№ 1646
гр. Варна, 25.10.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Тони Кръстев
Членове:Десислава Г. Жекова
мл.с. Марина К. Семова
при участието на секретаря Мая М. Петрова
Сложи за разглеждане докладваното от Тони Кръстев Въззивно гражданско
дело № 20233100501620 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 14:00 часа се явиха:
ВЪЗЗИВНАТА СТРАНА „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД ,
редовно призована, не се представлява.
ВЪЗЗИВАЕМИЯТ В. Р. Д., редовно призован, не се явява, не се
представлява.
СЪДЪТ докладва постъпила вх. № 25673/23.10.2023 г. молба, подадена
от процесуалния представител на въззивната страна, юрисконсулт И.Г., с
която се моли производството по делото да бъде разгледано в негово
отсъствие.
Посочено е, че се поддържа подадената въззивна жалба, като се оспорва
отговора на същата.
Изразено е и становище по съществото на спора, като е отправено
искане за присъждане на сторените разноски, като списъкът по реда чл. 80
ГПК е обективиран в докладната молба.
В условията на евентуалност е направено възражение за прекомерност
по отношение на претендираното от въззиваемата страна адвокатско
възнаграждение, като се моли, в случай, че такаво бъде присъдено, размерът
да бъде редуциран до предвидения мининум.
СЪДЪТ докладва постъпила вх. № 25794/24.10.2023 г. молба, подадена
1
от процесуалния представител на въззиваемата страна, адвокат Й. А., в която
е посочено, че поради служебна ангажираност е в невъзможност да се яви в
днешно съдебно заседанише, като не възразява да бъде даден ход на делото в
негово отсъствие.
Сочи се, че се поддържа отговора на въззивната жалба на основанията
посочени в него, както и че няма доказателствени искания.
Моли се, ако в съдебно заседание бъдат представени нови доказателства
или се направят доказателствени искания да му бъде дадена възможност да се
запознае с тях, респективно да изрази становище.
Изразено е и становище по същество на спора, като се претендират
сторените разноски, за което към молбата е приложен списък на разноските
по чл. 80 ГПК, ведно с договор за правна защита и съдействие и
удостоверение за регистрация по ЗДДС.
Обективирано е възражение по отношение размера на претендираното
от въззивната страна адвокатско/юрисконсултско възнаграждение, като се
моли същият да бъде редуциран до регламентирания минимум.
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ, с оглед редовното призоваване на страните,
намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ, на основание чл. 268, ал. 1 от ГПК
докладва постъпилата въззивна жалба, съобразно постановеното в
разпоредително заседание Определение № 3281 от 24.08.2023 година:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК и е образувано по
въззивна жалба вх. № 73415/29.05.2023 г. от „Дженерали Застраховане“ АД
против Решение № 1485/04.05.2023 г., постановено по гр.д. № 5649/2022 г. по
описа на Районен съд – Варна, с което е уважен предявеният от В. Р. Д. срещу
„Дженерали Застраховане“ АД частичен иск в размер от 10 лв. (десет лева) от
сумата в общ размер на 690,38 лв., представляваща неизплатена част от
застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди на
собствения на ищеца лек автомобил „Мерцедес Б 180 ЦДИ“ с peг. № ****** в
2
резултат от реализирано на 28.03.2022 г. в гр. Варна пътнотранспортно
произшествие, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 13.05.2022 г., до окончателното изплащане на
задължението, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност и
необоснованост на решението, за допуснати нарушения на материалния и
процесуалния закон, поради което се моли за отмяна. Въззивникът намира, че
неправилно в решението си ВРС е определил общият размер, необходим за
възстановяване вредите по процесния автомобил, да възлиза на 541,84 лева.
Позовава се на заключението на вещото лице, според което не била налице
категорична причинно-следствена връзка между процесното събитие и
настъпилите вреди. Отделно от това, оспорва промяната на отговорите на
експертизата по задачи № 3 и № 4, направена от вещото лице в проведеното
открито съдебно заседание. Приемайки и кредитирайки променените
експертни отговори се счита, че първоинстанционният съд е допуснал
процесуално нарушение. Въззивникът намира, че вещото лице е извършило
оглед на автомобила, без да му е била поставяна такава задача и е обосновало
отговорите си на база твърденията на ищеца, които не били подкрепени от
останалите доказателства. Въззивникът оспорва произхода на претендираните
вреди. Счита, че липсва съответствие между претендираните и причинените
увреждания по ищцовия автомобил, тъй като не съвпадат по размер,
интензитет и местоположение на уврежданията на другия участник в ПРП -
автомобила на въззивника. Въззивникът оценява обезвредата на увреждането,
настъпило за увредения автомобил да възлиза на стойност 30 лева. Намира за
най-достоверен вариант за възстановяване на вредите, посоченият от вещото
лице – вариант № 5 от задача 2 на експертизата. Счита, че след като
застрахователното дружество е изплатило обезщетение в размер на 125.72 лв.
на ищеца на 06.04.2022г., с това е изпълнил напълно задълженията си. В
заключение, с въззивната жалба моли за отмяна на първоинстанционния акт и
произнасяне с решение, с което да бъдат отхвърлени изцяло предявените
искове като неоснователни. Претендира направените разноски по делото за
двете инстанции и прави възражение за прекомерност на претендираното от
насрещната страна адвокатско възнаграждение. Прави доказателствено
искане за назначаване на повторна САТЕ.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна В. Р. Д. чрез адв.
3
А. депозира отговор на въззивната жалба, с който моли да бъде оставена без
уважение жалбата като неоснователна, неправилна и необоснована, тъй като
решението на ВРС е правилно, законосъобразно и добре мотивирано, с оглед
на което следва да бъде потвърдено. В отговора се посочва, че размерът на
реалната стойност на вредата по процесния автомобил е правилно определена
със САТЕ. Въззиваемата страна развива доводи, че определяне на дължимото
застрахователно обезщетение следва да се изхожда от действителната
стойност на вредите към момента на настъпване на застрахователното
събитие, като бъде ползвано експертно заключение, без съдът да е обвързан с
минималните размери, заложени в Методиката към Наредба № 24/08.03.06г.
на КФН. След приспадане от претендираната сума в размер на 541,84 лева на
извънсъдебно платената сума в размер на 125,72 лева, дължимото
неудовлетворено обезщетение се посочва да възлиза на 416,12 лева, поради
което частичният иск се счита за основателен. В заключение се претендира
потвърждаване на решението на ВРС и присъждане на разноски в настоящата
инстанция. Относно искането за допускане на повторна САТЕ намира същото
за неоснователно, тъй като заключението било обосновано, без съмнение за
неговата правилност.
С оглед изчерпване исканията на страните, СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ
счита делото за изяснено, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ счита устните състезания за приключили и
обяви, че ще се произнесе с решение в едномесечен срок.
Разглежданото дело приключи в 14:03 часа.
Протоколът бе изготвен в съдебно заседание.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
4