Р Е Ш Е Н И Е
№ 2069 том 1 стр. 90
Гр. Кула 26.11.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен
съд Кула, първи състав, в открито заседание на седемнадесети ноември две хиляди
и двадесета година в състав:
Председател: Петър Живков
със секретар Петя Симеонова и с
участието на прокурор
............................ като разгледа докладваното от председателя
Петър Живков гражданско дело № 113 от 2020 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявен е иск, с правно
основание чл.127 ал.2 от Семейния кодекс, от Н.Н.Ц. с ЕГН: ********** ***
против К.М.И. с ЕГН: ********** ***, за предоставяне на родителските права на
малолетното дете С.Н.Н.с ЕГН: ********** на бащата, да се определи режим на
лични контакти на майката с детето и да се осъди тя да и заплаща месечна
издръжка от 155 лева.
Предявен е и иск за присъждане на
издръжка за минало време от 24.04.2020г., преди завеждане на иска.
В исковата молба се твърди, че
страните са родители на В.Н.Н.а, понастоящем на 18 г и С.Н.Н.на
7г. Живеели заедно до Великден 2020г, когато ответника напуска семейството, без
да се знае къде живее. Публикува в интернет клипове с пиянско и непристойно
съдържание. При отглеждане на детето на ищеца му помагат неговите родители.
Тази есен на 2020г. София би трябвало да бъде в първи клас.
От ответника, представляван от
особен представител, тъй като не е намерена, не е постъпил отговор на исковата
молба.
В съдебно заседание оспорва иска,
като твърди, че майката не е абдикирала изцяло от родителски права. Иска се
родителските права да се упражняват по равно. По отношение на издръжката моли
да не се присъжда издръжка от 155 лева, тъй като майката няма финансови
постъпления и има сериозен здравословен проблем, поради който не може да
работи. При условия на евентуалност ако се предоставят родителските права върху
детето на бащата да се определи гъвкав режим на лични контакти, а именно всяка
първа и трета събота и неделя от месеца, 30 дни през лятната ваканция и
половината зимна ваканция.
Съдът, като съобрази твърденията
на страните и доказателствата, преценени в съвкупност и поотделно, приема за
установено следното:
От фактическа страна:
Страните по делото са родители на
малолетната С.Н.Н.с ЕГН: **********, понастоящем на 7 години. Имат е още едно
дете, което е пълнолетно и учи в 12 клас на име Ванесия. Страните са живеели
заедно в апартамент на свидетеля Н.Ц. Ц. – бащата на ищеца. Ответницата И. не е работила никъде, тъй като има
решение на ТЕЛК, поради заболяване, и е получавала пенсия в размер около 220
лева. за отглеждане на децата е помагал дядото по бащина линия, като е отделял
от неговата пенсия.
В последните 3-4 години
отношенията между страните са се развалили, тъй като ответницата се снимала
неприлично във фейсбук, което голямата им дъщеря видяла. Понеже имала проблемен
кредит, банковите и сметки били запорирани и тя всеки месец ходила в гр. Видин,
за да получи детските добавки. През месец април 2020г, след великден,
ответницата отишла за пореден път в гр. Видин, за да вземе детските помощи и не
се върнала. Обаждала се няколко пъти на голямата им дъщеря Ванесия, но без да
говори с малката София. От както е напуснала семейното жилище не е давала пари,
дрехи или други предмети на децата. През учебната 2020/2021г София е записана в
първи клас, като всичко необходимо е закупено от ищеца. Той работи по програма
за временна заетост към Община Кула и получава месечно възнаграждение от 212
лева.
В съдебно заседание е изслушан социален
работник от отдел Закрила на детето в ДСП Кула, който е извършил проучване и
излага, че детето София е било притеснено от изслушването, искало да види майка
си и да си поговорят, но тя не ги търси. Децата са казали, че не знаят къде е
майка им. Според социалния работник бащата получава в момента помощите за деца
и той се грижи добре за децата. Те са чисти, възпитани, скромни, добри.
Фактическата обстановка се
доказва от удостоверението за раждане на детето, от което се вижда кога е
родено и кои са му родители. Показанията на свидетеля Цеков, който макар и
заинтересован от делото, като баща на ищеца, дава правдоподобни сведения за
фактите от живота на семейството, за доходите на ищеца, които кореспондират с
установеното от социалния работник, който не е заинтересован от делото и чиито
показания са достоверни. От служебната бележка от Агенция по заетостта се установява,
че ищеца е безработен към 20.07.2020г. От удостоверение на ДСП Кула се
установява, че на ищеца е отпусната социална помощ по чл.9 от ППЗСП, съгласно
заповед №ЗСП/Д-ВН-К/1230/03.08.2020г, с което му е отпусната помощ от 211.50
лева от 01.07.2020г
От правна страна:
Съгласно чл.127 ал.2 във вр с
чл.1 от Семейния кодекс, когато родителите не живеят заедно и не постигнат
споразумение относно местоживеенето на детето, упражняване на родителските
права, личните контакти с детето и издръжката,
спорът се решава от съдът, съгласно чл.59, 142, 143,144 от кодекса.
За да се определи при кой родител
да живее детето и на кой да се предоставят родителските права се преценява при
кой детето ще живее по добре, кой може да му осигури по-добро възпитание и да
полага по-добри грижи, да му осигури по-добри материално битови условия за
живеене, като се вземат предвид привързаността на детето към родителите и
възможността за помощ от трети лица – близки на родителите.
По делото се установи, че в
интерес на детето е да живее с бащата и той да упражнява родителските права,
тъй като той притежава по-добри възпитателски качества и материално-битови
условия. Доказа се, че бащата без помощта на майката е положил всички усилия по
осигуряването на средства за записване на детето в първи клас, както и на
всичко друго необходимо за това. Той получава месечни доходи, макар и като
социални помощи, получава помощ от неговия родител, който му е предоставил
жилище и му помага финансово с пенсията си. Най-вече има желание за отглеждане
на детето. То е добре възпитано, чисто и скромно.
За майката не се установи какви
доходи получава и какви родителски качества има, дори не се установи къде се
намира. Установи се обаче, че няма желание да се грижи за детето, тъй като от както
е напуснала жилището не се е виждала с него, нито е разговаряла, нито му е
изпращала нещо, въпреки, че му е предстояло записване в първи клас.
С оглед на това местоживеенето на
детето С.Н.Н.с ЕГН: ********** и родителските права върху него следва да се
предоставят на ищеца, като на ответника се определи подходящ режим на лични
отношения с детето, както обичайно се определят, по два непоследователни
почивни дни всеки месец, един месец през лятната ваканция и 5 дни през зимната
ваканция. Ответника следва да се осъди да заплаща месечна издръжка на детето,
независимо получава ли доходи и в какъв размер. Съгласно чл.143 ал. 2 от СК
всеки родител е длъжен да издържа ненавършилите пълнолетие деца, независимо
дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Относно
размера на тази издръжка, предвид това, че все пак майката има заболяване, и
детето е още малко, следва да бъде в минимален размер от ¼ от
минималната работна заплата – 153.00 лева.
Съгласно чл.149 от СК издръжка за
минало време може да се търси най-много за една година преди предявяване на
иска. Искът е предявен на 21.07.2020г, така, че искът за присъждане на издръжка
за времето от 24.04.2020г до 21.07.2020г е основателен, тъй като е за по-малко
от една година преди завеждане на иска и ищецът не се е възползвал от това
право преди това. Размерът на тази издръжка следва да бъде също 153.00 лева
месечно.
Възраженията на особения
представител на ответника за предоставяне упражняването на родителските права
по равно на двете страни е неоснователно. Най-напред закона повелява, че се
определя местоживеенето на детето – при кой родител да живее то. При условия че
двамата родители не живеят заедно и не се знае къде живее майката, има ли тя
условия за гледане на дете, какви родителски качества притежава, няма как
детето да се постанови да живее при нея. След като ще живее с бащата е редно
той да упражнява родителските права, за да може да го представлява пред
училищните власти, да получава месечните детски помощи за него и пр. По принцип
родителите съвместно упражняват родителските права, но когато са разделени и не
постигнат споразумение, тези права се предоставят на единия от тях. Те не могат
да ги упражняват съвместно – Тълкувателно решение №1 от 1974 г по гр.д.№3/74 на
Пленума на ВС. От тук следва и режима на лични контакти и издръжката, която е в
минимален размер. Закона не дава възможност единия родител, при който детето не
живее да се освободи от задължението си за издръжка. На ненавършило пълнолетие
дете винаги се дължи издръжка.
На основание чл.78 ал.6 от ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати дължимите държавни такси по делото,
които са за всеки иск по 50 лева или общо 100 лева.
С оглед на гореизложеното Съдът
Р Е Ш И:
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на
малолетното дете С.Н.Н.с ЕГН: **********, родена на *** г. при бащата Н.Н.Ц. с
ЕГН: ********** ***.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на
родителските права върху малолетното дете С.Н.Н.с ЕГН: **********, на бащата Н.Н.Ц.
с ЕГН: ********** ***.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения
на майката К.М.И. с ЕГН: ********** ***, с малолетното дете С.Н.Н.с ЕГН: **********,
през което време ще може да взима детето при себе си, както следва: всяка първа
и трета събота и неделя от месеца, считано от 10.00 часа в събота до 17.00 часа
в неделя, както и един месец през лятната ваканция на детето, който да не
съвпада с платения годишен отпуск на бащата, и половината от зимната и
половината от пролетната ваканция.
ОСЪЖДА К.М.И. с ЕГН: ********** ***
да заплаща месечна издръжка на малолетното дете С.Н.Н.с ЕГН: **********, чрез нейния
баща Н.Н.Ц. с ЕГН: ********** ***, в размер на 153.00 лева месечно, считано от
предявяване на иска – 21.07.2020 г. до промяна в обстоятелствата, но не повече
от навършване на пълнолетие, ведно със законната лихва от 21.07.2020г.
ОСЪЖДА К.М.И. с ЕГН: ********** ***
да заплати месечна издръжка на малолетното дете С.Н.Н.с ЕГН: **********, чрез
нейния баща Н.Н.Ц. с ЕГН: ********** ***, в размер на 153.00 лева месечно, за
времето от 24.04.2020г до предявяване на иска – 20.07.2020 г., на основание
чл.149 от СК.
ОСЪЖДА К.М.И. с ЕГН: ********** ***
да заплати на Районен съд Кула дължимата държавна такса по двата иска в размер
на 100 лева.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд Видин в двуседмичен срок, от връчването
му.
Председател: