Р Е
Ш Е Н
И Е № 592
гр.Видин, 02.12.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Видински районен съд гражданска колегия в
публично заседание на тридесети октомври през две хиляди и деветнадесета година , в
състав:
Председател:Нина Николова
при секретаря М.Петкова
като разгледа
докладваното от съдията
Николова гр.дело № 1434 по описа
за 2019г.,и за да се произнесе взе
предвид следното:
Искът е с правно основание чл.124 ГПК.
Подадена е искова молба от „СОРТОВИ
СЕМЕНА И ПОСАДЪЧЕН МАТЕРИАЛ“ ЕООД от гр.Видин срещу Община Видин, в
която е предявен отрицателен установителен иск за
факта, че не дължи сумата от 147.60 лева, представляваща публично общинско вземане за данък
върху МПС за периода 2007- 2011 година и 69.60
лева обезщетение за забавено плащане на главницата, за които на основание Акт за установяване на задължения
по чл.107, ал.3 ДОПК №0773-1/07.08.2017г. на Публичен изпълнител – Община Видин е
образувано изпълнително дело № 20188980401996 по описа на ЧСИ Стефан Нинов, с
район на действие ОС Видин, и ищецът е поканен да изпълни доброволно
задължението.
Излага се, че вземанията са погасени
поради изтекла давност, съгласно чл.171 и чл.173 ДОПК.
Исковата молба, заедно с
приложенията, на основание чл.131, ал.1 ГПК е
изпратена на ответника, който в срока по същия текст е
подал отговор. Излага се от ответника, че искът е неоснователен, че с образуване
на производството по установяване на задълженията течението на давността е
спряно, че с издаване на акта за установяване на публичното задължение е
прекъснато течението на давността. Сочи се, че длъжникът не се е позовал на
изтеклата давност в административното производство. Моли да бъде отхвърлен
иска, в условия на алтернативност се иска намаляване
на разноски.
Събрани са писмени и гласни доказателства.
Видинският районен
съд, като взе предвид постъпилата искова молба, отговора на същата, и
съобразявайки представените по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Не се спори между страните, че с Акт за
установяване на задължения по чл.107, ал.3 ДОПК №0773-1/07.08.2017г., в сила от
02.01.2018г., издаден от
Главен специалист „Публичен изпълнител“ оправомощен
със Заповед №РД-02-11-458/05.05.2016г., са установени задължения на
ищеца за местен данък върху МПС за периода 2007- 2011 година, което е в общ
размер 147.60 лева, върху което е начислено и обезщетение за забавено плащане в
общ размер 69.60 лева. Въз основа на същия акт е образувано
изпълнително дело № 20188980401996 по описа на ЧСИ Стефан Нинов, с район на
действие ОС Видин, и ищецът е поканен да изпълни доброволно задължението.
Съгласно чл.171, ал.1 ДОПК, публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок.
Задължението за данък за 2007г. е следвало да бъде заплатено
до 31.12.2007г., като от 01.01.2008г. е започнала да тече погасителна давност,
и е изтекла на 02.01.2013г., за 2008г. е изтекла на 02.01.2014, за 2009- на 02.01.2015г., за 2010г.- на 02.01.2016г., и за
2011г.- на 02.01.2017г.
Съгласно чл.172,ал.2 ДОПК Давността се прекъсва с издаването на акта за установяване на публичното вземане или с предприемането на действия по принудително изпълнение. Ако актът за установяване бъде отменен, давността не се смята прекъсната. Видно е, че в настоящия случай давността не е прекъсната, тъй като е изтекла преди издаването на акта за установяване на публичното вземане на 07.08.2017г.
В чл.172, ал.1 ДОПК са лимитирани хипотезите
, в които давността спира, но в производството не са събрани
доказателства за датата на започване на производството по установяване на публичното
вземане, за да се установи спиране на
основание чл.172, ал.1, т.1 ДОПК, каквото възражение е
направено от оттветника. При така изяснените факти и обстоятелства, съдът намира
искът за
доказан в основанието си.
Погасяването на едно вземане по
давност не преустановява неговото съществуване, а го превръща в естествено
право, по аргумент от чл.118 ЗЗД, съгласно
който кредиторът не дължи връщане на вземане, платено от длъжника след
изтичане на давностния срок, дори последният да не е
знаел за това. Искът по чл.124, ал.1 ГПК може да бъде
предявен за установяване съществуването или – както в случая – несъществуването
на едно право, когато ищецът има интерес от това. Възражението
за изтекла погасителна давност е от категорията на правопогасяващите
възражения, чиито ефект е да парират притезателното
право, което насрещната страна претендира. Когато съдът уважи предявено
възражение за давност, притезанието бива отречено с
влязло в сила решение, макар самото материално право да не се погасява с оглед
чл.118 ЗЗД. Същевременно, всяко право, което може да бъде
заявено с възражение, още повече може да бъде предявено с иск (така Решение № 76 от
7.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 391/2012 г., IV г. о., ГК, постановено по реда на чл.290 ГПК). Редът, по който длъжникът се защитава, зависи от неговия собствен избор.
По аргумент от мотивите към т. 2 от Тълкувателно решение № 8/2012г. на ОСГК на
ВКС, диспозитивното начало в гражданския процес се
проявява в това, че участникът в правен спор сам определя кога, доколко и какъв
обем защита да търси. Правният интерес от решаване на правния спор винаги
произтича от конкретните обстоятелства, в които спорът се изразява, и чрез които
всеки от спорещите твърди, че се засяга правната му сфера. Не съществува
законова пречка длъжникът да поеме инициативата в процеса, като предяви
отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК,
позовавайки се на изтеклия давностен срок по
отношение на вземането, като по този начин препятства възможността на ищеца да
го претендира в бъдеще. В този случай предмет на отрицателния установителен иск не е установяване липсата на материално
право изобщо, а липсата на притезание, насочено срещу
длъжника-ищец, което дори в случая е реализирано, с оглед образуваното
изпълнително производство.
В допълнение към горното следва да
се отбележи, че предявяването на възражение за изтекъл давностен
срок чрез отрицателен установителен иск е предвидено
в действащия граждански процесуален кодекс – по реда на чл.439 ГПК. Посочената разпоредба предвижда защита на длъжника срещу провеждането
против него принудително изпълнение, чрез предявяване на възражения по исков
ред с отрицателен установителен иск. Такива искове,
основани на възражения за давност, са разгледани по реда на чл. 439 ГПК в Решение № 325 от 13.01.2016 г. на
ВКС по гр. д. № 2783/2015 г., III г. о., ГК; Решение № 451
от 29.03.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2306/2015 г., IV г. о., ГК,
постановени по чл. 290 ГПК и др., а по реда на чл. 254 ГПК
(отм.) в Решение № 94 от 27.07.2010 г. на
ВКС по т. д. № 943/2009 г., I т. о., ТК, Решение № 41 от
22.04.2010 г. на ВКС по т. д. № 575/2009 г., II т. о., ТК, и др.
По отношение на възражението за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, се установява, че е уговорено и платено в брой
такова, в размер 300.00 лева, съгласно ДПЗС от 22.05.2019г. , при размер на
минималното предвидено адвокатско възнаграждение по чл.7,
ал. 2, т.1 от Наредба №1/09.07.2004г.за минималните
размери на адвокатските възнаграждения
300.00 лева. Платеното възнаграждение е в минималния предвиден размер. С оглед
горното съдът намира, че следва да бъде уважено възражението за прекомерност на
адвокатското възнаграждение.
С оглед изхода на делото, и на основание чл.78,
ал.1 ГПК, ответникът следва да понесе направените в исковото производство
разноски от ищеца, за които е представен списък на разноските - 50.00
лева ДТ и адвокатско възнаграждение –
300.00 лева.
Воден
от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Община Видин , с адрес гр.Видин, пл.Бдинци №2, ЕИК000159508 липсата на вземане на Община Видин , с адрес гр.Видин, пл.Бдинци №2, ЕИК000159508 към „СОРТОВИ СЕМЕНА И ПОСАДЪЧЕН
МАТЕРИАЛ“ ЕООД , ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.Видин ,
ул.Ал.Стамболийски 18, в размер на 147.60 лева, представляваща публично общинско вземане за данък върху МПС
за периода 2007- 2011 година и 69.60
лева обезщетение за забавено плащане на главницата, считано от падежа на всяко
вземане до 07.08.2017г..
ОСЪЖДА
Община Видин , с адрес гр.Видин, пл.Бдинци №2, ЕИК000159508 да заплати на „СОРТОВИ СЕМЕНА И
ПОСАДЪЧЕН МАТЕРИАЛ“ ЕООД , ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление гр.Видин , ул.Ал.Стамболийски 18,
разноски в производството в размери 50.00 лева ДТ и адвокатско възнаграждение 300.00 лева.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението до страните пред ВОС по
реда на въззивното обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: