Р Е Ш
Е Н И Е
№148
гр. Хасково, 01.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково
в открито съдебно заседание на девети февруари две хиляди двадесет
и трета година, в състав:
СЪДИЯ: АНТОАНЕТА
МИТРУШЕВА
при участието на секретаря Ангелина Латунова
като разгледа докладваното от съдия А. Митрушева
адм.д. № 1189 по описа на Административен съд – Хасково за 2022 г.
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство
по реда на чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на “ТМТ СОЛЮШЪН”
ЕООД, ЕИК, със
седалище и адрес на управление: гр.Хасково, ул.***, представлявано от
управителя Т.В.К., против Заповед № 765 от 12.10.2022 г. на председателя на
Комисията за защита на потребителите (КЗП), с която на дружеството е забранено
да използва заблуждаваща нелоялна търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1
от Закона за защита на потребителите при формиране на крайната цена на
продуктите в уебсайта https://allstore.bg/.
Според жалбоподателя, оспорената заповед
е неправилна и незаконосъобразна. Дружеството осъществявало търговската си
практика чрез електронен магазин, като за целта наело електронна платформа за
продажба на стоки от “Селитон България” ЕООД. СУПТО версия на онлайн магазин
Seliton била одобрена от НАП. Seliton СУПТО софтуер 10.22 бил одобрен от НАП на
13.05.2019 г. и присъствал под № 94 в Публичния електронен списък на софтуерите
за управление на продажби в търговските обекти по чл. 118, ал. 16 от ЗДДС.
Селитон СУПТО бил единственият одобрен от НАП СУПТО софтуер за онлайн магазини.
Като отчело тези факти относно извършената сертификация и одобрение на
програмата от НАП, дружеството наело платформата за своята търговска практика.
При сертифицирането бил представен видът на продукта с всички счетоводни
операции, включени в него. Това се отнасяло и за хронология (алгоритъм) на
създаване на всяка една поръчка, нейното осчетоводяване и представяне на
клиента като краен продукт. Следователно при одобрението от НАП било одобрено в
частност и самото представяне на поръчката като съвкупност от стойност на
продукта, доставка, начислен ДДС. Тази установена хронология на
ценообразуването и показването на крайната стойност не била счетена от НАП като
неправилна операция, ощетяваща клиентите на платформата и онлайн магазините,
които я ползвали за своята търговска дейност. При така съставената хронология
на счетоводната операция нямало съмнение за начисляване втори път на ДДС върху
стойността на доставката, защото в противен случай НАП щял да го установи при
одобрението и сертифицирането. Дори и възникването на такъв проблем да не било
отчетено, то след започване на дейността щяло да се получи неправилно отчитане
на счетоводните операции и изкривяване на счетоводния резултат, касаещ ДДС на
продадените продукти. До настоящия момент такова несъответствие не било
установено от органите на НАП.
Отбелязва се, че търговецът не можел да
извършва корекции в платформата във вида на поръчката, нейната структура и
алгоритъма й. Следвало да се отчете и факта, че този начин на оформяне на
поръчката се предлагал и ползвал и от други ползватели (търговци),
осъществяващи търговия чрез онлайн магазин. Следователно, ако същата отразявала
неправилно оформяне на онлайн поръчката, предмет на жалбата и проверката, то
този пропуск бил налице за всички останали ползватели на платформата и бил проблем
за всички осъществени онлайн поръчки, извършени през платформата на „Селитон
България“.
На следващо място, се изтъква, че при
оформяне на поръчката от клиента “ТМТ СОЛЮШЪН” ЕООД нямал възможност да я
визуализира и проследява всички операции в нея и попълнени компоненти.
Дружеството, като търговец, получавало информация за поръчката едва след
нейното оформяне и заявка. Затова жалбоподателят счита твърдението за
използване на заблуждаваща и нелоялна търговска практика за неправилно и
несъотносимо към дейността му.
Представената стойност на доставката в
самата поръчка не била обложена с ДДС предварително. Тази стойност била нетна и
изводът на проверяващия орган бил неправилен. Всяка една доставка била различна
по размер, предвид вида на продукта, който се предлагал. Това зависело от обем,
тегло, други условия на доставката. Затова не можел да се приеме извода на
административния орган, че след като в сайта на куриерската фирма било
отбелязано, че цените са крайни, с включено ДДС, при оформяне на поръчката се
начислявал повторно ДДС. Посочената стойност в алгоритъма на поръчката била
нетна. Това, че в платформата не било направено такова пояснение, не
означавало, че е налице нарушение по ЗЗП. КЗП приела за отправна точка
стойността, която се подава от куриерската служба към техните крайни клиенти.
Това обаче нямало отношение към това как дружеството ценово определя доставката,
тъй като цените, които ползвало и които предлагало, били конфиденциална
информация за потребителите. Тези цени били предмет на търговски отношения
между дружеството и куриерските фирми. Такова съотнасяне на публично оповестени
цени за всички потребители и цени между търговци и куриерската фирма било
неправилно.
На следващо място, в акта била отразена
контролна операция, извършена от проверяващия орган, като била получена
различна стойност между оформяне на поръчката и крайната й стойност. Това
несъответствие се получавало, когато не били попълнени всички необходими полета
за оформяне на поръчката и системата отчитала, че клиентът не е попълнил всички
необходими данни за крайното й оформяне.
Във връзка със съставения
административен акт, жалбоподателят сезирал предоставилия платформата „Селитон
България“ ЕООД. Те предложили нагледно обяснение за разликите, които били
отчетени при потребителя, подал жалбата, и впоследствие при проверката,
направена от органите на КЗП, от което било видно как се получава различна
стойност между оформяне на поръчката и крайната й стойност, като
несъответствието се пораждало от некоректно попълване на всички компоненти
(полета) на страницата на поръчката. Страницата за създаване и финализиране от
потребителя на поръчката в Seliton съдържала задължителни полета (посочени с
червена звездичка), които, ако не се попълнели, то поръчката не можело да бъде
завършена от клиента и системата връщала грешка. Именно при попълване на
данните в страницата за финализиране на поръчката, в случай когато неволно или
преднамерено от клиента било пропуснато задължително поле за избор офис на
куриер и то при конкретна последователност за попълване на данните – попълнени
били полетата за име и фамилия, телефон, имейл, избрана била опцията за
доставка до офис на куриер от радио бутон, след това бил избран град от
падащото меню, прескочено било следващото задължително поле за избор на офис на
куриер и тогава от радио бутона за метод доставка била избрана доставка до офис
на Спиди. В този момент системата добавяла доставката като цена, но самото ДДС
не било преизчислено, защото всички задължителни полета не били попълнени и
имало неволно или умишлено прескочена последователност на попълване на
страницата (нарушена била хронологията на създаване на поръчката). Тъй като
полето за избор на офис било задължително, поръчката не можела да се завърши и
не можело да се приеме, че поръчката е финализирана и посочените стойности са
крайни за самата поръчка. Едва след като се изберял офис на куриер, цената се
калкулирала коректно и вече представлявала крайната цена за поръчката.
Видна била от приложената хронология на
поръчката (нагледно представена от Селитон за действието на платформата), че
правилната калкулация на общата стойност на поръчката се получавала едва след коректно
попълване на всички полета от страницата на поръчката. В случай на некоректно
попълване (неволно или умишлено) на всички полета системата приемала, че
поръчката не е финализирана и посочените стойности не били крайни. Затова и
констатацията на проверяващия орган, че жалбоподателят, при оформяне на
поръчката допуска още веднъж начисляване на ДДС върху вече крайна цена на
доставката, бил неправилен. Неоснователно се приемало, че при оформяне на
поръчката се допуска това повторно облагане с ДДС на доставката и се въвежда
потребителя в заблуждение.
С оглед на така изложеното, се твърди,
че дружеството не е извършило действия, които да са в нарушение на разпоредбите
на Закона за защита на потребителите, като
използва заблуждаваща нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68д,
ал. 1 (съдържа невярна информация и следователно подвеждаща) от Закона за
защита на потребителите при формиране на крайната цена на продуктите. Моли се
издадената заповед на Председателя на Комисията за защита на потребителите, като
неправилна и незаконосъобразна, да бъде отменена, както и за присъждане на
разноски по делото.
Изложените в жалбата съображения се
преповтарят и прецизират чрез доводи, обективирани в писмено становище.
В съдебно заседание процесуалният
представител на дружеството жалбоподател поддържа така подадената жалба по
изложените в нея доводи.
Ответната страна – ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯ ЗА ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ, изразява становище за неоснователност на
жалбата.
Съдът, като взе предвид доводите на
страните и събраните по делото доказателства, които обсъди поотделно и в
тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:
На 07.09.2022 г. до Комисията за защита
на потребители е бил подаден Жалба/Сигнал с № 01-129408-07.09.2022 (л. 60),
заведен под вх.№ Ц-03-866807.09.2022 г., в който авторът му изложил твърдение
за измама чрез некоректно начисляване на ДДС от страна на търговеца “ТМТ
СОЛЮШЪН” ЕООД. Подробно посочил, че стойността от 70.19 лв. (за покупка) била
различна от тази на сайта – 84.00 лв. Дори и да се добавели 20 % ДДС на 70.19,
стойността била 84.23 лв. Основният проблем обаче идвал от доставката. След
разговор с Еконт, същите потвърдили, че стойностите, които давали чрез онлайн
калкулатора им, били с включен ДДС и били крайни. Тоест доставката от 6.51 лв.
и таксата наложен платеж от 1.10 лв., трябвало да са крайни. Онлайн магазинът
добавял още 20 % ДДС върху тези стойности, което било некоректно. Обективирано
е искане за проверка на търговската дейност на дружеството. Към сигнала са прикачени
снимка от сайта Allstore.bg
и фактура за закупуване на стока на стойност 93.36 лева, издадена от “ТМТ
СОЛЮШЪН” ЕООД, с получател – подателя на сигнала.
От приложените към сигнала снимки от
визирания сайт е видно, че е била направена поръчка на продукт SSD CRUCIAL BX500GB SSD CT500BX500SSD1/SKU: CT500BX500SSD1 – 1 бр., за който е
посочена единична цена 70.19 лв. с добавена към нея сума за доставка 6.51 лв.,
такса наложен платеж 1.10 лв., след което е начислен ДДС - 15.56 лв. Така
общата стойност на поръчката е калкулирана на 93.35 лв.
На 09.09.2022 г., от експерти от
дирекция „ЗППР“ на КЗП е била извършена проверка на сайта https://allstore.bg, платформа
използвана от “ТМТ СОЛЮШЪН” ЕООД. Обстоятелствата от проверката са отразени в
Протокол № К-0000973/09.09.2022 г. (л. 22). Установено е, че сайтът функционира
като електронен магазин, през който потребителите могат да закупуват стоки,
сключвайки с търговеца „ТМТ СОЛЮШЪН“ ЕООД договори от разстояние по смисъла на
чл. 45 от ЗЗП. В хода на проверката била направена контролна покупка на
продукта, предмет на жалбата (сигнала): SSD CRUCIAL ВХ500 500GB SSD
CT500BX500SSD1/SKU:CT500BX500SSD1 – цена: 82.69 лв. (-10% отстъпка от 91.88 лв.
- 9.19 лв.). При преминаване към следващата стъпка на поръчката се
визуализирала следната информация: SSD CRUCIAL ВХ500 500GB SSD CT500BX500SSD1,
Брой: 1, Цена: 68.91 лв., 76.57 лв., Общо: 68.91 лв., Сума нето: 68.91 лв.,
Данък ДДС (20,00 %): 13.78 лв., Общо: 82.69 лв. На следващата стъпка на
поръчката се появявала следната информация: Обобщение на поръчка, Твоята
количка - 1 артикул SSD CRUCIAL ВХ500 500GB SSD CT500BX500SSD1 - 1 бр. - 68.91
лв., Сума нето: 68.91 лв., Доставка: 6.26 лв., Данък ДДС (20.00 %); 13.78 лв.,
Общо: 88.95 лв. След финализиране на поръчката се появявал екран със следната
информация: SSD CRUCIAL ВХ500 500GB SSD/ CT500BX500SSD1, Брой: 1, Отстъпка:
76.57 лв. 7.66 лв., Единична цена: 68.91 лв., Общо: 68.91 лв., Сума нето: 68.91
лв., Доставка: 6.26 лв., Данък ДДС (20.00 %): 15.03 лв., Сума поръчка: 90.20
лв. Същата информация за поръчката била налична и в полученото на електронния
адрес потвърждение за нея. Видно било, че сумата на екрана преди финализиране
на поръчката 88.95 лв. била различна от сумата след финализирането – 90.20 лв.
Разликата била заради начисляването на ДДС не само върху продукта, а и върху
цената на куриерската услуга. Така, вместо ДДС да се начисли върху стойността
на продукта 68.91 лв., което щяло да добави сумата за данък ДДС (20.00 %) от
13.78 лв. към стойността на продукта, което давало крайна цена на стоката с ДДС
82.69 лв., търговецът начислил ДДС, след като към цената без ДДС била добавена
и сумата за доставка 6.26 лв. В този случай ДДС вместо 13.78 лв. било 15.03
лв., а крайната стойност на поръчката била 90.20 лв. При проверка в сайта на
куриерското дружество „СПИДИ“ АД – на адрес: https://services.speedy.bg/priceList/,
била налична информация за цените на услугите, предоставяни от дружеството, в това
число и следната информация: „Цените са крайни, с включени ДДС и такса гориво.“
По делото, като част от
административната преписка, е представена разпечатка от Allstore.bg, от която е видно
извършването на коментираната в Протокол № К-0000973/09.09.2022 г. контролна
покупка на продукт SSD CRUCIAL ВХ500 500GB SSD CT500BX500SSD1/
SKU:CT500BX500SSD1, съответно с калкулираните в хода на поръчката суми.
От страна на ответника е представено
заверено „вярно с оригинала“ извлечение от електронна система на КЗП, от което
е видно, че до Директора на Дирекция „ЗППР“ в КЗП е била адресирана информация
относно взети решения при заседание на КЗП, документирани в Протокол № 19 от
28.09.2022 г. Съгласно информацията в извлечението, в т. 4 от визирания
протокол е отразено обсъждане на подадената Жалба/Сигнал с № 01-129408-07.09.2022
г., установените във връзка с него обстоятелства и взетото решение, което
гласи, че „са налице доказателства за използване на заблуждаваща нелоялна
търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 (съдържа невярна информация и
следователно е подвеждаща) от Закона за защита на потребителите от страна на
дружеството „ТМТ Солюшън“ ЕООД при формиране на крайната цена на продуктите в
уебсайта https://allstore.bg/. Посочено е, че
в хода на проверката било установено, че при поръчка на продукт, първоначално
ДДС се начислявало коректно върху стойността на самия продукт. При приключване
на поръчката обаче алгоритъмът на изчисляване на крайната цена се променял и
ДДС се начислявал не само върху стойността на продукта, но и върху доставката,
с което се заблуждавали и ощетявали потребителите. Вместо ДДС да се начисли
върху стойността на продукта 68.91 лв., което щяло да добави 13.78 лв. (за ДДС)
и това щяло да формирало крайна цена на стоката с ДДС 82.69 лв., при
финализиране на поръчката в сайта https://allstore.bg търговецът начислил ДДС и
върху сумата за доставка от 6.26 лв. По този начин ДДС вместо 13.78 лв. било
15.03 лв., а крайната стойност на поръчката вместо 88.95 лв. била 90.20 лв. При
проверка в сайта на куриерското дружество „СПИДИ“ АД било установено, че цените
за доставка били крайни, с включени ДДС и такса гориво. Повторното начисляване
на ДДС за куриерската услуга било неправомерно и ощетявало потребителите.
Формирането на крайната цена на стоките в уебсайта https://allstore.bg
можело да въведе в заблуждение средния потребител и до вземането на търговско
решение, което нямало да бъде взето без използването на тази търговска
практика.
С оспорената Заповед № 765 от 12.10.2022
г., на основание чл. 68л, ал. 1, във връзка с чл. 68в, във връзка с чл. 68г,
ал. 1 и чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП; съгласно чл. 5, ал.1, т. 1 и чл. 8, ал. 1 и ал.
2, т. 9 от Устройствения правилник на Комисията за защита на потребителите към
министъра на икономиката и индустрията и на нейната администрация, и Решение на
КЗП по т. 4, съгласно Протокол № 19/28.09.2022 г., председателят на КЗП е
забранил на „ТМТ СОЛЮШЪН“ ЕООД да използва заблуждаваща нелоялна търговска
практика по смисъла на чл. 68д, ал.1 от Закона за защита на потребителите при
формиране на крайната цена на продуктите в уебсайта https://allstore.bg/.
Заповедта е мотивирана от фактическа
страна с постъпилия в КЗП сигнал (жалба) на потребител, съответно със
съдържанието му, извършената от експерти на КЗП проверка на уебсайт https://allstore.bg
и установените обстоятелства, както и с взетото решение на КЗП по Протокол
№19/28.09.2022 г.
От страна на дружеството жалбоподател,
чрез процесуалния му представител по делото, се представи и прие като
доказателство уведомление от „ТМТ СОЛЮШЪН“ ЕООД до „СЕЛИТОН БЪЛГАРИЯ“ ЕООД и
извлечение от електронна поща от 25.10.2022 г., във връзка с получен имейл от
„СЕЛИТОН БЪЛГАРИЯ“ ЕООД. С посоченото уведомление оспорващото дружество е
уведомило „СЕЛИТОН БЪЛГАРИЯ“ ЕООД за издаването на процесната заповед. Записано
е, че с оглед това че “ТМТ СОЛЮШЪН” ЕООД ползва електронна платформа на
“СЕЛИТОН БЪЛГАРИЯ” ЕООД за продажба на стоки чрез онлайн магазин, следвало да
се предприемат действия от страна на последното „за отстраняване на проблема“.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства и приетата за установена въз основа на тях фактическа обстановка,
направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като
извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен
акт на основание чл. 168, ал. 1, във вр. чл. 146 от АПК, стигна до следните
правни изводи:
Жалбата е допустима. Оспорената заповед
е съобщена на управителя на оспорващото дружество на 21.10.2022 г., а жалбата
срещу нея е подадена чрез административния орган до Административен съд – София
град, на 04.11.2022 г. и следователно е подадена в предвидения в чл. 149, ал. 1
от АПК преклузивен срок. Жалбата е подадена от надлежна страна, при наличие на
правен интерес и срещу индивидуален административен акт, който подлежи на
съдебен контрол за законосъобразност.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
Заповедта е издадена от компетентен
орган в рамките на предоставените му от закона правомощия. Съгласно
разпоредбата на чл. 68л от ЗЗП, когато Комисията за защита на потребителите
установи, че търговската практика е нелоялна, председателят на комисията издава
заповед, с която забранява прилагането на търговската практика.
Оспореният акт отговаря на изискванията
на чл. 59, ал. 2 от АПК, тъй като съдържа фактически и правни основания за
издаването си. Административният орган е формирал своите изводи въз основа на
приложения и приобщен в административната преписка доказателствен материал,
като е посочил както правните, така и фактическите основания за издаване на заповедта.
Не се констатират допуснати в хода на
административното производство съществени процесуални нарушения – такива, които
да са накърнили правото на защита на дружеството жалбоподател или да са го
препятствали да я упражни в пълен обем. Не се установява неспазване на нормата
на чл. 26, ал. 1 от АПК, тъй като прилагането на принудителните административни
мерки по ЗЗП е специално производство, поради което посочената разпоредба е
неприложима. В този смисъл Решение № 13145 от 22.12.2021 г. на ВАС по адм. д. №
6603/2021 г. Не се установява и
неспазване на разпоредбите на чл. 34 и чл. 35 АПК. С нормата на чл.68л, ал. 2
ЗЗП на председателя на КЗП е предоставена възможност, а не задължение, да
задължи търговеца да докаже, че прилаганата търговска практика не е нелоялна.
Освен посоченото следва да се има предвид, че целта на уведомяването по чл. 26 АПК е да се предостави възможност на заинтересованото лице да защити интересите
си своевременно, като предостави информация за фактите и обстоятелствата от
значение за спора. В конкретния случай, фактите и обстоятелствата по случая са
изяснени, респективно по смисъла на чл. 68л от ЗЗП, Комисията е установила заблуждаваща
нелоялна търговска практика и на свое заседание е взела решение по т. 4 от
Протокол № 19/28.09.2022 г., основаващо се на обстоятелства от проверката по
случая, които обстоятелства са констатирани с Протокол № К-0000973/09.09.2022
г. В последния са обективирани констатациите на проверяващите длъжностни лица,
които са резултат от проверка на обект на дружеството жалбоподател – сайт https://allstore.bg, извършена след
жалба с вх.№ Ц-03-8668/07.09.2022 г. (Жалба/Сигнал с № на подаване
01-129408-07.09.2022 г.).
След като фактите са безспорно установени, не
се налага събирането на нови доказателства. Такива не са представени от
дружеството и пред съда, следователно правото на защита на дружеството не е
нарушено.
Заповедта съответства на материалния
закон.
Съгласно чл. 68г, ал.1 от ЗЗП, търговска
практика от страна на търговец към потребител е нелоялна, ако противоречи на
изискването за добросъвестност и професионална компетентност и ако променя или
е възможно да промени съществено икономическото поведение на средния
потребител, когото засяга или към когото е насочена, или на средния член от
групата потребители, когато търговската практика е насочена към определена
група потребители. По смисъла на чл. 68г, ал. 4 от ЗЗП, нелоялни са и
заблуждаващите и агресивните търговски практики по чл. 68д - 68к от същия
закон.
Според чл. 68д, ал.1 от ЗЗП, търговска
практика е заблуждаваща, когато съдържа невярна информация и следователно е
подвеждаща или когато по някакъв начин, включително чрез цялостното й
представяне, заблуждава или е в състояние да въведе в заблуждение средния
потребител, дори и ако представената информация е фактически точна относно
някое от обстоятелствата, посочени в ал. 2, и има за резултат или е възможно да
има за резултат вземането на търговско решение, което той не би взел без
използването на търговската практика. В ал. 2 на чл.68д са изброени
обстоятелствата по ал. 1, сред които е и цената или начина на нейното
изчисляване, или съществуването на специфично предимство по отношение на
цената.
Нормата на § 13, т. 23 от ДР на ЗЗП
сдържа легална дефиниция на понятието „търговска практика“, като постановява,
че такава практика е всяко действие, бездействие, поведение, търговска
инициатива или търговско съобщение, включително реклама и маркетинг, от страна
на търговец към потребител, което е пряко свързано с насърчаването, продажбата
или доставката на стока или предоставянето на услуга на потребителите. В § 13,
т. 25 от ДР на ЗЗП е посочено, че
„съществено изменение на икономическото поведение на потребителите“
представлява използването на търговска практика, която намалява значително
способността на потребителя да вземе информирано решение, което води до вземане
на търговско решение, което потребителят не би взел без използването на тази
търговска практика. Според § 13, т. 31 от ДР на ЗЗП, „търговско решение“ е
всяко решение, взето от потребител за това дали да закупи стока или услуга, за
начините и условията за нейното закупуване, дали да извърши цялостно или частично
плащане, дали да задържи стоката, или да се разпореди с нея, да упражни правата
си, предвидени в договора по отношение на стоката или услугата, независимо от
това дали потребителят решава да предприеме действие или не.
В случая, с оспорената заповед
ответникът е приел, че търговецът използва заблуждаваща нелоялна търговска
практика, по смисъла на чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП, тъй като при контролна покупка
на продукт SSD CRUCIAL ВХ500 500GB SSD CT500BX500SSD1/ SKU:CT500BX500SSD1 –
цена: 82.69 лв. ( - 10 % отстъпка от 91.88 лв., или - 9.19 лв.), при
преминаване към следващата стъпка на поръчката се визуализира информация за
нетна цена на стоката от 68.91 лв., която с ДДС - 13.78 лв., възлиза общо на
82.69 лв. На следващата стъпка на поръчката – Обобщение на поръчка, Твоята
количка, се визуализира нетна сума за стоката от 68.91 лв. плюс доставка 6.26
лв., с ДДС - 13.78 лв., или общо 88.95 лв. След финализиране на поръчката се
появява екран със следната информация: SSD CRUCIAL ВХ500 500GB SSD/
CT500BX500SSD1, Брой: 1, Отстъпка: 76.57 лв. 7.66 лв., Единична цена:
68.91 лв., Общо: 68.91 лв., Сума нето: 68.91 лв., Доставка: 6.26 лв., Данък ДДС
(20.00 %): 15.03 лв., Сума поръчка: 90.20 лв. Същата информация за поръчката е
налична и в полученото на електронния адрес потвърждение за нея. Видно е, че
сумата на екрана преди финализиране на поръчката 88.95 лв. е различна от сумата
след финализирането – 90.20 лв. В тази връзка административният орган е приел,
че вместо ДДС да се начисли върху стойността на продукта 68.91 лв., което ще
добави ДДС от 13.78 лв., и даде крайна цена 82.69 лв., търговецът начислява ДДС,
след като към цената без ДДС добавя и сумата за доставка от 6.26 лева. Така ДДС
вместо 13.78 лв. е 15.03 лева, а крайната стойност на поръчката 90.20 лв.
Отбелязано е, че при проверка в сайта на куриерското дружество „СПИДИ“ АД – на
адрес: https://services.speedy.bg/priceList/, е налична информация за цените на
услугите, предоставяни от дружеството, в това число и информация, че цените са
крайни, с включени ДДС и такса гориво.
Изложеното в оспорения акт от фактическа
страна напълно се споделя от съда, доколкото се установява по безспорен начин
от представените по делото доказателства. При проверката на последните се
установяват обстоятелствата, констатирани с Протокол № К-0000973/09.09.2022 г.
и установени в т. 4 от Протокол № 19 от 28.09.2022 г. от заседание на КЗП.
Действително в случая при контролната покупка на описаната в заповедта стока
върху стойността на доставката на практика е начислен повторно ДДС, въпреки, че
този вид данък е бил включен в посочения размер за услугата. Както се сочи в
оспорения акт, в страница от официалния сайт на „Спиди“ АД изрично е записано,
че описаните цени на доставките са
крайни, с включени ДДС и такса гориво. Последното без съмнение се
установява при посещение на публично достъпния интернет адрес https://services.speedy.bg/priceList/
и не е спорно по делото обстоятелство. Така, при покупка на описания в
заповедта продукт, вместо потребителят да заплати за него крайна цена в размер
на 88.95 лв. е следвало да заплати такава в размер на 90.20 лв. Разликата между
двете суми е в размер на 1.25 лв., която е резултат именно от начисляване на
ДДС върху сумата за доставка на стоката – 6.26 (6.26 х 20% = 1.25 лв.). С
прилагането на описания алгоритъм потенциалният потребител заплаща за описания
в атакувания акт продукт крайна цена, която не следва да бъде образувана при
облагане с ДДС само на нетната стойност на този продукт. Казано по друг начин,
в случая ДДС се начислява не само върху стойността на продукта, но и върху
доставката, с което се ощетяват потребителите. Ощетяването на потребителите е
крайният резултат от заблуждаваща информация в сайта – https://allstore.bg,
посредством който дружеството жалбоподател е осъществявало търговска практика
по смисъла на § 13, т. 23 от ДР на ЗЗП.
Предвид изложеното, съдът приема, че по
отношение на сочената в процесната заповед заблуждаваща нелоялна търговска практика
по смисъла на чл. 68д, ал. 1 от ЗПП, са налице кумулативно изискуемите елементи:
търговска практика; практика, която съдържа невярна информация (доказано е по
делото, че информацията от сайта https://allstore.bg, предоставена на
потребителите по отношение на цената на коментираната стока, е невярна и поради
това заблуждаваща.); практика, която има за резултат или е възможно да има за
резултат вземане на търговско решение, което средният потребител не би взел без
използването на търговска практика.
Доводите в жалбата в насока нереализиран
фактически състав на посочената в оспорената заповед норма на чл. 68д, ал. 1 от ЗПП, както и на чл. 68г, ал. 1 от ЗЗП, обосновани с различни твърдения, не се
установяват и не се споделят.
Обстоятелството, че “ТМТ СОЛЮШЪН” ЕООД е
наело електронната платформа – https://allstore.bg, за продажба на стоки от
“Селитон България” ЕООД, за което доказателства по делото не се представиха,
няма отношение към спазването на законовото задължение на всеки търговец да не
използва заблуждаваща нелоялна търговска практика. Нормативната уредба не прави
разлика между собственици и ползватели на интернет платформи за електронна
търговия. Ето защо, след като обжалващото дружество извършва търговска дейност
чрез продажба на стоки през електронен магазин, то има задължението да спазва
нормативно установения ред, що се касае до извършване на дейността, без да
използва заблуждаваща нелоялна търговска практика. В тази връзка неоснователно
е и твърдението, че след като версията на онлайн магазин Seliton била одобрена
от НАП, то не следвало да има съмнение за повторно начисляване на ДДС върху
стойността на доставката. Несъстоятелно е посоченото в жалбата, че търговецът
не може да извършва корекции в платформата във вида на поръчката, нейната
структура и алгоритъма й, и че няма възможност да визуализира поръчката и
проследява всички операции в нея, и попълнените компоненти.
Наведените в жалбата съображения за
неправилност на констатацията на проверяващия орган – че при оформяне на
поръчката било допуснато повторно начисляване на ДДС върху вече крайна цена на
доставката, аргументирани в доводи за нарушена хронология на създаване на
поръчката, са неоснователни. От доказателствата по делото е видно, че
констатираното в хода на административното производство нарушение обективно е
съществувало при оформянето на поръчката, описана в оспорената заповед. Дори
същата да е била оформена неправилно (чрез непопълване на някои полета
например), не следва да се начислява ДДС върху стойността на доставката на
поръчаната стока. Каквито и опции да задава даден потребител в хода на оформяне
на поръчката си, не би следвало да се визуализират стойности, върху които
очевидно се начислява повторно сума за ДДС, след като безспорно този вид данък
не се дължи от потребителя. Като е приел установеното повторно начисляване на
ДДС върху стойността за доставка на стоката, в съответствие с материалния закон
правилно ответникът е издал процесната заповед, която по същество представлява
принудителна административна мярка, имаща за цел както да преустанови
извършването на конкретна нелоялна практика, така и да предотврати за в бъдеще
прилагането на същата практика.
Предвид изложеното и с оглед
доказателствата по делото, настоящата инстанция намира, че така постановената
заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, в
съответствие с материалноправните разпоредби и административно производствените
правила. Доколкото не бе установена
твърдяната в жалбата незаконосъобразност на атакуваната заповед, жалбата
следва да се приеме за неоснователна и да се отхвърли.
Водим от горното и на основание чл. 172,
ал. 2 от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на
“ТМТ СОЛЮШЪН” ЕООД, ЕИК, със седалище и
адрес на управление: гр.Хасково, ул.***, представлявано от управителя Т.В.К.,
против Заповед № 765 от 12.10.2022 г. на Председателя на Комисията за защита на
потребителите (КЗП), с която на дружеството е забранено да използва
заблуждаваща нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 от Закона
за защита на потребителите при формиране на крайната цена на продуктите в
уебсайта https://allstore.bg/.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му.
СЪДИЯ: