Р Е Ш Е Н И Е
№2198
гр. Пловдив, 24 ноември 2022
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд- Пловдив, ХІІ-ти състав, в открито заседание на десети ноември, две хиляди
двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКО
БЕКИРОВ,
при секретаря Таня
Костадинова, като разгледа административно дело №1964 по описа на съда за
2022г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.203 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК),
във връзка с чл.1, ал.2 от Закона за отговорността на държавата и общините за
вреди (ЗОДОВ).
В.В.П., ЕГН **********,***, представляван
от адвокат Б.К.- пълномощник, е предявил искова молба против Столична дирекция
на вътрешните работи (СДВР) за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени
вреди в размер на 2 500,00 (две хиляди и петстотин) лева, причинени му в
периода от 19.10.2021г. до 25.05.2022г., ведно със законната лихва върху
посочената сума, считано от датата на подаване на исковата молба (22.07.2022г.)
до окончателното ѝ изплащане, които вреди са следствие от отменен незаконосъобразен
административен акт- Заповед №513з-9084 от 19.10.2021г. на директора на СДВР, с
която на ищеца П. е наложено дисциплинарно наказание “порицание“ за срок от 6
(шест) месеца.
Претендира се уважаване на
исковата молба изцяло, както и присъждане на направените по делото разноски,
съгласно списък на разноските (лист 98). Освен това, на 17.11.2022г. по делото
постъпват писмени бележки с Вх.№21688 (листи 145-147) от адвокат К., поддържащи
заявената искова претенция.
Ответникът по делото- Столична
дирекция на вътрешните работи (СДВР), чрез юрисконсулт Х.Х.- пълномощник (лист
78, 97), изразява становище за неоснователност на исковата молба; претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение; изрично възразява за прекомерност
на заплатеното адвокатско възнаграждение от ищеца. На 16.11.2022г. по
електронна поща постъпват писмени бележки с Вх.№21614 (листи 142-144) от
юрисконсулт Х., за отхвърляне изцяло на заявената искова претенция поради
неоснователност и недоказаност. В условията на евентуалност, исковата претенция
да бъде намалена. Същите писмени бележки (листи 148-149) постъпват по делото и
с Вх.№21709 на 18.11.2022г.
Окръжна прокуратура- Пловдив,
чрез прокурор Иван Илевски, изразява становище за доказаност на исковата
претенция по основание, но силно завишена по размер.
След обсъждане доводите на
страните и въз основа на приетите по делото доказателства, настоящият състав на
съда приема за установено от фактическа страна следното:
Със Заповед №513з-9084 от 19.10.2021г.
(листи 7-10) на директора на СДВР на ищеца В.В.П., в качеството му на “полицейски
инспектор“ III-та степен, в 01 група в 01 сектор към Отдел “Специализирани
полицейски сили“ (О“СПС“) при СДВР, е наложено дисциплинарно наказание
“порицание“ по смисъла на Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР),
за срок от 6 месеца.
По жалба на П. (листи 3-14, дело
№2865/2021г.) против Заповед №513з-9084 от 19.10.2021г. е образувано
административно дело №2865 по описа на Административен съд- Пловдив за 2021г.,
I-ви състав. С Решение №941 от 25.05.2022г. (листи 11-26) по дело №2865/2021г.
е отменена Заповед №513з-9084 от 19.10.2021г. поради незаконосъобразност.
Решение №941 от 25.05.2022г. е окончателно, респективно влязло е в сила на
25.05.2022г.
Като доказателство по делото е
прието заверено копие на нарочна Кадрова справка Рег.№513р-2358 от 17.03.2022г.
(листи 27-29), издадена от мл. специалист в 01 Сектор “Човешки ресурси“ – СДВР.
Прието е заверено копие на Епикриза
на ищеца (лист 30), издадена от Университетска многопрофилна болница за активно
лечение (УМБАЛ) “Каспела“, отделение по нервни болести, според която епикриза в
периода 10.11.2021г. - 14.11.2021г. В.П. е лекуван в лечебното заведение, с
окончателна диагноза “световъртеж от централен произход“, МКБ (международна
класификация на болестите) Н81.4. Отразена е анамнеза, според която около 14
дни преди постъпване на пациента в болницата, същият е лекуван от Ковид-19.
Симптомите са свързани със световъртеж, главозамайване и нестабилност при
ходене.
Приети са заверени копия на Амбулаторен
лист №604 от 09.02.2022г., (лист 31) и Амбулаторен лист №678 от 14.02.2022г.,
(лист 32), издадени от д-р Тинка Дончева. Според посочените амбулаторни листи,
основната диагноза на П. е “хипертонично сърце без (застойна) сърдечна
недостатъчност“, код по МКБ I11.9.
Прието е заверено копие на
Амбулаторен лист №35 от 10.02.2022г. (лист 35), както и заверено копие на
Амбулаторен лист №58 от 17.02.2022г. (лист 34), издадени от д-р Калин Кръстев,
в които амбулаторни листи е отразена основна диагноза “хипертонично сърце без
(застойна) сърдечна недостатъчност“ и придружаващи заболявания и усложнения
“Други видове стенокардия“.
Изслушан като свидетел по делото,
И.Т.Т. обяснява следното (листи 139-140): “Обещавам
да кажа истината. Познавам В.П. от 2004г., като колега и като приятел. В
момента съм служител на Пето РУ град Пловдив. Познавам В. П. и като служител
мога да кажа, че е много етичен човек, а като приятел е страшно емоционален -
винаги с повдигнато настроение, усмихнат и при всяка една среща винаги сме си
изразявали емоциите си.
Доколкото си спомням, мисля, че беше миналата година, датата не мога да
кажа, но беше към края на годината, аз и моя колега бяхме у тях, често ходим у
тях, защото сме приятели и колеги, защото той се затвори в себе си. Канихме го
многократно на банкети, на събирания, но той отказваше. Аз съм от град Асеновград
и с един колега отидохме да видим В.. Видяхме се, и тогава му се обадиха по
телефона за наказанието и той много се стресира, тъй като аз познавам човека В.
и разбрах, че се стресира, защото седна, стана, питах го какво става и той ми
каза, че ще ни обясни, дори отиде да ми пусне едно кафе от машината, въпреки,
че аз имах вече кафе. След това седна при нас и беше много угрижен и замислен –
видимо беше в стресово състояние.
Когато се видях с В. беше месец юни, тази година. Обадих му се по телефона
и той дойде в Асеновград, видяхме се и вече беше усмихнат и ми каза, че
наказанието му е отменено от съда. Преди това не изявяваше желание да се виждаме,
защото беше угрижен и обект на подигравки от бивши колеги.
Най-вероятно от наложеното му наказанието В.П. беше психически страшно
стресиран, унизен, беше подтиснат.
На работата колегите го уважаваха, друго мнение нямам, това е което аз мога
да кажа.
Според мен, В.В.П. е работохолик, който многократно е награждаван и с
респект към него като полицай, защото е много добър полицай и след като му
наложиха наказанието той се чувстваше много унизен. От наказването до месец юни
много се затвори в себе си, не искаше да се виждаме. Преди наказанието винаги е
идвал с нас. Когато разбра, че ще го наказват беше силно подтиснат психически.
Преди това беше жизнен и с положителни емоции. Той ми сподели по телефона, че
не се чувства добре, сподели също, че ще ходи до лекар.
Познавам В. от 2004 година, както казах, като много емоционален човек и в
един момент виждам състоянието му съвсем различно. Той не ми е казвал как се
чувства, аз виждах състоянието му. Чувахме се по телефона и настоявах да се
видим да пием кафе, а той ми каза: “Ванко, не се чувствам добре, сега не мога“.
После не ми се обажда, аз пак му се обаждам и така.
В края на миналата година станах свидетел на телефонното обаждане за това
което са го наказали.
Разбрах, че е уволнен от работата. Бях в чужбина и се върнах в България
през месец април, и след неговия рожден ден мисля, че беше на 09 май се
видяхме. Тогава, видимо беше емоционален с повдигнато настроение и седнахме на
едно кафе и тогава ми сподели, че наказанието му е отменено.
Колегите в работата го уважаваха. Според мен, един човек, когато се раздава
е уважаван, но от случилите се събития, видимо настроението и емоциите му се
промениха, защото за един е много добър, но за друг не е. За мен той е
професионалист и човек, който се раздава.
Чувал съм подигравки по негов адрес, като: “Ей, виждате ли, какво стана…,
много работеше, а ….“.
Служител съм в Пето РУ от месец май, тази година. Преди това работих в сектор
“Специализирани полицейски сили“ към ОДМВР град Пловдив. За процесния период В.П.
***. Работих с В.П. от 2010 година до 2018 година, бяхме служители в Сектор
“СПС“ към ОДМВР - Пловдив. След това В. отиде в София да работи. Колегите го подиграваха след като
отиде в град София. Пловдивските полицейски сили се подиграваха зад гърба му,
но от дума на дума с колеги той разбра за тези подигравки. Спомням си, че той
беше получавал по телефона някакви есемеси от бивши колеги.
Родното място на В. *** и пътуваше всеки ден от Пловдив до София и обратно.
Всеки ден водеше децата на тренировки, тренират в град Пловдив“.
Изслушан като свидетел по делото,
П.Й.Д. обяснява следното (лист 140): “Обещавам
да кажа истината. Работил съм с В.П. в сектор “Специализирани полицейски сили“
към ОДМВР Пловдив. Преди година може би мисля, че беше 2021 година, есента, В.П.
беше наказан с “порицание“ за шест месеца. След като го наказаха, и тъй като
познавам В.П. от няколко години, за мен той е много енергичен и контактен
човек, но след наказанието настъпи голяма промяна у него. Когато говорихме по
телефона и му предлагах да пием кафе, за да се разсее, той ми отказваше по
различни причини.
След като му беше наложено наказанието, разбрах от него, че е приемал
лекарства, тъй като здравето му се е влошило, доколкото си спомням имаше
проблеми с кръвното. Той започна с тези здравословни проблеми веднага след като
му връчиха наказанието.
Беше се затворил в себе си и не желаеше да комуникира с абсолютно никой. Многократно
го канихме на нашите събирания, но отказваше, защото явно изпитваше срам.
Изпитваше този срам и беше с потиснато настроение, докато му отмениха наказанието,
мисля, че до месец май тази година.
Чувах различни коментари за него измежду колегите. Той отиде да работи в София
и отношението на колегите спрямо него се промени.
Здравословното му състояние беше влошено- вдигаше кръвно и приемаше лекарства.
От налагане на наказанието до отмяна на наказанието редки бяха случаите, единични
случаи са, когато се виждахме и винаги срещите ни бяха у тях, защото той не желаеше
да излиза. Знам, как сме били винаги, а сега го видях подтиснат и омърлушен,
нещо нетипично за него, личеше си, че не се чувства добре. Питах го, как е и
той каза, че има гадене, главата го боли, имал високо кръвно, дори съм го
виждал да си мери кръвното.
Ходил съм в командировка до гр. София и от самия него знам, че отношението
на колегите му от София, включително и на тези от Пловдив, са се променили
спрямо него, защото и аз съм чувал коментари по негов адрес.
Знам, че здравословното му състояние се беше влошило – вдигаше кръвно и
взимаше лекарства.
След като беше наказан с “порицание“ за шест месеца, знам, че имаше и други
наказания. Конкретно за това наказание бях с него, след това за другите той не
споделяше. Знам също, че е уволнен дисциплинарно по-късно. Във връзка с
уволнението не мога да кажа и не знам за какъв период е продължило това дисциплинарно
наказание.
Случвало се е в месеца два-три пъти да се чуем по телефона. След отмяна на
наказанието сме се виждали може би пак два-три пъти, но не на месец, а за целия
период.
Конкретни лица не мога да посоча, носеха се слухове, както и конкретни
подигравки, не мога да посоча спрямо В..
Психологическото състояние на В.П. се влоши, след като му връчиха заповедта
за наложеното дисциплинарно наказание и едва през месец май, състоянието му се
подобри, с такова впечатление останах.
Към момента съм безработен, напуснах МВР през месец декември 2021 година.
Преди да напуска бях подчинен на В.П. в Сектор “СПС“ към ОДМВР - Пловдив. В.П.
отиде да работи в София, лятото на 2021 година, но въпреки, че напуснах
системата на МВР ние продължихме да се виждаме“.
В подкрепа на становището на
ответната страна за недоказаност на исковата претенция по делото е прието заверено
копие на Заповед №513з-7831 от 09.09.2021г. (листи 105-110) на директора на
СДВР, с която заповед на ищеца П. е наложено дисциплинарно наказание
“порицание“ за срок от 1 (една) година. Прието е заверено копие на Заповед
№8121к-11350 от 28.10.2021г. (листи 111-115) на министъра на вътрешните работи
(МинВР), с която заповед срещу П. е образувано дисциплинарно производство по
реда на ЗМВР. Прието е заверено копие на Заповед №8121к-2707 от 22.03.2022г.
(листи 116-138) на МинВР, с която заповед на П. е наложено дисциплинарно
наказание “уволнение“ и е прекратено служебното правоотношение в МВР на
инспектор В.П.- полицейски инспектор III-та степен, в група в “Организация и
контрол на патрулно-постова дейност“ на 01 сектор “Организация на охранителната
дейност“ към Отдел “Охранителна полиция“ при СДВР. Според нарочно отбелязване в
заповедта на МинВР (лист 138), същата е връчена на П. на 25.03.2022г.
Тук е мястото да се посочи, че
при служебно извършена справка в деловодната програма на Административен съд-
Пловдив, настоящият състав на съда констатира, че по жалба на П. против Заповед
№513з-7831 от 09.09.2021г. на директора на СДВР е образувано административно
дело №2558 по описа на Административен съд- Пловдив за 2021г., V-ти състав. С
Решение №6 от 05.01.2022г. Заповед №513з-7831 от 09.09.2021г. е отменена.
По искова молба на П. против СДВР
за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на
1 500,00 (хиляда и петстотин) лева, причинени му в периода от 09.09.2021г.
до 05.01.2022г., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от
датата на предявяване на исковата молба (22.07.2022г.) до окончателното ѝ
изплащане, които вреди са следствие от отменен незаконосъобразен
административен акт- Заповед №513з-7831 от 09.09.2021г. на директора на СДВР, с
която на ищеца П. е наложено дисциплинарно наказание “порицание“ за срок от 1 (една)
година, е образувано административно дело №1963 по описа на Административен
съд- Пловдив за 2022г., XVII-ти състав, което дело не е приключило до момента.
Освен това, по жалба на П. против
Заповед №8121к-2707 от 22.03.2022г. на МинВР е образувано административно дело
№915 по описа на Административен съд- Пловдив за 2022г., XVIII-ти състав. С
Решение №2018 от 11.11.2022г. Заповед №8121к-2707 от 22.03.2022г. е отменена,
като посоченото решение не е влязло в сила до момента.
При така установената фактическа
обстановка, настоящият състав на съда приема за установено от правна страна
следното:
По допустимостта на предявения
иск:
Предявеният иск е процесуално
допустим, тъй като е подаден от лице, което има правен интерес от водене на
настоящото производство и по смисъла на чл.204, ал.1 от АПК, а ответникът е
пасивно легитимирана страна по претенцията. Директорът на СДВР, издал
заповедта, от която се претендират вреди, е длъжностно лице в състава на СДВР –
юридическо лице на бюджетна издръжка към МВР, съгласно чл.37, ал.2 от ЗМВР.
Според чл.203, ал.1 от АПК
исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и
длъжностни лица се разглеждат по реда на тази глава (Глава единадесета
ПРОИЗВОДСТВА ЗА ОБЕЗЩЕТЕНИЯ, чл.чл.203 – 207). Съгласно чл.203, ал.2 от АПК, за
неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на ЗОДОВ
и Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС). Разпоредбите
на чл.1 от ЗОДОВ регламентират, че държавата и общините отговарят за вредите,
причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия
или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение
на административна дейност, като исковете се разглеждат по реда, установен в
АПК. Следователно, за да възникне право на иск за обезщетение е необходимо да
са налице няколко кумулативни предпоставки, а именно: незаконосъобразен акт,
действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или
общината, при или по повод изпълнението на административна дейност; вреда –
имуществена или неимуществена; пряка и непосредствена причинна връзка между
незаконосъобразния акт, действието или бездействието и настъпилата вреда.
Разпоредбите на ЗОДОВ доразвиват принципа, че всеки дължи обезщетение за вредите,
които е причинил виновно другиму, като се създава облекчен режим за ангажиране
на отговорността на държавата и общините за вредите, причинени на граждани и
юридически лица от органите на администрацията при изпълнение на
правнорегламентирана административна дейност.
В случая, безспорно е установено,
че процесният индивидуален административен акт, адресат на който е ищецът П.,
представляващ Заповед №513з-9084 от 19.10.2021г. на директора на СДВР, е
отменен като незаконосъобразен с влязло в сила съдебно решение, като основанието
за постановената му отмяна е без значение за настоящия спор. Налице е и
причинно-следствена връзка между така описаните неимуществени вреди, претърпени
от ищеца и отменения по съдебен ред незаконосъобразен административен акт. В
тази връзка, настоящият състав на съда приема за установено наличието на елементите
на фактическия състав на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
На следващо място, претенцията на
П. е частично основателна по размер.
За понятието “неимуществена вреда“
липсва легална дефиниция. Обезщетенията за такива вреди съдът присъжда за
конкретно претърпени страдания, болки и неудобства, които са пряка и
непосредствена последица от незаконосъобразния акт, действие или бездействие на
административния орган, като е необходимо те да бъдат установени и доказани от
ищеца.
За да се определи размерът на
търсеното обезщетение за неимуществени вреди, следва да се отчете
продължителността и интензитета на същите. Паричният размер за обезщетяването
им следва да почива на принципа на справедливостта, по аргумент от разпоредбата
на чл.52 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД), според която норма
обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, предвид
обстоятелството, че ЗОДОВ не уточнява как се определя размерът на
неимуществените вреди, както и с оглед разпоредбата на §1 от ЗР на ЗОДОВ.
Понятието “справедливост“ не е абстрактно такова, а е свързано с преценка на
редица конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, имащи значение за
правилното определяне на размера на обезщетението. Настоящият състав на съда
намира за житейски нормално ищецът да изпита безпокойство, притеснение и
напрежение, при положение, че е подложен на някакъв вид действия, насочени към
ангажиране на дисциплинарната му отговорност, още повече, че в резултат на тях
незаконосъобразно му е наложено дисциплинарно наказание. Това причинява негативни
преживявания за ищеца, до социално ограничение и негативни емоции, които влошават
душевния му комфорт и които не биха били претърпени, ако разглежданото наказание
не бе му наложено. Само по себе си провеждането на такова производство и
неговият заключителен акт, представлява накърняване на персонални интереси на
съответния държавен служител и е в състояние да причини неимуществени вреди,
изразяващи се в посочените по-горе негативни изживявания, а евентуално засягане
и на доброто му име в обществото. Несъмнена причина за притеснения представлява
и осъзнатата необходимост от водене на последващи съдебни спорове с цел
евентуална отмяна на наложеното дисциплинарно наказание. От изслушаните
свидетелски показания, които съдът кредитира като обективни и кореспондиращи
си, се удостовери, че П. е бил видимо напрегнат и обезпокоен непосредствено
след обявяването на дисциплинарното му наказание, като впоследствие е станал
потиснат и затворен. По делото се доказа, че за ищеца са настъпили
неимуществени вреди от неправомерно наложеното му дисциплинарно наказание, изразяващи
се в безпокойство, притеснение, напрежение, като не се установява същите да са
настъпили по вина на П.. По тези съображения съдът приема иска за неимуществени
вреди за доказан по основание.
Следва да се вземе под внимание, че
в разглеждания случай, от доказателствата по делото се установява, че ищецът
работи в обстановка на непрестанни проверки и са му налагани последователни
дисциплинарни наказания (включително “уволнение“ на 22.03.2022г.), което
несъмнено е увеличава негативните му преживявания и стрес. Също така от
установеното от безпротиворечивите свидетелски показания негативно отношение на
колегите на П., също представлява източник на безпокойство и дискомфорт. Това причинява
негативни преживявания за ищеца на работното му място, както и до социално
ограничение, които не биха били претърпени, ако това наказание не беше
наложено.
При това положение, настоящият
състав на съда приема за доказани всички елементи от отговорността на държавата
по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
Съдът намира, че от
доказателствата по делото не се установява влошаване на здравословното състояние
на П., което да е непосредствен резултат от процесното наказание. Наличието на
здравословни проблеми, свързани със световъртеж от централен произход (за което
постъпва в болница) и с хипертонично сърце не се спори. От снетата по данни на
пациента анамнеза при постъпване в болницата (10.11.2021г.) е посочено, че до
преди 14 дни лицето е лекувано от Ковид – 19, в част от представените по делото
амбулаторни листи (от дати 09.02.2022г. и 14.02.2022г.) като придружаващо
заболяване е посочено “прясно скъсване на мениска“ , т.е. не може да се направи
обоснован извод, че влошеното здравословно състояние е следствие на
незаконосъобразния административен акт, а не на придружаващите болести, които
ицещът е имал през процесния период. Действително, в показанията си свидетелите
Д. и Т. сочат, че ищецът се е оплаквал от повишено кръвно налягане и е започнал
прием на лекарства, но няма обективни данни възникването на заболяванията да са
пряка и непосредствена последица от издаването на заповедта за дисциплинарно
наказание, а наличието на евентуални такива и пряка връзка между тях и отменения
акт, следва да се докаже във всеки конкретен случай. Тъй като се касае за
развитие на болестен процес и възможните причини за това, за доказването на
посочените обстоятелства притежаването на специални знания е задължително, а по
делото не бе поискано назначаването на съдебно-медицинска експертиза. По тези
съображения съдът намира твърденията за претърпени болки и обвързаността им с
издаването на незаконосъобразната заповед за недоказани.
Предвид гореизложеното,
настоящият състав на съда намира, че справедлив по смисъла на чл.52 от ЗЗД
размер на претендираните неимуществени вреди, се явява такъв от 500,00 (петстотин)
лева, поради което предявеният иск за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди следва да се уважи в посочения размер, а в станалата му
част до пълния предявен размер от 2 500,00 (две хиляди и петстотин) лева -
да се отхвърли като неоснователен.
А предвид частичната
основателност на главния иск, основателен се явява и акцесорният иск за присъждане
на законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на
исковата молба (22.07.2022г.) до окончателното ѝ изплащане.
С оглед очерталия се изход на
делото, направеното искане за присъждане на разноски в полза на ищеца е
основателно и такива следва да му бъдат присъдени, до размера, в който са
доказано направени или в размер на 10,00 лева, заплатена държавна такса за образуваното
съдебно производство (лист 35). В полза на ищеца следва да бъдат присъдени и
направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно на
уважената част от иска, а предвид изрично заявеното възражение за прекомерност
на заплатеното адвокатско възнаграждение, съдът съобрази следното:
Според чл.78, ал.5 от Гражданския
процесуален кодекс (ГПК), във връзка с чл.144 от АПК, ако заплатеното от
страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна
и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да
присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от
минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата (ЗАдв).
Според чл.36, ал.2 от ЗАдв, размерът на възнаграждението се определя в договор
между адвоката и клиента; размерът на възнаграждението трябва да бъде
справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на
Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа, каквато се явява
Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения (Наредба №1/09.07.2004г.). Съгласно установеното от нормата на
чл.7, ал.1, т.2 от Наредба №1/09.07.2004г., за процесуално представителство,
защита и съдействие по дела с определен материален интерес за една инстанция
минималното адвокатско възнаграждение при интерес от 1 000,00 до
10 000,00 лева е 400,00 лева плюс 10% за горницата над 1 000,00 лева
или 550,00 лева в случая (400,00 лева + 10% от 1 500,00 лева).
Според точка 3. от Тълкувателно
решение №6 от 6.11.2013г. на ВКС по тълк. д. №6/2012г., ОСГТК, докладчик
съдиите Елеонора Чаначева и Албена Бонева, при намаляване на подлежащо на
присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл.78,
ал.5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в §2 от Наредба №1/09.07.2004г.
(отменена разпоредба) ограничение и е свободен да намали възнаграждението до
предвидения в същата наредба минимален размер.
По Договор за правна защита и
съдействие с №327 от 15.07.2022г. (лист 36) на адвокат Б.К. е заплатено
възнаграждение в размер от 1 000,00 лева.
При това положение и с оглед на
действителната правна и фактическа сложност на делото и извършените процесуални
действия, настоящият състав на съда намира, че заплатеното адвокатско
възнаграждение е прекомерно и такова следва да се присъди на ищеца, съразмерно
на уважената част от иска (1/5-та част) върху минималното адвокатско възнаграждение
(550,00 лева), или в размер на 110,00 лева.
В полза на ответната
администрация следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, съразмерно
на отхвърлената част от иска (4/5-ти части), върху размер, определен съгласно
чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП), респективно по реда на чл.25, ал.1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ (НЗПП), или в размер на 80,00 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Столична дирекция на
вътрешните работи да заплати на В.В.П., ЕГН **********, сумата от 500,00
(петстотин) лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от подаване на исковата
молба (22.07.2022г.) до окончателното ѝ изплащане, които вреди са
следствие от отменен незаконосъобразен административен акт- Заповед №513з-9084
от 19.10.2021г. на директора на Столична дирекция на вътрешните работи, с която
на ищеца П. е наложено дисциплинарно наказание “порицание“ за срок от 6 (шест)
месеца.
ОТХВЪРЛЯ иска на В.В.П., ЕГН **********,
против Столична дирекция на вътрешните работи за сумата над 500,00 (петстотин)
лева до пълния предявен размер на иска от 2 500,00 (две хиляди и
петстотин) лева.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните
работи да заплати на В.В.П., ЕГН **********, сумата от 10,00 (десет) лева,
представляваща заплатена държавна такса за образуваното съдебно производство;
както и сумата от 110,00 (сто и десет) лева, представляваща заплатено
адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част от иска.
ОСЪЖДА В.В.П., ЕГН **********, да
заплати на Столична дирекция на вътрешните работи сумата от 80,00 (осемдесет)
лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената
част от иска.
Решението може да бъде обжалвано
от страните и протестирано от Окръжна прокуратура- Пловдив пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.
Адм. съдия:/п/.........................
/Н.Бекиров/