Определение по дело №1824/2016 на Районен съд - Стара Загора

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

     Номер   1133              Година   26.03.2019         Град  С.

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                            XII  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На двадесет и шести март                                                                                             Година 2019 

в закрито съдебно заседание в следния състав:

                                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.

Секретар:                

Прокурор:                                  

като разгледа докладваното от съдията Р. гражданско дело номер 1824 по описа за 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото е спряно с определение от 12.09.2016 г. на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК – до приключване на висящото ДП № --- г. по описа на О. при О. (л. 184). На 01.03.2019 г. по делото е постъпила молба за възобновяването му от пълномощника на ищеца поради отстраняване на посочената пречка за движението му – приключване на посоченото наказателно производство с влязла в сила на 29.03.2018 г. присъда по нохд № 514/2016 г. на Ч. (л. 190-204). След като се запозна с това изискано въз основа на тази молба нохд № 514/2016 г. на Ч., съдът намери, че същото е приключило с влязла в сила на 29.03.2018 г. присъда, постановена по внесения по посоченото досъдебно производство обвинителен акт (л. 191-202). От изложеното следва, че са отстранени пречките за движение на настоящото делото, поради което производството по същото следва да се възобнови и продължи своя ход с подготовката по чл. 140 ГПК за разглеждането му, преди която е било спряно (чл. 230, ал. 1 и 3 ГПК).

След като се запозна с подадения в срок отговор от пълномощника на ответницата, съдът намери, че поправената искова молба е редовна, а предявените с нея искове по чл. 42, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД допустими (чл. 140, ал. 1 ГПК).

Искането на ответницата в отговора обаче, за допускане привличането на третото лице Т.Д.К., като помагач на нейна страна в процеса, следва да бъде отхвърлено, като неоснователно. Макар да е направено в срока по чл. 219, ал. 1 ГПК, ответницата няма твърдения в отговора и молбата за привличане правен интерес от привличането му, като помагач на нейна страна, защото от уважаването на предявения срещу нея първоначален иск по чл. 42, ал. 1 ЗЗД, няма да възникне за същата твърдения в отговора и молбата й иск по чл. 34 ЗЗД/чл. 55, ал. 1 ЗЗД за връщане от същото трето лице на продажната цена по обявена за недействителна на основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД процесна продажба, дори и последното да е получило от нея същата цена, платена от ищеца като купувач по тази продажба (л. 177 и 183). Предмет на предявения от ищеца срещу нея първоначален иск, не е връщането на тази цена от ответницата. Поради това от уважаването му за нея няма да възникне обратен иск за връщането й от никого от продавачите по продажбата, включително и от посоченото трето лице, чието привличане поради това иска, дори и да е предала същата на последното. Предмет на предявения срещу нея първоначален иск по чл. 42, ал. 1 ЗЗД е само отговорността на мнимият представител, а последната е специален състав на деликтната отговорност по чл. 45 и сл. ЗЗД (Р 319-2011-III г.о.). Поради това нормата на чл. 53 ЗЗД би се приложила само ако вредите по чл. 42, ал. 1 ЗЗД са причинени от неколцина мними представители, а случаят не е такъв. При него ответницата по специалния иск за непозволено увреждане по чл. 42, ал. 1 ЗЗД не иска привличането на посоченото в отговора й трето лице, като помагач на нейна страна, защото, като мним представител заедно с нея, е съпричинител на тези вреди и поради това има срещу него обратен иск по чл. 127, във вр. с чл. 42, ал. 1 и чл. 53 ЗЗД за частта от специалната отговорност по чл. 42, ал. 1 ЗЗД за същите вреди, която то следва да понесе, а само в този единствено случай тя би имала интерес от исканото му привличане (чл. 127, във вр. с чл. 42, ал. 1 и чл. 53 ЗЗД, ППВС 7/1959 г. и Опр. 49-1968-I г.о.). Същата обаче не иска поради това привличането му. Ето защо няма твърдения в отговора интерес от същото (чл. 219, ал. 1 ГПК). Поради това искането й за привличането му следва да бъде отхвърлено, като неоснователно (чл. 220, изр. 1 ГПК).

Недопустим се явява и предявеният от нея против същото трето лице обратен иск, с който иска осъждането му, в случай на уважаване на първоначалните искове, да й заплати обезщетение за същите вреди в размер на цената им от общо 14 583.82 лева. Поради това следва да бъде оставен без разглеждане, а производството по делото в тази му част, по отношение на този й иск, да бъде прекратено. Не само защото обратен иск може да се предяви само срещу привлечена подпомагаща страна, а искането й за привличане като такава на ответника по този й иск, не е уважено и предявеният срещу него обратен иск е недопустим само на това основание (чл. 219, ал. 3 ГПК). Но и защото, не всяка претенция на подпомаганата срещу подпомагащата страна може да се предяви по реда на чл. 219, ал. 3 ГПК, а само тази, която е обусловена от изхода по първоначалния иск, респективно – трябва да е налице връзка на преюдициалност между правопораждащите факти по първоначалния и обратния иск, тоест фактическото и правно положение следва да е такова, че изходът на спора по първоначалния иск да поражда регресни права на подпомаганата страна срещу третото лице, а случаят очевидно не е такъв с оглед изложеното (Р 133-1960-IV г.о.). Оставянето без разглеждане на този й иск и прекратяване на производството по същия, не подлежи на обжалване (така Опр. 30-2012-I т.о. и Опр. 317-2010-III г.о.)

          За изясняване на делото от фактическа страна следва да се приемат като относими, допустими и необходими писмени доказателства, представените от страните до момента писмени документи, с изключение на представения от ищеца препис от решение № 10/19.03.2013 г. по гр.д. № 480/2012 г. на Ч., защото е незаверен, в който му вид не може да бъде приет като годно писмено доказателство по делото (чл. 183 ГПК), и на представената с отговора разписка от 22.06.2007 г., защото няма значение за решаване на делото, доколкото за предявените по същото искове по чл. 42, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД е от значение дали ищецът е превел на ответницата продажната цена, а не дали и на кого тя е предала същата след това (чл. 159, ал. 1 ГПК).

          Следва да се изиска и приложи гр.д. № 480/2012 г. на Ч. (чл. 86, ал. 3, т. 1 ПАС). Следва да се приложат и постъпилите за прилагане нохд № 514/2016 г. на Ч. и внохд № 1016/2018 г. на С. (чл. 86, ал. 3, т. 1 ПАС).

          Въпреки неоснователните доводи за противното в отговора, следва да се уважи искането на ищеца и назначи по делото съдебно – икономическа експертиза, която да отговори на поставените от него въпроси към същата в поправената му искова молба (чл. 195, ал. 1 ГПК). За изготвянето й следва да се определи депозит и задължи поискалият назначаването й ищец да го внесе по сметка на съда (чл. 76 ГПК).

          Следва да бъдат отхвърлени исканията на ответницата в отговора за допускане на посочените в същия свидетели, тъй като фактите, които иска да доказва с показанията им (предаването на продажната цена от нея на посочения в отговора продавач и местеното на архива й през 2012 г.), нямат значение за решаване на делото по предявените срещу нея искове по чл. 42, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за които е от значение дали ищецът й е превел същата цена (чл. 159, ал. 1 ГПК).

          На същото основание, като нямащо значение за решаване на делото след отхвърляне на искането й за приемане като писмено доказателство на представената с отговора й разписка от 22.06.2007 г., следва да бъде отхвърлено и искането на ответницата в отговора за назначаване на съдебно-почеркова експертиза за отговор на въпроса, дали положеният под същата разписка подпис е на продавача Т.Д.К. (чл. 159, ал. 1 ГПК).

          Следва да бъде отхвърлено и искането на ответницата в отговора за задължаването на това трето неучастващо в делото лице Т.Д.К., да се яви лично в съдебно заседание и даде обяснения по чл. 176 ГПК по посочените в отговора въпроси, защото такива обяснения могат да дават само страни по делото, каквато не е това трето лице (чл. 176 ГПК).     

Доколкото страните нямат искания за събиране на други доказателства, делото следва да се внесе и насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание, за което да се призоват същите с препис от настоящото определение, с което да им се съобщи и проекта на съда за доклад на делото, а на ищецът следва да се изпрати и препис от отговора на ответницата с приложенията към него. Страните следва да се приканят към постигане на спогодба по делото, като им се разяснят преимуществата й.

 

Воден от горните мотиви, Старозагорският районен съд

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

ВЪЗОБНОВЯВА производството по настоящото гр.дело № 1824 по описа за 2016 г. на Старозагорския районен съд.

 

ОТХВЪРЛЯ, като неоснователно, поради липса на правен интерес, искането на ответницата за допускане привличането на третото лице Т.Д.К., като помагач на нейна страна по делото.

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ, като недопустим, предявеният от ответницата Б.Т.Д. с вх. № 18117/11.08.2016 г. обратен иск срещу третото лице Т.Д.К. и ПРЕКРАТЯВА поради това производството по настоящото дело В ТАЗИ МУ ЧАСТ, по отношение на този иск.

 

ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба по делото, като им разяснява, че всяко доброволно разрешаване на спора би било по - благоприятно за тях, тъй като чрез взаимни отстъпки биха могли да постигнат взаимно удовлетворяване на претенциите си по собствена воля, като освен това при спогодба се дължи половината от дължимата се за производството държавна такса.

 

           РАЗЯСНЯВА на страните възможността да разрешат спора си и чрез медиация (доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно решаване на спорове), като се обърнат към съответен медиатор вписан в единния публичен регистър на медиаторите към министъра на правосъдието.

 

СЪОБЩАВА на страните следния проект за доклад на делото: обстоятелствата, от които произтичат претендираните от ищеца вземания, са посочени в поправената му искова молба и изразяват по същество в това, че на 22.10.2007 г., същият, представляван от пълномощник Р.П.Г., в качеството си на купувач и ответницата, в качеството си на пълномощник на продавачите (Т.Д.К., Н.В.С. и З.В.С.), упълномощена с пълномощно с рег. № 2065 от 04.06.2007 г. на нотариус К.К., се явили в кантората на нотариус Л. И. за съставяне и подписване на договор за покупко-продажба на следните недвижими имоти, представляващи земеделски земи, с обща площ от 18 968 дка: нива от 4.000 дка в с. М., съставляваща имот № -; нива от 11.281 дка в с. М., съставляваща имот № - и нива от 3.750 дка в с. М., съставляваща имот № -. Така описаната и извършена по нотариален ред сделка за покупко-продажба на посочените имоти била материализирана в н.а. 172/22.10.2007 г., който бил вписан в СП с вх. рег. № 3021/22.10.2007 г., акт № 178, том VIII, дело № 1669. При нотариалното изповядване на сделката на 22.10.2007 г., пълномощниците на страните по нея удостоверили предоставената им от съответната страна по сделката представителна власт, като представили пред нотариуса и пред другата страна оригинал на нотариално заверено пълномощно, което им предоставяло право да извършат сделката от името и за сметка на упълномощителите им. Пълномощникът на ищеца – купувач представил оригинал на пълномощно с рег. № 1929 от 30.05.2007 г. на нотариус А.М., а пълномощникът на продавачите представил в оригинал пълномощно с рег. № 2065 от 04.06.2007 г. на нотариус К.К.. Договорената продажна цена по описаната сделка била в общ размер на 9 295 лева и била платена изцяло от купувача – ищец и за негова сметка преди датата на нотариалното й изповядване. Заплащането на продажната цена по тази сделка било извършено по банков път и заедно с дължимата сума по друга сделка била преведена с платежно нареждане от 17.09.2007 г. по банковата сметка на пълномощника на продавачите – ответницата, която била разкрита в -, която банка съществувала към този момент. Като основание за извършения превод в преводното нареждане било посочено - „нотариален акт покупка земя 18.968 дка - 9295 лв.". Самият превод бил извършен след представяне от ответницата на нотариално заверено пълномощно с рег. № 2065 от 04.06.2007 г. на нотариус К.К., с което същата удостоверила пред пълномощника на ищеца, че разполагала с представителна власт да договори и сключи от името на съсобствениците, продажбата на въпросните недвижими имоти. Във връзка със сключваните от ищеца в периода 2007- 2013 г. множество сделки за покупко-продажба на земеделски земи в землищата на областите С. и П., същият ползвал като пълномощник местно лице, което договаряло условията на сделките и сключвало пред нотариус договорите. Предвид големия брой на сключваните сделки, плащането на такси и разноски и разплащането с продавачите се извършвало с финансовите ресурси на дъщерното на ищеца дружество Б., чийто изпълнителен директор по това време бил пълномощникът по описаната тук нотариална сделка - Р.П.Г.. Разчитането между двете дружества се извършвало на периоди, срещу изготвяни от Б. отчети и превеждане на дължимите суми от ищеца с банкови преводи. При голям брой от сключваните от него сделки за покупко-продажба на недвижими имоти, продавачите се представлявали от пълномощник, но в нито един момент ищецът нямал повод за съмнение в предоставената му представителна власт. Поради това, както при предварителното изплащане на продажната цена, така и при съставянето и подписването на н.а. с вх. рег. № 3021/22.10.2007 г., акт № 178, том VIII, дело № 1669, не бил имал повод да се съмнява в достоверността на представеното в оригинал пълномощно с рег. № 2065 от 04.06.2007 г. на нотариус К.К.. С оглед на това добросъвестно бил изпълнил задължението си за заплащане на продажната цена и всички разноски по договора за покупко-продажба, който бил формен с н.а. 172/22.10.2007 г. на нотариус Л. И.. Едва с връчването на исковата молба по образуваното срещу него пред Р. гр.д. № 480/2012 г., у него се породило съмнение, че пълномощникът в лицето на ответницата по делото, не бил надлежно упълномощен да извърши описаната нотариална сделка. С постановяването на решение № 10/19.03.2013 г., което било влязло в сила на 07.05.2013 г. и било вписано в СВ с номер от вх.регистър 3081/12.07.2013 г., по гр.д. № 480/2012 г. на Ч., бил уважен предявеният от съсобствениците Т.Д.К., Н.В.С. и З.В.С., срещу ищеца, иск с правно основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД. По този начин надлежно и категорично на 07.05.2013 г. било отречено наличието на представителна власт на ответницата - пълномощник на продавачите по договора за покупко-продажба на недвижими имоти, който бил сключен с н.а. № 172/2007 г. С решението на Ч. бил уважен и предявеният срещу ищеца иск по чл. 108 ЗС, като оформеният в н.а. № 172/2007 г. договор за покупко-продажба, бил прогласен за нищожен, като сключен при липса на представителна власт на пълномощника на продавачите – ответницата. Със същото решение купувачът – ищец бил осъден да предаде на съсобствениците владението на недвижимите имоти, предмет на сделката, както и да заплати разноските по съдебното производство в размер на 1193 лева, от които 50 лева държавна такса, 643 лева възнаграждения за вещо лице и 500 лева платено възнаграждение за един адвокат. Във връзка с установеното в това съдебно производство обстоятелство, че пълномощно с рег. № 2056/04.06.2007 г. дори не било заверено от нотариус К., с постановление от 07.02.2013 г. на Р. било образувано наказателно производство по преписка № 24/2013 г., ДП № --- г. по описа на О. при О.. Съгласно удостоверение с вх. № 24/2013 г. от 16.03.2016 г. на Р., наказателното производство се намирало във фаза по съгласуване на разследването преди привличане на обвиняеми лица, сред които била ответницата, за извършено от тях престъпление, в резултат на което била причинена имотна вреда на ищеца. Същото удостоверение свидетелствало, че в хода на разследването било установено, че за сключената сделка ищецът бил заплатил по банков път по сметка на ответницата сумата от 9295 лева, която представлявала договорената по сделката продажна цена на описаните имоти. С оглед изложеното, считано от 07.05.2013 г., за ищецът било възникнало правото да търси обезщетение за претърпените имуществени вреди, които се изразявали в претърпени загуби, които били последица от извършените без представителна власт действия на мнимия пълномощник – ответницата. Поради това многократно разговарял и канил, включително на 16.05.2013 г., тоест непосредствено след влизане в сила решението по гр.д. № 480/2012 г., отправил и изрична писмена покана до същата, която била получена лично от нея на 21.05.2013 г., което било видно от обратна разписка № 61355298 от 21.05.2013 г., доставка чрез Е., доброволно да възстанови и му заплати сума в общ размер от 10 645.44 лева, която включвала 9 295 лева - договорената, заплатена от Б. и получена от ответницата продажна цена по описаната нотариална сделка, 157.44 лева - част от разноските по същата сделка, а именно нотариални такси - 111.45 лева пропорционална такса по чл. 92 ЗННД, 12 лева обикновена такса по чл. 90 ЗННД, 24.69 лева ДДС върху посочените такси, като всички посочени такси били заплатени със сметка № 21867/22.10.2007 г. по чл. 89 ЗННД, която била издадена от нотариус Л. И. и подписана от пълномощника на ищеца - Р.П.Г.. Фактическото плащане било извършено със средства на Б., които окончателно били възстановени на платеца от задълженото лице - ищец на 25.10.2007 г., съгласно счетоводни разчети между двете дружества, преводно нареждане от същата дата и счетоводна справка № 6855, които били представени като доказателства към исковата молба; такси, събирани от АВ - 9.30 лева такса вписване на покупко-продажбата по н.а. 172/2007 г., която била платена с вносна бележка № BORD00262463/22.10.2007 г. от пълномощника на ищеца - Р.П.Г.; сумата от 1193 лева, която представлявала присъдените в тежест на ищеца с решението по гр.д. № 480/2012 г. на Ч. разноски. С получаването на поканата я уведомил, че при незаплащане на дължимите от нея суми за претърпените от ищеца загуби, следвало да счита връчената й покана за доброволно изпълнение и за отправена й покана за заплащане на законна лихва върху описаните в поканата суми за периода от връчването й до изплащането им. Въпреки надлежно връчената покана, изпълнение от ответницата и до момента липсвало. Почти два месеца след връчване на описаната покана на същата, на 22.07.2013 г., ищецът получил покана за доброволно изпълнение с изх. № 3503/19.07.2013 г. по изп.д. № - на Ч. Р., което било образувано въз основа на изпълнителен лист, който бил издаден по гр.д. № 480/12 г. на Ч.. С поканата му бил даден 14-дневен срок да заплати по сметка на Ч. 1987.53 лева, която сума представлявала неолихвяема сума от 1193 лева за присъдени в негова тежест съдебни разноски по гр.д. № 480/2012 г. на Ч., 108 лева разноски по изпълнителното дело, 186.53 лева такса по т. 26 от ТТР по ЗЧ., 500 лева други суми, които били дължими по изп. производство /в т.ч. д.т., адв. възнаграждение, възнаграждение на в.л., за пазач и пр./ Поради обстоятелството, че въпреки отправената на 21.05.2013 г. до ответницата покана, последната не предоставила на ищеца исканите от нея средства за заплащане на съдебните разноски по гр.д. № 480/2012 г. на Ч., ищецът извършил единствено възможното към този момент действие за защита на правата си, като с платежно нареждане от 26.07.2013 г. и в предоставения за доброволно изпълнение срок, превел на Ч. пълния размер на задължението от 1987.53 лева, което било определено по изп.д. № - и то било прекратено на 08.04.2014 г., на основание изплащане на задължението. Предвид очевидното й нежелание да му заплати претърпените от него вреди (описани по-горе) и с цел защита правата му при евентуално уважаване на настоящите искови претенции, в негова полза било допуснато предварително обезпечение на бъдещите искове, съгласно обезпечителна заповед от 18.03.2016 г., която била издадена по ч.гр.д. № 15139/2016 г. на С.. Заплатените от ищеца разноски по това производство били в размер на 42.20 лева и същите (при евентуално уважаване на настоящите му искови претенции) следвало да му бъдат заплатени от ответницата като обезщетение за претърпените от него вреди от извършените без представителна власт нейни действия. За привеждане в изпълнение на описаната обезпечителна заповед от името на ищеца, било образувано изпълнително дело № 949/2016 г. на Ч. С.Я., по което били извършени следните изпълнителни действия: наложен запор на банковата й сметка с IBAN *** П., и наложен запор на притежаваните от нея дялове в капитала на Б. и Е. до размера от 14473.86 лева. Заплатените от него разноски по това изпълнително производство, били в размер на 136.67 лева, които, при евентуално уважаване на настоящите му искове, следвало да му бъдат заплатени от ответницата като обезщетение за претърпените от него вреди от извършените без представителна власт действия на ответницата. Описаната до тук фактическа обстановка и очевидно недобросъвестното й поведение, обуславяло правния му интерес от настоящото съдебно производство и реализиране на съдебна защита на правото му да получи обезщетение за всички претърпени от него вреди, които се изразявали най-малкото в претърпяната загуба на финансови ресурси за същия от извършените без представителна власт действия на ответницата, при и по повод сключването на договора за покупко-продажба с посочения в исковата молба н.а. и за всички платени от него разноски по гр.д. № 480/2012 г. на Ч., по ч.гр.д. № 15139/2016 г. на С. и по изп. д № 949/2016 г. на Ч. С.Я..

Искането е да се осъди ответницата да заплати на ищеца сумата от 11 439.97 лева за главница от неплатено обезщетение за причинени му имуществени вреди от действията й като представител без представителна власт при сключването с н.а. № 172/2007 г. на обявения впоследствие за нищожен поради това с горепосоченото решение договор за покупко-продажба на горепосочените земеделски земи, с 3143.85 лева мораторна лихва от 21.05.2013 г. до 15.04.2016 г. и законна лихва върху главницата от 15.04.2016 г. до изплащането й, както и разноските по делото и по обезпечителното ч.гр.д. № 15139/2016 г. на Софийския районен съд и изп.д. № 949/2016 г. на Ч. С.Я..

Правна квалификация на предявения от ищеца главен иск е нормата на чл. 42, ал. 1 ЗЗД, а на акцесорния иск за мораторна лихва – нормата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

С подадения в срок отговор ответницата заема становище, че исковата молба била допустима, но неоснователна, като оспорвала предявените с нея искове по основание и по размер. Не оспорвала изложените в нея факти, че договорът за продажба бил сключен от нея като пълномощник на Т.Д.К., З.В.С. и Н.В.С.. Не оспорвала също, че като пълномощник на продавачите била получила от ищеца продажната цена по банков път. Оспорвала обаче, че за сключване на договора за покупко-продажба на описаните в исковата му молба земеделски земи – ниви, липсвала представителна власт на пълномощника на продавачите, както и че продавачите не били получили продажната цена и случайно били узнали за сделката, както и че впоследствие не я били потвърдили. Тъкмо обратното било вярното. Сделката била действителна и пълномощното било потвърдено от тях чрез Т.Д.К.. Възразявала, че постановеното решение № 10/19.03.2013 г. по гр.д № 480/2012 г. на Ч. било нищожно, поради което нямало СПН за нея. Нищожността му произтичала от това, че като пълномощник на ищците, не била привлечена в процеса, нито от ищеца, нито от продавачите и сега разбирала, че очевидно целта на страните била еднаква - да развалели сделката. При положение, че се оспорвала упълномощителната сделка, следвало съдът да я конституира като задължителен необходим другар в процеса, защото същата имала самостоятелни права и право на защита в този процес. Поради това решението нямало СПН за нея. Отделно съобразно константната съдебна практика било недопустимо да се прогласявала нищожност на прехвърлителната сделка без да бъдела атакувана с иск упълномощителната сделка - нещо, което сега се опитвал да извърши ищецът с настоящия иск, доколкото посоченото правно основание от него било чл. 42, ал. 1 ЗЗД. Нищожността на договора за покупко-продажба сам по себе си не влечал нищожност на пълномощното. Доколкото същото не било атакувано, било валидно. Ч. бил сезиран с иск по чл. 108 ЗС, а не с иск по чл. 26, ал. 2 ЗЗД, като се произнесъл по различен предмет на спора. Тъй като за нея постановеното решение на Ч. нямало СПН, същата не била обвързана от гражданско-правните последици, свързани с нищожността на сделката. В случай, че пред Ч. била атакувана сделката по упълномощаването й, щяла да бъде необходим другар, чието участие в процеса било необходимо условие за допустимостта на иска за прогласяване на нищожността на упълномощаването, поради липса на воля. За нея била изтекла погасителната давност да бъдела ангажирана отговорността й на пълномощник на продавачите по сделката, доколкото нейната отговорност не била ангажирана за период от пет години от датата на сделката на 22.10.2007 г. до 22.10.2012 г., тъй като никоя от страните по гр.д. № 480/2012 г. на Ч. не била имала претенции към нея в рамките на петгодишния давностен срок. Погасено било правото на иск, както на продавачите, така и на купувача по сделката. Поради изложеното правела възражение за погасяване по давност на вземането на ищеца към нея за претърпени имуществени вреди, описани в исковата му молба. На следващо място била получила подписани и подпечатани от нотариус К. и подписани от продавачите документи за продажбата от съсобственика на земята - Т.Д.К., с която водела през цялото време преговорите по сделката. Не била ходела да търси Т.Д.К., а тя сама я била намерила офиса й в К. и й предложила да изкупи нивите на наследниците на В.С.К.. Заявила й, че другите наследници - Н.С. и З.С., били нейни дъщери и били съгласни с разпореждането, както и че тя щяла да ги ангажира да подпишели пълномощно и декларации за продажбата. Изпратила Т.К. да извади удостоверение за наследници. Същата се задължила да снабди продавачите с актуална скица и данъчна оценка на земята. Предложила й, тя и другите две продавачки да не присъствали на сделката в Ч., за което било необходимо пълномощно и декларации. Уговорили се да й плати дължимите суми - продажната цена в офиса в К.. Продавачката Т.Д.К. се съгласила с всички нейни условия. След известно време се върнала и носела със себе си поисканите документи - удостоверение за наследници и нотариално заверено пълномощно, с рег. номер, но без изписани имена на упълномощителите в щемпела на нотариуса и декларации. Попитала Т.К. защо в щемпела на нотариуса не били отбелязани имената на продавачите и същата й отговорила, че нотариусът имал много хора в офиса и сигурно служителите му били пропуснали. Казала й тя да ги попълнела и изразила нежелание да се връщала отново при нотариуса, защото не се чувствала добре от жегата, като потвърдила, че тя и дъщерите й лично се били подписали на пълномощното и декларациите. Тъй като нямала съмнения в добросъвестността й, нито можела да прецени истинността на документите, ответницата ги приела и помолила служителка в офиса в  К. - Д.С.П., да изготвела на Т.К. разписка за получените от нея суми за продажбата на описаните в исковата молба земеделски земи. Продавачката Т.К. получила предварително на 22.07.2007 г. от ответницата пълния размер на продажната цена, като за целта били изготвени от служителката Д.С.П. три броя разписки за всяка от продавачките, които Т.К. подписала и лично получила от П. – касиер, продажната цена по разпоредителната сделка, която била в размер на 9295 лева. Като доказателство за твърденията й представяла и молела съдът да приеме една от разписките, която случайно била запазила с оглед изтичането на 5-годишния срок за тяхното съхранение. Другите разписки, с оглед дългия период от датата на сключване на сделката, не били запазени. В офиса в К. на същия ден - 22.07.2007 г., имало много други продавачи на земеделска земя, както и Г.Ю.С., който също намирал продавачи, водил ги до офиса й и често й помагал в дейността, и дори се занимавал с Т.К., тъй като не била добре здравО.вно в този ден. На съставянето и подписването на разписките за получената от нея сума от 9295 лева присъствал г-н С. и Х.Д.Х., който изчаквал ответницата да приключела с плащанията на Т.К., за да пътували заедно с автомобила му до С. по работа. Продавачката Т.К. получила продажната цена като била подписала трите разписки и си тръгнала. До момента продавачките не били имали претенции към нея, нито че не били получили продажната цена, нито че извършената от нея сделка била недействителна, поради липса на представителна власт. През 2009 г. освободила наетия офис и заминала за Г.. При едно от връщанията си в Б. научила, че в полицията била подадена жалба против нея. Започнала да търси документите по сделката, но открила само част от тях, тъй като преместила междувременно архива си. По наказателното производство, за което ищецът бил представил удостоверение по делото, представила оригинала на намиращите в нея документи, в това число и оригинала на разписката, която била подписана от Т.К.. Ответницата получила и покана от ищеца, която съответствала на тази, която била приложена към исковата му молба. Доколкото продавачката Т.К. била получила от нея пълния размер на продажната цена от 9295 лева, за което били съставени съответните разписки, за ответницата възниквал правен интерес на основание чл. 219 ГПК да бъдела привлечена в процеса, като трето лице - помагач на нейна страна, Т.Д.К., доколкото същата следвало да й върне или направо на ищеца получената от нея на 22.07.2007 г. продажна цена за продажбата на описаните в исковата молба земеделски земи в размер на 9295 лева, както и останалите суми, които подробно били описани в исковата молба, в случай, че бъдела осъдена по предявените от ищеца искове. Предвид изложените факти, възразявала, че дължала на ищеца сумата от 9295 лева, която представлявала договорна продажна цена по н.а. № 172/22.10.2007 г. Възразявала, че дължала и следвало да й се възложат разноските по нотариалната сделка в размер на 157.44 лева, нотариалните такси и таксите, които били събирани от АВ, общо в размер на 111.45 лева и 9.30 лева, доколкото същите били дължими от купувача. Отделно считала, че искът бил недоказан, тъй като това вземане произтичало като последица от едно порочно нищожно решение, което било постановеното от Ч., което нямало СПН за нея. Възразявала също, че дължала на ищеца, доколкото не била страна по делото, нито била привлечена в процеса по постановяване на това нищожно решение, доколкото не било обжалвано нито от ищеца, нито от ответното дружество, сумата от 1193 лева разноски по гр.д № 480/2012 г. на Ч., тъй като не била давала повод за завеждането му, нито можела да осъществи правото си на защита, доколкото евентуалният резултат от делото би бил друг. Възразявала, че дължала на ищеца платените суми по изп.д № -/2013 г. на Ч. М., защото не била давала повод за образуването му, тъй като не била страна по него. Отделно ищецът можел, след влизане в сила на съдебното решение, да плати доброволно възложените му разноски още на 07.05.2013 г., а не да чакал да бъдело образувано това изпълнително производство за принудителното им събиране. Тъй като не му дължала такива суми, нямало основание за ангажиране на имуществената й отговорност за същите. Липсвала причинно-следствена връзка между дължимо нейно поведение и вредата, която се твърдяла, че следвало да обезщети. Възразявала, че дължала на ищеца и 2745.04 лева лихва върху продажната цена, доколкото била страна по редовна упълномощителна сделка и вземането било вече погасено по давност. Предявените искове били погасени по давност и всяко едно от гореописаните вземания на ищеца против нея, не се дължало, тъй като било неоснователно и недоказано. Възразявала, че му дължала сумата от 46.49 лева лихва върху събраните разходи по нотариалната сделка, тъй като вземането било неоснователно и недоказано. Оспорвала, че му дължала сумата от 352.32 лева лихва върху разноските, присъдени по гр.д 480/2012 г. на Ч., както и 794.53 лева разноски по образуваното пред Ч. Р. изп.д № -, тъй като искането било неоснователно и недоказано. Доколкото против нея незаконосъобразно и неоснователно по едно погасено вземане и с цел тормоз, били образувани от ищеца ненужни обезпечителни производства по ч.гр.д № 15139/2016 г. на С. и изп.д. № 949/2016 г. на Ч. С.Я., считала искането против нея за заплащане на 42.20 лева д.т. за допуснатото обезпечение и 136.67 лева за образуването на изп.дело, за неоснователни и недоказани, тъй като не била давала повод за завеждане на тези напълно ненужни обезпечителни производства, тъй като правото на иск против нея на посоченото основание, било погасено по давност. Предявените искове били неоснователни и недоказани, поради което моли съда да ги отхвърли и й присъди сторените по делото разноски.

Тежестта за доказване на твърдените от страните горепосочени обстоятелства, се разпределя между тях по делото, както следва: ищецът носи тежестта да докаже по делото всички горепосочени обстоятелства, твърдени в поправената му искова молба, тъй като на тях е основал предявените искове, а ответницата носи тежестта да докаже по делото всички горепосочени обстоятелства, твърдени в отговора й, тъй като на тях е основала възраженията си за неоснователност на тези искове, с изключение на твърдените в отговора й обстоятелства, че била преместила архива си и продавачката Т.Д.К. била получила от нея на 22.07.2007 г. цялата продажна цена за продажбата на описаните в исковата молба земеделски земи в размер на 9295 лева, тъй като тези обстоятелства нямат значение за решаване на делото.

 

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото следните заверени преписи от: н.а. № 172/2007 г., пълномощно с рег. № 2065/04.06.2007 г., преводно нареждане от 17.09.2007 г., счетоводен разчет за покупка на недвижими имоти за 2007 г. - 5 листа, преводно нареждане от 25.10.2007 г., преводно нареждане № BORD00262463/22.10.2007 г., сметка по чл. 89 ЗННД № 0021867/22.10.2007 г., искова молба, вписана в СВ Ч. с вх.р. № 4392, том 8, № в тома 92/25.10.2012 г., разпечатка от 06.07.2015 г. от системата за публикувани съдебни актове, справка от имотния регистър по лице, покана за доброволно изпълнение от 16.05.2013 г., обратна разписка № 61355298/21.05.2013 г. за извършена доставка и информация за движението на пратката - разпечатка от 22.05.2013 г., покана за доброволно изпълнение с изх. № 3503/19.07.2013 г. по изп. д. № -, платежно нареждане от 26.07.2013 г., съобщение с изх. № 2009/07.04.2014 г. за прекратяване на изп.д. № -, разпечатка от страница на П., разпечатка на фирмено досие от А., разпечатка от лихвен калкулатор; определение № 217/18.03.16 г. по ч.гр.д. № 15139/2016 г., по описа на С., обезпечителна заповед от 18.03.2016 г., вносна бележка № 42326С1-АВ-6109/18.03.2016 г., удостоверение с изх. № 019554/14.04.2016 г., вносна бележка от 28.03.16 г., удостоверение вх.№ 24/2013 г. от 16.03.2016 г. на Р., придружително писмо, удостоверение за актуално състояние, заверен препис от влязла в сила присъда по нохд № 514 по описа за 2016 г. на Ч. и от решение по внохд № 1016 по описа за 2018 г. на С., КАТО ОТХВЪРЛЯ искането на ищеца за приемане като писмено доказателство по делото и на представения с исковата му молба препис от решение № 10/19.03.2013 г. по гр.д. № 480/2012 г. на Ч., защото е незаверен, както и искането на ответницата в отговора за приемане като писмено доказателство на представената със същия разписка от 22.06.2007 г., защото няма значение за решаването на делото.

 

ДА СЕ ИЗИСКА и ПРИЛОЖИ гр.д. № 480 по описа за 2012 г. на Ч..

 

ПРИЛАГА към материалите по делото постъпилите за прилагане нохд № 514 по описа за 2016 г. на Ч. и внохд № 1016 по описа за 2018 г. на С..

 

НАЗНАЧАВА по делото съдебно - икономическа експертиза, като за вещо лице определя Г.Д.К., което след като се запознае с доказателствата по делото, извърши проучване при страните и там, където това стане необходимо, да представи по делото заключение, с което да отговори на всички въпроси, поставени към тази експертиза в поправената исковата молба, при депозит в размер на 100 лева, вносим от ищеца по сметка на Старозагорския районен съд в 3-дневен срок от получаване на призовката с препис от настоящото определение и представяне в същия срок на документа, удостоверяващ внасянето му по делото, КАТО МУ УКАЗВА, че ако в дадения срок депозита не бъде внесен, експертизата няма да бъде изготвена, а той ще загуби възможността да поиска назначаването на друга такава по-късно в процеса, освен ако пропускът му се дължи на особени непредвидени обстоятелства.  

 

ОТХВЪРЛЯ като нямащи значение за решаване на делото исканията на ответницата в отговора за допускане до разпит в качеството на свидетели на лицата Д.С.П., Г.Ю.С. и Х.Д.Х., за назначаване на съдебно-почеркова експертиза с посочена в отговора задача и за задължаването на третото неучастващо в делото лице Т.Д.К. да се яви лично в съдебно заседание и даде обяснения по чл. 176 ГПК по посочените в отговора въпроси.    

 

ВНАСЯ делото в открито съдебно заседание и го НАСРОЧВА за 08.05.2019 г. от 9.30 часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение, а на ищеца да се изпрати и препис от отговора на ответницата с приложенията към него. За същата дата да се призове и вещото лице, след внасяне от ищеца на определения от съда депозит за изготвяне на експертизата.

 

          ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано от ответницата само В ЧАСТТА МУ, с която не се допуска привличането на посоченото в отговора и молбата й трето лице, като помагач на нейна страна, с частна жалба пред С. в едноседмичен срок от съобщаването му на същата, а в останалата му част не подлежи на обжалване. 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: