№ 684
гр. София, 13.03.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито
заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Иван Иванов
Членове:Зорница Хайдукова
Валентин Бойкинов
като разгледа докладваното от Валентин Бойкинов Въззивно частно
гражданско дело № 20231000500522 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Чл.274,ал.1,т.1 и следв. от ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Балмакс“ЕООД, чрез процесуалните представители
адв. Г.Х. и адв. Б. Б. срещу Определение № 815/10.08.2022г. по гр.д.№ 68/2021г. на Окръжен
съд Благоевград, с което се оставя без разглеждане като процесуално недопустим
предявения от ищеца иск с дадена от съда правна квалификация по чл.45 ЗЗД против К. Н.
У..
Счита, че определението е неправилно по съображения и незаконосъобразно
изложени в частната жалба, поради което моли въззивният съд да го отмени и да върне
делото на първоинстанционния съд за продължаване на процесуалните действия.
В срока по чл. 276, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на частната жалба подаден от К.
Н. У., чрез процесуалните представители адв. Я. Д. и адв. А. Д., в който се излагат доводи за
неоснователността на частната жалба поради съображенията изложени в отговора.
Съдът като взе предвид изложените от жалбоподателя доводи и представените
доказателства намира за установено следното :
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е допустима, а разгледана
по същество тя е основателна поради следните съображения :
При разглеждане на частните жалби въззивният съд действа като съд по същество -
той решава сам поставения пред него въпрос, като е длъжен да се произнесе по всички
факти, обуславящи постановяването на обжалвания акт, по които е следвало да се произнесе
ипървоинстанционният съд, без да е ограничен от посоченото в частната жалба/ТР№ 6/2017
г. на ОСГТК/.
В настоящия случай установява, се че производството пред окръжния съд е
1
образувано по искова молба на „Балмакс“ЕООД против ответника К. Н. У., в която са
изложени ясно изразени фактически твърдения, че ищецът е собственик на описаните в
обстоятелствената част на исковата молба движими вещи, които се намират в имота на
ответника и които вещи последният неоснователно отказва да му ги предаде след отпадане
на основанието на което те са се намирали в имота на ответника.Твърди се още, че след
28.02.2012г. ответникът е отказал да върне намиращото се в имота му движимо имущество
на ищеца, представляващо ски оборудване, като едновременно с това той се е ползвал от
гражданските плодове на същото имущество като сам го е предоставял под наем на трети
лица. При така изложените фактически твърдения ищецът е поддържал, че вследствие на
тези действия на ответника той е бил лишен от ползването на собственото му движимо
имущество, в резултат на което счита, че той има правото да претендира обезщетение за
лишаването от ползване на това имущество, изразяващо се в невъзможността сам да
реализира търговска дейност от него като го предоставя под наем на трети лица за времето
през което е бил лишен от ползването му. Искането към съда е било да се постанови
решение с което ответникът К. Н. У. да бъде осъден да заплати сумата 200 000 лева,
представляваща обезщетение за ползването за периода от лишаването от ползване на
движимите вещи до предявяването на исковата молба, който иск е квалифициран от ищеца
като такъв с правно основание чл.45 ЗЗД. Същевременно ищецът изрично е посочил, че
размерът на претендираното обезщетение е изчислен приблизително въз основа на
реализирани от дружеството ищец и собственик на имуществото приходи от отдаването под
наем на процесното имущество за времето от преди лишаването му от ползване от страна на
ответника.
При така изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически
твърдения е ясно, че ищецът претендира обезщетение за ползването на процесните движими
вещи за времето от което се твърди, че ищецът е бил лишен от ползването им от ответника
до предявяването на исковата молба, при който иск ищецът следва да установи, че е
собственик на вещите, вещите да съществуват и те да се намират в държане на ответника.
Такива фактически твърдения са направени още в исковата молба, като именно те сочат на
предявяването на иск за обезщетението за лишаването от ползване на движимите вещи след
прекратяване на договора за наем, като съдът не е обвързан от посочената от ищеца
погрешна правна квалификация. Доводите на ответника, възприети и от съда в обжалваното
определение за недопустимост на иска поради това, че по повод на предишен съдебен спор
на ищеца е била присъдена паричната равностойност на същото движимо имущество,
поради което и той няма правото да претендира обезщетение за вреди на деликтно
основание, са неоснователни поради това, че те не кореспондират с действителното заявено
правно основание на иска, сочещи на иск за неоснователно обогатяване, а не на деликтно
основание.Същите следва да бъдат преценени и евентуално биха могли да имат отношение
към основателността, но не и за допустимостта на предявения иск.
Налице е несъвпадане на крайните изводи на първоинстанционния и въззивния съд,
поради което обжалваното определение като неправилно следва да бъде отменено, а делото
2
върнато за продължаване на следващите се процесуални действия, съобразно мотивите на
настоящото определение.
Водим от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 815/10.08.2022г. по гр.д.№ 68/2021г. на Окръжен съд
Благоевград, с която се оставя без разглеждане като процесуално недопустим предявения от
ищеца иск с дадена от съда правна квалификация по чл.45 ЗЗД против ответника К. Н. У..
ВРЪЩА делото на Окръжен съд Благоевград за продължаване на
съдопроизводствените действия съобразно мотивната част на определението.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3