О П Р Е Д
Е Л Е Н И Е
Номер 1133 Година 26.03.2019 Град
С.
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД XII
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На двадесет и шести март Година 2019
в закрито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.
Секретар:
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Р.
гражданско дело номер 1824 по описа за 2016 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството по
делото е спряно с определение от 12.09.2016 г. на основание чл. 229, ал. 1, т.
5 ГПК – до приключване на висящото ДП № --- г. по описа на О. при О. (л. 184).
На 01.03.2019 г. по делото е постъпила молба за възобновяването му от
пълномощника на ищеца поради отстраняване на посочената пречка за движението му
– приключване на посоченото наказателно производство с влязла в сила на
29.03.2018 г. присъда по нохд № 514/2016 г. на Ч. (л.
190-204). След като се запозна с това изискано въз основа на тази молба нохд № 514/2016 г. на Ч., съдът намери, че същото е
приключило с влязла в сила на 29.03.2018 г. присъда, постановена по внесения по
посоченото досъдебно производство обвинителен акт (л. 191-202). От изложеното
следва, че са отстранени пречките за движение на настоящото делото, поради
което производството по същото следва да се възобнови и продължи своя ход с
подготовката по чл. 140 ГПК за разглеждането му, преди която е било спряно (чл.
230, ал. 1 и 3 ГПК).
След като се запозна с
подадения в срок отговор от пълномощника на ответницата, съдът намери, че
поправената искова молба е редовна, а предявените с нея искове по чл. 42, ал. 1
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД допустими (чл. 140, ал. 1 ГПК).
Искането на ответницата
в отговора обаче, за допускане привличането на третото лице Т.Д.К., като
помагач на нейна страна в процеса, следва да бъде отхвърлено, като
неоснователно. Макар да е направено в срока по чл. 219, ал. 1 ГПК, ответницата
няма твърдения в отговора и молбата за привличане правен интерес от
привличането му, като помагач на нейна страна, защото от уважаването на
предявения срещу нея първоначален иск по чл. 42, ал. 1 ЗЗД, няма да възникне за
същата твърдения в отговора и молбата й иск по чл. 34 ЗЗД/чл. 55, ал. 1 ЗЗД за
връщане от същото трето лице на продажната цена по обявена за недействителна на
основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД процесна продажба, дори и
последното да е получило от нея същата цена, платена от ищеца като купувач по
тази продажба (л. 177 и 183). Предмет на предявения
от ищеца срещу нея първоначален иск, не е връщането на тази цена от ответницата.
Поради това от уважаването му за нея няма да възникне обратен иск за връщането
й от никого от продавачите по продажбата, включително и от посоченото трето
лице, чието привличане поради това иска, дори и да е предала същата на
последното. Предмет на предявения срещу нея първоначален иск по чл. 42, ал. 1 ЗЗД е само отговорността на мнимият представител, а последната е специален
състав на деликтната отговорност по чл. 45 и сл. ЗЗД (Р
319-2011-III г.о.). Поради това нормата
на чл. 53 ЗЗД би се приложила само ако вредите по чл. 42, ал. 1 ЗЗД са причинени
от неколцина мними представители, а случаят не е такъв. При него ответницата по
специалния иск за непозволено увреждане по чл. 42, ал. 1 ЗЗД не иска
привличането на посоченото в отговора й трето лице, като помагач на нейна
страна, защото, като мним представител заедно с нея, е съпричинител
на тези вреди и поради това има срещу него обратен иск по чл. 127, във вр. с чл. 42, ал. 1 и чл. 53 ЗЗД за частта от специалната отговорност
по чл. 42, ал. 1 ЗЗД за същите вреди, която то следва да понесе, а само в този
единствено случай тя би имала интерес от исканото му привличане (чл. 127, във вр. с чл. 42, ал.
1 и чл. 53 ЗЗД, ППВС 7/1959 г. и Опр. 49-1968-I г.о.).
Същата обаче не иска поради това привличането му. Ето защо няма твърдения в
отговора интерес от същото (чл. 219, ал. 1 ГПК). Поради това искането й за
привличането му следва да бъде отхвърлено, като неоснователно (чл. 220, изр. 1 ГПК).
Недопустим се явява и
предявеният от нея против същото трето лице обратен иск, с който иска
осъждането му, в случай на уважаване на първоначалните искове, да й заплати
обезщетение за същите вреди в размер на цената им от общо 14 583.82 лева. Поради
това следва да бъде оставен без разглеждане, а производството по делото в тази
му част, по отношение на този й иск, да бъде прекратено. Не само защото обратен
иск може да се предяви само срещу привлечена подпомагаща страна, а искането й
за привличане като такава на ответника по този й иск, не е уважено и предявеният
срещу него обратен иск е недопустим само на това основание (чл.
219, ал. 3 ГПК). Но и защото, не всяка претенция на подпомаганата срещу
подпомагащата страна може да се предяви по реда на чл. 219, ал. 3 ГПК, а само
тази, която е обусловена от изхода по първоначалния иск, респективно – трябва
да е налице връзка на преюдициалност между правопораждащите факти по първоначалния и обратния иск, тоест
фактическото и правно положение следва да е такова, че изходът на спора по
първоначалния иск да поражда регресни права на
подпомаганата страна срещу третото лице, а случаят очевидно не е такъв с оглед
изложеното (Р 133-1960-IV г.о.). Оставянето
без разглеждане на този й иск и прекратяване на производството по същия, не
подлежи на обжалване (така Опр. 30-2012-I т.о. и Опр. 317-2010-III г.о.)
За
изясняване на делото от фактическа страна следва да се приемат като относими, допустими и необходими писмени доказателства,
представените от страните до момента писмени документи, с изключение на
представения от ищеца препис от решение № 10/19.03.2013 г. по гр.д. № 480/2012
г. на Ч., защото е незаверен, в който му вид не може да бъде приет като годно
писмено доказателство по делото (чл. 183 ГПК), и на представената с отговора
разписка от 22.06.2007 г., защото няма значение за решаване на делото,
доколкото за предявените по същото искове по чл. 42, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
е от значение дали ищецът е превел на ответницата продажната цена, а не дали и
на кого тя е предала същата след това (чл. 159, ал. 1 ГПК).
Следва
да се изиска и приложи гр.д. № 480/2012 г. на Ч. (чл. 86, ал. 3, т. 1 ПАС).
Следва да се приложат и постъпилите за прилагане нохд
№ 514/2016 г. на Ч. и внохд № 1016/2018 г. на С. (чл.
86, ал. 3, т. 1 ПАС).
Въпреки
неоснователните доводи за противното в отговора, следва да се уважи искането на
ищеца и назначи по делото съдебно – икономическа експертиза, която да отговори
на поставените от него въпроси към същата в поправената му искова молба (чл.
195, ал. 1 ГПК). За изготвянето
й следва да се определи депозит и задължи поискалият назначаването й ищец да го
внесе по сметка на съда (чл. 76 ГПК).
Следва
да бъдат отхвърлени исканията на ответницата в отговора за допускане на
посочените в същия свидетели, тъй като фактите, които иска да доказва с
показанията им (предаването на продажната цена от нея на
посочения в отговора продавач и местеното на архива й през 2012 г.),
нямат значение за решаване на делото по предявените срещу нея искове по чл. 42,
ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за които е от значение дали ищецът й е превел същата
цена (чл. 159, ал. 1 ГПК).
На
същото основание, като нямащо значение за решаване на делото след отхвърляне на
искането й за приемане като писмено доказателство на представената с отговора й
разписка от 22.06.2007 г., следва да бъде отхвърлено и искането на ответницата
в отговора за назначаване на съдебно-почеркова
експертиза за отговор на въпроса, дали положеният под същата разписка подпис е
на продавача Т.Д.К. (чл. 159, ал. 1 ГПК).
Следва
да бъде отхвърлено и искането на ответницата в отговора за задължаването на това
трето неучастващо в делото лице Т.Д.К., да се яви лично в съдебно заседание и
даде обяснения по чл. 176 ГПК по посочените в отговора въпроси, защото такива
обяснения могат да дават само страни по делото, каквато не е това трето лице (чл.
176 ГПК).
Доколкото страните
нямат искания за събиране на други доказателства, делото следва да се внесе и
насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание, за което да се призоват
същите с препис от настоящото определение, с което да им се съобщи и проекта на
съда за доклад на делото, а на ищецът следва да се изпрати и препис от отговора
на ответницата с приложенията към него. Страните следва да се приканят към
постигане на спогодба по делото, като им се разяснят преимуществата й.
Воден от горните мотиви,
Старозагорският районен съд
О П
Р Е Д
Е Л И:
ВЪЗОБНОВЯВА
производството по настоящото гр.дело № 1824 по описа за 2016 г. на
Старозагорския районен съд.
ОТХВЪРЛЯ, като
неоснователно, поради липса на правен интерес, искането на ответницата за
допускане привличането на третото лице Т.Д.К., като помагач на нейна страна по
делото.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ,
като недопустим, предявеният от ответницата Б.Т.Д. с вх. № 18117/11.08.2016 г.
обратен иск срещу третото лице Т.Д.К. и ПРЕКРАТЯВА поради това производството
по настоящото дело В ТАЗИ МУ ЧАСТ, по отношение на този иск.
ПРИКАНВА страните към
постигане на спогодба по делото, като им разяснява, че всяко доброволно
разрешаване на спора би било по - благоприятно за тях, тъй като чрез взаимни
отстъпки биха могли да постигнат взаимно удовлетворяване на претенциите си по
собствена воля, като освен това при спогодба се дължи половината от дължимата
се за производството държавна такса.
РАЗЯСНЯВА на страните възможността да разрешат спора си и чрез медиация
(доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно решаване на спорове), като
се обърнат към съответен медиатор вписан в единния
публичен регистър на медиаторите към министъра на
правосъдието.
СЪОБЩАВА на страните
следния проект за доклад на делото: обстоятелствата, от които произтичат претендираните от ищеца вземания, са посочени в поправената
му искова молба и изразяват по същество в това, че на 22.10.2007 г., същият, представляван
от пълномощник Р.П.Г., в качеството си на купувач и ответницата, в качеството
си на пълномощник на продавачите (Т.Д.К., Н.В.С. и З.В.С.), упълномощена с
пълномощно с рег. № 2065 от 04.06.2007 г. на нотариус К.К.,
се явили в кантората на нотариус Л. И. за съставяне и подписване на договор за
покупко-продажба на следните недвижими имоти, представляващи земеделски земи, с
обща площ от 18 968 дка: нива от 4.000 дка в с. М., съставляваща имот № -; нива
от 11.281 дка в с. М., съставляваща имот № - и нива от 3.750 дка в с. М.,
съставляваща имот № -. Така описаната и извършена по нотариален ред сделка за
покупко-продажба на посочените имоти била материализирана в н.а. 172/22.10.2007
г., който бил вписан в СП с вх. рег. № 3021/22.10.2007 г., акт № 178, том VIII,
дело № 1669. При нотариалното изповядване на сделката на 22.10.2007 г., пълномощниците на страните по нея удостоверили
предоставената им от съответната страна по сделката представителна власт, като
представили пред нотариуса и пред другата страна оригинал на нотариално
заверено пълномощно, което им предоставяло право да извършат сделката от името
и за сметка на упълномощителите им. Пълномощникът на ищеца
– купувач представил оригинал на пълномощно с рег. № 1929 от 30.05.2007 г. на
нотариус А.М., а пълномощникът на продавачите представил в оригинал пълномощно
с рег. № 2065 от 04.06.2007 г. на нотариус К.К.. Договорената
продажна цена по описаната сделка била в общ размер на 9 295 лева и била
платена изцяло от купувача – ищец и за негова сметка преди датата на
нотариалното й изповядване. Заплащането на продажната цена по тази сделка било
извършено по банков път и заедно с дължимата сума по друга сделка била
преведена с платежно нареждане от 17.09.2007 г. по банковата сметка на
пълномощника на продавачите – ответницата, която била разкрита в -, която банка
съществувала към този момент. Като основание за извършения превод в преводното нареждане
било посочено - „нотариален акт покупка земя 18.968 дка - 9295 лв.".
Самият превод бил извършен след представяне от ответницата на нотариално
заверено пълномощно с рег. № 2065 от 04.06.2007 г. на нотариус К.К., с което същата удостоверила пред пълномощника на ищеца,
че разполагала с представителна власт да договори и сключи от името на
съсобствениците, продажбата на въпросните недвижими имоти. Във връзка със
сключваните от ищеца в периода 2007-
Искането е да се осъди
ответницата да заплати на ищеца сумата от 11 439.97 лева за главница от неплатено обезщетение за причинени му имуществени
вреди от действията й като представител без представителна власт при
сключването с н.а. № 172/2007 г. на обявения впоследствие за нищожен поради
това с горепосоченото решение договор за покупко-продажба на горепосочените
земеделски земи, с 3143.85 лева мораторна лихва от
21.05.2013 г. до 15.04.2016 г. и законна лихва върху главницата от 15.04.2016
г. до изплащането й, както и разноските по делото и по обезпечителното ч.гр.д.
№ 15139/2016 г. на Софийския районен съд и изп.д. №
949/2016 г. на Ч. С.Я..
Правна квалификация на
предявения от ищеца главен иск е нормата на чл. 42, ал. 1 ЗЗД, а на акцесорния иск за мораторна лихва
– нормата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
С подадения в срок
отговор ответницата заема становище, че исковата молба била допустима, но
неоснователна, като оспорвала предявените с нея искове по основание и по
размер. Не оспорвала изложените в нея факти, че договорът за продажба бил
сключен от нея като пълномощник на Т.Д.К., З.В.С. и Н.В.С.. Не оспорвала също,
че като пълномощник на продавачите била получила от ищеца продажната цена по
банков път. Оспорвала обаче, че за сключване на договора за покупко-продажба на
описаните в исковата му молба земеделски земи – ниви, липсвала представителна
власт на пълномощника на продавачите, както и че продавачите не били получили
продажната цена и случайно били узнали за сделката, както и че впоследствие не я
били потвърдили. Тъкмо обратното било вярното. Сделката била действителна и
пълномощното било потвърдено от тях чрез Т.Д.К.. Възразявала, че постановеното
решение № 10/19.03.2013 г. по гр.д № 480/2012 г. на Ч. било нищожно, поради
което нямало СПН за нея. Нищожността му произтичала от това, че като
пълномощник на ищците, не била привлечена в процеса, нито от ищеца, нито от продавачите
и сега разбирала, че очевидно целта на страните била еднаква - да развалели
сделката. При положение, че се оспорвала упълномощителната
сделка, следвало съдът да я конституира като задължителен необходим другар в
процеса, защото същата имала самостоятелни права и право на защита в този
процес. Поради това решението нямало СПН за нея. Отделно съобразно константната
съдебна практика било недопустимо да се прогласявала нищожност на прехвърлителната сделка без да бъдела атакувана с иск упълномощителната сделка - нещо, което сега се опитвал да
извърши ищецът с настоящия иск, доколкото посоченото правно основание от него било
чл. 42, ал. 1 ЗЗД. Нищожността на договора за покупко-продажба сам по себе си
не влечал нищожност на пълномощното. Доколкото същото не било атакувано, било
валидно. Ч. бил сезиран с иск по чл. 108 ЗС, а не с иск по чл. 26, ал. 2 ЗЗД,
като се произнесъл по различен предмет на спора. Тъй като за нея постановеното
решение на Ч. нямало СПН, същата не била обвързана от гражданско-правните последици,
свързани с нищожността на сделката. В случай, че пред Ч. била атакувана
сделката по упълномощаването й, щяла да бъде необходим другар, чието участие в
процеса било необходимо условие за допустимостта на иска за прогласяване на
нищожността на упълномощаването, поради липса на воля. За нея била изтекла
погасителната давност да бъдела ангажирана отговорността й на пълномощник на
продавачите по сделката, доколкото нейната отговорност не била ангажирана за
период от пет години от датата на сделката на 22.10.2007 г. до 22.10.2012 г.,
тъй като никоя от страните по гр.д. № 480/2012 г. на Ч. не била имала претенции
към нея в рамките на петгодишния давностен срок.
Погасено било правото на иск, както на продавачите, така и на купувача по
сделката. Поради изложеното правела възражение за погасяване по давност на
вземането на ищеца към нея за претърпени имуществени вреди, описани в исковата му
молба. На следващо място била получила подписани и подпечатани от нотариус К. и
подписани от продавачите документи за продажбата от съсобственика на земята - Т.Д.К.,
с която водела през цялото време преговорите по сделката. Не била ходела да
търси Т.Д.К., а тя сама я била намерила офиса й в К. и й предложила да изкупи
нивите на наследниците на В.С.К.. Заявила й, че другите наследници - Н.С. и З.С.,
били нейни дъщери и били съгласни с разпореждането, както и че тя щяла да ги
ангажира да подпишели пълномощно и декларации за продажбата. Изпратила Т.К. да
извади удостоверение за наследници. Същата се задължила да снабди продавачите с
актуална скица и данъчна оценка на земята. Предложила й, тя и другите две
продавачки да не присъствали на сделката в Ч., за което било необходимо
пълномощно и декларации. Уговорили се да й плати дължимите суми - продажната
цена в офиса в К.. Продавачката Т.Д.К. се съгласила с всички нейни условия.
След известно време се върнала и носела със себе си поисканите документи -
удостоверение за наследници и нотариално заверено пълномощно, с рег. номер, но
без изписани имена на упълномощителите в щемпела на
нотариуса и декларации. Попитала Т.К. защо в щемпела на нотариуса не били
отбелязани имената на продавачите и същата й отговорила, че нотариусът имал
много хора в офиса и сигурно служителите му били пропуснали. Казала й тя да ги
попълнела и изразила нежелание да се връщала отново при нотариуса, защото не се
чувствала добре от жегата, като потвърдила, че тя и дъщерите й лично се били подписали
на пълномощното и декларациите. Тъй като нямала съмнения в добросъвестността й,
нито можела да прецени истинността на документите, ответницата ги приела и
помолила служителка в офиса в К. - Д.С.П.,
да изготвела на Т.К. разписка за получените от нея суми за продажбата на
описаните в исковата молба земеделски земи. Продавачката Т.К. получила предварително
на 22.07.2007 г. от ответницата пълния размер на продажната цена, като за целта
били изготвени от служителката Д.С.П. три броя разписки за всяка от
продавачките, които Т.К. подписала и лично получила от П. – касиер, продажната
цена по разпоредителната сделка, която била в размер на 9295 лева. Като
доказателство за твърденията й представяла и молела съдът да приеме една от
разписките, която случайно била запазила с оглед изтичането на 5-годишния срок
за тяхното съхранение. Другите разписки, с оглед дългия период от датата на
сключване на сделката, не били запазени. В офиса в К. на същия ден - 22.07.2007
г., имало много други продавачи на земеделска земя, както и Г.Ю.С., който също
намирал продавачи, водил ги до офиса й и често й помагал в дейността, и дори се
занимавал с Т.К., тъй като не била добре здравО.вно в този ден. На съставянето и подписването на разписките
за получената от нея сума от 9295 лева присъствал г-н С. и Х.Д.Х., който
изчаквал ответницата да приключела с плащанията на Т.К., за да пътували заедно
с автомобила му до С. по работа. Продавачката Т.К. получила продажната цена
като била подписала трите разписки и си тръгнала. До момента продавачките не били
имали претенции към нея, нито че не били получили продажната цена, нито че
извършената от нея сделка била недействителна, поради липса на представителна
власт. През
Тежестта за доказване
на твърдените от страните горепосочени обстоятелства, се разпределя между тях
по делото, както следва: ищецът носи тежестта да докаже по делото всички горепосочени
обстоятелства, твърдени в поправената му искова молба, тъй като на тях е
основал предявените искове, а ответницата носи тежестта да докаже по делото
всички горепосочени обстоятелства, твърдени в отговора й, тъй като на тях е
основала възраженията си за неоснователност на тези искове, с изключение на
твърдените в отговора й обстоятелства, че била преместила архива си и
продавачката Т.Д.К. била получила от нея на 22.07.2007 г. цялата продажна цена
за продажбата на описаните в исковата молба земеделски земи в размер на 9295
лева, тъй като тези обстоятелства нямат значение за решаване на делото.
ПРИЕМА като писмени
доказателства по делото следните заверени преписи от: н.а. № 172/2007 г., пълномощно
с рег. № 2065/04.06.2007 г., преводно нареждане от 17.09.2007 г., счетоводен
разчет за покупка на недвижими имоти за
ДА СЕ ИЗИСКА и ПРИЛОЖИ
гр.д. № 480 по описа за 2012 г. на Ч..
ПРИЛАГА към материалите
по делото постъпилите за прилагане нохд № 514 по
описа за 2016 г. на Ч. и внохд № 1016 по описа за 2018
г. на С..
НАЗНАЧАВА по делото
съдебно - икономическа експертиза, като за вещо лице определя Г.Д.К., което
след като се запознае с доказателствата по делото, извърши проучване при страните
и там, където това стане необходимо, да представи по делото заключение, с което
да отговори на всички въпроси, поставени към тази експертиза в поправената исковата
молба, при депозит в размер на 100 лева, вносим от
ищеца по сметка на Старозагорския районен съд в 3-дневен срок от получаване на
призовката с препис от настоящото определение и представяне в същия срок на
документа, удостоверяващ внасянето му по делото, КАТО МУ УКАЗВА, че ако в
дадения срок депозита не бъде внесен, експертизата няма да бъде изготвена, а
той ще загуби възможността да поиска назначаването на друга такава по-късно в
процеса, освен ако пропускът му се дължи на особени непредвидени обстоятелства.
ОТХВЪРЛЯ като нямащи
значение за решаване на делото исканията на ответницата в отговора за допускане
до разпит в качеството на свидетели на лицата Д.С.П., Г.Ю.С. и Х.Д.Х., за
назначаване на съдебно-почеркова експертиза с
посочена в отговора задача и за задължаването на третото неучастващо в делото
лице Т.Д.К. да се яви лично в съдебно заседание и даде обяснения по чл. 176 ГПК
по посочените в отговора въпроси.
ВНАСЯ делото в открито
съдебно заседание и го НАСРОЧВА за 08.05.2019 г. от 9.30 часа, за която дата и
час да се призоват страните с препис от настоящото определение, а на ищеца да
се изпрати и препис от отговора на ответницата с приложенията към него. За
същата дата да се призове и вещото лице, след внасяне от ищеца на определения
от съда депозит за изготвяне на експертизата.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
може да бъде обжалвано от ответницата само В ЧАСТТА МУ, с която не се допуска
привличането на посоченото в отговора и молбата й трето лице, като помагач на
нейна страна, с частна жалба пред С. в едноседмичен срок от съобщаването му на
същата, а в останалата му част не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: