РЕШЕНИЕ

 

                                                    гр.София, 05.08.2019 г.

 

                                                   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-В състав в публичното заседание на седми февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Иванова

                                                                                          ЧЛЕНОВЕ: Златка Чолева

                                                                                                     мл.с. Андрей Георгиев

при секретаря Маргарита Димитрова и в присъствието на прокурора .................... като разгледа докладваното от съдията в.гр.дело N: 11 822 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

              Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

              С решение № 432 577 от 19.06.2018 г., постановено по гр.д.№ 8 415/2018 г. по опи-са на СРС, ІІ ГК, 76 състав, е отхвърлен предявеният от К.В.К., ЕГН ********** срещу В.М.А., ЕИК ******** иск с правно основание чл. 87 КТ за отмяна като незаконосъобразно на решението по т.2 от Протокол № 10 от заседание на АС от 11.07.2017 г., с което проф.Д. е избрана за ръководител на Катедра „Пневмология, фтизиатрия и еднокринология и болести на обмяната“ в МБАЛ-София, ВМА, като неоснователен.

              Със същия съдебен акт на основание чл.87 КТ по иск, предявен от К.В.К., ЕГН ********** срещу М.Б.за активно лечение към В.М.А.е отменено решението по т.2 от Протокол № 10 от заседанието на АС от 11.07.2017 г., с което проф.Д. е избрана за ръководител на Катедра „Пневмоло-гия, фтизиатрия и еднокринология и болести на обмяната“ в МБАЛ-София, ВМА, като незаконосъобразно.

              На основание чл.78, ал.3 и ал.8 от ГПК К.В.К. е осъден да заплати на В.М.А. сумата 300,00 лева – разноски за юрисконсултско възнаг-раждение, а М.Б.за активно лечение към В.М.А. е осъдена да заплати на К.В.К. на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 800,00 лева – разноски поделото, а по сметката на Софийски районен съд – сумата 80,00 лева – държавна такса.

              Така постановеното съдебно решение в частта, в която е уважен заявеният иск по чл.87 КТ срещу М.Б.за активно лечение към В.М.А., е обжалвано от евентуалния ответник М.Б.за активно лечение към В.М.А., гр.София. Във въззивна жалба се поддържа, че в тази му част решението е постановено по недопустим иск, съотв. че същото е неправилно, немотивирано и противоречи на материалния закон. Изложени са доводи, че в акта на СРС липсва произнасяне по оспорването на допустимостта на иска, направено от жалбоподателя с отговора на исковата молба; че изборът на ръководител на катедра е проведен на осно-вание чл.26д, ал.4 от Закона за висшето образование /ЗВО/, при съобразяване на приложи-мите разпоредба на Правилника за устройството и дейността на Военномедицинската ака-демия /ПУДВМА/; че при уважаването на иска по реда на чл.87 КТ срещу евентуалния ответник първоинстанционният съд изцяло е игнорирал факта, че МБАЛ-София, като част от структурата на ВМА, няма самостоятелен Академичен съвет, който да утвърждава решенията на катедрения съвет на съответната катедра на МБАЛ-София към ВМА, както и че съгласно чл.14 ПУДВМА, приет с ПМС № 312/21.11.2016 г., в сила от 01.02.2017 г., към В.М.А. /която включва в структурата си МБАЛ-София – чл.3, ал.3, т.2, б.”а” от същия правилник/, е създаден Академичен съвет, който е орган за ръководство на учебната и научната дейност на ВМА. Инвокирани са доводи и че съгласно чл.14, ал.6, т.8, предл.1 от ПУДВМА Академичният съвет избира ръководителите на катедри тайно с обикновено мнозинство от присъстващите, както и че от обжавлания акт не стават ясни мотивите на съда за отмяна на избора, проведен на 11.07.2017 г. от Академичния съвет, тъй като разсъжденията освен, че са противоречиви и неядни, не кореспондират с извода на съда за законосъобразност на процедурата до момента на първото гласуване, при което ищецът е получил 5 гласа и не обосновават отмяна на решението по т.2 от Протокол 0 2 от 11.02.2017 г., с което проф.Д. е избрана за ръководител на катедра „Пневмология, фтизиатрия и еднокринология и болести на обмяната“, като изводите на състава на СРС за незаконосъобразност на процесния избор по никакъв начин не се подкрепят и от събраните по делото доказателства.

              Моли въззивния съд да отмени атакуваното решение в обжалваната част и да поста-нови друго, с което да отхвърли предявения срещу жалбоподателя евентуален иск, ведно със законните последици. Претендира присъждането на разноски.  

              Ответникът по жалбата – К.В.К., гр.София в срока по чл.263, ал.1 ГПК е депозирал отговор на въззивната жалба, в който същата се оспорва изцяло, като са наведени подробни аргументи за неоснователност на инвокираните в жалбата оплаквания. Поддържа се, че атакуваното решение на първоинстанционния съд е произнесено при стриктно спазване на съдопроизводствените правила и пълно изчерпване на доказателстве-ните възможности на страните, които не са оспорени, същото е обосновано убедително, като правните изводи следват директно от доказателствените при точно прилагане на мате-риалноправните норми, относими към спора. Моли жалбата да бъде оставена без уваже-ние, а атакуваното решение на първоинстанционния съд – потвърдено, като правилно и законосъобразно. Заявява искане за присъждане на разноски по делото.

              Решението на СРС по отношение на предявената претенция с правно основание чл. 87 КТ срещу предпочитания ответник – В.М.А., не е обжалвано и е влязло в сила.

              Софийски градски съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства съгласно разпоредбите на чл.235, ал.2 ГПК и чл.269 ГПК, намира за устано-вено следното:

              Въззивната жалба е допустима – същата е подадена от легитимирана страна в про-цеса, в срока по чл.259, ал.1 ГПК срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.

              При извършената служебна проверка по реда на чл.269, изр.1 ГПК по силата на която разпоредба въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, а по останалите въпроси е ограничен от посоче-ното в жалбата, настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционно решение е валидно, но в обжалваната част същото е недопустимо, поради постановяването му без участието на необходим задължителен другар.

              Безспорно е в теорията и константната съдебна практика, че необходимо другарст-во е налице, когато предвид еднаквостта на материално-правното положение на другарите в конкретния спор, съдебното решение трябва да е еднакво спрямо тях. Процесуалното поло-жение на другарите при необходимото другарство се господства от правилото за нераздел-ност и общност на делата на всички другари. Поради тъждеството на спорното правоотно-шение всички факти спрямо необходимите другари са общи, т.е. еднакви, и следователно трябва да бъдат установени еднакво спрямо всички другари, както и разрешението на материалноправния спор. Задължително другарство е вид необходимо другарство, при който участието на всички другари в процеса е условие за неговата допустимост. Тази задължителност не е ограничение на правото на иск, а гарантира стабилното, окончателно, ефективно разрешаване на материалноправния спор. До задължително необходимо дру-гарство се стига по разпореждане на закона или от естеството на правоотношенията, как-вато втора хипотеза е налице в дадения случай. Естеството на процесния спор налага задължителното участие на двете страни по атакувания по реда на чл.87 КТ избор, а именно: работодателят и избраният кандидат, тъй като от този избор между последните възниква трудово правоотношение при условията на чл.86 КТ, а евентуалната негова отмя-на поражда преки правни последици не само в патримониума на работодателя, а и в този на избраното лице /И.К.Д./ – с оглед императивната разпоредба на чл.87, ал.2, пр.2 КТ, предвиждаща, че когато съдът установи, че изборът е незаконосъобразен, той го отменя и се провежда нов избор. Принципът за правна симетрия, изисква материално-правните правомощия на страните по възникналото от оспорения избор правоотношение, да имат и съответни по обем процесуални правомощия, вкл. и защитата им при спор за законосъобразността на избора.

              Общото предявяване на иска от или срещу всички другари, чието участие в произ-водството е задължително, представлява абсолютна положителна процесуална предпостав-ка, без наличието на която исковото производство е недопустимо. Нарушаването на изиск-ването за съвместна процесуална легитимация е нередовност на исковата молба, за която съдът следи служебно и е задължен да упражни правомощията си съгласно чл.129 ГПК. Когато правото на участие в процеса на задължителния необходим другар е нарушено и първоинстанционното решение е постановено без неговото участие, порокът на съдебния акт не може да се санира чрез конституирането му във въззивното производство, с оглед въведените в действащия ГПК преклузии, в условията на ограничен въззив и забраната за събиране на доказателства във въззивното производство, освен предвидените изключения. Ако задължителният другар е ответник /пасивно другарство/, производството по отношение на него следва да започне с връчване на препис от исковата молба и даване на срок за отговор по чл.131 ГПК, за да реализира правото си на защита. Когато въззивният съд конс-татира, че първоинстанционното решение е постановено без участието на задължителен другар, той следва да обезсили обжалваното решение и да върне делото на първоинстан-ционния съд за ново разглеждане с участието на задължителния необходимия другар, в кой-то смисъл са и задължителните разяснения, дадени в т.6 от Тълкувателно решение № 1/2013 от 09.12.2013 г. по тълк.дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

              При приетия изход на делото разноски на страните за настоящото производство не следва да се присъждат, а последните следва да се определят при новото разглеждане на спора – с оглед основателността на предявения иск.

              Воден от горното, Съдът

 

                                                      Р    Е    Ш    И:

 

              ОБЕЗСИЛВА решение № 432 577 от 19.06.2018 г., постановено по гр.д.№ 8 415/ 2018 г. по описа на СРС, ІІ ГК, 76 състав – в частта, в която на основание чл.87 КТ по иск, предявен от К.В.К., ЕГН ********** срещу М.Б.за активно лечение към В.М.А. е отменено като незаконосъобразно ре-шението по т.2 от Протокол № 10 от заседанието на АС от 11.07.2017 г., с което проф. Д. е избрана за ръководител на Катедра „Пневмология, фтизиатрия и еднокриноло-гия и болести на обмяната“ в МБАЛ-София, ВМА, като недопустимо.

 

              ВРЪЩА делото на Софийски районен съд за ново разглеждане от друг състав на предявения евентуален иск с правно основание чл.87 КТ от фазата на конституиране като ответник по делото на И.К.Д. и връчване на препис от исковата молба и доказателствата към нея на същата по реда на чл.131, ал.1 ГПК.

 

              Решението на СРС в частта, в която е отхвърлен предявеният иск по чл.87 КТ срещу В.М.А., ЕИК ******** не е обжалвано и е влязло в сила.

 

              Решението може да се обжалва пред Върховен касационен съд на Република Бълга-рия в едномесечен срок от връчването му на страните – при наличието на предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.

 

                           

              ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ: 1.                            2.