Р Е Ш Е Н И Е
№ ............ /……………….2016 г., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският окръжен съд, гражданско отделение, в открито съдебно заседание на четиринадесети ноември две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОНСТАНТИН ИВАНОВ
МЛ. С. АНДОН ВЪЛКОВ
при секретаря Г.С., като разгледа докладваното от младши съдия Вълков въззивно гражданско дело № 1385 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
258 - 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 19591/13.04.2016
г., подадена от А.Д.К., чрез адв. Х., срещу Решение №
1193/25.03.2016 г. по г.д. № 8745/2015 г. по описа на ВРС, в частта, с която е отхвърлен предявеният от нея иск за
обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, изразяващи се в
нанесената й от ответника средна телесна
повреда, за разликата между уважената част от иска в размер на 8000 лв. до пълния претендиран размер от 15000 лв., ведно с мораторната лихва от
датата на увреждането – 21.07.2012 г. до датата на предявяване на исковата
молба – 20.07.2015 г., и законната лихва, считано от 20.07.2015 г., до
окончателното изплащане на сумата, както и в частта, с
която е отхвърлен изцяло искът й за обезщетение за причинената й лека телесна
повреда, изразяваща се в разлята болезнена подутина по дясната половина на
челото и синкаво-мораво зачервяване с диаметър 7 см, която е причина за
изпадане в безсъзнателно състояние, в размер на 2000 лв., ведно с мораторната
лихва от деня на увреждането до деня на предявяване на исковата молба, както и
законната лихва от деня на предявяване на иска до окончателното изплащане на
сумата. Обжалва се и в частта за разноските, с
което е осъдена да заплати държавна такса в размер на 330 лв., както и в
частта, с която е оставено без уважение искането й за присъждане на адвокатско
възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство по реда
чл. 38, ал. 1 , т. 3, предл. 3 от ЗА.
Във въззивната жалба се твърди, че решението, в обжалваните
части е неправилно, постановено в противоречие на материалния закон, както и
със събраните по делото доказателства и
е необосновано. Посочва се, че решението
е постановено в отклонение на установената от ВКС практика по приложението на
чл. 52 от ЗЗД, тъй като съдът не е взел предвид значими и относими факти. Твърди,
че престъплението е умишлено, ответникът не е изразил съжаление от стореното,
не е взето предвид субективното отношение на дееца към извършеното от него престъпление,
както и всички негови противоправни действия, предхождащи деянието, които по
свой начин са довели до причиняване на неимуществени вреди от пострадалото лице.
Жалбоподателката посочва, че нападението е съпроводено от отправяне на обидни
думи и псувни към нея както преди инцидента, така и по време на него, като
същите са отправени в присъствие на сина й. Посочва се, че съдът не е взел
предвид продължаващите и до момента болки след ставане от сън, при влошаване на
времето, както и при натоварване на дясната ръка. Не са взети предвид и
негативните преживявания като страх, обида, безпокойство и чувство на
неудобство от ангажиране на близките си за полаганите за нея грижи.
В жалбата се посочва, че
решението, в частта, с която съдът е отхвърлил изцяло иска за заплащане на
обезщетение в размер на 2000 лв. за нанесена лека телесна повреда в областта на
главата, която е довела до изпадане в безсъзнание, също е неоправилно и
необосновано. Твърди се, че специални знания в областта на медицината се
изискват само за да се установи тежестта на травмата и дали същата представлява
лека или средна телесна повреда.
В жалбата се излагат
съображения, че разноските също са направилно определени. Твърди се, че всички
телесни повреди са в резултат от извършеното от ответника престъпление от общ
характер и повдигнатото обвинение само за причинена средна телесна повреда, не
било пречка да се търси обезвреда и за нанесените леки телесни повреди,
нанесени със същото престъпление и не ги извежда извън престъпния характер на
деянието, поради което на основание чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК такси и разноски не
се внасяли, а се възлагали на осъденото лице. Така съдът не е спазил
разпоредбата на чл. 78, ал. 6 ГПК и не е осъдил ответника да заплати държавна
такса и разноски съобразно уважената част от иска.
Посочва се, че съдът
неправилно е оставил без уважение и искането на ищцата да бъде осъден
ответникът да заплати адвокатско възнаграждение на нейния процесуален
представител, който е осъществил безплатно процесуално представителство на основание чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. 3 от
ЗА. Направено е искане да бъде отменено решението в обжалваните му части, като
се постанови ново, с което да бъдат уважени предявените искове до пълния им
претендиран размер и да бъде присъден адвокатски хонорар за осъществено
безплатно процесуално представителство пред двете инстанции.
В отговор на въззивната жалба е постъпило становище с вх. №
26759/25.05.2016 г., подадено от Д.А.Н., чрез адв. Д.. В отговора се посочва, че въззивната жалба е неоснователна и необоснована.
Решението на ВРС в частта, с която съдът е отхвърлил изцяло иска за заплащане
на обезщетение в размер на 2000 лв. за нанесена със същото престъпление лека
телесна повреда в областта на главата, довела до безсъзнание, е правилно и
законосъобразно, тъй като по делото липсват доказателства за това.
Срещу същото решение е постъпила и въззивна жалба от Д.А.Н., в частта,
с която Д.А.Н. е осъден да заплати на А.Д.К. сумата в размер на 8000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди за нанесена
средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на дясна ключица с разместване
на фрагменти към външния полюс, ведно със законната лихва от 21.07.2012 г. до окончателното плащане, както и сумата от
2443.72 лв., представляваща лихва за
забава от деня на увреждането – 20.07.2015 г.
Посочва се, че решението
е незаконосъобразно, тъй като присъденото обезщетение е многократно завишено по
размер и се явява несправедливо. Съдът не е взел предвид обстоятелството, че
ответникът получава месечно възнаграждение в размер на минималната работна
заплата за страната, че съпругата му е безработна и се грижи за дъщеря им,
която е с аутизъм и 91 % неработоспособност с чужда помощ. Според жалбоподателя,
така определеното обезщетение е несправедливо. Твърди се, че съдът е обсъдил
само показанията на съпругата на ответника, като заинтересовани съгласно чл.
172 ГПК, но не и показанията на свидетелите, разпитани по искане на ищеца,
които също били заинтересовани от изхода на делото. Направено е искане
решението на ВРС, в частта, с която Д.А.Н. е осъден да заплати на А. Д.К. сумата от 8000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди за причиняване на средна телесна повреда,
изразяваща се в счупване на дясна ключица с разместване на фрагменти към
външния полюс, ведно със законната лихва, считано от 21.07.2015 г. до
окончателното плащане, както и сумата от 2443.72 лв., представляваща лихва за
забава от деня на увреждането – 20.07.2015 г., да бъде отменено като неправилно
и намалите присъденото обезщетение по справедливост съгласно чл. 52 ЗЗД.
Твърди, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат.
Отговор на въззивната жалба не е постъпил от А.Д.К..
Обжалваното решение е валидно, а в обжалваната му част и
допустимо, поради което жалбите следва да бъдат разгледани по същество.
ВОС, като взе предвид
изложеното от страните и
доказателствата по делото, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
А.Д.К., чрез адв. Х., е направила искане до съда да постанови решение срещу Д.А.Н., с което да
осъди ответника да заплати на ищцата сумите, както следва: 15000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди за причиняване на средна
телесна повреда, изразяваща се в счупване на дясна ключица с разместване на
фрагменти към външния полюс, ведно със законната лихва от подаване на исковата
молба – 20.07.2015 г. до окончателното изплащане на сумата, и сумата от 4581.89
лева, представляваща лихва за забава от деня на увреждането 21.07.2012 г. до
подаване на молбата - 20.07.2015 г.; 2000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди за причиняване на лека телесна повреда, изразяваща се в
разлята болезнена подутина по дясната половина на челото и синкаво-мораво
зачервяване с диаметър 7 см., която е причина за изпадане в безсъзнателно
състояние, ведно със законната лихва от подаване на молбата – 20.07.2015 г. до
окончателното изплащане на сумата, и сумата от 610.93 лева, представляваща
лихва за забава върху сумата от деня на увреждането 21.07.2012 г. до подаване
на молбата; 500 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди за
причиняване на лека телесна повреда, изразяваща се в интензивно синкаво мораво
кръвонасядане в дясна хълбочна област с диаметър 8 см., ведно със законната
лихва от подаване на молбата – 20.07.2015 г. до окончателното изплащане на
сумата, и сумата от 152.72 лева, представляваща лихва за забава от деня на
увреждането 21.07.2012 г. до подаване на молбата; 500 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди за причиняване на лека телесна повреда,
изразяваща се в окръглена болезнена подутина със синкаво-морав цвят с диаметър
6 см. по задната повърхност на дясната подбедрица в средна трета, ведно със
законната лихва от подаване на молбата – 20.07.2015 г. до окончателното
изплащане на сумата, и 152.72 лева, представляваща лихва за забава от деня на
увреждането 21.07.2012 г. до подаване на молбата.
В исковата молба
се твърди, че ответникът Д.А.Н., в качеството си на подсъдим по НОХД №
6708/2012 г. по описа на ВРС, се е признал за виновен в това, че на 21.07.2012
г., в гр. Варна, причинил на А.Д.К. средна телесна повреда, изразяваща се в
счупване на дясна ключица, което е определило трайно затруднение в движението
на десния горен крайник за период от около 2,5-3 месеца, поради което и на осн.
чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1, било подписано споразумение, по силата на което е осъден
на наказание лишаване от свобода за срок от три месеца, чието изпълнение е
отложено с изпитателен срок от три години.
Сочи се в молбата, че наред със средната телесна повреда,
ответникът с деянието е причинил на ищцата и три леки телесни повреди, изразяващи
се в: контузия на главата, разлята болезнена подутина, синкаво-мораво кръвонасядане
по дясната половина на челото с диаметър около 7 см., причинена при удар на
главата при падане, която е причина за изпадане в безсъзнателно състояние;
интензивно синкаво мораво кръвонасядане в дясна хълбочна област с диаметър 8
см., окръглена болезнена подутина със синкаво-морав цвят с диаметър около 6 см.
по задната повърхност на дясната подбедрица в средна трета.
Ищцата твърди, че ответникът Д.Н., заедно със семейството
си, живее в апартамент под нейното жилище. Ответникът често ораганизирал шумни
събирания в дома си, което наложило ищцата да се обръща за съдействие към
полицията за спазване на нощната тишина. На 20.07.2016 г. отново имало шумно
събиране в апартамента на ответника, което продължило до късно през нощта. Малко
след 00:30 ч., на 21.07.2012 г., ищцата помолила ответника да преустанови шума
в апартамента си, тъй като не можела да спи, но в отговор на това той започнал
да я обижда. Минута по-късно на вратата на апартамента й започнало да се
блъска, ищцата отворила вратата и ответникът и нанесъл силен юмрук в областта
на дясното рамо, след което паднала на земята и загубила съзнание.
С това си поведение ответникът причинил на ищцата болки и
страдания, налагащи да пие обезболяващи лекарства, ищцата не можела да излиза навън
поради синините и отоците по лицето и тялото й. Не можела да се обслужва без
помощта на близките й. Не можела да упражнява професията си на адвокат и да
реализира доходи за период от 3 месеца, тъй като вследствие на уврежданията тя
не можела да пише на компютър, да прави справки по дела и да се явява в съдебно заседание.
В писмения си отговор ответникът Д.А.Н., оспорва
предявените искове като неоснователни, като оспорва твърденията в молбата.
Сочи, че ако ищцата е получила описаните наранявания, то е налице съпричиняване
от самата нея и от нейния син.
По делото се установи следната фактическа обстановка:
От представения по делото
протокол от 13.12.2012 г. по НОХД № 6708/2012 г. по описа на ВРС, се установява, че с влязло в сила на 13.12.2012 г. споразумение ответникът Д.А.Н. се е признал за виновен в това,
че на 21/22.07.2012 г., в гр. Варна, причинил на А.Д.К. средна телесна повреда,
изразяваща се в счупване на дясна ключица, което е определило трайно
затруднение в движението на десния горен крайник за период от около 2,5-3
месеца, поради което и на осн. чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 и чл. 54, ал. 1 от НК
е осъден на наказание лишаване от свобода за срок от три месеца, което на осн.
чл. 66, ал. 1 от НК е отложено с изпитателен
срок от три години, считано от влизане на споразумението в сила.
От представеното по
делото медицинско удостоверение № 663 от 23.07.2012 г., издадено от МБАЛ
„Св.Анна – Варна” АД се установява, че ищцата А.К. е получила контузия на главата, счупване на
дясна ключица с разместване на фрагмети, травматични отоци и кръвонасядания в
гореописаните области, които са в резултата на удари с или върху твърди, тъпи
предмети, отговарящи да бъдат получени в указаните време и начин. Счупването на дясната ключица е определило трайно затруднение в движението
на десния горен крайник за период от около 2.5 – 3 месеца. В своята съвкупност останалите описани травматични увреждания
са обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Oт представеното удостоверение с изх. № 25/10.11.2015 г., издадено от „Яхт
Сървиз България“ ООД, се установява, че месечното възнаграждение на ответника
през 2015 г. е в размер на 382.28 лева.
От приложеното към
настоящото дело НОХД № 6944/2012 г. на ВРС, се установява, че с влязла в сила
присъда № 313 от 13.09.2013 г., ищцата А.Д.К. е призната за невиновна в това,
че на 21.07.2012 г., в гр. Варна,
публично да е казала нещо унизително за честта и достойнството на Д.А.Н. в
негово присъствие, а именно да го е нарекла „простак, идиот, олигофрен”, поради
което и на осн. чл. 304 от НПК, съдът я
оправдал по възведеното обвинение по чл.148, ал. 1, т. 1 вр. чл. 146, ал. 1, т.
1 от НК. Със същата присъда е отхвърлен като
неоснователен и недоказан предявеният от Д.А.Н. против подсъдимата А.Д.К.
гр.иск за обезщетение на претърпени неимуществени вреди в размер на 3000 лева.
От заключението на
проведената СМЕ се установява, че от представените по делото медицински
документи и проведения контролен преглед
А.К. е получила счупване на дясна ключица, кръвонасядания по лицето,
гръдния кош, дясна хълбочна област, дясната подбедрица, травматични отоци по
лицето и дясната подбедрица. Описаните травматични увреждания са в резултат на
удари с или върху твърди, тъпи предмети в областта на главата, гръдния кош,
дясната раменна област, дясната хълбучна област, десния долен крайник. Счупването на дясната ключица е обусловило
трайно затруднение в движението на десния горен крайник за период от
около 2.5 – 3 месеца. В своята съвкупност останалите описани травматични
увреждания са обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Вещото лице дава заключение, че към датата на изготвяне на заключението не се
налага провеждане на физиотерапевтични и рехабилитационни процедури.
От свидетелските
показания на св. С. С. (приятелка на ищцата), се установява, че А.К. не можела да се движи, да се облича и да
извършва каквито и да е дейности. Имала синина под окото, по цялата дясна
страна по хълбока имала ударено и синина, по рамото също имала синина. Дълго
време не излизала от дома си, заради синините и подутините. Свидетелката и
майката на ищцата й помагали да се къпе и да си мие косата. Не ходила на работа
около два месеца, тъй като не можела да си служи с лявата ръка и не можела да
упражнява професията си на адвокат. Не можела да
облича подходящи за работа дрехи през летния сезон, появили се рани по тялото й
от превръзките. Рамото трябвало да се обездвижи,
но не можело да се гипсира и имала силни болки. Било затруднено движението на цялото й
тяло. Имала болки в цялото тяло и трудно се движела. При влажно време изпитвала болки.
От свидетелските
показания на св. К. (син на ищцата) се установява, че след инцидента, майка му не
можела да прави елементарни неща, като къпане, миене и т.н. По лицето, челото,
по десния хълбок имала отоци и синини. Ищцата
изпитвала страх и притеснение, когато се среща с ответника, който е нейн съсед.
Около 2-3 месеца изпитвала силни болки, не можела да се измие и изкъпи, да
готви и върши ежедневни дейности. Не можела да работи като адвокат, ръката й се
изморявала много бързо, не можела да се стабилизира психически около три месеца
след инцидента.
Свидетелката М. Н. (съпруга
на ответника), посочва, че в деня на инцидента, около полунощ, прибирайки се от
работа, чула, че съседката й отправя обидни думи към тях от терасата на
жилището си. Влизайки в жилището си видяла, че
съпругът й имал рана на бузата и кръв по ризата. Ръцете и бедрата му били надраскани. Свидетелката
научила от племенника на съпруга й, който им бил на гости, че синът на К.
нападнал с нож съпруга й. Чула през терасата как
К. ги обижда. Постоянно имали конфликти
със съседката си К., която ги обиждала като ги наричала „идиоти,
олигофрени”, а тя и съпругът й се разстройвали защото дъщеря им е аутист.
Въз основа на така
установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата
на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму. Фактическият състав на основанието по чл. 45, ал. 1
от ЗЗД, т.е. за да възникне задължение на ответника да заплати обезщетение за
причинени неимуществени вреди на ищцата, трябва да са се осъществили следните
материални предпоставки: деяние; противоправност; причиняване на неимуществени
вреди; причинно-следствена връзка между противоправното деяние и настъпилия
вредоносен резултат; противоправното деяние следва да е извършено виновно, като
за вината има уредена в закона оборима презумпция (арг. чл. 45, ал. 2 ЗЗД). Обективните
елементи от фактическия състав на деликта подлежат на доказване от ищцата,
а ответникът носи тежестта да обори
презумпцията по чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
Доколкото обаче
претенцията на ищцата е за обезщетение за причинени неимуществени вреди,
реализирани с едно деяние от страна на ответника, за ищцата е възникнало само
едно право на обезщетение. Ищцата има право на един иск, а не на отделни искове за обезщетения за
всяко едно от телесните увреждания. Броят на телесните повреди и техния вид
следва да се преценяват от съда при определяне на общото обезщетение за неимуществени
вреди, като ВРС не е трябвало да присъжда отделно обезщетение за всяко едно от
тях. Независимо обаче, че е приел, че са предявени няколко обективно съединени
осъдителни иска по чл. 45 от ЗЗД, това не е процесуална пречка ВОС да се
произнесе по законосъобразността на първоинстанционното решение в обжалваните
части.
По подадените от А.Д.К.
и Д.А.Н. въззивни жалби досежно причинената
средна телесна повреда:
Съгласно разпоредбата на
чл. 300 от ГПК, влязлата в сила присъда (вкл.
и споразумението) на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който
разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. По този начин
законът преклудира спора пред гражданския съд по отношение на това извършено ли
е деянието, противоправно ли е и виновно ли е извършено на дееца.
По делото е представено
и прието споразумение по НОХД № 6708/2012 г. по описа на ВРС, при което правилно
ВРС, позовавайки се на разпоредбата на чл. 300 ГПК, е приел, на 21/22.07.2012
г., в гр. Варна, Д.А.Н. е причинил на А.Д.К. средна телесна повреда, изразяваща
се в счупване на дясна ключица, което е определило трайно затруднение в
движението на десния горен крайник за период от около 2,5-3 месеца.
Съгласно разпоредбата на
чл. 51, ал. 1 от ЗЗД, обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането. А съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
Според Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС, „понятието
"справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД обаче не е абстрактно
понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на
размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните
увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването
му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване
състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания,
загрозявания и др. При причиняването на смърт от значение са и възрастта на
увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия,
който търси обезщетение за неимуществени вреди. От значение са и редица друго
обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да
заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени
вреди“.
В настоящия случай, бяха
доказани обстоятелствата досежно получената увреда, физиологичното здраве на
ищцата и интензивността и продължителността на претърпените от нея болки и
страдания. От свидетелските показания на св. С. С.
и св. К., преценени съгласно разпоредбата на чл. 172 ГПК, безспорно се установи,
че А.К. не можела да се движи, да се облича и да извършва каквито и да е
дейности, не ходила на работа около два месеца, тъй като не можела да си служи
с лявата ръка и не можела да упражнява професията си на адвокат. Било
затруднено движението на цялото й тяло и имала болки. Съдът възприема показанията им като последователни, житейски логични и
неопровергани от останалите събрани по делото доказателства. Казаното от тях се
установява и от приложеното по делото медицинско удостоверение № 663 от
23.07.2012 г., издадено от МБАЛ „Св. Анна – Варна” АД, както и от заключението
на проведената СМЕ, от която се установява, че А.К. е получила счупване на
дясна ключица, като травматичното увреждане е в резултат на удари с или върху
твърди, тъпи предмети в областта на дясната раменна област.
Според експертизата,
счупването на дясната ключица е обусловило
трайно затруднение в движението на десния горен крайник за период от
около 2.5 – 3 месеца. Според вещото лице здравето на ищцата към настоящия
момент е възстановено, като е налице козметичен дефект, получен в резултат на
срастването на костните фрагменти.
Съдът, след като
съобрази вида и характера на увреждането на ищцата, начина, по който е
причинено - с нанесен удар с ръка в областта на дясното рамо, проведеното домашно лечение, интензитета на претърпените от ищцата
болки и страдания, причинените неудобства, възстановителния период - около три
месеца, намира, че е достатъчно за компенсирането на неимуществените вреди на
ищцата обезщетение в размер на 6 000 лв.
Върху горната сума на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъде присъдена и законната лихва, считано
от датата на увреждането /чл. 84, ал. 3 ЗЗД/ - 21.07.2012 г. Върху главницата от 6000 лв. лихвата за забава за периода от
увреждането 21.07.2012 г. до подаване на исковата молба – 20.07.2015 г. е 1832.79
лв.
С влязла в сила присъда
по НОХД № 6944/12 г. на ВРС, ищцата е оправдана по повдигнато обвинение за
обида на ответника, поради което правилно ВРС е приел за неоснователни
възраженията за извършени от страна на ищцата действия на съпричиняване чрез нанасяне на обиди към ответника.
Ответникът не е ангажирал доказателства относно изложените факти и
обстоятелства, на които е основал това свое възражение. Съгласно чл. 154 от ГПК
доказателствената тежест относно доказване на възражението, направено от
ответника е било изцяло за същия.
Ето защо решението на
ВРС, в частта, с която е уважен иска за сумата над 6000 лв. до 8000 лв. следва
да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което иска над
сумата от 6000 лв. до 8000 лв. да бъде оставен без уважение. Решението на ВРС,
в частта, с която е уважен иска за сумата над 1832.79 лв. до 2443.72 лв. също
следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което иска
над сумата от 1832.79 лв. до 2443.72 лв. да бъде оставен без уважение. В
останалата част решението следва да бъде потвърдено.
По подадената от А.Д.К. въззивна жалба досежно причинената
лека телесни повреда, изразяваща се в разлята болезнена подутина по дясната
половина на челото и синкаво-мораво зачервяване с диаметър 7 см.:
От заключението на СМЕ се
установи по безспорен начин, че от представените по делото медицински документи
и проведения контролен преглед А.К. е
получила кръвонасядания и травматични отоци по лицето. Вещото лице е посочило,
че тези увреждания са в резултата от удари с или върху твърди, тъпи предмети в
областта на главата. Тези травматични увреждания обусловили временно
разстройство на здравето, неопасно за живота. Това се потвърждава и от
представеното по делото удостоверение № 663 от 23.07.2012 г., издадено от МБАЛ
„Св. Анна – Варна” АД. Свидетелските показания на св. С. и св. К., преценени
съгласно разпоредбата на чл. 172 ГПК, потвърждават това, като и двамата
свидетели посочват, че ищцата е имала синина под окото, по лицето, челото,
имала отоци. Съдът възприема показанията им като
последователни и неопровергани от останалите събрани по делото доказателства,
включително и от показанията на М. Н.. Последната не е присъствала на самия
инцидент, а и показанията й са насочени досежно нараняванията, получени от
нейния съпруг и относно разменените думи между страните и техните отношения, но
не и относно причинените увреждания на ищцата.
От събраните в хода на
производството доказателства съдът намира, че ищцата е провела пълно и главно
доказване на част от исковата си претенция за претърпени неимуществени вреди,
получени вследствие извършено от
ответника деяние, изразяващо се в причиняване на болезнена подутина по дясната
половина на челото и синкаво-мораво зачервяване с диаметър 7 см.
При определяне размера
на обезщетението за неимуществени вреди, следва да се вземат предвид всички съществуващи
обстоятелства за вида и продължителността на търпените болки и страдания. ВОС
съобрази, че психичните страдания на ищцата са били интензивни – болки в
главата, притеснения от появилите се кръвонасядания и отоци по лицето, страх от
ответника. Преценката на всички изложени обстоятелства налага извода, че сумата
от 1500 лв. би обезщетила ищцата за причинените й морални вреди, като в
останалата си част – над сумата от 1500 лв. до 2000 лв., искът е неоснователен
и следва да бъде отхвърлен.
Върху сумата от 1500
лв., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, следва да бъде присъдена и законната
лихва, считано от датата на увреждането /чл. 84, ал. 3 ЗЗД/ - 21.07.2012 г. Върху
главницата от 1500 лв. лихвата за забава за периода от увреждането 21.07.2012
г. до подаване на исковата молба – 20.07.2015 г. е 458.20 лв.
Ето защо решението на
ВРС, в частта, с която е отхвърлен иска за сумата от 1500 лв. следва да бъде
отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което иска за сумата от 1500
лв. да бъде уважен, а за горницата над 1500 лв. до 2000 лв. потвърдено
решението на ВРС. Решението на ВРС, в частта, с която е отхвърлен иска за
сумата от 458.20 лв. следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено
друго, с което иска за сумата от 458.20 лв. следва да бъде уважен, а за
горницата над 458.20 лв. до 610.93 лв. потвърдено решението на ВРС.
По разноските:
При този изход на
делото, разноските, направени от жалбоподателката А.Д.К. във въззивното
производство, в общ размер на 882.48 лв.
(чл. 38, ал. 1, т. 3 , предл. 3 от ЗА и чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения), по повод
на подадената от нея въззивна жалба, следва да се заплатят от въззиваемия Д.А.Н., съразмерно с уваженото искане в жалбата, а именно в общ размер от 147.08
лв. А разноските направени от въззиваемия Д.А.Н. във въззивното производство, по повод на подадената от А.Д.К. въззивна
жалба в общ размер на 882.48 лв. (чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА и чл. 7, ал. 2, т.
4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения), следва да се заплатят от жалбоподателката А.Д.К., съразмерно с
отхвърлената част от искането, сумата в общ размер от 735.40 лв.
Разноските, направени от
жалбоподателя Д.А.Н. във въззивното производство, в общ размер на 843.31 лв. (чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА и чл.
7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения), по повод на подадената от него въззивна жалба,
следва да се заплатят от въззиваемата А.Д.К.,
съразмерно с уваженото искане в жалбата, а именно в общ размер от 210.83 лв. А разноските направени от въззиваемата А.Д.К. във
въззивното производство, по повод на подадената от Д.А.Н. въззивна жалба в общ
размер на 843.31 лв. (чл. 38, ал. 1, т. 3 , предл. 3 от ЗА и чл. 7, ал. 2, т. 4
от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения),
следва да се заплатят от жалбоподателя Д.А.Н., съразмерно с отхвърлената част от искането, сумата в
общ размер от 632.48 лв.
По направеното искане на
А.Д.К. за присъждане на адвокатско възнаграждение на адв. Х. за първата
инстанция, ВОС намира, че в настоящия случай, въззивната инстанция не е
компетентна да се произнася по направеното искане.
Съгласно разпоредбата на
чл. 83, ал. 1, т. 4, такси и разноски по производството на делата не се внасят
от ищеца по искове за вреди от непозволено увреждане от престъпление, за което
има влязла в сила присъда. ВОС намира, че решението на ВРС, в частта, с която е
осъдил ищцата А.Д.К. да заплати държавна такса в размер на 330 лв., в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС, е незаконосъобразно, тъй като е
предявен иск за вреди от непозволено увреждане от престъпление, установено с
влязло в сила присъда (в случая споразумение), и следва да бъде отменено.
При този изход на делото и на основание чл. 77 и 78, ал.
6 ГПК Д.А.Н. следва да заплати дължимата
държавна такса за предявения иск за обезщетение за причинени неимуществени
вреди в размер на 4 %, съразмерно с уважения иск, а именно в размер от 443.86 лв.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК Д.А.Н. следва да бъде осъден
да заплати, съразмерно с уважената част от иска, в полза на Държавата, по
бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд – Варна държавна такса за
вещо лице в размер на 61.91 лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 1193/25.03.2016 г. по г.д. № 8745/2015 г. по описа на ВРС, в частта, с която Д.А.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, е осъден да заплати
на А.Д.К., ЕГН **********, адрес: ***, сумата в размер на 2000 лв.,
представляваща разликата над 6000 лв. до сумата от 8000 лв., съставляваща
обезщетение за неимуществени вреди за причиняване на средна телесна повреда -
счупване на дясна ключица с разместване на фрагменти към външния полюс, както и
законната лихва върху тази разлика, считано от датата на предявяване на иска – 20.07.2015
г. до окончателното изплащане на задължението, както
и сумата от 610.94 лв., представляваща разликата над 1832.79 лв. до 2443.72
лв., съставляваща лихва за забава за периода от датата на увреждането -
21.07.2012 г. до подаване на исковата молба – 20.07.2015 г.; в частта, с която е отхвърлен предявеният
от А.Д.К., ЕГН **********, против Д.А.Н.,
ЕГН **********, иск за заплащане на сумата в размер на 1500 лева,
представляваща част от общо претендираната сума от 2000 лв, съставляваща обезщетение
за неимуществени вреди за причиняване на лека телесна повреда, изразяваща се в
разлята болезнена подутина по дясната половина на челото и синкаво-мораво
зачервяване с диаметър 7 см., както и законната лихва върху сумата от 1500 лева,
считано от датата на предявяване на иска – 20.07.2015 г. до окончателното
изплащане на задължението, както и сумата от 458.20
лв., представляваща част от общо претендираната сума от 610.93 лева, съставляваща
лихва за забава за периода от увреждането 21.07.2012 г. до подаване на исковата
молба – 20.07.2015 г.; в частта, с
която А.Д.К. е осъдена да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка на ВРС, държавна такса в размер на 330 лв., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от А.Д.К. срещу Д.А.Н., за сумата от 2000 лв., представляваща разликата над 6000 лв. до сумата от 8000
лв., съставляваща обезщетение за неимуществени вреди за причиняване на средна
телесна повреда - счупване на дясна ключица с разместване на фрагменти към
външния полюс, както и законната лихва, върху тази разлика, считано от датата
на предявяване на иска – 20.07.2015 г. до окончателното изплащане на
задължението, както и сумата от 610.94 лв., представляваща разликата над
1832.79 лв. до 2443.72 лв., съставляваща лихва за забава за периода от датата
на увреждането - 21.07.2012 г. до подаване на исковата молба – 20.07.2015 г.
ОСЪЖДА Д.А.Н. да заплати на А.Д.К. сумата в размер на 1500
лева, представляваща част от общо претендираната сума от 2000 лв, съставляваща обезщетение
за неимуществени вреди за причиняване на лека телесна повреда, изразяваща се в
разлята болезнена подутина по дясната половина на челото и синкаво-мораво
зачервяване с диаметър 7 см., ведно със законната лихва, считано от датата на
предявяване на иска – 20.07.2015 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 458.20 лв., представляваща част от
общо претендираната сума от 610.93 лева, съставляваща лихва за забава за
периода от увреждането 21.07.2012 г. до подаване на исковата молба – 20.07.2015
г.
ПЪТВЪРЖДАВА Решение № 1193/25.03.2016 г. по г.д. № 8745/2015 г. по описа на ВРС, в частта му, с която с която Д.А.Н. е осъден да
заплати на А.Д.К. сумата в размер от 6000 лв., изразяваща се в обезщетение за
неимуществени вреди за причиняване на средна телесна повреда - счупване на
дясна ключица с разместване на фрагменти към външния полюс, ведно със законната
лихва, считано от датата на предявяване на иска – 20.07.2015 г. до
окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 1832.79 лв., съставляваща лихва за забава за периода
от датата на увреждането - 21.07.2012 г. до подаване на исковата молба –
20.07.2015 г.; в частта, с която е
отхвърлен предявеният от А.Д.К. против Д.А.Н.
иск за заплащане на сумата в размер на 500 лева, представляваща разликата над
1500 лв. до сумата от 2000 лв, съставляваща обезщетение за неимуществени вреди
за причиняване на лека телесна повреда, изразяваща се в разлята болезнена
подутина по дясната половина на челото и синкаво-мораво зачервяване с диаметър
7 см., ведно със законната лихва върху сумата от
500 лв., считано от датата на предявяване на иска – 20.07.2015 г. до
окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 152.73 лв.,
представляваща разликата над сумата от 458.20 лв., до 610.93 лева, съставляваща
лихва за забава за периода от увреждането 21.07.2012 г. до подаване на исковата
молба – 20.07.2015 г.
ОСЪЖДА Д.А.Н., ДА ЗАПЛАТИ на А.Д.К., общо сумата от 779.56 лв, представляваща разноски за въззивното производство, на основание чл. 273 във вр.
с чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА А.Д.К., ДА ЗАПЛАТИ на Д.А.Н., общо сумата от 946.23 лв., представляваща разноски за въззивното производство, на основание чл. 273 във вр. с чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Д.А.Н., ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен
съд – Варна, дължимата държавна такса за предявения иск за обезщетение за причинени
неимуществени вреди в размер на 4 %, съразмерно с уважения иск, а именно в
размер от 443.86 лв, на основание чл. 77 и 78, ал. 6 ГПК.
ОСЪЖДА Д.А.Н., ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен
съд – Варна, държавната такса за вещо лице, съразмерно с уважената част от
иска, в размер на 61.90 лв, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
В частите, с които Д.А.Н. е осъден да заплати
на А.Д.К. сумата в размер на 500 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди за
причиняване на лека телесна повреда, съставляваща интензивно синкаво мораво
кръвонасядане в дясна хълбочна област с диаметър 8 см., ведно със законната лихва, считано
от 20.07.2015 г. до окончателното изплащане на сумата и 152.72 лева,
представляваща лихва за забава от деня на увреждането 21.07.2012 г. до подаване
на молбата - 20.07.2015 г., както и сумата в размер на 500 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди за
причиняване на лека телесна повреда, съставляваща окръглена болезнена подутина
със синкаво-морав цвят с диаметър 6 см.
по задната повърхност на дясната подбедрица в средна трета, ведно със законната лихва, считано
от 20.07.2015 г. до окончателното изплащане на сумата и 152.72 лева,
представляваща лихва за забава от деня на увреждането 21.07.2012 г. до подаване
на молбата - 20.07.2015 г., първоинстанционното решение не е
обжалвано и в тези части е влязло в сила.
Решението
може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд на Република
България с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.