№ 178
гр. Велико Търново, 31.05.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи май през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ
ИСКРА ПЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от ИСКРА ПЕНЧЕВА Въззивно частно
търговско дело № 20224001000118 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е въззивна частна жалба от „Топлофикация Русе“ АД против
Определение № 28/ 03.02.2022 г. по Т.д. № 345/ 2021 г. по описа на ОС – Русе, с което
на основание чл.130 ГПК съдът е върнал подадената от дружеството против „Алпик
Енержи“ АД Република Чехия искова молба и е прекратил производството по делото
като процесуално недопустимо. Съдът приел, че не е международно компетентен да
разгледа предявения иск за недължимост на плащане по Гаранция от 27.05.2021 г., като
незаконосъобразно отрекъл процесуалната възможност той да се произнесе
инцидентно по въпроса за нищожността на съдържащата се в процесната гаранция
клауза за избор на съд. Съдът следвало да обсъди изложените доводи за нищожност и
да прецени дали клаузата представлява валидно пророгационно споразумение по
смисъла на чл.25 от Регламент ЕС № 1215/ 2012, което съдът не сторил. Съдът
допуснал процесуално нарушение, приемайки, че предвид невъзможността да се
произнесе по въпроса за нищожността, производството по иска е процесуално
недопустимо. Това било в противоречие с Регламента, който създавал задължение на
сезирания съд да се счита компетентен винаги, когато ответникът има местоживеене на
територията на държава-членка и този ответник се яви по делото без да оспори
компетентността на съда. В този смисъл било недопустимо прекратяване на делото
преди да бъде получено становището – отговора на ответника и съдът лишавал
страните по спора от възможността да се ползват от правилата за мълчаливата
пророгация и по взаимно съгласие да учредят компетентност в полза на българския съд
дори и последният да не е компетентен на някое от обективните основания, предвидени
в Регламента. Едва при оспорване на компетентността съдът щял да бъде задължен
1
служебно да прецени действителността на клаузата за избор на съд, както и дали не е
налице друго основание за международна компетентност, а такава в случая е налице по
чл.7 § 1 б.“а“ от Регламента. Излага съображения в подкрепа на становището си за
международна компетентност на българския съд на соченото основание. Неправилно и
в противоречие със съдебната практика съдът обосновал акта си и с второ основание за
недопустимост на иска – с липса на правен интерес. Искът за недължимост на парична
сума винаги бил скрепен с правен интерес, когато ищецът оспорва да дължи на
кредитор, който твърди, че има вземане от него и претендира плащането му. Като
основание за недължимост на сумата дружеството навело довод за нищожност на
сключената гаранция и нямало пречка това да стане чрез възражение, а не чрез
инцидентен установителен иск. Моли обжалваното определение да бъде отменено.
Съдът констатира следното:
ОС – Русе е сезиран с иск от „Топлофикация Русе“ АД за приемане за
установено, че дружеството не дължи на „Алпик Енержи“ АД – европейско
акционерно дружество със седалище в гр. Прага, Република Чехия, сумата 5 000 000
евро по Гаранция от 27.05.2021 г., издадена в гр. Русе. Основава претенцията си на
твърдения, че издадената гаранция е нищожна поради противоречие със закона, поради
неспазване на предписаната от закона форма и липса на основание, при което в негова
тежест не било налице задължение за плащане. Отделно излага, че не са се
осъществили елементи от фактическия състав за възникване на такова задължение, а
именно – липсвал предхождащ административен акт – решение на КЕВР по реда на
чл.21 т.23 ЗЕ и решение на СД на дружеството за поемане на такъв дълг. Към исковата
молба е приложена процесната Гаранция, съгласно която „Топлофикация Русе“ АД
безусловно и неотменимо се задължава да заплати на „Алпик Енержи“ АД при първо
писмено искане всяка сума, дължима от „Гранд Енерджи Дистрибюшън“ ЕООД гр.
София по посочени в Гаранцията сключени с „Алпик Енержи“ АД договори до размер
на сумата 5 000 000 евро. В документа е посочено, че гаранцията се регламентира от
законодателството на Австрия и всеки спор, който произтича от или във връзка с нея,
следва да бъде разрешен изключително от компетентните съдилища за разрешаване на
търговски спорове в първи окръг на Виена, Австрия. Приложено е и искане за плащане
по Гаранцията, отправено на 29.11.2021 г., към което е представен и списък на
просрочените от „Гранд Енерджи Дистрибюшън“ ЕООД фактури. За да постанови
обжалваното определение, ОС – Русе е приел, че не е компетентен да се произнесе по
валидността на издадената Гаранция, която е преюдициално правоотношение за иска,
но дори да се приемело, че е компетентен, то за ищеца липсвал правен интерес от
отрицателния установителен иск за недължимост на сумата. Изложил е, че този иск
като субсидиарна форма на защита е допустим само когато не съществува друг ред за
защита на спорното право, а в случая ищецът разполагал с иск за прогласяване на
нищожност на гаранцията, какъвто не бил предявен.
2
При така изяснената фактическа обстановка, ВТАС намира следното:
Първото съображение на ОС – Русе за липса на правен интерес от предявения
отрицателен установителен иск е несъстоятелно. Правният интерес е абсолютна
процесуална предпоставка за допустимост на иска, за която съдът следи служебно. Той
се извежда от твърденията на ищеца и е винаги налице, когато последният очертава
правен спор с лицето, което се сочи като ответник. При възникнал правен спор, всяка
от спорещите страни може да упражни правото си на иск, като поиска от съда да ги
обвърже с решение, установяващо действителното правно положение между тях.
Правният интерес на „Топлофикация Русе“ АД произтича от твърдението на
дружеството, че „Алпик Енержи“ АД се легитимита като кредитор спрямо него и
претендира вземане, което според „Топлофикация Русе“ АД не съществува и не следва
да бъде удовлетворено. Отказът на „Топлофикация Русе“ АД да удовлетвори „Алпик
Енержи“ АД същевременно е повод за това дружество да предяви осъдителен иск за
вземането си. Правният интерес в случая е очевиден и не следва да се доказва.
Второто съображение също не се споделя от въззивния съд. При търговски
спорове с международен елемент в рамките на ЕС, какъвто безспорно е настоящият,
правилата, които следва да се съобразяват са тези, предвидени в Регламент (ЕС) №
1215/2012 относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни
решения по граждански и търговски дела /т.нар. Регламент Брюксел Ia/. Основният
принцип, залегнал в Регламентa е, че искът следва да бъде заведен в държавата по
местоживеене на ответника, което отнесено към търговските дружества означава в
държавата по тяхното седалище, централно управление или основно място на
търговска дейност. В същото време в Регламента са уредени няколко основания за
международна компетентност, при които местоживеенето е ирелевантно, като всяко
отделно основание намира приложение при наличието на точно определени за него
предпоставки. В чл.24 са уредени хипотезите на изключителна компетентност на съд
на държава-членка и ако друг съд бъде сезиран със спор, попадащ в изчерпателно
изброените, той съгласно чл.27 е длъжен служебно да се обяви за некомпетентен и да
прекрати делото. Извън хипотезите на изключителна компетентност чл.26 от
Регламента позволява при предвидените в него предпоставки да се стигне до така
нареченото мълчаливо учредяване на компетентност на некомпетентен съд. Съгласно
цитираната разпоредба извън компетентността, която произтича от други разпоредби
на Регламента, компетентен е този съд на държава-членка, пред който се яви
ответникът, освен когато явяването му е, за да оспори компетентността на съда. Това
правило намира приложение дори при постигнато между страните споразумение за
избор на чужд съд по чл.25, което има изключителен характер. Мълчаливото
учредяване на международна компетентност изисква от ответника да се яви по делото и
да започне да се защитава, целейки да постигне отхвърляне на иска. От съображения за
процесуална икономия възражението за некомпетентност трябва да се направи в
3
определени времеви граници, които Регламентът не посочва изрично, но според
практиката на съда на ЕС оспорването не може да се релевира от ответника след
извършването на такова действие, което според процесуалното право на сезирания съд
се счита за начало на защитата му. Според българското процесуално право началото на
защитата на ответника започва с отговора на исковата молба, при което изтичането на
срока за отговор на исковата молба е крайният момент, в който ответникът може да
направи своето възражение за липса на международна компетентност. Едва след
възникване на процесуалното правоотношение между съда и ответника и изтичане на
срока за отговор съдът ще може да извърши преценка дали е компетентен да разгледа
правния спор, с който е сезиран. Процесуалните му действия са обусловени от
процесуалното поведение на ответника: ако ответникът оспори компетентността му,
съдът следва да прецени основателността на възражението; ако не я оспори, съдът
следва да приеме иска за разглеждане; ако ответникът не заеме становище по
компетентността на съда и не се яви, чл.26 не може да се приложи и съдът е длъжен
служебно да провери дали е международно компетентен по правилата на Регламента,
което изисква да прецени и дали между страните е налице споразумение за избор на
чужд съд. Ако формира извод, че не разполага с международна компетентност, той
следва да прекрати делото, защото ако се произнесе по спора постановено решение ще
е недопустимо.
В настоящия казус предявеният от „Топлофикация Русе“ АД иск не попада в
споровете, за които чл.24 предвижда изключителна компетентност, поради което съдът
не може служебно, в момента на сезирането си, да се произнесе относно
компетентността си. ОС – Русе не е дал възможност на ответната страна да заеме
становище относно международната компетентност на съда, уведомявайки го за
предявения срещу него иск с връчване на препис от исковата молба и даване на
указания за правото на писмен отговор в законовия срок. Той преждевременно е приел,
че не е международно компетентен да разгледа иска, с който е сезиран, и е прекратил
производството пред себе си като процесуално недопустимо, при което е постановил
незаконосъобразно определение. Частната жалба срещу него се явява основателна и
следва да бъде уважена, като определението бъде отменено и делото върнато на съда за
продължаване на процесуалните действия по него.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 28/ 03.02.2022 г. по Т.д. № 345/ 2021 г. по описа на
ОС – Русе.
ВРЪЩА делото на ОС – Русе за продължаване на процесуалните действия по
4
него.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5