РЕШЕНИЕ
№ 195
гр. София, 22.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Иван Иванов
Членове:Зорница Хайдукова
Валентин Бойкинов
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Валентин Бойкинов Въззивно търговско дело
№ 20221001001079 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение № 1019 от 25.08.2022 г., постановено по търг. дело № 1248/2021 г.,
Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-15-ти състав е осъдил „Уникредит
Булбанк“АД да заплати на „Бота“ЕООД на основание чл. 79, ал. 1 ЗПУПС сумата 312, 69 лв.
- начислени такси за неразрешена платежна операция, извършена на 29.09.2020 г. със
средства по разплащателна сметка с IBAN **********, ведно със законната лихва от
02.03.2021 г. до изплащането на сумата, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 13, 38 лв. -
лихви за забава, изтекли върху главното вземане за сумата 312, 69 лв. в периода от
30.09.2020 г. до 02.03.2021 г., а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 35, 08 лв. - съдебни
разноски, като е отхвърлил иска с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗПУПС за разликата над
312, 69 лв. до предявения размер от 35 565, 70 лв., а иска с правно основание чл. 86, ал. 1
ЗЗД за разликата над 13, 38 лв. до предявения размер от 1 521, 42 лв.
Със същото решение СГС е осъдил „Бота“ЕООД да заплати на „Уникредит
Булбанк“АД на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата 1950,70 лева, представляваща съдебно-
деловодни разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от „Бота“ЕООД, с
която се обжалва първоинстанционното решение, като неправилно, с искане да бъде
отменено и вместо него постановено друго, с което предявените искове бъдат изцяло
1
уважени както са предявени, поради съображения изложени във въззивната жалба.
Извършена е размяна на книжата съгласно изискванията на чл.263, ал.1 ГПК, като по
делото въззиваемата страна „Уникредит Булбанк“АД е депозирала отговор на въззивната
жалба, с който се заявява становище за неоснователността на въззивната жалба по
съображения изложени в отговора.
В срока по чл.263, ал.2 ГПК е постъпила и насрещна въззивна жалба срещу
решението в осъдителната му част от страна на ответника „Уникредит Булбанк“АД. Твърди
се решението в осъдителната част да е неправилно, като се иска неговата отмяна по
съображения, които са изложени в насрещната въззивна жалба и вместо него да се постанови
друго, с което предявените искове да бъдат изцяло отхвърлени като неоснователни.
Софийски апелативен съд, намира, че въззивната жалба като подадена в
законоустановения срок и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, е
процесуално допустима. След като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, съобразно изискванията на чл.235 от ГПК във вр. с чл.269 от ГПК, приема
за установено следното от фактическа и правна страна.
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на
„Бота“ЕООД, с която срещу „Уникредит Булбанк“АД са предявени в условията на
обективно съединяване осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗПУПС за сумата 35
565, 70 лв. стойност на неразрешена платежна операция, извършена на 29.09.2020 г. със
средства по разплащателна сметка с IBAN ********** и осъдителен иск с правно основание
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 1 521, 42 лв. - лихви за забава, изтекли върху главното вземане в
периода от 30.09.2020 г. до 02.03.2021 г.
Ответникът „Уникредит Булбанк“АД в срока за отговор е оспорил предявените
обективно съединени искове с възражения, че процесната платежна операция е извършена в
съответствие с уговорените начини за удостоверяване на съгласието на платеца за
извършването й (тоест, че представлява разрешена платежна операция по смисъла на чл. 70,
ал. 1, вр., ал. 3 ЗПУПС), както и с възражения, че ищецът не е положил дължимата грижа за
запазване на предоставените му персонализирани средства за сигурност за установяване на
автентичността при нареждания за извършване на платежни операции със суми от
процесната сметка (тоест налице е основание по чл. 80, ал. 3, вр. чл. 75, т. 3 ЗПУСП за
изключване на отговорността му за покриване на загубите на ищеца, произтичащи от
платежната операция).
От фактическа страна съдът намира за установено следното :
Между страните не се спори, а и от представения по делото и приети като писмени
доказателства- Договор за предоставяне на услугата „Булбанк Онлайн“ от 16.11.2015г.;
Договор за включване в пакетната програма „Бизнес лидер лайт“ от 16.11.2015г. и Рамков
договор за предоставяне на платежни услуги чрез използване на банкови карти като
електронни платежни инструменти от 16.11.2015г., се установява че ищцовото дружество
2
„Бота“ЕООД е страна по договорни отношения с ответника за предоставяне на онлайн
банкиране, по който притежава клиентски номер *********, както и разплащателна банкова
сметка в левове с IBAN **********.
Не е спорно между страните, а и се установява от представената по делото и приета
като доказателство разпечатка от електронен документ от електронния адрес ********** със
заглавие „изпълнете проверка на сигурността/ 00593277, че на 29.09.2020г. в 15:10 часа
управителят на ищцовото дружество г-жа Д. Г. е получила имейл със заглавие „изпълнете
проверка на сигурността“, като при отваряне на имейла е получила следното съобщение от
името на екипа на „Уникредит Булбанк“АД : „За по-добра защита на личните данни,
временно затворихме акаунта ви. Ако сте получили това съобщение, моля проверете акаунта
си“. Под последното изречение има активен бутон „Моят акаунт“, който при натискане е
изисквал идентификация чрез посочване на данните на клиента, вкл. и парола за достъп и
М-тоукън.
Не е спорно, че г-жа Д. Г. е активирала бутона „Моят акаунт“ при което се е
отворила връзка, в която тя е трябвало да въведе своите потребителски идентификатори и
мобилен тоукън.
Не е спорно между страните по делото и обстоятелството, че след приключване на
тази операция /около 15:10ч/ Г. не е имала достъп до клиентския си профил за банковата
сметка , като едва около 17: 20 часа на 29.09.2020 г./тоест след около два часа/ й е бил
разрешен достъпа до клиентския профил при което тя установила, че от сметката лисва
сумата 35 419, 00 лв., от която сумата 35 253, 00 лв. е преведена по чуждестранна банкова
сметка в австрийска банка, а сумата 166, 00 лв. - начислени такси за превода.
Не е спорно между страните, че тя е уведомила за случилото се служители на банката
в телефонни разговори, проведени още същия ден - на 29.09.2020 г. в 17: 28 и 17: 29 часа, а
на 01.10.2020 г. е подала и писмен формуляр с описание на ситуацията и искане за
възстановяване на посочените суми, както и сумите 29, 34 лв. и 117, 35 лв., допълнително
удържани от процесната банкова сметка на 30.09.2020 г. с основание "такси издадени
валутни преводи".
Не е спорно между страните, че незабавно след уведомяването ответникът е
блокирал услугата "Булбанк Онлайн" за банковата сметка на ищеца и е излъчил съобщение
до австрийската банка за връщане на преведената сума, на което е получил отговор, че
сумата е била незабавно изтеглена от получателя на превода и поради това вече не е
налична.
При така установената фактическа обстановка и с оглед правомощията си по чл.
269 ГПК, настоящият съд достигна до следните правни изводи:
Правоотношенията между страните по делото се уреждат от разпоредбите на Закона
за платежните услуги и платежните системи и издадената по приложението му Наредба № 3
от 16.07.2009 г. за условията и реда за изпълнение на платежни операции и за използване на
платежни инструменти. В тази връзка релевантни за правния спор са разпоредбите в закона
3
и подзаконовия нормативен акт уреждащи правата, задълженията и отговорностите на
страните по договора за предоставяне на платежни услуги, в хипотезата на извършена
неразрешена платежна операция извършена от банката като доставчик на платежни услуги
на дружеството платец. Предявеният от "Бота“ЕООД иск се основава именно на
твърденията му за неразрешена от него платежна операция, при която се поставя и въпроса
за отговорността на банката по реда на чл. 79, ал.1 от ЗПУПС, която отговорност е
безвиновна и обективна.
Предвид дадената законова дефиниция с нормата на чл. 70, ал.1 ЗПУПС платежната
операция е разрешена, ако платецът я е наредил или е дал съгласие за изпълнението й. При
липса на съгласие платежната операция е неразрешена.
С нормата на чл. 79, ал. 1 ЗПУПС е уредена отговорността на доставчика на
платежни услуги за неразрешени платежни операции, като е предвидено в случаите на
неразрешена платежна операция доставчикът да възстанови на платеца незабавно стойността
на неразрешената платежна операция, както и когато е необходимо, да възстанови
платежната сметка на платеца в състоянието, в което тя би се намирала преди изпълнението
на неразрешената платежна операция.
Според тезата на ищеца ответната банка следва да носи отговорност, произтичаща от
това, че платежната операция е била извършена вследствие на това, че дружеството чрез
управителя е станало обект на злонамерени измамливи действия от страна на трето лице, т.н
„фишинг измама“, като е получил заблуждаваш /фишинг/имейл на електронния си адрес,
вследствие на което това трето недобросъвестно лице е получило нерегламентиран и
неразрешен достъп до идентификационните данни на потребителския профил на ищеца и по
този начин е злоупотребило като е наредило неразрешен от действителния притежател на
банковата сметка превод от паричните му средства. Тоест ищецът твърди, че е налице
основание за ангажиране безвиновната отговорностт на финансовата институция по чл. 79,
ал.1 от ЗПУПС, произтичаща от обективния факт, че е налице неразрешена платежна
операция независимо от причините, поради които тя е била извършена.
Според тезата на ответника рискът следва да се поеме от платеца, тъй като той не е
осигурил сигурността на своя потребителски акаунт, чрез който е било наредено плащането,
чрез спазване на установените в общите условия инструкции за безопасност на банкирането
и предприемане на други действия, така че да не е възможна чужда намеса и
нерегламентиран достъп до потребителския профил на ищеца от нераглементирания и
неразрешен достъп от чужди злонамерени лица.
В тази връзка съдът приема следното:
Както се установи от събраните по делото писмени доказателства, че на 29.09.2020г.
дружеството ищец чрез неговия управител е станало обект на престъпление т.н „фишинг
измама“, за което е образувано и досъдебно производство за извършено престъпление по
чл.249, ал.1 от НК, което е видно и от представеното по делото и прието като доказателство
Постановление за спиране на наказателно производство по досъдебно п-во № 499/2020г. на
4
отдел „Икономическа полиция“ при ОДМВР Пловдив.
Обстоятелствата по извършване на измамните действия се изразяват в това, че на
29.09.2020г. около 15.00 часа на компютъра в офиса на дружеството бил получен имейл,
който на външен вид изглеждал по същия начин както и останалите имейли, получавани
досега от „Уникредит Булбанк“АД. След като управителят на дружеството Д. Г. отворила
имейла видяла, че в него с оглед сигурността на профила се изисквало от банката
необходимост от предприемане на действия по актуализиране на информацията от профила.
След извършване на указаните й действия г-жа Г. получила информация, че за около час
нямало да има достъп до профила си и когато около 17,20ч. повторно влязла в акаунта за да
извърши плащане от банковата си сметка е констатирала, че от нея липсвала сумата в размер
на 35 253 лева, която била разпоредена в полза на австрийска банка.
При така установените обстоятелства, въззивният съд намира, че не се установяват
факти, които да освобождават ответника от обективната му и безвиновна отговорност по
чл.79 от ЗПУПС, а именно за неизпълнение поради умисъл или груба небрежност от страна
на ищeца на задълженията му да предприеме всички разумни действия по съхраняване на
персонализираните защитни характеристики на платежния инструмент за интернет
банкиране. Самото регистриране на операциите от банковата платежна система не
презумира нито автентичност на операцията, нито неизпълнение на задълженията на
ползвателя на платежните услуги в хипотезата на умисъл или груба небрежност.
Задължение на банката е било да осигури платежен инструмент, който да не допуска
неразрешени платежни операции. Посочените в тази връзка съображения от страна на
ответника, че ищецът не е осигурил средства по защита на данните си акаунт профила
предотвратяващи злономарените действия на трети лица вследствие на които е получен
неправомерно достъп до акаунта за онлайн банкиране на ищеца, не могат да доведат до
извода за груба небрежност от страна на ползвателя на услугата.
Както се установи от данните по делото, управителят на ищцовото дружество е
получил имейл, който е изглеждал напълно редовен от външна страна и не се е различавал
по нищо от останалите електронни писма получавани досега от „Уникредит Булбанк“АД и в
който именно с оглед подобряване сигурността на защитата на акаунт профила му са се
съдържали конкретни указания за надграждане защитата на профила. Ищецът е действал
именно в изпълнението на така дадените указания за които е даден вид, че изхождат от
банката, като е следвал указаните му стъпки, вкл. и за предоставянето на данни за паролата
и м-тоукена си. На указанията е придадено да имат автентичен вид тъй като са зададени по
начин отговарящ на досегашната практика в отношенията между потребителя на
платежните услуги и банковата институция. Не може да му бъде вменено задължение на
ищеца да прави за всеки конкретен случай изрично запитване до банката за достоверността
и верността на всяка една постъпила между тях писмена кореспонденция тъй като такова
изискване не съществува в договора и не съответства на установения между тях начин на
комуникация за постигане на оперативност и бързина в отношенията между банката и
клиента.
5
За ищеца като потребител на платежните услуги не е съществувало и задължението
да уведоми незабавно съответните служители на банката за временното преустановяване
достъпа до акаунта си като разпоредбата на чл.6, ал.3 от договора за предоставяне на
услугата онлайн банкиране от 16.11.2015г. на която се позовава процесуалният представител
на ответника, визира съвсем различна хипотеза от настоящата- при прекратяване на достъпа
до платежната сметка и преустановяване възможността да се извършват платежни операции
чрез нея поради неизпълнение на задълженията на потребителя на платежната услуга,
какъвто случай безспорно не е и разглежданият.
В цитираната разпоредба на договора са очертани лимитативно действията и
бездействията на клиента при които може да се постави въпроса за изключване
отговорността на банката и които не могат да бъдат тълкувани разширително във вреда на
клиента поради причина, че само въз основа на временното преустановяване на достъпа до
ползване на услугите по онлайн банкиране не може обосновано да се счита, че това се
дължи непременно зловредните действия на трети лица.
Отговорността на ответника възниква по силата на законовата норма и при
реализиране на предвидените в нея предпоставки. В случая ответникът не е доказал както
операцията да е наредена от ищеца, така и последният да е допуснал груба небрежност,
която да освобождава банката от отговорност. Ищецът не може да бъде държан отговорен,
когато персоналните характеристики на платежния инструмент са ползвани в резултат на
престъпна дейност, на която той е станал жертва и за защита срещу която той не разполага
със специални знания и умения, за да ги предвиди и съответно адекватно да се защити или
предпази. С действащата нормативна уредба доставчикът на платежни услуги е поставен в
по неблагоприятно положение, но той е икономически и по-силната страна. А и част от
спецификата на банковата дейност е да се поема разумен риск. Издаването на платежни
инструменти следва да се разглежда като елемент от рисковото банкиране, по подобие на
предоставянето на банкови кредити. Съществува риск за банката както от невъзстановяване
на сумата по предоставения кредит, така и от неправомерното използване на платежни
инструменти. Затова банката следва да прояви грижата на добър търговец при проучване
надеждността на ползвателя на платежни услуги и въз основа на това да поеме разумен
риск.
Ето защо и настоящият въззивен състав приема, че са налице предпоставките за
цялостното уважаване на иска по чл. 79, ал.1 от ЗПУПС. Налице е неразрешена платежна
операция - т.е. ищецът не е давал съгласие и не той е извършил международен банков
превод на сумата от 35 253 лева в полза на получателя на превода, намиращ се някъде нейде
в Република Австрия. На следващо място, ищецът не е допуснал груба небрежност при
ползване на платежния инструмент. Неразрешената платежна операция е извършена в
резултат на престъпление. Банката следва да поеме в такъв случай отговорността за
възстановяване на процесната сума по сметката на ищеца. Ответникът е кредитна
институция, като в качеството на доставчик на платежни услуги по смисъла на чл. 5 от
ЗПУПС, който издава платежен инструмент, е длъжен да осигури максимална защита на
6
предлагания платежен инструмент от възможна нежелана интервенция на трети
недобросъвестни лица в операционната система на ползвателя на платежния инструмент.
Ответникът е кредитна институция, в чийто лиценз е включено и извършването на
платежни услуги по смисъла на чл. 5 от ЗПУПС. В качеството на доставчик на платежни
услуги, който издава платежен инструмент, най - същественото негово задължение е да
осигури максимална защита на предлагания платежен инструмент от възможна нежелана
интервенция на трети недобросъвестни лица в операционната система на ползвателя на
платежния инструмент.
По изложените мотиви на основание чл. 79, ал.1 ЗПУПС банката ответник носи
отговорност за неразрешените платежни операции по превода на сумата 35 565,70 лева, от
които 35 253 лева, представляващи размера на неразрешената платежна операция, 10 лева,
156 лева, 29,34 лева и 117,35 лева всички представляващи удържани от ответника такси за
издадени валутни преводи с референция **********, ведно с лихва върху сумата от
35 565,70 лева, считано от 30.09.2020г. до 02.03.2021г., ведно със законната лихва върху
главницата от предявяването на исковата молба- 02.03.2021г. до окончателното изплащане
на сумата.
Предвид изложеното решението на СГС в отхвърлителната му част по въззивната
жалба на ищеца „Бота“ЕООД следва да бъде отменено изцяло като на ищеца следва да бъде
присъдена допълнително и сумата от 35 253,01 лева по иска с правно основание чл.79, ал.1
от ЗПУПС, както и сумата от 1 508,04 лева по иска с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД.
С оглед изводите на съда за нераглементиран и нерезрешен банков превод от
платежната сметка на ищеца ще следва по необходимост и извод за основателността на
предявените от ищеца искове за възстановяване на неоснователно удържаните от банката
такси за банкови преводи на неразрешените платежни операции в размер на 312, 69 лева,
съответно за неоснователността на насрещната въззивна жалба на „Уникредит Булбанк“АД.
Както напълно правилно е разяснил и първостепенният съд начислените и събрани такси от
ответника във връзка с превода са лишени от основание, защото процесният паричен превод
представлява неразрешена платежна операция по см. на чл. 70, ал.1, изр.2 и чл.79, ал.1 от
ЗПУПС, за чието извършване потребителят на платежни услуги не може да дължи такси.
Поради изложените съображения и предвид съвпадението в изводите на двете инстанции
първоинстанционното решение по отношение на обжалваната от „Уникредит Булбанк“АД
осъдителна част следва да бъде потвърдено като правилно
На основание чл.78, ал.1 ГПК и с оглед на направеното искане въззиваемият следва
да бъде осъден да заплати на въззивника ищец направените от него разноски по
производството с оглед изхода на спора и пред двете съдебни инстанции в размер общо на
сумата от 8 184, 92 лева/като сбор от сумата 3 948,92 лева разноски пред първата инстанция
и 4 236 лева разноски пред въззивната инстанция/.
7
Воден от горното, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 1019 от 25.08.2022 г., постановено по търг. дело № 1248/2021
г., Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-15-ти състав в частта му, с която е
отхвърлен предявения от „Бота“ЕООД срещу „Уникредит Булбанк“АД иск с правно
основание чл.79, ал.1 от ЗПУПС за сумата от 35 253,01 лева по иска с правно основание
чл.79, ал.1 от ЗПУПС, както и сумата от 1 508,04 лева по иска с правно основание чл.86, ал.1
ЗЗД, както и в частта му с която „Бота“ЕООД е осъден да заплати на „Уникредит
Булбанк“АД разноските по делото в размер на 1 950, 70 лева, като вместо него постановява
друго :
ОСЪЖДА „Уникредит Булбанк“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, пл. „Света Неделя“№7 да заплати на „Бота“ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.“Барикадите“№8, ет.3, ап.7 още и сумата
35 253,01 лева, на основание чл.79, ал.1 от ЗПУПС, представляваща размера на
неразрешената платежна операция, извършена на 29.09.2020 г. със средства по
разплащателна сметка с IBAN **********, ведно със законната лихва от 02.03.2021г.до
окончателното изплащане на сумата, както и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД още и сумата
от 1 508,04 лева - лихви за забава, изтекли върху главното вземане в периода от 30.09.2020
г. до 02.03.2021 г.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1019 от 25.08.2022 г., постановено по търг. дело №
1248/2021 г., Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-15-ти състав в обжалваната
му от „Уникредит Булбанк“АД осъдителна част, като правилно.
ОСЪЖДА „Уникредит Булбанк“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, пл.“Света Неделя“№7 да заплати на „Бота“ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.“Барикадите“№8, ет.3, ап.7 разноски в
производството и пред двете съдебни инстанции в размер на сумата от 8 184, 92 лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния касационен
съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
8
2._______________________
9