№ 442
гр. Бургас, 10.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на десети февруари
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МОНИКА Г. ЯХАНАДЖИЯН
като разгледа докладваното от МОНИКА Г. ЯХАНАДЖИЯН Гражданско
дело № 20232100100079 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано след като с определение №5/05.01.2023 г. по ч.гр.д.
№4/2023 г. по описа на ВКС, гражданското дело, образувано по искова молба, вх.
№9044/30.08.2021 г., подадена в ОС-Пловдив, е изпратена на ОС-Бургас, на основание
чл.23, ал.3 от ГПК.
Ищецът М. Д. Д., ЕГН ********** е предявил искове по чл.2в от ЗОДОВ срещу ОС-
Пловдив, АС-Пловдив, Х. К.-съдия в ПАС, И. Р. – съдия в ПАС, В. Г. – съдия в ПАС и В. Е.
– съдия в ОС-Пловдив, с които претендира присъждане на обезщетения за причинени
имуществени и неимуществени вреди в размери от по 29 500 лева, частично от 3 500 000
лева. Сумите се претендират ведно със законната лихва върху тях от датата на завеждане на
иска в съда до окончателното им изплащане.
Ищецът твърди, че в рамките на проведено наказателно производство от органи в
структурата на съдебната власт грубо са били нарушени Европейското право, законите на
страната, НК и НПК, както и Конституцията на Република България, вследствие на което
ищецът претърпял вреди от имуществен и неимуществен характер. В тази връзка твърди, че
съдия В. Е. постановила протоколно определение от 08.06.2020 г., с което оставила без
уважение искането му за прекратяване на съдебното производство поради допуснати
съществени процесуални нарушения при изготвяне на обвинителния акт и връщането му на
прокурора въпреки, че обвинителният акт е бил на 100 % идентичен с този, който преди това
е бил върнат на прокуратурата от същия този съдия. Ищецът твърди, че е обжалвал
протоколното определение на съдия Е., но изложените от него факт не са били взет под
внимание и от страна на ответниците Х. К., И. Р. и В. Г.. Напротив, същите са го
игнорирали, без да прочетат обвинителния акт и без да го сравнят с върнатия преди това
обвинителен акт.
С разпореждане от 03.05.2022 г., исковата молба е оставена без движение, като на ищеца са
дадени конкретни указания за отстраняване на констатирани нередовности в исковата
молба.
1
С молба, уточнение, вх.№4100/01.06.2022 г. на ОС-Хасково, ищецът конкретизира, че
оттегля исковете си срещу Х. К.-съдия в ПАС, И. Р. – съдия в ПАС, В. Г. – съдия в ПАС и В.
Е. – съдия в ОС-Пловдив и претендира разделното осъждане на ответниците ОС-Пловдив и
АС-Пловдив да му заплатят поотделно сумата от 29 500 лева, частично от 3 500 000 лева,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в загуба на
клиенти, с които е работил, ведно със следващата се законна лихва върху тази сума, считано
от предявяване на иска до окончателното и изплащане и сумата от 29 500 лева, частично от
3 500 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди,
изразяващи се в тормоз, притеснения, унижения, уронване на честа, име и достойнство,
ведно със следващата се законна лихва върху тази сума, считано от предявяване на иска до
окончателното й изплащане.
В молбата уточнение ищецът посочва, че е нарушено правото му на справедлив съдебен
процес, тъй като е налице предубеденост и доказано пристрастие от страна на съдия В. Е.,
която оставила без уважение искането му за прекратяване на съдебното производство
поради допуснати съществени процесуални нарушения при изготвяне на обвинителния акт
и връщането му на прокурора въпреки, че обвинителният акт е бил на 100 % идентичен с
този, който преди това е бил върнат на прокуратурата от същия този съдия. Счита, че това е
грубо нарушение на Европейското право, на законите на страната, НК и НПК. Като
нарушени норми посочва чл.6 и чл.8 от Европейската конвенция за защита правата на
човека, Регламент ЕС 2016/679, чл.32 от Конституцията на Република България, чл.46 и
чл.47 от Хартата на основните права на гражданските и политическите права, чл.11 от
всеобщата декларация за правата на човека.
Препис от исковата молба и уточняващата я молба са изпратени за отговор на ответниците
ОС-Пловдив и АС-Пловдив, а изразеното от тях становище е, че исковата молба продължава
да е нередовна, а предявените с нея искове са недопустими. Алтернативно същите се
определят като неоснователни на подробно изложени в отговорите аргументи.
С ново разпореждане от 26.07.2022 г., исковата молба отново е оставена без движение, а на
ищецът са дадени нови подробни и конкретни указания – 1.да посочи точно и ясно кои
конкретни актове и/или процесуални действия по конкретни дела или преписки на
съответните съдилища –отделно за АС-Пловдив и ОС-Пловдив; 2.да изложи твърдения
относно факти, обясняващи причинно следствената връзка между конкретните съдебни
актове и/или процесуални действия, уточнени по т.1 и твърдените вреди; 3.във връзка с
претендираното обезщетение за имуществени вреди да уточни дали се касае за преки загуби
или пропуснати ползи; да конкретизира какви точно доходи е очаквал да реализира, от каква
дейност, за кой период, както и да изложи обстоятелства, обуславящи наличието на
причинна връзка между твърдените имуществени вреди и съответните противоправни
актове, действия или бездействия на длъжностни лица – съответно за АС-Пловдив и за ОС-
Пловдив; 4.да уточни каква е причинната връзка от постановените актове на АС и ОС
Пловдив, респ.действията и/или бездействията на длъжностни лица от съответния съд и
направения и излъчен журналистически запис от съдебната палата, от излъчването на който
2
ищецът твърди, че са претърпени от него негативни емоционални и психически
преживявания, изложени в исковата молба и допълнителната молба-уточнение; 5.да изложи
в обстоятелствената част твърдения, обуславящи самостоятелната отговорност на всеки
един от ответниците по отделните искове и съобразно това да формира петитум – доколкото
в исковата молба и уточняващата молба се претендира заплащане на всяка от посочените
суми поотделно от всеки един от ответниците, но в обстоятелствената част на исковата
молба липсват изложени твърдения, обуславящи самостоятелната отговорност на всеки един
от ответниците по всеки един от исковете и за всяко от вземанията в търсения размер; 6.да
изложи ясни и конкретни твърдения за предпоставките, при които възниква обективната
отговорност на Държавата като посочи в какво се състои нарушението на правото на ЕС.
Във връзка с дадените указания ищецът депозира „молба, поредно уточнение“, вх.
№6408/31.08.2022 г., в която навежда доводи за допуснати от ОС-Пловдив нарушения. Така
според ищеца, съдия В. Е. е следвало да се отведе по НОХД №236/2020 г. по описа на ОС-
Пловдив след като се е отвеждала по дела срещу Районен съд Пловдив. Според ищеца
правото му на справедлив процес било нарушено от „доказана предубеденост и
пристрастие“ на съдия В. Е.. Като аргументи в тази насока посочва, че съдия В. Е. допуснала
журналиста Валя Ахчиева да снима в съдебната палата на Пловдив, да прави предаване,
гледано от милиони зрители, в което ги обявява за престъпници при липса на присъда, да
излага лъжи и да отказва правото на отговор. Липсата на справедлив процес ищецът
аргументира и с отказа на съдия В. Е. да допусне графологическа експертиза на доказано
фалшиви документи и в приемането на неверни експертизи. В останалата част молбата –
уточнение възпроизвежда изложени вече твърдения в исковата молба и уточняващата я
такава. Като нарушени норми от правото на ЕС ищецът посочва чл.6 от Европейската
конвенция за защита правата на човека, чл.32 от Конституцията, Регламент ЕС 2016/679,
чл.8, чл.46 и чл.47 от Хартата на основните права на ЕС, чл.14 от Международния пакт за
гражданските и политическите права и чл.11 от всеобщата декларация за правата на човека.
Препис от допълнителната молба-уточнение е бил изпратен на ответниците ОС-Пловдив и
АС-Пловдив, а по погрешка и на съдиите Х. К., И. Р., В. Г. и В. Е..
В своите отговори, ответниците ОС-Пловдив и АС-Пловдив поддържат, че въпреки
поредното уточнение, исковата молба продължава да е нередовна, поради което и са налице
предпоставки за връщането й и за прекратяване на образуваното по нея производство.
На първо място, настоящият съдебен състав намира, че исковата молба е нередовна, но не са
налице основания за преповтаряне на дадени вече подробни и коректни указания за
привеждането й в съответствие с изискванията на чл.127, ал.1, т.4 и т.5 от ГПК. След като на
два пъти дадените указания не са изпълнени от ищеца и по-конкретно указанията по т.2, 3,
4, 5 и 6 от разпореждане №372/26.07.2022 г., а описаните в уточняващите молби факти и
обстоятелства не обосновават надлежно упражнено право на иск по чл.2в, ал.1, т.2 от
ЗОДОВ, то исковата молба следва да бъде върната като нередовна, а образуваното по нея
производство да бъде прекратено.
Макар и формално ищецът да посочва, че с постановяването на протоколно определение от
3
08.06.2020 г. по НОХД №236/2020 г. по описа на ОС-Пловдив, потвърдено от АС-Пловдив с
определение №283/23.06.2020 г. по ВЧНД №254/2020 г., са били нарушени защитени от
правото на ЕС негови права като право на справедлив съдебен процес и на ефективни
правни средства за защита като основни човешки права, то и до настоящия момент няма
изпълнени указания по т.2 до т.6 включително от разпореждане №372/26.07.2022 г. Видно от
изложенията на уточняващите молби е, че се претендират обезщетения за вреди, резултат от
излъчен журналистически материал, към който конкретната правораздавателна дейност на
ОС-Пловдив и АС-Пловдив няма отношение. На обезщетение по този закон подлежат
вредите, причинени от действия на държавни органи, в това число и от правораздавателна
дейност, когато при тази дейност е допуснато съществено нарушение на общностното право,
но не и когато вредите произтичат от неправилни съдебни актове, в какъвто смисъл са
домогванията на ищеца.
Освен изложеното, по мнение на настоящия съдебен състав при наличие на висящ
наказателен процес по НОХД №236/2020 г. по описа на ОС-Пловдив, в рамките на който са
постановени протоколно определение от 08.06.2020 г. и определение №283/23.06.2020 г. по
ВНЧД №254/2020 г. по описа на ПАС и липсата на постановен по същество съдебен акт,
предявените искове са недопустими. Принципът на отговорност на държавата за вреди,
причинени на частноправните субекти вследствие на нарушения на правото на Съюза, е
приложим когато въпросното нарушение произтича от постановен по същество акт, а такъв
не се твърди от ищеца да е постановен по НОХД №236/2020 г. по описа на ОС-Пловдив.
Така мотивиран и на основание чл.129, ал.3 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба, вх.№9044/30.08.2021 г., подадена в ОС-Пловдив от М. Д. Д., с
която е предявил искове по чл.2в от ЗОДОВ срещу ОС-Пловдив и АС-Пловдив.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№79/2023 г. по описа на Окръжен съд Бургас.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред Бургаския апелативен съд в
едноседмичен срок от съобщаването му.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
4