Р Е Ш Е Н И Е
№442
гр. Хасково, 14.07.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ХАСКОВО, в публично
заседание на девети юли, през две хиляди двадесет и първа година в състав :
СЪДИЯ: ПЕНКА КОСТОВА
при
секретаря Ангелина Латунова
и
в присъствието на прокурора Антон Стоянов от ОП- Хасково
като
разгледа докладваното от съдия Костова административно дело №593/2021г. и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Съдебноадминистративното производство
е по реда на чл.84, ал.3, във вр. чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от Закона за убежището
и бежанците (ЗУБ).
Образувано е по жалба от А.Ф.С.,
гражданин на Л., с адрес ***, подадена чрез пълномощник адв. В.М., срещу
Решение №1450/14.05.2021 г. на Заместник-председателя на Държавна агенция за
бежанците (ДАБ) при Министерски съвет.
В жалбата оспорващият сочи, че при
проведени с него от представители на ДАБ интервюта превода се извършвал от
преводач, който бил кюрд и не разбирал добре арабски. Поради това счита, че
неправилно е отразено, че му е отказан статут за закрила от властите в Ш., тъй
като в края на периода за закрила му се наложило да пътува със семейството си
за Л., поради влошено здравословно състояние на единия от родителите му. Сочи,
че две от децата му са родени в Ш. и това му давало право да кандидатства за
швейцарско гражданство. Намира, че при вземане на решението дали да му се
предостави статут или не, освен законовите норми органа е следвало да вземе под
внимание и неговото поведение, дали укрива информация и дали цели да заблуди
лицата, провеждащи интервюто. Отрича при провеждане на интервюто да е посочил,
че е бил военен експерт по детонациите. Претендира се обжалваното решение на
бъде отменено, като преписката бъде върната на административния орган с
указания за постановяване на решение, с което да се предостави закрила.
Ответникът, Заместник-председател на
Държавна агенция за бежанците (ДАБ), чрез пълномощника си в съдебно
заседание и в писмени бележки излага съображения за неоснователност на жалбата,
и моли същата да бъде отхвърлена.
Представителят на Окръжна прокуратура
– Хасково счита жалбата за неоснователна, като предлага да бъде оставена без
уважение. Намира, че установените в производството факти не дават основание за
предоставяне на международна закрила на жалбоподателя.
Административен съд – Хасково, като
прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна
следното:
С молба, подадена чрез ГПУ Свиленград
към РДГП –Елхово с № УРИ 453600-1680/08.11.2020г. и молба, подадена чрез РПЦ –
Харманли към ДАБ с вх. №1275/10.11.2020г., заведена в ДАБ под рег. №
УП-16132/10.11.2020г., А.Ф.С., гражданин на Л., е поискал закрила в Република
България.
Чужденецът е регистриран чрез попълване
на Регистрационен лист рег.№УП- 16132/10.11.2020 г. като А.Ф.С., гражданин на Л.,
роден на *** г. в Л., гр.С., с постоянен адрес в Л., гр.Б., етническа
принадлежност – арабин, религия – християнин - католик, професия – електроника,
с висше образование, женен, с документ за самоличност – нац. паспорт серия LR №1623867, издаден от Л. на
28.09.2019г., валиден до 27.09.2022 г. В регистрационния лист са вписани данни
за съпругата на чужденеца и за петте му дъщери, които се намират заедно с него
в РПЦ Харманли. В приложение към Регистрационния лист са посочени и данни за неговия
баща, майка и двама братя и две сестри, които по настоящем живеят в И..
С Писмо рег.№УП-16132/10.11.2020г.
Директорът на РПЦ – Харманли е изискал от Държавна агенция „Национална
сигурност” писмено становище по постъпилата от А.Ф.С. молба за закрила. В писмо
с рег.№М-9021/09.12.2020г. (рег.№УП- 16132/14.12.2020 г. в ДАБ при МС) на
Държавна агенция „Национална сигурност” е посочено, че не се възразява да бъде
предоставена закрила в Р.България на лицето, в случай, че отговаря на условията
по ЗУБ.
С чужденеца А.Ф.С. са проведени две
интервюта, обективирани в протоколи с рег. № УП-16132/19.11.2020г. и рег. №
УП-16132/23.02.2021г. При първото интервю чужденецът заявил, че е Л. гражданин,
роден на ***г., в гр. С., Л.. За да се легитимира чужденецът представил
национален паспорт, военна и шофьорска книжки, както и снимков материал.
Посочил, че за втори път подава молба за закрила в Е.. Първият път заедно със
семейството си подал молба за закрила в Ш., през 2012г., а след като им била отказана закрила
през 2017г. той и семейството му се завърнали в Л.. Заявява, че е арабин, но
лично нямал проблем с това. Разказва, че родителите му са мюсюлмани, а той
католик. През 2000 г. завършил висше образование – електроника в Л.ския
университет в гр. С.. От 2000г. до месец ноември 2011г. бил военнослужещ,
работил по специалността си и като експерт по детонации. През 2004г. сключил
граждански брак с А. Д. Х. и имал пет дъщери. Споделя, че се бил кръстил в Ш.,
през 2014г. и имал копие на документ, чийто оригинал бил в Ш., в църквата
„Сърцето на Исус“, Л.. Духовното му име било Й., а кръстникът му бил Л., живеещ
в Ш.. Имал много проблеми с неговите и на жена му родители, дори непознати
хора, които били чули за него го заплювали по улицата. Дори родителите на жена
му искали тя да се разведе с него. Единият от братята му се интересувал от
християнството, но не посмял в Л. да стане такъв, защото се страхувал да не
премине през всичките тези неща, през които бил преминал той. Членувал в партия
„Седем“ / С. / от 2017г., която била светска и била срещу „Хизбула“. Една от
целите на партията била на народа да се върнат всички откраднати пари. Нямал
членска книжка, тъй като партията не била като другите, членството ставало на
приятелска основа, не чрез регистрация. Председател на партията била Г. А., а
говорител А. Д.. След като се върнал в Л. през 2017г., започнал да работи с
партията, участвал в протести, публикувал информация за партията в интернет. Не
търсел работа по специалността си, защото салафистите го били заплашили и се
криел. Нямал постоянна работа, работил от време на време, като шофьор.
Последното му отвличане било пет дни преди да напусне Л.. Изтезавали го, били
го. Искали да знаят защо говори против партията „Хизбула“, това го навело на
мисълта, че лицата, които са го отвлекли са били от партия „Хизбула“. Имал
видео запис на последствията от боя. Задържали го в квартала на шийтите в Б..
Бил освободен от брат си и още трима другари от партията, които разбрали от
информатор къде се намира и когато се сменяла охраната те го освободили. Ако не
били го освободили, щели да го убият. Много членове на партията, в която
членувал били отвлечени, но никой не знаел къде се намират. При интервюто
посочил, че не е служил в армията, тъй като в Л. службата в армията не била
задължителна. Посочил, че Л. напуснал на 10.10.2020г. със самолет от Б. за И.,
Т.. В Република България влязъл на 02.11.2020г. през ГКПП Капитан Андреево с
автобус. Българските власти видели, че документите, с които влизат са с изтекъл
срок и не ги пуснали. Заявява, че поискал закрила, тъй като имало заплаха за
живота му в Л. и поради това не искал да се върне там.
В хода на проведеното второ интервю
чужденецът, посочил, че приел католическата вяра през 2015г. в Ш., а жена му и
децата му я приели през 2018г. в Л., в маронийската католическа църква „Сърцето
на Исус“ в Б.. Сочи, че имал снимки, но те изгорели в къщата им по време на
пожара на пристанището в Б.. Отново заявил, че проблемите му в Л. произхождали
от това, че е приел католицизма, като както обществото, така и близките на съпругата
му се отнасяли зле с тях, това го възпрепятствало да си намери постоянна работа.
Посочил, че станал член на партия „Седем“, чрез адреса им във Фейсбук и чрез
подадена молба за присъединяване. В началото на 2018г. посетил офиса на
партията. Сочи, че главният секретар на партията се казвала А., а председателя
Г. А.. През 2018г и 2019г. участвал на събрания и протести. Описва какво е
логото на партията и кога е създадена същата, като уточнява, че партия „Седем“
не е участвала на избори, но интересите и били защитавани от независимия
депутат П. Я., която не била член на партията. Сочи, че незнае по отношение на
П. Я. да има обвинение в корупция. Неговата активност била във Фейсбук и
обяснява, че представените от него снимки били предназначени за Л.ската
аудитория, за да видят каква е корупцията в Л.. Партия „Седем“ имала много
публични прояви. През 2018г. се състоял протест против корупцията, а през
2019г. протестът бил насочен против правителството с искане за неговата
оставка. По време на протеста през 2019г. от партия „Сабаа“ били направени
плакати изобразяващи обесването на Председателя на парламента и Председателя на
партия „Хизбула“, Х. Н. А.. Това никой друг не го бил правил. Бил заплашван от
салафистите, които разпространявали името му по джамиите, за да го бият хората.
Заявява, че е бит много пъти пред децата му, а в продължение на десет години
бил заплашван, че ще го убият. През това време живеел в много голяма обида.
Започнал да кара такси, защото трябвало да работи и да храни децата си, но
избирал хората, които качвал в таксито. Разказва, че през тези години
предприемал задгранични пътувания, с цел да си намери работа. Няколко пъти
пътувал до Т., един път до С. и за Й.. Сочи за напрежение между него и представители
на „Хизбула“, както и че не е смятал, че ще се стигне до убийството на Л. С.,
политически активист на партия „Сабаа“. Разказва отново за задържането му и за
това, че бил питан кой финансира партията, американското посолство или евреите.
С Решение №1450/14.05.2021г., в
производство по общия ред, образувано по чл.68, ал.1, т.1 от ЗУБ, Заместник-председателят
на ДАБ е отказал да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на А.Ф.С.,
поради липса на предпоставките по чл.8 и чл.9 и на основание чл.75, ал.1, т.2 и
т.4 от ЗУБ. Решението е връчено на жалбоподателя на 25.05.2021г., който е
запознат с неговото съдържание на език, който владее, като това е удостоверено
с подпис на преводач. Жалбата срещу решението е депозирана на 08.06.2021 г.
Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу годен за
оспорване административен акт, от надлежна страна, за която е налице правен
интерес от търсената защита и при спазване на 14 - дневния срок за съдебно
обжалване, предвиден в чл.84, ал.3 от ЗУБ.
Съдът, като прецени доказателствения
материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания
административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.
Оспореното в настоящото производство
решение изхожда от компетентен орган – Заместник-председател на ДАБ, на който,
съобразно предвидената в нормата на чл.52 от ЗУБ (изм.ДВ бр.89 от 2020 г.)
възможност, Председателят на ДАБ надлежно е делегирал правомощията си по чл.48,
ал.1, т.1 – т.4 от ЗУБ, видно от представената по делото Заповед №РД
05-803/14.12.2020 г. на Председателя на ДАБ.
Административният
акт отговаря и на общите изисквания за форма и съдържание по чл.59 от АПК. В
решението се сочат както фактически, така и правни основания за издаването му.
Административният орган излага поотделно съображения, защо приема, че на
чужденеца не следва да се предостави статут на бежанец и хуманитарен статут,
като задълбочено обсъжда както изложените от жалбоподателя данни в бежанската
му история, така и обстановката в страната му на произход. Обективираните в
решението фактически съображения са ясни и подробни, кореспондират на
приложените правни норми и дават възможност на чужденеца да разбере кои са
мотивите, възприети от административния орган, за да постанови решението, с
което се отказва предоставяне на исканата международна закрила.
Установява се от
доказателствата по делото, че в хода на производството по общия ред пред
компетентен интервюиращ орган към РПЦ – гр.Харманли при ДАБ, с чужденеца има проведени
две интервюта, отразени в нарочен протокол, като интервюто е провеждано в
присъствието на преводач, на език, посочен от търсещия закрила като разбираем и
владян от него, включително са налице и данни, че съдържанието на протокола
също е прочетено на интервюирания в присъствието на преводача и на разбираемия
за него език.
Спазено е
изискването на чл.58, ал.10 от ЗУБ
(изм.ДВ бр.89 от 2020 г.), като в случая от
ответника е изискано писмено становище от ДАНС по молбата на жалбоподателя за
предоставяне на международна закрила, каквото е дадено преди произнасянето на
органа и с него от страна на ДАНС не се възразява по предоставяне на статут при
наличие на предпоставките за това.
Видно от данните
по преписката, както и от съдържанието на процесното решение, не се установява
административният орган да пропуска да изследва твърдян факт от бежанската
история, свързан с личното положение на молителя. Същите са подробно
анализирани, като въз основа на тях ответникът възприема, че те не установяват
наличие на предприето по отношение на жалбоподателя преследване по смисъла на
чл.8, ал.4 от ЗУБ в страната му по произход Л.. Ето защо съдебният състав
намира за неоснователни доводите в насока, че административният орган не
изпълнява задължението си при произнасяне по молбата за международна закрила да
извърши всестранна и задълбочена преценка на всички относими факти, декларации
или документи, свързани с личното положение на молителя и с държавата му по
произход, което сочи, че няма допуснато съществено процесуално нарушение на
плоскостта на чл.75, ал.2 от ЗУБ.
При извършената
проверка относно материалната законосъобразност на атакувания акт, съдът намира
следното:
Причините, които
българският законодател е уредил като обосноваващи предоставянето на статут на
бежанец и на хуманитарен статут, са посочени в чл.8 и чл.9 от ЗУБ. В нормата на
чл.8, ал.1 от ЗУБ са посочени условията, при наличието на които на чужденец се
предоставя статут на бежанец в Република България. Освен да се намира извън
държавата си по произход, е необходимо чужденецът да не може или не желае да се
ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея по причини, че от
една страна изпитва основателно опасение от преследване, а от друга страна –
това преследване да е поради някое от алтернативно изброените характеристики на
субекта: неговата раса, религия, националност, политическо мнение или
принадлежност към определена социална група. Наличието и основателността на
опасенията следва да бъдат преценени с оглед представените в бежанската история
на кандидата за статут данни, като се отчете произходът на преследването, дали
последното води до нарушаване на основни права на човека и закрилата, която
може да бъде получена от държавата по произход.
При регистрацията
на А.Ф.С. с Регистрационен лист Рег.№УП-16132/10.11.2020 г. същият е
регистриран като Л.ски гражданин, с постоянен адрес Л., гр.Б., с оглед на
което, и предвид представения от лицето Л.ски паспорт, за държава по произход
по смисъла на §1, т.7 от ДР на ЗУБ следва да се приеме Л..
В настоящия
случай правилно административният орган е преценил, че при проведените с
жалбоподателя интервюта не се установява спрямо последния да е осъществено
визираното в чл.8, ал.1 от ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на
бежански статут. Сочените от кандидата за убежище мотиви са свързани с
изповядваната от него религия и политическите му убеждения. От жалбоподателя не
са заявени конкретни обстоятелства, въз основа на които да може да се направи
извод за опасение от преследване, основано на раса, религия, националност,
политическо мнение или принадлежността му към определена социална група. Самият
заявител сочи и в двете си интервюта, че е напуснал Л., тъй като като католик
не бил приет от обществото и от семейството на неговата съпруга, както и поради
това, че е бил задържан от „Хизбула“, поради членството му в политическа партия
„Седем“. Но не съобщава, че някой в Л. му е наложил забрана да принадлежи към
религиозна общност на католиците или да му е забранявано публично или частно
богослужение, както и това да членува в определена политическа партия. Съгласно
разпоредбата на чл.8, ал.4 от ЗУБ, преследване е нарушаване на основните права
на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните
права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост, а според
ал.5 на същата норма, действията на преследване могат да бъдат физическо или
психическо насилие, законови, административни, полицейски или съдебни мерки,
които са дискриминационни или се прилагат с цел дискриминация. Твърдения за
подобни действия няма обективирани в разказаната от жалбоподателя бежанска
история и не се установяват по делото. Правилна е преценката на
административния орган, че изложените от кандидата мотиви за напускане на
страната му по произход не са правно значими за търсената защита, тъй като не
могат да се приемат за обосновано опасение от преследване. Лицето не твърди в
страната си на произход да е заплашвано лично, спрямо него да е упражнявано
физическо насилие, или да е било обект на репресии. Не са заявени конкретни
обстоятелства, от които да се направи извод, че самата принадлежност към друго
вероизповедание е достатъчно основание за опасение от преследване. Отделно от
това следва да бъде посочено и това, че жалбоподателя не отрича факта, че жена
му и децата му са приели католическата вяра именно в маронийската католическа
църква „Сърцето на Исус“, намираща се в гр. Б., Л.. На следващо място общоизвестен
е факта, че Л. е остров на християнството в
мюсюлманския свят, а числеността на различните
християнски групи достига до 40% от населението. В подкрепа на изложеното е и съдържащата се в Справка с вх. № МД
-323/02.07.2021г., изготвена от дирекция „Международна дейност“ към ДАБ при МС
информация, която сочи, че в Л. Конституцията постановява „абсолютна свобода на
съвестта“ и гарантира свободното упражняване на религиозните обреди на всички
религиозни групи, при условие, че те не нарушават обществения ред. Отделно от
това от справката става ясно, че със Споразумението от Таифа е даден мандат за
равно представителство между християни и мюсюлмани в парламента, кабинета и на
други висши държавни длъжности, т.е. твърденията на жалбоподателя, че в Л. е
преследван заради своята религия не могат да бъдат възприети.
На следващо
място правилно административния орган е посочил, че по отношение на
жалбоподателя не може да бъде прието, че в държавата си по произход Л. е бил
преследван, поради своите политически убеждения. Чужденецът не е успял да
докаже, че поради своите убеждения е бил подложен на конкретни мерки или
санкции, които по своята форма да са релевантни на посочените в чл.8, ал.5 от
ЗУБ, форми на преследване. Само направените от жалбоподателя публикации в
социалните мрежи не могат да се приемат за основание, че същият е бил
преследван от групировката „Хизбула“. В тази насока твърденията му за отвличане
също остават недоказани и противоречиви. По така изложените съображения,
правилен и законосъобразен се явява изводът на административния орган за
липсата на материалноправни предпоставки в процесната хипотеза за прилагане на
чл.8, ал.1 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец.
По отношение
наличието на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на чужденеца,
следва да се отбележи, че в случая от негова страна не се твърди в държавата си
по произход да е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като
смъртно наказание или екзекуция, или изтезание или нечовешко или унизително
отнасяне, или наказание, каквито изисква разпоредбата на чл.9, ал.1, т.1 и т.2
от ЗУБ. Няма изложени и твърдения за наличие на обстоятелства измежду
предвидените в чл.9, ал.6 и ал.8 от ЗУТ.
Административният
орган е извършил преценка и относно материалноправните предпоставки за
предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ,
съгласно която норма хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да
напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е
изложен на реална опасност от тежки посегателства, като „тежки и лични заплахи
срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на
вътрешен или международен въоръжен конфликт”.
Наличието на
тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради
безогледно насилие в случай на въоръжен вътрешен или международен конфликт е
формулирано като тежко посегателство и условие за предоставяне на субсидиарна
закрила и в член 15, буква „в” от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април
2004 година относно минималните стандарти за признаването и правното положение
на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като
лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и
относно съдържанието на предоставената закрила. Съгласно Решение от 17 февруари
2009 г. на Съда на Европейския Съюз по дело C-465/07, член 15, буква „в” от
Директива 2004/83/ЕО, във връзка с член 2, буква „д” от същата Директива,
трябва да се тълкува в смисъл, че: съществуването на тежки и лични заплахи
срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на
условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична
цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; съществуването на
такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на
характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана
от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила,
или от юрисдикциите на държава членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне
на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и
потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната
страна, или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието
си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените
заплахи.
Административният
орган е извършил преценката си по прилагане на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ, въз
основа на обективираната в Справка вх.№МД-143/17.03.2021г. на Дирекция
„Международна дейност“ при ДАБ, информация относно Л., като е приел, че на
територията на Л. не са налице ситуации, в които конфликтите да достигат нива,
при които да съществува реален риск чужденецът да понесе тежки посегателства.
Достигнал е до заключението, че личното и обществено положение на молителя не
предполагат включването му в рискова група, чиято дейност би го поставила в
неблагоприятна позиция на фона на развиващите се там конфликти и на фона на
степента на безогледно насилие, която тези конфликти създават, в смисъла на тълкуванията
дадени в т.39 от решението на съда в Люксембург по дело № С-465/2007г. от
17.02.2009г. В решението е направен извода, че не се установява спрямо
жалбоподателя да са налице сериозни и потвърдени основания да се счита, че
единствено на основание присъствието му на територията на Л., той би бил
изправен пред реален риск да стане обект на заплаха, релевантна на предоставяне
на хуманитарен статут по чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ. При постановяване на решението
органът е изпълнил задължението си, регламентирано в чл.75, ал.2 от ЗУТ при
произнасяне по молбата за статут да прецени всички относими факти, свързани с
личното положение на молителя, с държавата му по произход или с възможността да
се ползва от закрилата на друга държава.
Извършената
преценка за липса на основания жалбоподателят да се опасява за живота или
свободата си на тази територия поради раса, религия, националност,
принадлежност към определена социална група или политическо мнение, както и че
не е изложен на опасност от преследване или тежко посегателство, като
изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, и че за кандидата
е възможно да се завърне в Л., се подкрепя напълно и от допълнително
представената по делото актуална справка на Дирекция „Международна дейност“ на
ДАБ. От Справка вх.№МД-323/02.07.2021 г., съдържаща данни относно общото
положение в Л., актуалната политическа и икономическа обстановка в страната
може да се направи извод, че насилие,
както към датата на произнасяне на административния орган, така и понастоящем,
не е налице, а ако се приеме, че е налице, то не е в степен, която да дава
основание да се счита, че цивилно лице, поради самия факт на пребиваване в Л.,
е изложено на реална опасност да претърпи тежки и лични заплахи. Напротив, от
справката, става ясно, че в страната обстановката е такава, при която може да
се счита, че е налице приемливо ниво на сигурност за гражданите и възможност за
водене на сравнително спокоен живот.
При това
положение се налага извода, че при вземане на своето решение административният
орган правилно е приложил закона и не е допуснал нарушение на
административнопроизводствените правила с характер на съществено, което да
представлява основание за отмяна на обжалвания акт.
Оспореното
решение не противоречи на материалноправните разпоредби, съответства с целта на
закона, не е засегнато от порок, налагащ неговата отмяна и следва да бъде
потвърдено, а подадената против него жалба – отхвърлена като неоснователна.
Водим от
гореизложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.Ф.С.,
гражданин на Л., срещу Решение №1450/14.05.2021 г. на Заместник-председателя на
Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: