Решение по дело №670/2024 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 145 от АПК във вр. с ч. 39, ал. 1 от ЗЗЛД и е образувано по жалба на В. И. Д., [ЕГН] от гр. Ракитово против Изричен отказ на администратора и обработващия лични данни на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК ********* да изтрие личните му данни от собствените регистри на дружеството, както и от Централния кредитен регистър, обективиран в писмо-отговор изх. № 00955/29.04.2024 г.

Отказът е оспорен като незаконосъобразен, постановен в противоречие с материалноправните разпоредби. Доводите за незаконосъобразност на процесния отказ са свързани с изложени съображения, че със съдебно решение на РС – Велинград по отношение на жалбоподателя е признато за установено, че същият не дължи на „ЕОС Матрикс“ ЕООД сумата от 3906 лв. В тази връзка до „ЕОС Матрикс“ ЕООД било адресирано искане, съобразно което жалбоподателят заявил, че няма да заплати сумата, която била погасена по давност и моли администратора на лични данни да заличи данните на жалбоподателя. В отговор на това бил издаден процесният отказ за заличаване данните на жалбоподателя от регистрите на „ЕОС Матрикс“ ЕООД и на Централния кредитен регистър. Счита се, че отказът е издаден в противоречие на материалния закон.

Жалбата е депозирана пред Административен съд София – град, който със свое Определение № 7846/07.06.2024 г., постановено по адм. д. № 5262/2024 г. по описа на АССГ е прекратил производството по делото и е пратил същото по подсъдност на Административен съд – Пазарджик.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Д., който поддържа жалбата. Представя писмени бележки по съществото на спора. Претендира разноски.

Ответникът – администраторът на лични данни „ЕОС Матрикс“ ЕООД редовно призовани не се явяват в съдебно заседание и не изпращат представител. С Молба с вх. № 7918/18.09.2024 г. от ответника, чрез юрк. М. жалбата се оспорва. Излагат се съобразения за законосъобразност на отказа.

Административен съд – Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

С Решение № 150 от 19.04.2023 г., постановено по гр.д. №1086/2022 г. по описа на Районен съд - Велинград е признато за установено, че жалбоподателят В. И. Д. не дължа на „ЕОС Матрикс“ ЕООД сумата от 3906 лв., представляваща главница по Договор за потребителски кредит LD0333200337 от 27.11.2003 г., сключен между „Обединена българска банка“ АД и В. И. Д., ведно със законовата лихва върху нея, както и сумата от 374 лв., представляваща такси и други разноски по Договор за потребителски кредит LD0333200337 от 27.11.2003 г., поради изтичането на установената от закона петгодишна давност. Решението е влязло в законна сила на 07.05.2023 г.

В тази връзка била изготвена Справка за кредитна задлъжнялост № БНБ-84199/25.07.2023 г. на БНБ и Справка за кредитна задлъжнялост № БНБ-62336/10.05.2024 г. на БНБ, съгласно които се установява, че жалбоподателя дължи на „ЕОС Матрикс“ ЕООД сумата от 3906 лв., ведно със законовата лихва върху нея, както и сумата от 374 лв., представляваща такси и други разноски. В допълнение, с писмо изх. № БНБ-114577/11.10.2023 г. БНБ уведомява жалбоподателя и „ЕОС Матрикс“ ЕООД, че във връзка с подадена от В. Д. жалба, БНБ на основание чл.17 от Наредба № 22 за ЦКР не извършва корекции на подаваната от институциите по чл. 4, ал. 1 от Наредбата информация към регистъра. Според отговора, вписвания, заличавания или промяна на подадените данни се извършва от посочените институции, които са задължени от Наредба № 22/16.07.2009 г. на БНБ за ЦКР да ги коригират при промяна на обстоятелствата.

С оглед горните, със Заявление вх. № ВЖ-00210/01.04.2024 г. на „ЕОС Матрикс“ ЕООД (л. 29 от делото на АССГ), жалбоподателят е заявил, че няма доброволно да плати погасеното по давност задължение към тях, както и е поискал длъжностното лице на администратора на лични данни „ЕОС Матрикс“ ЕООД да изтрие на основание чл. 17, пap. 1, буква „а“ от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година личните му данни от собствените си регистри, както и от Централния кредитен регистър, като подаде информация за изменение на кредита в Централния кредитен регистър, след което да спре да подава личните му данни в Централния кредитен регистър.

В отговор на искането на жалбоподателя бил издаден процесният отказ, обективиран в Писмо изх. № 00955 от 29.04.2024 г. на „ЕОС Матрикс“ ЕООД. Със същото уведомяват, че след погасяване на задължението на жалбоподателя, дружеството е предприело ограничена обработка на личните му данни, тъй като администратора имал лигитимен интерес да се защити от бъдещи правни претенции, които можели да възникнат между жалбоподателя и „ЕОС Матрикс“ ЕООД по смисъла на чл. 6, пар.1, буква „е“ и чл.17, пар. 3, буква „д“ от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г.

Писмото с обективирания отказ е изпратено на жалбоподателя по куриер с пратка от 29.04.2024 г. (л. 25 от делото на АССГ). Право на жалба е упражнено на 13.05.2024 г. (жалбата е изпратена до съда с писмо с пощенско клеймо от 13.05.2024 г. – л. 22 от делото на АССГ).

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Отказът е обжалван от лице с правен интерес и в предвидения от закона срок, срещу акт който подлежи на съдебен контрол, поради което жалбата е допустима.

Разгледано по същество жалбата е основателна.

Оспореният акт на администратора на лични данни е издаден в писмена форма, съдържа необходимите реквизити съобразно чл. 59, ал. 2 от АПК, в производството по издаването му не са допуснати съществени нарушения на административно – процесуалните правила. Установява се обаче, че с издаването на процесния акт неправилно е приложен материалния закон.

В случая жалбоподателят в заявлението си вх. № ВЖ-00210/01.04.2024 г. освен, че отново се е позовал на погасителната давност, изрично е заявил, че няма да плати доброволно погасеното по давност задължение. Налично е и влязло в законна сила съдебно решение на РС – Велинград, съобразно което по отношение на жалбоподателя изрично е признато, че не дължи на „ЕОС Матрикс“ ЕООД сумата от 3906 лв., представляваща главница по Договор за потребителски кредит LD0333200337 от 27.11.2003 г., сключен между „Обединена българска банка“ АД и В. И. Д., ведно със законовата лихва върху нея, както и сумата от 374 лв., представляваща такси и други разноски по същия договор.

Това му волеизявление в заявлението от 01.04.2024 г. води до отпадане на единствената възможност вземането да бъде събрано и има за последица отпадане на легитимния интерес на дружеството по чл. 6, пар.1, буква „е“ от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година да продължи да обработва личните му данни. Тези му волеизявления са довели и до отпадане на целите, за които са били събирани и обработвани данните му - а именно събиране на вземането, поради което е налице хипотезата на чл.17, пар.1 буква „а“ от Регламент (ЕС) 2016/679 за заличаване на свързаните с него лични данни от администратора „ЕОС Матрикс“ ЕООД, за което изменение на кредита същият на основание чл. 10 от Наредба № 22/16.07.2009 г. на БНБ следва да подаде информация в ЦКР, след което да престане да подава информация за жалбоподателя в ЦКР предвид необходимостта от изпълнение на изискването на чл.17, пар.1 буква „а“ от Регламент (ЕС) 2016/679.

Отпадането на задължението за подаване на информация в ЦКР за дружеството е свързано и с целите на обработка на личните данни на лицата в ЦКР - а именно осигуряване на данни за кредитната им задлъжнялост. При липса на правна възможност за принудително събиране и изрично волеизявление, че задължението с характер на естествено задължение няма да бъде заплатено доброволно, очевидно липсват основания за последващо подаване на данни за задължения на жалбоподателя спрямо „ЕОС Матрикс“ ЕООД, произтичащи от цесията на задълженията от „Обединена българска банка“ АД. Предвид изложените, процесният отказ, обективиран в писмо- отговор изх. № 955/29.04.2024 г. на администратора на лични данни на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК ********* да изтрие личните данни на жалбоподателя от собствените си регистри, както и от Централния кредитен регистър се явява незаконосъобразен и следва да бъде отменен, а преписката да му бъде върната със задължителни указания по приложението на закона съобразно мотивите на настоящето решение. Поисканото заличаване на личните данни на Д. от ЦКР не е от компетентността на дружеството, а на ЦКР.

В горния смисъл Решение № 12441 от 13.12.2023 г., постановено по адм.д. № 8782/2023 г., по описа на Върховния административен съд.

С оглед изхода на спора на жалбоподателя се следват разноски в размер на общо 910 лева, от които 10 лева заплатена държавна такса и 900 лева адвокатско възнаграждение, съгласно представен по делото договор за правна защита и съдействие, което съдът намира, че е съобразено с минималния размер установен с чл. 8, ал. 2, т. 10 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК Административен съд – Пазарджик,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ отказ на администратора на лични данни „ЕОС Матрикс“ ЕООД, гр. София, обективиран в писмо-отговор изх. № 00955/29.04.2024 г. на длъжностното му лице по защита на личните данни, да изтрие на основание чл.17, пар.1 буква „а“ от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година личните данни на В. И. Д., с адрес гр. Ракитово, да подаде информация за изменението на кредита в Централния кредитен регистър, след което да спре да подава личните данни на В. И. Д. в Централния кредитен регистър.

ВРЪЩА преписката на администратора на лични данни „ЕОС Матрикс“ ЕООД, със задължителни указания по приложението на материалното право в мотивите на решението.

ОСЪЖДА „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на В. И. Д. 910 (деветстотин и десет) лева разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.