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, съгласно чл. 140, пар.2 от Регламента за прилагане те могат да отхвърлят декларираната цена.

В конкретния случай митническият орган е приложил вторичния метод за определяне на митническа стойност по чл.74 пар. 2 б. б) от Регламент № 952/2013 г., въз основа на договорната стойност на сходни стоки. Прилагането на вторичните методи за определяне на митническата стойност е субсидиарно и изисква да е обоснована неприложимост на основния метод - въз основа на договорната стойност, като в тежест на митническите органи е да обосноват определената по чл. 141, пар.1 от Регламент за изпълнение 2015/2447 стойност на внасяните стоки.

Съгласно предвиденото в чл. 1, пар. 2, т. 14 от Регламента за изпълнение (ЕС) 2015/2447 „сходни стоки” са произведените в същата държава, които, въпреки че не са еднакви във всяко отношение, притежават подобни характеристики и подобни съставни материали, даващи им възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение. Преценката за квалифициране на стоките като „сходни” е въз основа на тяхното качество, репутацията им и съществуването на търговската марка.

В тежест на митническия орган е да докаже извършването на съпоставка между внесените стоки със „сходни“ стоки. В случая административният орган в обжалваното решение не е подкрепил с никакви доказателства доводите си за неприложимостта на §2 б. „а” и е останало неясна причината, поради която е приложен методът по чл. 74, пар. 2, буква "б" от Регламент (ЕС) № 952/2013 за „сходни“ стоки.

В настоящия случай административният орган е приел в оспорения акт, че разпоредбата на пар. 2 б. „а“ не може да се приложи, поради  което органът е приел, че митническата стойност следва да бъде определена съгласно последващ метод, а именно - предвид митническата стойност на сходни стоки.

Така изложеното от органа обаче не е подкрепено с никакви доказателства  и от същото не става ясно по какви причини е приложен именно методът по чл.74 пар. 2 буква „б“ от Регламент (ЕС) № 952/2013 за „сходни“ стоки. Липсват доказателства, а и изложените от органа доводи за идентични стоки, изпратени от същия изпращач до същия получател не съответстват на заложения в пар. 2 б. „а“ смисъл.

Това налага извода, че при издаване на оспорения акт, административният орган не е извършил анализ на сходните стоки, въз основа на които е увеличена митническата стойност на процесиите стоки по отношение подобни характеристики и подобни съставни материали, което да обуславя възможността да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение. Митническите органи не са извършили анализ в съответствие с изискванията на чл. 141 от Регламента за прилагане и без да е налице пълен анализ за сходството на стоките, каквото е изискването на чл. 1, пар. 2, т. 14 от Регламента за изпълнение.

Според заключението на извършената съдебно - счетоводна експертиза от ВЛ М.С.К., което като компетентно, безпристрастно и неоспореното от страните съдът кредитира, по процесната фактура е налице реално заплатена цена за доставка на стоките и общата цена напълно съответства на декларираната такава пред митническия орган.

Предвид това не може да се приеме, че правилно и законосъобразно е пристъпено към прилагане разпоредбата на чл. 74, пар. 2 б. „б“ от МКС, приемайки че стойността не може да се определи по реда на чл. 70 пap. 1 от Кодекса. Възможността на митническата администрация да определя друга митническата стойност на внасяните стоки, когато не е получила задоволителна информация или се съмнява основателно, че декларираните стойности представляват цялата платена или платима сума по реда на чл.70 от Регламент (ЕС) № 952/2013, не освобождава същата от задължение да мотивира решението си, което в процесния случай не е сторено.

На следващо място настоящата съдебна инстанция намира, че при издаване на оспорения акт е допуснато и друго нарушение. При прилагане на чл. 74, пар. 2 б. „б“ от МКС административният орган се позовава на митнически декларации за извършен внос на сходни стоки, въз основа на които е увеличена митническата стойност на процесните стоки, без посочването на други данни за този анализ и без мотиви защо не може да се приеме митническа стойност на стоките, декларирани от дружеството-вносител, по реда на чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 или по реда на чл. 74, пар. 2 буква „а“ от Регламент (ЕС) № 952/2013, като административният орган не обосновава приложението на чл. 74, пар. 2 буква „б“ от цитирания Регламент за определяне митническата стойност на процесните стоки.

В обжалваното решение само са посочени номерата  на митнически декларации, които са послужил за определяне на по-високата митническа стойност. Всичко това нарушава правото на защита на жалбоподателя и прави невъзможно съдът да провери дали са били налице предпоставките на закона при определянето на по-високата митническа стойност точно по реда на чл. 74, прагарф 2 б. „б“ от Регламент 952/2013 г., още повече, че според трайната съдебна практика - митническата декларация е частен документ, който няма обвързваща съда доказателствена сила и следва да се преценява с оглед събраните по делото доказателства, а такива не са събрани от административния орган преди издаване на оспореното решение.

 Наред с това неправилен е подходът на органа по прилагане на цитираната норма и предвид обстоятелството, че липсва пълен анализ за сходството на стоките, съобразно легалната дефиниция за това в чл. 1, пар. 2 т. 14 от Регламента за изпълнение. Съобразно тази норма, сходни са стоките, произведени в същата държава, които, въпреки че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали, което им дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение, като сред факторите, които определят дали стоките са сходни, са качеството на стоките, репутацията им и съществуването на търговска марка. В тази връзка следва да се има предвид разпоредбата на чл. 141, пар. 1 от Регламента за изпълнение, според която договорна стойност за стоки, произведени от различно лице, следва да се взема предвид само когато не може да се установи договорна стойност за идентични или сходни стоки, произведени от лицето, което е произвело стоките, чиято стойност се определя. Сходството в характеристиките и функциите на остойностяваните и съпоставените стоки, без да се има предвид търговската марка, качеството и количеството на стоките  дисквалифицира съпоставените стоки като сходни, поради което настоящата съдебна инстанция приема, че определянето на митническата стойност въз основа на договорната стойност на несходни стоки, какъвто е процесният случай, противоречи на материалния закон.

Трябва да се отбележи, че стоките, внесени от трети лица, които митническите органи са ползвали за определяне на по-висока митническа стойност, са със различен състав от процесните.

При това, на оспорващия е нарушено  правото на защита, защото освен номера на митническата декларация, няма изискуемите данни  за търговското равнище, за произхода на стоката, транспортните разходи, застраховки, както кой е производителят, датата на сключения договор за продажбата на тези стоки, датата и стойността на фактурата, за да може оспорващият адекватно да организира защитата си, доколкото всички тези елементи са обуславящи за извода дали стоките по тази декларация отговарят за дефиницията за „сходни стоки“ и дали са приложени правилно разпоредбите, касаещи определяне на митническата стойност съобразно принципа за сходни стоки.

Отделно, както беше посочено по-горе, видно от съдебно-счетоводната експертиза, е налице съответствие между подлежащата на плащане и реално заплатената цена на стоките, като общата цена напълно съответства на декларираната такава пред митническия орган.

Както беше посочено по-горе, съдът кредитира заключението на ВЛ, като компетентно, безпристрастно и неоспорено от страните.

Както се посочи по-горе, митническата стойност е договорената стойност, тоест действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките. В случая стоките по процесната митническа декларация, отразена в дневника за покупки на дружеството-жалбоподател, са осчетоводени по групи в счетоводството на дружеството-жалбоподател.

Митническите органи не са извършили анализ съобразно изискванията на чл. 141 от Регламента за прилагане и съответно не са обосновали приложената от тях договорна стойност по внос от трети лица. Цените са изчислени съобразно количеството и стойността на различни митнически декларации, като в обжалваното решение не са посочени вносителите по тях, както и не е извършен анализ на условията по доставката съгласно Incoterms 2010 и как това се отразява на цената на стоките за продажбата им за износ, на договорените от двете дружества срокове и начин на плащане, количества, търговска марка и качеството на стоките, съгласно изискването на чл. 1, пар. 2, т. 14 от Регламента за изпълнение.

Посочените в оспорения акт номера на митнически декларации на други вносители и единични покупни цени, не са достатъчни за извършване на сравнение със средностатистическия размер на покупните цени при внос на сравними/сходни стоки по смисъла на цитираното решение на Съда на ЕС по дело С-291/15.  

Обжалваното решение не съдържа какъвто и да било анализ на стоките, въз основа на които е приложен вторичният метод по чл. 74, пар. 2 б. „б” от Регламент № 952/2013 г., а липсата на мотиви в акта е съществено нарушение на изискванията за форма и самостоятелно основание за неговата незаконосъобразност, тъй като препятства възможността да се извърши преценка за сходство на стоките, чиято стойност е послужила за определяне на митническата стойност на процесните стоки.

На следващо място, според чл. 141, пар. 1 от Регламента за изпълнение при определяне на митническата стойност на внасяните стоки по реда на член 74 параграф 2 б. б) от Кодекса се използва договорната стойност на сходни стоки, които са в продажба на същото търговско равнище и по същество в същите количества като стоките, чиято стойност се определя, т. е. тези изисквания следва да са налице по отношение на сходните стоки, отговарящи на цитираното по-горе определение. Сходството на стоките по процесната MRN и по използваните от ответника митнически декларации за стойност на „сходни стоки” не е доказана, тъй като качеството, репутацията, наличието на търговска марка и търговското равнище на доставките не е обсъдено и преценено. Не е направен анализ на данните от анализните сертификати, вкл. чрез назначаването на експертиза, която да обясни по какъв начин разликите в показателите влияят на качеството на двата продукта.

В хода на процеса ответникът не представи доказателствени източници за сходство на стоките по процесната митническа декларация с митническите декларации на други вносители по критериите за също търговско равнище и за количества.

Върховният административен съд в свое решение № 9228/18.06.2019 г. по адм. дело № 3456/2019 г. посочва, че в тежест на митническия орган е да докаже извършването на съпоставка между внесените стоки със „сходни” стоки. Съдът квалифицира като незаконосъобразен административен акт решение, в което липсва анализ на характеристиките и определящите реквизити от съставните материали на стоките и при отсъствие на доказателства за възможното изпълнение с тях на същите функции, изпълнявани от внесените стоки, нито за взаимозаменяемостта им в търговската дейност. Разликата в цените на стоките по делото не е достатъчна сама по себе си за формиране на противен извод.

    За да определи по-висока митническа стойност на част от описаните стоки в процесната митническа декларация, ответникът се е позовал на данни за декларирана митническа стойност на различни по вид стоки, на различни по количества стоки и на стоки с различно търговско равнище стоки, но без да извърши корекции съобразно императивното правило на чл.114 ал.1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, а това нормативно предписание не е самоцелно, защото обслужва идеята за обективност по определяне на реална митническа стойност, основа за митническото облагане.

  Правната уредба на Съюза относно митническото остойностяване цели да установи справедлива, еднообразна и неутрална система, която изключва използването на произволно определени или на фиктивни митнически стойности – Решение от 19 март 2009 г., Mitsui &Co. Deutshland, C-256/07, EU: C: 2008: 580, т. 20; Решение от 15 юли 2010 г., Gaston Schul, C-354/ 09, EU: C: 2010: 439.

  Сходството в характеристиките и функциите на остойностяваните и съпоставените стоки /явно очаквано заради тъждеството в тарифното класиране/ без да се има предвид търговската марка, качеството и количеството на стоките дисквалифицира съпоставените стоки като сходни, поради което е в противоречие с материалния закон определянето на митническата стойност въз основа на договорната стойност на несходни стоки.

В същия смисъл е практиката на ВАС: решение № 16811/10.12.2019 г. на ВАС по адм. дело № 9341/2019, решение № 16405/03.12.2019 г. на ВАС по адм. дело 8139/2019 г. /, решение № 9228/18.06.2019 г. по адм. дело № 3456/2019 г. и др.

С оглед гореизложеното съдът намира, че като не е приел декларираната договорна стойност на процесните стоки и е определил нова такава съобразно митнически декларации на трети лица, директорът на ТД „Северна морска” към Агенция „Митници” е постановил незаконосъобразен административен акт.

При определянето на новата митническа стойност не е спазен принципът на прозрачност съгласно чл. 12, ал. 1 от АПК. В хода на производството пред административния орган жалбоподателят не е разполагал с информация за сравняваната стока, нейния произход, производителя, датата на продажбата и т.н. и в този смисъл не е могъл да ангажира адекватно защитата си. Единствено е бил уведомен за размера на определената митническа стойност, но това представлява само една цифра, зад която не стоят никакви показатели.

По така изложените съображения съдът приема, че от страна на митническите органи не е обосновано приложението на чл. 140, вр.чл. 141 от Регламента за прилагане, вр. чл. 74, параграф 2 буква б) от МК, поради което, като е определил митническа стойност, по декларация на трето лице, без да извърши анализа съгласно чл. 141, парараграф 1 от Регламента за прилагане,  Директорът на Териториална дирекция /ТД/ „Северна Морска“ е постановил незаконосъобразен административен акт, който следва да се отмени.

При този изход на делото следва да бъде уважена претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски, които са своевременно претендирани още в жалбата. В съдебно заседание на 12.10.2021 г. ответникът е направил своевременно възражение за прекомерност на разноските за адвокат на жалбоподателя.

От жалбоподателя се претендират разноски за адвокатски хонорар на жалбоподателя в размер на 360, лв., като същият размер на адвокатски хонорар на жалбоподателя е доказан, видно от договор за правна защита на л. 9 от делото и фактура на л. 10 от делото. Жалбоподателят е представляван само в съдебно заседание на 23.06.2021 г., като не се е явил процесуален представител на жалбоподателя в други съдебни заседания, вкл. не е представена писмена защита, но съдът следва да посочи, че размерът на адвокатско възнаграждение на жалбоподателя от 360 лв., с включено ДДС, /видно от договор на л. 9 от делото и фактура на л. 10 от делото/ е минималният такъв съгласно материалния интерес по настоящото дело и разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 2 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, във вр. с § 2а от ДР на НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, предвид това, че видно от фактура на л. 10 от делото данъчната основа е 300 лв., върху която е начислен ДДС в размер на 60 лв. Съгласно чл. 8, ал. 1, т. 2 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и с оглед материалния интерес по делото съдът няма как да уважи възражението за прекомерност на адвокатския хонорар, предвид това, че адвокатският хонорар на адв. Ж. е в минималният, предвиден в същата разпоредба, размер. При това положение ответникът следва да бъде осъден да заплати на жалоподателя сумата от 50 лв. - д.т., видно от платежно нареждане на л. 11 от делото, сумата от 360 лв. - депозит за вещо лице, видно от платежно нареждане на л. 124 от делото и сумата от 360 лв. – адвокатски хонорар, видно от договор за правна защита и съдействие на л. 9 от делото и фактура на л. 10 от делото или общо сумата от 770 лв. разноски по делото.

На основание гореизложеното и чл. 172, ал. 2 от АПК Ловешкият административен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ по жалба на „****“ ООД, ЕИК *********, гр. Троян, ул. „Христо Смирненски“ № 42, вх. „А“, представлявано от Р.А.Ч., чрез адв. С.Ж., Решение рег. № 32-239791/17.08.2020 г. към МД с MRN 19BG002002000653R3/17.01.2019 г. на Директора на Териториална дирекция „Северна морска“.

ОСЪЖДА на основание чл. 143, ал. 1 от АПК Териториална дирекция „Северна морска“ към Агенция „Митници“, сега Териториална дирекция /ТД/ Митница Варна, към Агенция „Митници“, да заплати на „****“ ООД, ЕИК *********, гр. Троян, ул. „Христо Смирненски“ № 42, вх. „А“, представлявано от Р.А.Ч., сумата от 770 лв. /седем стотин и седемдесет лева/ разноски по делото.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщението до страните.

Да се изпрати препис от решението на страните.

 

 

                                                                        АДМ. СЪДИЯ: