Решение по дело №3929/2021 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 853
Дата: 27 юли 2022 г.
Съдия: Ани Харизанова
Дело: 20215220103929
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 853
гр. П., 27.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ани Харизанова
при участието на секретаря Наталия Димитрова
като разгледа докладваното от Ани Харизанова Гражданско дело №
20215220103929 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба от Национален
осигурителен институт, ЕИК **** с адрес град С., бул.“А. С.“№62-64, представлявано от
управителя И. И. срещу Т. Й. Ю. с ЕГН ********** от село М. К. , ул.“105-та“№8 и „ГРГ Е.
“ЕООД с ЕИК ***** със седалище и адрес на управление град П., ул.“З. Ч.“№11, ет.1 ап.2, в
обстоятелствената част на която се твърди, че първият ответник-т Т.Ю. е подала заявление
вх.№344 от 05.02.2021г до дирекция“Бюро по труда“гр.П. за отпускане на парично
обезщетение за безработица на основание чл.54а от КСО като е декларирала, че трудовото и
правоотношение с втория ответник е прекратено , считано от 31.01.2021г. на основание
чл.328, ал.1т.3 от КТ. Твърди се, че в резултат на извършени проверки от различни
административни органи – ТП на НОИ-П., ТД на НАП-Пловдив, Дирекция „Инспекция по
труда“-П. е било установено, че ответното дружество „ГРГ Е.“ЕООД неколкократно е
сменяло адреса си на управление като на адреса на управление в град Бургас същото е
непознато и там се намира обект на друго търговско дружество. Считано от 20.03.2020г
едноличен собственик на капитала и управител на „ГРГ Е.“ЕООД е Д. П. Б., който
притежава или управлява около 36 търговски дружества и същият не е съдействал на
административния орган за извършване на проверка като не е представил изисканите му
документи и не е осигурил явяването на лицата, наети по трудово правоотношение , за
изясняване на обстоятелствата, свързани с трудовата им дейност в дружеството. С
твърденията , че седалището е на друго място и че цялата документация е в град П., чрез
неколкократната смяна на седалище и адреса на управление, чрез непредставянето на
каквито и да било документи на контролните органи , ответното дружество в качеството на
осигурител е възпрепятствал проверките. Твърди се, че липсват данни за подавани от
1
ответното дружество годишни данъчни декларации по чл.92 от ЗКПО за финансовите 2018г
, 2019г. и за 2020г.В хода на проверката не били установени данни за реално осъществяване
на търговска/ стопанска дейност от „ГРГ Е.“ЕООД. Твърди се, че за периода 31.08.2016г до
30.09.2020г. ответното дружество не е извършвало дейност по смисъла на Търговския закон
, която да поражда необходимостта от назначаване на лица по трудови правоотношения,
както и че за същите не изпълнен състава на чл.10 от КСО и пар.1 ал.1,т.3 от ДР на КСО и
те не влизат в кръга на осигурените лица, за да ползват осигурителни права. На това
основание се твърди от ищеца, че сключването на трудов договор между ответниците е
единствено с цел ползване на осигурителни права / краткосрочни или дългосрочни/, поради
което противоречи на закона и го заобикаля.
Моли се съда да постанови решение, с което да се обяви за недействителен
сключения между ответниците трудов договор поради противоречие на закона и
заобикаляне на закона.Претендират се сторените по делото разноски.
В подкрепа та твърденията си ищецът ангажира доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК от ответника Т. Й. Ю., чрез пълномощника и, е подаден
писмен отговор , с който се оспорва предявения иск. Твърди, че е започнала работа по
сключен с ответното дружество трудов договор №36/17.05.2020г на длъжност“ общ
работник- бране на диворастящи растения и гъби на територията на ДГС П.. Твърди, че при
започване на работа и било представено уведомление по чл.62, ал.5 от КТ и длъжностна
характеристика. Конкретното и работно място било в планинските землища на села в област
П.: село Паталеница и местността“Добра вода“, в землището на село Дебръщица, където
изпълнявала основните си трудови задължения- бране на диворастящи гъби, трюфели и
горски плодове. Трудовите си задължения изпълнявала с колегите си А. А., Ф. А., Т. А., П.
Б., И. Г., Г. И., М. П. и др. Тъй като повече от колегите и живеят в град П. и село М. К. всяка
сутрин с организиран транспорт – обикновено лек автомобил на някой от колегите или
бусове на фурмата ,управлявани от шофьорите И. Г., Н. П. или Д. П. отивали на посоченото
от ръководството място. Работели в гората от рано сутринта. По време на кампанията са
работили по 7 дни в седмицата. Гъбите и труфелите беряли в касетки , които след това
сортирали и предавали на други купувачи. Твърди, че за цялото време, през което работела,
работодателят и заплатил договорената заплата . Така работила докато я съкратили със
заповед№71 от 31.01.2021г. Оспорват се твърденията на ищеца, че привидно е извършвала
трудова дейност . Оспорва твърдението, че работодателят и не е извършвал търговска
дейност . С отговора са направени доказателствени искания.
В срока по чл.131 от ГПК от ответника „ГРГ Е.“ЕООД , чрез пълномощника му, е
подаден писмен отговор, с който се изразява становище, че искът не допустим , но
неоснователен. Оспорват се твърдението ,че дружеството не е извършвало дейност по
смисъла на Търговския закон за периода 31.08.2016г до 30.09.2020г.Оспорва твърдението, че
ответното дружество не е подало годишна данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО за
финансовата 2020г . Оспорва твърдението, че причина за сключване на трудовия договор с
ответника Т.Й. Ю. е ползването на осигурителни права, както и че този договор е
2
недействителен, поради противоречие и заобикаляне на закона. Твърди се , че търговското
дружество е регистрирано по реда на ЗДДС и притежава фискално устройство, което е
регистрирано в приходната администрация под рег.№4412868. Твърди се, че от началото на
2020г дружеството извършва стопанска дейност – бране / добив и продажба на сурова/
прясна диворастяща гъба, бял и черен трюфел и горски плодове на територията на ТП ДГС
П. и в районите около селата Црънча, Паталеница, Баткун, Дебръщица и местността „Добра
вода“ като поддържа, че за целта на дружеството са издадени необходимите разрешителни
от МЗХГ. Твърди се, че дружеството притежава необходимите трудови, материални,
финансови и интелектуални ресурси за извършване на дейността.С оглед обема на работа
през 2020г са назначени около 85 работници на трудови договори , предимно като общи
работници , петима служители с висше образование, които да организират дейността, двама
от които мениджъри, трима професионални шофьори, кантарджия и осем работници, които
имат необходимата квалификация за работа и боравене с диворастящи гъби и били
преминали успешно курс в асоциацията на преработвателите на диворастящи гъби и горски
плодове в Република България.Твърди се, че добивът на диворастящи гъби започнал през
месец април 2020г като първата продукция била продадена през месец май 2020г. Твърди,
че с договор за наем от 20.04.2020г дружеството наело складова база и офис в землището на
село М. К., местност „Капаница“, където домували МПС-тата на фирмата, съхранявал се
празния амбалаж и инвентар и се изкупували сухи, пресни гъби и горски плодове. Твърди
се, че дружеството наело 10 броя МПС, от които три специализирани буса и един камион за
превоз на гъбите и горските плодове и шест леки автомобила за превоз на работниците и
служителите и е закупило собствен строителен фургон. Твърди, че за търсенето на
диворастяща гъба-трюфели, дружеството използвало седем специално обучени кучета, от
които три собствени и четири под наем.Твърди, че на 29.04.2021г. дружеството е подало
годишна данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО за финансовата 2020г. като оспорва
твърденията на ищеца, че същата се публикува в ТРРЮЛНЦ.Оспорва твърдението, че
управителят на дружеството е възпрепятствал извършването на проверка като не е
представил каквито и да било документи.Твърди, че такива са били представени, което се
установявало от констативен протокол от 06.11.2020г. Твърди се, че през 2020г дружеството
е извършвало търговска дейност по смисъла на ТЗ, която предвид обема и характера и
предполага наемане на лица по трудов договор, тоест трудова дейност реално е била
извършвана от работниците и те са подлежали на осигуряване , а дружеството в качеството
на работодател е начислявало и изплащало трудови възнаграждения на работниците и
служителите.Предвид съдържащото се в закона определение за осигурено лице счита, че за
действителността на трудовото правоотношение е достатъчно наличието на валидно
основание за пораждане на правоотношението и готовността на работника или служителя да
престира работната си сила срещу заплащане, които предпоставки в случай били налице.
Моли за отхвърляне на иска . Претендират се сторените по делото разноски. Сочи
доказателства.
В съдебно заседание ищцовата страна, чрез процесуалните си представители,
поддържа предявения иск. Подробни съображения по съществото на спора са развити в хода
3
на устните състезания чрез представените по делото писмени бележки.
В съдебно заседание ответникът Т. Й. Ю., чрез пълномощника си, поддържа
писмения отговор. Подробни съображения по съществото на спора са развити в хода на
устните състезания чрез представените по делото писмени бележки.
В съдебно заседание ответникът „ГРГ Е.“ЕООД , чрез пълномощника си, поддържа
писмения отговор. Подробни съображения по съществото на спора са развити в хода на
устните състезания чрез представените по делото писмени бележки.
Пазарджишкият районен съд след като се запозна с изложените в исковата молба
обстоятелства след като съобрази доводите на страните и след анализ на събраните по
делото доказателства поотделно и в съвкупност при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК
прие за установено следното от фактическа страна:
От представените от ответника Т.Ю. писмени доказателства се установява, че на
17.05.2020г между нея в качеството на работник и ответника „ГРГ Е.“ЕООД с ЕИК ***** в
качеството на работодател е сключен трудов договор №36, по силата на който ответникът
Ю. е назначена на длъжност „общ работник“ с код по НКПД:96220001 с място на работа
„територията на ДГС П.“- бране на диворастящи растения и гъби, на 8 часов работен ден , с
основно месечно трудово възнаграждение в размер на 1000лв. Трудовият договор е сключен
за неопределено време.На 17.05.2020 до НАП е изпратено уведомление по чл.62, ал.5 от
КТ. По делото е представена длъжността характеристика за длъжността „общ работник“ при
„ГРГ Е.“, подписана от ответника Ю., в която са описани основните трудови функции на
тази длъжности една от тях е именно -бране и добив диворастящи гъби, трюфели и горски
плодове на територията на ДГС –гр.П..Със заповед №71 от 31.01.2021г трудовото
правоотношение с ответника Ю. е прекратено, считано от 31.01.2021г. на основание чл.328,
ал.1,т. 3 от КТ- намаляване обема на работа. На 09.03.2021г е изпратено до НАП
уведомление по чл.62, ал.5 от КТ. На 05.02.2021г. ответникът Т.Ю. е подала до ТД на НОИ
заявление за отпускане/ изплащане на парично обезщетение за безработица.
От представените от ищеца писмени доказателства/ описани под № 4 до 21 в
доказателствената част на исковата молба , а именно заповеди, констативни протоколи,
писма , протоколи и декларации/ се установява, че със заповед №ЗР-5-12-
00799252/18.08.2020г на директора на ТП на основание чл.107 от КСО и е възложено
извършване на проверка по отношение на „ГРГ Е.“ЕООД във връзка разходите на държавно
обществено осигуряване. Установено е, че за периода от месец март до месец септември
2020г. този работодател не е внесъл към бюджета дължимите вноски за ДОО.
От представените с молба вх.№9954/16.05.2022г.,съдържаща се в том втори от
делото писмени доказателства – решения по жалби срещу ревизионни актове се установява,
че ТД на НАП Пловдив е извършвала насрещни проверки на дружествата, купували
продукция от „ГРГ Е.“ЕООД. Със същата молба са представени протоколи за добив на
количества продукция от работници на „ГРГ Е.“ЕООД за процесния период май 2020-
декември 2020г., които са проверени от вещото лице за нуждите на експертизата.
4
Във връзка с твърдението си, че е развивал търговска дейност през 2020г ответникът
„ГРГ Е.“ЕООД е представил доказателства, че е имал регистрирано фискално устройство от
18.05.2020г, респективно издадено от Министерството на земеделието граните и горите
позволително за ползване на недървесни горски продукти серия ЮЦДП №00308, издадено
на 22.04.2020г.и превозен билет серияА №01010, издаден също на 22.04.2020г от
Изпълнителна агенция по горите за транспортиране на гъби. Ответникът е представил
извадки от дневника си за продажби за исковия период и множество фактури, обезпечаващи
твърдението му че е извършил доставка на диворастящи гъби и на трюфели на различни
дружества , негови съконтрахенти.
Видно от удостоверение №75/05.06.2020г, издадено от Областна дирекция по
безопасност на храните-гр.П. пункт за изкупуване, находящ се в село М. К., община П.,
местност „Капаница“, собственост на “ГРГ Е.“ЕООД е включен в списъка на обектите за
изкупуване на диворастящи гъби и/ или горски плодове.Със заповед №94/03.06.2021г. на
директора на Областна дирекция по безопасност на граните –гр.П. е заличена от регистъра
по чл.24, ал.1 от Закона за храните регистрацията на обекта на „ГРГ Е.“ЕООД , а именно -
пункт за изкупуване, находящ се в село М. К., община П., местност „Капаница“.
За обезпечаване на твърдението си че, през 2020г е развивало конкретната търговска
дейност, посочена по-горе ответното дружество представи договори за наем от 20.04.2020г,
от 25.04.2020г, 23.04.2020г, 03.05.2020г, 01.05.2020г., от които е видно, че е наело на
складова база и офис в землището на село М. К.. Видно от договор за наем от 24.04.2020г
ответното дружество е наело и 11 броя МПС, 5 от които са товарни, между които специални-
хладилни, наемело е 4 броя кучета, специално обучени за търсене на диворастяща гъба-
трюфел. Закупило е още 4 кучета за целта.
Ответникът Т.Ю. бе изслушана по реда на чл.176 от ГПК и същата обясни, че от
17.05.2020г до 31.01.2021г е работила в „ГРГ Е.“ЕООД. Работила е по 8 часа дневно на
трудово възнаграждение 1000лв. бруто, но чисто взимала 850лв. Обясни, че всеки месец
редовно и е плащана заплатата. Уточни, че заплатата е плащана лично от Д. Б.. При
получаването на заплатата си се подписвала във ведомост. Уточни, че работата и се състояла
в бране на гъби. През месеците октомври и ноември събирали трюфели. Това е гъба, която е
под земята и я събирали с помощта на кучета. Ответницата посочи, че са събирали гъби в
землищата на Паталеница, Баткун, Добра вода.
От писмо вх.№7458/08.04.2022г. от Държавно горско стопанство –П. се установява,
че през 2021г не е издавано позволително за ползване на недървесни горски продукти за
2021г на ответника „ГРГ Е.“ЕООД, както и че не разполага с поименния списък на лицата,
заети с добива на недървесни горски продукти за 2020г от ответника „ГРГ Е.“ЕООД“.
В съдебно заседание, проведено на 17.05.2022г.съдът е извършил констатация по
оригинала на трудовата книжка на ответника Т.Ю., и установи, че на стр.12 и 13 има
отразяване, че на 17.05.2020г е постъпила на работа в „ГРГ Е.“ЕООД, както и отразяване, че
на 31.01.2021г трудовото и правоотношение е прекратено на основание чл.328, ал.1т.3 от
КТ. От разпита на свидетеля Иван Георгиев Лулчев се установява , че същият е работил в
5
„ГРГ Е.“ООД от месец май 2020г до месец май 2021г. като е заемал длъжността“мениджър“.
Работата му се изразявала в набиране на персонал, контролиране и организация на
цялостния работен процес на фирмата, която се занимавала с добив на гъби, горски плодове,
трюфели около селата Црънча, Паталеница, местността „Добра вода“ , където имала
разрешително за добив за 2020г.Свидетелят посочва, че добре познава ответницата Т.Ю., тъй
като за периода месец май 2020г. до 31.01.2021г работела във фирмата.Краят на месец
януари 2021г фирмата прекратила дейността си по добив на гъби и трюфели поради лоши
метеорологични условия и пандемичната обстановка и това наложило съкращаване на
персонала поетапно от Коледа на 2020г до края на януари 2021г. Свидетелят уточни, че
фирмата имала три бели буса Мерцедес, един МАН и 4 леки автомобила, с които извозвали
работниците от село М. К. до обектите. Работело се по 8 часа на ден, като през летния
период, когато денят бил по –дълъг се започвало работа в 06:00 часа, а през есенно –зимния
период се работело от 08:00часа до 17:00часа. На работниците се заплащано според
уговореното в трудовия договор, като предимно получавали заплатите си на ръка, след
което се подписвали във ведомостите за заплати. Съдът кредитира показанията на този
свидетел като непосредствени, последователни, наситени с конкретика и кореспондиращи с
останалия доказателствен материал.
По делото бе изслушана съдебно –икономическа експертиза, чието заключение съдът
кредитира като компетентно и обосновано изготвено. Вещото лице заключава, че за периода
месец май 2020г. до месец декември 2020г. „ГРГ Е.“ЕООД е отчело реализирани количества
и приходи от продажби на диворастящи плодове и гъби както следва: продадени количества
584 670.424 кг, и приходи от продажби 9 478 414.59лв. На стр.6, 7 и 8 от констативно –
съобразителната част вещото лице в табличен вид подробно помесечно е отразило вида на
продукцията/ вида на гъбите/, добива от всеки вид и продадено количество от всеки
вид.Установено е от вещото лице, че всички издадени фактури за доставки в периода месец
май 2020г до месец декември 2020г са осчетоводени, включени са в дневниците за продажби
и за всеки данъчен период са подадени справки- декларации по ЗДДС. Вещото лице
обобщава, че продадените количества продукция/ гъби, билки и трюфели/ от „ГРГ Е.“ЕООД
по месеци и по видове за периода месец май 2020г декември 2020г. съответстват на
добитите количества. През месеците април 2020 и януари 2021г дружеството не е отчело
добита и реализирана продукция. Средният списъчен състав на персонала на „ГРГ Е.“ЕООД
за периода месец май 2020г до месец декември 2020г е 75.76бр. като в нарочна справка / виж
лист 4 от заключението/ подневно и помесечно вещото лице е посочило числения състав на
персонала.
Въз основа на така очертаната по делото фактическа обстановка от правна страна
съдът прави следните изводи:
Предявен е конститутивен иск с правно основание чл.74, ал.3 във вр. с ал.1 от КТ- за
обявяване на недействителността на трудов договор по инициатива на контролен орган
поради противоречие със закона или заобикаляне на закона.
По допустимостта на иска съдът намира следното:
6
Съгласно разпоредбата на чл.74, ал.3 от КТ в случаите , когато контролен орган или
друг компетентен орган прецени, че трудовият договор е недействителен на някое от
основанията , посочени в разпоредбата на чл.74, ал.1 от КТ, той незабавно сезира съда , за да
се произнесе по действителността на трудовия договор. Ето защо съдът счита, че ищецът е
активно процесуално правно легитимиран да предяви настоящия иск. Налице е и правен
интерес от предявяването му доколкото за периода на времетраене на трудовия договор е от
значение неговата действителност или недействителност предвид възможността въз основа
на договора от работника/ служителя да се упражнят права, свързани със зачитането на
осигурителен стаж и ползването на парични обезщетения за временна неработоспособност,
безработица и стаж за пенсия. Ето защо така предявения иск е процесуално недопустим и
следва да бъде разгледан по същество.
По същество искът е неоснователен като съображенията за това са както следва:
Институтът на недействителността на трудовия договор е намерил своето
систематично място в Глава пета „Възникване и изменение на трудовото правоотношение“,
Раздел I, чл.74 и сл. от Кодекса на труда.
Съгласно чл.74, ал.1 от КТ трудов договор, който противоречи на закона или на
колективен трудов договор или ги заобикаля, е недействителен. Според алинея втора на
чл.74 от КТ трудовият договор се обявява за недействителен от съда по реда на глава
осемнадесета от КТ. Според чл.74, ал.5 от КТ страните не могат да се позовават на
недействителност на трудовия договор или на отделни негови клаузи, докато тя не бъде
обявена от съда и решението за обявяването и не бъде връчено на страните.
Основанията на общия закон/ чл.26-34 от ЗЗД/ за недействителност на договорите
намират субсидиарно приложение ,доколкото нещо друго не е уредено в КТ.Ето защо
наличието на определени пороци на договора, обосноваващи нищожност или
унищожаемост по ЗЗД, е възможно да водят до недействителност на трудовия договор. В
този смисъл е трайно установената съдебна практика/ решение №57/06.03.2015г по гр.д.
№2584/2014г на ВКС IVг.о., решение №58/30.07.2015г по гр.д.№2600/2014г на ВКС и др.,
както и даденото разрешение по т.4 от ТР№86/27.02.1986г. по гр.д.№86/1985г на ВС на РБ.
Недействителността на трудовия договор не се приравнява автоматично на нищожност/
унищожаемост на договорите според уредбата по ЗЗД, тоест установен порок на трудовия
договор или на отделна негова клауза, обуславящи унищожаемост или нищожност по
смисъла на ЗЗД, опорочава и трудовия договор, съответно негова клауза, но води до
недействителност по смисъла на чл.74 от КТ.
Поради специфичните характеристики на трудовото правоотношение , при обявяване
на недействителността на трудовия договор тя не есе квалифицира като нищожност или
унищожаемост на договора- две категории, които водят до различни правни последици при
облигационните сделки. Кодексът на труда говори само за недействителност на трудовото
правоотношение като за приложението на този правен институт , касаещ в голяма степен
правото на работника на отпуск, на трудово възнаграждение и трудов стаж, на осигурителни
права, е необходимо на първо място да са налице предвидените в закона основания за
7
обявяване на недействителност и второ- съответният недостатък да не е отстранен или
отпаднал / чл.74, ал.6 от КТ/. В последният случай недействителността на трудовия договор
не се обявява, а след отстраняване или отпадане на недостатъците му той продължава да
съществува съобразно установеното правно положение.Недействителността на трудовия
договор може да бъде пълна/ недостатъкът е особено съществен и засяга самото
съществуване на трудовото правоотношение/ или частична / само отделни клаузи от
договора са недействителни , на посочените по-горе основания, но тяхната
недействителност не засяга изцяло съществуването на трудовото правоотношение/. При
частична недействителност съгласно чл.74, ал.4 от КТ до нейното обявяване се прилагат
повелителните разпоредби на закона или предвиденото в колективния трудов договор.
Производството по обявяване на недействителност на трудов договор е трудов спор
по смисъла на чл.357 от КТ и компетентен да разгледа този спор е съответния районен съд.
Искът е конститутивен и с него се търси промяна в правното положени между работника/
служителя и работодателя. Както се посочи по-горе искът може да бъде предявен и от
контролен или друг компетентен орган, установил основанията за недействителност в хода
на извършена проверка орган/ като в този случай/ какъвто е и настоящия/ искът се
основана на съществуващия обществен интерес.
В настоящия случай ищецът твърди, че сключеният между ответниците трудов
договор №36 от 17.05.2020г е недействителен, позовавайки се на една от хипотезите на
чл.26, ал.1 от ЗЗД за нищожност на договорите и това е хипотезата на договор, сключен
при заобикаляне на закона. Съгласно константната съдебна практика, а и правна теория /
виж решение№475/14.07.2020г по гр.д.№621/2009г на ВКС/ сделката е сключена при
заобикаляне на закона , когато забранената от закона цел се постига с позволени средства,
тоест макар и от външна страна правната форма да е спазена, целта е чрез нея да се постигне
един непозволен или забранен от закона резултат. Сключената при заобикаляне на закона
сделка поначало е позволена-недопустима е нейната по- далечна цел.
Фактическите твърдения на ищеца, очертаващи основанието на иска, а именно , че
процесният трудов договор е сключен с цел привидно извършване от ответника Ю./
работник по учредената трудово правна връзка/ на трудова дейност, без да е налице реално
осъществяване, тъй като работодателят фактически не е извършвал дейността, за която
работникът е бил нает,останаха доказателствено необезпечени.
От съвкупния анализ на доказателствените материали / писмените и гласни
доказателства и заключението на съдебно-икономическата експертиза / се установи по
безспорен и категоричен начин, че през процесния период ответното дружество „ГРГ
Е.“ЕООД е осъществявало търговска дейност по добив и продажба на диворастящи гъби и
горски плодове на територията на ТП ДГС П. в районите около селата Црънча,
Паталеница, Баткун и местност“Добра вода“. Дружеството е имало издадени необходимите
разрешителни от Министерството на земеделието и храните- позволително за ползване на
недървесни горски продукти, разрешително за достъп до горските територии на МПС, както
и превозни билети от Изпълнителната агенция по горите. Дружеството е имало
8
регистриран пункт за изкупуване на диворастящи гъби и горски плодове от ОДБХ-П. в село
М. К.. Дружеството е наело складова база в землището на село М. К., местност „Капаница“
и също така е разполагало със специализирани хладилни товарни автомобили за извозване
на добитата продукция. За конкретната си дейност по добив на трюфели „ГРГ Е.“ЕООД е
разполагало със 7 броя специално обучени кучета. Вещото лице установи добитата и
реализирана от дружеството продукция през този период.
Установи се от представените писмени доказателства/ трудов договор, длъжността
характеристика/ какви са били основните трудови задължения на ответника Ю., а именно –
да бере диворастящи гъби, трюфели и горски плодове на територията на ДГС-гр.П. и на
територията на други горски стопанства/съгласно точка 1, раздел II от длъжностната
характеристика за заеманата от Ю. длъжност/. Установи се от събраните гласни
доказателствени средства/ показанията на свидетеля Лулчев, обясненията на ответника Ю./,
които съдът кредитира, тъй като кореспондират с останалия доказателствен материал, а и не
се събраха доказателства, които да ги разколебаят/, че ответникът Ю. е била един от
работниците във фирмата, осъществяваща брането на гъби.
Съдът прави извод, че ответникът Ю. реално е упражнявала възложената и работа с
оглед на заеманата от нея длъжност“ общ работник“. Същата е престирала работната си сила
на основание учредената между нея и работодателя и „ГРГ Е.“ЕООД трудово правна
връзка. Процесният трудов договор е сключен с цел действително възникване на трудовото
правоотношение между страните по него/ ответниците по делото/като същите са искали
настъпването на типичните за трудовия договор правни последици. По делото се установи,
че ответникът Ю. действително е полагала труд, добросъвестно е изпълнявала трудовите си
функции, респективно добросъвестност е проявил и работодателя и , който редовно и е
заплащал уговореното трудово възнаграждение.
Обстоятелството, че „ГРГ Е.“ЕООД в качеството си на осигурител и задължено лице
е подавал до НАП данните по чл.5, ал.4 от КСО за осигурителен доход на наетите по
трудови договори работници, между които и ответника Ю., но не е внасял дължимите по
закон осигурителни вноски/ каквито твърдения се поддържаха от ищеца в хода на
съдебното производство/ само по себе си няма как да обоснове извод, че трудовото
правоотношение е съществувало привидно, че работникът не е изпълнявал трудовите си
задължения и да води до неблагоприятно засягане на правната му сфера като осигурено
лице по смисъла на чл.10 от КСО. Това поведение на работодателя като правна последица
влече административна санкция спрямо него.
Допълнителен аргумент в подкрепа на извода на съда за действителност на трудово
правната връзка между ответниците е времетраенето на трудовия договор,сключен на
17.05.2020 г. и прекратен на 31.01.2021г, тоест същият е с продължителност от 8 месеца ,
както и основанието за прекратяването му – поради намаляване обема на работа / според
показанията на свидетеля Лулчев „поради лошите метеорологични условия и пандемичната
обстановка в целия свят“/.
Според настоящия съдебен състав ищецът не успя проведе пълно и главно доказване
9
на релевираните от него факти , че ответникът Ю. реално не е престирала труд по
процесното трудово правоотношение и че трудовият договор е бил сключен единствено и
само работникът да черпи осигурителни права, подавайки заявление №344 от 05.02.2021г.до
Дирекция „Бюро по труда“-П. за отпускане на парично обезщетение за безработица по
чл.54а от КСО.
Предвид изложеното съдът намира ,че предявеният иск по чл.74, ал.3 във вр.с ал.1 от
КТ за обявяване на недействителен на сключения между ответниците трудов договор №36
от 17.05.2020г е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
Предвид изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да бъде
осъден да заплати на ответника Т.Ю. разноски в размер на 400лв. и на ответника „ГРГ
Е.“ЕООД разноски в размер на 502.15лв.
Така мотивиран Пазарджишкият районен съд

РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Национален осигурителен институт ЕИК **** с адрес
гр.С., бул.“А. С.“№62-64 чрез ТП на НОИ –гр.П. с ЕИК ****0124 с адрес град П., ул.Е.
Й.“№15а, представлявано от директора Е. С. Г. срещу Т. Й. Ю. с ЕГН ********** от село М.
К., ул.“105“№8 и „ГРГ Е.“ с ЕИК ***** със седалище и адрес на управление град П., ул.“З.
Ч.“№11, ет.1, ап.2 иск с правно основание чл.74, ал.3 във вр.с ал.1 от КТ за обявяване на
недействителен на трудов договор №36 от 17.05.2020г, сключен между „ГРГ Е.“ с ЕИК
***** и Т. Й. Ю. с ЕГН **********.
ОСЪЖДА Национален осигурителен институт ЕИК **** с адрес гр.С., бул.“А.
С.“№62-64 чрез ТП на НОИ –гр.П. с ЕИК ****0124 с адрес град П., ул.Е. Й.“№15а,
представлявано от директора Е. С. Г. да заплати на срещу Т. Й. Ю. с ЕГН ********** от
село М. К., ул.“105“№8 сумата от 400лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА Национален осигурителен институт ЕИК **** с адрес гр.С., бул.“А.
С.“№62-64 чрез ТП на НОИ –гр.П. с ЕИК ****0124 с адрес град П., ул.Е. Й.“№15а,
представлявано от директора Е. С. Г. да заплати на„ГРГ Е.“ с ЕИК ***** със седалище и
адрес на управление град П., ул.“З. Ч.“№11, ет.1, ап.2 сумата от 502.15лв. разноски по
делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-П. в двуседмичен срок
от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – П.: _______________________
10
11