Р Е Ш Е Н И Е
Номер
18.10.2018
година Град Стара Загора
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ
На 18.09. 2018
година
В публичното заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РУМЯНА БОНЧЕВА
Секретар: Таня Кемерова
като разгледа докладваното от съдията БОНЧЕВА
в.т.д. № 1 по описа за 2018 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД за присъждане на недължимо платена сума –лихва по договор за кредит.
Ищецът Д.Х.П. твърди в исковата си молба,
че на 28.05.2007г. е сключил с ответника Договор за банков кредит № 1338, по
който банката като кредитор му предоставила ипотечен кредит за покупка на къща
в размер на 157 500 евро, при условия и цени, уговорени в договора и Условия по
кредити на физически лица - ипотечни кредити /Приложение № 3 от общите условия
на банката/. С договора ищецът се задължил при уговорените условия да усвои,
ползва и върне кредита, ведно с начислените върху него лихви и комисионни,
съгласно двустранно подписан погасителен план и с краен срок за погасяване -
25.01.2030г. Посочено е, че съгласно уговореното в т.4 от договора, годишният
лихвен процент за съответният период на олихвяване е в размер на 6,65 % и се
формира от базисен лихвен процент в размер на 3,859 и надбавка в размер на
2,791. Съгласно т.10.2 от Условия по кредити на физически лица - ипотечни
кредити, „Дължимите лихви се начисляват на база на приложимия за съответния
период на олихвяване базисен лихвен процент и установена в договора за кредит
надбавка, определени в зависимост от стойността на кредитния ресурс на кредитните
пазари, вида, срока на кредита, обезпеченията и други обстоятелства, отчитащи
кредитоспособността на кредитоискателя и произтичащият от нея кредитен риск“. Ищецът
се позовава на т.10.3, т.10.3.2, т.10.5 от Условията по кредити на физически лица-ипотечни
кредити.
Твърди, че според подписаните към
договора „Условия за усвояване, обслужване на кредита и изпълнение на
задълженията по договор за банков кредит № 1338 от 28.05.2007г., т. 11.1.3 „При
кредити, издължавани чрез анюитетни вноски, годишният лихвен процент по кредита
за съответния лихвен период от лихвения план се фиксирал в размера по т.4.1.а и
не можел да се променя, освен когато пазарните условия водели до необходимост
от увеличаването му най - малко с 1 /един/ пункт. Кредитополучателят давал
съгласието си, кредиторът да променя едностранно размера на годишния лихвен
процент за дадения лихвен период по лихвения план по т.4.1.а, определен
съгласно предходната точка, съответно размера на анюитетната вноска, без за
това да е необходимо сключване на допълнително споразумение между страните, при
нарастване на базисния лихвен процент с повече от един пункта от размера,
определен от кредитора в деня на сключване на настоящия договор или от размера
му, формиран след промяна по реда на настоящата точка. Кредиторът уведомявал
кредитополучателя за извършената промяна в едноседмичен срок на адреса за
кореспонденция, посочен в искането за отпускане на кредит и/или по реда,
установен в Условията по кредити на физически лица.
Ищецът твърди, че според погасителния
план следва да заплаща на 25-то число на всеки месец сумата от 1 126,06 евро,
като му било указано каква част от тази сума е за главница и каква част лихва.
Всяка година било предвидено и заплащането на комисионна за управление в размер
на 1 на сто за първата година и по 0,20 на сто за следващите. Твърди, че и към
момента се заплащат редовно дължимите според банката главници и лихви, като още
от самото начало месечната вноска е увеличена от 1126,06 евро на 1 143,11 евро
до март 2009г., за април, май и юни 2009г. са удържани по 1 089,17 евро, от юли
2009г. до юни 2015г. се начисляват и заплащат по 1 216,62 евро на месец, а след
това от юли 2015г. до момента се начисляват и заплащат по 1 123,11евро на
месец.
Кредитополучателят твърди, че не е
уведомяван за промените в лихвата и не са подписвани допълнителни споразумения
към договора за кредит относно изменение на дължимото. Според уговореното в т.4
от договора, годишният лихвен процент за съответният период на олихвяване се
формирал от „Базисен лихвен процент” който към подписване на договора е 3,859
на сто и „Надбавка” в размер на 2,791 пункта. Така годишният лихвен процент към
момента на подписване на договора бил 6,65 на сто. Подписаните към договора
„Условия за усвояване, обслужване на кредита и изпълнение на задълженията по
договор за банков кредит №1338 от 28.05.2007г.” представлявали отделен
стандартизиран документ по образец на кредитора. В тях били регламентирани
условията по всички кредити, предоставяни от банката. Според т. 11.1.3 „При
кредити, издължавани чрез анюитетни вноски /еднакви всеки месец, включващи
главница и лихви към падежа на задължението за плащане на съответната
погасителна вноска/, годишният лихвен процент по кредита за съответния лихвен
период от лихвения план се фиксира в размера по т.4.1.а и не можело да се
променя, освен когато пазарните условия водят до необходимост от увеличаването
му най - малко с 1 /един/ пункт. Кредитополучателят давал съгласието си
кредиторът да променя едностранно размера на годишния лихвен процент за дадения
лихвен период по лихвения план по т.4.1.а, определен съгласно предходната
точка, съответно размера на анюитетната вноска, без за това да е необходимо
сключване на допълнително споразумение между страните, при нарастване на
базисния лихвен процент с повече от един пункт от размера, определен от
кредитора в деня на сключване на настоящия договор или от размера му, формиран
след промяна по реда на настоящата точка.
Ищецът счита тази клауза за
неравноправна, противоречаща на закона и добрите нрави, поради което счита, че
е нищожна и не поражда правно действие. Въз основа на т. 11.1.3 от условията,
банката неправомерно увеличавала и начислявала лихва по ползваният кредит, като
вследствие въведеното ограничително условие, въпреки промяната на EURIBOR и драстичното
му намаляване /включително до отрицателни стойности от 2015г. до сега/, не е
намалила базисния лихвен процент по кредита и по този начин се е обогатила
неоснователно за сметка на ищеца. Крайният срок за погасяване на кредита бил
2030г., докогато с оглед неравноправната клауза на т.11.1.3 от „Условия за
усвояване, обслужване на кредита и изпълнение на задълженията по договор за
банков кредит №1338 от 28.05.2007г.”, ищецът бил длъжен да понася само
увеличение на лихвата по кредита, без да може да се ползва от намаляването на
EURIBOR, на който се равнявал базисният лихвен процент и който участвал при
сформиране на дължимата по договора лихва. Ищецът сочи, че с уговореното е
въведен плаващ лихвен процент по договора за кредит, при който олихвяването е поставено
в зависимост от промените в едномесечният EURIBOR, представляващ обективен и
необусловен от волята на страните по кредитното правоотношение индекс. В
противоречие с тези уговорки в т. 11.1.3 била предвидена възможност единствено
за увеличение на лихвеният процент по кредита в случаите, когато изменението
ползва кредитополучателя. В т. 11.1.3 била предвидена възможност единствено за
увеличаване на лихвения процент по кредита, като по този начин е установена
неоправдана привилегия за У.Б.АД. Аргументира се с чл.143 от Закона за защита
на потребителите. Тази регламентация
водела до значително неравновесие между правата и задълженията на страните по
договора, доколкото икономически по-слабата страна - кредитополучателят,
следвало да понася риска от увеличаване на променливият индекс и заплаща
по-висока лихва, докато насрещната страна банката - кредитор, не носела подобен
риск и при обратно движение на този индекс в посока намаляване и за
кредитополучателя не била предвидена възможност да се ползва от намаляване на
лихвата.
Счита, че освен общата хипотеза на
чл.143 от ЗЗП за неравноправност на клаузата на т.11.1.3 са осъществени и
предпоставките на т.12 на чл.143 от ЗЗП, доколкото при увеличаване на лихвата
по кредита, представляваща цена на предоставената банкова услуга, за
кредитополучателя не съществувала възможност да се откаже от договора.
Предвидена била санкция за предсрочно погасяване на кредита в т.12.4 от
условията - неустойка. Съгл.чл.146 от
ЗЗП, неравноправните клаузи в договора били нищожни, освен ако са уговорени
индивидуално. Клаузата на т.11.1.3 била част от стандартни, изготвени
предварително условия на банката, върху чието съдържание кредитополучателят не
е имал възможност да оказва влияние, както и всички други клиенти на банката. В
случая били приложими стандартизирани образци на условия, предварително
изготвени от банката, които не били индивидуално уговорени. Посочва, че
нищожните клаузи не пораждат правно действие и не следва да се прилагат. В
случая, банката следвало да начислява дължима лихва, съгласно уговореното в т.4
от договора, сформирана от базисен лихвен процент /едномесечен EURIBOR/ плюс
надбавка от 2,791 пункта. Така още от януари 2009г. дължимата лихва следвало да
бъде намалена, според стойността на уговореният базисен лихвен процент с един
пункт, а впоследствие и до момента с още три пункта. Вместо това, банката
увеличила дължимата лихва, без да има яснота как е сформирана.
Ищецът твърди, че от началото на
сключване на договора за кредит до декември 2017г. неправомерно му е събрана
под формата на дължима лихва сумата от 13 250 евро, с левова равностойност от
25 914,75 лв.
Със заявление вх.№
0451-05-000461/12.04.2017г. кредитополучателят поканил банката да актуализира
погасителният план, включително и за платените вече лихви, от момента на
възникване на основания за намаляване и да върне надвзетите суми по кредита. С
отговор изх.№ 0911-16-001752 от 02.05.2017г. банката отговорила, че
референтният индекс EURIBOR се ползва при определяне на стойността на БЛП, но БЛП
не е дефиниран като единствено равен на този индекс, а се определя от
управителният съвет на банката или оторизиран от него орган. Посочено било, че
до момента дори са събрани 860,79 евро по-малко от дължимото, която сума
ръководството на банката решила да не бъде събирана.
Счита, че „У.Б.”АД не е изпълнила
задължението си да формира дължимата по договора за кредит лихва, съгласно
уговореното в т.4 от договора и е събрала недължими суми под формата на лихва в
размер на 13 250 евро, с левова равностойност 25 914,75лв.
Моли съда постанови решение, с което
след като приеме, че клаузата на т.11.1.3 от договора за банков кредит № 1338
от 28.05.2007г., сключен между „У.Б.”АД и Д.Х.П. е нищожна, да осъди „У.Б.”АД
да заплати на Д.Х.П. сумата от 25 914,75лв., представляваща недължимо събрана
лихва по договора за кредит между страните за периода от 28.05.2007г. до датата
на подаване на исковата молба, ведно със законната лихва върху тази сума от датата
на поканата - 12.04.2017г. до датата на подаване на исковата молба, която лихва
е в размер на 1 882,58лв., ведно със законната лихва върху главницата от датата
на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, както и
направените в производството разноски.
Ответникът
оспорва предявените искове по основание и размер. Моли съда да постанови
решение, с което да остави без уважение, като неоснователни кумулативно
обективно съединените искове с правно основание чл.55, ал. 1 ЗЗД, във връзка с
чл. 143 и чл.146 ЗЗП, предявени от ищеца срещу ответното дружество. Ответникът
сочи, че източниците на облигационни отношения между страните са два -
договорни и извъндоговорни. Извъндоговорните са непозволено увреждане, уредени
в чл.45-54 ЗЗД, неоснователно обогатяване, уредено в чл. 55-59 ЗЗД, и гестия
(водене на чужда работа без пълномощие), регламентирана в чл. 60 и сл. ЗЗД.
Ответникът посочва, че ищецът е квалифицирал иска си като такъв,
предявен с правно основание чл. 55, ал.1 ЗЗД, т.е. при изначална липса на
правно основание. Това твърдение не намирало подкрепа в доказателствата,
приложени към исковата молба. Сочи, че ищецът признава извършените плащания за
възнаградителна лихва по договора, т.е. изпълнявал е задълженията си по съществуващо
и неоспоримо облигационно правоотношение с ответника. Също така П. претендирал
да му бъдат присъдени надплатените суми за лихва, т.е. претендирал присъждане
на суми, платени по договора за кредит.
Посочва, че съгл. чл. 55, ал. 1 ЗЗД основанието, което е в състояние да
оправдае имущественото разместване между страните по спора изначално липсвало.
Релевантен бил моментът на получаването - към този момент между даващия и
получаващия не било налице валидно задължение, част от съдържанието на валидно
правоотношение, което да бъде погасено чрез даването, или, както е определено в
ППВС №1, 1979 г.: „ при самото получаване липсва основание за преминаване на
блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго“. Тук намирали място
широк кръг от случаи, при които едно лице получавало нещо, без да има основание
за това, като не се очаквало то да възникне впоследствие, поради което липсвало
и основание за задържане на полученото.
Счита, че за да бъде уважен искът с правно основание
чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД, съдът следва да установи наличието на две кумулативно
налични предпоставки:
1) получаването
на нещо от обогатилото се лице - ответника, което му се дава от обеднялото лице
- ищеца и
2) липса на
правно основание за получаването, като в хипотезата на чл.55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД тази липса следвало да е изначална, а не настъпила в последствие.
Не оспорва, че между страните е сключен
Договор за банков кредит № 1338 от 28.05.2007 г. С подписване на договора за
банков кредит, ищецът получил парична сума - главницата на усвоения кредит по
валидно правно основание. На това основание за него възникнало и задължението
да заплаща възнаградителна лихва.
Не оспорва, че ищецът е заплащал
възнаградителна лихва на банката, т.е. всички плащания са били извършени в
изпълнение на задълженията му по договора за кредит. На това основание, нямало
как банката да се е обогатила неоснователно, след като всички плащания били
извършени на правно основание - погасяване на задължението за плащане на лихва
по договор за кредит.
В този
смисъл посочва съдебната практика.
Ответникът посочва, че твърдението на ищеца, че лихвата е била увеличена
неправомерно, изключвало отговорността на банката за неоснователно обогатяване
по реда и смисъла на чл. 55, ал.1 ЗЗД. Задължението да се заплаща
възнаградителна лихва, възникнало на базата на договора за кредит, т.е. на
валидно и все още действащо правно основание.
Оспорва твърдението на ищеца, че банката
едностранно и без правно основание е променила размера на лихвения процент по
договора за кредит.
Оспорва твърдението на ищеца, че
размерът на лихвения процент по договора за кредит е постоянен и непроменлив от
датата на сключване на договора до датата на прекратяването му, независимо от
основанието за това. Твърди, че чл. 4.1а от договора посочва начина на
образуване на лихвения процент към датата на сключване на договора. Тук било
направено изрично препращане към текста на т. 11.1.3 от Условия за усвояване,
обслужване на кредита и изпълнение на задълженията по договор за банков кредит
№ 1338 от 28.05.2007 г. (Условия 2), в който недвусмислено бил посочен начина
на образуване на лихвения процент по договора. В текста на т.4.1а от договора
бил посочен целия първоначално договорен срок на действие на договора (от
28.05.2007 г. до 25.01.2030 г.), респективно срока на приложение на лихвения
план към него, но не била вложена идеята, че лихвеният процент ще бъде в този
размер, който е посочен в т.4.1а през целия срок на действие на договора.
Посочен бил само срокът на действие на договора, но не и задължителния размер
на лихвения процент през целия срок на действие на договора. Именно затова била
направена препратката към текстовете на т.11.1.3. от Условия 2 и към т.10.3 от
Условия 1.
Ответникът счита, че за да се установи
действителната воля на страните при сключване на договора за кредит, следва
всички разпоредби от него и препратките към текстовете на Условия 1 и Условия 2
да се тълкуват заедно и да се търси действителната смислова, логическа и
хронологична връзка помежду им.
Ответникът излага възражения срещу
твърденията на ищеца за нищожност на разпоредбата на т.11.1.3 от Условия за
усвояване, обслужване на кредита и изпълнение на задълженията по договор за
банков кредит № 1338 от 28.05.2007 г.(Условия 2)
Счита за неоснователно твърдението на ищеца, че
клаузата на т. 11.1.3. е неравноправна по смисъла на чл.143 и сл. и чл.146 ЗЗП.
От подробният анализ на глава VI ЗЗП можело да бъде направен извода, че
договорите за банков кредит са изключени от приложното поле на изброените
по-горе текстове на ЗЗП. При договора за банков кредит предмета на договора
било предоставянето на индивидуално определена по размер сума от кредитора на
кредитополучателя, за индивидуално определен срок за погасяване. Цената или
възнаграждението по договора била индивидуално определената лихва, която
банката начислявала на кредитополучателя и която банката ще получава през
периода на действие на договора. Клаузите от договора, в които били
индивидуализирани и определени като предмета, срока и възнаграждението били
формулирани ясно и разбираемо. Изразява подробни съображения в тази връзка.
Ответникът излага съображения за изтекла
погасителна давност по отношение на
претенцията за присъждане на парична сума, формирана от надвзета лихва,
удържана всеки месец от банковата сметка на ищеца, през петгодишния исков
период от 28.05.2007 г. до 04.01.2018 г.
Посочва, че лихвените плащания са периодични плащания
и попадат в приложното поле на хипотезата на чл. 111, буква „в“ от ЗЗД. На това
основание към тях следвало да се приложи кратката тригодишна погасителна
давност. Прави възражение да изтекла тригодишна погасителна давност за
претенцията по предявения осъдителен иск на ищеца за периода от 28.05.2007г. до
04.01.2015 г.
Моли съда да постанови решение, с което
да остави без уважение, като неоснователни кумулативно обективно съединените
искове с правно основание чл.55 ЗЗД, ал. 1 ЗЗД, във връзка с чл.143 и чл.146
ЗЗП, предявени от Д.Х.П. срещу „УникредитБулбанк“ АД.
Претендира за присъждане на направените
по делото разноски.
Съдът
обсъди доводите и становищата на страните, прие което намери за установено
следното:
Безспорно установено по делото е, че между
страните е подписан и действа Договор за банков кредит № 1338 от 28.05.2007г.,
по силата на който банката, като кредитор, е предоставила на ищеца ипотечен
кредит за покупка на къща в размер на 157 500 /сто петдесет и седем хиляди и
петстотин/ евро, при условия и цени, уговорени в договора и Условия по кредити
на физически лица - ипотечни кредити /Приложение № 3 от общите условия на
банката/, с краен срок за погасяване - 25.01.2030г. Не се оспорва
обстоятелството, че кредитът от 157 500 евро е усвоен от
кредитополучателя.
Със сключения договор кредитополучателят
се е задължил при уговорените условия да
усвои, ползва и върне кредита, ведно с начислените върху него лихви и
комисионни, съгласно двустранно подписан погасителен план, като крайният срок
за погасяване, както беше посочено по-горе е 25.01.2030г. В т.4 от договора,
годишният лихвен процент за съответният период на олихвяване е договорен в
размер на 6,65 /шест цяло и шестдесет и пет на сто/ и се формира от базисен
лихвен процент в размер на 3,859 /три цяло осемстотин петдесет и девет на сто/
и надбавка в размер на 2,791 /две цяло седемстотин деветдесет и един пункта/, съгласно
т.10.2 от Условия по кредити на физически лица - ипотечни кредити.
Ищецът счита, че Банката е изчислила
неправилно дължимата по кредита лихва и му е събрала по-голяма сума от
дължимата, съгласно договора. Според ищеца, тази сума е в размер на 13 250
евро , с левова равностойност 25 914.75лв.
Ищецът се позовава и твърди наличие на неравноправна клауза в договора – т.11.1.3
от Условия за усвояване, обслужване на
кредита и изпълнение на задълженията по договор за банков кредит №1338 от
28.05.2007г. Според тази клауза, при кредити, издължавани чрез анюитетни вноски
/еднакви всеки месец, включващи главница и лихви към падежа на задължението за
плащане на съответната погасителна вноска/, годишният лихвен процент по кредита
за съответния лихвен период от лихвения план се фиксира в размера по т.4.1.а и
не се променя, освен когато пазарните условия водят до необходимост от
увеличаването му най-малко с 1 /един/ пункт.
Съдът намира за основателни доводите на
ищеца в горепосочения смисъл.
Видно от представения Договор за банков
кредит, същият, според съда, като форма,
е съставен от две части. Първата е същинската част от договора, която е
индивидуално определена за ищеца –кредитополучател /л.9-110 от делото/. Втората
представлява част от приложими към неограничен кръг кредитополучатели
клаузи / л.11 от делото/. Налице е и
погасителен план, приложение и неразделна част от договора. Съдът приема, че
Договорът се състои от две части, тъй като те се различават по начин на
оформяне, шрифт на изписване и големина на шрифта. Всяка една от двете части на
договора е подписана отделно от страна на кредитополучателя и солидарните
длъжници, от една страна и от страна на представителите на Банката /л.10 от
договора/,т.е. двете части на договора са подписани като два отделни документа.
В края на първата част от Договора са изписани имената на
кредитополучателя и солидарните
длъжници, както и на кредитора и неговите представители, в случая имената на
регионалния директор –банкиране на дребно и на директор филиал Ст.Загора. Във
втората част на договора липсват посочени такива имена на участващите в
сделката, а са положени само подписи от участващите лица.
Самият шрифт на изписване на втората
част от договора, както и разстоянието между редовете прави изключително трудно
разчитането, разбирането и вникването в съдържанието на предвидените клаузи на
договора.
Съдът счита, че препращанията, направени
в т.4, т.4.1.а, т.4.1.б, т.4.2 и т.4.3 от
първата част на договора към т.11.1.1, т.11.1.3, т.11.1.4, т.11.2.2,т.11.2.1.1,т.11.2.1.2
от втората част на договора, чийто начин на изписване/материализиране/ е силно
затруднителен за четене и разбиране.
По отношение на конкретната разпоредба,
за която ищецът счита, че е неравноправна по см. на чл.143 ЗЗП, съдът приема
следното:
Обстоятелството, че е подписана втората част на Договора за кредит
/л.11 от делото/ не освобождава
търговеца, в случая Банката, на осн. чл.146, ал.4 ЗЗП, чиято е
доказателствената тежест, да ангажира доказателства за индивидуално уговаряне
на оспорените клаузи. Индивидуално уговорена клауза по смисъла на чл. 146 ЗЗП е
клауза в потребителски договор, която не е била изготвена предварително от
търговеца или доставчика, или дори и да е била изготвена предварително,
потребителят е могъл да изрази становище по нейното съдържание, доколкото при
достатъчно информиран избор, я е приел. /В този см. Решение № 98/25.07.2017 г.
по т. д. № 535/2016 г. на ВКС, I т. о., постановеното по реда на чл. 290 ГПК/
Съгласно Решение № 231 от 6.03.2018 г.
на ВКС по т. д. № 875/2017 г., I т. о., ТК, клаузите по чл. 145, ал. 2 ЗЗП,
които не са индивидуално уговорени, подлежат на преценка от гледна точка на
неравноправния им характер, само ако не са изразени ясно и разбираемо.
Изискването на ясен и разбираем език включва яснота и разбираемост на клаузите
не само от граматическа гледна точка, но прозрачно и недвусмислено изложение на
съдържанието на правата и задълженията на страните, така че потребителят да
може да предвиди въз основа на ясни и разбираеми критерии произтичащите за него
икономически последици. Подписването на договор за банков кредит от потребителя
не освобождава банката от задължението й да докаже, че намиращи се в договора
клаузи, оспорени от потребителя като неравноправни, са били индивидуално уговорени
с него.
Доказателства в горепосочения смисъл не
се представиха от ответника в хода на съдебното производство.
Съдът намира за основателни доводите на
ищеца, че оспорените клаузи, касаещи изменение на лихвения процент по кредита
са неравноправни по смисъла на чл. 143,
т. 10 ЗЗП и чл. 143, т. 12 ЗЗП.
Съгласно чл. 143, т.10 ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването
за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като позволява на
търговеца или доставчика да променя едностранно условията на договора въз
основа на непредвидено в него основание. Според т.12 на посочената разп. неравноправна
клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която
не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като предвижда
цената да се определя при получаването на стоката или предоставянето на
услугата или дава право на търговеца или доставчика да увеличава цената, без
потребителят да има право в тези случаи да се откаже от договора, ако
окончателно определената цена е значително завишена в сравнение с цената,
уговорена при сключването на договора.
Разпоредбата на чл.144, ал.2 ЗЗП предвижда изключения,
при които не се прилагат разпоредбата на чл. 143, т. 10 и разпоредбите на чл.
143, т. 7, 10 и 12 ЗЗП.
Основаният критерий за приложимостта на изключенията е
изменението на цената да се дължи: в първата хипотеза - на основателна причина
за промяната, при уговорка в договора за уведомяване и предоставена възможност
на потребителя да прекрати договора, а във втората хипотеза - на външни и независещи
от търговеца фактори. В практиката на ВКС /Решение № 424/2.12.2015 г. по гр. д.
№ 1899/2015 г. на ВКС, III г. о., Решение № 95/13.09.2016 г. по т. д. №
240/2015 г. на ВКС, II т. о., Решение № 205/7.11.2016 г. по т. д. № 154/2016 г.
на ВКС, I т. о., Решение № 165/2.12.2016 г. по т. д. № 1777/2015 г. на ВКС, I
т. о. и др./ е прието, че и в двата случая е необходимо методът за индексиране
и промяна на цените да е описан по ясен и недвусмислен начин и потребителят да
е получил достатъчно конкретна информация как търговецът може да промени
едностранно цената. Методът на изчисляване на съответния лихвен процент трябва
да съдържа конкретно разписана изчислителна процедура, която да сочи вида,
количествените изражения и относителната тежест на всеки от отделните
компоненти и не може клаузата да съдържа само изброяване на обективните фактори
за възникване на правото на изменение, за да може потребителят да направи
прогноза или самостоятелни изчисления, т. е. да предвиди икономическите
последици от сключването на договора. Необходимо е между съконтрахентите да е
постигнато съгласие за начина на формиране на възнаграждението на
кредитодателя, т. е. относно конкретна формула за определяне на
възнаградителната лихва - съществен елемент от този вид банкова сделка. Следователно
методиката за изчисление на лихвата, респ. на БЛП, също е елемент от договора
за кредит, а информацията за компонентите трябва да е публично достъпна./
Решение № 231 от 6.03.2018 г. на ВКС по т. д. №
875/2017 г., I т. о., ТК/.
С оглед на изложените съображения, съдът счита, че
следва да прогласи нищожността на предвидената в Договора за кредит клауза
т.11.1.3. В този случай дължимата от ищеца лихва следва да се изчисли съгласно
индивидуално определените му клаузи на договора за кредит – т.4 от Договора. За
изясняване на тези обстоятелства е назначена и приета съдебно-счетоводна
експертиза, чието заключение съдът възприема като компетентно и мотивирано. От
същото се установява, че при фиксиран
лихвен процент 6,65% за целия период на договора, надзветата сума към датата на
подаване на исковата молба, е в размер на 13 789,43 евро./ тринадесет хиляди
седемстотин осемдесет и девет евро и 43 евроцента с левова равностойност 26
969.78 лв. /двадесет и шест хиляди деветстотин шестдесет и девет лв. и 78 ст.
/л.116 от делото/.
В хода на съдебното производство ответникът е направил
възражение за изтекла давност по
отношение на претендираната сума, като се е позовал на разп. на чл.111, б.“в“ ЗЗД , визираща тригодишна давност за погасяване на вземанията от лихви.
Ищецът е възразил, че претендира сумата на осн. чл.55,
ал.1, изр.1 ЗЗД – връщане на недължимо платена сума поради начална липса на
основание, като счита, че възражението за изтегла погасителна давност по
отношение на вземането като такова от
лихви , не се отнася до предявената претенция.
Съдът счита, че следва да зачете направеното от
ответника възражение за изтекла погасителна лихва, но счита, че следва да
приложи общата погасителна давност по чл.110 ЗЗД -5 годишна. Макар и
претенцията на ищеца да се формира от недължимо платени лихви, тя не
представлява претенция за лихви, а такава по чл. 55, ал.1, изр.1 ЗЗД – връщане
на недължимо платена сума поради начална липса на основание. В този случай
размерът на недължимо платената сума под формата на увеличена лихва за периода
5г.назад от датата на предявяване на иска /т.е от 29.12.2017г. до 29.12.2012г.
/ е 8 671.68 евро с левова равностойност 16 960.33лв. В този размер
искът се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен от съда. За
разликата над 16 960.33лв. до предявения
размер от 25 914.75лв. искът е неоснователен и недоказан и следва да се
отхвърли като такъв.
Ищецът е
претендирал и присъждане на мораторна лихва върху главното задължение по
чл.55, ал.1, т.1 ЗЗД , считано от датата на поканата до Банката- 12.04.2017г.
до датата на предявяване на иска в размер на 1882.58лв. След направено служебно
от съда изчисляване на размера на лихвата върху дължимата главница, съдът
счита, че искът е основателен и доказан за сумата 1 234.40 лв. В този размер
искът следва да бъде уважен, а за разликата до пълния размер 1882.58лв. следва да се
отхвърли като неоснователен.
С оглед изхода на спора, съдът на осн. чл.78, ал.1 и
ал.4 ГПК, следва да присъди на страните направените по делото разноски, в
какъвто смисъл са направените от тях искания. Ответникът следва да заплати на
ищеца сумата 2 527.87лв.,
представляваща направени по делото разноски, съобразно уважената част на
исковете. Ищецът следва да заплати на ответника сумата 709.30 лв,
представляваща направени по делото разноски, съобразно отхвърлената част на
предявените искове.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „У.Б.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр.С.*** да заплати на Д.Х.П., ЕГН **********,***, чрез адв.Е.Д.М.,
съдебен адрес:***, офис 6 сумата 16 960.33лв. /шестнайсет
хиляди деветстотин и шейсет лв. и 33 ст/, представляваща недължимо платената
сума под формата на лихва по Договор за банков кредит №1338/28.05.2007г. за
периода от 29.12.2017г. до 29.12.2012г., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 29.12.2017г. до изплащането й, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 16 960.33лв. до предявения размер от
25 914.75лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА „У.Б.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр.С.*** да заплати на Д.Х.П., ЕГН **********,***, чрез адв.Е.Д.М.,
съдебен адрес:***, офис 6 сумата 1 234.40лв. /хиляда двеста
трийсет и четири лв. и 40 ст./ , представляваща мораторна лихва върху главното
задължение от 16 960.33лв., считано от 12.04.2017г. до датата на
предявяване на иска-29.12.2017г., като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над 1 234.40лв. до
предявения размер 1882.58лв. като
неоснователен.
ОСЪЖДА „У.Б.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр.С.*** да заплати на Д.Х.П., ЕГН **********,***, чрез адв.Е.Д.М.,
съдебен адрес:***, офис 6 сумата 2527.87лв. /две хиляди петстотин
двайсет и седем лв. и 87ст./ , представляваща разноски по делото , съобразно
уважената част на исковете.
ОСЪЖДА Д.Х.П., ЕГН **********,***, чрез адв.Е.Д.М., съдебен
адрес:***, офис 6 да заплати на „У.Б.”
АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.С.*** сумата 709.30лв
/седемстотин и девет лв. и 30 ст./ , съобразно отхвърлената част на предявените
искове.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от
връчването му пред Пловдивския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: