О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер 829 30.05.2022г. град
Бургас
Административен съд – гр.Бургас, XXII-ри състав, на тридесети май през две хиляди и двадесет и втора година в закрито заседание в следния състав:
Съдия: Яна Колева
като
разгледа адм.д. №2195 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано по жалба на Р.В.Г., ЕГН
**********,*** против мълчалив отказ за спиране на принудително изпълнение на
Заповеди по ЗУТ, изразяващи се в липса на произнасяне в изискуемия срок по
Искане вх.№ 94-01-21234/27/13.10.2020г. и искане
за спиране на изпълнението на основание чл.297, ал.4 от АПК.
С определение №2222/16.11.2020г. жалбата
е оставена без разглеждане и производството по делото
е прекратено.
С решение №4932/23.05.2022г. ВАС е оставил в сила определение
№2222/16.11.2020г., постановено по адм.д. №2195 по описа за 2020г.
С молба вх.№4799/07.05.2022г. председателят на
Националното бюро за правна помощ (НБПП) е сезирал съда с искане за присъждане
на разноски за възнаграждението на адвоката, предоставил правна помощ по адм.д.
№2195 по описа за 2020г., на основание чл.189 от НПК и чл.81 във вр. с чл.78,
ал.7 от ГПК във вр. с чл.27а от Закона за правната помощ. Към искането е
приложено решение № БС-56-2244/2021г. на председателя на НБПП, с което на
основание отчет № 56/2021г. за предоставена правна помощ от адвокат Г.Г.П. по настоящото
дело на лицето Р.Г.П. на основание чл.24 от Наредбата за заплащане на правна
помощ е определено на адвокат П. за предоставената правна помощ да се изплати
възнаграждение в размер на 200 лева.
Съгласно чл.78, ал.7 от Гражданския процесуален
кодекс (ГПК), приложима субсидиарно в съдебното административно производство
съгласно препращащата разпоредба на чл. 144 АПК, ако претенцията на лицето,
което е получило правна помощ, бъде уважена, изплатеното адвокатско
възнаграждение се присъжда в полза на НБПП съразмерно с уважената част от иска;
в случаите на осъдително решение лицето, получило правна помощ, дължи разноски
съразмерно с отхвърлената част от иска. Съгласно чл.27а от ЗПП лицата, на които
е предоставена правна помощ, възстановяват на НБПП направените разноски само в
определени със закон случаи. В конкретния случай правната помощ е предоставена
за процесуално представителство по дело, образувано жалба, която е оставена без
разглеждане и производството по делото е прекратено. За тази категория дела не
е предвидено изключение от правилото за финансиране на правната помощ от
държавния бюджет в интерес на правосъдието, за да се гарантира равен достъп до
правосъдие на лицата, които нямат средства за заплащане на адвокатско
възнаграждение.
Съгласно чл.94 от ГПК, субсидиарно приложим на
основание чл.144 от АПК, адвокатската защита с характер на правна помощ е
безплатна. В същия смисъл са разпоредбите на чл.2 и чл.22 от ЗПП. Заплащане на
определеното възнаграждение на назначения служебен адвокат е предвидено само в
хипотезата на чл.97, ал.1 от ГПК, когато съдът е лишил страната от правна
помощ, тъй като условията за нейното предоставяне не са съществували изобщо или
отчасти. Това, че помощта е безплатна означава, че лицата, на които е
предоставена не дължат поначало възстановяване на средствата, чрез които тя им
се осигурява, на държавата. Именно това е принципното положение, върху което
почива уредбата на правната помощ в ЗПП - правната помощ се предоставя на физически
лица, съгласно чл.5 от ЗПП, и се поема от държавата, като по този начин се
гарантира конституционно признатото им право на защита в процеса. Изключение от
този принцип, съгласно чл.27а ЗПП, е възможно само в предвидените със закон
случаи, както се посочи по - горе.
Разпоредбите на НПК и в частност на чл.189,
посочена като правно основание в подадената молба от НБПП, не намират
субсидиарно приложение в съдебните административни производства. Неотносима е и
разпоредбата на чл.78, ал.7, изр. първо от ГПК, която урежда случаите, в които
претенцията на лицето, което е получило правна помощ, е уважена, доколкото
случаят касае изплатеното на адвоката възнаграждение по първоинстанционното
производство, в което жалбата е оставена без разглеждане. Не е налице и
хипотезата на чл.78, ал.7, изр. второ, тъй катопостановеното съдебно решение не
е осъдително.
По изложените съображения, подадената молба за
присъждане на разноски в полза на НБПП в размер на определеното и изплатено
възнаграждение на адвокат П., осъществила правна помощ за процесуално
представителство на Г. е неоснователна. В случая от решаващо значение е
предметът на правния спор и липсата на законова норма, която да предвижда
задължение за възстановяване на сумата, която е изплатена за адвокатско
възнаграждение при предоставяне на правна помощ по такива правни спорове,
каквото е изискването по чл.27а от ЗПП.
По изложените съображения молбата на председателя
на НБПП, с която е сезиран настоящия състав за присъждане на разноски за
възнаграждение на адвоката, предоставил правна помощ на Г. в размер на 200
лева, следва да се отхвърли.
Мотивиран от горното, Административен съд – Бургас,
О П Р Е Д Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ молба вх.№4799/07.05.2022г. от председателя на Националното бюро за
правна помощ (НБПП), с искане за присъждане на
разноски за възнаграждение на адвокат Г.П., предоставила правна помощ по адм.д.
№2195 по описа за 2020г..
Определението може да се обжалва пред Върховен
административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: