Решение по дело №1707/2022 на Административен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер………………….       Година 2022                                                  град Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Варненският административен съд                                  

Девети касационен състав

на двадесет и седми октомври                         година две хиляди двадесет и втора

в публично заседание в следния състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Милачков

            ЧЛЕНОВЕ: Мария Даскалова

Станислава Стоева

                                    

 

секретар Теодора Чавдарова

прокурор Александър А

като разгледа докладваното от съдия Милачков

К.Д. №1707 по описа на съда за 2022 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по касационна жалба от и.д. Директор на дирекция “Контрол” при ТД на НАП Варна, срещу Решение № 759/08.06.2022 година, постановено по НАХД № 1725/2022, година по описа на Районен съд-Варна, с което е отменено НП № 627586-F635307/11.03.2022 г. издадено от и.д. Директор на дирекция “Контрол” при ТД на НАП Варна, с което на Б.Д.В. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000.00 лева на основание чл. 183, ал. 1 от ЗДДС.

В касационната жалба и чрез писмено становище на процесуалният си представител, касаторът твърди, че въззивното решение е неправилно и постановено в нарушение на закона и при съществено нарушение на процесуалните правила относно преценката на фактите и доказателствата. Сочи, че на две места в преписката е видно, че Актът за дерегистрация е връчен на 24.01.2017г., което е в противоречие с единствения мотив на Районния съд за отмяна на НП. Прави се искане за отмяна на въззивното решение и потвърждаване на НП № 627586-F635307/11.03.2022 г. издадено от и.д. Директор на дирекция “Контрол” при ТД на НАП Варна, като правилно и законосъобразно. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът, чрез процесуален представител в писмено възражение и в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Твърди, че АУАН е съставен извън срока по чл. 34 от ЗАНН. Сочи, че процесното НП страда от пороци, представляващи основания за отмяната му, а именно - липсват дата и място на извършване на нарушението. Моли за присъждане на разноски на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата.

Представителят на ВОП дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН и от надлежна страна, поради което е допустима. Наведените доводи в касационната жалба представляват касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, приложим по препращане от чл. 63в от ЗАНН. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

В хода на въззивното производство ВРС е приел за установено, че при извършена проверка, възложена с РИП № П-03000321098207-0РП-001/08.06.2021г., изменена с РИП №П-03000321098207-0РП-002/08.09.2021г. и РИП №П-03000321098207-0РП-003/07.10.2021г. и документирана с Протокол №П-03000321098207-073-001/08.11.2021г., след преглед на представени документи по Искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице № П-03000321098207-040-001/16.06.2021г. и след извършена проверка в информационния масив на НАП, св. Василева приела, че Б.В., в качеството си на нерегистрирано по ЗДДС лице в периода 01.01.2020г. - 31.01.2020г. е издал фактура № 34136 от 06.01.2020г., в която е посочил размер на ДДС. Фактурата съдържа реквизитите, посочени в чл. 114 от ЗДДС - посочена е данъчната основа на доставката, ставката на данъка и размера на данъка. От информационните масиви на НАП било видно, че В. е лице, дерегистрирано по ЗДДС на 24.01.2017г. Регистрацията била прекратена на основание чл. 106, ал. 2, т. 2, б. „б" от ЗДДС във връзка с чл. 176, т. 3 и чл. 176, т. 6 от ЗДДС. Въз основа на горното, св. Василева приела, че е извършено административно нарушение, тъй като по фактура № 34136 от 06.01.2020г., издадена на А Д  П с ЕГН **********, фактурата била с данъчна основа 2080.40 лв. и начислен ДДС в размер на 416,08 лв., а съгласно разпоредбата на чл. 113, ал. 9 от ЗДДС данъчно задължените лица, които не са регистрирани по този закон или са регистрирани на основание чл. 97а, ал. 1 и 2, чл. 99 и чл. 100, ал. 2, нямат право да посочват данъка в издаваните от тях фактури и известия към фактури. На 03.12.2021 г. св. Василева съставила акт за установяване на административно нарушение. В обстоятелствената му част било описано установеното, като била посочена правна квалификация по чл. 113, ал. 9 вр. чл.183, ал.1 от ЗДДС. Акта за установяване на административно нарушение бил надлежно предявен и връчен на въззивника, като в срок по административнонаказателната преписка постъпили възражения. По-късно на 11.03.2022г. въз основа на акта било издадено НП, с което за нарушението на разпоредбите на ЗДДС на лицето било наложено административно наказание на основание чл.183, ал.1 от същия закон.

За да отмени процесното НП, въззивния съд е приел, че липсват доказателства за влязла в сила дерегистрация по отношение на регистрираното лице, въз основа на които да се сформира извод за наличието на виновното му поведение, което води до недоказаност и необоснованост на постановения краен акт.

Настоящият състав на съда, като касационна инстанция, намира въззивното решение за правилно като краен резултат, но поради други мотиви.

На първо място касационната инстанция не приема решаващия мотив на въззивната инстанция, че нямало данни кога е бил връчен акта за дерегистрация по ЗДДС. Още във възражението срещу АУАН от 08.12.2021г., Б.В. заявява, че знае, че е нерегистриран по ЗДДС на 24.01.2017г., което кореспондира и с представения в настоящото производство Акт за дерегистрация по ЗДДС №030991700053911/16.01.2017г.

Независимо от горното видно от съдържанието на процесното НП, същото е издадено в нарушение на чл.57, т.5 от ЗАНН, тъй като в него не са посочени нито датата на която АНО е приел, че е извършено нарушението, нито мястото на извършване на нарушението. В НП са посочени различни дати на извършени проверки с РИП, посочена е дата на дерегистриране на лицето – 24.01.2017г., посочена е дата на издаване на процесната фактура – 06.01.2020г., посочен е период 01.01.2020г. – 31.01.2020г., в който е издадена процесната фактура. За да се извърши административното нарушение съгласно изискванията на чл. 6 от ЗАНН и за да се квалифицира като такова, следва привлеченият към отговорност правен субект да е извършил конкретно действие, с което да е нарушил реда на държавно управление. Доколкото изпълнителното деяние на нарушението се изразява в конкретно действие /издаване на данъчна фактура/, същото следва да бъде установено по време и място на извършване, съобразно чл. 42, ал. 1, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, което в настоящия казус не е било направено. Вписаните във фактурата данни не освобождава АНО от задължението да посочи в АУАН и НП дата на извършване и място на нарушението, а не в евентуалност да препраща към данни от нея или друг документ в преписката за задължителни реквизити. Съдебната практика е константна, че за целите на административнонаказателното производство изискването за посочване на датата и мястото на извършване на нарушението освен съдържателен реквизит, изискуем с императивните разпоредби на сочените по-горе правни норми има значение за решаване на въпроси от съществено значение, като приложим към датата на издаване на НП материален и процесуален закон, наличие на териториална компетентност на издалото го длъжностно лице, изчисляване на давностни срокове и сроковете по чл. 34 от ЗАНН. От друга страна това нарушение винаги се приема в практиката, като водещо до ограничаване правото на защита на санкционираното лице с оглед значението на АУАН като правен акт, с който се повдига и предявява обвинение в извършване на административно нарушение. Липсата на горните реквизити  представляват съществено процесуално нарушение, самостоятелно обуславящо незаконосъобразност на издаденото НП, още повече, че неяснотата относно момента и мястото на извършване на нарушението не е преодоляна по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН.

На следващо място настоящата инстанция не споделя и мотива на въззивния съд, че срокът за съставяне на АУАН не е бил изтекъл. Видно от Протокол сер. АА, №1194206, нарушителят е бил известен на контролните органи при НАП-Варна още към 06.07.2021г., когато от органите по приходите са получени изисканите от В. документи, включително и процесната фактура, описана в АУАН и НП. Нещо повече, актосъставителката Василева сочи в с.з. на 02.06.2022г., че преди месец юли 2021г. докато са изчаквали документите от В., са направили справка в информационната система на НАП и са установили, че през 2017г. лицето е било дерегистрирано по чл. 176 от ЗДДС. Следователно към дата 06.07.2021г. нарушителят е бил известен за органите на НАП. Горният извод не се променя от представената обща справка за задължено лице от 04.11.2021г., която очевидно е направена с цел саниране на процесуалните срокове.  В случая нарушителят е бил известен още към 06.07.2021г. поради което срокът за образуване на административнонаказателното производство е бил тримесечен. Едногодишният, респ. двугодишният срок за образуване на административнонаказателно производство по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН в относимата редакция, се прилага в случаите, когато при откриване на нарушението нарушителят не е известен. Следователно тримесечният срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН в относимата редакция е започнал да тече най-късно от 06.07.2021г. и е изтекъл на 06.10.2021г. Актът за установяване на административно нарушение е бил съставен на 03.12.2021г., т.е. след като е бил изтекъл тримесечния преклузивен срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, поради което АНО е следвало да прекрати административнонаказателното производство, а не да издава НП. Неспазването на указаните срокове за иницииране на производството по налагане на административно наказание е винаги съществено процесуално нарушение, доколкото се явява абсолютна пречка за развитието на административнонаказателното производство и е основание за отмяна на акта, с който се реализира административнонаказателната отговорност.

Поради гореизложеното наказателното постановление е незаконосъобразно и подлежи на отмяна. Постановявайки решение, с което е отменил оспореното пред него НП № 627586-F635307/11.03.2022 г. издадено от и.д. Директор на дирекция “Контрол” при ТД на НАП Варна, макар и с други мотиви, Районен съд – Варна като краен резултат е издал законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

С оглед изхода на делото и представения от ответника договор за правна защита и съдействие от 09.10.2022 г. съгласно който адв. М.Ц. се задължава да извърши безплатно правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата, на адвоката се следва сумата от 300 лева на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 3 от АПК, вр. чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗАдв, вр. чл. 18, ал. 2 и чл. 7, ал. 2, т. 1  от Наредба №1/09.07.2004 г.

Водим от горното и на осн. чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН, Варненският административен съд,

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 759/08.06.2022 година, постановено по НАХД № 1725/2022, година по описа на Районен съд-Варна, с което е отменено НП № 627586-F635307/11.03.2022 г. издадено от и.д. Директор на дирекция “Контрол” при ТД на НАП Варна, с което на Б.Д.В. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000.00 лева на основание чл. 183, ал. 1 от ЗДДС.

ОСЪЖДА Национална агенция по приходите да заплати на адвокат М.Д.Ц. *** адвоката: **********, с адрес: гр. Варна, бул. „Съборни" № 17, ет. 1, ап. 2 сумата в размер на 300 /триста/ лева адвокатско възнаграждение.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

       

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ:    1.                                2.