Решение по дело №1434/2019 на Районен съд - Видин

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 592

гр.Видин, 02.12.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Видински      районен         съд               гражданска колегия  в 

публично  заседание на  тридесети октомври  през две хиляди и деветнадесета година , в състав:

                                                                   Председател:Нина Николова

 

при секретаря  М.Петкова като разгледа  докладваното от съдията  Николова  гр.дело № 1434 по описа за 2019г.,и за да  се произнесе взе предвид следното:

            Искът е с правно основание  чл.124 ГПК.

Подадена е искова молба от „СОРТОВИ СЕМЕНА И ПОСАДЪЧЕН МАТЕРИАЛ“ ЕООД  от гр.Видин срещу Община Видин, в която е предявен отрицателен установителен иск за факта, че не дължи сумата от 147.60 лева, представляваща  публично общинско вземане за данък върху МПС за периода 2007- 2011 година и 69.60 лева обезщетение за забавено плащане на главницата, за които  на основание Акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 ДОПК №0773-1/07.08.2017г. на  Публичен изпълнител – Община Видин е образувано изпълнително дело № 20188980401996 по описа на ЧСИ Стефан Нинов, с район на действие ОС Видин, и ищецът е поканен да изпълни доброволно задължението. 

Излага се, че вземанията са погасени поради изтекла давност, съгласно чл.171 и чл.173 ДОПК.

Исковата молба, заедно с приложенията, на основание чл.131, ал.1 ГПК е изпратена на ответника, който в срока по същия текст   е  подал отговор. Излага се от ответника, че  искът е неоснователен, че с образуване на производството по установяване на задълженията течението на давността е спряно, че с издаване на акта за установяване на публичното задължение е прекъснато течението на давността. Сочи се, че длъжникът не се е позовал на изтеклата давност в административното производство. Моли да бъде отхвърлен иска, в условия на алтернативност се иска намаляване на разноски.

               Събрани са писмени и гласни доказателства.

   Видинският районен съд, като взе предвид постъпилата искова молба, отговора на същата, и съобразявайки представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Не се спори между страните, че  с Акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 ДОПК №0773-1/07.08.2017г., в сила от 02.01.2018г., издаден от  Главен специалист „Публичен изпълнител“ оправомощен със Заповед №РД-02-11-458/05.05.2016г., са установени задължения на ищеца  за местен данък върху МПС за периода 2007- 2011 година, което е в общ размер 147.60 лева, върху което е начислено и обезщетение за забавено плащане в общ размер 69.60 лева.   Въз основа на същия акт е образувано изпълнително дело № 20188980401996 по описа на ЧСИ Стефан Нинов, с район на действие ОС Видин, и ищецът е поканен да изпълни доброволно задължението. 

 

 

 

 

 

Съгласно чл.171, ал.1 ДОПК, публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок.

Задължението за данък за 2007г. е следвало да бъде заплатено до 31.12.2007г., като от 01.01.2008г. е започнала да тече погасителна давност, и е изтекла на 02.01.2013г., за 2008г. е изтекла на 02.01.2014, за 2009- на 02.01.2015г., за 2010г.- на 02.01.2016г., и за 2011г.- на 02.01.2017г.

Съгласно чл.172,ал.2 ДОПК Давността се прекъсва с издаването на акта за установяване на публичното вземане или с предприемането на действия по принудително изпълнение. Ако актът за установяване бъде отменен, давността не се смята прекъсната. Видно е, че в настоящия случай давността не е  прекъсната, тъй като е изтекла преди издаването на акта за установяване на публичното вземане на 07.08.2017г.

В чл.172, ал.1 ДОПК са лимитирани хипотезите , в които давността спира, но в производството не са събрани доказателства за датата на започване на производството по установяване на публичното вземане, за да  се установи спиране на основание чл.172, ал.1, т.1 ДОПК, каквото възражение е направено от оттветника.   При така изяснените факти и обстоятелства, съдът намира искът за доказан в основанието си.

Погасяването на едно вземане по давност не преустановява неговото съществуване, а го превръща в естествено право, по аргумент от чл.118 ЗЗД, съгласно който кредиторът не дължи връщане на вземане, платено от длъжника след изтичане на давностния срок, дори последният да не е знаел за това. Искът по чл.124, ал.1 ГПК може да бъде предявен за установяване съществуването или – както в случая – несъществуването на едно право, когато ищецът има интерес от това.   Възражението за изтекла погасителна давност е от категорията на правопогасяващите възражения, чиито ефект е да парират притезателното право, което насрещната страна претендира. Когато съдът уважи предявено възражение за давност, притезанието бива отречено с влязло в сила решение, макар самото материално право да не се погасява с оглед чл.118 ЗЗД. Същевременно, всяко право, което може да бъде заявено с възражение, още повече може да бъде предявено с иск (така Решение № 76 от 7.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 391/2012 г., IV г. о., ГК, постановено по реда на чл.290 ГПК). Редът, по който длъжникът се защитава, зависи от неговия собствен избор. По аргумент от мотивите към т. 2 от Тълкувателно решение № 8/2012г. на ОСГК на ВКС, диспозитивното начало в гражданския процес се проявява в това, че участникът в правен спор сам определя кога, доколко и какъв обем защита да търси. Правният интерес от решаване на правния спор винаги произтича от конкретните обстоятелства, в които спорът се изразява, и чрез които всеки от спорещите твърди, че се засяга правната му сфера.   Не съществува законова пречка длъжникът да поеме инициативата в процеса, като предяви отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК, позовавайки се на изтеклия давностен срок по отношение на вземането, като по този начин препятства възможността на ищеца да го претендира в бъдеще. В този случай предмет на отрицателния установителен иск не е установяване липсата на материално право изобщо, а липсата на притезание, насочено срещу длъжника-ищец, което дори в случая е реализирано, с оглед образуваното изпълнително производство.

В допълнение към горното следва да се отбележи, че предявяването на възражение за изтекъл давностен срок чрез отрицателен установителен иск е предвидено в действащия граждански процесуален кодекс – по реда на чл.439 ГПК. Посочената разпоредба предвижда  защита на длъжника срещу провеждането против него принудително изпълнение, чрез предявяване на възражения по исков ред с отрицателен установителен иск. Такива искове, основани на възражения за давност, са разгледани по реда на чл. 439 ГПК в Решение № 325 от 13.01.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2783/2015 г., III г. о., ГК; Решение № 451 от 29.03.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2306/2015 г., IV г. о., ГК, постановени по чл. 290 ГПК и др., а по реда на чл. 254 ГПК (отм.) в Решение № 94 от 27.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 943/2009 г., I т. о., ТК, Решение № 41 от 22.04.2010 г. на ВКС по т. д. № 575/2009 г., II т. о., ТК, и др.  

По отношение на възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, се установява, че е уговорено и платено в брой такова, в размер 300.00 лева, съгласно ДПЗС от 22.05.2019г. , при размер на минималното предвидено адвокатско възнаграждение по чл.7, ал. 2, т.1 от Наредба №1/09.07.2004г.за минималните размери на адвокатските възнаграждения   300.00 лева. Платеното възнаграждение е  в минималния предвиден размер. С оглед горното съдът намира, че следва да бъде уважено възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

С оглед изхода на делото, и на основание чл.78, ал.1 ГПК, ответникът следва да понесе направените в исковото производство разноски от ищеца, за които е представен списък на разноските  -  50.00 лева ДТ  и адвокатско възнаграждение – 300.00 лева.

               Воден от горното, Съдът

 

                                                                     Р  Е  Ш  И:

 

   ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на  Община Видин , с адрес гр.Видин, пл.Бдинци №2, ЕИК000159508 липсата на вземане на   Община Видин , с адрес гр.Видин, пл.Бдинци №2, ЕИК000159508 към „СОРТОВИ СЕМЕНА И ПОСАДЪЧЕН МАТЕРИАЛ“ ЕООД , ЕИК ********* със седалище и адрес на управление  гр.Видин , ул.Ал.Стамболийски 18, в размер на 147.60 лева, представляваща  публично общинско вземане за данък върху МПС за периода 2007- 2011 година и 69.60 лева обезщетение за забавено плащане на главницата, считано от падежа на всяко вземане до 07.08.2017г..

ОСЪЖДА Община Видин , с адрес гр.Видин, пл.Бдинци №2, ЕИК000159508 да заплати на „СОРТОВИ СЕМЕНА И ПОСАДЪЧЕН МАТЕРИАЛ“ ЕООД , ЕИК ********* със седалище и адрес на управление  гр.Видин , ул.Ал.Стамболийски 18, разноски в производството в размери  50.00 лева ДТ  и адвокатско възнаграждение   300.00 лева.  

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението до страните пред ВОС по реда на въззивното обжалване.

 

               РАЙОНЕН СЪДИЯ: