Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е 

                           

                                                                 №...........

 

                                            гр.ЛОВЕЧ ,...................  г.

                                               

                                В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, граждански състав, в публично съдебно заседание на девети октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:   

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДА ДОЙНОВА

                                                              ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛИНКА ДИМИТРОВА

                                                                                    ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА

 

секретар ГАЛИНА АВРАМОВА,като разгледа докладваното от съдия  Константинова в.гр. дело № 382 по описа за 2018 година,  за да се произнесе, взе предвид:

 

            Производство с правно основание чл.258 и сл. от ГПК.

 

С решение № 95 от 12.04.2018 година, постановено по гр.дело № 66 по описа за 2017 година, Троянският районен съд е осъдил, на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, С.Б.А., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на Г.П.Д., ЕГН ********** и Е.М.Д., ЕГН **********, и двамата с адрес: ***, сумата 1 650 лева, представляваща договорно обезщетение в размер на 50 лева на ден по силата на споразумение от 06.04.2016 г. за периода от 01.07.2016 г. до 03.08.2016 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 25.01.2017 г. до окончателното й изплащане, като отхвърлил иска за горницата до 7800.00 лв. обезщетение за периода от 06.04.2016 г. до 30.06.2016 г. и от 03.08.2016 г. до 12.09.2016 г., като неоснователен. Осъдил е, на основание чл.73, ал.1 от Закона за собствеността, С.Б.А. да заплати на Г.П.Д., и Е.М.Д. сумата 16 000 лева, представляващи обезщетение за 50 месеца за периода 01.01.2012 год. до 29.02.2016 год. в размер на месечния пазарен наем, за ползата, от която са лишени да ползват поземлен имот с идентификатор 53707.502.313, находящ се в с.О., обл.Ловешка, ул.***, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 25.01.2017 г. до окончателното й изплащане, като отхвърлил иска за периода до 06.04.2016 г. и за горницата до 20 400 лева, като неоснователен. Признал е за установено, на основание чл.212 във вр. чл.124, ал.1 ГПК по отношение на С.Б.А., че Г.П.Д. и Е.М.Д. са собственици на недвижим имот: дворно място от 600 кв.м., заедно с построените в него жилищна сграда от 15 кв.м., двуетажна стопанска постройка – 400 кв.м. и стопанска постройка 100 кв.м., попадащи в поземлен имот с идентификатор 53707.50.10 и в поземлен имот с идентификатор 53707.50.9, находящ се в с.О., обл.Ловешка, местност „Р." („Х.”). Осъдил е, на основание чл.73, ал.1 от Закона за собствеността С.Б.А. да заплати на Г.П.Д. и Е.М.Д. сумата 5 270 лева, представляващи обезщетение за 60 месеца за периода 01.01.2012 год. до 01.01.2017 год. в размер на месечния пазарен наем, за ползата, от която са лишени да ползват поземлен имот с проектен идентификатор 53707.50.120, находящ се в с.О., обл.Ловешка, местн."Р.", ведно със законната лихва върху сумата, считано от 25.01.2017 г. до окончателното й изплащане, като отхвърлил иска за горницата до 6000 лева, като неоснователен.Осъдил ответницата да заплати на ищците разноски по делото в размер на 1 814.39 лева по съразмерност и компенсация.

Срещу така постановения съдебен акт е постъпила въззивна жалба от С.Б.А. с вх. № 2633 от 16.05.2018 г., депозирана чрез адв. С.А.. Излага подробни мотиви за порочността на решението. Моли същото да бъде обезсилено в частта, с която е уважен инцидентния установителен иск по чл. 212 във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК, както и в частта, с която съдът се е произнесъл по непредявен иск, а в останалата му част да бъде отменено като неправилно, незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на материалния и процесуалния закон и вместо него спора да се разгледа по същество, като предявените искове бъдат отхвърлени като недоказани и неоснователни. При условията на евентуалност моли да бъде извършено прихващане на задълженията до претендирания от ищците размер. Направено е искане за присъждане на разноски за въззивната инстанция.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК ответната страна е подала отговор на въззивната жалба, депозиран чрез адв. В.А. ***. Счита жалбата за неоснователна и моли съдебното решение да бъде потвърдено. Излага подробни мотиви. Претендира разноски.    

В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, се представлява от адвокат А., който поддържа въззивната жалба, а въззиваемите се представляват от адвокат А., който моли да бъде потвърдено първоинстанционното решение и представя писмена защита.

Въззивното производство е допустимо, тъй като срокът по чл.259 ал.1 от ГПК за обжалване на решението на районния съд е спазен.

Ищците Г.П.Д. и Е.М.Д. са предявили срещу С.Б.А. обективно съединени осъдителни искове за заплащане на обезщетение за невъзможността да ползват собствените си два имота и установителен иск за собственост на единия от имотите.

В срока за отговор ответницата е оспорила осъдителните исковете по основание и размер, оспорила е собствеността на ищците по отношение на втория имот. Възразила е, че ищците не са собственици на търговския обект, намиращ се в единия от имотите, тъй като договорът за продажба между съдия-изпълнителя и банката е нищожен.Направила е и евентуално възражение за прихващане със стойността на извършено от нея подобрение в имота.

От представените доказателства по гр.дело № 66/2017 година на Троянския районен съд, от преценката на становището на страните, в съответствие със задължението си по чл.235 от ГПК, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

С нотариален акт № 28, т.1, дело 61/1997 г. от 28.01.1997 г. и с и нот.акт № 36, том I, дело 79/1997 г. от 19.01.1997 г. на Троянския районен съд ищците се легитимират като собственици на следните недвижими имоти: 1. дворно място от 1035 кв.м., представляващо парцел VI, пл.№ 896 по регулационния план на с. О., заедно с построените в парцела двуетажна масивна жилищна сграда, работилница, двуетажна плевня, два броя навеси, лятна кухня, кафе-аперитив, тоалетна, транжорна и др.подобрения, и 2.дворно място от около 600 кв.м. в мах."Х." с.О., извън регулационния план на селото, неурегулирано, заедно с построените в имота паянтова жилищна сграда от 15 кв.м., двуетажна полумасивна стопанска постройка и паянтова стопанска сграда. Собствеността са придобили чрез договор за покупко-продажба, сключен с Банка "Хеброс" АД.

На 24.01.2013 година ответницата С.Б.А. и Д.Д.Г.са предявили срещу Г.П.Д. и Е.М.Д. установителен иск за собственост на първия от имотите (по отношение на втория искът е бил оттеглен),  с искане да бъдат признати за собственици на имота по давностно владение, продължило от 1994 г. и до предявяване на иска и по този повод е образувано гр.дело № 91/2013 г. на РС-Троян, (прието като доказателство по настоящето дело). С решение № 312 от 18.12.2014 г. съдът е отхвърлил иска. Решението е обжалвано от ответницата и потвърдено от Ловешкия окръжен съд с решение № 253 от 01.10.2015 г. по в. гр. д. № 74/2015 г. Съдебният акт е влязъл в законна сила на 29.02.2016 г., след като с определение № 99/29.02.2016 г. , постановено по гр.д.№ 128/2016 г. по описа на ВКС, не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение.

На 23.01.2013 г. ищците Г.П.Д. и Е.М.Д., от една страна, като продавачи и Д.П.Т., от друга, като купувач са сключили предварителен договор за покупко-продажба на втория от описаните имоти в с.О.. Продавачите се  задължили да снабдят купувача с нотариален акт за собственост и да предадат владението на имота в 3-месечен срок от подписването на договора.Поради неизпълнение на това задължение купувачът по предварителния договор е заявил претенция за връщане на задатъка в двоен размер, която е била предмет на гр.д. № 183/2016 г. по описа на ТРС, приключило със спогодба между страните и поето задължение от Г.П.Д. и Е.М.Д. да заплатят на купувачката по предварителния договор сумата от 8000 лева и разноски по делото.

На 06.04.2016 година между ищците и ответницата С.А. и Д.Г., е подписано споразумение, в което последните две признават на ищците правото им на собственост върху  поземления имот с идентификатор  53707.502.313 в с.О. с площ от 988 кв.м. и всички построени в него сгради и подобрения и се задължават да освободят от своите движими вещи имота и да предадат на собствениците всички ключове от сградите и входовете от имота до 30 юни 2016 година. В т.7.3 от споразумението е разписано, че в случай, че С.Б.А. и Д.Д.Г.не освободят имота до 30 юни 2016 година, то те дължат на  Г.П.Д. и Е.М.Д. обезщетение за ползването на имота в размер на 50 лева за всеки ден, считано от датата на подписване на споразумението.

На 01 юли 2016 година е съставен протокол, подписан от Г.П.Д. и С.Б.А., в който е отразено, че в 15.00 часа С.А. се явила в имота и заявила, че няма да освободи нито едно помещение и не може да предаде владението.Заявила е, че не е изнесла багажа си поради заболяване на дясната ръка и че желае да и бъде предоставен допълнителен срок от три седмици за изнасяне на вещите и предаване на владението. Вписано е изявлението на Д., че споразумението не е изпълнено, не може да влезе във владение и че ще търси правата си по споразумението от 06.04.2016 г.

Ответницата е представила епикриза, от която се установява, че в периода 02.06.2016 г.-05.06.2016 г. е лекувана в УМБАПСМ „Пирогов" гр.София от травма от падане върху дясна ръка.

На 21.07.2016 г. страните са подписали протокол, в който се съдържат констатации, че ответницата е започнала да изнася багажа си, но не е освободила помещенията, като е заявила, че ще освободи имота до 31.07.2016 г. Страните са се съгласили, че ако до 31.07.2016 г. Б. не освободи имота, на 01.08.2016 г. Г.Д., ще изнесе багажа, като няма да носи никаква отговорност за повредени или липсващи вещи.

На 03.08.2016 г. е съставен последващ протокол, в който е отразено, че ответницата предава владението на имота на ищеца. Уговорено е, че движимите вещи  остават  на съхранение в имота, поставени на сухо, под саята, като срокът за изнасянето им е 31.08.2016 г. Ищецът е поставил нови катинари и ключалки на къщата, магазина, лятната кухня и работилница.

Последният протокол е изготвен на 12.09.2016 г. и в него е отразено, че С.А. е освободила от свои вещи всички помещения в имота, като нейни вещи има само на двора и под навеса. Вписано е, че Б. е предала владението на дворното място и сградите, като Г.Д. ще постави свои заключващи устройства. Отчетени са и стойностните показания на електромера и водомера в сградите. Отново е определен срок за ищцата за изнасянето на дървета и железа от двора- до 13.09.2016 г. и за освобождаване на навеса от останалите вещи – до 22.09.2016 г. включително.

По делото са събрани и гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите С.Д.Ч., М.П.П.и П.Л.П.. Свидетелят Ч. е присъствал и подписвал изготвените между страните протоколи и е участвал при предаване владението на имота на ищеца, което според него е станало през м.септември 2016 г. и при съставяне на протокола са описани всички действия на страните. Пред свидетеля ищецът е споделял, че не може да влезе във владение на двата си имота в с.О.-къщата с магазина в центъра и свинарника в мах."Х."

Св.М.П.е роднина на покойния съпруг на ответницата и описва срещата (лятото на 1998 г.) между ищеца Г.Д. и съпруга на ответницата -В., на която последният е заявил, че знае за покупката на имота от ищеца, но се  уговорили майката на В. да остане да живее в имота и да не разбира за продажбата му.Този факт се потвърждава и от свидетеля П.П., който заявява че след смъртта на В., С. се е разполагала в имотите и къщата. Свидетелят твърди, че преди 3-4 години е водил клиенти от София за покупка на имота, но които отказали сделката, поради това, че не са могли да влязат в имота, тъй като е бил заключен от ответницата.

По делото е приета съдебно-техническа експертиза с в.л. инж.М.Ч., от която се установява, че имотът, описан в нот. акт № 36, том I, дело 79/1997г. от 19.01.1997 г. на ТРС е разположен върху части от ПИ с идентификатори 53707.50.10 и 53707.50.9. Процесният имот е с площ 534 кв.м. ,в него са построени селскостопански сгради с идентификатори 53707.50.120.1 със застроена площ 221 кв.м. и 53707.50.120.2 със застроена площ 87 кв.м. и жилищна сграда с идентификатор 53707.50.120.3 със застроена площ 13 кв.м.

Допусната и приета е съдебно-техническа експертиза с вещо лице инж. Е.Г.М. за определяне на пазарния наем за двата имота в периодите, за които са предявени претенциите на ищците. От заключението се установява, че пазарният наем за имот с идентификатор 53707.502.313 за периода от 01.01.2012 г. до 06.04.2016 г. е 16 320 лв. (за 51 месеца), а за ПИ с идентификатор 53707.50.10 за периода от 01.01.2012 г. до 01.01.2017 г. (60 месеца) е 5 270.00 лв.

При така установените факти, могат да се направят следните правни изводи:

Предмет на всяко дело е спорното материално субективно право и то се въвежда в процеса чрез правното твърдение на ищеца, съдържащо се в исковата молба. С оглед наведените в исковата молба твърдения и формулиран петитум, претенциите на ищците срещу ответницата, чрез съединените осъдителни искове, се свеждат до обезщетение за  ползите от които са лишени, поради невъзможността да ползват собствените си два имота. Установителният иск е за признаване на собствеността на ищците по отношение на втория от имотите, предвид направеното от ответницата оспорване.

Първият иск е за присъждане на сумата от 7800 лева, представляваща договорно обезщетение в размер на 50 лева на ден за ползите, от които ищците са лишени, поради невъзможността да ползват имота по т.1 от исковата молба 156 дни за периода 06.04.2016 г. до 12.09.2016 г. по силата на постигнато споразумение от 06.04.2016 г., т.е. касае се за неизпълнено задължение по договор- чл.79, ал.1 ЗЗД.

По отношение условията на споразумението от 06.04.2016 г. страните не спорят. Спорен е бил въпросът относно момента, в който ответницата е предала на ищците фактическата власт върху процесния имот, като ответницата твърди, че това е 01.08.2016 г. със съгласието на ищците.Районният съд е приел, че това е станало на 03.08.2016 г., поради което е отхвърлил иска за времето до 12.09.2016 г. Тъй като в отхвърлителната част решението не е обжалвано и е влязло в сила, правилността му в тази част не подлежи на проверка.

Съдът приема, че ответницата не е изпълнила задължението си, съгласно подписаното на 06.04.2016 г. споразумение, да освободи имота в срока до 30 юни 2016 г., поради което дължи обезщетение в уговорения размер и за срока на неизпълнение. Неоснователно е нейното възражение, че не дължи обезщетение след тази дата, тъй като срокът бил удължен по взаимно съгласие на страните. Видно е, че протоколите съдържат констатации, че ответницата не е изнесла вещите си от имота на 01.07.2016, г. на 21.07.2016 г. и на 03.08.2016 г., а е направила това едва през м.септември, като дори и в протокола от 12.09.2016 г. е отбелязано, че ще вземе останалите в навеса вещи до 22.09.2016 г. В протокола от 01.07.2016 г. е записано изявлението на  Г.Д., че споразумението не е изпълнено, не може да влезе във владение на имота си и че ще търси правата си по споразумението. А тълкуването на изразената воля означава, че ще търси и дължащото му се обезщетение. В протокола от 21.07.2016 г. ,след като отново е констатирано неизпълнение на задължението за освобождаване на имота, страните са записали, че ако до 31 юли 2016 г. С.Б. не освободи имота, на 01.08.2016 г. Г.Д. ще изнесе багажа, като няма да носи отговорност за повредени или липсващи вещи. Уговорката, която са направили страните е свързана само с освобождаване на ищеца от отговорност за вреди по вещите в случай, че се наложи лично да изнесе багажа на ответницата след срока.

Изложените от районния съд мотиви във връзка с предвидената в споразумението отговорност за вреди от неизпълнението на договора и правната същност на неустойката са правилни. Според чл.92, ал.1 изр.1 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. В случая страните са уговорили такава неустойка и тя е дължима от неизправната страна по договора, като изтъкнатата от ответницата причина- фрактура на ръката, не е основание за отпадане на отговорността и, както е приел и РС. Неоснователно е и възражението, че неустойката противоречи на добрите нрави и като такава е недействителна.В TP № 1/15.06.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ОСТК на ВКС се приема , че преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора Неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Прекомерността на неустойката не я прави a priori нищожна поради накърняване на добрите нрави.

Изхождайки от събраните по делото доказателства и факта, че от закупуването на имота през 1997 г. и до лятото на 2016 г. ищците не са успели да влязат във владение на своя имот, налага извода, че в случая при подписване на споразумението на 06.04.2016 г. неустойката е уговорена като обезпечаваща изпълнението на задължението и като санкция при евентуално неизпълнение.

Неоснователни са изложените във въззивната жалба доводи, че обезщетение за неизпълнение кредиторът може да търси само срещу неизпълнилия длъжник за съответната част от задължението, предвид на това, че Д.Д. е освободила имота в уговорения срок. Процесният имот се е ползвал изцяло от ответницата, което се потвърждава и от подписаните от нея протоколи, поради което тя дължи обезщетението така, както е уговорено. Цитираното решение на ВКС е неотносимо към настоящия спор, тъй като е постановено по повод спор за дължимо възнаграждение по договор за строително-монтажни работи по Закона за обществените поръчки.

Вторият иск е предявен срещу ответницата в качеството и на недобросъвестен владелец и е за присъждане, на основание чл.73, ал.1 от ЗС, на обезщетение на собственика на имота за ползите от които е бил лишен поради невъзможността да го ползва. Искът е предявен в размер на 20400 лева за периода от 01.01.2013 г. до 06.04.2016 г. или по 400 лева месечно. РС-Троян е уважил претенцията за периода от 01.01.2012 г. до 29.02.2016 г. ( за 50 месеца) в размер на 16 000 лева и е отхвърлил за разликата (в тази част решението е влязло в сила).

В исковата молба са наведени твърдения, че ответницата е ползвала имота по т.1 без основание през последните 5 години и го е държала като недобросъвестен владелец.В отговора на исковата молба ответницата е оспорила иска по основание и размер, като е изтъкнала доводи, че до приключване на съдебния спор помежду им, ищецът не е отправил към нея писмена покана да освободи имота, а тя самата е имала някакво правно основание да владее имота- претенция за собственост, която не е била уважена от съда.

Тези твърдения на страните дават основание да се приеме, че районният съд правилно е квалифицирал заявената претенция за обезщетение като такава по чл.73, ал.1 ЗС. От показанията на разпитаните свидетели, а това не се и оспорва от ответницата, тя е освободила имота и ищците са влезли във владение през м. август 2016 г. През периода от 24.01.2013 г. и до 29.02.2016 г. е било висящо гр.дело № 91/2013 г. на РС-Троян, образувано по иск на ищцата, която е заявила самостоятелна претенция за собственост върху процесния имот, основана на давностно владение, продължило повече от 10 години, т.е. ответницата е поддържала твърдението ,че е владелец, макар и недобросъвестен на процесния имот (налице е обективният факт- упражняване на фактическа власт върху вещта и твърдение за намерение за своене на вещта). Категорично е отричала към този момент да е държател.От факта на владение на вещта произтичат както вещноправни последици, така и облигационноправни, а именно последните са предмет на настоящето производство.

Собственикът на вещта има право да търси добивите от вещта, които е могъл да получи и обезщетение за ползите, от които е бил лишен, като се приспаднат направените за това разноски.Право на тези разноски има само недобросъвестния владелец, а  ответницата не е поискала приспадането им. За определяне на размера на пропуснатите ползи съдът е основал решението си на заключението на съдебно-техническа експертиза, изготвена от инж.Евгения Гатева, което не е оспорено от страните и е прието по делото. Обезщетението е присъдено в определения от вещото лице размер до 29.02.2016 г., когато в слязло в сила решение е отхвърлен иска за собственост на ответницата и тя придобива качеството на държател на имота. Направеното от районния съд разграничение между исковете по чл.73, ал.1 ЗЗД и чл.59 ЗЗД е в съответствие с правната теория и съдебна практика.Правилен е също и изводът, че пораждането на вземането по чл.73  ЗС не е обусловено от изпращането на покана до недобросъвестния владелец, в каквато насока са направени оплаквания във въззивната жалба и които са неоснователни.

Във въззивната жалба са изложени и оплаквания, че съдът не е взел предвид факта, че при учредяване на ипотеката през 1991 г. в нейния предмет не са включени бъдещи подобрения или приращения, поради което банката не е могла да стане собственик и на построената в имота масивна сграда- търговски обект, а след това – и ищците. Ищците се легитимират като собственици на търговския обект с нотариалния акт за покупко-продажба на имота, в който търговската сграда е описана. С решението по гр.дело № 91/2013 г. на РС-Троян също са отречени правата на ответницата по отношение на този обект и спорът не може да бъде пререшаван в настоящето производство, още по-малко чрез направеното възражение. В случая не се касае за подобрение, което ответницата е направила след като ищците са закупили имота през 1997 г., а преди това, през 1993-1994 година, когато собствеността на имота е придобита от Банка „Хеброс”АД по реда на публичната продан. Претенцията за подобрение (не възражение) следва да се насочи към лицето, което се е обогатило за сметка на подобрителя, а ищците в настоящето производство са платили цената на имота на праводателя си в състоянието му, в което се е намирал в момента на продажбата, т.е. заедно с подобрението. Затова и на тях не може да се противопостави възражението за прихващане със стойността на това подобрение.

Третият от исковете също касае обезщетение за имот в с.О., който е закупен от Г. Д. и Е.Д. през 1997 г. от Банка „Хеброс” АД. След оспорване на собствеността на ищците от страна на ответницата с отговора на исковата молба, в срока по чл.212 ГПК те са предявили инцидентен установителен иск за собственост. Имотът се намира в с.О. и е с площ от 600 кв.м., заедно с построените в него жилищна сграда от 15 кв.м., двуетажна стопанска постройка- 400 кв.м. и стопанска постройка от 100 кв.м., попадащи в ПИ с идентификатор 53707.50.10. и в ПИ с идентификатор  53707.50.9 в м.”Р.” (”Х.”). Идентичността на закупения от ищците с нотариален акт № 36/29.01.1997 г. недвижим имот и описания се потвърждава от заключението на съдебно-техническата експертиза, изготвена от в.л. инж.М.Ч..Експертът е констатирал, че въпреки сделката, имотът  не е нанесен в реалните му граници и попада върху части от двата поземлени имоти. Правилно обаче районният съд е приел, че неотразяването му в реалните граници в КККР не може да има за последица изгубване правото на собственост за ищците, а се касае за непълнота в кадастралната карта. Фактът обаче, че през периода 01.01.2012 г.- 01.01.2017 г. ответницата е владяла имота не се отрича от нея с отговора на исковата молба и се потвърждава от показанията на разпитаните свидетели.

Неоснователно е изразеното в жалбата становище за недопустимост на решението, в частта ,в която е уважен установителния иск за собственост, тъй като уважаването на претенцията за обезщетение предполага доказване на правата на собствениците върху имота, в случая- на ищците. В производството по гр.дело № 91/2013 г. на РС-Троян ответницата е предявила своята претенция за собственост върху този имот на основание давностно владение, като мотивите за направеното оттегляне ( а не отказ от иска) на иска, са без значение. В гр.дело № 91/2013 г. на РС-Троян се намира и препис от влязлото в сила решение № 151/01.06.2006 г. по в.гр.д.№ 360/2005 г. на ЛОС, с което е отхвърлен иска на С.Б.А. срещу  „Банка Хеброс”АД и ответниците за собственост на ½ ид.част същите имоти (на друго основание) и за обявяване нищожността, на основание чл.26 от ЗЗД на договорите за ипотека и за отмяна на нотариалните актове на ответниците. И в настоящето производство оспорва собствеността  на ответниците („ищците не могат да се легитимират като такива”), твърдейки, че трето лице е собственик, което съдът счита, че е направено с оглед защитата на страната. Затова съдът приема, че за ищците е налице правен интерес от предявяване на иска за собственост, а ответницата е недобросъвестен владелец, дължащ обезщетение.

По отношение размера на претенцията за заплащане на обезщетение, съдът е съобразил заключението на съдебно-техническата експертиза като обоснована и компетентно изготвена, поради което и в тази част жалбата е неоснователна.

Във въззивната жалба са изложени оплаквания за нарушение на процесуалните норми, довели до ограничаване на възможността да адекватна защита на страната, поради това, че заключението на в.л. Ч. не е представено в срока по чл.199 ГПК. Заключението е депозирано в РС-гр.Троян на 19.12.2017 г. в 14.00 часа , а е прието в съдебното заседание на 22.01.2018 година и е видно, че едноседмичният срок по чл.199 ГПК е спазен. Във въззивното производство страната не е направила искане за поставяне на допълнителни задачи или за назначаване на допълнителна експертиза и правата и по никакъв начин не са били нарушени.

С оглед изложеното и поради съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на Троянския районен съд, към които препраща, на основание чл.272 ГПК, решението в обжалваната част следва да бъде потвърдено.

При този изход на делото С.Б.А. следва да бъде осъдена да заплати на Г.П.Д. и Е.М.Д. разноските за въззивната инстанция, на основание чл.78, ал.1 ГПК, в размер на 2535 лева. Възражението на процесуалния представител на насрещната страна за прекомерност на тези разноски, съдът намира за неоснователно, тъй като са съобразени с Наредба № 1 от 0.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Воден от гореизложените мотиви, Ловешкият окръжен съд

 

                                              Р   Е   Ш   И :

           

ПОТВЪРЖДАВА решение № 95 от 12.04.2018 година, постановено по гр.дело № 66 по описа за 2017 година  на Троянския районен съд в обжалваната част.

ОСЪЖДА С.Б.А., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на Г.П.Д., ЕГН ********** и Е.М.Д., ЕГН **********, и двамата с адрес: ***, на основание чл.78, ал.1 от ГПК разноски по делото в размер на 2535 (две хиляди петстотин тридесет и пет) лева.

Решението подлежи на обжалване при условията на чл. 280 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД.

 

 

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                             ЧЛЕНОВЕ: