РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ПЛОВДИВ
Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 2220/19.11.2021г.
гр. Пловдив,19.11.2021год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХХІІ състав в открито заседание на
двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ХАРИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА
ГЕОРГИ ПАСКОВ
при
секретаря Севдалина Дункова и с участието на прокурора Калоян Димитров, като разгледа докладваното от съдията
Л. Несторова КАНД № 2223 по описа на съда за 2021 г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава
Дванадесета от Административно-процесуалния кодекс във връзка с чл.63, ал.1,
пр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано
е по касационна жалба, предявена от П.И.П. с ЕГН **********, с адрес: ***,
депозирана чрез адвокат Н., против Решение № 1013 от 07.07.2021г. на
Пловдивския районен съд, постановено по АНД №20215330202884 по описа на съда за
2021г., с което е потвърден електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство серия К № 4319682 на ОДМВР -
гр.Пловдив, с който на П.И.П. ЕГН:
**********, с
адрес: ***, на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.1, т.4 от Закона
за движението по пътищата /ЗДвП/му е наложена глоба в размер на 400лв.
/четиристотин лева/, за извършено нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Касационният жалбоподател посочва, че
решението на районния съд е необосновано и неправилно.
Излага съображения относно съществени
нарушения на процесуалните правила, допуснати в хода на
административнонаказателното производство и в хода на съдебното производство.
Претендира се отмяната на решението
на районния съд, респективно отмяната на електронен фиш К № 4319682 на ОДМВР
Пловдив. Претендират се разноските по делото за двете съдебни инстанции.
Ответникът
по касационната жалба изразява писмено
становище по касационните оплаквания. Намира същите за необосновани. Претендира
отхвърляне на касационната жалба и юрисконсултско възнаграждение.
Участвалият
по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава
заключение, че жалбата е неоснователна, а решението на първоинстанционния съд е
правилно и законосъобразно.
Касационната жалба е подадена в
предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен
интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.
Съгласно
чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред
административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХII от АПК. Съгласно
чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за
валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с
материалния закон, следи служебно.
Настоящата
съдебна инстанция намира, че разгледана по същество жалбата се явява неоснователна.
Първоинстанционният съд е установил
следната фактическа обстановка: на 29.12.2020г., в
14:54 часа, в град Пловдив, на бул.„Асеновградско шосе" срещу № 1, с
посока на движение Север - Юг, с автоматизирано техническо средство - мобилна
система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение - № ТРЯ1-М №
581 било заснето движение на лек автомобил марка „Фиат Пунто" с
регистрационен номер РВ ***** с измерена скорост от 86 км./ч., същата - над
максимално разрешената за движение 50 км./ч., като превишението било в размер
на 36 км/ч.
Установено
е, че МПС е собственост на водача му П.И.П..
За установеното нарушение на чл.21, ал.2
вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал.4, вр. с чл. 182, ал.1, т.4
от ЗДвП на П. П. е наложена глоба в размер на 400 лева.
ПРС
е приел, че нарушението е установено с одобрен тип средство за измерване,
съгласно Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835,
прието по делото като писмено доказателство. Изрично е отбелязъл, че
действително коментираното удостоверение е валидно до 24.02.2020г., но съгласно
разпоредбата на чл.30, ал.5 от Закона за
измерванията, когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите
се в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се
считат от одобрен тип.
Установил е, че съгласно Протокол № 8-33-20
от 28.09.2020г. за лабораторна проверка, мобилна система за видеоконтрол на
нарушенията на правилата за движение -№ ТРЯ1-М 581 е преминала проверка в
лабораторни условия за точността на измерване.Представен е
Протокол по чл.10
от Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015г. на
министъра на вътрешните работи от дата 29.12.2020г., от който е видно начинът
на разполагане на техническото средство, както и че посоката движение на
контролираните МПС е от север на юг.
ПРС изрично е посочил, че в оспорения фиш
съвсем конкретно е посочено както времето и мястото на нарушението -
29.12.2020г., в 14:54 часа, в град Пловдив, на бул. „Асеновградско шосе"
срещу № 1, установената скорост на движение на МПС, както и ограничението от 50
км/ч. което е общото такова за населено място.
Относно направената промяна на скоростния
режим на процесната пътна отсечка в гр. Пловдив и въведеното ограничение с
пътен знак В26 на 60км/ч районният съд е изяснил в мотивите на съдебния акт, че
регулацията на пътното движение се променя съобразно пътната обстановка и
въвеждането на различна регулация във времето няма никакво отношение към
преоценка на обществената опасност на деянието, каквато всъщност визира чл.3,
ал.2 от ЗАНН.
Относно
снимката, представена към административно-наказателната преписка и изпълнението на изискванията на чл. 10.,
ал.3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г., районният съд пояснил, че в случая
от снимката е видно разположението на техническото средство - в служебен
автомобил, което изцяло кореспондира с посоченото в Протокол от дата
29.12.2020г.
Изводите на районния съд са правилни и
изградени въз основа на събраните писмени доказателства. Не са допуснати
съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Касационният съд намира, че правилно
нарушението е квалифицирано под материалната норма на чл.21, ал.1 от ЗДвП, като
нарушението е ясно и точно описано в ЕФ. В конкретния случай разрешената
максимална скорост /650 км/ч/ е била превишена с 36 км/ч. като предвиденото
наказание е точно фиксирано по вид и размер.
Колкото до възражението, че на процесната
отсечка към настоящия момент има нова регулация на ограничението на скоростта,
настоящият съдебен състав намира, че тези обстоятелства са ирелеванти за
настоящия правен спор. Проверката на нарушението се извършва към датата на
извършването му.
Неоснователни са възраженията на касационния
жалбоподател за допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на ЕФ
и на съдебния акт.
Следва да се посочи, че отразеното
ограничение на скоростта 50 км/ч в ЕФ съвпада с това посочено в Протокола за
използване на АТ, в който ясно и точно е
посочено местонахождението на АТСС, с конкретно изписан адрес, който съвпада, с
този изписан в ЕФ. Така, че е напълно ясно точното място на извършване на
нарушението и всички възражения в тази посока са напълно неоснователни.
Съгласно Тълкувателно решение № 1 от
26.02.2014 г. на ВАС по т. д. № 1/2013г., легалната дефиниция на понятието
"електронен фиш" се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, възпроизведена и в §
6, т. 63 от ДР на ЗДвП. Електронният фиш е електронно изявление, записано върху
хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез
административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени
данни за нарушения от автоматизирани технически средства. От това произтича, че
електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни
функции. Действително с разпоредбата на чл. 189, ал. 11 от ЗДвП е предвидено,
че влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно
постановление, но това приравняване е само относно последиците, с които се
ползват влезлите в сила наказателни постановления и електронни фишове. Ето защо
то не обосновава необходимост от механично пренасяне на правилата относно
процедурата за съставяне и реквизити на наказателното постановление, въведени в
разпоредбите на ЗАНН и по отношение на електронния фиш. Напротив, съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, електронният фиш
съдържа данни за териториалната структура на МВР, на чиято територия е
установено нарушението, мястото, датата, точният час на извършване на
нарушението, регистрационният номер на МПС, собственика, на когото е
регистрирано това превозно средство, описание на нарушението, респективно
ползвател, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините
за доброволно плащане. Тези реквизити, в случая са налице в издадения
електронен фиш както правилно е установил и районният съд.
В
случая са спазени изискванията на чл. 10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г.
за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата (Наредбата), доколкото
от представените по делото доказателства се установява, че процесното
техническото средство е одобрен тип средство за измерване на скоростта и към
момента на установяване на нарушението е било технически изправно като в случая
е излишно да се преповтарят доводите на районния съд, които се споделят от
настоящата касационна инстанция. В този смисъл, нарушението е установено от
техническа система, надлежно калибрована, при която измерването, регистрирането
и записът на нарушенията се извършва от система радар-камера–компютър, като
единствената роля на оператора на системата е да позиционира техническото
средство, като го насочи към определения за наблюдение участък от пътя и да
въведе ограниченията за скоростта на този участък, за което в административната
преписка се съдържа нарочен протокол от проверката на автоматизираното
техническо средство за видеоконтрол. С оглед на изложеното процесната система
за контрол на скоростта отговаря на изискването на ЗДвП, техническото средство,
с което е установено и заснето нарушението, да бъде автоматизирано, за да не
позволява човешка намеса при установяването и заснемането на всяко едно
конкретно нарушение.
Относно
снимката от клип №24373 от 29.12.2020г данните от същата съвпадат с тези
по отразените в ЕФ, след приспадната толеранс, ето защо не се установяват
разминавания, както правилно е приел и първоинстанционният съд.
Предвид
изложените мотиви касационната инстанция намира решението на районния съд за
валидно, допустимо и правилно, поради което същото следва да се остави в сила.
Предвид изхода на спора искането на
ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно. Същият
е представил писмено становище, ведно с пълномощно. Делото не е с фактическа и
правна сложност, поради което, на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 27е от НЗПП, на ответника следва да се присъди възнаграждение за
юрисконсулт в размер на 80 лева, платимо от касационния жалбоподател.
По
изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен
съд – Пловдив, ХХІІ състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1013 от
07.07.2021г. на Пловдивския районен съд, постановено по АНД №20215330202884 по
описа на съда за 2021г.
ОСЪЖДА П.И.П. с ЕГН **********, с адрес: ***, да
заплати в полза на Областна
дирекция на Министерство на вътрешните работи – гр. Пловдив сумата от 80лв.
/осемдесет/ лева, представляваща възнаграждение за юрисконсулт.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.