РЕШЕНИЕ
№ 226
гр. К., 19.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., І-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Асима К. Вангелова-Петрова
при участието на секретаря Снежанка В. Данчева
като разгледа докладваното от Асима К. Вангелова-Петрова Гражданско дело
№ 20215320100115 по описа за 2021 година
Производството е по обективно съединените искове по чл. 432, ал. 1 КЗ
във вр. с чл. 498, ал. 3 КЗ и по чл. 45, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът – Г. Д. ТР. твърди, че на 02.06.2017г., на главен път *** С.-Б., в
участъка между гр. К. и с. В.Л., пострадал при пътно-транспортно
произшествие (ПТП) между леки автомобили. Катастрофата била причинена
умишлено от водача на МПС - Л. ХР. П. от гр. К., който към датата на
произшествието имал сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с
ответното дружество. Пътно-транспортно произшествие, в което пострадал се
случило на посочената дата около 15.30 часа. Тогава пътувал от с. В.Л. към
гр. К., като управлявал собствения си лек автомобил ******* с рег. №
*******. До него, на предната седалка седял К.Б. В., на задната седалка
седнял братовчед му - М.Т.Г.. В един момент забелязал, че срещу тях се
движи тъмно син автомобил - „******“ с рег.№ *****, управляван от Л. ХР.
П., който изпреварвал колона автомобили. Разстоянието между тях било
около 300 метра и преценил, че синият автомобил ще успее да се прибере,
след приключване на изпреварването в неговата лента за движение. Когато
разстоянието между колите значително намаляло видял, че лек автомобил ***
1
прави опит да се прибере. При завой на дясно не намерил достатъчно място,
за да се прибере в своята лента, блъснал се в една от изпреварваните коли,
рикоширал, върнал се в лента на ищеца и ударил колата му в предна лява
част. От удара пострадали всички. Твърди, че вследствие на удара, който бил
нанесен на леката кола, която управлявал, загубил за момент съзнание,
получил охлузвания и кръвонасядания по меките тъкани на главата. Усещал
болки в гръдния кош и в корема. Дишането усилвало болката в гърдите.
Изпитвал болки в ръцете и в краката - особено в лактите и колената. Дълго
време след произшествието бил неспокоен и напрегнат. Изпитвал
несигурност и притеснение при пътуването с автомобил дори в качеството на
пътник.
Твърди, че на 14.12.2017г., на основание чл. 381, ал.1 и сл. от НПК, Л.
ХР. П. сключил споразумение с Районната прокуратура – К., като се е признал
за виновен за нарушение на правилата за движение по пътищата и е
предизвикал ПТП. Споразумението било одобрено от Карловския районен
съд в съдебно заседание на 22.12.2017г. по НОХД №754/2017г. През месец
април 2020г. уведомил ответното дружество за ПТП и предложил да му се
изплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди от произшествието
в размер на 5 000.00 лева. С получения отговор бил уведомен, че по
настъпилото застрахователно събитие е заведена щета № **********-ПТП от
02.06.2017г., но претенцията му не можело да бъде удовлетворена, поради
липса на безспорни доказателства за виновността на застрахования водач.
След като изпратил поисканите в писмото писмени доказателства,
дружеството предложило да проведат среща за уреждане на отношенията
помежду им. Свързал се по телефона с дружеството, но размера на
предложеното обезщетение не го удовлетворил и същото не било изплатено
от ответното дружество.
МОЛИ съда, да постанови решение, с което на основание чл. 432, ал.1
от КЗ, да осъди ответното дружество да заплати на ищеца сумата 5000.00
лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на
ПТП на 02.06.2017г., ведно със законната лихва, считано от датата, на която
при ответника е заведена щета №**********-ПТП от 02.06.2017г. до
окончателното й изплащане. Претендира за направените по делото разноски.
Посочва банкова сметка, по която ответното дружество може да изплати
претендираната сума, а именно: в УниКредит Булбанк - *******.
2
Ответното дружество – ЗД „****“ - С. не оспорва наличието на валидно
застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите за процесният лек автомобил „******“ с peг. № *****.
Оспорва механизма на ПТП, като счита, че представените по делото
доказателства нямат установителен характер по отношение начина на
настъпване на ПТП. Оспорва изложените от ищеца твърдения, относно
механизма на ПТП, като счита, че те не намират опора в доказателствения
материал. Оспорва ищецът да е бил увреден в следствие на ПТП, видно от
приложеното съдебно решение, увреждания били причинени на различно от
ищеца лице. Предвид функционалната обвързаност между отговорността за
вреди на водача на МПС и неговият застраховател по полица „Гражданска
отговорност“, оспорва да е налице осъществен деликтен фактически състав
по отношение на всеки от неговите елементи, в това число вреда,
противоправност и вина в поведението на водача на МПС. Твърди, че
събитието било случайно (чл.15 от НК) за водача на МПС, като за него не е
била налице обективна възможност да предвиди и предотврати настъпването
на вредите. Оспорва правните доводи на ищеца за допуснати от водача на
МПС нарушения на правилата за движение по ЗДвП. Ако и доколкото бъде
установен фактът на противоправно поведение, осъществено от водача на
МПС, твърди, ПТП и произтеклите от него вреди, че са съпричинени от
самия пострадал, който с поведението си е създал предпоставки и условия за
настъпването на инцидента и произтеклите от него вреди. Твърди, че
настъпилите увреждания на ищеца не били в резултат единствено на
виновното поведение на водача на лек автомобил „******“, с peг. №*****.
Налице било съпричиняване от страна на пострадалия, който е пътувал в лек
автомобил „******“, с peг. № ***** без поставен предпазен колан, в
противоречие с императивните изисквания на ЗДвП, като така е допринесъл в
значителна степен за уврежданията си. Твърди, че е налице обективна
причинно-следствена връзка между поведението на самия пострадал от една
страна и настъпилите вреди, като същите произтичат по вид и степен и от
собственото му противоправно поведение. При правилно поставен предпазен
колан, вредите или не биха настъпили или щяха да бъдат в значително по-
лека степен. Оспорва твърденията, че в резултат на процесното ПТП, ищецът
да е претърпял цитираните в исковата молба телесни повреди - по вид и
степен. Оспорва, че същите били в резултат на реализираното МПС. Счита, че
3
няма данни и доказателства по делото ищецът да е претърпял твърдените от
него увреждания. Оспорва всички твърдения на ищеца в тази насока. Оспорва
твърденията, че евентуално получените в следствие на ПТП увреждания са
довели до продължителни болки и страдания. Твърди, че заявените от ищеца
увреждания и болки и страдания в следствие на тях се дължат единствено на
предходни заболявания и на вече проявили се хронично-дегенеративните
изменения, от които ищеца е страдал преди ПТП. Оспорва твърденията, че
оздравителния процес да е бил продължителен, тъй като видно от
представените с исковата молба документи данни такъв да е протичал като
цяло липсват. В случай, че се установи някаква по-голяма продължителност
на оздравителния процес, твърди същото да е следствие на поведението и
неспазване на лекарските предписания от страна на ищеца, както и на
несвързани с процесното събитие предходни заболявания, както и от
хронично-дегенеративни изменения, от които страдат и които нямат връзка с
ПТП. Оспорва твърденията за изживян стрес и душевни страдания на ищеца и
в случай, че такива се установят, счита, че са резултат от лабилна психика и
предходната му обремененост.
Оспорва предявеният иск и по размер. Твърди, че претендираната с
исковата молба сума в размер на 5000 лева е силно завишена и не отговаря на
трайно установената практика на съдилищата за обезщетения за подобен род
вреди и на принципа на справедливостта, заложен в чл. 52 от ЗЗД. Оспорва
претенцията за забава като твърди, че застрахователят не дължи лихва върху
обезщетението. Ищецът не бил сезирал ответното дружеството с претенция за
изплащане на обезщетение по чл. 380 от КЗ. Съгласно чл. 380, ал.3 от КЗ,
непредставянето на данни за банковата сметка от страна на
пострадало/увредено лице има последиците на забава на кредитора по
отношение на плащането, като застрахователят не дължи лихва. МОЛИ съда,
да постанови решение, с което да отхвърли исковите претенции, като изцяло
неоснователни и недоказани. Евентуално, моли съда да намали размера на
претендираното обезщетение, с оглед посочените в отговора на исковата
молба възраженията. Претендира за направените по делото разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и като взе
предвид доводите и възраженията на страните, намира за установено
следното:
4
По делото е представено копие от заведената щета № **********-ПТП
от 02.06.2017г., както и медицинска документация. Установява се от
приложения препис на Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 24
от 02.06.2017г., съставен от мл. авто-контрольор П.Л. при РУП-К. и план-
схема към него, че на 02.06.2017г., на път *** км. между гр. К. и с. В.Л. е
настъпило пътно-транспортно произшествие между лек автомобил „******“ с
рег.№ *****, управляван от собственика му - Л. ХР. П., лек автомобил
Фолксваген Кади с рег. № *****, с водач Н.Х.К. и лек автомобил ******* с
рег. № *******, управляван от собственика му Г. Д. ТР.. Установява се още,
че с ищеца в управлявания от него автомобил е имало и други пътници –
М.Т.Г. и К.Б. В., пострадали от ПТП-то. Тези писмени доказателства в
частите, в които съдържат изложение на обстоятелствата, възприети от
посетилия мястото на ПТП полицейски служител – за мястото на
произшествието, местоположението на автомобилите след настъпването му и
намерените на място пострадали лица, имат характер на официални
свидетелстващи документи с обвързваща съда материална доказателствена
сила, като оспорването на ответника в тези им части остана недоказано,
доколкото се оспорва механизма на ПТП-то.
По делото е безспорно между страните наличието на валидно
застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите за процесният лек автомобил „******“ с peг. № *****,
което се установява и от представените по делото писмени документи, със
срок на действие до 19.04.2018г.
Видно от приложеното по делото НОХД № 754/2017г. по описа на
КрлРС, с влязло в законна сила определение № 133/22.12.2017г. по НОХД №
754/2017 г. Районен съд – К., на основание чл. 382, ал. 7 НПК, съдът е
одобрил постигнатото между Районна прокуратура – К. и Л. ХР. П.
споразумение за прекратяване на наказателното производство, по силата на
което - Л. ХР. П. се признава за виновен в това, че на 02.06.2017 г., около
15.30ч. на километър 260+000м. на гл. път *** (гр. С.-гр. Б.), в участъка между
гр.К. и с.В.Л., общ. К., при управление на лек автомобил „******“ с рег.№
*****, с посока на движение гр.К. – с.В.Л. е нарушил правилата за движение
по пътищата и по специално тези, регламентиращи извършването на маневра
изпреварване, а именно: чл. 42, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, чл. 42, ал. 2, т. 2 и т.3 от
5
ЗДвП, чл. 43 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил тежка телесна
повреда на М.Т.Г. по смисъла на чл. 128, ал. 2 от НК, поради което и на
основание по чл. 343, ал. 1, б. „б“ във вр. с чл. 342, ал. 1 НК, във вр. с чл. 55,
ал. 1, т. 2, б. „б“ НК му определил наказание „Пробация“.
От материалите по заведената щета се съдържа кореспонденция между
страните в настоящото производство, видно от която по молба на ищеца - вх.
№ ОК-177541/30.03.2020г. за изплащане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания в
следствие на получено разстройство на здравето при ПТП на 02.06.2017г. в
размер на 5000 лева, ответното дружество с Писмо изх. № НЩ-
2088/09.04.2020г. е уведомило същия, че към настоящия момент няма
основание да удовлетвори имуществената му претенция, доколкото не са
представени доказателства, като в тази връзка е изискало допълнителни
писмени такива. Уведомил е също така ищеца, че до представяне на влязъл в
сила акт, доказващ виновността на водача, управлявал застрахованото МПС,
няма основание да заплати застрахователно обезщетение.
След представяне на исканите материали от ищеца с молба вх. № ОК-
286582/29.05.2020г., ЗД „****“, с Писмо изх. № НЩ-3036/08.06.2020г. е
уведомил същия, че е определено обезщетение, което в писмото не се
съобщава като размер, а с писмото ищецът е поканен в офис на ответното
дружество за уреждане на отношенията помежду им.
По делото е допусната съдебно-автотехническа експертиза, като вещото
лице, в лицето на инж. Т.П., след запознаване с искова молба, отговор на
искова молба, материалите по НОХД 754/2017г., регистрационен талон на
лекият автомобил и всички останали приложени по делото писмени
материали посочва, че предназначението на предпазните колани е в случай на
инцидент, предпазват водача или пътниците от нараняване. Тяхната
ефективност и категоричното предпазващо действие изискват те да са
изправни, да не са претърпявали предни инциденти с преразтягане и да са
поставени правилно. При тези условия е напълно възможно предпазният
колан да изпълни предпазните функции. При челен сблъсък и грубо сумиране
на скоростите на двата автомобила е известно, че тялото на водача на л.а. Г.
Д. ТР. е придобило ускорение напред и нагоре няколкократно по голямо от
собственото му тегло. Липсата на сериозна статистика не позволява
6
категоричност по този въпрос, но гледна точка на опита си като експерт счита,
че предпазните колани не са панацея и помагат, но не могат да спасят
пострадалите при ПТП, при движение с високи скорости и челни сблъсъци.
Правилно поставеният предпазен колан държи тялото към седалката и
спомага за предотвратяване на удар в твърди интериорни елементи от салона
на автомобила или дори изпадане от автомобила. Динамиката на изследвания
удар всъщност е съставена от три сблъсъка, както следва:
- Първият сблъсък (на автомобила) е известен като автомобилен
сблъсък, който кара автомобила да се огъва и усуква, когато се удари в нещо
внезапно. Деформирането на детайлите абсорбира една част от силата на
удара и действа като възглавница за останалата част от автомобила, за водача
и пътниците.
- Вторият сблъсък (човешкият сблъсък) се случва, когато водачът и/или
пътниците се ударят в някоя част на купето. В момента на удара
необезопасеният водач или пътник ще продължи да се движи със скоростта
на автомобила отпреди сблъсъка, след което ще се удари в части, срещани по
направлението си (арматурно табло, врата, облегалка на седалка или друга
част, намираща се в направление на движението му) във вътрешността
(салона) на автомобила. При катастрофа водачът и пътниците се движат към
точката на сблъсъка, а не се отдалечават от нея. При удар водачът или
пътникът често биват наранявани или дори убивани от необезопасени
пътници на седалки или предмети, които се превръщат във високоскоростни
„снаряди”.
- Третият сблъсък (вътрешният сблъсък): Дори когато тялото на
пътника спре напълно, вътрешните му органи продължават да се движат
напред и се удрят в други органи или в скелетната система. Този трети
сблъсък е вътрешният сблъсък и често причинява тежки или фатални
наранявания.
Предпазният колан забавя пиковия товар върху тялото, така че да се
разпределят инерционните сили на тялото между носещите му части
(предпазният колан). Според проучвания, поставен предпазен колан намалява
смъртността два пъти при произшествия. Правилно поставен предпазен
колан, въпреки, че ограничава движението на тялото, предпазва основно при
челен удар, като при страничен, заден или удар отгоре или отдолу на купето,
7
при висока скорост или удар с тяло с голяма маса и скорост, защитата на
водача или пътниците с предпазни колани в превозното средство е почти без
значение за настъпване на травмите от третия сблъсък (вътрешния сблъсък).
При блокиращ удар с около 55 km/h автомобилът достигна от първи контакт с
препятствието до пълен покой за около 150 милисекунди, като в този кратък
интервал водачът и пътниците са пасивни участници. При правилно поставен
предпазен колан, тялото се спира от колана и главата не може да достигне до
предното стъкло. При удар, местата на тялото с контакт в колана се притискат
и е напълно възможно да се получат увреждания по него. При водачът на
автомобила, позициониран на предна лява седалка, това са лявото рамо,
лявата ключица, гърдите и корема,
Въз основа на посочените констатации, вещото лице дава следното
ЗАКЛЮЧЕНИЕ по настоящия казус: Лек автомобил „******“ с peг. № *****
е оборудван с предпазни колани за водача и пътниците на предните и задните
седалки. Предпазният колан забавя пиковия товар върху тялото, така че да се
разпределят инерционните сили на тялото между носещите му части
(предпазният колан). Правилно поставен предпазен колан ограничава
движението на тялото в купето и предпазва основно при челен удар. При
правилно поставен предпазен колан, тялото се спира от колана и главата не
може да достигне до предното стъкло. При удар, местата на тялото с контакт
в колана се притискат и е напълно възможно да се получат увреждания по
него. При водачът на автомобила, позициониран на предна лява седалка, това
са лявото рамо, лявата ключица, гърдите и корема.
От заключението по допуснатата съдебно-медицинската експертиза,
вещо лице – доц.д-р С.С. дава следното ЗАКЛЮЧЕНИЕ: от представените по
делото документи се установява, че при ПТП на 02.06.2017г. на Г. Д. ТР. на
23 години от гр. К. са били причинени: разкъсно-контузна рана на лигавицата
на горната устна на устата; множество кръвонасядания и охлузвания на
меките тъкани на главата, тялото и крайниците; данни за контузия на гръдния
кош и корема. В следствие на ПТП-то е било причинено разстройство на
здравето, извън случаите на чл. 128 и 129 от НК (по смисъла на чл. 130, ал. 1
от НК). В документите по гр.д. № 115/2021г., НОХД № 754/2017г. и ДП №
329/2017г. на РУ К. не се установяват данни дали в автомобила на ищеца е
бил намерен белег за използван наличния триточков предпазен колан. Не се
установяват данни такъв да е бил срязан при изваждането на пострадайте.
8
В протокола за оглед на местопроизшествието, автомобилът на ищеца е
отбелязан под № 3, докато в албумът на местопроизшествието той е сниман
като автомобил № 1. На направените фотоснимки ясно се вижда, че на
процесния автомобил „******“ модел 4, тъмносин на цвят е с деформации в
предната лява част на автомобила и е с отворени предпазни въздушни
възглавници на мястото на водача и на седящия на предна дясна седалка. От
описаните травми по тялото на пострадалия водач Г.Т. се установява, че са
налице травми, типични за возещ се на предна седалка - глава, гръден кош,
корем, горни и долни крайници. По делото не са налице данни, които да дават
основание за извод дали пострадалият Г.Т. е бил е предпазен колан или не.
Категоричност в отговора на този въпрос би могла да има при
документалното фиксиране от органите на полицията или свидетели за
поставен такъв, гласни доказателства в тази насока или наличието на
специфични травматични увреждания, които да верифицират белези от
травматични увреждания от поставен предпазен колан.
Вещото лице посочва, че травматичните увреждания на Г.Т. са
концентрирани в областта на долните и горните крайници, като в
медицинските документи са описани и травми в областта на главата, гръдния
кош и корема. При положение, че Т. е бил водач на лек автомобил, следва при
челен за него удар да се очакват травми от волана, травми на долните
крайници от удар в бордното табло, каквито има. Липсата на счупвания на
кости - дълги кости на крайниците, ребра, гръдна кост, лицева травма дават
основание за извода, че отварянето на въздушната възглавница на мястото на
водача е предпазило до известна степен Т. от по-тежки травми, но наличието
на описаните травми не дава основание да се прецени дали Т. е бил с
предпазен колан или не. Не се установяват категорични медицински данни, че
Т. е бил с правилно поставен предпазен колан по време на процесното ПТП
или не.
Вещото лице заключава, че описаните травматични увреждания са
причинени по най-общ механизъм на удар и/или притискане с или върху
твърд тъп предмет и е възможно да са получени както се съобщава в
документите по делото, а именно - при травма в купето на автомобила от
водача при насрещен сблъсък с друг автомобил и преобръщане на автомобила
след напускане на пътното платно. Предназначението на предпазните колани
9
е в случай на инцидент да предпазват водача или пътника от нараняване.
Правилно поставеният предпазен колан държи тялото към седалката и
спомага за предотвратяване на удар в интериорни елементи от салона на
автомобила или дори изпадане от автомобила. Динамиката на изследвания
удар всъщност е съставена от три сблъсъка, така както са описани от експерта
по допуснатата САвТЕ. Дори при правилно поставен предпазен колан е
възможно получаването на травми по вид и количество, подобни на
констатираните в случая.
Във връзка с предявения иск съдът е допуснал свидетели. Свидетелят Л.
ХР. П. твърди, че е участвал в ПТП, което се случило на 2 юни, между С. и
В.Л., на 3-4 км. от С.. Това се случило в условията на дъждовно време, пътят
бил мокър. Участъкът позволявал изпреварване - прав участък, с прекъсната
линия, като ограничаващо видимостта било лошото време, но не до степен, да
не се вижда отсреща. Нямало много интензивно движение. Разказва, че при
опит за изпреварване от негова страна на автомобила, движещ се пред него,
изпреварваният автомобил започнал да ускорява. В този момент взел
решение, че ще успее да ускори достатъчно, за да го изпревари, но това
решение се оказало грешно. Неуспял да направи това. В момента, в който
тръгнал да изпреварва автомобила карал с около 100-110 км/час. Вече бил
ускорил, когато се опитвал да изпревари автомобила пред него и за да го
догони, увеличил скоростта до около 140 км/час. По автотехническа
експертиза си спомня, че колата я е ударил с около 120 км. Неговата кола била
„*** 3“. Автомобилът, който бил пред него и се опитвал да изпревари бил
черен „*** 4“ и първоначално се е движел с около 100 км. Приближил
следващата кола, която била пред автомобила, който изпреварвал, като
започнал да намалява скоростта, за да успее да се прибера зад нея, съответно
в своята лента между изпреварвания от него автомобил и автомобила пред
него. Автомобилът, който се опитвал да изпревари намалил преди ПТП-то, но
скоростта не му позволила да намали достатъчно, за да се прибере зад него,
като ударил в калника изпреварвания автомобил, малко след стопа в задната
му част. Видял, че той се завъртял и обърнал. Изпитал шок и загубил
съзнание. Събужда се и видял, че този автомобил се е обърнал. Помни силен
трясък, обърнал се и видял, че автомобилът е завъртян в канавката, обърнат
на около 20-30 метра от мястото, на което била спряла неговата кола.
Автомобилът се е завъртял и обърнал с пасажерската врата надолу,
10
шофьорската врата била нагоре. Реално след сблъсъка неговата кола била
спря по средата на пътя, някъде до осовата линия. Единственото, което си
спомня бил силен шум, удар, отворил си очите и видял, че неговото предно,
обзорно стъкло е счупено. Предполага, че след като е ударил МПС-то най-
вероятно е продължило движението на колата му, но този момент не го
помни. Смята, че спрял в момента, в който неговата кола се удря в другата
кола. Предполага, че след около минута се е съвзел, защото хората още не
били излезли от МПС-та. Като се осъзнал и огледал видял, че колата на ищеца
- „*** 4“ се е завъртяла със задната част към канавката, перпендикулярно на
пътя. След това излязъл през прозореца, тъй като вратата му била изкривена и
отишъл при тях, за да види дали са добре. Ищецът бил в съзнание. Видял, че
се съвземат. Ищецът бил с негов братовчед и още едно момче. Били
зашеметени. След това отишъл до другия автомобил, който бил обърнат. С
хора, които били спрели след катастрофата, отворили шофьорската вратата.
Човекът бил в съзнание, но имал болки и не можел да се набере, за да излезе
от автомобила. В последствие, Гражданска защита донесли стълба и човекът
излязъл. В обърнатата кола човекът бил сам. Разказва, че огледал състоянието
на автомобилите, които били в ПТП. Ищецът бил контактен, имал множество
драскотини от счупеното стъкло. Пасажерът до него бил в същото състояние,
но нещо му се случило и получил състояние като амнезия, бил
дезориентиран - питал ищеца, какво се е случило, какво е станало, губили му
се последните час и половина. Момчето на задната седалка било с болки в
ръката. Ищецът също бил с болки в ръка, притеснявал се да не я е счупил,
имал порезни рани и бил видимо притеснен. Във връзка с ПТП-то, срещу него
имало образувано ДП и го осъдили, като имал влязла в сила присъда, която си
изтърпял.
Свидетелят Д.Г. Т., баща на ищеца твърди, че за катастрофата на 2 юни
2017г. разбрал от сина му, който му се обадил по телефона. Той бил
неадекватен в момента, в който му се обадил, дори не успял да му каже
мястото на ПТП-то, което го забавило да отиде навреме. Когато отишъл на
мястото на ПТП-то, синът му го нямало, тъй като линейката била взела
момчетата, видял само колата на сина му. В състоянието, в което я видял,
изпаднал в абсолютен шок, помислил си, че едва ли са оцелели. Колата била
смазана до неузнаваемост. От там тръгнал пеш да търси сина си по болници.
Видял синът му на другия ден след катастрофата, когато си прибрал от
11
пловдивската болница. През останалото време само поддържали връзка по
телефона. Описва състоянието му, както следва – първоначално не бил
адекватен да говори, бил психически разстроен, навсякъде бил охлузен,
натъртен, едва вървял. Имал счупени и натъртени ребра, охлузвания по
лицето и оттоци по лице, изпитвал болка по краката и колената, където
претърпял удара, всичко му било натъртено, подуто. Болели го двете ръце,
където е държал волана и имал оттоци по тях. Тези травми му се отразили
много зле върху ежедневието. Първите 10-на дни трябвало да е постоянно до
него, за да го обслужва, защото не можел да ходи до тоалетна, трудно се
хранел. Оздравителният процес може би продължил повече от 30 дни, като
нямало напълно оздравяване, а до степен да може да се обслужва сам.
Оплаквал се от болки в гърдите. След една седмица минали отоците по
лицето, но болките и натъртванията, които били по ръцете и краката
продължили доста дълго време. Разказва, че болките по краката и ръцете
отшумели след 30-на дни, а болките в гърдите продължили повече от 40 дни и
нагоре, защото имал счупени ребра. Твърди, че синът му взимал
болкоуспокоителни. Повече от месец поемал лекарства. В следствие на
катастрофата и болките той нямал спокоен сън в продължение на много
време. Бълнувал на сън, стряскал се, катастрофата му била пред очите дълго
време, дори години. След ПТП-то синът му в продължение на една година не
се качил в кола, не пожелал да му купи друга кола, на която да се качи, не
можел нито да се вози, нито да шофира. Една година след катастрофата се
престрашил да шофира сам кола, но останали трайни последици в
поведението му, тъй като и до ден днешен изпитвал страх при шофирането и
разминаване с колите, просто се напрягал. И преди си карал бавно, но сега
карал още по-бавно.
Други доказателства от значение по делото не са ангажирани.
Въз основа на така установената и възприета фактическа обстановка,
съдът прави следните изводи от правна страна:
По допустимостта на исковите претенции:
Предмет на делото е иск на третото увредено лице срещу
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” по чл. 432, ал. 1 от
КЗ. Договорът за застраховка е от категорията на сделките, посочени в чл. 1,
ал. 1, т. 6 от ТЗ, т.н. „абсолютни търговски сделки”, чийто търговски характер
12
произтича от изричната норма на чл. 286, ал. 2 от ТЗ, а не е обусловен от
търговското качество на лицето, което я сключва и от връзката с
упражняването от него занятие. С оглед правилата за родовата подсъдност
( чл. 104, т. 4 от ГПК) и за местната подсъдност (чл. 115, ал. 2 от ГПК),
действащи към датата на предявяване на исковете, делото е подсъдно на
Районен съд - К. като първа инстанция. Налице са процесуалните
предпоставки относно надлежното упражняване на правото на иск. Искът
е допустим и следва да се разгледат по същество.
По отношение на прекия иск срещу застрахователя по чл.432 КЗ:
С договора за застраховка „Гражданска отговорност”, застрахователят
се задължава да покрие в границите на определената в застрахователния
договор сума отговорността на застрахования за причинените от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са в пряк и
непосредствен резултат от застрахователното събитие – по арг. чл. 429, ал. 1
от КЗ.
Член 477 от КЗ установява задължително застраховане срещу
гражданска отговорност на собствениците, ползвателите, държателите и
всички лица, които извършват фактически действия по управлението или
ползването на моторното превозно средство на законно основание. По силата
на този вид задължителната застраховка „Гражданска отговорност”,
застрахователят покрива отговорността на застрахованите физически и
юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на
моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят, съгласно
българското законодателство или законодателството на държавата, в която е
настъпила вредата.
Член 432 от КЗ урежда т.н. пряк иск на увреденото лице срещу
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”. Прякото право по
своето съдържание е имуществено притезателно право. Основанието за
неговото възникване е както съществуваща застраховка „Гражданска
отговорност”, така и гражданската отговорност на застрахования. С
изпълнението от страна на застрахователя се погасява не само прякото право,
но и правото, с което увреденият разполага по силата на деликтното
правоотношение със застрахования. Прякото право възниква едновременно с
13
правото на деликтното обезщетение и е функционално обусловено от него. То
не може да се породи, ако третото лице няма притезание, основаващо се на
гражданската отговорност на застрахования. Отговорността на застрахователя
в хипотезата на чл. 432, ал. 1 от КЗ при застраховка „Гражданска
отговорност” е функционално обусловена от отговорността на прекия
причинител на застрахователното събитие. В този смисъл е ТР – 2 – 2012 –
ОСТК.
В разглеждания случай са налице предпоставките на чл. 432, ал. 1 от
КЗ за ангажиране пряката отговорност на застрахователя за заплащане на
обезщетение за причинените на ищците неимуществени вреди, настъпили в
резултат на уврежданията, получени при ПТП на 02.06.2017г., за което вината
е на водача на МПС Л. ХР. П., чиято гражданска отговорност е застрахована
при ЗД „****“ АД по силата на договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност”, със срок на действие до 19.04.2018г.
По делото безспорно е установено, че водачът на лек автомобил
„******“ с рег.№ ***** - Л. ХР. П. при нарушение на правилата за движение
по пътищата по непредпазливост е причинил телесна повреда на пострадалия
- Г. Д. ТР., а именно - разкъсно-контузна рана на лигавицата на горната устна
на устата; множество кръвонасядания и охлузвания на меките тъкани на
главата, тялото и крайниците; данни за контузия на гръдния кош и корема,
като му е причинено разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и
129 от НК (по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК). Противоправното поведение
на водача на лек автомобил „******“ с рег.№ ***** е в пряка връзка с
причинената на водача на лек автомобил ******* с рег. № ******* - Г. Д. ТР..
В процесния казус, ответникът е инвокирал възражение по чл. 51, ал 2
от ЗЗД за съпричиняване на вредите от страна на пострадалото лице.
Съпричиняването на вредите е сложен юридически факт, който включва
следните елементи: 1. Деликт, извършен от лице, различно от увредения,
което да обосновава неговата гражданска отговорност, 2. Наличие на пряка
причинна връзка между вредите и поведението на пострадалия, 3. Неделимост
на вредата и 4. Поведение на пострадалия, което е в противоречие с грижата
на добрия стопанин - вж. К., А. Облигационно право. Обща част. С., 2016, 470
- 475. Деликтната отговорност, съгласно чл. 51, ал. 1 от ЗЗД, обхваща всички
вреди – имуществени и неимуществени, които са настъпили в правната сфера
14
на увреденото лице, като пряка и непосредствена последица от виновното и
противоправно поведение на деликвента.
Когато вредите се намират в причинно-следствена връзка и с
поведението на самия увреден, чл. 51, ал. 2 от ЗЗД предвижда възможност за
намаляване на дължимото обезщетение, съразмерно на действията и
бездействията, с които пострадалият е допринесъл за увреждането.
Причинно–следствената връзка е обективен факт, поради което приложението
на нормата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД не е обусловено от субективното отношение
на пострадалия към настъпването на деликта и произлезлите от него
неблагоприятни последици. Вината на пострадалия не е елемент от
фактическия състав на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД и с оглед на това способността на
увредения да действа разумно и да предвижда евентуалните негативни
последици от своите действия и бездействия са правно ирелевантни за
института на съпричиняването. Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е
налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки
за осъществяването на деликта и за възникване на вредите или е улеснил
механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди.
Обезщетението за вреди от непозволеното увреждане се намалява, ако и
самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, като се преценява
единствено наличието на причинна връзка между поведението му и
настъпилия вредоносен резултат.
Доказателствата по делото не водят до извода за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия - Г. Д. ТР.. В тази връзка,
съдът намира възражението на ответника за наличието на съпричиняване по
смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД на вредоносния резултат от страна на
пострадалия за неоснователно. С оглед изложените съображения се налага
извода, че деянието на водача на лек автомобил „******“ с рег.№ *****
осъществява фактическия състав на непозволеното увреждане по смисъла на
чл. 45 от ЗЗД.
Деликтната отговорност на застрахованото лице обуславя
отговорността на застрахователя съобразно договора за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” за репарация на претърпените от
ищеца неимуществени вреди. По силата на застрахователния договор
ответникът, в качеството си на застраховател се е задължил да покрие в
15
границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди. Общото правило, което допуска обезщетяване на
неимуществени вреди се съдържа в чл. 52 от ЗЗД. Съгласно цитираната
разпоредба, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е
абстрактна категория. Справедливостта е само критерий за определяне
размера на неимуществените вреди. Понятието „справедливост” е обусловено
от конкретните и обективно съществуващи обстоятелства – начин на
извършване, обем, характер и тежест на увреждането, степен, интензитет и
продължителност на търпимите болки и страдания, физическите и
психологическите последици за увредения, възраст на увреденото лице,
промяната в живота на пострадалия и други фактори. Неимуществените
вреди, настъпили от непозволено увреждане, съществуват обективно, като
обезщетяването им има само компесаторна функция.
Причиняването на телесна повреда при пътно-транспортно
произшествие, представляващо деликт по смисъла на чл. 45 от ЗЗД и поражда
право на обезщетение в полза на пострадалия. Пострадалият - Г. Д. ТР. търпи
пряко, непосредствено и за продължителен период от време значителни по
степен морални болки и страдания от получените физически и психически
травми. В този аспект, съдът счита за доказано наличието на претърпени от
ищеца неимуществени вреди.
Настоящият състав на съда споделя напълно становището на
Европейския съд по правата на човека в Страсбург, изразено в мотивите по
делата „Йовчев срещу България“ (2006), „Радков срещу България“ (2011) и
„Шахътов срещу България“ (2012), че наложената практика за доказване на
неимуществените вреди единствено с формални и външни доказателства е
формалистична и крайно неприемлива. Според Европейския съд по правата
на човека в Страсбург е недопустимо доказването на вътрешни преживявания
посредством външни прояви, тъй като не се отчита психологическия тип на
личността на ищеца по иск по чл. 52 от ЗЗД.
От доказателствата по делото се установи, пострадалият ищец
изключително болезнено и стресиращо изживял и изживява травмите,
получени при пътно-транспортното произшествие. Повече от месец поемал
16
лекарства, в следствие на катастрофата и болките нямал спокоен сън,
бълнувал, в продължение на една година не се е качвал в кола нито да се вози,
нито да шофира, като и до ден днешен изпитвал страх при шофирането и
разминаване с колите.
Съдът, отчитайки следните обстоятелства: възрастта на
пострадалия, понесените болки, психологическият тип на личността,
икономическата конюнктура в страната, преценява, че справедливият размер
на претърпените от ищеца - Г. Д. ТР. неимуществени вреди следва да се
определи в претендирания размер от 5000.00 лева, която сума представлява
обезщетение за неимуществени вреди за претърпените от ищеца болки и
страдания от настъпилата разкъсно-контузна рана на лигавицата на горната
устна на устата; множество кръвонасядания и охлузвания на меките тъкани на
главата, тялото и крайниците; контузия на гръдния кош и корема.
С оглед изложените съображения, предявеният иск за плащане на
сумата от 5 000.00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди
за претърпените от ищеца болки страдания в резултат на ПТП, настъпило на
02.06.2017г., причинено от водача на лек автомобил „******“ с рег.№ *****
– Л. ХР. П., застрахован по риска „Гражданска отговорност” при ЗД „****“
АД по силата на договор за задължителна застраховка на автомобилистите,
обективиран в застрахователна полица № BG/02/117001194220 със срок на
действие до 19.04.2018 г., следва да се уважи в претендирания размер на
сумата от 5 000.00 лв. Върху присъдените суми следва да начисли законната
лихва, начиная от датата по увреждането – 02.06.2017г. до датата на
окончателното изплащане на задължението.
По отношение на разноските.
С оглед изхода на правния спор и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
ответникът следва да плати дължимите държавни такси в пълен размер,
съобразно уважения иск, които в случа възлизат об.що в размер на 956.00
лева, от които – 200.00 лева заплатена държавна такса, 156.00 лева запратено
възнаграждение за вещо лице и 600.00 лева – заплатено адвокатско
възнаграждение.
Срещу размера на адвокатското възнаграждение ответната страна
е релевирала своевременно възражение за прекомерност, което съдът намира
за неоснователно, доколкото минималния размер на възнаграждението
17
възлиза на 580.00 лева, определен по реда на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1
от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Ето защо, разноските за адвокатско възнаграждение не следва да бъдат
редуцирани, доколкото същите са до нормативно установения минимум.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, ЗД „****” АД, ЕИК ***** със седалище и адрес на
управление: 1407 гр. С., бул. „Д.Б.” № 87, представлявана от изпълнителните
директори - С.С.П. и К.Д.К., да заплати на Г. Д. ТР. от гр. К., ул. „Е.С.“ № 4 с
ЕГН **********, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, сумата от 5 000.00 (пет
хиляди) лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди за
претърпените от ищеца болки страдания от в резултат на разкъсно-контузна
рана на лигавицата на горната устна на устата; множество кръвонасядания и
охлузвания на меките тъкани на главата, тялото и крайниците; контузия на
гръдния кош и корема, в резултат на ПТП, настъпило на 02.06.2017г.,
причинено от водача на лек автомобил „******“ с рег.№ ***** – Л. ХР. П.,
застрахован по риска „Гражданска отговорност” при ЗД „****“ АД по силата
на договор за задължителна застраховка на автомобилистите, обективиран в
застрахователна полица № BG/02/117001194220 със срок на действие до
19.04.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от датата по
увреждането - 02.06.2017г. до датата на окончателното изплащане на
задължението.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ЗД „****” АД, ЕИК *****
със седалище и адрес на управление: 1407 гр. С., бул. „Д.Б.” № 87,
представлявана от изпълнителните директори - С.С.П. и К.Д.К. да заплати на
Г. Д. ТР. от гр. К., ул. „Е.С.“ № 4 с ЕГН **********, направените по делото
разноски в размер на 956.00 лева.
БАНКОВАТА сметка, по която да се преведат присъдените суми на
ищеца е в УниКредит Булбанк - *******.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред Пловдивски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
Сн.Д.
18
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
19