Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. Варна, 15.02.2022г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ГР.ВАРНА, пети състав в открито съдебно
заседание проведено на втори февруари две хиляди двадесет и втора година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТЪР МИХОВ
при участието на секретаря Наталия
Зирковска, като разгледа докладваното от съдия Димитър Михов административно
дело № 2536/2021г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производствата е по реда на чл. 172,
ал.5 от Закона за движение по пътищата.
Образувано е по жалба вх. № 17134/22.11.2021г.
на А.Р.Х., ЕГН: ********** ***, против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка по чл.171, т.1, б.“б“ от Закона за движение по пътищата
/ЗДвП/ № 21-0442-000207/27.10.2021г., издадена от Началник сектор към Областна
дирекция на МВР гр. Варна, РУ 04 Варна
С изложени доводи, жалбоподателят счита оспорената
заповед за неправилна и незаконосъобразна, издадена в нарушение на материалния
закон и процесуалните правила. Твърди, че оспорената заповед е издадена в
нарушение на разпоредбата на чл.5, ал.1 от Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда
за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техните аналози. Твърди се, че заповедта не е
мотивирана, не е посочен срокът на действие на заповедта. Към момента на
извършване на проверката за органите на МВР не са били налице предпоставките на
чл.5, ал.1 от Наредбата. Направено е искане за отмяна на заповедта.
Ответникът, чрез процесуален представител юрисконсулт Г.
оспорва жалбата. Счита, че са налице материално правните предпоставки за
издаване на процесната заповед, поради което същата е правилна и законосъобразна.
Съдът, след като обсъди
доказателствата по делото, доводите на страните и след преценка на
законосъобразността и обосноваността на оспорения административен акт, приема
за установено от фактическа страна следното:
На 26.10.2021г. около 13.55 часа в 13.55 часа в с. Гроздьово
на ул.“Жечка Карамфилова“ до № 16, в
посока център, жалбоподателят Х. е управлявал собствения си лек автомобил „БМВ
118 Д“ с рег. № ***, като отказал да му
бъде извършена проверка с техническо средство „Дръгтест 5000“ с фабричен № ARKA0045 за установяване употребата на наркотични вещества
или техните аналози. На водача е издаден талон за медицинско изследване № 085755,
но същият е отказал да изпълни предписанието за химико-токсикологично
лабораторно изследване за установяване употребата на наркотични вещества или
техните аналози. Предвид установените факти на Х. е бил съставен Акт за
установяване на административно нарушение
серия GA, № 336246 от 26.10.2021г. Въз
основа на съставения АУАН ответникът е издал процесната заповед за прилагане на
принудителна административна мярка. По делото е представена Заповед №
365з-2747/20.07.2017г. на Директора на Областна дирекция на МВР гр. Варна
относно установяване компетентността на ответника.
Предвид установената фактическа обстановка и след като
в изпълнение на изискването на разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК провери
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по
чл.146 от АПК, съдът приема от правна страна следното:
Заповедта за прилагане на принудителна административна
мярка е издадена от Началник сектор към Областна дирекция на МВР гр. Варна, РУ
04 Варна срещу А.Р.Х. с правно основание чл. 171, т.1, б.“б“ от ЗДвП – временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водача
Х. до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Като
фактическо основание за издаване на заповедта е посочен съставения срещу Х. акт
за установяване на административно нарушение серия GA, № 336246 от 26.10.2021г., с който е установено, че на
26.10.2021г. като водач на МПС лек автомобил „БМВ 118 Д“ с рег. № *** отказал
да му бъде извършена проверка с техническо средство „Дръгтест 5000“ с фабричен
№ ARKA0045 за установяване употребата на наркотични вещества
или техните аналози, отказал да изпълни и даденото с талон за медицинско
изследване № 085755 предписание за химико-токсикологично лабораторно изследване
за установяване употребата на наркотични вещества или техните аналози. С
описаните деяния е осъществил състава на нарушение на чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП, тъй като е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване употребата на наркотични вещества или техните аналози и не е
изпълнил предписанието за химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване употребата на наркотични вещества или техните аналози, което
съставлява фактическо основание за издаване на заповед за прилагане на ПАМ на
осн. чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП за осигуряване безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административното нарушение, която
административна принуда се изразява във временно отнемане на СУМПС на водач,
който управлява МПС и откаже проба с тест за наркотични вещества или не изпълни
предписанието за медицинско изследване. Мярката се прилага под условие до
решаване въпроса за отговорността, но е ограничена със срок – да не повече от
18 месеца.
Със съставянето на акта за установяване на
административно нарушение, на 26.10.2021г. е иззето СУМПС на Х. № *********,
Контролен талон № 5441252 и СРМРС № *********.
Принудителната административна мярка по чл.171, т.1,
б.“б“ от ЗДвП се прилага с мотивирана заповед от службите за контрол по ЗДвП
или от оправомощени от тях лица. Видно от приложената по делото Заповед №
365з-2747/20.07.2017г. на Директора на Областна дирекция на МВР гр. Варна, към
датата на издаване на оспорената заповед, издателят на заповедта е изпълнявал
длъжността началник сектор, т.е. към датата на издаване на заповедта
административният орган е разполагал с необходимите правомощия да постановява
актове от оспорения вид. Описаното нарушение в АУАН, послужило като фактическо
основание за издаване на заповедта, е извършено на територията на Областна
дирекция на МВР гр. Варна, следователно заповедта е издадена от съответния
териториално и материално компетентен орган в рамките на предоставените му
правомощия.
Съгласно чл.171, ал.1 от ЗДвП, принудителните
административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон.
Съобразно разпоредбата на чл.171, т.1, б.“б“ от Закона за движението по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага
принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство на водач който управлява моторно
превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда,
установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с
доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо
съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или
след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установени с медицинско
и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже
да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен
анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не
повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с
доказателствен анализатор по реда на чл.174, ал.4 установените стойности са определящи.
Направените с жалбата възражения, съдът намира за
неоснователни.
От съдържанието на заповедта може да се направи извод,
че принудителната административна мярка се налага на Х. в качеството му на
водач на автомобила за извършеното административно нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП и се изразява във временно отнемане на СУМПС на водача до решаване въпроса
за отговорността, но за не повече от 18 месеца. Съдържанието на заповедта
позволява да се разбере правното и фактическо основание за прилагане на
принудителната административна мярка, по отношение на кое лице се прилага, вида
и срока на действието й. С оглед на това заповедта е издадена в изискуемата
писмена форма, като съдържанието й позволява да се разбере каква е точната воля
на административния орган и какви са мотивите за издаването й.
В хода на административното производство не са
допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила.
Изяснени са всички факти и обстоятелства
от значение за случая. Категорично установено е, че Х. е управлявал собствени
си лек автомобил, както и че след като е спрян за проверка отказал да бъде тестван за употреба на наркотични вещества,
както и отказал да изпълни предписанието за медицинско изследване. Законът
санкционира такова поведение, като го приравнява по правни последици на
случаите, при които е установена употреба на наркотични вещества. Именно поради
това по отношение на Х. в качеството му на водач на МПС, за извършеното от него
нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП законосъобразно е издадена процесната заповед
за прилагане на принудителна административна мярка с правно основание чл.171,
т.1, б.“б“ – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водача
до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
Принудителната административна мярка е израз на
административната държавна принуда, поради което за всеки конкретен случай
трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на
субектите в степен, надхвърляща тази, произтичаща от преследваната от закона
цел. Административният орган е посочил фактическите основания за издаване на
заповедта за налагане на ПАМ, като освен, че изцяло съответстват на описаните в
разпоредбата на чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП, описаните факти са и доказани от
събраните по делото доказателства. Мярката е приложена при наличието на материално-правните
предпоставки и е съобразена с целта на закона. Мярката е временна, с
превантивен и преустановителен характер и се прилага с цел осигуряване
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения, под прекратително условие – до решаване на въпроса
за отговорността, но не повече от 18 месеца, което е било съобразено.
Предвид изложеното съдът счита, че оспореният
административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на
установената форма и административнопроизводствените правила, в съответствие с
материалния закон и целта на закона. Не са налице отменителните основания по
смисъла на чл.146 от АПК, поради което подадената срещу него жалба следва да се
отхвърли като неоснователна.
При този изход на спора основателно и своевременно
направено се явява искането на процесуалния представител на ответника за
присъждане на направените по делото разноски. Предвид фактическата и правна
сложност на спора, жалбоподателят следва да бъде осъдена да заплати на Областна
дирекция на МВР-Варна разноски в размер на 100 /сто/ лева, съставляващи юрисконсултско
възнаграждение, определено на основание чл.78, ал.8 от ГПК във връзка с чл.37,
ал.1 от Закона за правната помощ и чл.27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ.
По тези съображения и на основание чл.
172, ал.2 от АПК, Административен съд-Варна, пети състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.Р.Х., ЕГН: **********
***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по
чл.171, т.1, б.“б“ от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ №
21-0442-000207/27.10.2021г., издадена от Началник сектор към Областна дирекция
на МВР гр. Варна, РУ 04 Варна.
ОСЪЖДА А.Р.Х., ЕГН: ********** ***, да
заплати на Областна дирекция на МВР-Варна сумата от 100 /сто/ лева, юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия: