М
О Т И В И по НОХД №849/2020 г. по описа на Районен съд-Плевен:
Подсъдимият В.Д.М., ЕГН **********, е предаден на съд
за това, че на 18.08.2019 г. в гр. Плевен, съзнателно се ползвал, пред
полицейски служители от сектор „Охранителна полиция“ при Второ РУ на МВР-Плевен
– *** П.Б. и *** Р.В. и пред служител от сектор „Пътна полиция“ при ОД на
МВР-Плевен – *** Г.Р., от неистински официален документ за правоспособност –
СУМПС – *** с № ***, на който е придаден вид, че е издаден по съответен ред от ***
на лицето В. Д. М. с ЕГН **********, като от него за самото съставяне на
документа не може да се търси наказателна отговорност, престъпление по чл.316,
във вр. с чл.308, ал.2, във вр.
с ал.1 от НК.
В съдебно заседание представителят на
Районна прокуратура поддържа обвинението. Предлага на съда да признае
подсъдимия за виновен в извършване на престъплението, за което е предаден на
съд, и му наложи наказание “пробация” в размер около
средата на предвидения в закона срок, като
счита, че обществената опасност на деянието и дееца не е голяма.
Подсъдимият, редовно и своевременно
призован, се явява в съдебно заседание лично и с адв.
В.Ч. от ***, редовно упълномощен. Защитникът ***и съда да признае подзащитния му за невиновен в извършване на престъплението,
за което е предаден на съд, тъй като счита, че деянието не е осъществено от
обективна и субективна страна. Алтернативно предлага да се приложи разпоредбата
на чл.9, ал.2 от НПК и подс.М. да бъде оправдан.
Подсъдимият В.М. поддържа направените от
защитника му искания. Не излага различни съображения в лична защита. ***и за
оправдателен съдебен акт.
Съдът, след като анализира събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и разпоредбите на закона,
прие за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият В.Д.М. е роден на *** ***, живее в същия
град, ***, *** гражданин, със средно-специално образование, не работи, осъждан,
ЕГН **********.
Подсъдимият В.М. ***. Същият бил правоспособен водач от 2001 г., но
през 2005 г. загубил правоспособността си, като му било отнето свидетелството
за управление на МПС, поради загуба на всички контролни точки. До настоящия
момент подс. М. не е възстановил правата си като
водач на МПС чрез придоб***е на съответна
правоспособност. През 2019 г. същият се сдобил от неустановено лице срещу
заплащане с неистински официален документ за правоспособност - *** СУМПС - *** с № *** на името на подс. М..
Визирания документ не бил издаден по съответния ред от компетентните власти на ***.
На 18.08.2019 г. подс. М. *** *** в гр. Плевен
лек автомобил „Ауди А4“ с peг. № ***, като бил спрян за проверка първоначално от
свидетелите П.Б., Р.В. и Г.Р. - служители на ОД на МВР - Плевен. Свидетелите Б.,
В. и Р. поискали от подс. М. документ за проверка
като същият предоставил *** СУМПС с № *** г. При направена справка в ОДЧ се установило, че М. е
неправоспособен водач.
За констатирано нарушение на подс. М. бил
съставен Акт за установяване на административно нарушение №88338/18.08.2020 г.,
като същевременно М. предал доброволно представения от него документ *** СУМПС
- *** с № ***. Впоследствие набора с
документи бил изпратен в КАТ - Плевен където било установено, че предоставеното
Свидетелство за управление на МПС от подсъдимия не е издадено от компетентните
власти на *** и представлява неистински документ. Не е установено лицето
изготвило неистинския официален документ - *** СУМПС - *** с № ***.
В хода на разследването е назначена съдебно-техническа експертиза от
заключението на която е видно, че СУМПС с № *** не представлява официален документ, който се издава
от ***.
По
повод горното било образувано ДП № 1511/2019г. по описа на РП-Плевен.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава
от показанията на
свидетелите П.Ф.Б., Р. Р. В., Г.Н.Р.; от обясненията на подсъдимия, приложените
към делото писмени доказателства и доказателствени
средства, приобщени по реда на чл.283 от НПК: протокол за доброволно предаване
(л.8), свидетелство за съдимост на подс.М. (л.
32-33); АУАН № 88338/18.08.2019г. на л.48
от делото, справка на Сектор ПП при ОД
на МВР-Плевен на л.60, всичките неоспорени, кредитираното като
компетентно заключение на вещото лице по назначената техническа експертиза
(л.24-27), вещественото доказателство - *** с № *** в
кориците на делото.
От
показанията на св.П.Б. се установява, че на въпросната дата изпълнявал
служебните си задължения като ст.*** в Сектор ООР при 2 РУ гр. Плевен заедно
със св. Р.В., когато в следобедните часове забелязали на пл. „***“ пред *** „***“
неправилно паркиран лек автомобил марка Ауди, модел А4, тъмно на цвят, без
водач в него. Установили още, че малко след това дошъл подсъдимият и привел в
движение автомобила, а те го спрели непосредствено след това. Свидетелят Б.
установява и, че след изискване на документите на водача установили са***ичността му и извикали служители от сектор КАТ Пътна
полиция за съставяне на АУАН тъй като извършили справка в масивите на ОДМВР и
установили неправоспособност на лицето. Б. сочи още, че колегата им от „Пътен
контрол“ при проверка на СУМПС на водача, заявил, че това според него видимо е
неистинско СУМПС. От направената справка било установено, че на водача му било
отнето българското СУМПС преди това. Пак според показанията на св.Б. представеният
документ бил предаден с протокол за доброволно предаване от водача и му бил
съставен АУАН. В заключение свидетелят посочва, че видно от обясненията на М.
същият посочил, че имал отношения с лице от държавата, от която е
свидетелството. Предвид изтеклия период от време и липсата на спомен в детайли
от страна на св.Б., съдът на основание чл.281, ал.4, във вр.
с ал.1, т.2, пр.2 от НПК прочете показанията на свидетеля П.Ф.Б., депозирани на
09.10.2019г. пред орган на досъдебното производство на лист 19. В тези си
показания свидетелят посочва конкретната дата – 18.08.2019г. и часа на деянието
– 16.50, регистрационния номер на автомобила и споделеното от водача М. че
представеното от него СУМПС е издадено от ***, а той от години не притежава
такова като същото е било отнето. Посочва се в прочетените показания
твърдението на подсъдимия пред полицейските служители, че преди около три
години ***, с когото имали работни взаимоотношения предложил на подсъдимия да
му изготви свидетелство срещу заплащане и той го купил от него.
От показанията на св.Р.В.
се
установява, че на процесната дата, за която не
ангажира спомен изпълнявал служебните си задължения като *** в Сектор ООР при 2
РУ гр. Плевен заедно със св. П.Б.. Твърди, че
забелязали на пл. „***“ пред *** „***“ паркиран въпреки забранителен
знак лек автомобил марка Ауди, без водач в него, след което същият дошъл и
привел в движение автомобила, а те го спрели за проверка непосредствено след
това. Свидетелят В. установява още, че след като изискали документите на водача
и установили са***ичността му, извикали за съдействие
за съставяне на АУАН служители от сектор КАТ Пътна полиция тъй като извършили
справка в масивите на ОДМВР и установили неправоспособност на лицето. Пак
според показанията на св.В. от служителя от служба „Пътен контрол“ дошъл да състави АУАН разбрали че
свидетелството за управление на МПС, представено от водача е неистинско, а от
направената справка било установено, че на водача му е отнето преди това
българското СУМПС. Отново според показанията на св.В. представеният документ
бил предаден с протокол за доброволно предаване от водача и му бил съставен
АУАН. Свидетелят В. също посочва, че свидетелството било по *** образец.
Предвид изтеклия период от време и липсата на спомен в детайли от страна на св.В.,
съдът на основание чл.281, ал.4, във вр. с ал.1, т.2,
пр.2 от НПК прочете и неговите показания, депозирани на 17.10.2019г. пред орган
на досъдебното производство на лист 20. В тези си показания свидетелят също
посочва конкретната дата – 18.08.2019г. и часа на деянието – 16.50,
регистрационния номер, марката и модела на автомобила и споделеното от водача М.
че представеното от него СУМПС е издадено от ***, а той от години не притежава
такова като същото е било отнето. Посочва се в прочетените показания
твърдението на подсъдимия пред полицейските служители, че преди няколко години
свидетелството му за управление било изработено от *** срещу заплащане.
От показанията на свидетеля Г.Р. се
установява, че като *** в Сектор „Пътна полиция” при ОДМВР Плевен бил на работа
на въпросната дата, когато бил извикан за съдействие от негови колеги от Второ
РУ Плевен пред *** „***“ на пл. „*** ***“ в същия град. Те били спрели
подсъдимия когото посочва в съдебната зала, който бил с лек автомобил марка
Ауди. Сочи, че водачът представил СУМПС, което той твърдял, че било издадено от
***. Свидетелят Р. твърди още в показанията си че пред подсъдимия изказал
съмнения, че това не е оригинален документ, въпреки което той продължавал да
твърди, че според него това СУМПС е издадено от ***. Свидетелят Р. категорично
заявява, че е запознат с оглед на професионалните си задължения със
свидетелствата за правоуправление, какво представляват, включително и с
чуждестранните такива.
Показанията на св.Б., В.
и Р. са обективни и кореспондират със съставения от тях АУАН № 88338/18.08.2019г.
на л.48 от делото и заключението по
назначената съдебно-техническа експертиза № 2/07.01.2020 г. видно от която
представеният документ с данни че е издаден от *** с № *** на 01.05.2017г.
валиден до 01.05.2020г. не представлява официален оригинален документ, който се
издава от ***. При изследването според вещото лице не са установени признаци за
извършени подправки върху документа, както и признаци за нарушаване на неговата
цялост. Експертът е установил че визираният документ представлява превод на
свидетелство за управление на МПС, който е използван като международен документ
за шофьори, като за издаване се подават данни от собственика. Вещото лице не
отговаря на въпроса кой е съставил изследвания документ. Заключението на вещото
лице Д.А. е обективно и се цени от съда като съответства и на кредитираната
справка на Сектор ПП при ОД на МВР-Плевен на л.60 и сл. от делото видно от
която подсъдимият е неправоспособен водач на МПС от 2005г. и не му е издавано
друго СУМПС. Съдът цени като изготвен в съответната процесуална форма и
неоспорен и приложеният по делото на л.8 протокол за доброволно предаване с
описание в него от страна на подсъдимия на всички идентификационни белези на ***
с № ***, съответни и на самата пластика като ценено веществено доказателство
намираща се също в кориците на делото.
Съдът кредитира и
обясненията на подсъдимия, в които той на практика признава вината си като
заявява, че привел в движение лекия
автомобил на процесната дата, след което бил спрян от
полицейски служители, които „След което ми поискаха шофьорската книжка, която
представих и която е направена от човек в ***…..” Пак видно от обясненията на
подсъдимия: ”…Той ме увери, че има вариант да ми изкара албанска книжка, която
след като съм имал българска книжка, имам право да ми изкарат и на албанска. И
след известно време си я получих срещу съответното заплащане.” По – нататък в
обясненията си подсъдимият потвърждава
че това не е официален документ и в конкретност:”..Това е превод и легализация
на шофьорска книжка просто. В смисъл това не дава право да управлявам
автомобила…”, и въпреки че е знаел това я представил на полицейските служители.
Нещо повече – на въпрос на прокурора дали към 18.08.2019г. е бил правоспособен
водач в България, подс. М. заяви че не е бил
правоспособен, а българското свидетелство за правоуправление му е било иззето. Неколкократно заяви, че е заплатил парична сума на лице в ***,
докато бил там и така се сдобил с въпросния документ.
При така установената
фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
С оглед на гореизложеното съдът приема, че от
обективна страна извършеното от В.М. престъпление е съставомерно
по чл.316 вр. чл.308, ал.2 вр.
ал.1 НК, тъй като на 18.08.2019 г. в гр. Плевен, съзнателно се ползвал, пред
полицейски служители от сектор „Охранителна полиция“ при Второ РУ на МВР-Плевен
– *** П.Б. и *** Р.В. и пред служител от сектор „Пътна полиция“ при ОД на
МВР-Плевен – *** Г.Р., от неистински официален документ за правоспособност –
СУМПС – *** с № ***, на който е придаден вид, че е издаден по съответен ред от ***
на лицето В. Д. М. с ЕГН **********, като от него за самото съставяне на
документа не може да се търси наказателна отговорност.
СУМПС по принцип представлява официален документ по смисъла на чл.93, т.5 НК. *** с № *** обаче е неистински такъв, като му е предаден вид, че представлява конкретно
писмено изявление на друго лице, а не на това лице, което действително го е
съставило. Не са налице данни относно лицето, изготвило документа.
Следователно подс.М. е лице, от което не може да се
търси наказателна отговорност за съставянето на този официален неистински
документ. Подсъдимият ползва посочения официален неистински документ, като
представя същия като свидетелство за управление на МПС пред полицейски
служители от сектор „Охранителна полиция“ при Второ РУ на МВР-Плевен – *** П.Б.
и *** Р.В. и пред служител от сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Плевен – ***
Г.Р..
С оглед гореизложеното следва да се приеме, че от
обективна страна са налице всички признаци на състава на престъплението по
чл.316 вр. чл.308, ал.2 вр.
ал.1 НК.
Престъплението по чл.308, ал.2 вр.
ал.1 НК е умишлено и тъй като с него се преследва определена цел, то
осъществяването му е възможно единствено при наличието на пряк умисъл у дееца.
Следователно пряк по необходимост следва да бъде и умисълът на този, който само
се ползва от официалния неистински документ. В противен случай ползването не би
било „съзнателно” /арг.съгл. чл.316 НК/, тоест
съдържащо представи и за умисъла на създателя на документа.
От
субективна страна подсъдимият М. извършва престъплението умишлено под пряк
умисъл като форма на вина, с непосредствено целени и настъпили общественоопасни последици. Съзнава противоправния характер на осъщественото
деяние, като цели и иска настъпването
на забранените му последици. От установената по делото фактическа обстановка се обосновава изводът, че М. съзнателно ползва
опорочения документ. На същия е известно обстоятелството,
при съобразяване и на обясненията,
които депозира, че представеното пред полицейски служители от сектор „Охранителна полиция“ при Второ РУ на
МВР-Плевен и пред служител от сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Плевен свидетелство за управление на МПС е неистински официален документ, тъй като е
неправоспособен поради загуба на всички контролни точки и няма възстановени
права
и именно поради тази причина се снабдява със свидетелство за управление на МПС.
/Заяви и това обстоятелство в обясненията си/ Ползва документа пред полицейските служители и следователно
има представи, че ползваният официален документ е неистински.
Предвид изложените
съображения съдът призна В.М. за виновен в извършване
на престъпление по чл.316 вр. чл.308, ал.2 вр. ал.1
от НК.
Съдът, след като призна подсъдимия за виновен в извършване на престъплението, за което е
предаден на съд, счете, че са налице многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства, които обуславят наказанието да бъде определено на осн. чл.55 НК, в конкретност: Съдът взе предвид чистото
съдебно минало на подсъдимия, изтеклия период от време от извършване на
деянието, липсата на данни за ползване на документа по друг повод, липсата на
лоши характеристични данни, семейното положение на подсъдимия, а именно
наличието на низходящ, въпреки липсата на писмени данни за това, проявеното
съдействие за разкр***е на обективната истина. В своята
съвкупност Съдът прие, че описаните голям брой смекчаващи отговорността обстоятелства намаляват
обществената опасност на престъплението, поради което и най-лекото предвидено в
закона наказание се явява несъразмерно
тежко. Отегчаващи обстоятелства Съдът не откри. Поради тези
съображения Съдът основание чл.316, във вр. с
чл.308, ал.2, във вр. с ал.1 от НК, във вр. с чл.55, ал.1, т.2, б.“б” от
НК осъди подсъдимия М. на наказание „ПРОБАЦИЯ“ при кумулативното налагане на
следните пробационни мерки: по чл.42а, ал.2, т.1 от НК – Задължителна регистрация по настоящ адрес *** – за срок от 8 /ОСЕМ/
МЕСЕЦА, при явяване и подписване при пробационен
служител или определено от него длъжностно лице ДВА пъти седмично, и по чл.42а,
ал.2, т. 2 от НК – Задължителни периодични срещи с пробационен
служител за срок от 8 /ОСЕМ/ МЕСЕЦА.
Така определеното наказание на
подсъдимия съдът намира, че е необходимо, достатъчно и справедливо за постигане
целите на наказанието по чл.36 НК и преди всичко с оглед поправянето и
превъзпитанието му, както и за постигане на генералната превенция.
Вещественото доказателство – 1 брой
пластика /документ/ на лицето В.Д.М., ЕГН ********** ***, издаден на 01.05.2017
г. и с валидност до 01.05.2020 г., прикрепено в прозрачен плик към делото,
съдът постанови да остане по същото след влизане в сила на присъдата.
Предвид изхода на делото, Съдът осъди на основание
чл.189, ал.3 от НПК подсъдимия В.Д.М., със снета са***ичност,
да заплати по сметка на Плевенски районен съд направените деловодни разноски в
размер общо на 60,00 лева.
Предвид изхода на делото, Съдът осъди на основание
чл.189, ал.3 от НПК подсъдимия В.Д.М., със снета по-горе са***ичност, да заплати по сметка на ОД на МВР – гр. Плевен
направените деловодни разноски в размер общо на 86,32 лева.
Предвид изложените съображения съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: