Р
Е Ш Е Н И Е
№ /…………..
г., гр. Провадия
В ИМЕТО НА НАРОДА
Провадийският
районен съд IV състав
На
деветнадесети август две хиляди и двадесета година
В
открито съдебно заседание в състав:
Районен
съдия: Катя Савова
при секретар Нели Странджева
Като
разгледа докладваното от съдията Савова
гражданско
дело № 6 по описа за 2019 г.
И за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството образуването по искова молба от М.А.К.,
ЕГН **********, с адрес *** срещу Х.И.М., ЕГН **********, с адрес ***.
В исковата молба ищцата заявява, че
с ответника
живеели на семейни начала, от което съжителство имат родени две деца И.Х.М.,
роден на *** г. и Х.Х.М., роден на *** г. С определение на PC — Провадия по гр.д. № 958/2016 г. е одобрена спогодба между страните относно
родителските права по отношение на децата И.Х.М. и Х.Х.М.. Същите са
предоставени на Х.М., като на ищцата е определен режим на лични контакти -
всяка първа, втора и четвърта седмица от месеца от 18 ч. в петък до 18 ч. в
неделя с две нощувки, за Коледни те празници от 10 ч. на 24.12 до 10 ч. па
25.12., за Нова година от 10 ч. на 31.12 до 10 ч. па 01.01., за Великденските
празници от 10 ч. в събота преди Великден до 12 ч. в неделя на Великден,
както първата половина на коледно- новогодишната
ученическа ваканция и първата половина на пролетно- ученическата ваканция,
както и един месец през лятото, когато бащата не е в платен годишен отпуск.
Твърди, че винаги е полага
непрекъснати грижи за децата си и прави всичко възможно те да са щастливи и
обгрижвани, при нея се чувстват добре и не искат да се връщат в дома на баща
си. Ответникът многократно е спирал децата да идват при ищцата и не им
разрешава да говорят с нея, както и ответникът не изпълнява определения режим
на лични контакти. На децата не им е позволено да се чуват по телефона с
ищцата. Счита, че условията, които може да предостави на собствените си деца са
подобри от тези, в които ищецът отглежда децата си.
Заявява, че към настоящият момент е налице промяна в
обстоятелствата, при които е била постигната и одобрена спогодбата с ответника
по въпроса за упражняване на родителските права и местоживеенето на децата,
което налага исканата промяна, а именно бащата отдалечава децата от ищцата,
като не спазва и режима на лични отношения и не ги пуска при нея, забранява им
да говорят с нея, учи ги на цинични думи и жестове, децата се разболяват като
са при него и няма никаква отговорност за тяхното отглеждане. Дори по коледните
и новогодишните празници не ги пуска да прекарат време с ищцата.
Ищецът иска съда да постанови решение, с което да му предостави да упражняването на родителските права
върху децата И.Х.М., роден на *** г. и Х.Х.М., роден на *** г., да определи
местоживеенето на децата И.Х.М. и Х.Х.М. при тяхната майка М.А. ***, на основание чл. 127, ал.
2 от СК да се осъди ответника да заплаща
в полза на децата И.Х.М., роден на *** г. и Х.Х.М. роден на *** г., чрез
тяхната майка и законен представител, месечна издръжка в размер по 130 лв., с
падеж всяко първо число на месеца, до настъпване на основание за изменението
или отпадането и от датата на подаване на исковата молба в съда, както и да се
определи подходящ режим на лични отношения между бащата и децата.
В срока по чл. 131 ГПК, от редовно уведомената насрещна страна е постъпил
писмен отговор. В него
ответникът излага, че иска е недопустим. Между страните има висящо гр.д. №
111/2018 г. на ПРС, поради което се иска прекратяване и в условията на
евентуалност спиране на производството по настоящата дело.
Заявява, че молбата е неоснователна,
а изложените в нея твърдения за родителски капацитет на двамата родители, за
отношенията им с децата и за условията, при които те се отглеждат към настоящия
момент, не отговарят на обективната истина.
Твърди се, че бащата е спазвал
режима на лични контакти на децата с тяхната майка и че майката не полага
нужното старание да спазва този режим. Майката проявява укорима
незаинтересованост към безопасността на децата. В резултат на грубо отношение,
когато децата са при майката, е наложило бащата да потърси ЦОП-Провадия и
помощта на психолог. Майката не заплаща определената издръжка спрямо децата.
Заявява се, че бащата има
необходимите средства, необходимите условия и капацитет да се грижи за децата.
Предявен е насрещен иск в законоустановеният
срок от ответника Х.И.М. по чл.150 СК. С него той прави искане за изменение на дължимата от М.А.К. месечна издръжка в полза на децата И.Х.М. и Х.Х.М. от 120 лв. на 140 лв.
В срока по чл. 131 ГПК, от редовно уведомената насрещна страна по
насрещният иск е постъпил писмен отговор. В отговора се излага, че
иска е неоснователен и неотразяващ обективната истина. Оспорва го изцяло.
С протоколно определение
в открито съдебно заседание проведено на 19.08.2020 г. съдът е прекратил
производството В ЧАСТТА по основния
иск, поради оттегляне на иска от страна на ищцата М.А.К., на основание чл.232
от ГПК.
В проведеното съдебно заседание ищецът по насрещния иск се явява лично, поддържа предявения иск и моли за уважаването му.
Ответникът по
насрещния иск не се явява, чрез процесуалния си представител е депозирал молба,
с която моли да не бъде уважаван насрещния иск, като счита исковата претенция
за неоснователна и неотговаряща на обективната истина.Заинтересованата страна Дирекция „Социално подпомагане“- гр.Провадия, представя по делото
социален доклад и се представлява от социален работник.Заинтересованата страна
Дирекция
„Социално подпомагане“- гр.Варна,
представя по делото социален доклад и не се представлява в съдебно заседание.
От събраните по
делото доказателства се установява следното:
От Копие на удостоверение за раждане на И.Х.М., изд. въз
основа на акт за раждане № І-2861/07.12.2009 г., изд. от Община Варна; се установява, че: детето И.Х.М. е роден на *** г. в гр.Варна от родители М.А.К. и Х.И.М..
От Копие на удостоверение за раждане на Х.Х.М., изд. въз
основа на акт за раждане № 0336/25.02.2014 г., изд. от Община Варна; се установява, че: детето Х.Х.М. е роден на *** г. в гр.Варна от родители М.А.К. и Х.И.М..
От социалния
доклад изготвен от Дирекция за „Социално подпомагане“- Провадия и приобщен по
делото се установява, че за двете деца грижи полага техния баща, подпомаган от
бабата и дядото по бащина линия А. Ж. М. и И.Х.М.. Жилищните условия, в които
живеят децата са добри, децата са добре обгрижвани и основните им потребности
от храна, облекло, хигиена, подслон и сигурна среда са задоволени. И.Х.М. бил ученик в четвърти клас в СУ“Х. *** през учебната 2019/2020 г. Х.Х.М. е постъпил на 29.03.2017 г. и посещава ДГ „Васил Левски“ в с.В.,
обл.Варна.Децата са посещавали редовно учебните заведения и имат мотивация за
участие в учебния процес, като бащата поддържа връзка с учителките на децата,
присъства на родителски срещи и заплаща разходите свързани с посещението в
учебните заведения. Бащата Х.М. е земеделски производител, занимава се с
отглеждането на едър рогат добитък. Работното му време е сутрин от 6.00 до 8.00
часа и вечер от 18.00 до 20.00 часа. Месечният му доход е около 2000 лв.Х.М.
получава и месечна помощ за деца по чл.7 от ЗСПД в размер на 90 лв. Бащата на Х.М. работи и получава трудово
възнаграждение в размер на 1200 лв., а майка му също работи и възнаграждение
месечно от 610 лв. Дядото на Х.М. получава пенсия в размер на 300 лв.
Семейството притежава апартамент в гр.Варна, за който получава 300 лв. месечен
наем.
От социалния
доклад изготвен от Дирекция за „Социално подпомагане“- Варна и приобщен по
делото се установява, че М.А. ***. Жилището е собственост на семейния й
партньор З. С..Жилището е подредено и чисто, обзаведено модерно със съвременни
мебели и електроуреди. Семейството отглежда детето П., на една година и
единадесет месеца, родена от съвместното съжителство на М.К. и З. С.. М.К. е в
платен отпуск по майченство, като получава месечни доходи в размер на 420 лв. Семейният
й партньор работи без трудов договор в сферата на строителството с доходи около
2000-2500 лв. месечно. М.К. контактува с децата си И. и Х. в режима за лични
контакти.
От свидетелските
показания на А. Ж. М., които съдът кредитира като обективно дадени се
установява, че свидетелката живее в едно домакинство със сина си Х.М. и
неговите две деца И. и Х..Грижите за тях полагат изцяло тя и синът й Х.М.. Децата
разполагат с достатъчно дрехи за всеки сезон и за училище. Баща им осигурява
ученическите пособия. Когато децата посещават своята майка се връщат със същите
дрехи, като няма нищо ново, което да е закупено от нея. Двете деца посещават
извънкласни занимания, футбол, народни танци.
С оглед на установената фактическа обстановка съда
прави следните правни изводи:
Предявен е
насрещен осъдителен иск с правно основание чл.143, ал.1 от СК с искане ответникът
да бъде осъден да заплаща на непълнолетните си деца И. Х.М. и Х.Х.М. месечна издръжка в размер на 140 лева за всяко от децата, считано от
предявяване на насрещния иск, в едно със законната лихва за всяка просрочена
вноска. С протоколно определение в проведено открито съдебно заседание на
19.08.2020 г. съдът по искане на ищеца по насрещния иск е допуснал увеличение на иска за издръжка от 140
лева на 190 лева за всяко от децата, считано от предявяване на насрещния иск, в
едно със законната лихва за всяка просрочена вноска.
Доказателствената тежест при исковете за издръжка ищецът следа да докаже, че
ответника е майка на децата, възможностите й да заплаща претендираната издръжка
и нуждите на децата.
От събраните по делото доказателства се установи, че
е налице предвиденото от законодателя трайно
неполагане на грижи и недаване на издръжка от страна на ответника. От събраните
по делото доказателства –се установи, че след одобряването на постигнатата
между страните спогодба, И. и Х. живеят при баща си, който полага грижи за тях,
като междувременно майката се е преместила да живее в гр.Варна, фактически
съжителства със З. С., като от това съжителство през 2018 г. се е родило
дете.От гласните доказателства се установи, че майката неглижира отношението и
грижите си към двете момчета и тяхното възпитание. Констатира се от социалния
доклад, че майката не е достатъчно отговорна като родител- при наличие на
предоставена социална услуга за година и половина, същата е посетила само
веднъж консултациите. За продължителен период ответника по насрещния иск не е
полагала никакви грижи за децата си, не е имал никакви контакти с тях, освен в
режима на лични отношения, който не се спазвал точно от нейна страна, не се е
интересувала от тях, не им е давал издръжка, за което е била сезирана прокуратурата.
Този период се определя от настоящият състав като траен. Ответника предвид
пасивното си поведение в процеса не доказа по никакъв начин да е имал
основателна и оправдаваща го причина за липсата на какъвто й да е интерес към
децата си.
Относно иска по чл.150 от СК съдът
намира следното:
Задължението за издържане на дете до
навършване на пълнолетие възниква за родителите с факта на раждането му, като
съгласно чл. 143 ал. 2 СК те дължат издръжка независимо дали са трудоспособни и
дали могат да се издържат от имуществото си. От събраните по делото доказателства
се установи, че бащата е този, който полага непосредствени грижи за децата и те
живеят при него. Конкретният размер на издръжката се определя от нуждите на
детето и възможностите на родителите, които я дължат - чл. 142, ал.1 СК. С разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от Семеен кодекс е предвидено, че размера
на определената издръжка е недопустимо да бъде по-малък от 1/4 от минималната
работна за страната. С
Постановление № 350 от 19.12.2019г. за определяне
нов размер на минималната работна заплата за страната е
определена минималната работна заплата за страната в размер на 610 лева от
01.01.2020 г.. Според това минималния размер на
издръжка от 01.01.2020 г. е в размер на 152,50 лева.
За определяне размера на издръжката меродавни са нуждите на децата,
едното от които И. учи в с.В., в населено място еднакво от това, където живее, на
10 години, а другото посещава ДГ също в населеното място, в което живее и е на
шест години, в пред училищна възраст, обуславящи повишени разходи за
облекло, обувки, храна и учебни пособия. От събраните по делото доказателства
не се установи децата да имат по-различни нужди от дете на същите години. Доходите
на майката и бащата са установени. От събраните по
делото доказателства се установи, че майката е в отпуск по майченство с месечен
доход 420 лева. Доходи на бащата се установиха, че са в размер на около 2000
лева месечно. По делото се установи, че майката отглежда дете на възраст една
година и единадесет месеца.
Нуждите на лицата, които имат право на издръжка се определят съобразно
обикновените условия за живот за тях, като се съобразяват възрастта,
образованието и другите обстоятелства, които са от значение за случая. Само по
себе си обстоятелството, че от определянето на предходната издръжка през
м.февруари 2017 г. е изминал продължителен период от време е достатъчна
предпоставка за изменение размера на присъдената такава, тъй като с
биологичното израстване на детето, нарастват и неговите потребности за храна,
облекло и възникват нови нужди – образователни, социални и др., за
задоволяването на които са необходими повече средства. В тази връзка съдът
счита, че от определяне на предходната издръжка е изминал дълъг период от време
- близо три години и половина. През този период безспорно нуждите на всяко от
децата са се изменили значително, с оглед неговата възраст, биологично
развитие, както и с оглед голямата динамика на икономическата обстановка в
страната. През този период се наблюдава неизменно повишаване на цените на
стоките и услугите в страната, като темпът на нарастването им е устойчив. Ето
защо съдът намира, че от първоначалното присъждане на издръжката до настоящия
момент е налице трайно съществено изменение в нуждите на издържаното дете по
смисъла на т. 19 от Постановление № 5/16.11.1970 г. на Пленума на ВС.
Изложеното, както и
фактът, че минималният размер на дължимата издръжка за едно дете към настоящия
момент е в размер на 152.50 лева месечно, по арг. от чл. 142, ал. 2 СК вр. с
член единствен, ал. 1 от Постановление на Министерския съвет № 350
от 19 декември 2019 г. за определяне нов размер на минималната
работна заплата за страната, води до извод, че предявеният иск е доказан по
своето основание.
Предвид гореизложеното съдът намира, че всяко детето
има нужда от месечна издръжка в общ размер на 320 лева, която предвид
гореизложеното следа да се заплаща по равно и от двамата родители. С оглед на
това майката следва да бъде осъдена да заплаща на двете си деца И. и Х. месечна
издръжка в размер на 160 лева, за всяко от децата, считано от предявяване на насрещния иск, в едно със законната лихва за
всяка просрочена вноска, с падеж
20-то число на месеца, за който
се дължи издръжката, като остатъка от
издръжката в размер на 160 лева следва да се поеме от бащата. Предвид на това
следва да се отхвърли искането на бащата за разликата от уважения размер до
претендирания размер.
Поради това
предявения насрещен иск за изменение на издръжка по чл.150 СК по отношение на
децата И. и Х. е частично основателен.
Ищеца по насрещния иск претендира разноски. Според
изхода на делото и доказателствата по делото разноските сторени от него са
следните: 25 лева държавна такса за насрещен иск.
Ищеца претендира и разноски в размер на 300 лева за
заплатено адвокатско възнаграждение и такива му се дължат на основание чл.78,
ал.3 от ГПК съразмерно уважената част от предявените искания в размер на 252,63
лева.
На основание чл. 69, ал. 1, т. 6 от ГПК и
чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ответникът К.
следва да бъде осъдена да заплати държавна такса по иска за издръжка по чл. 150 СК в размер на 115.20 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Провадийският районен съд
ИЗМЕНЯ размера на определената с одобрена от съда съдебна спогодба по г.
д. № 958/2016 г. на РС - Провадия издръжка, дължима от М.А.К., ЕГН **********, с адрес ***, на малолетните си деца И.Х.М., роден на *** г. с
ЕГН ********** и Х.Х.М., роден на *** г. с ЕГН**********, действащи чрез своя баща и законен
представител Х.И.М., ЕГН **********, с адрес ***, като я УВЕЛИЧАВА от 120 лева /сто и двадесет
лева/ на 160 лева /сто и шестдесет лева/ за всяко дете, считано от предявяване
на иска – 13.02.2019 г., ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска,
с падеж до 20-то число на месеца, за който се дължи издръжката до настъпване на
законово основание за изменението или прекратяването й, като ОТХВЪРЛЯ предявения
иск за разликата от 160 лева до предявеният размер от 190 лева, за всяко от
децата на основание чл. 150 СК.
ОСЪЖДА М.А.К., ЕГН **********, с адрес *** да
заплати на Х.И.М., ЕГН **********, с адрес *** сторените разноски по делото в общ размер на 277.63 лева,
на чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА М.А.К., ЕГН **********,
с адрес *** да заплати в полза на бюджета на Съдебната власт по сметка на Провадийски районен съд държавна
такса по иска за издръжка, в размер на 115.20 лева,
на осн. чл. 69, ал. 1, т. 6 ГПК, вр. с чл.1 от Тарифата за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК.
Постановява предварително изпълнение
на решението относно присъдената увеличената издръжка.
При неплащане на присъдената държавна такса в едномесечен срок, считано
от влизане в сила на решението, да се издаде изпълнителен лист, включващ и
дължимата държавна такса за издаването му.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: