Р Е Ш Е Н И
Е № 20
гр. ПЛОВДИВ 14. 01. 2019 г.
Пловдивският апелативен съд, търговско отделение в открито
заседание от 14. 12. 2018 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕСТОР СПАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ БРУСЕВА
РАДКА
ЧОЛАКОВА
с участието на секретаря Катя
Митева, като разгледа докладваното от съдия СПАСОВ
т. дело № 609 по описа на ПАС за 2018 г., установи следното:
Производство по чл. 258 и сл. ГПК.
Предмет на същото е изходяща от „Д.“ ЕООД, *** и Г. П. П. в качеството му на Е. Т. с фирма „Г.-Ф. - Г. П.“, ЕИК *********, **** въззивна жалба против постановеното от С. окръжен
съд по т. дело № 30/2016 г. решение, с което са отхвърлени предявените от „Д.“ ЕООД, *** и Г. П.
П. в качеството му на Е. Т. с фирма „Г.-Ф. - Г. П.“, ЕИК *********, **** искове с основание чл. 55, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД за осъждането на „МБАЛ Д-р Б.Ш.“ АД, ЕИК *********, **** да заплати на ищците солидарно сумата от
150 000 лв., като част от общодължима сума от 400 000лв., с която ответникът се е обогатил
неоснователно поради получаването й на неосъществено основание с оглед извършени подобрения на вила „З.“, находяща се в м. „А.“, П., община С. със застроена
площ от 72 кв.м., състояща се от приземен етаж с разположени в него кухненски
помещения, склад за хранителни продукти, помещение за заведение и санитарен
възел, първи етаж с разположени в него три стаи с по две легла, тавански етаж,
с разположени в него две стаи с по три и четири легла, барака за стопански
нужди и прилежащо към сградата дворно място, собственост на болницата, а сега
представляваща хотел „Д.П.“ с
идентификатор *****.**.**.*. по кадастралната карта и кадастралните регистри на
с. С., община С., съгласно скица № **-******/**.**.**г. на СГКК-С. със
застроена площ от 291кв.м. на три етажа, предназначение „друг вид сграда за обитаване“, разположена в имоти с идентификатори ******.*.***
и *****.**.** и принадлежащата към поземлен имот с идентификатор *****.**.**, ведно със законната
лихва върху тази сума от 04.07.2016 г. до окончателното им изплащане и
„Д.“ ЕООД, *** и Г. П. П. в качеството му на Е. Т. с фирма „Г.-Ф. - Г. П.“, ЕИК *********, **** са осъдени да заплатят на „МБАЛ д-р Б.Ш.“ АД, гр. С. разноски в размер на 6 036 лв.
В жалбата са изложени съображения
за неправилност и незаконосъобразност на решението поискана е отмяната му и
постановяване на друго уважаващо исковите претенции.
Първоначално по повод на същата е било
образувано в.т. дело № 384/ 2017 г. по
описа на ПАС. По него е било постановено решение, с което първоинстанционния съдебен акт е бил обзсилен и делото
върнато за разглеждане от друг състав на См ОС със задължителни указания за отстраняване нередовности на
исковата молба.
Това решение е било обжалвано пред ВКС,
който с решение по т. дело № 3095/2017 г. е отменил актът на въззивния съд и е върнал делото за ново
разглеждане от друг състав на същия. В мотивите е посочено, че не е налице нередовност
на исковата молба поради това,
че ищците са изложили ясно обстоятелствата, на които основават претенцията си, т.е. същата е редовна и безспорно намира своето
правно основание в разпоредбата на чл. 55, ал. 1, пр. 2 ЗЗД. Посоено е и, че съдът следва да
разгледа същата по същество, като извърши преценка за основателност на
исковете, при която ще се даде и отговор на въпроса дали правата на ищците са защитими именно с тях или следва да бъдат защитени с други такива по чл. 59 ЗЗД, респ. чл. 72 ЗС.
Въззиваемата страна намира
жалбата за неоснователна.
Съдът след като се запозна са
акта предмет на обжалване и събраните пред двете инстанции доказателства намери
за установено следното:
На
04.07.2016 г. в С.я окръжен съд е постъпила изходяща от „Д.“ ЕООД, ***, и Г. П. П. в
качеството му на Е. Т. с фирма
„Г.-Ф. - Г. П.“, ЕИК *********, гр. П. искова молба
против „МБАЛ Д-р Б.Ш.“ АД, гр. С..
В обстоятелствената част на
същата се говори, че на 14.10.1993 г. бил сключен договор за наем на недвижим
имот между ОРБ „Д-р Б.Ш.“ гр. С., чийто
правоприемник е МБАЛ „Д-р Б.Ш.“ АД и ЕТ
„Г.Ф. - Л. Т.“. С него Б. отдала под наем на Т. вила „З.“ в м. „А.“, к.к. „П.“ със застроена площ
от 72 кв. м. и навеси към нея, т.е. обект с обща площ от 109 кв. метра. По-надолу
в исковата молба се споменава, че към договора били подписвани множество анекси
и е направено проследяване съдържанието на същите.
С анекс от
01.01.1995 г. бил увеличен размера на наемната цена.
С анекс от 03.09.1996 г. също била уговорена промяна в
размера на наема, бил удължен срока на договора до 14.10.1998 г. и била създадена нова т. 5. В същата страните
постигали съгласие, че осъществените от наемателя промени в наетия имот са за
негова сметка и остават негова собственост след изтичане срока на действие на
договора.
С анекс от 30.10.1998 г. отново договорът
бил продължен до 01.11.2002 г., бил променен размера на наема, наемателят поел
задължение да предоставя на наемодателя за ползване от негови служители два
апартамента и било договорено задължение наемателят да приведе вилата във вид
за осъществяване на туристическа дейност, като подмени дървените стълби и
изгради аварийни такива.
С анекс от 24.10.2002 г. и 16.03.2006
г. бил удължаван срока на договора, като с първия той бил определен до
01.11.2005 г., а с втория до влизане в сила на решението по гр. дело № 294/2002
г., но не повече от три години считано от 01.11.2005 г. Преди тях има сключен
анекс и от 29.03.2002. променящ размера на дължимия наем. Говори се и за
сключен на 25.02.2014 г. анекс, по който е постигната уговорка за начина на
актуализиране на наема.
Последният описан анекс е от
17.03.2006 г., по който било договорено, че за наемател на вила „З.“ следва да
се счита ЕТ „Г.Ф. - Г. П.“ в качеството му на правоприемник на ЕТ „Г.Ф. - Г. Н.“.
В тази връзка следва да се посочи, че от
ищците освен проследяване на договорните отношения между страните в исковата
молба е направено и такова на факти свързани с прехвърляне на търговските
предприятия на правните субекти наематели.
Така това на ЕТ „Г.Ф. - Л. Т.“ било прехвърлено на ЕТ „Г.Ф.
- Г. Н.“, като вписването било извършено с решение от 04.04.1995 г. по ф. дело
№ 3882/97 г. по описа на ПОС. В последствие ЕТ „Г.Ф. - Г. Н.“ прехвърлил търговското си предприятието на ЕТ „Г.Ф. - Г. П.“, като
това било вписано с решение от 24.10.2015 г. по ф. дело № 3881/1995 г. по описа
на ПОС. На 16.02.2007 г. с решение по ф. дело № 3881/96 г. по описа на ПОС била
вписана и продажбата на търговското предприятие от този Е. Т. на „Д.“ ЕООД.
След така извършените
проследявания от страна на ищците е заявено, че през 1994 г. , наемателят /ЕТ „Г.Ф.
- Л. Т.“/ осъществил редица СМР в наетия обект довели до значителни
преустройства в същия. Направено и детайлно изброяване на същите, а именно:
-изкоп на основите,
-кофражни работи,
-армировка,
-бетонови работи-основи, стени,
колони, плочи и греди,
-дървена покривна конструкция
покрита с ламарина,
-тухлена зидария на фасадни и
преградни стени,
-външна вароциментова мазилка,
-вътрешна варова мазилка по стени
и тавани,
-изравнителна замазка по подове,
-настилка с теракот по стълбище,
стълбищни площадки, коридори и санитарни помещения,
-фаянсова облицовка по стени и
санитарни помещения,
-мозайка по подове на първия
етаж,
-настилка с мокет,
-доставка и монтаж на интериорни
врати и прозорци,
-направа сгарден водопровод,
инсталация и санитарно оборудване,
-ел. инсталация, обзавеждане и
присъединяване към разпределителната мрежа.
Сочи се, че всички тези СМР са
извършени от наемателя въз основа пълна строителна документация-виза от 04.06.1994
г. за проучване, проектиране и реконструкция на вилата върху застроен площ от
72 кв.м., одобряване на изготвени възоснова на същата на проекти от Община С.,
издаване на Разрешение за строеж на 23.09.1994 г. и акт за установяване на
годността на строеж образец 15 от
05.12.1994 г.
Сочи се, че на 08.10. 1997 г.
страните по наемното правоотношение били подписали двустранен протокол неразделна
част от договора за наем. В него били описани действителното състояния на
вилата след реконструкцията и разширението й, като се сочело, че имотът
собственост на ответника представлявал триетажна сграда с масивна монолитна
смесена конструкция, стени от каменна и тухлена зидария, гредоред и
железобетонна плоча. Покривът бил двускатен, дървен, покрит с ламарина. Имало
изпълнени вътрешни и външни мазилки, поставена дървена и метана дограма. Имало
изпълнени ел и В и К инсталация. Било посочено, че общо бруто площта на вилата
била 331, 08/349, 24/ кв.м., а нето същата била 242, 60/260, 86/ кв.м., като
квадратурата в скоби показвала площта с таванското помещение.
По-надолу в исковата молба се
споменава, че с писмо от 16.11.2009 г. наемодателят отправил до наемателя
предизвестие за прекратяване на договора за наем считано от 20.12.2009 г. С оглед на същото с влязло в сила решение по
гр. дело №І 1166/20109 г. на См РС ищцовото дружество било осъдено да предаде
владението на наетия имот. По същото бил издаден изп. лист и образувано изп.
дело, което било спряно и възобновено на 06.06.2016 г. след влизане в сила на
решението по гр. дело № 182/ 2011 г. по описа на См ОС. С него бил отхвърлен
искът на дружеството наемател против болницата за собственост върху наетия имот.
В края на обстоятелствената част
е направен анализ на описаната до тук фактическа обстановка и е казано, че
извършените подобрения и реконструкции в имота са продиктувани от постигната
договорка в т.5 от анекса от 03.09.1996 г., която имала характер на
предварителна договор за прехвърляне правото на собственост върху извършените
подобрения. Твърди се, че те са направени именно с оглед очакваното бъдещо придобиване
на собствеността, което обаче не било осъществено.
Посочено е, че след прекратяване
на договора от 20.12.2009 г. вместо да изпълни задължението си за прехвърляне
на собствеността, ответникът предявил иск за освобождаване на имота и връщането
му в него владение.
На тази база е направен извод, че
Б. е получила нещо на неосъществено основание. Направено е подробно описание на
размерът на полученото, като той се свързва с реконструкцията на вила „З.“ чрез
пристрояване и разширяване и превръщането й в хотел „Д.П.“. Сочи се, че
стойността на хотела била 399 110 лв. В тази връзка е направен извод, че
ответникът се е обогатил със сумата от 400 000 лв. явяваща се получена на
неосъществено основание с оглед неизпълнението на задължението за прехвърляне
на собствеността върху извършените подобрения в наетия имот.
Отправено е и искане за осъждането
на ответника на основани чл. 55, ал.1, изр. 2 от ЗЗД да заплати солидарно на
ищците сумата от 150 000 лв., като част от общо дължимите им 400 000
лв.
Ответникът в отговора на исковата
молба е изразил становище за неоснователност на субективно съединените искове.
В тази връзка на първо место е заявено, че правилната квалификация на същите би
следвало да е по чл. 59 от ЗЗД и е възразено,
че са погасени по давност, с оглед на това, че твърдените ремонтни работи са извършени през
1994 г. и оттогава до 2016 г. е изтекъл давностния срок по ЗЗД. Посочено е
също, че дори да се приеме, че е искът е по чл. 55, ал.1, изр. 2 от ЗЗД
/връщане на дадено на неосъществено на основание/ то неосъществяването му е
станало факт на 20.12.2009 г. и от тази дата до предявяването исковете давностния
срок по ЗЗД също бил изтекъл.
Посочено е и, че твърдените
реконструкции и подобрения са правени без съгласие на наемодателя и поради това
за същите не се дължал обезщетение в каквато смисъл са и договореностите по
договора за наем. По този повод се твърди, че от страна на наемодателя е
направено изрично противопоставяне на извършването им с оглед съставянето по негова
инициатива на ответника на Констативен акт за незаконно строителство през 1996
г.
По отношение уговорката в анекса от 03.09.1996
г. е заявено, че изразената от страните воля по същата не била за прехвърляне
право на собственост при условие, че бил употребен глагола „остават“, което
предполага, че подобренията са в патриониума на наемателя и няма нужда в последствие
да му се прехвърлят. В тази връзка е посочено, че това е възможно само по
отношение на вещите, които могат да бъдат отделени от основната вещ без да е
повредят, т.е. движимите такива.
Твърди се, че ако същата касае
всички извършени подобрения и има характер на договорка за прехвърляне на
вещните права върху тях то тя е нищожна
поради невъзможен предмет - липсва самостоятелен обект на собственост, който да
може да бъде отчужден. Изразява се и становище за нищожност поради това, че към
момента на подписване на анекса директорът на тогавашната държавна болница не
разполагал с правомощията да прехвърля собственост върху недвижими имоти, т.е.
нямало съгласие от лицето имащо такива. Говори се за нищожност и поради
противоречие на уговорката с ЗППДОП /
отм./.
Наред с това е посочено, че на
основание чл. 92 от ЗС извършените пристроявания и надстроявания са станали
собственост на собственика на земята/Д./, а не на ответното дружество.
В допълнителната искова молба и
отговора на същата страните съответно вземат становища за неоснователност на направените
от насрещната страна твърдения и
възражения.
Тук за яснота следва да се посочи, че от страна на ищците
на няколко места изрично се споменава, че те имат право да претендират
обезщетение за това, че са намалили
собствената си имуществена сфера в резултат на извършените на основание
т. 5 от Анекса от 03.10.1996 г. подобрения на процесня имот и са увеличили тази
на собственика му със тяхната стойност. Този размер отново е посочен, че е равен
на 400 000 лв.
В подобен смисъл са и изявленията
на ищците в подаденото след изготвяне на прокето-доклада становище от 25.11.2016
г. В него е направено детайлно описание на съдържанието на сключения според
ищците в т. 5 от анекса от 03.10.1996 г. предварителен договор за продажба на
имот. В тази връзка се сочи, че по него ответникът се е задължил да прехвърли
собствеността върху подобренията след прекратяване действието на договора за
наем вместо възстановяване на направените от наемателя разходите за
подобренията
На тази база отново изрично е заявено, че
предмет на исковите претенции е връщане от страна на ответника на даденото по предварителния
договор равняващо се на стойността на подобренията /труд, материали и други
разноски/. Посочено е, че според ищците то следва да е равно на пазарната цена
на същите към момента на извършване на оценката по настоящето дела.
Тук за пълнота следва да се
посочи, че в това становище се говори и за евентуални искови претенции. Същите
обаче не са предявени по предвидения за това ред и логично не следва да се
обсъждат и разглеждат в настоящето съдебно производство.
Съдът след
събиране на поисканите от страните и относими по спора доказателства е
постановил решението предмет на обжалване.
В него е прието, че е
сезиран с искове по чл. 55, ал.1, изр. 2 от ЗЗД. Определен е ФС, при който може
да се търси връщане на даденото на това основание. Посочено е също, че
претенцията за връщане на даденото на неосъществено основание предполага
основанието, което се твърди да е неосъществено да е действително и претенцията основана на нея
да е предявена в срока на погасителната давност.
В тази връзка е
посочено, че уговорката материализирина в т. 5
от анекса към договора от 03.09.96г. е нищожна. Изводът за нищожност е мотивиран с
това, че с нея се предвижда
вещните
права върху една променена
вещ директно да преминат в патримониума на лицето извършило промените, а това било в противоречие със закона, по
смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. Посоението, че противоречието идва от това,
че вещните права върху чужда вещ могат да се придобиват чрез
правна сделка, по давност или по другите изрично предвидени в закона способи, в срлучая не се предвиждало възникването на конкретна бъдеща вещ, за която да има
поето задължение да се прехвърли собствеността от наемодателят да наемателя.
Посочено е също така,
че към 03.09.1996 г. отдадения под наем имот бил държавна собственост, предоставена за управление на лечебното
заведение и към тази дата
правомощия за извършване на разпоредителни действия с тази вещ до преобразуването,
включително сключването на предварителни договори и т.н., имал единствено
принципалът или м. на З..
Прието е също, че с
нея не се предвижда задължение за
прехвърляне на собственост върху недвижим имот срещу определена цена и по тази причина не може да се тълкува като някакво
обещание за продажба за цена равняаща се на
стойността на подобрението. В тази връзка съдът е приел, че тя не създава и някакво бъдещо основание, въз
основа на което наемателят да претендира стойността на подобренията.
Съответно е посочено,
че според него възможните искове за защита интересите на ищците биха били
такива по чл. 59 ЗЗД респ. чл. 55, ал.1, изр.1 или изр. 3 от ЗЗД, но всички те
били погасени по давност.
На това основание е
направено обобщено заключение за неоснователност на исковата претенция.
Недоволни от
решението са останали двамата ищци и са подали жалбата явяваща се причина и за
настоящето производство.
В нея се твърди, че от събраните
доказателства следва извод за основателност на исковете по чл. 55 ал. 1 , изр.
2 от ЗЗД, т.е. решението е неправилно и необосновано. В тази връзка се сочи, че
всички подобрения в имота на наемодателя били извършени от наемателя след изразено от ответника съгласие и с оглед
постигнатата в т. 5 от Анекса 03.09.1996 г. уговорка. Жалбоподателите считат,
че с нея наемодателят по договора се е задължил вместо да плати на наемателите
направените подобрения да им прехвърли собствеността върху тях след
прекратяването му. На тази база се прави извод, че е налице предварителен
договор за продажба на извършените подобрения, изразяващи се в реконструкция,
пристрояване и надстрояване на вила „З.“. Сочи се, че прехвърляне на
собствеността в изпълнение на задълженията по предварителния договор не било
извършено. Това и отхвърлянето на иска за собственост предявен от ищците
правело основателни претенциите за връщане на даденото поради неосъществяване
на задълженията по този договор.
В подкрепа на това твърдение от
страна на жалбоподателите е изразено подробно становище за неоснователност и
незаконосъобразност на изводите на См ОС за нищожност на т.5 от анекса от
03.09. 1996 г.
Подобно е и становището и относно
изводите за изтекла погасителна давност, като се споменава, че същата започва
да тече от влизане в сила на съдебното решение по гр. дело № 82/2011 г., с
което бил отхвърлен искът за собственост.
С оглед
разпоредбата на чл. 269 от ГПК съдът дължи произнасяне за валидността и
допустимостта на обжалваното решение служебно, а досежно правилността му с
оглед посоченото в жалбата.
Едно
решение е невалидно (нищожно), когато не е постановено от надлежен орган или е
постановено от ненадлежен състав т.е. от лице, което няма качество на съдия или
от Е. вместо троен състав и т.н. Нищожно е и решение, което не е подписано или
не е постановено в предвидената от закона писмена форма. Налице е нищожност и в
случаите, когато решението е постановено от съда извън пределите на неговата
компетентност т.е. срещу лица неподчинени на правораздавателната власт на
българските съдилища.
В случая
нито една от тези предпоставки не е налице и за нищожност не може да се говори.
По
отношение на недопустимостта е нужно да се спомене, че от съдържанието на чл.
270, ал.3 от ГПК следва извод, че такава е налице, когато е извършено
произнасяне въпреки липсата на право на иск или има произнасяне по един
непредявен иск. Налице е недопустимост и, когато спорът е разгледан от
некомпетентен съд т.е. във всички случай, когато е постановен съдебен акт
въпреки липсата на предпоставки за разрешаване на спора по същество.
В случая за
липса на право на иск в патримониума на ищците от изложената фактическа
обстановка не може и да се говори. Не става реч и за произнасяне по непредявени
искове. Реално от първоинстанциония съд е извършено прозинасяне по искания за
осъждане на ответника да върне на ишците определена сума пари явяваща се
получена на неосъществено основание/предварителен договор за продажба на
недвижим имот материализиран в т. 5 от сключен на 03.09. 1996 г. анекс към
договор за наем/, т.е. разгледан е иск с основание чл. 55, ал.1, изр. 2 от ЗЗД.
Именно на тези обстоятелства видно от съдържанието на исковата молба, ДИМ и
становището към същите от 25.11.2016 г. се основават и исканията на „Д.“ ЕООД и Едноличния Т. за
осъждане на „МБАЛ Д-р Б.Ш.“ АД, гр. С..
Това
съобразено с факта, че решението не е постановено от съд, който с оглед
разпоредбите на ГПК не е следвало да разглежда настоящия правен спор прави
същото допустимо.
Казаното от своя страна сочи, че ПАС съобразно
разпоредбите на чл. 271 от ГПК следва да реши спора по същество, като потвърди
или измени изцяло или отчасти обжалваното решение. При извършване на тази
преценка той ще е обвързан от посочените в жалбата съображения за неправилност
на съдебното решение.
Преди да се
извърши преценка по този въпрос е нужно да се спомене, че в проведеното на
14.12.2018 г. съдебно заседание Г. П. П. в качеството му на Е. Т. с фирма „Г.-Ф. - Г. П.“, ЕИК *********, гр. П. направи изявление за отказ от предявения от него
иск. Това от своя страна налага обезсилавне на постановеното от СмОС решение по
отношение на този ищец и прекратяване производството по делото.
Що се
отнася до иска на „Д.“ ЕООД ПАС то той
видно от изложеното по- горе е с основание по чл. 55, ал.1, изр.2 от ЗЗД.
В тази
правна норма от страна на законодателя е казано, че който е получил нещо на неосъществено основание е
длъжен да го върне.
Тълкуването на тази разпоредба води до извод, че при претенция на това
основание следва да има престиране, т.е. даване на нещо от едната стана на
другата. Това даване да е следствие от обстоятелство, че даващата страна ще
получи някаква облага във връзка със същото от получаващата страна. На трето
место следва да е настъпила невъзможност за получаване на тази облага, т.е. НЕВЪЗМОЖНОСТ
за ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ на причината довела да ДАВАНЕТО. В тази връзка следва да се приеме,
че даването може да е свързано с изпълнение на задължение по договор, по който
в последствие ще възникне невъзможност за изпелнение от насрещната страна. Може
да е свързано с даване по договор сключен под отлагателното условие което не ще
се сбъдне, т.е. договорът не ще може да породи своето действие. Даването може
да е във връзка с поето от страните задължение за сключване на окончателен
договор за покупко-продажба на недвижим имот и да е част от престацията по този
окончателен договор, но в един момент сключването му да е станало невъзможно,
т.е. основанието станало причина за даването никога не ще настъпи.
В случая ищецът твърди даването
да е свързано именно с поето от страните задължение за сключване на окончателен
договор за прехвърляне на вещни права върху недвижим имот.
В тази връзка е нужно да се
спомене, че с предварителния
договор се постига съгласие между две страни в един бъдещ момент да се сключи
определен окончателен договор, т.е. с него всяка от страните се задължава да извърши в
съответния момент действия водещи до сключване на даден окончателен договор.
Това води и до логичния извод, че предварителния договор задължително следва да
съдържа уговорки за съществените условия на бъдещия окончателен договор, което
изискване е визирано и в разпоредбата на чл. 19, ал.2 от ЗЗД. То е и логично
при условие, че според чл. 19, ал. 3 от ЗЗД всяка от страните по предварителния
договор може да предяви иск за сключване на окончателен договор, като той се
счита сключен от влизане на решението за обявяването му за окончателен в сила. С предварителния договор е логично да са постигнати и
договорености обуславящи момента на възникване на задължението за сключването
на окончателния договор именно с оглед на факта, че всяка от страните при неизпълнение на
задължението може да предяви иск за сключване на окончателен договор.
Горното се споменава по простата причина,
че основателността на исковата претенция е обусловена от наличието на доказателства
по настоящето дело за сключване на предварителен договор с твърдяното от ищеца
съдържание, от това по същият да е извършено даване на сумата предмет на
исковата претенция и респективно да е настъпила невъзможност за изпълнение на
задълженията по този предварителен договор.
По повод на този въпрос видно от
ИМ, ДИМ и становищата на ищеца към същите твърдението за наличието на сключен
предварителен договор между ищеца и ответното дружество се извежда от договорката
в т. 5 на сключен на 03.09.1996 г анекс към договор за наем от 14.10.1993 г.
Извежда се и от факта, че
дружеството ищец се счита страна по тези договори с оглед на това, че е приобретател на търговските предприятия на
правните субекти сключили същите и по силата на чл. 15 от ТЗ е придобил всички права, задължения и фактически отношения включени в тези предприятия.
Във връзка с последното по делото
са представени нужните доказателства за сключване на договори по чл. 15 от ТЗ и
вписването на същите в ТР, т.е. на такива даващи основание да се достигне до
извод, че дружеството ищец е носител на правата и задълженията по договора
сключен на 14.10.1993 г. и анексите към него.
Това налага да се даде отговор на
въпроса дали между ищеца и ответното дружество има твърдяната в ИМ договореност
за прехвърляне на вещни права. Получаването на същия изисква проследяването на
всички отношения между страните възникнали преди и след твърдяното сключване на
същата на 03.09.1996 г.
С договора от 14.10.1993 г.
ответното дружество тогава с наименование Обединена районна болница „Д-р Б.Ш.“
е отдала под наем на Л. Г. Т. действащ в качеството си на Е. Т. с фирма „Г.-Ф.-Л.
Т.“, гр. П. под наем вила „З.“ намираща се в местността „А.“, к.к. „П.“. Срокът на договора за наем е определен на 5
години от подписване на договора, определена е наемна цена от 15 000 лв.
за м. декември-април и по 9 000 лв. за останалите месеци от годината. Посочено
е, че същата е дължима от пускане на обекта в експлоатация, но не по-късно от 1
месец от неговото подписване. Сред поетите от наемателя задължения са били такива
за поемане на разходите за текущи ремонти на сградата. По отношение на
възможността да се извършват ВЪТРЕШНИ РЕКОНСТРУКЦИ И ПРЕУСТРОЙСТВА на наетите
помещения е предвидено, че това е възможно с оглед нуждите на наемателя, но
СЛЕД ПИСМЕНО СЪГЛАСИЕ ОТ НАЕМОДАТЕЛЯ.
Предвидено е и че наемателят
дължи връщане на отдадения под наем имот след изтичане срока на договора.
Изложеното до тук сочи, че е
сключен един стандартен договор за наем съобразен изцяло с разпоредбите на
чл.228-239 ЗЗД. Това води до извод, че при липса на специална уговорка в самата
сделка, респ. при даването на съгласие за извършването на реконструкции и преустройства
са приложими правилата на чл. 231, ал.2 от ЗЗД.
На 11.04.1994 г. ръководството на
б. е подало молба до Г. а. на Община С. / стр. 307 от приложеното дело №
182/2011 г./ да се даде разрешение за извършване основен ремонт с преустройство
на вилата. Посочено, че същата е отдадена под наем въз основа на горния
договор, ползва се от наемателя за хотел, но е в състояния, което пречи той ползването
да е пълноценно.
На 13.06.1994 г. е издадена скица
виза за проучване и проектиране реконструкцията на вилата /стр. 319 от
приложеното дело/. Съответно на тази база е изготвен архитектурен проект за
същото, а на 23.09.1994 г./стр. 304/ и по искане на самия НАЕМЕТАЛЕ е издадено
разрешение за строеж за реконструкцията на вилата.
Същата видно от приложената по
настоящето дело строителна документация се е извършила до края на декември 1994
г., като в този смисъл са твърденията в самата искова молба, където се говори
за издаване на акт образец 15 през този месец, данните в заключението на приетата
експертиза, а и тези съдържащи се в показанията на разпитания по делото
свидетел.
Видно от намиращия се на стр. 317
от гр. дело № 182/2011 г. констативен акт това строителство е било осъществено
в отклонение от одобрените книжа и проекти. По тази причина е била изготвена екзекутивна
проектна документация, която е бил одобрена
на 28.12.1995 г. и след това по иска на самия наемодател са предприети действия
за узаконяване на извършеното строителство.
Така изложеното от своя страна
води до извод, че ДАВАНЕТО изразяващо се извършване на разходи за реконструкцията
и преустройството на сградата е извършено преди възникване на соченото в
исковата молба основание /предварителен договор от 03.09.1996 г./, за което се
твърди да е неосъществено.По тази причина ПАС счита, че дори такъв
предварителен договор да има то даването не може да се свърже със същия. Това
от своя страна е пречка да се приеме за основателна и претенцията за връщането
му поради неосъществяване на задълженията по предварителния договор, който
ищецът твърди да е бил сключил с ответника.
По- горе се спомена, че
сключването на предварителния договор е станало със сключеният на 03.09.1995 г.
анекс към договора за наем и по точно с
уговорката в т. 5 от него.
В същата страните са се
съгласили, че „осъществените промени в наетия имот от НАЕМАТЕЛЯ са за негова сметка и остават
негова собственост след изтичане срока на основания договор и срока по
настоящия анекс“.
За ПАС така описаното съдържание
не води до заключение за постигнато съвпадение на насрещни волеизявления, с
които едната страна изразява съгласие в един бъдещ момент да извърши
прехвърляне на вещни права върху недвижим имот, а другата изразява съгласие да придобие
същите срещу заплащане на ОПРЕДЕЛЕНА цена/извършване на определена престация/,
т.е. липсва изразена воля по отношение на съществените елементи на окончателния
договор.
От друга страна съдът счита, че
поемането на задължения за прехвърляне на права, т.е. за преминаване на същите
от патримониума на един правен субект в този на друг, изключва използването
на глагола „остават“, което предполага
запазване на едно съществуващо положение, а не бъдеща промяна в същото.
Това от своя страна изключва
извод, че е било налице твърдяното основание, което в последствие с оглед
неосъществяването му да е причина да се претендира връщане на нещо дадено по
него.
На трето место следва да се
посочи, че в случая неосъщественото основание се свързва с неизпълнение на
задължението за сключване на окончателен договор. Това от своя страна сочи, че
на първо место то следва да е станало изискуемо, а на второ да е установена по
несъмнен начин невъзможността на насрещната страна да изпълни своите насрещни
задължения.
В случая за ПАС по делото липсват
доказателства, които да наведат ПАС до извод, че за ответната Б. е възникнало
задължение да извърши действия по прехвърляне на ищеца в предвидената за това
форма на описания в исковата молба недвижим имот. Липсват и доказателства, че
изпълнението на това задължение е станало невъзможно. В тази връзка следва да
се спомене, че производството по приложеното гр. дело № 182/20111 г. на См ОС е
имало за предмет не осъществяване на поетите от ответника задължения по един
такъв договор, а това да се разреши със СПН въпроса за това кой е собственик на
процесния имот и то на основания съвсем различни от тези, за които се говори в споменатата
т. 5 от анекса сключен на 03.09.1996 г.
Изложеното до тук изключва
нуждата да се говори за това дали т.н. предварителен договор е нищожен поради
противоречието му със закона и липса на съгласие. Това не е нужно и с оглед на
факта, че въпросите дали имотът предмет на продажба съществува или не, респ. дали
продавачът е собственик на процесиня имот подлежат на преценка в производството
по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД. В тази връзка за нищожност на тези основания следва да
се говори по отношение на договорите за
прехвърляне на вещни права сключени в предвидената от закона нотариална форма,
а не при предварителните такива.
Гореизложеното прави исковата
претенция неоснователна и същата следва да се отхвърли.
В този смисъл е и решението на См
ОС, което налага да бъде потвърдено.
Това от своя страна налага и
присъждане в полза на ответника на направените от него разноски при разглеждане
на делото пред двете въззивни инстанции и за касационната такава. В случая за
същите следва да бъдат осъдени и двамата ищци с оглед на обстоятелството,
че и едноличния Т. е станал причина за
извършването им поради отказа от иска едва в последното заседание при
повторното разглеждане на делото от ПАС. По тази причина, ПАС не счита за нужно
да обезсилва и решението на СМ ОС в частта за разноските.
На база изложеното Г. П. П. в качеството му на Е. Т. с фирма „Г.Ф. - Г. П.“, гр. П. и „Д.“ ЕООД следва да заплатят на „МБАЛ д-р Б.Ш.“ АД направените от него разноски за производствата пред ПАС и ВКС в размер на
9066 лв.
Водим от това съдът
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА постановеното от С.я окръжен съд по т. дело № 30/2016 г. решение, с което е
отхвърлен предявеният от Г. П. П. в качеството му на Е. Т. с фирма „Г.-Ф. - Г. П.“, ЕИК *********, **** иск с основание чл. 55, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД за осъждането на „МБАЛ Д-р Б.Ш.“ АД, ЕИК *********, **** да му заплати сумата от 150 000 лв., като част от
общодължима сума от
400 000лв., с която ответникът се е обогатил неоснователно поради получаването й на неосъществено основание /предварителен
договор сключен с т. 5 от Анекс от 03.09.1996 г./ с оглед извършени подобрения на вила „З.“, находяща се в м. „А.“, П., община С. със застроена
площ от 72 кв.м., състояща се от приземен етаж с разположени в него кухненски
помещения, склад за хранителни продукти, помещение за заведение и санитарен
възел, първи етаж с разположени в него три стаи с по две легла, тавански етаж,
с разположени в него две стаи с по три и четири легла, барака за стопански
нужди и прилежащо към сградата дворно място, собственост на болницата, а сега
представляваща хотел „Д.П.“ с
идентификатор *****.**.**.*. по кадастралната карта и кадастралните регистри на
с. С., община С., съгласно скица № **-******/**.**.**г. на СГКК-С. със
застроена площ от 291кв.м. на три етажа, предназначение „друг вид сграда за обитаване“, разположена в имоти с идентификатори ******.*.***
и *****.**.** и принадлежащата към поземлен имот с идентификатор *****.**.**, ведно със законната
лихва върху тази сума от 04.07.2016 г. до окончателното им изплащане и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРЕКРАТЯВА производството по т. дело № 609/2018 г. по
описа на ПАС по отношение на предявеният от Г. П. П. в качеството му на Е. Т. с фирма „Г.-Ф. - Г. П.“, ЕИК *********, **** иск с основание чл. 55, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД за осъждането на „МБАЛ Д-р Б.Ш.“ АД, ЕИК *********, **** да му заплати сумата от 150 000 лв., като част от
общодължима сума от
400 000лв., с която ответникът се е обогатил неоснователно поради получаването й на неосъществено основание /предварителен
договор сключен с т. 5 от Анекс от 03.09.1996 г./ с оглед извършени подобрения на вила „З.“, находяща се в м. „А.“, П., община С. със застроена
площ от 72 кв.м., състояща се от приземен етаж с разположени в него кухненски
помещения, склад за хранителни продукти, помещение за заведение и санитарен
възел, първи етаж с разположени в него три стаи с по две легла, тавански етаж,
с разположени в него две стаи с по три и четири легла, барака за стопански
нужди и прилежащо към сградата дворно място, собственост на болницата, а сега
представляваща хотел „Д.П.“ с
идентификатор *****.**.**.*. по кадастралната карта и кадастралните регистри на
с. С., община С., съгласно скица № **-******/**.**.**г. на СГКК-С. със
застроена площ от 291кв.м. на три етажа, предназначение „друг вид сграда за обитаване“, разположена в имоти с идентификатори ******.*.***
и *****.**.** и принадлежащата към поземлен имот с идентификатор *****.**.**, ведно със законната
лихва върху тази сума от 04.07.2016 г.
ПОТВЪРЖДАВА
постановеното
от С.я окръжен съд по т. дело № 30/2016 г. решение, с което е отхвърлен
предявеният от „Д.“ ЕООД, *** иск с основание чл. 55, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД за осъждането на „МБАЛ Д-р Б.Ш.“ АД, ЕИК *********, **** да заплати на ищеца сумата от 150 000 лв., като част от
общодължима сума от
400 000лв., с която ответникът се е обогатил неоснователно поради получаването й на неосъществено основание /предварителен
договор сключен с т. 5 от Анекс от 03.09.1996 г./ с оглед извършени подобрения на вила „З.“, находяща се в м. „А.“, П., община С. със застроена
площ от 72 кв.м., състояща се от приземен етаж с разположени в него кухненски
помещения, склад за хранителни продукти, помещение за заведение и санитарен
възел, първи етаж с разположени в него три стаи с по две легла, тавански етаж,
с разположени в него две стаи с по три и четири легла, барака за стопански
нужди и прилежащо към сградата дворно място, собственост на болницата, а сега
представляваща хотел „Д.П.“ с
идентификатор *****.**.**.*. по кадастралната карта и кадастралните регистри на
с. С., община С., съгласно скица № **-******/**.**.**г. на СГКК-С. със
застроена площ от 291кв.м. на три етажа, предназначение „друг вид сграда за обитаване“, разположена в имоти с идентификатори ******.*.***
и *****.**.** и принадлежащата към поземлен имот с идентификатор *****.**.**, ведно със законната
лихва върху тази сума от 04.07.2016 г. до окончателното им изплащане и
„Д.“ ЕООД, *** и Г. П. П. в качеството му на Е. Т. с фирма „Г.-Ф. - Г. П.“, ЕИК *********, **** са осъдени да заплатят на „МБАЛ Д-р Б.Ш.“ АД, гр. С. разноски в размер на 6 036 лв.
ОСЪЖДА „Д.“ ЕООД, *** и Г. П. П. в качеството му на Е. Т. с фирма „Г.-Ф. - Г. П.“, ЕИК *********, **** да заплатят на „МБАЛ Д-р Б.Ш.“ АД, ЕИК *********, **** направените разноски
за производствата пред ПАС и ВКС в размер на 9066 лв.
Решението може
да се обжалва в 1 месечен срок от получаване на съобщението за изготвянето му
пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.