Номер 384720.11.2020 г.Град Варна
Окръжен съд – ВарнаIV състав
На 20.11.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Жана И. Маркова
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
като разгледа докладваното от Тони Кръстев Въззивно частно гражданско
дело № 20203100503111 по описа за 2020 година
Производството е образувано по частна жалба на "Лено" АД, гр. София, против
Разпореждане № 30526/15.09.2020 г. по ч.гр.д. № 10438/2020 г. по описа на ВРС, с което е
отхвърлено заявлението на кредитора за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист солидарно против "Ултранет
комюникейшънс" ЕООД и Б.Ц.Г..
Жалбоподателят счита разпореждането за неправилно поради противоречие с
материалния закон. Сочи, че са налице предпоставките за уважаване на искането, тъй като
документът по чл. 417,т. 3 от ГПК съдържа достатъчна информация за претендираното
вземане, същият е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение
вземане. Позовава се на т. 4а от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк.
дело № 4/2013 г., ОСГТК, според което може да се издаде заповед за незабавно изпълнение
и за акцесорни вземания, каквото е обезщетението за вреди от неточно изпълнение на
главното вземане, стига основанието на тези вземания да е предвидено в документа
/уговорена неустойка или лихва/, а размерът да е определен в самия документ или
определяем по посочен в него начин /например като процент/. Сочи, че в документа по чл.
417 от ГПК са вписани всички съществени елементи на вземането за неустойка, посочена е
отпусната и усвоена заемна сума, процентът на претендираната неустойка в случай на
неизпълнение, началният момент от който се претендира заплащане на неустойка, който е
последващ спрямо падежа на първата вноска. Излага подробна аргументация. Моли за
отмяна на разпореждането в обжалваната му част и издаване на заповед за изпълнение за
горните претенции и присъждане на разноските.
Жалбата е допустима. Депозирана е от лице, разполагащо с правен интерес от
обжалване и в законоустановения срок.
Съдът след съвкупен анализ на доказателствата в заповедното производство, като
съобрази и аргументите по жалбата, намира следното:
Предмет на производството по ч. гр. д. 10438/2020 по описа на ВРС е подадено
заявление от „Лено“ АД, гр. София, за издаване на заповед за незабавно изпълнение на
парично задължение по чл. 417, т. 3 от ГПК и изпълнителен лист солидарно против
"Ултранет комюникейшънс" ЕООД и Б.Ц.Г. за сумите от 1 616,30 евро неустойка за забава
по чл. 2.3 б.б. „с“ и „d“ от договор за заем от 19.04.2016г. за времето от 19.07.2019г. до
1
12.03.2020 г. и 210.70 евро неустойка за забава по чл. 2.3, б.б. „с“ и „d“ от договора за
времето от 14.07.2020г. до 26.08.2020 г. заедно със законната лихва върху тези суми от
датата на сезиране на съда – 27.08.2020 г. до окончателното им изплащане.
Видно от заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение, кредиторът не
е посочил базата върху която изчислява претенцията си за неустойка. Посочено е, че не са
постъпили пълни плащания по падежиралите вноски и че неустойката е изчислена върху
цялата падежирала, изискуема и непогасена главница, но нито от заявлението, нито от
представения документ по чл. 417, т. 3 от ГПК може да се установи какъв е размерът на
непогасената главница, върху който се дължи неустойка. Следователно претенцията за
неустойка не само е неопределена в договора, но е и неопределяема. В този смисъл
постановките на т. 4.а. от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. №
4/2013 г., ОСГТК, в частта за определяемост на вземането са неприложими в конкретния
случай.
Поради съвпадане на правните изводи на двете съдебни инстанции разпореждането
следва да се потвърди.
Разноски за настоящото производство не се присъждат.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 30526/15.09.2020 г. по ч.гр.д. № 10438/2020 г. по
описа на ВРС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2