Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ...........град
Шумен, 25.11.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Шуменският
административен съд в публичното заседание на осемнадесети ноември две хиляди и
деветнадесета година в следния състав:
Председател: Росица Цветкова
Членове: Снежина Чолакова
Бистра Бойн
при секретаря В. Русева
и с участие на прокурор Д. Арнаудов от Окръжна
прокуратура-гр.Шумен, като разгледа докладваното от административен съдия Р.
Цветкова КАНД №297 по описа на 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производство по
чл.63 ал.1 изр.второ от Закона за административните нарушения и наказания
(ЗАНН) и чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), образувано
въз основа на касационна жалба от „Дария - 2015“ ООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Д.П.Д., срещу
Решение №432/01.07.2019 г. постановено по ВНАХД №750/2019 г. по описа на Районен
съд град Шумен.
В жалбата се твърди,
че решението на районния съд е неправилно и незаконосъобразно, като постановено
в нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Излагат се
доводи, че при постановяване на обжалваното решение, първоинстанционният съд
еднозначно е обсъдил събраните по делото доказателство, което от своя страна е
довело до неправилно формирани правни изводи. На сочените основания касаторът
моли съда да постанови съдебно решение, с което да отмени обжалваното Решение
на РС град Шумен и да постанови друго решение по същество, с което да отмени
Наказателно постановление №27-0000699/28.02.2019 г. на Директора на Д „ИТ“ град
Шумен.
Ответникът по
касационната жалба Д „ИТ“ град Шумен, редовно призован, не изпраща
представител, но е представено писмено становище, с което се оспорва
касационната жалба и се отправя искане да бъде оставено в сила Решението на РС
град Шумен като правилно и законосъобразно.
Представителят
на Шуменска окръжна прокуратура изразява становище, че жалбата е процесуално
допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради което счита, че
въззивното решение следва да бъде оставено в сила.
Касационната жалба
е подадена в срока по чл.211 ал.1 от АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ
на касационен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Шуменският
административен съд, като прецени допустимостта и наведените в жалбата
касационни основания, приема следното:
С атакуваното
решение съдът е потвърдил Наказателно постановление №27-0000699/28.02.2019 г.
на Директора на Д „ИТ“ град Шумен, с което на основание чл.416 ал.5 във вр. с
чл.414 ал.3 от КТ, за нарушение на чл.63 ал.2 от КТ, на касатора е наложено имуществена
санкция в размер на 1500.00 лева.
За да постанови
съдебния си акт, съдът е приел за установено от фактическа страна следното: На 24.01.2019
г., 10.30 ч. инспектори от Д „ИТ“ град Шумен извършили проверка по спазване на
трудовото законодателство в обект „Гостилница“ в град Шумен, Кооперативен
пазар, град Шумен, стопанисван от касатора. При проверката било установено, че в
обекта работи лицето Н.М., без да и е предоставено от работодателя - касатора
копие от уведомление по чл.62 ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП, за сключен
трудов договор №3/24.01.2019 г. Била представена Справка за приети и отхвърлени
уведомления на НАП по чл.62 ал.5 от КТ по отношение на този трудов договор от 24.01.2019
г., 14.15 ч., след извършената проверка.
Въз основа на
тези факти е прието, че лицето Н.М. е допусната до работа без да й е връчено копие
от уведомлението за сключения с нея трудов договор №3/24.01.2019 г., с което е
нарушена разпоредбата на чл.63 ал.2 от КТ. За това нарушение на касатора бил
съставен акт за установено административно нарушение, въз основа на който и
съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка, наказващият
орган издал процесното Наказателно постановление.
Въз основа на
така установената фактическа обстановка въззивният съд приел, че към момента на
проверката М. е извършвала трудова дейност, налице е сключен Трудов договор
№3/24.01.2019 г., като работодателят я е допуснал до работа без да и е връчено
копие от Уведомлението по чл.62 ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП. С оглед на
това решаващият съд е извел извода, че касатора, в качеството му на
работодател, действително е нарушил разпоредбата на чл.63 ал.2 от КТ.
Настоящият
съдебен състав намира обжалваното решение за правилно, тъй като е постановено
съобразно релевантните по делото доказателства.
Съставът на
нарушението, за което касаторът е привлечен към административнонаказателна
отговорност, е по чл.63 ал.2 от КТ, съдържащ забрана за работодателя да
допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави документите
по ал.1 – в настоящия случай копие от уведомлението по чл.62 ал.3 от КТ,
заверено от ТД на НАП. Санкционирането на лицето за нарушение на чл.63 ал.2 от КТ, а именно за това, че е допуснал до работа лице, без да му е предоставено
копие от уведомлението по чл.62 ал.3 от КТ, предполага да е налице подписан
трудов договор между работодателя и работника, както и да е изпратено
уведомление до ТД на НАП.
Следователно за
да е налице това нарушение релевантните за спора факти, които следва да бъдат установи
както от наказващия орган, така и от въззивният съд, е наличие на сключен
трудово договор, подписан от двете страни към момента на извършване на
проверката – 24.01.2019 г. и която дата е приета като нарушение, както и към
този момент да е налице Уведомление към НП по реда на чл.62 ал.3 от КТ. Всички
останали твърдения въведени от касатора както в касационната жалба, така и във
въззивната жалба са ирелевантни, тъй като касаят състав на друго нарушение,
което не е предмет на настоящото производство.
Безспорно от
събраните по делото доказателства пред въззивната инстанция е установено
наличие на сключен трудов договор №3/24.01.2019 г., подписан надлежно от двете
страни, както и Справка за приети и отхвърлени уведомления на НАП по чл.62 ал.5
от КТ по отношение на този трудов договор от 24.01.2019 г., но в 14.15 ч., след
извършената проверка.
При това
положение изводът на решаващият съд, че е налице нарушение на разпоредбата на
чл.63 ал.2 от КТ се явява напълно правилен и законосъобразен. Следва да се
подчертае, че разпоредбата на чл.63 ал.2 от КТ може да послужи като основание
за ангажиране отговорността на работодателя само при наличен и съществуващ
трудов договор, какъвто е налице в настоящия случай.
От изложеното
следва, че обжалваното решение се явява законосъобразно и правилно, поради
което следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното,
Шуменският административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №432/01.07.2019 г.,
постановено по ВНАХД №750/2019 г. по описа на Районен съд град Шумен.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.