Определение по дело №652/2021 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 438
Дата: 8 юли 2021 г. (в сила от 8 юли 2021 г.)
Съдия: Милен Василев
Дело: 20211001000652
Тип на делото: Въззивно частно търговско дело
Дата на образуване: 2 юли 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 438
гр. София , 08.07.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ в закрито заседание
на осми юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Бистра Николова
Членове:Тодор Тодоров

Милен Василев
като разгледа докладваното от Милен Василев Въззивно частно търговско
дело № 20211001000652 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274 – 279 от ГПК във вр. с чл. 613а, ал. 3 ТЗ.
Образувано е по частна жалба от 29.04.2021 г. на кредитора В. Д. Ф. срещу определението от 19.04.2021 г. по
т. д. № 2253/2020 г. на Софийския градски съд, VІ-4 състав, с което е отхвърлена молбата на същия с вх. №
303150/7.04.2021 г. за освобождаване на временния синдик В. А. Р. в производството по несъстоятелност, открито
спрямо длъжника „Соник Уол“ ООД.
В жалбата се твърди, че неправилно СГС е приел, че синдикът отговаря на изискванията на чл. 655, ал. 2, т. 5
ТЗ – да не се намира с длъжника или с кредитор в отношения, които пораждат основателно съмнение за неговото
безпристрастие. Твърди се, че адресът на управление на длъжника и съвпада със служебния адрес на синдика,
както и с този на адвокатското дружество, чийто член бил. Освен това един от кредиторите на дружеството,
включен в списъка на приетите вземания, а именно А. А. В. като синдик и ликвидатор също бил регистриран на
същия адрес, а друг от кредиторите – Д. Х. В. – бил управител на дружеството „Спарклинг Технолъджи“ ООД,
което също било регистрирано на този адрес. Същият бил и управител на ответното дружество в периода м.
12.2017 г. – 30.04.2018 г., а след това бил представител на единия от съдружниците и управляващ в свързаното с
несъстоятелния търговец „Спарклинг Технолъджи“ ООД. Не било взето предвид и, че съпругът на назначения
синдик В. Р. Р. в предходен период е бил прокурист на ответното дружество. Сочи се, че всичко това пораждало
съмнение в безпристрастието на синдика.
Предвид изложеното жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалвания съдебен акт.
Временният синдикът В. А. Р. в писмен отговор оспорва частната жалба.
Софийският апелативен съд, след като прецени събраните доказателства и обсъди доводите по частната жалба,
намира за установено следното:
Частната жалба е подадена срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК и е допустима. Разгледана по същество е
неоснователна.
С решение от 21.01.2021 г. по т. д. № 2253/2020 г. на СГС, обявено в ТР на 22.01.2021 г., на осн. чл. 630, ал. 1
ТЗ е открито производство по несъстоятелност на „Соник Уол“ ООД с ЕИК – *********, при начална дата на
неплатежоспособност 31.12.2016 г., по молба на длъжника. За временен синдик е назначена В. А. Р.. Същата е
била предложена за такъв в молбата по чл. 625 ТЗ на длъжника, към която е приложена декларация с нотариална
1
заверка на подписа от 18.11.2020 г. на кандидата за синдик, в която е заявено съгласие и са декларирано наличие
на условията за назначаване по чл. 655, ал. 2 ТЗ. Синдикът е вписан в ТР със служебен адрес, съвпадащ с адреса
на управление на дружеството – гр. ***, ул. „***“ № 22, ет. 1.
С определение от 7.05.2021 г., обявено в ТР на 7.05.2021 г., по реда на чл. 692 ТЗ е изменен и одобрен
списъкът на приетите вземания, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, обявен в ТР на 8.03.2021 г.

От списъка и определението се установява, че са били приети вземанията на следните кредитори: 1) „Ер Джи –
Консулт“ ЕООД – за вземания в общ размер на 4 558,53 лв., дължими по договор за абонаментно счетоводно
обслужване от 17.01.2018 г.; и 2) Г. Н. П. с вземания в общ размер на 48 000 лв., дължими по договор за
управление от 28.11.2017 г.
Не са били приети следните предявени вземания: 1) на А. А. В. – в размер на 58 000 лв. по предварителен
договор за покупко-продажба на недвижими имоти от 1.03.2018 г., което е било изключено от списъка на
приетите вземания с определението от 7.05.2021 г., по възражение на В.Д. Ф., 2) на Д. Х. В. – в общ размерна
55 153,91 лв. по договор от 20.05.2018 г., което е било изключено от списъка на приетите вземания с
определението от 7.05.2021 г., по възражение на В.Д. Ф., 3) на А. В. Ч. – в общ размер на 33 191,92 лв. по договор
за адвокатско обслужване от 3.01.2019 г., което е било изключено от списъка на приетите вземания с
определението от 7.05.2021 г., по възражение на В.Д. Ф., 4) на В. Д. Ф. – в общ размер на 163 242 лв. по договор за
управление от 15.12.2014 г. и 4 480 лв. – за съдебни разноски за държавна такса по гр.д. № 6238/2020 г. на СГС, за
които вземания възраженията на кредитора срещу неприемането от синдика е оставено без уважение с
определението от 7.05.2021 г. По делото няма данни дали тези лица са завели искови дела по чл. 694 или чл. 637,
ал. 3 ТЗ за неприетите им вземания.
С молба с вх. № 303150/7.04.2021 г. В. Д. Ф. е поискал да бъде освободен временният синдик В. А. Р.. В
молбата се твърди, че синдикът не отговаряла на изискванията на чл. 655, ал. 2, т. 2 и т. 5 ТЗ. Посочено е, че
адресът на управление на дружеството в несъстоятелност съвпадал със служебния адрес на временния синдик, а в
периода м. 05.2018 г. – м. 11.2018 г. прокурист на дружеството е бил В. Р. Р. – съпруг на временния синдик, който
период попадал в подозрителния за дружеството период. Това пораждало основателни съмнения за
безпристрастието на временния синдик при изпълнението на законовите му задължения.
Срещу искането е подаден отговор от 15.04.2021 г. на синдика В. Р., в който оспорва същото.
За да постанови обжалваното определение от 19.04.2021 г., с което искането е отхвърлено, СГС е приел, че
искането е такова по чл. 657, ал. 1, т. 3 ТЗ, като не се установява към момента на назначаването на синдика и
понастоящем същата да не е отговаряла на изискванията на чл. 655, ал. 2 ТЗ. Прието е, че към датата на
решението за откриване на производството по несъстоятелност съпругът на синдика не е бил прокурист на
дружеството, не е кредитор на същото, а не се твърди и няма данни в периода на прокурата през 2018 г. да е
извършвал действия, които да са оспорими спрямо кредиторите или които да са породили ефект върху
имуществото на длъжника.
Служебно известно е на настоящия съдебен състав, че на 6.07.2021 г. е било проведено събрание на
кредиторите, на което на осн. чл. 677, ал. 1, т. 3 ТЗ за постоянен синдик е избран настоящият временен синдик В.
А. Р..
Определението е правилно, но не само поради изложените в него аргументи.
На първо място, настоящото искане за освобождаване на временния синдик не е подадено от легитимирано
лице. По аргумент от чл. 655, ал. 2 ТЗ то може да се заяви само от длъжника, комитета на кредиторите или
кредитор. Молителят В.Ф. понастоящем няма качеството кредитор с прието вземане, тъй като предявеното от
него вземане не е включено в одобрения от съда списък на приетите вземания по чл. 692 ТЗ и не представлява
2
кредитор по чл. 693 ТЗ. По тази причина той няма и качеството на участник в откритото производство по
несъстоятелност и не притежава и процесуалните права по чл. 655, ал. 2 ТЗ да иска освобождаване на синдика.
Без значение е дали претендираните от него вземания са предмет на висящи производства по чл. 694 или чл. 637,
ал. 23 ТЗ, доколкото не се твърди към днешна дата по същите да е постановено влязло в сила решение,
установяващо наличието на вземания на молителя.
На второ място, обстоятелството, че с решение на събранието на кредиторите от 6.07.2021 г. лицето,
изпълняващо функциите на временен синдик, е избрано за постоянен синдик лишава от интерес и настоящото
искане от 7.04.2021 г. Това е така, защо с встъпването на същото лице като постоянен синдик, то губи качеството
временен синдик. Същевременно, настоящото искане за освобождаване е именно от позицията временен синдик и
не касае бъдещата /спрямо искането/ позиция постоянен синдик. При положение, че функцията на временен
синдик е приключила, то и искането за освобождаване от тази функция вече се явява безпредметно. За
освобождаването от функцията на постоянен синдик следва да се подаде ново искане.
На трето място, нито едно от изтъкнатите обстоятелства в молбата и в частната жалба не обосновават наличие
на основание за освобождаване по чл. 657, ал. 1 или 2 ТЗ. Молителят твърди, че при назначаването му за
временен синдик лицето не е отговаряла по изискванията на чл. 655, ал. 2, т. 2 и 5 ТЗ, т.е. да не е съпруг на
длъжника или на кредитор и да няма родство с тях по права линия, по съребрена линия – до шеста, а по
сватовство – до трета степен /т. 2/, и да не се намира с длъжника или с кредитор в отношения, които пораждат
основателно съмнение за неговото безпристрастие /т. 5/. Обстоятелството обаче дали при назначаването са били
налице тези пречки е ирелевантно в хипотезата на чл. 657, ал. 1, т. 3 ТЗ, която изисква назначеният синдик да
престане да отговаря на изискванията по чл. 655, ал. 2. Тази хипотеза предполага настъпването на нови
обстоятелства след назначаването, а не нова преценка на обстоятелства, съществували преди назначаването.
Новата преценка на стари обстоятелства не се вмества в нито едно от основанията за освобождаване по чл. 657,
ал. 1 или 2 ТЗ. В случая всички изтъкнати от молителя обстоятелства са съществували преди назначаването,
поради което те не могат да обосноват освобождаване по реда на чл. 657, ал. 1, т. 3 ТЗ.
На четвърто място, правилно СГС е приел, че изтъкнатите обстоятелства относно съпруга на синдика не
обосновават наличие на пречката за назначаване по чл. 655, ал. 2, т. 5 ТЗ, като въззивният съд споделя мотивите в
тази част. Другите посочени в частната жалба обстоятелства /че адресът на управление на длъжника съвпадал със
служебния адрес на синдика, както и с този на адвокатското дружество, чийто член бил, с който адрес били
свързани по някакъв начин и лицата А. А. В. и Д. Х. В./, също не могат убедително да докажат, че синдикът се
намира с длъжника или с кредитор в отношения, които пораждат основателно съмнение за неговото
безпристрастие. Посочените лица към днешна дата не са сред кредиторите с приети вземания.
Ето защо искането се явява неоснователно.
С оглед на изложеното частната жалба следва да се остави без уважение, а обжалваното с нея определение –
потвърдено.
Така мотивиран, Софийският апелативен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определението от 19.04.2021 г. по т. д. № 2253/2020 г. на Софийския градски съд, VІ-4
състав.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
3
Членове:
1._______________________
2._______________________
4