Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е    №   198  

 

гр.Сливен,    09 март  2018 год.

 

В    И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А

 

     СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, ІІ-ри    граждански състав  в закрито заседание на   деветнадесети февруари   през две хиляди и  осемнадесета година в състав: 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:  ПЕТЯ МАНОВА

 

при секретаря Наталия ЕГОВА , като разгледа докладваното от  р. съдия гр. дело № 6329/2017 г. на СлРС , за да се произнесе,  съобрази следното:

 

     Предявен е    иск , който намира правното си основание в чл.  422 във вр. с чл.  415, ал. 1 от ГПК.       

 

В  Исковата  си молба  ищецът – „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД   твърди, че    на 11 октомври 2017 г.   е  подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК пред Районен съд – Сливен   за вземанията  си към  ЕТ „СТЕДУНИЦА – ДОБРИ ДОБРЕВ”  в размер на 561.89 лева,  където било образувано  ЧГД № 4944/2017 г. и издадена Заповед за изпълнение срещу която ответникът е подал Възражение в срок, поради което   дружеството подава настоящата ИМ в срока по чл. 415, ал. 2 от ГПК.  

Ищецът – „ЕВН България Електроснабдяване”  АД в качествотоси на краен снабдител, съгласно разпоредбата на чл. 98а от ЗЕ продава електрическа енергия на клиентите си при публично известни ОУ били одобрени с Решение на ДКЕВР № ОУ-13 от 10 май 2008 г.,  влезли в сила на 27 юни 2008 г. и публикувани на сайта на дружеството. 

По силата на чл. 7, т. 1 от ОУ ищцовото дружество е поело задължение да снабдява с ел. енергия  обекти на ответника ЕТ „СТЕДУНИЦА – ДОБРИ ДОБРЕВ”:  дърводелски цех в стопански двор в с. Тополчане с ИТН 2313091, находящ се в с. Тополчане, общ. Сливен  и овчарник в с. Тополчане *664 с ИТН 2313101.  За ЕТ „СТЕДУНИЦА – ДОБРИ ДОБРЕВ” бил открит клиентски номер **********.

Ответникът от своя страна съгласно чл. 11, т. 1 от ОУ се е задължил да заплаща всички свои задължения, свързани със снабдяването с ел. енергия в сроковете и по начините определени в чл. 18, ал. 1 и 2 от ОУ.    Съгласно чл. 27, ал. 1 от ОУ при неплащане в срок на дължими суми клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден.

 Обектите на ЕТ „СТЕДУНИЦА – ДОБРИ ДОБРЕВ”  са присъединени към електроразпределителната мрежа на ЕВН ЕР ЮГ. 

За периода от 13 юли 2016 г. до 12 август 2017 г.  енергия на обща стойност 528.10 лева, която до този момент не била заплатена от него.  За доставената ел. енергия били издадени 14 бр.  фактури    Тази сума се  дължала на основание чл. 54, ал. 2, т. 1 от ОУ.

С оглед изложеното  молят съда да приеме за установено, че ЕТ „СТЕДУНИЦА – ДОБРИ ДОБРЕВ”  дължи на „ЕВН България Електроснабдяване” АД   528.10 лева, представляваща стойността на консумираната от обекта на потребителя ел. енергия за периода от 13 юли 2016 г. до 12 август 2017 г.,  33.79  лева законна лихва за забава за периода от 14 септември 2016 г. до 09 октомври 2017  г. и законна лихва  върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на  заповед  за изпълнение – 10.10.2017 г. до окончателното изплащане на задължението, както и направените  разноски    в размер на 75 лева.    

В дадения едномесечен срок  не   е постъпил отговор от ответника ЕТ „СТЕДУНИЦА – ДОБРИ ДОБРЕВ”   и не е изразено становище.

Ищецът  - „ЕВН България Електроснабдяване” АД   чрез процесуалния си представител адв. Андрияна АНДРЕЕВА от АК – Сливен   поддържа  ИМ на основанията изложени в нея.

            Ответникът ДОБРИ ДОБРЕВ- ЕТ Студеница- Добри Добрев, редовно призован    се явява лично в с.з. и заявява, че не е съгласен с иска, че партидите са прекратени, тъй като имотите не били негови.  Собственик на имотите била „Райфайзенбанк”, а вече и на други купувачи. Единият имот бил прехвърлен 2016 г., а другия 2017 г. През исковия период тези имоти не са били негова собственост. 

            След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

            За периода от  13 юли 2016 г. до 12 август 2017  г. ищцовото дружество „ЕВН България Електроснабдяване” АД   е начислило на ответника  по ЕТ „СТЕДУНИЦА – ДОБРИ ДОБРЕВ”  сума в размер на 528.10 лева  върху която сума  за периода от 24 септември 2016 г. до 9 октомври 2017   г.  е изтекла законна лихва в размер на 33.79 лв.  

На  10.10.2017  г. „ЕВН България Електроснабдяване” АД  е  подало молба до СлРС със искане за издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение и  изпълнителен лист въз основа на не съдебно изпълнително основание – извлечение от сметка на длъжника за посочената по-горе сума и лихви за забава. Със Заповед   от  11 октомври 2017 г.  постановено по ЧГД № 4944/2017 г.  състав на СлРС е разпоредил да се издаде заповед за изпълнение за осъждането на длъжника в това производство да заплати  на ищеца по настоящото дело сумата  528.10 лева върху която сума  за периода от 24 септември 2016 г.  е изтекла мораторна лихва в размер на 33.79 лв. и разноски в размер на 175 лева.  В дадения му двуседмичен срок ответникът е депозирал Възражение, че не дължи посочените суми.

Към Исковата молба е приложен   Препис – извлечение от сметка  на ответника и  14 бр. фактури. 

 

 

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на събраните по делото доказателства, ценени както по отделно, така и в тяхната съвкупност. Представените по делото писмени доказателства, съдът възприе изцяло, като непротиворечиви по между си и допринасящи за изясняване на правно значимите за решаването на спора факти и обстоятелства.   

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Предявеният иск за установяване вземането на ищцовото дружество е основателен и доказан и следва да се уважи по следните съображения:

Предмет на иска с пр. осн. чл. 422 от ГПК във вр. чл. 415, ал.1 от ГПК е установяване вземането на кредитора, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. По този иск кредитора - ищец следва да докаже факта от който произтича вземането му и неговия размер. Тъй като е подадено възражение в производството за издаване на заповед за изпълнение и ищцовото дружество не разполага с изпълнителен лист за вземането си, то следва да проведе успешен установителен иск срещу ответника. В негова тежест е да докаже фактите, пораждащи претендираното и оспорено право. Ищеца следва да установи, че за исковия период е доставена топлинна енергия, нейното количество и стойност и правомерното извършено разпределение и изчисление.

На адреса на ответника през процесния период е начислена  ел. енергия, което обстоятелство  не  се оспори в срок и по надлежния ред.    

 Съдът не следва да взема под внимание при постановяване на решението възражението на ответника  в с.з., че не е  собственик на имота и че единият имот е прехвърлен  2016 г., а  другия 2017 г.  Не е депозиран отговор на исковата молба, не са направени възражения, а твърденията, че имотите за които е доставена ел. енергия са продадени, останаха голословни.  Преклудирано е правото на ответника да прави каквито и да било възражения.

С Разпореждането от 13 декември 2017 г.  е указано на ответника, че ако в едномесечен срок не даде писмен отговор, не вземе становище, не е направил възражение, не посочи доказателства представяйки писмени такива, то губи възможност  да направи това по-късно.

Освен това във Възражението си по ч.гр.д. № 4944 от 2017 г. на СлРС ответникът само е вписал „не дължа тези пари” без да конкретизира защо не се дължат.  

Предвид изложеното, съдът следва да уважи предявеният иск за установяване вземането на ищцовото дружество за периода от 13 юли 2016 г. до 12 август 2017  г. в размер на 528.10 лева главница и законна лихва в размер на 33.79 лева.  

Основателна е претенцията за присъждане на законна лихва, считано от датата на подаване на Заявлението за издаване заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумите  и разноски в заповедното производство в размер на 175 лева.

На осн. чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати направените от ищеца разноски в настоящото производство   в общ  размер на 350  лв. заплатена д.т.  и адвокатски хонорар и разноски в заповедното производство в размер на 175 лева .

 

Мотивиран от гореизложеното съдът

 

                                                                    Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на  ЕТ „СТЕДУНИЦА – ДОБРИ ДОБРЕВ”  с ЕИК *********    със седалище и адрес  на управление:  гр. Сливен, кв. Клуцохор № 243, че дължи на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД  с ЕИК  ********* със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. Хр. Данов № 37 

- сумата 528.10 /петстотин двадесет и осем лева и десет стотинки/ лева,   представляваща главница за ползвана електрическа енергия и мрежови услуги за периода от 13.07.2016 г. до 12.08.2017 г., за обект на потребление: с. Тополчане, ул. 0*269 ИТН 2313091 и обект с. Тополчане, ул. 0*664 ИТН 2313101, ведно със законната лихва върху нея, считано от 10.10.2017 г. до окончателното й изплащане;

- сумата 33.79 /тридесет и три лева и седемдесет и девет стотинки/ лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 14.09.2016 г. до 09.10.2017 г.;  

  за   които суми е издадена заповед за изпълнение № 3267/11.10.2017 г. по ч.гр.д. № 4944/2017 г. на СлРС.

  

ОСЪЖДА ЕТ „СТЕДУНИЦА – ДОБРИ ДОБРЕВ”  с ЕИК *********    със седалище и адрес  на управление:  гр. Сливен, кв. Клуцохор № 243   ДА ЗАПЛАТИ   на  „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД  с ЕИК  ********* със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. Хр. Данов № 37  разноски в исковото производство в размер на 350 лв. и 175 лева в заповедното производство.

 

 

Решението подлежи на обжалване пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на страните.

 

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: