и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 206/05.04.2005 година, постановена по Н.о.х.дело № 219/2005 година, Кърджалийският районен съд е признал подсъдимия Георги Желев Иванов от гр.Кърджали за невиновен в това, че на 07.10.2000г. в гр.Кърджали, с цел да се освободи от парично задължение в размер на 11 500 /единадесет хиляди и петстотин/ германски марки, с левова равностойност 11 500 лева, възбудил заблуждение у Красимир Асенов Моллов от гр.Кърджали, че ще възстанови посочената сума, като му издал и подписал "Запис на заповед" с дата на падеж 07.11.2000г., подправяйки собствения си подпис и почерк, вследствие на което последният като поемател по менителничния документ, се отказал доброволно от право на собственост върху лек автомобил марка "Мерцедес-200 D", с ДК № С 2076 ВВ, номер на рама WDB 1241201В514643 и по този начин му причинил имотна вреда в размер на 10 300 лева, представляваща паричната равностойност на моторното превозно средство, определена към датата на извършване на деянието, която имотна вреда е в големи размери, поради което и на основание чл. 302 от НПК го е оправдал по предявеното му обвинение по чл. 210 ал.1 т.5, във вр. с чл. 209, ал.1 от НК. Въззивното производство е образувано по протест на Районна прокуратура Кърджали, с който така постановената присъда се протестира като неправилна и необоснована. Твърди се в протеста, че събраните в хода на досъдебното и съдебното производство доказателства показвали по несъмнен начин, че с действията си на 07.10.2000 год. подс.Желев е осъществил от обективна и субективна страна квалифицирания състав на обикновена измама. Развиват се подробни съображения в подкрепа на протеста. Прокурора счита, че ирелевантно за повдигнатото обвинение е установяването на обстоятелството кога точно подс.Желев е получил от св.Моллов в заем сумата от 5 000 щатски долара, с левова равностойност 11 500 лв. /или 11 500 германски марки/, макар че в наказателното производство за това имало важно косвено доказателство – че на 12.07.2000 год. била изповядана пред нотариус сделката между св.Моллов и св.Тенев за покупко-продажбата на лек автомобил марка „Мерцедес 200 D”, който бил послужил за обезпечение за предоставения на подсъдимия паричен заем. Прокурора сочи също, че подсъдимия се бил задължил по запис на заповед, без да е имал каквото и да било намерение да изпълни задължението си, като същевременно същият документ е станал средство за постигане на крайната цел – получаване на имотна облага за друго лице – св.Галя Кючукова, с която подсъдимия живеел на съпружески начала, и съответно причиняване на имотна вреда на св.Моллов в размер на 10 300 лв., представляваща стойността на автомобил марка „Мерцедес 200 D”, с рег.№ С 2076 ВВ, към датата на издаване на записа на заповед – 07.10.2000 год.Излагат се съображения, че въвеждането в заблуждение на св.Моллов се изразило в това, че същият е получил в своя полза особен писмен договор – запис на заповед, който е имал извънредно изпълнително основание, като св.Моллов се бил съгласил да приеме като обезпечение записа на заповед и заради това, че към датата на издаването му подсъдимия разполагал с недвижимо имущество, което евентуално е можело да послужи за удовлетворяване на вземането при неизпълнение, без да знае, че подс.Иванов е направил промяна в обичайния начин на изпълнение на своя подпис и имал намерение впоследствие да оспорва вземането по този менителничен документ. Косвено доказателство за това, че подсъдимия не е имал намерение да изпълни задължението си по записа на заповед и е действал с измамлива цел било и обстоятелството, че на 08.12.2000 год. подсъдимия е продал ½ идеална част от недвижим имот в гр.Кърджали. Предлага се с протеста въззивният съд да отмени присъдата на първоинстанционния съд и да постанови нова присъда, с която да признае подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 210 ал.1 т.5, във вр. с чл. 209 ал.1 от НК. В съдебно заседание прокурора от Окръжна прокуратура поддържа протеста така, както е предявен. Подсъдимият и ответник по протеста Георги Желев Иванов от гр.Кърджали оспорва протеста като неоснователен. Твърди, че не е извършвал измамливи действия по отношение на св.Красимир Моллов, като бил обезпечил всички свои задължения към свидетеля, които по-късно бил изплатил. Представя писмена защита, в която развива подробни съображения в подкрепа на становището си. Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на правилността на протестираната присъда, с оглед оплакванията, съдържащи се във въззивния протест, на основание чл. 312 и сл. от НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Протестът е подаден в срок. Разгледан по същество е неоснователен. Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за цялостното изясняване на обстоятелствата по предявеното на подсъдимия Иванов обвинение, събрал е необходимите, възможни и искани от страните доказателства, като в проведеното във въззивната инстанция съдебно следствие са събрани нови гласни доказателства, чрез провеждане на разпит на подсъдимия, както и на повторен разпит на св.Моллов и Тенев. Въз основа на събраните в съдебното производство пред двете съдебни инстанции доказателства, от фактическа страна се установява следното: Подсъдимият Иванов и св.Моллов били познати, като към лятото на 2000 год. подсъдимия се занимавал с внос на коли и пилешки бутчета. Тъй като му били необходими парични средства за осъществяване на посочената дейност, през същият период от време /лятото на 2000 год. – м.юни или юли/ подсъдимият поискал от св.Моллов в заем сумата от 5 000 щатски долара. Св.Моллов и подс.Иванов сключили устен договор за заем, по силата на който св.Моллов предоставил на подсъдимия сумата от 5 000 щатски долара, срещу задължението на последния да ги върне след 2-3 месеца. За обезпечение на дадената на подс.Иванов назаем сума, на 12.07.2000 год. св. Тенчо Тенев прехвърлил на св. Моллов собствеността на лек автомобил марка "Мерцедес 200 D" с ДК № С 20 76 ВВ, с номер на рамата WDB 1241201В514643, като в договора вписали, че придобиването на собствеността на автомобила от св.Моллов става срещу заплащане на цена от 700 лв., но която реално св.Моллов не заплатил на св.Тенев При сключването на договора с нотариална заверка на подписите за покупко-продажба на посочения автомобил, св.Тенев действувал като пълномощник на вписания като собственик в регистрационния талон на автомобила – Николай Иванов Николов от гр.София. Тъй като се надявал да му бъде върната дадената назаем сума в уговорения срок, респ. той да прехвърли обратно собствеността на лекия автомобил „Мерцедес”, св. Моллов не регистрирал придобития автомобил на своя име в КАТ. До изтичане на уговорения за връщане на заема срок подсъдимия не успял да върне взетата назаем сума на св.Моллов, като предложил на свидетеля да продаде лекия автомобил и да се удовлетвори от продажбата му. Тъй като св.Моллов преценил, че при евентуалната продажба на автомобила няма да може да си възстанови дадената назаем на подсъдимия сума в пълен размер, провел разговор с подсъдимия, при който последния предложил да закупи автомобила и да му го заплати в едномесечен срок, като обезпечи връщането на задължението си по заема със издаването на запис на заповед за дължимата сума в полза на св.Моллов, на което свидетеля се съгласил. На 06.10.2000 год. в офиса на св.Моллов подс.Иванов попълнил текста на запис на заповед, по силата на който се задължил да заплати на св.Моллов или на негова заповед сумата 11 500, без да уточнява вида на валутата, в която се задължава да изплати задължението си, и подписал записа на заповед като издател на същия. Подс.Иванов поискал да се консултира, поради което взел записа на заповед и си тръгнал. На другият ден – 07.10.2000 год., двамата отново се срещнали в офиса на св.Моллов, при което се разбрали в записа на заповед да впишат равностойността на дадената в заем сума в германски марки, като подс.Иванов попълнил саморъчно с друг химикал буквите „д.м.”. В така издадения запис на заповед падежа на задължението бил определен на 07.11.2000 год., т.е. един месец след издаване на записа, и с място на плащане – гр.Кърджали. Също на 07.10.2000 год., под №№ 3152 и 3153 в регистъра на нотариус Мария Даскалова, с район на действие РС-Кърджали, били регистрирани два броя нотариално заверени декларации, респ. от Тенчо Георгиев Тенев, с ЕГН **********, и от Красимир Асенов Моллов, с ЕГН **********, за разваляне на сключения между тях Договор от 12.07.2000 год. за покупко-продажба на МПС - лек автомобил марка "Мерцедес 200D", с ДК № С 20 76 ВВ, с номер на рамата WDB 1241201В514643 , бял на цвят, като страните са декларирали, че са уредили всички имуществени отношения помежду си, както и че владението на автомобила било предадено. Отново на 07.10.2000 год., св.Тенчо Тенев, действувайки като пълномощник на собственика на лекия автомобил марка "Мерцедес 200 D", с ДК № С 20 76 ВВ, с номер на рамата WDB 1241201В514643 , бял на цвят – Николай Иванов Николов от гр.София, продал посочения автомобил на св.Галя Миткова Кючукова /с която подс.Иванов живеел на съпружески начала/ с писмен договор с нотариална заверка на подписите, за цена в размер на 750 лв., която е заявил, че е получил напълно и брой от купувача при подписване на договора. На 11.10.2000 год. посоченият лек автомобил е бил регистриран в КАТ – „Пътна полиция” – Кърджали като собствен на св.Кючукова, с рег.№ К 2022 АВ. На датата на падежа на плащането от подс.Иванов по записа на заповед - 07.11.2000 год., същият не изпълнил задължението си към св.Моллов. След като изминали още около два месеца, без подс. Иванов да му върне взетата назаем сума, св. Моллов подал молба до РС-Кърджали за издаване на изпълнителен лист, въз основа на записа на заповед. С определение №2/11.01.2001 год. по образуваното ч.гр.д. №18/2001 год. по описа на РС - Кърджали, подс. Иванов бил осъден да заплати на св. Моллов сумата от 12 970 лв., от която главница в размер на 11 500 лв. и неустойка в рамер на 1 472 лв. Въз основа на това определение, св. Моллов се снабдил с изпълнителен лист от 17.01.2002 год. и било образувано изпълнително дело против подс.Иванов. В хода на изпълнителното производство, подс. Иванов оспорил вземането по изпълнителния лист, издаден въз основа на извънсъдебно изпълнително основание, като предявил в ОС - Кърджали отрицателен установителен иск с правно основание чл. 254 от ГПК, като в исковата молба твърдял, че записът на заповед от 07.10.2000 год. не бил подписан от него, а от неизвестно лице, както и била дописана добавката „дм”. С решение № 40/07.06.2002 год. по гр.д. № 62/2001 год., Кърджалийският окръжен съд уважил отрицателния установителен иск на п¯дс. Иванов, признавайки за установено, че подсъдимия Иванов не дължи сумата от 12 970 лв. по издадения в полза на св.Моллов изпълнителен лист. С решение № 87/04.04.2003 год. по В.гр.д. № 893/2002 год. по описа на Апелативен съд – Пловдив, образувано по жалба на св.Моллов против решението на Кърджалийския окръжен съд по гр.дело № 62/2001 год., е отменено посоченото решение на ОС - Кърджали и е отхвърлен предявения от подс.Иванов отрицателен установителен иск, като неоснователен. С решение №225/17.03.2004 год. по гр.д. №895/2003 год. ВКС на Република България е оставил в сила решението на АС - Пловдив. Видно от писменото заключение на вещите лица по назначената на досъдебното производство тройна съдебно-графическа експертиза и от показанията на вещите лица Бенчев, Несторов и Тодоров, дадени в съдебно заседание пред първоинстанционния съд, подписа, положен за „подпис на издателя” в запис на заповед за сумата 11 500 дм с дата на издаване – 07.10.2000 год., е изпълнен от подс. Иванов. По отношение на добавката "д.м" след „11500” в същия запис на заповед, вещите лица са посочили, че буквите вероятно са изпълнени от подс. Иванов. Липсата на категоричност в заключението си в тази му част обосновават с обстоятелството, че текста е много кратък, на латиница е и не е достатъчен за категорично мнение. В съобразителната част на заключението си вещите лица са посочили, че при изследването на подписа, положен за издател в записа на заповед, не се установяват признаци за предварителна подготовка /забавен темп, вълнообразност на движенията, точки на необосновано спиране, тъпи начало или край/ при полагането на подписа. Същите са посочили, че при изследването на сравнителните образци на подписа на подсъдимия Иванов са установили, че последните се характеризират с подобни на обекта на експертизата /подписа за издател в записа на заповед/ общи признаци, но по отношение на формата и количеството на движенията при изписване на началния елемент, както и по отношение на парафния елемент е проявена вариантност в част от подписите на подсъдимия от сравнителните образци, която вариантност е привична за лицето – изпълнител. Вещите лица установяват, че посочените в заключението съвпадения в общите и частните почеркови признаци са устойчиви и образуват идентификационна съвкупност, която е достатъчна за категоричния извод, че подписа, положен за „подпис на издателя” в записа на заповед, е положен именно от подс.Иванов; както и че установените някои различия в частните графически признаци не са устойчиви и се дължат на посочената привична за подс.Иванов вариантност при подписването. От представените по делото писма на "ОББ"АД, клон Кърджали, се установява, че левовата равностойност на 11 500 германски марки към 07.10.2000 год. е възлизала на 11 500 лева; а доларовата равностойност на 11 500 германски марки за датата 09.10.2000 год. /тъй като 07.10.2000 год. е неработен ден - събота/ възлиза на 5 112.54 щатски долара. От писменото заключение на вещото лице Димитров по назначената на досъдебното производство комплексна автооценителна експертиза и от показанията му в съдебно заседание пред първоинстанционния съд се установява, че към 07.10.2000 год. справедливата пазарна стойност на лек автомобил марка "Мерцедес 200 D", с ДК № С 20 76 ВВ, с номер на рамата WDB 1241201В514643, възлиза на 10 300 лева, равняващи се на 4 583 щатски долара. Видно от представената на съдебното следствие пред първоинстанционния съд разписка от 01.04.2005 год., св.Моллов е удостоверил, че е получил от подс.Иванов дължимите суми /главница и разноски/ по записа на заповед от 07.10.2000 год. с издател подс.Иванов, като заведеното изп.дело е било прекратено по негова молба; както и е декларирал, че финансовите отношения по посочения запис на заповед са уредени. Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от обясненията на подсъдимия, които съдът кредитира частично; от показанията на св.Моллов, дадени на съдебното следствие в производството пред въззивната инстанция, на които съдът дава вяра; от показанията на разпитаният пред настоящата инстанция св.Тенев, които съдът кредитира частично; от показанията на разпитаните пред първоинстанционния съд св.Кючукова и Мирчев; от писменото заключение на вещите лица Бенчев, Несторов и Тодоров по назначената на досъдебното производство съдебно-графическа експертиза и показанията им пред първоинстанционния съд, които следва да бъдат кредитирани изцяло; от писменото заключение на вещото лице Димитров по назначената на досъдебното производство комплексна автооценителна експертиза и показанията му, събрани от първоинстанционния съд, на които следва да бъде дадена вяра изцяло; както и от останалите писмени доказателства по делото, приети от първоинстанционния съд. Настоящият съдебен състав не дава вяра на обясненията на подс.Иванов в частта им, в която установява, че не бил обезпечавал взетия от св.Моллов заем по никакъв начин, не бил изявявал желание да закупи от св.Моллов лекия автомобил „Мерцедес”, че нямал отношение към развалянето на договора между св.Моллов и Тенев, както и че развалянето на договора и последващата продажба на автомобила на приятелката му – св.Галя Кючукова, нямали никаква връзка. Обясненията на подс.Иванов в тези им части са нелогични, противоречиви и се опровергават от показанията на св.Моллов, на които съдът дава вяра изцяло. Косвено потвърждение на показанията на св.Моллов е обстоятелството, че същият не е регистрирал в КАТ придобития от св.Тенев лек автомобил „Мерцедес 200 D” на 12.07.2000 год., очевидно с оглед евентуалното му връщане на св.Тенев при връщане на заема от подс.Иванов, и за разлика от закупените от св.Тенев други два автомобила през м.октомври 2000 год. /”БМВ” и „Мерцедес”/, които св.Моллов е регистрирал непосредствено след покупката им. Не намират логика в обясненията на подсъдимия и установените обстоятелства на издаване на записа на заповед, развалянето на сключения на 12.07.2000 год. между св.Моллов и Тенев договор за покупко-продажба на лекия автомобил „Мерцедес” и продажбата на същия на св.Кючукова /приятелка на подсъдимия, с която същия живеел на съпружески начала/ на една и съща дата – 07.10.2000 год.; а напротив – тези обстоятелства намират своето логично обяснение в показанията на св.Моллов. Съдът не кредитира и показанията на св.Тенев в частта им, в която твърди, че не е обезпечавал вземането на св.Моллов към подс.Иванов за дадената назаем сума от 5 000 щатски долара, чрез прехвърлянето на собствеността на посоченият по-горе лек автомобил „Мерцедес” на св.Моллов, тъй като показанията на свидетеля в тази им част са противоречиви и нелогични, като се опровергават от показанията на св.Моллов, които съдът кредитира. Така, св.Тенев в показанията си първоначално твърди, че не е получавал от св.Моллов вписаната в договора от 12.07.2000 год. цена на лекия автомобил, предмет на покупко-продажбата; а впоследствие заявява, че не може да каже дали е получил сумата, но щом бил прехвърли колата, значи я бил получил. Освен това, св.Тенев също не дава логично и правдоподобно обяснение кое е наложило развалянето на договора за покупко-продажба на „Мерцедес”-а на 07.10.2000 год., щом веднъж вече го е бил продал на св.Моллов и е получил цената за него, респ. и за извършеното едновременно с развалянето прехвърляне на собствеността на приятелката на подсъдимия Иванов. При така установената фактическа обстановка, макар и различна от възприетата от първоинстанционния съд, настоящата инстанция намира, че осъщественото от подс.Иванов деяние е несъставмерно по възведеното му обвинение за извършено престъпление по чл. 210 ал.1 т.5, във вр. с чл.209 ал.1 от НК, до какъвто краен правилен, обоснован и законосъобразен извод е достигнал и първоинстанционния съд. Това е така по следните съображения:
Осъществяването на престъплението „измама” от обективна страна се характеризира с извършването на действия, с които деецът възбужда или поддържа у някого заблуждение и с това причинява нему или на другиго имотна вреда; а от субективна страна – с наличието на пряк умисъл и специална /користна/ цел за набавяне на имотна облага за дееца или за другиго. Възбуждането на заблуждение /вследствие на което измаменото лице се разпорежда със свое имущество в полза на дееца и последното неоснователно излиза от патримониума на пострадалия/, което е елемент от състава на престъплението „измама” по чл.209 ал.1 от НК, представлява процес, който включва от една страна както активни действия на дееца по създаване на невярна представа у измамения относно съществуването или несъществуването на определени факти /представяне на такива, убеждение и агитация, така че адресатът им дÓ повярва в тях/, така и от друга страна- подлагането им на оценка, възприемането им и сформирането на заблуждение у пострадалия по отношение на тези факти, което го мотивира да се разпореди със свои средства в своя вреда. От значение за съставомерността на деянието на подсъдимия Иванов по предявеното му обвинение за извършване на престъпление по посочения законов текст – чл.210 ал.1 т.5, във вр. с чл. 209 от НК, съгласно очертания с обвинителния акт фактически състав на извършените от подсъдимия Иванов действия по създаване на неверни представи у св.Моллов, е да се отговори на въпросите: дали подсъдимият Иванов е подправил собственият си почерк и подпис в издадения в полза на св.Моллов запис на заповед; дали чрез това е възбудил и у свидетеля заблуждение /т.е. дали е създал у свидетеля невярна представа за факти от обективната действителност/, което да го е мотивирало да извърши имуществено разпореждане, с цел подсъдимия да набави за себе си имотна облага, и с това заблуждение да е причинил на свидетеля имотна вреда. С обвинителният акт прокурора е посочил, че действията, чрез които подсъдимия е възбудил заблуждение у св.Моллов, се изразяват в подправяне от подсъдимия на собствения си почерк и подпис в издадения в полза на св.Моллов запис на заповед, като с това е формирал у свидетеля невярна представа, че ще му върне взетата назаем сума. Тази теза на прокурора за осъществяване на престъплението от обективна страна от подс.Иванов е лишена от доказателствена основа. Това е така, тъй като по делото не е установено подс.Иванов да е подправял собствения си почерк и подпис в записа на заповед. Напротив, от заключението на вещите лица по назначената съдебно-графическа експертиза се установява по категоричен и несъмнен начин, че подписа за издател на записа на заповед е положен именно от подсъдимия; както и че несъществените различия в частните графически признаци между подписа на подсъдимия в записа на заповед и в част от сравнителните образци от подписа на същия, се дължат на вариантност при подписването, която е привична за подс.Иванов. Не без значение в тази връзка е и констатацията на вещите лица, че при полагането на подписа на подсъдимия в записа на заповед не са установени признаци за предварителна подготовка /забавен темп, вълнообразност на движенията, точки на необосновано спиране, тъпи начало или край/. Установява се от вещите лица и още, че буквите „д.м.” след цифровото обозначение на размера на задължението на подсъдимия по записа на заповед /указващи вида на валутата, в която е платимо задължението по записа на заповед/, вероятно са изпълнени от подс.Иванов, като обосновават липсата на категоричност в заключението си с обстоятелството, че изследваният текст е много кратък, на латиница е и не е достатъчен за категорично мнение. Впрочем, за останалият ръкописно изпълнен текст в записа на заповед не се спори, че е изпълнен от подс.Иванов. От друга страна, в очертаното по този начин обвинение с обвинителният акт, не е ясно каква точно невярна представа е създал подс.Иванов у св.Моллов, издавайки в негова полза запис на заповед – извънсъдебно изпълнително основание по чл. 237 б.”е” /предишна буква „д”/ от ГПК, с който подсъдимия е поел безусловно задължение да плати на св.Моллов или на негова заповед посочената в записа сума, и който подлежи на принудително изпълнение по облекчен ред – чрез издаване на изпълнителен лист само след проверка на редовността на документа от външна страна, от което впрочем св.Моллов се е възползувал, снабдявайки се с изпълнителен лист и завеждайки изпълнително дело против подсъдимия. Не би могло да се приеме, че въвеждането на св.Моллов в заблуждение обхваща бъдещото връщане от подсъдимия на дадената му от свидетеля парична сума в заем /както твърди прокурора с обвинението/, тъй като именно с издадения запис на заповед подсъдимия се е задължил да заплати на свидетеля Моллов посочената в него сума в определения в него срок – до 07.11.2000 год., т.е. с подписването на записа на заповед подсъдимия не е създал у св.Моллов никакви неправилни представи относно съществени елементи на сделката /договора за заем/ помежду им, в т.ч. размера на дължимата сума, начина и срока на плащането й; още повече, че замяната на обезпечението за връщане на заема, осъществено чрез разваляне на договора за покупко-продажба на МПС, сключен със св.Тенев, и приемането на записа на заповед като гаранция за връщане на заема от подсъдимия, е станало със знанието и съгласието на св.Моллов, който преценил, че ако пристъпи към продажба нÓ лекия автомобил „Мерцедес”, няма да си възстанови дадената назаем на подсъдимия сума в пълен размер, т.е. че приемането на запис на заповед като обезпечение за връщане на заема от подсъдимия е по - изгодно за него. В тази връзка следва да се отбележи, че за да изведе съставомерните признаци на деянието – че подсъдимия подправил собствения си почерк и подпис в записа на заповед и с това възбудил заблуждение у св.Моллов, че ще му върне взетата назаем сума, неоснователно прокурора се е позовал на последващото оспорване от подсъдимия на дължимостта на вземането на св.Моллов, чрез предявяването на отрицателен установителен иск по реда на чл. 254 от ГПК. Както правилно е приел и първоинстанционния съд, реализирането на това признато от закона право на длъжник да оспорва дължимостта на вземане към него по изпълнителен лист, издаден въз основа на актове по чл. 237 б.б.”в” – „з”, без значение на какво основание осъществява оспорването /т.е. независимо какви твърдения е изложил в исковата молба, вкл. и само поради желанието да забави или спре принудителното изпълнение спрямо него/, не може да се вмени във вина на оспорващият, респ. не може да се правят изводи в негова вреда в наказателното производство, още повече че направения извод от прокурора в тази връзка - че подправката от подсъдимия на собствения му почерк и подпис на записа на заповед е направено именно с оглед последващото оспорване по съдебен ред на дължимостта на вземането на св.Моллов по записа на заповед, което пък сочело началното намерение на подсъдимия да не връща заетата сума, по същество представлява недопустимо предположение, неподкрепено с каквито и да било доказателства. Несъставомерността на деянието на подс.Иванов по предявеното му обвинение от обективна страна е обусловено и от друго обстоятелство: с обвинителният акт се твърди, че подс.Иванов е осъществил измамливите действия по отношение на св.Моллов на 07.10.2000 год., чрез подправка на собствените си почерк и подпис в издадения в полза на свидетеля запис на заповед, с което създал у свидетеля невярна представа, че ще му върне заетата парична сума. За да бъде осъществено престъплението измама, обаче, е необходимо изпълнителното деяние по възбуждане на заблуждение у пострадалия /каквато е формата на изпълнителното деяние, предявена на подсъдимия в настоящият случай/ да предхожда или съпровожда получаването на имотната облага от подсъдимия /или друго лице/, респ. причиняването на имотната вреда. В настоящият случай задължението /обещанието/ да върне на св.Моллов взетата назаем парична сума е извършено от подсъдимия още през лятото на 2000 год., при получаването й и сключването на устния договор за заем между тях, поради което не би могъл с подписването на записа на заповед близо три месеца по-късно да възбуди заблуждение у св.Моллов досежно това обстоятелство. Още повече, че както бе посочено по-горе в мотивите, записа на заповед е едностранна сделка – едностранно волеизявление, имащо абстрактен характер, което не съдържа като съществен елемент основанието /каузата/ и не предпоставя наличието на друга основна сделка с каузален характер, нито пък валидност на правоотношенията между страните по такава, т.е. не отразява никакви факти от действителността, освен първичното изявление на подсъдимия, че се задължава да изплати посочената в него парична сума на св.Моллов или на негова заповед, което задължение към свидетеля е било поето от подсъдимия още при сключването на устния договор за заем. Не е налице и друг съществен елемент от състава на престъплението, в извършването на което е обвинен подс.Иванов – причиняването на имотна вреда на св.Моллов в големи размери, вследствие на твърдяните измамливи действия на подсъдимия. Не е ясна от предявеното на подс.Иванов обвинение каква е връзката между имотната облага, която е целял да набави за себе си подс.Иванов /каквото е обвинението, макар и неиздържано правно формулирано от прокурора като „…с цел да се освободи от парично задължение в размер на 11 500 германски марки, с левова равностойност 11 500 лв.…”/, от една страна, и посочената като имотна вреда за св.Моллов сума от 10 300 лв., представляваща равностойността на лекия автомобил марка „Мерцедес 200 D”, като с обвинителният акт прокурора не е обосновал фактически начина, по който подс.Иванов би се освободил от паричното си задължение към св.Моллов посредством развалянето на сключения между св.Моллов и Тенев договор от 12.07.2000 год. за покупко-продажба на посочения лек автомобил, имайки предвид и обстоятелството, че след разваляне на договора за покупко-продажба на автомобила, последния е бил продаден от св.Тенев на трето лице – св.Кючукова. Следва в тази връзка да се има предвид още, че от показанията на св.Моллов пред въззивния съд се установява, че същият не е възприемал лекия автомобил като своя собственост /за което и не го е регистрирал на своя име и не е заплащал на св.Тенев продажната цена, посочена в договора/, а само като обезпечение за връщане на дадения на подс.Иванов заем; както и че се е съгласил за замяна на обезпечението със издаден в негова полза от подсъдимия запис на заповед, по собствено желание и поради собственото си убеждение, че ако продаде автомобила, няма да успее да възстанови дадената назаем сума в пълен размер, т.е. че ще бъде на загуба. Или, в случая е налице привидна /и като такава – нищожна/ сделка по прехвърляне на собствеността върху лекия автомобил от св.Танев на св.Моллов, която не поражда предвидените правни последици, поради което не може да се приеме, че за св.Моллов е настъпила каквато и да било имотна вреда. С оглед изложеното по-горе, налага се извода, че подс.Иванов не е извършил действия по възбуждане на заблуждение у св.Моллов, с цел да набави за себе си имотна облага, с които да му е причинил имотна вреда в големи размери, т.е. не се установява по несъмнен начин подсъдимия да е осъществил от обективна страна престъплението, предмет на повдигнатото му обвинение. Несъставомерно по възведеното обвинение е деянието на подсъдимия и от субективна страна. Измамата като имуществено престъпление е свързано с набавяне на имотна облага за дееца или за друго лице и причиняване на имотна вреда другиго. За да е съставомерно от субективна страна, деянието следва да е осъществено при пряк умисъл и специална /користна/ цел. Поначало, преследваната цел - набавянето на имотна облага за дееца или за другиго, следва да е налице още при пристъпване към изпълнение на престъплението - възбуждане или поддържане на заблуждение /в настоящият случай съдът обсъжда първата форма на изпълнителното деяние, тъй като такава е предявена на подсъдимия, както бе посочено по-горе в мотивите/. Т.е., деецът следва да е решил да измами с ясно сформираната цел за набавяне на имотна облага за себе си или за другиго, от което за пострадалия или за другиго неизбежно ще настъпи вреда. Освен това, за да осъществи съставът на това престъпление, деецът следва да действа със съзнанието, че в нито един момент няма да върне заетите суми, както и че с това причинява имотна вреда, но въпреки това да се съгласява и приема последиците от собствените си действия. По конкретното обвинение не се установява подсъдимият да е действал именно с цел да заблуди св.Моллов, за да го мотивира да се разпореди със свои средства в негова полза, като по този начин набави за себе си облага. Това е така, с оглед изложеното по-горе в мотивите относно времето на сключване на устния договор за заем между подсъдимия и св.Моллов, респ. поемането на задължението от подсъдимия да върне заетата сума, от една страна, и подписването от подсъдимия на запис на заповед в полза на св.Моллов, от друга страна; както и с оглед изложените съображения относно същността и характеристиката на записа на заповед като едностранно волеизявление. Всъщност, по делото не са събрани каквито и да било доказателства, установяващи с необходимата за постановяване на осъдителна присъда несъмненост, че подс.Иванов не е имал намерение да върне на св.Моллов взетата назаем сума въобще – както при сключване на договора за заем със св.Моллов, така и при подписването на записа на заповед, т.е. да е действувал при форма на вината – пряк умисъл. Напротив, от възприетата от въззивния съд фактическа обстановка е видно, че подс.Иванов е предприел необходимите действия за обезпечаване вземането на свидетеля към него, чрез прехвърляне на собствеността на лекия автомобил „Мерцедес 200 D” от св.Тенев на св.Моллов /като тук е мястото да се отбележи, че за настоящото наказателно производство са ирелевантни взаимоотношенията между подс.Иванов и св.Тенев, вкл. и причините, поради които св.Тенев се е съгласил да обезпечи чуждо задължение/; а впоследствие и чрез издаване на запис на заповед в полза на св.Моллов, с който е поел безусловно задължение да заплати на свидетеля отразената в записа сума, и който представлява несъдебно изпълнително основание, подлежащо на реализация от кредитора по облекчен и ускорен ред. Отново във връзка с умисъла следва да се посочи, че неоßосновано прокурора е посочил в обвинителния акт и във въззивния протест, че косвено доказателство за намерението на подс.Иванов да не връща заетата сума на св.Моллов било извършената от подсъдимия на 08.12.2000 год. продажба на собствения му недвижим имот – ½ идеална част от масивна жилищна сграда, пристройка и масивна второстепенна постройка, находящи се в гр.Кърджали, на приятелката му – св.Кючукова. Този довод на прокурора също почива изцяло на предположение, тъй като на посочената сделка е придаден смисъл, какъвто не се извлича от съдържанието й. Това е така, тъй като посочената сделка е извършена 2 месеца след подписването на записа на заповед от подсъдимия, респ. 1 месец след падежа на задължението по записа, като в периода от време до изповядване на посочената сделка не е имало никакви пречки кредитора по записа на заповед да обезпечи вземането си към подсъдимия чрез налагане на възбрана на имота, или да се снабди своевременно с изпълнителен лист и да насочи принудително изпълнение към него и т.н., което не е сторено от св.Моллов; нещо повече – действия на св.Моллов за обезпечение на вземането му към подсъдимия, напр. чрез учредяване на договорна ипотека, не са били предприети спрямо този недвижим имот на подсъдимия по предвидения в закона ред още при даване на сумата, предмет на устния договор за заем между тях. От друга страна, за подсъдимия не съществува задължение да се въздържа от участие в гражданския оборот с недвижимото си имущество, при положение, че не са налице данни спрямо същото да са предприети от трети лица действия по принудително изпълнение, налагане на възбрани и т.н., като от това не могат да се правят изводи във вреда на подсъдимия. Недопустимо във въззивния протест прокурора е посочил, че документа /записа на заповед/ е станал средство за постигане на крайната цел на подсъдимия – набавяне на имотна облага за друго лице, а именно – св.Галя Кючукова, с която подс.Иванов живеел на съпружески начала. Същевременно, в обвинителния акт, послужил като основание за образуване на първоинстанционното съдебно производство, прокурора е посочил, че измамливите действия спрямо св.Моллов подсъдимия е извършил с цел да „…се освободи от парично задължение в размер на 11 500 германски марки, с левова равностойност 11 500 лв…..”, т.е. по същество с цел да набави имотна облага за себе си. С други думи, за първи път в протеста се сочат правно релевантни факти, въз основа на които се извеждат съставомерни признаци на деянието, за които на подсъдимия не е предявявано обвинение, което е недопустимо. Поради изложеното настоящата инстанция намира, че деянието на подс.Иванов е несъставомерно и от субективна страна. С оглед на всички изложени доводи и съображения, въззивният съд възприема изцяло крайният извод на районния съд за несъставомерност на осъщественото от подс.Иванов деяние по предявеното му обвинение, като единствено възможен, правилен, обоснован и законосъобразен. Ето защо, настоящата инстанция намира, че въззивният протест е неоснователен, а обжалваната присъда – правилна, обоснована и законосъобразна, като при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат нейното отменяване или изменяване, поради което следва същата да бъде потвърдена. Водим от изложеното, и на основание чл. 332 т.6, във вр. с чл. 336 от НПК, Окръжният съд.
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 206/05.04.2005 година, постановена по НОХД № 219/2005 година по описа на Кърджалийския районен съд. Решението подлежи на касационно обжалване или протестиране пред ВКС на РБ в 15-дневен срок от съобщението за изготвянето му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. |