Р Е Ш Е Н И Е
№86
гр. Велико Търново, 02.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Велико Търново, в
съдебно заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и трета година
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ЙОРДАНКА МАТЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
МАРИЯ ДАНАИЛОВА РОСЕН БУЮКЛИЕВ |
|
при секретар |
П.И. |
И с участието |
|
на прокурора |
С.И. |
изслуша докладваното |
|
от съдия |
БУЮКЛИЕВ |
|
|
по касационно наказателно-административен характер
дело № 10079 по описа на Административен съд – Велико Търново за 2022 г. |
||
Производството е по
реда на чл. 63в от ЗАНН.
Касаторът Т.Ж.Б. *** е обжалвал чрез представителя си ...А.С. решение №85
от 16.10.2022 година, постановено по АНД №128/2022 по описа на Свищовският
районен съд, с което е потвърдено като законосъобразно наказателно
постановление №22-0352-000288 от 12.05.2022 година на началника на РУ - Свищов при ОДМВР – Велико Търново, с което
на касатора на основание чл.175, ал.3, предложение първо от ЗДвП е наложена
глоба от 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
От изложените в касационната жалба оплаквания се установява, че според
касатора решението е неправилно, тъй като е нарушен закона – основание по
чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Касаторът поддържа, че районният съд е нарушил
закона, приемайки, че при издаването на процесното наказателно постановление не
са допуснати съществени нарушения на административно – наказателните правила и
не е нарушен материалният закон. Прави се оплакване, че не е съобразено от
съда, че не е изяснено дали и кога управляваното от него МПС е било
регистрирано и евентуално бракувано, като не е проведено разследване по чл.54, ал.2
от ЗАНН. неправилно съдът е квалифицирал нарушението с оглед на неяснотата
досежно качеството водач на касатора при управлението на МПС. Поддържа се, мче
той е бил лишен с влязло в сила постановление от правото да управлява МПС за
срок от шест месеца, при което не е притежавал това качество, тъй като по време
на констатиране на нарушението не е имал качеството правоспособен водач. Всъщност
съдът бил нарушил принципа „не два пъти за едно и също“, налагайки наказание за
нарушение, което вече е санкционирано. В хода на съдебните прения поддържа и
развива тези оплаквания, като моли решението на въззивният съд да се отмени,
като се отмени и потвърденото с него наказателно постановление. Претендира разноски за двете инстанции.
Ответникът по касация, Началникът на Районно управление - Свищов при Областна дирекция на МВР –
Велико Търново, не е изразил становище по касационната жалба, прокурорът дава
заключение за неоснователността и.
Административният съд – В. Търново, като прецени наведените в нея
касационни основания, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от
надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а по
същество е неоснователна.
С обжалваната част на решението въззивният съд е потвърдил
законосъобразността на наказателно постановление №22-0352-000288 от 12.05.2022
година на началника на РУ - Свищов при
ОДМВР – Велико Търново, с което на касатора на основание чл.175, ал.3,
предложение първо от ЗДвП е наложена глоба от 200 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 месеца.
За да постанови този правен резултат
въззивният съд е констатирал, че с постановление за прекратяване на досъдебно
производство от 3.05.2022 година на прокурор от ВТРП е било прекратено
наказателно производство – БП №150/2022 година по описа на РУ – Свищов,
образувано и водено за извършено престъпление по чл.345, ал.2, във връзка с
ал.1 от НК. В него е било отбелязано, че след влизането в сила следва
материалите по делото да се изпратят по компетентност на МВР – Свищов за
преценка за образуване на административно-наказателно производство за нарушение
на разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП. При разпита на тримата свидетели, а
именно свидетелите Д., К., П.се е потвърдила обстановката, описана в НП и
постановлението за прекратяване на наказателното производство. В
постановлението, законосъобразността на което е била предмет на спора, е
отразено от фактическа страна, че на 15.04.2022 година в 19,40 часа в град
Свищов по улица „Цар Освободител“ до „Райфайзен банк“ в посока към площад
„Свобода“, касаторът, като водач на автобус, управлява автобус марка „Икарус“,
модел „256 54“ с № на рамата ***, собственост на едноличен търговец, който не е
регистриран по надлежния ред. Посочено е, че касаторът е правоспособен водач на
МПС, и като такъв следва да познава законите в Р.България и в частност ЗДвП,
който вменява задължение да управлява МПС, регистрирано по надлежен ред.
Посочено е, че АНО въз основа на преценката на прокурора и след съобразяване на
критериите по чл.27, ал.2 от ЗАНН и провеждане на разследване на
обстоятелствата по чл.52, ал.4 от ЗАНН е анализирал и индивидуализирал
нарушението на чл.140, ал.1 от ЗДвП, като е преценена и приложимостта на чл.28
от ЗАНН, който според АНО не е приложим.
От правна страна съдът констатира формалната
законосъобразност на процесното пред него наказателно постановление. Отбелязано
е от състава на съда, че нарушението е описано подробно, посочена е конкретната
законова разпоредба, която е нарушена и санкционната норма, която е приложена.
По отношение на съставомерността на
нарушението и прилагането на института на маловажността съдът е отбелязал,
че разпоредбата на чл.189з от ЗДвП съдържа забрана за прилагането на чл.28 и чл.58г от ЗАНН. Посочено е и, че липсват предпоставките за прилагане на чл.9, ал.2 от НК.
Решението е правилно, а касационните
оплаквания не се оправдават фактически и от гледище на закона.
Неоснователно се претендира от касатора, че
правото му на защита е нарушено доколкото санкционната норма касае
нерегистрирано превозно средство, респ. регистрирано, но без регистрационни
табели, а по делото не било изяснено дали съответният автобус е бил
регистриран. Всъщност, както се установява от постановлението на прокурора за
прекратяване на производството, а и от показанията на свидетелите Капитанов и
Атанасов, въпросният автобус се е придвижвал на собствен ход без поставени
регистрационни табели. Това обстоятелство така или иначе е установено и чрез
протокола за оглед на местопроизшествието и придружаващият го снимков материал.
Съставът на чл.175, ал.3 от ЗДвП гласи следното: „Наказва се с лишаване от
право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба
от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е
регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с
регистрационен номер.“. Видно е от диспозицията му, че по отношение на
обективната страна и механизма на деянието, съставът не отпраща, нито препраща
към нарушаване на конкретна разпоредба на същия или друг нормативен акт. Достатъчно
е да се установи, че субекта на нарушението управлява МПС което или не е
регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но в момента на придвижването
му на собствен ход от съответният водач не е означено с валидни регистрационни
табели.В конкретният случай извън посочените доказателства, от наличната в
досъдебното производство извадка от системата на МВР, съдържаща записите за
регистрацията на МПС е видно, че на 21.12.2013 година регистрацията на
въпросният „Икарус“ е прекратена по заявление на собственика на автобуса. При
това положение не е имало никаква необходимост от прилагането на института на
чл.52, ал.4 от ЗАНН, доколкото официалната справка е установява сочения в
оспореното наказателно постановление факта на липсата на регистрацията на
процесното МПС. Съответно, законосъобразно АНО се е позовал на състава на
чл.175, ал.3, предложение първо от ЗДвП.
Неоснователно е и оплакването за липсата на
съставомерност на деянието с оглед неяснотата досежно субекта на нарушението.
Както се отебяза, касаторът счита, че времето през което е действало
административното наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от шест
месеца го лишава от качеството „водач“, при което изискващият се от състава
особен субект на нарушението липсва. Действително, субекта на състава по
чл.175, ал.3 от ЗДвП не е всяко административно – наказателно отговорно лице, а
само онова лице, което е водач. Дефиницията за водач за целите на ЗДвП е
разписана в допълнителната разпоредба на §6, т.25 на ЗДвП. Тази норма сочи
следното: „"Водач" е лице, което управлява пътно превозно средство
или води организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни
или ездитни животни или стада по пътищата.“. Анализът на разпоредбата води до
логическият извод, че за да има качеството водач, съответното физическо лице не
следва да е придобило правоспособност за управление на МПС от някаква
категория. Достатъчно е това лице да управлява такова превозно средство, както
е в случая.
Неоснователно е най –сетне и оплакването за
неправилно прилагане на нормата на чл.7 от ЗАНН с оглед съществуващото и
приложено по делото наказателно постановление №22-0352-000254 от 29.04.2022
година на същия АНО. От неговото
съдържание се установява, че отговорността на настоящият касатор по това
постановление е за реализиране на съставите на чл.177, ал.1, т.21 предложение
първо и чл.183, ал.1, т.1, предложение първо от ЗДвП, а не за санкция по
състава на чл.175, ал.3 от ЗДвП.
Що се
касае до формалната законосъобразност на наказателното постановление, за
съставомерността на деянието на касатора, както и неприложимостта на института
на чл.28 от ЗАНН, то касационната инстанция препраща към аргументацията,
изложена в мотивите на решението на въззивната инстанция на основание чл.221,
ал.2, изречение второ от АПК във връзка
с чл.63в от ЗАНН.
Правилното решение следва да остане в сила.
Разноски за ответника не се следват,
доколкото такива нито са поискани, нито са сторени.
Водим от горното Административният съд – Велико Търново,
първи касационен състав, същото
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение №85 от 16.10.2022 година, постановено по АНД
№128/2022 по описа на Свищовският районен съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.