Р Е Ш Е Н И Е № 356
гр.В., 15.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
В.ският районен съд, гражданска колегия, в публично заседание на тринадесети юни две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Даниел Димитров
Членове:
при секретаря О. Петрова и в присъствието на прокурора ..........…...…като разгледа докладваното от съдия Димитров гр.дело № 2930 по описа за 2018 год. и за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от “БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А, Париж” чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”, клон България, ЕИК *********,със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. “Младост 4”, Бизнес Парк София, сгр. 14, , с която против П.В.А. ***, ЕГН ********** е предявен иск с правно основание по чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Твърди
се от ищеца, че с Договор за потребителски кредит за покупка на стоки или
услуги с № PLUS-13008313
ответницата е дала съгласието си, освен посочения усвоен кредит, да й бъде
отпуснат револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта MasterCard.
Излага
се, че на 30.08.2016 г. ответницата е активирала предоставената й от ищеца
кредитна карта № CARD
– 13738252 с максимален кредитен лимит в размер 1500.00 лева. Същият
представлява револвиращ потребителски кредит, който кредитополучателят усвоява
посредством всякакви транзакции – теглене в брой от банкомати АТМ, плащания,
чрез терминални устройства /POS/ и др., осъществени, чрез издадената му кредитна карта. Върху усвоената
сума се начислява годишна лихва и такси за обслужване за използвания период
съгласно определения годишен лихвен процент. Съгласно чл. 1 и чл. 14 от
Приложението за отпускане на револвиращ потребителски кредит, за
кредитополучателя възниква задължение да заплаща минимална месечна погасителна
вноска, представляваща променлива величина, съобразно усвоената сума до пълното
погасяване на задължението.
Излага
се, че ответницата е преустановила редовното обслужване на кредитната карта на
01.03.2017 г., когато е последното й плащане по нея, като балансът по същата е
в размер на минус 1730.69 лв. Това принудило кредитора да блокира използването
й.
Сочи
се, че въпреки многократните опити за контакт с ответницата и отправените й
покани да погаси натрупалите се задължения доброволно, тя продължила виновно да
не изпълнява, което породило интерес от страна на ищеца да потърси съдебна
защита на вземането си.
Твърди
се, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на което е образувано ч. гр. д. № 1403/2018 г. по описа на ВРС,
и по което е издадена заповед за изпълнение, която връчена на длъжника по реда на чл. 47 от ГПК.
Поддържа
се, че към датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК задължението на
ответницата по кредитната карта е в размер на 1730.69 лв., представляващо използваната главница в размер на
1483.38 лева, както и договорна лихва от 01.03.2017 г. до 10.11.2017 г. /дата
на изпращане на покана за доброволно изпълнение/ върху използваната сума в
размер на 247.31 лева. Сочи се, също така, че ответницата дължи и обезщетение
за забава в размер на законната лихва в размер на 75.29 лева за периода от
10.11.2017 г. /дата на изпращане на показа за доброволно изпълнение/ до
11.05.2018 г. /дата на завеждане на дело/.
При
условие, че установителния иск бъде отхвърлен поради ненадлежно обявена
предсрочна изискуемост на вземането по кредита преди депозиране на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение, в
условията на евентуалност е предявен осъдителен иск, за който ищецът
счита, че има характер на волеизявление за обявяване на кредита за изискуем,
чрез връчване на препис от същия на ответната страна.
Иска
се от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение
на ответницата, че дължи на ищцовото дружество сумата в размер на 1483.38 лева,
представляваща главница по револвиращ кредит, 247.31 лева, представляваща
договорна лихва по кредита за периода от 01.03.2017 г. до 10.11.2017 г., 75.29
лева, представляваща обезщетение за забава, на основание чл. 76 от ЗЗД за
периода от 10.11.2017 г. до 11.05.2018 г. или общо дължима сума – 1805.98 лева,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение до окончателното им изплащане.
Алтернативно,
при условие, че установителния иск бъде отхвърлен е предявен осъдителен такъв
за горецитираните суми
Претендират
се и направените разноски в заповедното производство и в настоящото такова.
От ответника, чрез назначения му особен представител, е постъпил отговор на исковата молба, с който оспорва иска, както и условията по договора за кредит. Прави се възражение за настъпила предсрочна изискуемост.
По делото са събрани писмени доказателства, приложено е ч.гр.д. № 1403/2018 г. по описа на РС - В..
Съдът, като прецени събраните по
делото писмени доказателства, намира за установено следното: в резултат на подадено от страна на ищеца
заявление по чл. 410 ГПК е образувано ч.гр.
д. № 1403/2018 г. по описа на ВдРС, по което на 05.06.2018 г., срещу ответника е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 1107-РЗ/05.06.2018 г. за сумите от:
1 483.38 лева-главница, 247.31 лева-възнаградителна лихва от 01.03.2017 г.
до 10.11.2017 г., 75.29 лева-мораторна лихва от 10.11.2017 г. до 11.05.2018 г.,
както и законната лихва върху главницата, считана от датата на постъпване на
заявлението в съда – 29.05.2018 г. до
изплащане на вземането, както и 36.12 лева-разноски по делото за държавна такса и сумата от 50.00 лева
за възнаграждение за юрисконсулт.
Не се спори
относно издаването на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК въз основа на
подадено от ищеца заявление срещу ответника за процесните суми, видно и от
приложеното ч.гр.д. № 1403/2018 г. по описа на ВдРС, по което заповедта за
изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК, и поради
което е предявен и настоящия установителен иск.
Установява
се от приетия като писмено доказателство по делото Договор за потребителски
паричен кредит, че на 31.03.2016 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД –
като кредитор и ответника – като кредитополучател, е сключен договор за
потребителски паричен кредит. Към договора е приложено и приложение от
31.03.2016 г. заотпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и
ползване на кредитна карта PLUS-13008313 с кредитен лимит от 1500 лв.,
при следните условия: годишен процент на разходите – 35%/44.90% и обезщетение
за забава-10%+ОЛП на БНБ. Съгласно чл. 1 и 14 от Приложението за
кредитополучателя възниква задължение да заплаща минимална месечна погасителна
вноска, представляваща променлива величина, съобразно усвоената сума до пълното
погасяване на задължението. Съобразно чл. 15
договорът за револвиращ потребителски кредит е безсрочен, като срокът на
валидност на кредитната карта се определя от кредитора и е различен от срока на
договора за револвиращ потребителски кредит. Кредитният лимит на картата бил
едностранно определен от кредитора, а за ползването на кредитния лимит
кредитополучателя следвало да заплаща годишна лихва върху усвоената част от
кредитния лимит, за срока на ползването му. В чл. 13 е уговорено, че месечните
погасителни вноски се правят до 1-во число на месеца, следващ издаването на
извлечението най-малко в минимален размер съгласно тарифата. В графа „лимити“ е
посочено че при усвоен кредитен лимит от 0 до 1000 лева минималната погасителна
вноска е 60 лева, а от 1000.01 до 2000 лева минималната погасителна вноска е
120 лв..
Към
договора е приложен и Сертификат, издаден на 31.03.2016 в удостоверяващ, че
между ответника, от една страна, като застрахован, и застрахователите „Кардиф
Животозастраховане, Клон България“ и „Кардиф Общо застраховане, Клон България“,
е сключен договор за застраховка „Защита на плащанията“, при упоменати застрахователни рискове. Като трето
ползващо се от договора лице е посочено ищцовото дружество.
По делото
са приети като писмени доказателства и: погасителен план, месечно извлечение от
кредитна карта към дата 13.10.2017 г., от което е видно, че използваният кредитен
лимит е в размер на 1730.69 лв., детайли на извлечението по кредитна карта. Представена е покана, адресирана до ответницата, за
уведомяването на последната, че е активирала и използва кредитна карта MasterCard CARD-13738252, както и че е преустановила плащанията по вноските и че дължи главница
в размер на 1483.38 лева,
договорна лихва в размер на 247.31 лева,
2.48 лева обезщетение за забава по договора. Приложена е товарителница
от 23.08.2016 г. на
МиБМ Експрес ООД, видно от която
на ответницата на 24.08.2016 г. е връчена пратка, с посочено съдържание “документи“.
Исковата
претенция намира своето основание в разпоредбата на чл. 422 от ГПК, в което производство
ищеца следва да докаже и установи съществуването на вземането си и размерът му,
респективно, че ответника дължи сумите, за които в заповедното
производство е издадена съответната заповед за изпълнение.
Така
предявеният иск във вр.с чл.240 ЗЗД е допустим, а разгледан по същество неоснователен по следните съображения:
За да се уважат предявените искове
дружеството – ищец следва да установи вземането си на претендираното договорно
основание /договор за заем/ и в претендирания размер, а именно – наличието на
валиден сключен договор за паричен заем, който обвързва страните, и по който е
била предоставена и усвоена твърдяната парична сума. Следва да докаже и
конкретния размер на дълга, който се претендира. Ищецът следва да докаже и, че
е уговорена в договора договорна лихва, като следва да докаже и размера и
периода на претенцията за договорна лихва, както и изпадането в забава на
ответника и размера на претендираната мораторна лихва.
По смисъла на чл. 240 ал. 1 ЗЗД с договора
за паричен заем заемодателят предава в собственост на заемателя определена сума
пари, срещу насрещното задължение на заемателя да ги върне. Договорът се счита
за сключен от момента на предаване на съответната сума, а не от постигане на
съгласието на страните, за това независимо дали е налице писмен акт между тях
или само устна уговорка, само с предаването на съответната сума е завършен
фактическия състав на съглашението. Доколкото договорът за заем е реален
договор, то по делото не се установява заплащане на заемната сума. Не се
представиха доказателства, че сумата от 1500 лева или съответно, както се сочи
в исковата молба като „усвоена сума“ е реално усвоена от ответницата.
Именно предвид реалния характер на договора,
писменото обещание за връщане на парична сума, ако не съдържа в себе си
признание, че тя е получена от задължено в заем лице, не може да се цени като
доказателство за сключен договор.
Тежестта на доказване на съществуването на
такъв договор е на страната, която търси изпълнение по него, в случая на ищеца,
която твърди, че ответникът не й е
върнал съответната сума.
От представените по делото доказателства не
би могло да се направи извод, че издадената от кредитора кредитна карта е била
получена от ответника, както и че последният е извършвал транзакции
възползвайки се от предоставения кредитен лимит.
Върху представената от ищеца обратна
разписка за доставени на ответника пратки липсва отбелязване да е изпратена
именно твърдяната кредитна карта.
Липсват и други данни по делото кредитната
карта да е била връчена на ответника и последният да е изтеглил суми от нея.
Ето защо с оглед реалния характер на
договора на заем съдът намира за недоказано наличието на сключен между страните
договор за предоставяне на заем чрез кредитна карта, с описаните в исковата
молба и уточнението към нея параметри,още повече и че приложението към договора
за потребителски кредит/стр.31 от делото/,не е подписан от ответника.
Гореизложеното представлява самостоятелно
основание за отхвърлянето на исковата претенция.
Следва да се посочи, че твърденият от ищеца
и обективиран в приложените към исковата молба писмени доказателства договор за
револвиращ кредит има характер на потребителски кредит по чл. 9 и сл. ЗПК, поради което, като условие за неговата
действителност намират приложение императивните изисквания уредени в ЗПК. В
настоящия случай след изследване на съдържанието на договора, съдът намира, че
потребителския кредит е недействителен, поради неспазване на императивните изисквания,
залегнали в чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Така, в процесния договор, кредиторът се е задоволил единствено с
посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и ГПР. Липсва обаче ясно разписана методика на формиране годишния процент на
разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира
посочения в договора ГПР от 35%
- 44,90 % /.
В този
порядък следва да се посочи, че съобразно разпоредите на ЗПК, Годишният процент
на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. Тоест, в посочената величина / бидейки глобален израз на
всичко дължимо по кредита / следва по ясен и разбираем за потребителя начин да
са инкорпорирани всички разходи, които длъжникът ще стори и които са пряко
свързани с кредитното правоотношение.
В
конкретния случай, в процесния договор за кредит, яснота досежно посочените
обстоятелства липсва. Посочен е лихвен процент по заема /който е фиксиран /,
както и годишно оскъпяване по заема, но не се изяснява как тези стойности се
съотнасят към ГПР по договора. Следва да се посочи, че ГПР е величина, чийто
алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и приемането на методика, налагаща
изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от законовия е
недопустимо /в материалноправен смисъл/. Тези съставни елементи обаче, както бе
посочено и по-горе остават неизвестни и на практика, така се създават
предпоставки кредиторът да ги кумулира, завишавайки цената на ресурса.
Не става ясно какво се включва в общите
разходи за потребителя, настоящи или бъдещи, доколкото в тарифата към заема
освен лихвения процент са предвидени и такси за администриране на просрочени
вноски, месечни такси за обслужване, такси за теглене на пари в брой от
банкомат, за справки за разполагаем лимит в банкомат.
От така
изложеното не може да се направи еднозначен извод, че тези разходи са включени
при формиране на ГПР, нито че същите са изключени.
Съобразно гореизложеното, дори да беше установено, че е налице сключен
договор за заем с ответника, усвоим чрез предоставена на последния кредитна
карта, то кредитното правоотношение между страните се явява недействително на
основание чл. 22 вр. чл. 11 ал. 1 т. 10 ЗПК и като такова не е в състояние да
породи присъщите за този тип сделка правни последици.
По изложените съображения исковата претенция
се явява неоснователна и предявените искове следва да бъдат отхвърлени изцяло.
Водим от
горното ,Съдът
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А.”, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”, клон България,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4,
Бизнес Парк София, сгр. 14, искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл.
79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за признаване на установено по отношение на П.В.А. ***, ЕГН **********,
че дължи на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”, чрез „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А.”, клон България сумата от 1483.38 лв.-главница, дължима по договор
за револвиращ потребителски кредит по формата на кредитна карта MasterCard №CARD-13738252, активирана на 30.08.2016 г., с лимит от 1500 лева, сумата от
247.31 лева-възнаградителна лихва за периода от 01.03.2017 г. до 10.11.2017 г.,
сумата от 75.29 лева-обезщетение за забава за периода от 10.11.2017 г. до
11.05.2018 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от
датата на депозиране на заявлението в съда-29.05.2018 г. до окончателното й
изплащане, за които суми е издадена Заповед № 1107-РЗ/05.06.2018 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1403/2018 г. на
ВдРС,както отхвърля и исканото за присъждане на
разноските в производството по гр.д. №
2930 /2018 г. и по ч.гр.д.№ 1403/18г.по описа на ВдРС.
Решението може да бъде обжалвано
пред ВдОС в двуседмичен срок от връчването му на страните, като след влизането
му в сила да се приложи препис по ч.гр.д.№ 1403/2018 г. по описа на ВдРС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: