№ 286
гр. София, 10.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Николай Джурковски
Членове:Александър Желязков
Емилия Колева
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
в присъствието на прокурора П. Ем. П.
като разгледа докладваното от Николай Джурковски Наказателно дело за
възобновяване № 20221000600592 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 424 ал.1 вр. чл. 422 ал.1 т.5 от НПК.
Постъпило е искане от адвокат Д. Х., упълномощен защитник на осъдения Х. Г. Т. с ЕГН
**********, с правно основание чл.419, ал.1, чл.420, ал.2 вр. чл.422, ал.1, т.5 вр. чл.424 ал.1
от НПК за възобновяване на наказателното производство по НОХД № 254/2019 г. по описа
на Районен съд-Петрич, респективно по ВНОХД № 587/2021 г. по описа на Окръжен съд -
Благоевград.
Твърди се в искането, че както първоинстанционната присъда, така и въззивното решение са
постановени при наличие на съществени нарушения по реда на чл. 348 ал.1 т.1-3 от НПК-
нарушен е законът, тъй като е неправилно приложен материалния закон; допуснати са
съществени нарушения на процесуалните правила, които са ограничили правото на защита
на осъдения и освен това наложеното наказание е явно несправедливо. Сочи се в частност,
че в хода на съдебното производство и пред двете инстанции са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, довели до нарушаване на правото на защита на
осъдения, което само по себе си представлява нарушение по чл. 348 ал.1 т.3 от НПК. Заявява
се, че наред с това са налице и процесуални нарушения, свързани с оценъчната дейност на
съдилищата, което е довело до постановяване на неправилна присъда в резултат на
неправилното приложение на материалния закон - нарушение по чл. 348 ал.1 т.1 НПК, както
и че наложеното наказание е явно несправедливо.
1
Твърди се, че е налице неправилно приложение на материалния закон, тъй като, както
първата така и въззивната инстанция неправилно са приели, че е доказано извършване на
твърдяното престъпление. Изтъква се, че доказателствата, събрани от съдилищата,
категорично сочат на това, че Х. Т. не е извършил престъплението по чл. 343б ал.1 от НК.
Претендира се, че не е налице надлежен ред при установяване на съдържанието на алкохол,
тъй като не е спазен надлежния ред при проверката на водача за алкохол, който се съдържа в
разпоредбите на Наредба № 1/19.07.20217 г. за реда за установяване на концентрацията на
алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. Заявяват се
обстоятелствата, че след извършване на проверката с техническо средство Х. Т. не е приел
резултатите от същото и ги е оспорил; че на същия е бил издаден талон за изследване на
кръвта; че в спешния център Х. Т. е отказал да бъде тестван поради здравословни проблеми;
че веднага след като са го спрели за проверка полицейските служители са отказали да му
дадат възможност да вземе от дома си /на 50 метра от тях/ лекарствата, които приема и за
които Т. им е казал, че има спешна необходимост; същият е бил и в състояние на
кетоацетоза - замаян и обезводнен; че при здравословните му проблеми в последните години
за него даването на кръв е проблем, тъй като води до падане на кръвно, прилошаване и се
нуждае от предварителна подготовка и спокойна среда; че в конкретния случай Т. не се е
чувствал добре - същият е бил уморен от дългото му пътуване през деня - няколко
самолетни полета /Милано-Атина, Атина - Солун/, пътуване от Солун до Петрич; че
завръщайки се в дома си в с. ***, отишъл да види свой приятел, чиято къща се намирала на
300 метра от неговата, където останал за малко, тъй като не се чувствал добре; че не му е
била дадена възможност от полицейските служители да си вземе лекарствата, от които
спешно се е нуждаел, бил е в състояние на кетоацетоза; че средата е била крайно
неуважителна и стресираща от страна на полицейските служители. Изтъква се, че именно
поради гореизброеното Т. не е дал кръв, но че никой, обаче, не го е информирал, че има друг
способ за проверка на оспорените от него резултати от техническото средство -
доказателствен анализатор. Твърди се, че това обстоятелство не се отрича от двамата
полицейски служители, извършили проверката и че по делото е безспорно установено, че Х.
Т. е бил лишен от предвидената в закона възможност да се ползва от доказателствения
анализатор като способ за проверка при оспорване на резултата от техническото средство.
Сочи се, че именно такава възможност предвижда разпоредбата на чл. 6 ал.4 от Наредба № 1
- алтернативна възможност за водача за установяване на алкохол в кръвта, след като
техническото средство е дало положителен резултат и той е над 1,2 на хиляда, и това са -
изпробване с доказателствен анализатор или медицинско изследване на кръвна проба.
Твърди се, че задължение на полицейските служители е било да разяснят на водача двете
алтернативи, както и че и PC – Петрич, и ОС – Благоевград са приели, че Х. Т. не е бил
запознат с тази си възможност поради липса на годен доказателствен анализатор.
Претендира се обаче, че неправилно съдът е приел, че това нарушение на правилата на
Наредба № 1 е несъществено и че по този начин съдът се е поставил сам в противоречие,
като, от една страна, е приел, че Т. е лишен от възможността да провери резултата на
техническото средство с доказателствен арнализатор и това е нарушение на правилата на
2
Наредба № 1, а от друга страна, обаче е приел, че този факт „не опорочавал по съществен
начин процедурата по установяване на алкохол в кръвта на водача, защото едната от тези
процедури - с медицинското изследване е предложена на водача и реално същият е имал
ефективна възможност да стори това.” Този извод на съда не се споделя и се оспорва с
твърдение, че е абсолютно неправилен. Сочи се, че не това е смисълът, който е вложил
законодателя в разпоредбата на чл. 6 ал. 4 от Наредба № 1, и че не полицейските служители
са тези, които избират коя от двете възможности да предложат. Изтъква се, че
доказателственият анализатор и медицинското изследване на кръвта са две алтернативи,
които трябва да се предложат на водача и имено водачът да избере от коя иска да се ползва,
като на инкриминираната дата Т. е бил лишен от тази възможност и това е съществено
нарушение на правилата на чл. 6 ал. 4 от Наредба № 1. Сочи се, че с оглед невъзможността
му да даде кръв за медицинско изследване поради здравословните си проблеми същият
реално е бил лишен от всякаква възможност за оспорване на резултата и не е налице тази
„ефективна възможност”, която съдът неправилно е съзрял. Изтъква се, че това, че РУ-
Петрич не разполага с годен и работещ доказателствен анализатор, не е проблем на
подсъдимия и че тази невъзможност на полицейските служители да осигурят правото на
избор, дадена от законодателя, не следва да се тълкува във вреда на водача - в случая в
ущърб на Х. Т.. Подалият искането защитник счита, че горното е съществено нарушение на
Наредба № 1, което води до опорочаване на надлежния ред за установяване съдържанието на
алкохол в кръвта, а пък последното е съществен елемент на престъплението по чл. 343б от
HK и липсата му в настоящия случай води до несъставомерност на деянието по чл. 343б от
НК.
Твърди се, че правейки различен извод и приемайки, че няма нарушение на надлежния ред,
съдът е извършил нарушение, свързани с оценъчната дейност на доказателствата -
нарушение и на материалния, и на процесуалния закон.
Претендират се също и други нарушения на съда, които са свързани с оценката и анализа на
свидетелските показания, на обясненията на подсъдимия и на токсико-химичната
експертиза на д-р Б. М.. Прави се оплакване за едностранчивост на съда при анализа на
горните доказателствени материали. Твърди се, че приемайки за безспорни и абсолютни
показанията на полицейските служители, съдът изцяло е игнорирал показанията на св. Д. Ц.
и обясненията на подсъдимия. Заявява се становище, че фактът, че едните свидетели са
полицейски служители не следва да води автоматично до кредитирането им. Твърди се, че
съдът не е направил верен доказателствен анализ на същите и не става ясно защо ги
кредитира въпреки очевидните им противоречия с показанията на св. Ц. и обясненията на
подсъдимия. Поддържа се становище, че същата вечер Т. не е употребявал алкохол и не е
казвал на полицейските служители, че е изпил 4 чаши вино, както и че ясно и категорично е
заявил това няколко пъти в обясненията си пред двете инстанции. Сочи се, че подробно бил
разпитан свидетелят Ц., който бил категоричен, че Т. не е пил алкохол при него, не се е
чувствал добре и бързо си е тръгнал, както и че се е жабурил с „Елудрил”.
Претендира се също, че съдът е допуснал съществени нарушения, свързани и с оценъчната
3
дейност на токсикохимичната експертиза, водещи до неверен правен извод. Изтъква се, че в
експертизата вещото лице заявява, че оспореният резултат от техническото средство /1,65
промила на хиляда/ би могъл да се получи ако подсъдимият не е употребил алкохол и се е
жабурил с Елудрил /вода, която е със съдържание на алкохол 40 %/, само ако изследването с
дрегера е направено в промеждутъка на 10-15 минути след използването на водата за уста,
както и че ако изследването е направено през тези минути, дори и ако водачът не е
употребил алкохол, е възможно техническото средство да отчете резултат, който е фалшиво
положителен и/или завишен.
Сочи се, че за да аргументира, че показанията на техническото средство, с което е проверен
Т., са верни, съдът е приел, че периодът от тръгването на Т. от дома на св. Ц. до резултата от
техническото средство е 10-15 минути, но че според обясненията на Т. този период е не
повече от общо 3-4 минути. Твърди се, че именно неговите обяснения са логични, тъй като
мястото на проверката е на 300 метра от дома на Ц. и той се е придвижил с автомобила за 2
минути и още толкова - 2 минути е продължило изследването с техническото средство.
Заявява се, че Т. не е употребил алкохол, а оспореният резултат от техническото средство се
явява фалшиво положителен и/или завишен, тъй като проверката е извършена до 10 минути
след последното жабурене с Елудрил.
С оглед така изложеното се претендира, че е налице неправилно приложение на
материалния закон, тъй като както първата, така и въззивната инстанция неправилно са
приели, че е доказано извършването на твърдяното нарушение. Подалият искането
защитник, счита обаче, че доказателствата по делото категорично и убедително сочат
обратното, а именно - че Х. Т. не е извършил престъпление по чл. 343б ал. 1 от НК. Твърди
се, че като са възприели обратното и са осъдили Т. по обвинение, за каквото липсват
доказателства, районната и въззивната инстанция са приложили неправилно материалния
закон - нарушение по смисъла на чл. 348 ал.1 т.1 от НПК. Твърди се също, че същевременно
с горните си действия - оценъчната си дейност и противоречията в мотивите си - съдът е
допуснал и съществени нарушения на процесуалните правила.
По гореизложените съображения се прави искане за възобновяване на наказателното дело
/производство/ като бъде отменена първоинстанционната присъда и потвърждаващото я
въззивно решение № 8 от 17.01.2022 г. по ВНОХД № 587/2021 г.на Окръжен съд
Благоевград и вместо това да бъде постановено:
1. На основание чл. 425 ал.1 т.2 от НПК да бъде оправдан изцяло подсъдимия Х. Т. по
обвинението, за което е осъден, тъй като деянието не представлява престъпление и същият
не е извършил престъплението, което му е повдигнато като обвинение.
2. Алтернативно, на основание чл. 425 ал.1 т.1 НПК да бъде отменено решение № 8 от
17.01.2022 г. по ВНОХД № 587/2021 на Окръжен съд Благоевград и делото да бъде върнато
на въззивната инстанция за ново разглеждане от друг състав или да бъде отменено
въззивното решение и потвърдената с него първоинстанционна присъда № 8151/16.03.2021
г. по НОХД № 254/2019 г. на Районен съд-Петрич и делото да бъде върнато на
първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав.
4
В проведеното пред САС заседание адвокат Х., упълномощен защитник на осъдения Х. Г.
Т., поддържа искането за възобновяване и подробно изложените в него съображения. Моли
да бъдат отменени присъдата и въззивното решение и осъденият Т. да бъде оправдан изцяло
по повдигнатото му обвинение.
В съдебното заседание пред апелативния съд осъденият Х. Г. Т. не се явява и не изразява
личното си становище относно искането за възобновяване.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция прокурорът от САП намира, че искането за
възобновяване не е основателно. Счита, че в случая няма неправилно приложение на
материалния закон и че правилно установените факти са субсумирани от БлОС като състав
на престъплението по чл. 343б ал.1 от НК. Изразява становище, че при отказа да се даде
кръвна проба законосъобразно са взети предвид резултатите, посочени и установени чрез
техническо средство – „Алкотест дрегер“. Счита също, че и наложеното наказание е
справедливо, поради което моли искането за възобновяване да бъде оставено без уважение.
Софийски апелативен съд, след като прецени данните по делото и като ги обсъди във
връзка с постъпилото искане за възобновяване, както и с изразените становища от страните,
в рамките на правомощията си намери следното:
Искането за възобновяване на посочените наказателни дела е процесуално допустимо.
Предмет на искането е съдебен акт /съдебни актове/ от категорията на визираните в чл. 419
от НПК и чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. Постановената по отношение на осъдения Х. Г. Т.
първоинстанционна присъда е влязла в сила след въззивна проверка и не е била проверявана
по касационен ред. Искането е направено в законоустановения срок по чл. 421, ал. 3 от
НПК.
Разгледано по същество, искането на защитника на осъдения Х. Г. Т. за възобновяване
на наказателното дело се явява неоснователно.
С присъда № 8151 от 16.03.2021 г. на РС-Петрич, постановена по НОХД № 254/2019 г.
по описа на същия съд, Х. Г. Т., с установена по делото самоличност и с ЕГН **********, е
признат за виновен в това, че на 26.11.2018 г. около 22.40 часа, в с. ***, община Петрич е
управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „Мерцедес“ модел „ГЛЕ 350
Д“ с peг. № ***, собственост на „ДСК оперативен лизинг“ с концентрация на алкохол в
кръвта си над 1.2 на хиляда, а именно 1.65 на хиляда, установено по надлежния ред съгласно
Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози /изм. ДВ бр.81/2018 г., в сила от
02.10.2018 г./ с техническо средство „Дрегер алкотест 7410“ с фабричен № ARSM-0171,
собственост на РУ-Петрич, от младши автоконтрольор К. З. З. – служител на РУ-Петрич -
престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, за което престъпление на посоченото основание и на
основание чл. 55, ал. 1 т.1 от НК са му наложени наказания лишаване от свобода” за срок от
6 месеца и „глоба“ в размер на 200.00 лв., като на основание чл. 66 ал.1 от НК
изтърпяването на наложеното наказание „лишаване от свобода“ е отложено за изпитателен
срок от 3 години.
5
С посочената присъда на основание чл. 343г от НК във връзка с чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК Х. Г.
Т. е лишен от право да управлява МПС за срок от 8 месеца.
С присъдата Х. Г. Т. е осъден да заплати по сметка на Районен съд - Петрич сумата в размер
на 304.50 лева, представляваща сторени разноски в съдебното производство, както и 5 лв. за
издаване на изпълнителен лист.
Така постановената от Районен съд-Петрич присъда е била обжалвана пред ОС-Благоевград
от адвокат Д. Х., защитник на подсъдимия /понастоящем осъден/ Х. Г. Т., като въззивният
съд със свое решение № 8 от 17.01.2022 г. по ВНОХД № 587/2021 г. по описа на ОС-
Благоевград е потвърдил изцяло първоинстанционния съдебен акт /присъда № 8151 от
16.03.2021 г. на Районен съд-Петрич по НОХД № 254/2019 г. по описа на същия съд/.
Претенцията за наличието на касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК
/нарушение на материалния закон/ на практика е мотивирана с доводи за неправилно
установени от предходните инстанции фактически положения относно установяването по
надлежния ред на концентрацията на алкохол в кръвта /в случая 1,65 на хиляда/ на осъдения
Х. Г. Т., които доводи, от своя страна, сочат на необоснованост на присъдата и на
въззивното решение.
Необосноваността не представлява обаче касационно основание по смисъла на чл. 348 от
НПК, поради което в настоящото производство САС не следва да дължи произнасяне
относно обосноваността/необосноваността на атакуваните съдебни актове. В
производството по възобновяване апелативният съд не разполага с компетентност да
проверява правилни ли са фактическите положения, приети за установени от предходните
инстанции, като е длъжен да провери дали е правилно приложен законът на базата на
фактическите положения такива, каквито са приети за установени. Т.е., настоящата
инстанция не е съд по фактите, а само по правото, и се произнася за правилното приложение
на материалния закон въз основа на установените от решаващите съдебни инстанции
фактически констатации. В случая в искането за възобновяване се съобщават /въвеждат/
нови фактически положения, които не са залегнали в съдебните актове на инстанционните
съдилища, но за които се претендира да бъдат отчетени и съобразени от настоящата
извънредна инстанция, а именно обстоятелствата – че въпросната вечер Т. не е употребявал
алкохол и не е казвал на полицейските служители, че е изпил 4 чаши вино; че в спешния
център Х. Т. е отказал да бъде тестван поради здравословни проблеми; че веднага след като
са го спрели за проверка полицейските служители са отказали да му дадат възможност да
вземе от дома си /на 50 метра от тях/ лекарствата, които приема и за които Т. им е казал, че
има спешна необходимост; че същият е бил в състояние на кетоацетоза - замаян и
обезводнен; че при здравословните му проблеми в последните години за него даването на
кръв е проблем, тъй като води до падане на кръвно, прилошаване и се нуждае от
предварителна подготовка и спокойна среда; че в конкретния случай Т. не се е чувствал
добре; че не му е била дадена възможност от полицейските служители да си вземе
лекарствата, от които спешно се е нуждаел; че средата е била крайно неуважителна и
стресираща от страна на полицейските служители; че именно поради гореизброеното Т. не е
6
дал кръв, както и че никой не го е информирал, че има друг способ за проверка на
оспорените от него резултати от техническото средство - доказателствен анализатор. Но тъй
като в настоящото производство апелативният съд не може да направи проверка на
правилността на приетите за установени от предходните инстанции фактически положения
и тъй като не може да приема нови различни фактически положения, то претенцията на
осъдения при произнасянето по искането за възобновяване да бъдат съобразени и отчетени
горните факти се явява неоснователна и като такава следва да бъде оставена без
последствие.
Основан на гореизложеното е и изводът, че всякакви претенции и несъгласия, изведени от
личната преценка на атакуващата страна, за допуснати нарушения, свързани не с
процесуалната законосъобразност на извършения от предходните съдебни инстанции
доказателствения анализ, а с основанията за кредитиране или не на доказателствените
материали, не влиза в обхвата на произнасяне на съда в производството по възобновяване.
И това е така, дори и необосноваността да е прикрита с оплаквания за допуснати
съществени процесуални нарушения. В случая развитите съображения в искането за
възобновяване, че предходните инстанции са допуснали съществени процесуални
нарушения, свързани с оценката и анализа на свидетелските показания, на обясненията на
подсъдимия и на токсико-химичната експертиза на д-р Б. М., респ. че не са направили верен
доказателствен анализ на показанията на полицейските служители и че не ставало ясно защо
са ги кредитирали въпреки очевидните им противоречия с показанията на св. Ц. и с
обясненията на подсъдимия; и че допуснатите съществени нарушения, свързани с
оценъчната дейност на токсикохимичната експертиза, са довели до неверен правен извод, не
могат да се преценят като такива, подкрепящи касационни основания по чл. 348, ал. 1, т.1 и
т. 2 от НПК. По своята същност тези оплаквания на защитника на осъдения се свеждат до
оспорване обосноваността на въззивното решение и на присъдата на районния съд, т.е. до
оспорване на извършената от инстанционните съдилища оценка на доказателствата и на
приетата от тях въз основа на тези доказателства фактическа обстановка. Оценката на
доказателствените материали и на установените чрез тях факти не подлежи обаче на
преобсъждане и нов анализ в настоящото производство, тъй като апелативният съд не
разполага с процесуални възможности за самостоятелна оценка на доказателствените
материали вместо районния или окръжния съд, който е последна инстанция по фактите, и не
може да подменя вътрешното убеждение на инстанционните съдилища по фактите,
включени в предмета на доказване по чл. 102 от НПК. Затова, както бе вече посочено,
апелативният съд не може да установява нови фактически положения и следва да се
произнесе в рамките на приетата от въззивния съд фактология, като е задължен да разгледа
единствено оплакванията за несъблюдаване на процесуалните правила при събиране,
проверка и оценка на доказателствата. По тези съображения без обсъждане следва да бъдат
оставени заявените в искането за възобновяване оплаквания за погрешна и неправилна
преценка от страна на предходните инстанции на доказателствата, установяващи фактите на
извършената проверка на осъдения Х. Т. за употреба на алкохол; обстоятелствата, при която
е била извършена и заявеното от Т. пред полицейските служители относно вида и
7
количеството на употребения от него алкохол; колко пъти е бил изпробван с техническото
средство и резултатите от извършената му проба; както и на какво се дължи отчетеното с
техническото средство „Алкотест Дрегер 7410“ количество алкохол в издишания въздух от
осъдения Т. към момента проверката /че се дължи единствено и само на прием на алкохолна
напитка, а не на изплакване на устната кухина с вода за уста/. В крайна сметка горните
оплаквания целят преоценка на събраната доказателствена съвкупност и препроизнасяне по
нея, а с оглед на това и възприемане на нова фактическа обстановка, различна от
установената в присъдата и във въззивното решение, което САС не е оправомощен да стори.
В искането за възобновяване се съдържа и оплакване за едностранчивост на инстанционните
съдилища при анализа на доказателствените материали, при който неоснователно изцяло са
игнорирани показанията на св. Д. Ц. и обясненията на подсъдимия /осъдения Т./.
Настоящият състав на апелативния съд намира това оплакване на защитата за
неоснователно, тъй като не съзира да са допуснати така претендираните нарушения при
анализа на доказателствените източници. Събраните и проверени в хода на съдебното
следствие гласни и писмени доказателства и заключението на химикотоксикологичната
експертиза са били обсъдени поотделно и в съвкупността им, а оценъчната доказателствена
дейност на контролираните инстанции е реализирана при спазване на процесуалните
правила и на правилата на формалната логика, като доказателствата са ценени съобразно
действителното им съдържание. Въззивният съд е възприел фактическата обстановка,
описана в мотивите на първоинстанционната присъда, като е споделил направената от
първата инстанция доказателствена оценка и на свой ред е изложил собствен анализ на
оспорените доказателствени материали.
Фактическите си изводи, че осъденият Х. Т. е управлявал МПС след употреба на алкохол с
концентрация 1.65 на хиляда, инстанциите по фактите са основали на показанията на
полицейските служители К. З. и В. Т., на показанията на лекаря във ФСМП-Петрич д-р С.
В., както и на приобщените писмени доказателства. Логически вярно и правилно е било
интерпретирано заявеното от тези свидетели, че на инкриминираните време и място
осъденият Т. е управлявал МПС - л.а. "Мерцедес" с рег. № *** на територията на с. ***,
община Петрич; че е бил спрян за проверка от страна на първите двама /З. и Т./, в хода на
която заявил, че не носи в себе си никакви документи – нито на автомобила, нито документи
за самоличност и за правото да управлява МПС; че след като бил поканен да дойде до
полицейския автомобил, за да бъде извършена справката за самоличността му, при
преминаването на Т. в близост до полицейските служители те усетили идващ от него мирис
на алкохол, поради което го попитали дали е употребил алкохол, а той им отговорил, че е
изпил 4 чаши вино; че след това Т. е бил поканен да му бъде направена проба за алкохол с
техническо средство и че му е било разяснено какви са последици за него при отказ; че
първоначално Т. не искал да бъде изпробван с техническо средство, но че след това се
съгласил и св. З. му извършил проверка с техническо средство „Дрегер алкотест 7410“ с
фабричен № ARSM-0171; че след няколко неуспешни опита накрая била направена
качествена проба, при която бил отчетен положителен резултат 1.65 на хиляда в издишания
8
въздух; че му обяснили как стоят нещата при този резултат /че при проба над 1.2 на хиляда е
престъпление/ и че може да поиска да му бъде направено кръвно изследване, като за целта
следва да бъде заведен до ФСМП-гр. Петрич; за избора му да бъде изследван за употреба на
алкохол чрез медицинско изследване, поради което му е бил издаден талон за медицинско
изследване, след което е бил заведен до ФСМП-Петрич; за отказа на Т. да даде кръв за
изследване, без да посочва конкретни причини за това и че този отказ е бил надлежно
отразен и удостоверен с подписа на самия Т. върху протокола за медицинско изследване,
изготвен от д-р С. В.; че след този отказ отново му е било разяснено от страна на
полицейските служители, че ако не даде кръвна проба остават меродавни показанията от
изследването с техническото средство, при което в крайна сметка Т. приел резултата от
тестването с техническото средство; както и че след това бил отведен в РУП, където му бил
съставен АУАН.
С основание е било отчетено, че твърденията на цитираните свидетели са еднопосочни и
последователни. Същевременно показанията на свидетелите З., Т. и В. правилно са били
съпоставени с приобщените по делото писмени доказателства и със заключението на
химико-токсикологичната експертиза и след като инстанциите по фактите са намерили
потвърждение на тези гласни доказателствени източници в талона за медицинско
изследване, в протокола за медицинско изследване, в съставения АУАН, в разпечатката от
техническото средство „Дрегер Алкотест 7510“ и в заключението на химико-
токсикологичната експертиза, убедително са защитили извода си, че свидетелските
показания на З., Т. и В. са напълно обективни и безпристрастни и заслужават пълно доверие.
А що се касае до доказателствената дейност на въззивния съд, то отделно следва да се
подчертае, че този съд не просто се е съгласил с изводите на първоинстанционния, но е
направил и свой собствен анализ на доказателствените материали, изложил е аргументирани
съображения защо възприема като достоверни и обективни показанията на свидетелите З. и
Т. и защо отхвърля тезата на осъдения, отговорил е на всички наведени от защитника му
доводи, с което в пълна степен е изпълнил задълженията си по чл. 339, ал. 2 от НПК. В
подкрепа на изложените от инстанционните съдилища доводи, мотивирали ги да отхвърлят
като недостоверни обясненията на Т. и показанията на св. Ц. относно причината за
отчетеното количество алкохол в издишания от Т. въздух при изследването му с
техническото средство, а именно - че това се дължи не на прием на алкохолна напитка, а на
изплакване на устната кухина с вода за уста, апелативният съд намира за необходимо да
добави и следното: В обясненията си на л. 70 от първоинст. дело Х. Т. твърди, че след като
процесната вечер излязъл от дома на своя приятел св. Д. Ц., за да се прибира,
непосредствено преди да тръгне той се изжабурил няколко пъти с вода за уста „Елудрил“,
която държал в лекия си автомобил. От своя страна обаче в показанията си на л. 182 от
първоинст. дело св. Д. Ц. пресъздава по друг начин фактите около жабуренето на Т., като в
противоречие на заявеното от Т. сочи, че същият още преди да си тръгне ходил до
автомобила си и взел нещо, с което се жабурел, след което се върнал и пак седнал и
започнал отново да се храни и че впоследствие, когато си тръгнал, пак се жабурел. Това
9
разминаване и противоречие в пресъздаването на фактите около твърдяното жабурене на Х.
Т. процесната вечер без съмнение засилва съмнението в достоверността на предлаганата от
осъдения и от защитата му версия, че отчетеното при извършената проверка с техническо
средство количество на алкохол в кръвта на осъдения се дължи на изплакване на устната му
кухина с вода за уста. Освен това осъденият не дава и логично обяснение защо във връзка с
твърдяните негови страдания, които категорично не са дентални, лекарите са го съветвали
да използва именно вода за уста Елудрил и то точно от вида продукти с тази марка,
съдържащ етилов алкохол. Както е посочено и в заключението на химико-токсикологичната
експертиза /на стр. 5/, водите за уста с марка „Елудрил“ са най-различни, като единствено
водата за уста „Елудрил Класик“ съдържа етилов алкохол. При това положение и след като
от обясненията на осъдения Т. е видно, че той е бил напълно наясно за съдържанието на
висок процент етилов алкохол във водата за уста, за която твърди, че е използвал преди да
бъде тестван за употреба на алкохол, напълно нелогично се явява поведението му да
предприема употребата на точно такава вода за уста непосредствено преди да управлява
МПС, и то не съгласно указанието за употребата на този продукт – след разреждането му с
вода в съотношение 1:2 или 1:3 /виж стр. 5 от заключението на химико-токсикологичната
експертиза/. Тази нелогичност в поведението на Т. още повече се засилва и от факта, че в
конкретната ситуация не се твърди да е имало и на практика не е имало никакви сериозни и
належащи причини той да прибягва до употребата на въпросната вода за уста точно в този
момент - когато си е тръгвал за дома, а не да изчака няколко минути /колкото са му били
необходими, за да се прибере, предвид близкото отстояние до дома му/ и да използва водата
за уста след като се прибере и след като вече е преустановил управлението на МПС.
Основавайки се на тези допълнителни аргументи и отчитайки изложените съображения от
инстанционните съдилища, САС намира, че некредитираните обяснения на Т. и показания
на неговия приятел Д. Ц. за жабурене на осъдения с вода за уста преди да тръгне към дома
си и в частност преди да бъде тестван за алкохол обслужват единствено застъпваната и
поддържана защитна теза, че установеното количество алкохол в издишания от Т. въздух не
се дължи на прием на алкохолна напитка и че изследването с техническото средство в
случая е показало фалшиво-положителни резултати за алкохол в издишания въздух.
Един от основните обективни елементи на престъпния състав на чл. 343б ал. 1 от НК е
концентрацията на алкохол в кръвта на водача на МПС да бъде установена по надлежния
ред. В случая този надлежен ред е визиран в Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за
установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози,
действаща към момента на извършване на деянието. Според тази наредба способите за
установяване на алкохолната концентрация в кръвта на водача са чрез използване на
техническо средство, чрез доказателствен анализатор и/или чрез химическо изследване на
кръвта. Инстанционните съдилища правилно са взели предвид приложените по делото
протокол № 9-3-18 и писмо от МВР- ГД“НП“ /л. 205 и л. 207 от първоинст. дело/, според
които процесното техническо средство - "Дрегер Алкотест 7410", използвано за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта на осъдения Т., е било сертифицирано
и преминало лабораторна проверка на 27.08.2018 г., като валидността на проверката е със
10
срок 6 месеца, който е изтичал след процесната дата – 26.11.2018 г. Съобразявайки тези
данни, районният и окръжният съд правилно и законосъобразно са преценили, че в случая
резултатът от изследването с техническото средство не е опорочен и следва да се приеме за
реален /обективен/. Освен това съдилищата по фактите са съобразили и императивното
предписание на разпоредбата на чл. 6 ал. 9 от Наредба № 1/19.07.2017 г., според което в
случаите, когато е налице отказ на водача да получи талон за медицинско изследване на
кръвта; когато не се яви в съответното медицинско заведение, за да даде кръв за изследване;
или когато откаже да даде такава, за да бъде изследвана, се възприемат показанията на
техническото средство. В настоящия казус на водача /осъдения/ е бил издаден талон за
медицинско изследване, но той е отказал да даде кръв за изследване. Пред лекаря от ФСМП
д-р В. и пред съпровождащите го полицейски служители той не е посочил никакви причини
за отказа си да се подложи на такова изследване и да даде кръв, макар, че дори и да беше
посочил такива те се явяват ирелевантни, доколкото разпоредбите на цитираната Наредба не
предвиждат такава хипотеза - в която, след като вече е избрал установяването на
концентрацията на алкохол в кръвта да се извърши с медицинско и химическо лабораторно
изследване, при последващо посочване на уважителни причини водачът да може да заяви
отказ да даде кръв за изследване и от това да не настъпят последиците на чл. 6 ал.9 от
Наредбата. В случая даването на кръвна проба за изследване е една рутинна манипулация,
при това извършвана от медицински специалист, която по никакъв начин не е застрашавала
здравето и живота на осъдения Т., а и от данните по делото категорично не се установява тя
да е била противопоказна за него.По този начин Х. Т. сам се е лишил от възможността да
оспори показанията на техническото средство с установяване на действителната
концентрация на алкохол в кръвта му чрез съответното химическо изследване на кръвта.
Във връзка с преценката на обстоятелствата дали е бил спазен реда за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта на осъдения Т. апелативният съд намира за напълно
неоснователни оплакванията в искането за възобновяване, че в случая никой не бил
информирал водача Т., че има и друг способ за проверка на оспорените от него резултати от
техническото средство, а именно - доказателствен анализатор; че задължение на
полицейските служители е било да разяснят на водача двете алтернативи; както и че по този
начин Х. Т. е бил лишен от предвидената в закона възможност да се ползва от
доказателствения анализатор като способ за проверка при оспорване на резултата от
техническото средство. В отговор на тези оплаквания, на първо място, следва да се
подчертае, че никъде в Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни
аналози не е визирано задължение за контролните органи да разясняват на водача двете
алтернативи за установяването на концентрацията на алкохол в кръвта при оспорване на
показанията на техническото средство. Поради което не може да се приеме, че в случая
контролните органи не са били изпълнили това свое задължение. На следващо място, не
отговаря на действителността твърдението, че никой не бил информирал водача Т., че има и
друг способ за проверка на оспорените от него резултати от техническото средство. В
11
приложения по делото талон за изследване по чл. 3 ал.2 от Наредбата, екземпляр от който е
бил връчен на Х. Т. на 26.11.2018 г. в 23.20 часа, изрично са изброени двата алтернативни
способа за изследване за употреба на алкохол, като от текстовата формулировка на
съдържанието на талона относно избора на някой от тези два способа – „Избирам да бъда
изследван за употреба на алкохол чрез:….“ - се налага извода, че волеизявлението в тази
насока следва да бъде направено от самия водач, а не от контролния орган, попълващ
талона. Затова, след като водачът Т. е получил екземпляр от талона и след като е грамотен
/доколкото степента му на образование - висше такова – и социалният му статус предполагат
това/, следва да се приеме, че той е имал възможността да се запознае с предвидените
алтернативи и да направи своя информиран избор, като е очевидно, че той не е избрал да
бъде изследван чрез доказателствен анализатор, а напротив – избрал е да се подложи на
медицинско и химическо изследване, което впоследствие е отказал. Тук отделен е въпросът,
че от данните по делото безспорно се установява, че към процесния момент контролните
органи на РУП-Петрич не са разполагали с годен за експлоатация доказателствен
анализатор, поради което обективно е било невъзможно изследването за употреба на
алкохол да бъде извършено чрез този способ. Но като се има предвид императивния
характер на нормата на чл. 3а от Наредбата, предвиждаща, че в случаите на някои от
изброените три хипотези установяването на концентрацията на алкохол в кръвта
задължително се извършва с доказателствен анализатор, показващ концентрацията на
алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух и отчитащ съдържанието на
алкохол в горните дихателни пътища (доказателствен анализатор), или с медицинско и
химическо лабораторно изследване, се налага извода, че при обективна невъзможност да се
приложи единия от така предвидените алтернативни способи /както е било в настоящия
казус с използването на доказателствен анализатор/ задължително следва да се прибегне до
другия – медицинско и химическо лабораторно изследване. Те., след като по силата на
цитираната Наредба използването на някой от двамата алтернативно предвидени способа е
задължително, то при обективна невъзможност да се прибегне до използването единия от
тях, дори и когато за него е направен избор от водача, поради императивността на нормата
следва да се пристъпи към прилагане на другия възможен способ. Следователно,
обективната невъзможност да бъде извършено изследването за употреба на алкохол чрез
единия от способите – чрез доказателствен анализатор - не води до игнориране на
последиците на чл. 6 ал.9 от Наредбата при отказ на водача да бъде изследван по другия
възможен способ - с медицинско и химическо лабораторно изследване, още повече, когато
преди това е избрал именно този възможен способ /както е в настоящия казус/.
Предвид всичко гореизложеното и след като не е допуснато нарушение на процесуалните
правила относно начина на установяване на концентрацията на алкохол в кръвта на
осъдения Т. САС счита, че в случая е налице категорична и несъмнена доказаност на
обвинението. Изводите на първоинстанционния и на въззивния съд за установена по
надлежния ред концентрация на алкохол в кръвта на осъдения Т. 1.65 на хиляда се
основават на спазване на императивните предписания на Наредба № 1/19.07.2017 г. относно
надлежния ред за установяване на алкохолната концентрация в кръвта на водача и в
12
частност на чл. 6 от същата.
Така, в обобщение се налага извода, че предходните съдебни инстанции са направили
пълноценен и верен анализ на събраните доказателствените материали и въз основа на тази
си процесуално издържана доказателствена дейност правилно са установили релевантните
на предмета на производството факти, а именно – че на посочените дата, час и място, когато
е извършена проверката на осъдения с техническото средство „Дрегер Алкотест 7410“, той е
бил в състояние след употреба на алкохол, което е довело до концентрация на алкохол в
кръвта му 1.65 на хиляда, и че именно в това състояние на инкриминираните дата, час и
място е управлявал МПС.
Неоснователно е и оплакването за наличие на /касационно/ основание по чл.348 ал.1 т.3 от
НПК – наложените наказания да са явно несправедливи. Претенцията за възобновяване на
това основание е бланкетна и не е подкрепена с никакви конкретни аргументи. За
извършеното от осъдения Т. престъпление по чл. 343б ал.1 от НК се предвиждат наказания
лишаване от свобода от една до три години и глоба от двеста до хиляда лева, както и
лишаване от право по чл. 37, ал. 1, точка 7 от НК, като може да бъде постановено и
лишаване от право по точка 6 на чл. 37 ал.1 от НК. Въз основа на установените многобройни
смекчаващи обстоятелства, преценени във връзка с невисоката степен на обществената
опасност на деянието и на дееца, обуславящи, че в случая и най-лекото предвидено
наказание се явява несъразмерно тежко, инстанционните съдилища с основание са приели
наличието на предпоставките за приложението на чл. 55 ал.1 т.1 от НК, в резултат на което
са отмерили напълно справедливите по размер наказания 6 месеца лишаване от свобода,
изпълнението на което на основание чл. 66 ал.1 от НК е отложено за изпитателен срок от 3
години, и 200 лева глоба. Определеното от редовните съдебни инстанции на основание чл.
343г от НК наказание лишаване от право да бъде управлявано МПС за срок от 8 месеца
също е напълно справедливо по размер, като при индивидуализацията на това наказание
правилно е взета предвид и завишената концентрация на алкохол в кръвта на осъдения,
която значително надвишава концентрацията, необходима за съставомерност на деянието. С
оглед на това нито едно от кумулативно наложените на осъдения Т. наказания не разкрива
признака за явна несправедливост. Санкциите съответстват на тежестта на извършеното
престъпление, на личността на дееца, чиято степен на обществена опасност правилно е
отчетена като ниска, и в пълна степен могат да способстват за постигане на целите по чл. 36
от НК. Същевременно по делото не се установяват фактори, които да налагат допълнително
занижаване на размера на така наложените санкции.
Предвид изложеното дотук настоящата инстанция счита, че претендираните от осъдения Х.
Т. нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1 - 3 от НПК не са допуснати, поради което искането за
възобновяване на производство по делото следва да бъде оставено без уважение като
неоснователно.
Мотивиран от тези съображения Софийски апелативен съд
РЕШИ:
13
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адвокат Д. Х., упълномощен защитник на осъдения
Х. Г. Т. с ЕГН **********, за възобновяване на наказателното производство по НОХД №
254/2019 г. по описа на Районен съд - Петрич, респективно по ВНОХД № 587/2021 г. по
описа на Окръжен съд - Благоевград.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14