Р Е Ш Е Н И Е
№ 37 - 26008
гр. Елена, 2.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Еленският
районен съд – първи състав в публичното заседание на втори юни две хиляди и двадесета
година в състав:
Председател: Искра Вараджакова
при
секретаря Йорданка Й., като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 247 по
описа за 2019 г.,
за да се произнесе съдът взе предвид следното:
Предявен е иск с правно осн. чл. 108 от ЗС – ревандикационен
иск.
Постъпила е искова молба от Д.Й.Д. ***,
чрез пълномощника й адв. Д.С., против Е.Й.Н. ***. В
същата се твърди, че страните са сестри, както и че техните родители Й. И. К. и
М. Т. К. им оставили в наследство следния недвижим имот, находящ се в с.
Константин, общ. Елена, а именно: Дворно място, цялото с площ от 1990 кв. м.,
съставляващо част от поземлен имот пл. № 380 по плана на селото, при граници на
частта от поземления имот: улица, поземлен имот пл. № 381, земеделска земя и
поземлен имот пл. № 379, за който е отреден УПИ ХVІІ-380 в кв. 51 по
регулационния план на селото, заедно с построените в него жилищна сграда, лятна
кухня и плевник. Ищцата твърди, че тя и ответницата са получили по ½
идеална част от наследството, оставено от родителите им. Последните владеели
описания по-горе недвижим имот повече от 50 години и били записани като такива
в разписния лист на Община Елена. На името на баща им бил издаден Протокол № 15/09.03.1939
г. на Районен съд – Елена, който доказвал собствеността им. Също така
родителите им през 50-те години на миналия век построили в дворното място
описаните по-горе сгради. Ищцата и ответницата израснали в имота и до смъртта
на родителите си непрекъснато живеели в него, поддържали сградите и обработвали
земята. Майка им М. Т. К. починала през 1994 г., като и двете страни имали ключове за
имота и го ползвали главно през летния сезон. Въпреки, че живеела постоянно в
гр. Ямбол ищцата до преди една година имала свободен достъп до имота.
Ответницата никога не оспорвала правата й върху него и поддържали връзка по
телефона. Двете имали уговорка да си уредят отношенията във връзка с имота,
като същата била потвърдена от ответницата преди две години. Винаги, когато
искала, ищцата посещавала имота. Освен това там често ходел и нейният син със
съпругата си. Ответницата никога не отказвала да ползват имота и никога не
твърдяла или показвала, че е единствен собственик. Освен това ищцата била
декларирала в Община Елена идеалната си част от имота и през годините плащала
данъците. Въпреки изложеното, ответницата на 23.08.2018 г. се снабдила с
констативен НА № 1, том ІІІ, рег. № 1792, дело № 287/23.08.2018 г. на нотариус
Йордан Цончев с № 321 в регистъра на Нотариалната камара и с район на действие
Районен съд – Елена за право на собственост върху целия имот. Като основание в
нотариалния акт било записано давностно владение.
Ищцата счита, че давностно владение в конкретния
случая не е налице, тъй като ответницата не е упражнявала самостоятелно
фактическа власт върху нейните идеални части от процесния
имот в продължение на 10 години. Освен това последната по никакъв начин не
демонстрирала пред нея като съсобственик евентуалното си намерение да владее и
нейната част от имота, въпреки че поддържали постоянна връзка. Напротив, нищо в
нейното поведение не показвало, че игнорира правото й на съсобственик, което е
необходимо, за да стане ответницата собственик по давностно
владение. Ищцата счита, че не е налице давностно
владение продължило повече от 10 години и по тази причина ответницата не е
могла да стане собственик на нейните идеални части. Констативният нотариален
акт е издаден при невярно установена фактическа обстановка и ответницата не е
придобила нейната идеална част от имота
на основание давностно владение. Към настоящия момент
процесният имот се владее от ответницата, която държи
ключовете за него и ищцата няма достъп до него.
Ищцата моли съда да постанови решение,
с което да признае по отношение на ответницата, че е собственик на ½
идеална част от следния недвижим имот, а именно: Дворно място, цялото с площ от
1990 кв. м.,
съставляващо част от поземлен имот пл. № 380 по плана на селото, при граници на
частта от поземления имот: улица, поземлен имот пл. № 381, земеделска земя и
поземлен имот пл. № 379, за който е отреден УПИ ХVІІ-380 в кв. 51 по
регулационния план на селото, заедно с построените в него жилищна сграда, лятна
кухня и плевник, както и на основание чл. 108 от ЗС да я осъди да й предаде
владението върху ½ идеална част от него. Претендира направените разноски
по делото.
Във визирания едномесечен срок е
постъпил отговор на исковата молба от страна на ответницата Е.Й.Н., чрез
пълномощника й адв. Н.Т.. В същия се взема следното
становище: Исковата претенция е допустима. Относно основателността й счита, че
е неоснователна, тъй като ищцата не е собственик на процесния
имот. Излага, че фактите, относими към повдигнатия
правен спор, са различни от заявените в исковата молба. Родителите й държали процесния имот до смъртта си, построили наличните постройки
в него, но до смъртта на всеки един от двамата никой от тях не бил извършил
действия, с които да обективира придобиване на право
на собственост по отношение на него. Излага подробни съображения, като се
позовава на Тълкувателно решение № 4/17.12.2012 г. на ОСГК на ВКС. Твърди, че в
конкретния случай двамата наследници по закон не заявяват свои права спрямо
трети лица, а заявяват противоположни позиции по въпроса за принадлежността на
правото на собственост. Оспорва факта, че към момента на откриване на
наследството на всеки един от двамата родители те са били собственици на процесния имот, тъй като липсвало от тяхна страна обективираното волеизявление за такова придобиване, а след
като се изгуби владението на един имот за повече от шест месеца, значението на
теклата преди това придобивна давност е заличена. При
смъртта на всеки един от родителите, всяка една от страните е живяла в населено
място, различно от това, в което се е намирал процесният
имот, като ищцата не проявила дължимата грижа за запазването на имота, който
бил амортизиран и увреден до степен, че трудно можело да се ползва и
практически се превърнал в саморушаща се постройка,
вследствие случаи на набези от кражби. След 1994 г. и категорично в
последните петнадесет години само ответницата със свои близки се грижела за
опазването и поддръжката на имота, въпреки че ищцата също притежавала ключ от
него, като се изключат последните две години. След смъртта на родителите им
само ответницата и нейните близки обработвали поземления имот и събирали в своя
полза плодовете от дворното място. След 1994 г., предвид необходимостта от извършване
на значителни ремонти, ответницата поканила ищцата да си делят разходите за ремонтите
на къщата, но срещнала категоричен и еднозначен отказ, като ищцата заявила, че
не разполага със средства и процесният имот не я
интересува. След това изявление ответницата и нейният съпруг установили върху
целия имот, включително и върху дела на ищцата, владение за себе си, като
започнали да извършват многобройни действия, показващи еднозначно намерението
им да своят целия имот. Тези действия били не само такива по стопанисването и
управлението му, но и по завладяването му. Те извършили значителни по обем и
стойност строително-монтажни работи, съставляващи подобрения, необходими и
полезни разноски за общата вещ, както следва: подмяна на покрива на основната
сграда и монтиране на нови улуци, подмяна на дограмата на сградата, пълна
подмяна на електроинсталацията на сградата, прокарване на вътрешна
водопроводната и канализационна инсталации, изграждане на кухня в основната
сграда, изграждане на баня и тоалетна в сградата, изграждане на нова ограда към
главната улица. След извършените ремонти, които направили сградата годна за
ползване, през периода 2007 г.
– 2008 г.,
когато сменили входните врати, ищцата поискала да получи отново ключ за имота,
за да може да го ползва по своя преценка. Предвид отказа й да заплати
половината от разходите по извършените ремонти, такъв свободен достъп с
предоставяне на ключ категорично й бил отказан, като от този момент ответницата
владее изцяло имота като свой. Ответницата не спори факта, че ищцата и нейните
родственици са посещавали и след това имота, но пребивавали като нейни гости.
Ищцата и близките й не участвали в ремонтите и поддръжката на имота,
заплащането на консумативите за ток и вода, тъй като делът на ищцата бил
завладян от нейната сестра – ответницата по делото. При владение започнало от 1994 г. след извършените ремонти
и след отблъснатата претенция на ищцата през 2007 г. да получи владението
на част от имота, към средата на 2018
г. ответницата станала собственик на имота в резултат на
изтекла в нейна полза придобивна давност на основание
чл. 79 от ЗС. Ответницата заявява, че ще се ползва от представения констативен
нотариален акт. Моли съда да приеме, че ищцата не притежава право на
собственост по отношение на процесния имот и да
постанови решение, с което да отхвърли предявения иск. Претендира направените
разноски по делото.
В съдебно заседание ищцата Д.Й.Д. се
явява лично и с адв. Д.С., като двамата поддържат
предявения иск.
В съдебно заседание ответницата Е.Й.Н. не
се явява. Същата се представлява от адв. Н.Т., който поддържа
депозирания отговор на исковата молба.
Съдът, след като обсъди и прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид становището на страните, прие
за установено следното:
Видно удостоверение за наследници с
изх. № 205/1.08.2019 г. на км. с. Константин, общ. Елена, че Й. И. К. е починал
на 9.04.1975 г., за което е съставен акт за смърт № **г. в с. Константин, общ.
Елена. Същият е оставил като законни наследници съпругата си М. Т. К. , която е
починала на 7.09.1994 г., както и двете си дъщери Д.Й.Д. – ищцата и Е.Й.Н. -
ответницата.
От ***на нотариус Йордан Цончев с № 321
в регистъра на Нотариалната камара и с район на действие Районен съд – Елена се
констатира, че ответницата Е.Й.Н. била призната за собственик на основание давностно владение на следния недвижим имот, находящ се в
с. Константин, общ. Елена, а именно: Жилищна сграда, лятна кухня (жилище),
плевник (второстепенна постройка) и дворно място, в което са построени, цялото
от 1990 кв. м.,
съставляващо част от поземлен имот пл. № 380 по плана на с. Константин, общ.
Елена, при граници на частта от поземления имот: улица, поземлен имот пл. №
381, земеделска земя и поземлен имот пл. № 379, като за частта от поземления
имот е отреден УПИ XVII-380
в кв. 51 по плана на с. Константин, общ. Елена, като регулационните отношения
са частично уредени.
От скица № ***г. на Община Елена и
удостоверение № УТ.02.02-688/13.11.2019 г. на Община Елена се установява
актуалното състояние на процесния имот, което съвпада
с описанието на последния, извършено в цитирания по-горе НА.
Видно от удостоверение за данъчна
оценка с изх. № **********/11.10.2019 г. на Община Елена, данъчната оценка на процесния имот е в размер на 8709.00 лв.
От данъчна декларация с вх. № 33001136/23.07.1998
г. се установява, че ответницата Е.Й.Н. е декларирала процесния
имот като съсобствен между нея и ищцата Д.Й.Д..
Видно от приложения препис от разписен
лист на регулационен план на с. Константин, общ. Елена, в който е отразен пл. №
380, процесният имот е вписан на името на наследодателят
на страните – Й.И.К., а след това на името на ответницата Е.Й.Н., като е посочен
и документът й за собственост, а именно: ***на нотариус Йордан Цончев с № 321 в
регистъра на Нотариалната камара и с район на действие Районен съд – Елена.
По делото е приложено копие от
преписката по изготвяне на ***на нотариус Йордан Цончев с № 321 в регистъра на
Нотариалната камара и с район на действие Районен съд – Елена.
По делото са разпитани в качеството на
свидетели М.М.Д., В.Г.С., В.В. Н. и Е. В.В..
Видно от показанията на свидетелката М.М.Д.,
същата е съпруга на малкия син на ищцата. Освен това Д. има представа от
Еленския край, тъй като баща й бил от с. Руховци, общ. Елена, а в с.
Константин, общ. Елена живеел близък негов приятел. По тази причина свидетелката
познавала процесния имот, който за първи път посетила
през 2005 г.
Тогава все още не била омъжена за сина на ищцата. Следващото й посещение в него
било през 2007 г.,
когато двамата били сключили граждански брак и детето им било на девет месеца.
С тях били ищцата и съпругът й. Ищцата имала ключ от имота и всички стояли в
него около 4-5 дни. Процесният имот бил оставен в
наследство от нейните родители – Йордан и Мария. След това свидетелката отново
отишла в него след около 2-3 години заедно със съпруга си и ищцата и още
веднъж, когато детето им било на 6-7 години. При един от последните два пъти, същите
не могли да влязат в къщата, тъй като катинарът бил сменен. По тази причина се
наложило съпругът й да го разбие. Ищцата се обадила на сестра си – ответницата
по делото и двете се разбрали как първата ще предаде на втората ключовете от
имота. Останали в него няколко дни. Свидетелката М. Д. твърди, че не била
чувала някой да е казвал на ищцата, че не е собственик на имота, както и че
няма право да влиза в него. Последната си плащала данъците за процесния имот и предлагала на ответницата да поеме част от
средствата, с които последната извършила подобрения в него. Д. заявява, че
идвала в процесния имот единствено да си почива и не
била забелязала да са извършвани някакви ремонтни дейности с изключение на
дограмата.
От показанията на свидетелката В.Г.С.
се установява, че същата живее на семейни начала с големия син на ищцата от 2006 г. Освен това С. има
представа от процесния имот, тъй като била ходила в
него и ищцата й била разказвала как е построена къщата и как майка й и баща й
започнали от самото начало. Свидетелката идвала със сина на ищцата в него през
около две години, като последно били там през 2017 г. По време на престоя
си те се събирали със семейството на ответницата и никой не им бил намеквал, че
нямат право да идват, както и че целият имот е на ответницата. Свидетелката
останала с впечатление, че отношенията между ищцата и последната са добри и че
двете се разбират по отношение на процесния имот. Ищцата
имала ключове от него. Освен това тя и големият й син предлагали на ответницата
да й помогнат финансово при извършване на ремонта на къщата, но последната
категорично отказала. Къщата била обитаема, като през годините свидетелката
забелязала, че единствено дограмата на прозорците била подменена. Когато идвали
в процесния имот заедно с ищцата, те не събирали
плодовете от дърветата, а и нямала спомен дали има плодни дървета в градината.
Свидетелката В.В. Н. твърди в
показанията си, че е дъщеря на ответницата Е.Й.Н.. Къщата била построена през 1939 г., а баба й починала
през 1994 г.,
като през последните 20 години сама се грижела за нея. Въпреки това състоянието
й не било добро – дограмата била изгнила, покривът течал, улуците били
прогнили, оградата била паднала на места. Електрическата инсталация била слаба.
Къщата не била водоснабдена и нямало вътрешна тоалетна. Освен това, често пъти
ставала обект на кражби. По тази причина съседите се обаждали на майка й –
ответницата по делото, за да вземе мерки. Родителите й поддържали процесния имот и извършили основен ремонт на къщата –
подменили покрива, дограмата и т. н. Ответницата уведомявала ищцата за
направените разходи, но последната й отговаряла, че няма средства, за да се
включи в ремонтните дейности, както и че „те са собствениците, защото те го
ползват и поддържат“. В дворното място имало плодни дървета, като част от тях
били сети от баба й и дядо й, а друга част от родителите й. Последните
единствено берели плодовете им. Ищцата идвала в имота единствено като гост и
нямала никакви свои вещи в него. Същата имала ключ от имота до към 1994 г. и била ходила в него
не повече от 3-4 пъти, докато ответницата се снабдила с НА за собственост. През
2007 – 2008 г.
родителите на свидетелката сменили вратите на къщата, включително и входната
врата. След това същите започнали да прекарват повече време в процесния имот, т. е. по 8-9 месеца от годината. През 2007
- 2008 г.
ищцата поискала ключ от процесния имот. Ответницата
обаче отказала категорично да й даде, тъй като били ремонтирали със собствени
средства къщата и само те поддържали дворното място. Свидетелката твърди, че тя
лично подменила мебелите в къщата и направила банята и кухнята в нея. Същата
заявява, че имало случай, в който ищцата влязла в имота без съгласието на
родителите й, като счупила катинара на вратата и го сменила с друг. Бащата на
свидетелката обаче веднага го махнал и поставил свой катинар. От тогава ищцата
повече не изявила претенции да има ключ от имота. След инцидента с катинара,
преди около 5-6 години в имота идвали братовчедите й К. и В. на гости.
Видно от показанията на свидетелката Е.
В.В., същата е първа братовчедка на страните и има представа от родната им къща
в с. Константин, общ. Елена и от процесния имот като
цяло. Последният представлявал къща с двор и градина. Свидетелката често ходела
на гости при родителите на страните и била много близка с майка им. Към
настоящия момент същата е регистрирана като земеделски производител и работи в
района на с. Константин, общ. Елена и с. Майско, общ. Елена, а живее в с.
Петковци, общ. Елена от 2008
г. След като починала леля й Мария през 1994 г., първоначално около
две години никой не идвал в процесния имот. След това
ответницата, която била детска учителка, започнала да си идва заедно със
съпруга си през лятото, а след като двамата се пенсионирали започнали да
остават и през зимата. Свидетелката почти всяка събота и неделя ги виждала и й
направило впечатление, че те непрекъснато извършват ремонти по къщата и
плевника. Понякога плащали на майстори, а понякога сами извършвали ремонтните
дейности. Поддържали имота много добре и подменили всички мебели вътре в
къщата. Последното извършила тяхната дъщеря. Същите сели плодни дървета и
събирали плодовете от тях всяка година. Свидетелката твърди, че през всичките
тези години не била виждала ищцата да идва в процесния
имот. Освен това веднъж присъствала на разговор, воден по телефона между двете
сестри, като ищцата казала на ответницата, че няма възможност да й даде пари за
ремонтите. Ответницата канила ищцата да отиде в имота и заедно да си направят
консерви с домати, но последната отново й отказала. Г. твърди, че освен ищцата
не била виждала и нейните синове да идват в процесния
имот. Въпреки това, свидетелката твърди, че знае за инцидента с катинара, при
който синът на последната разбил катинара на къщата, тъй като нямали ключ. Накрая
ответницата си извадила НА след всички тези години, през които поддържала процесния имот и го ремонтирала, а ищцата от 20 години не
се интересувала от него.
При тази фактическа обстановка съдът
приема за установено, че родителите на страните Й. И. К. и М. Т. К. са били
собственици на процесния имот, находящ се в с.
Константин, общ. Елена. Същият представлява жилищна сграда, лятна кухня
(жилище), плевник (второстепенна постройка) и дворно място, в което са
построени, цялото от 1990
кв. м., съставляващо част от поземлен имот пл. № 380 по
плана на с. Константин, общ. Елена, при граници на частта от поземления имот:
улица, поземлен имот пл. № 381, земеделска земя и поземлен имот пл. № 379, като
за частта от поземления имот е отреден УПИ XVII-380 в кв. 51 по плана на с.
Константин, общ. Елена, като регулационните отношения са частично уредени. На
9.04.1975 г. починал Й. И. К. – баща на страните. След неговата смърт, съпругата
му М. Т. К. – майка на страните останала да живее в него и да го поддържа
според възможностите си. Същата починала на 7.09.1994 г. След смъртта й, ответницата
заедно със съпруга си поддържала и се грижела за процесния
имот. Двамата с помощта на дъщеря си – свидетелката В.В. Н. извършили основен
ремонт на къщата – сменили покрива, дограмата, електрическата инсталация,
прекарали вода вътре в нея и направили вътрешна баня и тоалетна. Подменили
мебелите. Поддържали дворното място. Посели плодни дървета и събирали плодовете
им всяка година. Прекарвали значителна част от годината там, особено след като
се пенсионирали. Когато ги нямало и възникнел проблем с имота, съседите им се
обаждали на тях и те веднага реагирали. От своя страна ищцата инцидентно
посещавала имота за по няколко дни заедно със съпруга си и синовете си и
техните семейства. Същата не държала свои вещи в процесния
имот и не участвала във финансирането на извършваните ремонтни дейности и
поддръжката му, въпреки многократните обаждания от страна на ответницата.
Ищцата имала ключ от процесния имот до 2007 – 2008 г., когато била
подменена от ответницата входната врата, включително и заключващият механизъм.
След това първата от тях нямала ключ от имота. Ответницата отказала повече да й
предостави такъв, тъй като считала имота за свой собствен, поради това, че само
тя го поддържала и вложила значително количество собствени средства за
ремонтирането му. След това ищцата и семейството й го посещавали като гости в
присъствието на ответницата и семейството й. През 2018 г. ответницата се
снабдила с НА за собственост на процесния имот по давностно владение.
От правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл.
108 от ЗС собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее
или държи, без да има основание за това. Следователно при иск по чл. 108 от ЗС
е необходимо да се докаже, че ищецът е собственик на вещта, предмет на иска, че
вещта се намира във владение или държане на ответника и че ответникът владее
или държи вещта без основание. Не е ли налице която и да е от тези три
предпоставки, искът не може да бъде уважен.
В конкретния случай ищцата не
доказа в настоящото производство първата такава, т. е. че е собственик на
½ идеална част от процесния имот. От данните
по делото е видно, че нейните родители са били собственици на същия. В тази
насока са показанията на разпитаните свидетели. Такъв извод може да се направи
и от извършеното вписване в разписния лист на регулационния план на с.
Константин, общ. Елена. След смъртта на родителите на страните до настоящия
момент единствено ответницата владее и се грижи за процесния
имот. Тези факти се установяват по несъмнен начин от депозираните по делото
гласни доказателства - показанията на всички разпитани свидетели, доведени и от
двете страни. Свидетелите В.В. Н. и Е. В.В. подробно излагат извършваната
поддръжка от страна на ответницата относно имота, както и реализираните
ремонтни дейности от нея, както и че финансовите средства са осигурявани от
последната и съпругът й. Свидетелите М.М.Д. и В.Г.С. от своя страна твърдят, че
ищцата и семейството й инцидентно са посещавали процесния
имот – на няколко години веднъж, като от показанията им не се установява
последната да е поддържала имота, да го е ремонтирала или да е предоставяла
средства за това. Съдът счита, че следва да се кредитират показанията на всички
разпитани свидетели, доведени от ищцата и ответницата, тъй като същите не са
противоречиви относно изложените по-горе факти. Следва да се отбележи, че и
двете групи свидетели се намират в близка родствена връзка със страните.
Свидетелката М.М.Д. е съпруга на единия син на ищцата, а свидетелката В.Г.С.
живее на семейни начала с другия син на последната. Свидетелката В.В. Н. е
дъщеря на ответницата, а свидетелката Е. В.В. е първа братовчедка на страните.
По тази причина съдът намира, че показанията на всички разпитани свидетели
следва да ценят, но да се прецизират, като се държи сметка за тяхната
заинтересованост с оглед близката родствена връзка със страните. С оглед на
изложеното съдът приема, че единствено ответницата е ползвала и поддържала процесния имот след смъртта на родителите им. Посещенията
на ищцата в него са имали инцидентен характер.
Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1
от ЗС правото на собственост върху недвижим имот се придобива с непрекъснато
владение в продължение на 10 години. В чл. 68 от ЗС владението се определя като
упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или
чрез другиго, като своя. За да е основание за придобиване на имот по давност,
владението следва да бъде постоянно, непрекъснато, явно (не по скрит начин,
така, че да може да бъде узнато от собственика) и спокойно (според теорията
означава то да не е установено с насилие, както и да не е поддържано с насилие).
По въпроса за елементите на фактическия състав на придобивната
давност по чл. 79, ал. 1 ЗС и по-конкретно дали се включва в тях и изискването
невладеещият собственик да е уведомен за намерението за своене
на владелеца, т. е. същото да му е противопоставено, в съдебната практика е
прието, че такова изискване съществува, но само в хипотезата на съсобственост -
когато съсобственикът твърди да е придобил по давност идеалните части на
останалите съсобственици, то е необходимо да демонстрира това свое намерение по
отношение на тях, за да бъдат отблъснати претенциите му. В тази насока е
Тълкувателно решение № 1/6.08.2012 г. по тълк. д. №
1/2012 г. на ОСГК на ВКС. Според последното, когато съсобственикът е започнал
да владее своята идеална част, но да държи вещта като обща, то той е държател
на идеалните части на останалите съсобственици и презумпцията се счита за
оборена. Независимо от какъв юридически факт произтича съсобствеността, е
възможно този от съсобствениците, който упражнява фактическа власт върху
чуждите идеални части, да превърне с едностранни действия държането им във
владение. Ако се позовава на придобивна давност за
чуждата идеална част, той трябва да докаже при спор за собственост, че е
извършил действия, с които е обективирал спрямо
останалите съсобственици намерението да владее техните идеални части за себе
си.
В настоящия случай от данните по делото
се установи, че ответницата е отблъснала владението на ищцата върху
притежаваните от нея идеални части по категоричен начин след 2007 – 2008 г., когато е подменила
входната врата и заключващият механизъм и не й е предоставила ключ за имота. По
тази причина ищцата, когато го е посетила заедно със сина си и семейството му,
се наложило да разбият заключващият механизъм и да сложат нов, за да влязат в
къщата. Това се установява от показанията на свидетелите Д., Н. и Г., като
между същите няма противоречие относно този факт. На следващо място, Н. излага,
че след този случай баща й веднага премахнал заключващият механизъм, поставен
от ищцата, и монтирал нов, което от своя страна прекратило достъпа й до имота. Съдът
кредитира изложеното от Н., тъй като по делото няма данни ищцата след 2007 - 2008 г. да е посещавала
имота самостоятелно и да го е отключвала със собствен ключ. Освен това същата
не е правила опит да защити правата си на съсобственик до момента на завеждане на
настоящото дело. Свидетелите С. и Н. твърдят, че сина на ищцата заедно със С.
са идвали в имота през 2017 г.
на гости в присъствието на семейството на ответницата.
Съдът счита, че в полза на ответницата е
изтекла придобивна давност, която се явява първичен
способ за придобиване правото на собственост. Същата е придобила по давност частта
на ищцата, тъй като е владяла сама процесния имот в
продължение на десет години и е обективира променено
отношение, като извършила действия, които са достигнали до знанието на другия
съсобственик – ищцата и не е оставила съмнение за нейното субективно отношение
към процесния имот.
С оглед на изложените съображения съдът
намира, че предявеният ревандикационен иск следва да
се отхвърли, като неоснователен и недоказан.
При този изход на делото, въпреки
направеното искане за присъждане на съдебни разноски от страна на ответницата,
съдът счита, че на последната не следва да се присъждат такива, тъй като по
делото няма представени доказателства, че са направени съдебни разноски.
Водим от изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Д.Й.Д. с ЕГН
********** *** против Е.Й.Н. с ЕГН ********** *** за признаване на
собствеността на ½ идеална част и предаване на владението на следния
недвижим имот, находящ се в с. Константин, общ. Елена, а именно: Жилищна
сграда, лятна кухня (жилище), плевник (второстепенна постройка) и дворно място,
в което са построени, цялото от 1990 кв. м., съставляващо част от поземлен имот
пл. № 380 по плана на с. Константин, общ. Елена, при граници на частта от
поземления имот: улица, поземлен имот пл. № 381, земеделска земя и поземлен
имот пл. № 379, като за частта от поземления имот е отреден УПИ XVII-380 в кв. 51 по плана на с.
Константин, общ. Елена, като регулационните отношения са частично уредени, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
Решението подлежи на обжалване пред
ВТОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: