Решение по дело №7984/2020 на Районен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 260593 / 15.04.2021 год., град Бургас

 

В    И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Бургаският районен съд,                                                 ХXXVIІ – ми граждански състав

на двадесет и втори март                                          две хиляди двадесет и първа година

в публично заседание, в състав

                                                                                                    Районен съдия: Асен Радев

 

                                       при секретаря М.Енчева, като разгледа докладваното от съдията Радев гражданско дело № 7984 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

                          

                                    Производството е по искова молба на Р.И.Н. против „Университетска многопрофилна болница за активно лечение - Бургас“ АД, за отмяна на дисциплинарното наказание „забележка“, наложено й със заповед ***/03.11.2020 год. на изпълнителния директор на ответната болница.

                                       Искът е оспорен от ответната страна по реда на чл.131 от ГПК, като неоснователен.

                                       В съдебно заседание исковата претенция се поддържа от пълномощника на ищцата, който ангажира доказателства и моли за присъждане на съдебно – деловодните разноски. Процесуалният представител на ответника също представя доказателства, моли за отхвърляне на исковете и претендира разноски.

                                       Искът е с правно основание в чл. 357, ал.1 във вр. с чл.188, т.1 от КТ и както с определението по чл.140 от ГПК е прието, е допустим.    

                           Въз основа на доказателствата по делото, Бургаският районен съд намира за установени следните факти, имащи значение за правилното решаване на спора:     

                                       Страните не спорят, че считано от 24.12.1987 год. и до настоящия момент, по силата на трудов договор от същата дата, ищцата е назначена в УМБАЛ - гр.Бургас (с тогавашно наименование „Първостепенна окръжна болница - Бургас“), ОЦТХ, на длъжност „***“. Трудовото правоотношение е изменяно неколкократно с допълнителни споразумения, сред които и това от 01.08.2012 год. за преназначаване на Н. на длъжност „старши ***“.

                                       Тази длъжност тя е изпълнявала към датата на налагане на дисциплинарното наказание и според длъжностната характеристика, с която е била запозната, е подчинена пряко на началника на отделение/главната мед. сестра, като носи отговорност за неправилно организиране на работата и е длъжна да спазва трудовата дисциплина.

                                       На 08.09.2020 год. д-р Л.Ж. - началник ОТХ, е депозирала рапорт до изпълнителния директор на болницата, съдържащ констатирано от нея неспазване на нейна вътрешна заповед от 09.07.2020 год. относно поддържане на неприкосновен запас от еритроцитен концентрат. Нарушението най-общо се изразява в използване на кръв от НЗ без разрешение на началника на ОТХ, негов заместник, директора на УМБАЛ или заместника му.

                                       Представена е и въпросната заповед, според която НЗ цели осигуряване на спешни състояния при бедствия, аварии, катастрофи при изчерпани други количества в ОТХ и се отпуска само с разрешение на гореизброените лица.

                                       С нарочна покана от 14.09.2020 год. са изискани обяснения от ищцата, която на 17.09.2020 год. е депозирала такива, а на 03.11.2020 год. изпълнителният директор на УМБАЛ - гр.Бургас е издал атакуваната заповед, с която на Н. е наложено дисциплинарно наказание „забележка“.

                                       Съгласно графика на дежурствата за м.септември 2020 год. в ОТХ при УМБАЛ - гр.Бургас, ищцата е била дежурна от 07.30 ч. на 01-ви до 7.30 ч. на 02-ри.

                                       По време на дежурството си, по повод постъпило по спешност искане от МБАЛ „Сърце и мозък“ за пациент, същата е експедирала 2 бр. сакове с еритроцитен концентрат група „А“ (-) от НЗ.

                                       Според показанията на св.Б., той е разпоредил на лаборанта (ищцата - б.а.), да издаде една единица концентрат от нормалния хладилник и една от НЗ.

                                       Впрочем, по тези факти също няма спор.   

                                       Спорът е по правото и се концентрира около това дали с фактическите си действия Н. е нарушила трудовата дисциплина, респ. дали заповедта, чието неспазване е намерено от работодателя за дисциплинарно нарушение, попада в обхвата на чл.187, ал.1, т.10 от КТ.

                                       При така установената фактическа обстановка и по изложените по-долу правни съображения, съдът намира за предявеният иск за неоснователен.

                                       Дисциплинарното производство, уредено в КТ, се подчинява на строго формални правила за провеждането му, въведени с чл.193, чл.194 и чл.195 от КТ и имащи за цел да гарантират правата и интересите на работника.

                                       Двумесечния срок по чл.194 от КТ е спазен, на ищцата е осигурена възможност да даде обяснения във връзка с образуваното дисциплинарно производство, а заповедта изхожда от надлежен орган, снабден с работодателска/дисциплинарна власт. Освен това, същата покрива изискванията на чл. 195, ал.1 от КТ, в т.ч. с посочване на дисциплинарното нарушение, автора, времето на извършване и наложеното наказание.

                                       Съгласно характеристиката на заеманата от Н. към 01-02.09.2020 год. длъжност, тя е подчинена само на началника на отделение/главната мед. сестра, но не и на дежурния лекар, т.е. той не може да й „разпорежда“ как да изпълнява трудовите си задължения, а освен това тя носи отговорност за неправилно организиране на работата и е длъжна да спазва трудовата дисциплина.

                                       В тази връзка, извършването на нарушението е категорично установено, вкл. и с признанието на ищцата за експедиране на еритроцитен концентрат от НЗ, въпреки съществуването на заповедта на прекия й началник в обратен смисъл. Това нарушение е формално (така проф. д-р юрид. н. В.Мръчков, Коментар на КТ, 10-то изд.) и при определяне на наказанието е съобразена тежестта му, както предписва чл. 189, ал.1 от КТ, като е наложено най-лекото - „забележка“.

                                       Също е необходимо да се каже, че противно на застъпената от ищцата теза, нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187, т. 10 от КТ е налице и при неизпълнение на задължение, произтичащо от вътрешноведомствен акт - така Р-915-2009-IV г.о. Разпоредбите на чл. 126, ал.1, т.12 и от чл. 187, т. 10 от КТ вменяват в задължение на работника, при изпълнение на работата, за която се е уговорил, да изпълнява всички правила, касаещи трудовите му задължения, вкл. нормативни и вътрешноорганизационни актове.

                                       Ето защо, по мнението на настоящия състав  неизпълнението на подобно задължение, в случая произтичащо от заповед на пряк началник, съставлява нарушение на трудовата дисциплина и правилно е санкционирано, поради което предявеният иск следва да се отхвърли като неоснователен.  

                                       Предвид изхода на спора и съгласно чл.78, ал.3 от ГПК, ответната страна има право на разноски, но липсват доказателства за сторени такива.

                           Водим от горното и на основание чл.235 и чл.236 от ГПК, Бургаският районен съд

Р Е Ш И:

 

                               ОТХВЪРЛЯ иска на Р.И.Н., ЕГН - **********, съдебен адрес: ***, оф.8, предявен против „Университетска многопрофилна болница за активно лечение - Бургас“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.Бургас, бул.“Стефан Стамболов“ № 73, представлявана от Бойко Миразчийски, за отмяна на дисциплинарното наказание „забележка“, наложено й със заповед ***/03.11.2020 год. на изпълнителния директор на ответната болница.

                                       Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                                                                                               Съдия:....(П)......

                                       Вярно с оригинала!

                                       ММ