О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
................../ …………….г.
град София,
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Г ВЪЗЗИВЕН
СЪСТАВ,
в закрито съдебно заседание, проведено на пети декември две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА
мл. съдия
ИВА НЕШЕВА
Като разгледа докладваното от мл.
съдията Нешева в.ч.гр. дело № 14548 по описа на СГС за 2019 г., и, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и
сл. ГПК.
Производството
е образувано по частна жалба, депозирана от М.М.Н. и Т.П.Н., чрез адв. Т.,
срещу определение № 1291 от 09.10.2019 г. на съдия по вписванията в Софийския
районен съд, по преписка с вх. № 65695/09.10.2019 г. на Служба по вписванията –
гр. София, с което е отказано да се разпореди заличаване на договорна ипотека
по молба от жалбоподателите.
В
жалбата се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното
определение. Навеждат се доводи, че мотивите на съдията по вписванията не
кореспондират с доказателствата по делото и разпоредбите на действащата правна
уредба. Твърди се, че удостоверение за вписване, отбелязване и заличаване на
тежести и права за имот по чл. 47 от ПВ не е сред изискуемите документи, които
са необходими при заличаване на ипотека на основание чл. 22 от ПВ, поради
изтичане на 10-годишния срок, в който ипотеката не е била подновена от
кредитора. Освен това жалбоподателите считат, че съдията по вписванията може да
провери служебно дали ипотеката е била подновена в законоустановения срок.
Намират за неоснователен и довода на съдията по вписванията, че процесният имот
не е бил достатъчно индивидуализиран в молбата за заличаване на ипотека и не е
представена скица. По изложените съображения се иска отмяна на атакуваното
определение на съдията по вписванията за извършване на исканото заличаване.
Съдът, като се запозна с материалите по
делото, намира за установено следното от фактическа страна и правна страна:
Частната
жалба е подадена в законоустановения едноседмичен срок и изхожда от лице, което
има право и интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество същата е основателна.
Съгласно
т. 6 от ТР № 7/25.04.2013 г. на ОСГТК на ВКС, проверката, която съдията по
вписванията извършва съгласно чл. 32 а, ал. 1 от Правилника за вписванията се
ограничава до това, дали актът подлежи на вписване, съставен ли е съобразно
изискванията за форма и има ли предвиденото в Правилника за вписванията
съдържание. Не се проверяват материалноправните предпоставки на акта, освен ако
това е изрично предвидено в закон. Съдията по вписванията не може да проверява
редовността на акт, който изхожда от съда или чието вписване е наредено от
съда.
Следователно
по смисъла на чл. 32а от ПВп съдията по вписванията извършва проверка само дали
актът отговаря на формалните изисквания за вписване, респективно на
изискванията за заличаване, и само ако същите не са спазени, се произнася с
определение за отказ.
Производството
пред съдията по вписванията при Служба по вписванията – София е образувано по
заявление от адв. Т. като пълномощник на М.Н. и Т.Н., с искане за заличаване
вписването на договорна ипотека. Към заявлението е представена молба от М.Н. и Т.Н.
за заличаване на учредена ипотека и е представен нотариален акт за учредяване
на договорна ипотека № 006, том II, рег. № 3335,
дело № 186 от 2007 г., както и доказателство за платена държавна такса.
Основният довод на съдията по вписванията, за да откаже поисканото заличаване
е, че молителите не са представили удостоверение за вписване, отбелязване и
заличаване на тежести и права за имот по чл. 47 от ПВп и, че поради това не
може се да прецени дали вписването на ипотеката е било подновено.
Настоящият
съдебен състав намира тези доводи за неправилни. Съгласно разпоредбата чл. 169,
ал. 1 от ЗЗД ипотеката има ред от вписването. Следователно ипотеката се
учредява с вписване в имотния регистър. Според чл. 172, ал. 1 от ЗЗД действието
на вписването трае 10 години от деня, в който е извършено. За нейното прекратяване
също е необходимо съответно отбелязване /арг. чл. 179, ал. 2 от ЗЗД/.
Съгласно
чл. 22, ал. 1 от ПВп, когато са изминали 10 години от датата на вписването, без
то да е подновено, заличаването става по молба на заинтересования, без други
доказателства. Фактическият състав на нормата предвижда единствено изтичането
на предвидения срок, в който не е извършено подновяване на вписването, а не
осъществяването на друг факт, което следва да се удостовери от молителя. Ето
защо, настоящият съдебен състав счита за неправилен извода на съдията по
вписванията, че молителите е следвало да представят удостоверение за вписване,
отбелязване и заличаване на тежести и права за имот по чл. 47 от ПВп.
На
следващо място, съгласно чл. 569, т. 5 от ГПК, вписванията, отбелязванията и тяхното
заличаване, в случаите, предвидени в закона, са включени в главата за
нотариални удостоверявания и по отношение на тях като дейност, извършвана от
съдията по вписванията, са приложими относимите разпоредби, касаещи
нотариалните удостоверявания. Настоящият съдебен състав счита, че по силата на
правилото на чл. 533 от ГПК, вр. чл. 530 от ГПК съдията по вписванията е длъжен
служебно да извърши проверка дали 10-годишния срок от вписването на ипотеката е
изтекъл, доколкото посочената разпоредба предвижда задължение на съда служебно
да провери дали са налице условията за издаване на искания акт, за което може
по своя инициатива да събира доказателства и това задължение се отнася и за
съдията по вписванията /в този смисъл и определение № 82 от 14.05.2018 г. по ч.
гр. д. № 1503/2018 г., ГК, I ГО на ВКС/.
Поради това съдията по вписванията не може да откаже заличаването на вписването
на договорна ипотека с аргумент, че молителят не е удостоверил, че ипотеката не
е била подновена.
Неоснователно
съдията по вписванията е отказал заличаване поради липса на индивидуализация на
имота в молбата за заличаване на ипотеката, позовавайки се на чл. 6 от ПВп.
Разпоредбата на чл. 6 предвижда изискванията за подлежащите на вписване актове,
а в случая се касае до искане за заличаване на вече вписана ипотека. В самата
молба е посочен номера от входящия регистър на вписването на ипотеката,
представен и самият нотариален акт за учредяване на договорната ипотека.
Във
връзка с изложеното в обжалваното определение следва да се изтъкне, че
съобразно чл. 6, ал. 4, вр. с ал. 3 от ПВп изискването за описание на имота при
одобрена кадастрална карта съобразно данните по чл. 60, т. 1 - 7 от Закона за
кадастъра и имотния регистър и представяне към акта на скица-копие от
кадастралната карта не се прилага относно моли за заличаване на ипотека по чл.
22 от ПВп.
В
своята съвкупност горните обстоятелства обуславят извод, че всички изисквания,
предвидени в чл. 22, ал. 1 от ПВп, за да бъде вписано заличаването на
договорната ипотека, учредена с нотариален акт за учредяване на договорна
ипотека № 006, том II, рег № 3335,
дело № 186 от 2007 г. от 12.06.2007 г., дело № 25807/2007 г. на Служба по
вписванията - София са изпълнени, поради което атакуваното определение от 09.10.2019
г. се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Водим
от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение от 09.10.2019 г.,
постановено от съдия по вписванията при Софийски районен съд, с което е
отказано да бъде разпоредено заличаването на договорна ипотека, вписана под акт
№153, том 32, дело № 25807/2007 г. от 12.06.2007 г. в Служба по вписванията при
Софийски районен съд, което заличаване е поискано със заявление вх. № 65695/09.10.2019
г., подадено от адв. И. Т., като пълномощник на М.М.Н. и Т.П.Н. и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ВРЪЩА преписката на съдията по
вписвания при Софийски районен съд за извършване на поисканото със заявление вх. № 65695/09.10.2019 г.,
подадено от адв. И. Т., като пълномощник на М.М.Н. и Т.П.Н., заличаване на
договорна ипотека, вписана под акт №153, том 32, дело № 25807/2007 г. от 12.06.2007
г. в Служба по вписванията при Софийски районен съд.
Определението
не подлежи на обжалване пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.