О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 101
гр. Велико Търново, 25.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – гр. Велико Търново, осми състав, в закрито
съдебно заседание на двадесет и пети март две хиляди двадесет и втора година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Диана Костова
като
разгледа докладваното от съдия Костова адм.
дело №736/2021 г. по описа на Административен съд – гр. Велико Търново, за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 175 , ал.1 от АПК във вр. чл.
248, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 144 АПК.
Образувано е по молба на адв.С. с вх. №1251/16.3.2022г., с която се иска поправка на явна фактическа грешка, тъй като в постановеното от съда Решение № 44/2.3.2022г. постановено по настоящото дело не е присъдил разноски на жалбоподателя съобразно уважената част, тъй като е приел,че по делото липсват доказателства за направените такива. Видно от приетите по делото договор за правна защита и съдействие № 37/12.10.2021г с предмет изготвяне на жалба против разпореждане № 041-00-2547-3/29.9.2021г. и по договор № 41/25.11.2021г. с предмет изготвяне на жалба срещу Решение №1012-04-159#6/12.11.2021г. на директора на ТП на НОИ - Велико Търново.
С оглед на така изложеното намира ,че съдът следва да приеме, че е допуснал очевидна фактическа грешка, която следва да поправи по реда на чл. 175 от АПК, като осъди ответника да заплати съразмерно на уважената част, направените разноски.
Алтернативно, в случай, че съдът намери, че не е допуснал явна фактическа грешка, да постанови определение на основание чл. 248, ал.1 от ГПК ,с което да измени решението в частта за разноските като им присъди дължимите такива.
Молбата е връчена на ответника ТП на НОИ, които в указания от съда срок депозират становище по делото. Същият смята, че така подадената жалба е неоснователна, доколкото в решението няма допуснати грешки, поради което производството не може да бъде по реда на чл. 175, ал.1 от АПК.
На следващо място, намира, че направените разноски по договор за защита и съдействие № 37/12.10.2021г с предмет изготвяне на жалба против разпореждане № 041-00-2547-3/29.9.2021г са такива във връзка с административно обжалване на акт на администрацията, поради което същите не представляват разноски по смисъла на чл. 143, ал.1 от АПК. Следователно молбата за изменение на решението в частта за разноските по този договор в размер на 250 лева е изцяло неоснователна.
По отношение направените разноски в размер на 300 лева заплатени в брой по договор № 41/25.11.2021г. с предмет изготвяне на жалба срещу Решение №1012-04-159#6/12.11.2021г. на директора на ТП на НОИ - Велико Търново попадат в обхвата на чл.143, ал1 от ГПК , но същите не са съразмерни на уважената част. След като жалбата е приета за основателна с Решението за период от 6 м. и 25 дни, то те представляват 3,83% от целия спорен период, то дължимите разноски от страна на ответника са в размер на 78, 33 лева по правилата за съразмерност.
Съдът като взе предвид становището на страните и като съобрази доказателствата от фактическа страна намира следното : С Решение № 44 от 2.3.2022г. постановено по настоящото дело осми състав на Административен съд Велико Търново е отменил по жалба на Н.А.Г. ***, Решение №1012-04-159#6/12.11.2021г. на директора на ТП на НОИ - Велико Търново, с което е отхвърлена като неоснователна негова жалба срещу Разпореждане № 041-00-2547-3/29.09.2021г. на оправомощено лице за ръководител на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Велико Търново в частта, с която не е признат за определяне на обезщетението за безработица размера на възнаграждението, върху което са се дължали осигурителни вноски в Кралство Великобритания за периода от 5.6.2020г. до 31.12.2020г. – крайната дата на преходния период по Споразумението и в тази част връща делото като преписка на Ръководителя на осигуряването за безработица към ТП на НОИ – Велико Търново за ново произнасяне по подаденото заявление, съобразно даденото в мотивите на настоящото решение тълкуване по прилагане на закона, като отхвърля жалбата в останалата част. С решението жалбоподателят е осъден да заплати разноски в размер на 100 лева юрисконсултско възнаграждение. Приел е за неоснователна претенцията на жалбоподателя за заплащане на разноски, тъй като е посочил, че липсват доказателства за заплатени договор адвокатски хонорар. Видно от приетите по делото договор за правна защита и съдействие № 37/12.10.2021г с предмет изготвяне на жалба против разпореждане № 041-00-2547-3/29.9.2021г. и по договор № 41/25.11.2021г. с предмет изготвяне на жалба срещу Решение №1012-04-159#6/12.11.2021г. на директора на ТП на НОИ - Велико Търново, че е доказано заплащането на договореното възнаграждение в брой, при което съгласно трайната практика на ВКС, договорът има характер на разписка, установяваща плащането. След като е доказано извършването на такива разноски, съдът неправилно е приел, че искането по чл.143, ал.1 от АПК е неоснователно. .
Въз основа на така установеното съдът прави следните правни изводи:
Съобщението за изготвеното от съда Решение е получено от жалбоподателя на 9.3.2021г. и доколкото същото не подлежи на касационен контрол , то срокът по чл. 248, ал.1 от ГПК е едномесечен, а молбата за поправка на ЯФГ по чл. 175 от АПК не е обвързана със срок. Следователно така подадената молба по чл. 175, ал.1 от АПК и евентуално по чл. 248, ал.1 от ГПК се явява допустима като подадена от лице с правен интерес и в указания от закона срок.
Разгледана по същество:
По първото искане за поправка на ЯФГ в постановеното Решение съдът намира, че не е налице такова, доколкото същият е допуснал опущение, като е намерил, че липсват доказателства за направените разноски, но това не отговаря на легалното определение по чл. 175, ал.1 от АПК за ЯФГ. Съгласно този текст по свой почин или по искане на страна, съдът може да поправи допуснати в решението писмени грешки, грешки в пресмятането или други подобни очевидни неточности. Очевидна фактическа грешка е всяко несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението. Трайната съдебна практика приема, че допуснатите технически грешки представляват очевидна фактическа грешка. Определено в настоящата хипотеза не се касае за грешка между волята на съда, съдържаща се в мотивите на решението и постановения диспозитив. Наистина съдът е приел неправилно, че липсват доказателства за направени разноски, то това опущение няма характер на ЯФГ съобразно гореизложеното.
По второ евентуално искане за произнасяне по реда на чл. 248, ал.1 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК, съдът намира че следва да се произнесе с определение, с което измени решението в частта за разноските като вземе предвид, че посочените договори за правна помощ са представени по делото.
Настоящата инстанция изцяло споделя доводите на ответник жалба в депозираното по делото писмено становище.
Правилно същият е посочил, че направените разноски по договор за защита и съдействие № 37/12.10.2021г с предмет изготвяне на жалба против разпореждане № 041-00-2547-3/29.9.2021г са такива във връзка с административно обжалване на акт на администрацията, поради което същите не представляват разноски по смисъла на чл. 143, ал.1 от АПК. Този текст посочва , че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Следователно разноските за административно обжалване са извън приложното поле на чл. 143, ал.1 от АПК, и способът, по който те могат да бъдат репарирани е производство по ЗОДОВ, а не производство по реда на чл. 248, ал.1 от ГПК в какъвто смисъл е и трайната практика на ВАС. Следователно молбата за изменение на решението в частта за разноските за сумата от 250 лева по договор за защита и съдействие № 37/12.10.2021г е неоснователна.
Изцяло се споделя становището, че направените разноски в размер на 300 лева заплатени в брой по договор № 41/25.11.2021г. с предмет изготвяне на жалба срещу Решение №1012-04-159#6/12.11.2021г. на директора на ТП на НОИ - Велико Търново попадат в обхвата на чл.143, ал1 от ГПК , но същите не са съразмерни на уважената част. След като жалбата е приета за основателна с Решението за период от 6 м. и 25 дни, то те представляват 3,83% от целия спорен период, то дължимите разноски от страна на ответника са в размер на 78, 33 лева по правилата за съразмерност, визирани в разпоредбата на чл. 78, ал.3 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК..
Воден от горното и на основание чл. 247 и чл. 248, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, Административен съд Велико Търново осми състав
Р Е Ш И
ДОПУСКА изменение на Решение № 44/2.3.2022г. постановено по адм.д. 736/21г. в частта за разноските като
ОСЪЖДА ТП на НОИ да заплати на на Н.А.Г. *** разноски в производството – заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 78, 33 лева- седемдесет и осем лева и тридесет и три стотинки.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата в останалата част.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно оспорване пред ВАС
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: