Решение по дело №59/2022 на Окръжен съд - Шумен

Номер на акта: 81
Дата: 31 март 2022 г.
Съдия: Мирослав Георгиев Маринов
Дело: 20223600500059
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 15 февруари 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 81
гр. Шумен, 31.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на
десети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мирослав Г. Маринов
Членове:Ралица Ив. Хаджииванова

Йордан В. Димов
при участието на секретаря Галина Св. Георгиева
като разгледа докладваното от Мирослав Г. Маринов Въззивно гражданско
дело № 20223600500059 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №260412 от 17.12.2021г. по гр.д.№2073/2017г. Районен съд - гр.Шумен е
изнесъл на публична продан допуснатия до делба между страните недвижим имот, осъдил е
КР. М. К. да заплати на СВ. М. СТ. сума в размер на 155 лева месечно, за периода от
18.07.2017г. до 15.09.2021г., представляваща обезщетение за ползата от която е лишен
ищеца досежно процесния недвижим имот по смисъла на чл.31, ал.2 от ЗС, и е присъдил
дължимите деловодни разноски и държавни такси.
Недоволен от така постановеното решение останал ответника КР. М. К., който
обжалва решението на районния съд в частта, с която е уважена предявената срещу него
претенция по сметките по чл.31, ал.2 от ЗС, като излага, че не е доволен от решението, и
моли съда да го отмени в обжалваната част и да отхвърли предявения иск като
неоснователен и недоказан.
В срока по чл.263 от ГПК, въззиваемата страна не е депозирала отговор на жалбата.
Въззивната жалба е подадена в срок, редовна и процесуално допустима.
Съдът констатира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, поради
което и спора следва да се разгледа по същество.
Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите изложени в жалбата,
становищата на страните, и прецени поотделно, и в съвкупност събраните по делото
доказателства, намери жалбата за неоснователна.
1
В срока по чл.346, ал.1 от ГПК - първото по делото съдебно заседание след допускане
на делбата, по искане на ищцовата страна е открито производство по сметките, като
претенцията е за заплащане на обезщетение по чл.31, ал.2 от ЗС за периода 18.07.2017 г. до
15.09.2021 г. в размер на по 155 лева месечно /първоначално 200 лева, в последствие с
оттегляне на иска до горния размер, в съответствие с изготвената експертиза/. Фактическата
обстановка по делото е изяснена обективно, всестранно и пълно. Съдът е обсъдил всички
събрани по делото доказателства, въз основа на което е изградил обосновани фактически
констатации. Правните изводи на първоинстанционния съд относно основателността на
горната претенция, до уважения и размер, също са правилни и са базирани на установените
по делото факти. Настоящият въззивен състав споделя изцяло мотивите на обжалваното
решение, поради което и на основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите на
първоинстанционния съд.
По наведените от жалбоподателя доводи, и за пълнота следва да се изтъкне следното:
На първо место, следва да се отбележи, че съгласно разясненията на ТР 7/2012 г. на ОСГК
на ВКС за да може да се приеме, че съсобственикът, който използва сам общата вещ,
съобразно с чл.31, ал.1 ЗС започва да пречи на другите съсобственици и ги лишава от
възможността да ползват общата вещ, трябва да има конкретно искане от друг съсобственик
да си служи с вещта и това искане да е доведено до знанието на първия съсобственик.
Дадени са и разяснения за съдържанието на понятието лично ползване, като се акцентира
върху поведението на съсобственика с оглед на това, дали той пречи на другите
съсобственици да ползват вещта, а не върху това дали той лично, пряко и непосредствено
употребява общата вещ. Ползване е налице когато ползващият съсобственик не е отстъпил
частта, полагаща се на другия съсобственик или не му е предоставил възможността да
ползват заедно общата вещ. Обезщетение не се дължи ако на съсобственика е дадена
възможност да ползва общата вещ, защото в този случай няма лишаване от ползване, а
нежелание да се ползва. С оглед на разбирането за лично ползване следва да се приеме, че
такова е налице и когато съсобственик отправи покана до другия съсобственик да ползват
общо съсобствения имот, но такава възможност обективно не съществува, като за този
извод са от значение данните за вида, предназначението и местонахождението на имота,
семейното положение на съсобствениците, тяхното местоживеене и всички други
обстоятелства по делото, относими към разглеждания въпрос. Задължението за заплащане на
обезщетение от страна на ползващия съсобственик възниква с получаване на писмено
поискване от лишения от възможността да ползва общата вещ съсобственик. Писменото
поискване по чл.31, ал.2 от ЗС е едностранно волеизявление за заплащане на обезщетение,
на което законодателят е регламентирал единствено формата. Равнозначно е на поканата по
чл. 81, ал. 2 от ЗЗД и след получаването му съсобственикът изпада в забава. От този момент
той дължи обезщетение и от този момент започва да тече срокът на общата пет годишна
погасителна давност. Веднъж отправено, писменото поискване се разпростира неограничено
във времето докато трае съсобствеността или се прекрати ползването от съсобственика.
В настоящия случай, по делото е безспорно установено съсобствеността между
2
страните по отношение на процесния недвижим имот, предоставянето на ключ от
апартамента на 03.10.2015г. от ответника на майка си и сестра си /ищцата/, както и
последващото, след смъртта на родителите на страните, препятстване на достъпа на ищцата
до процесното жилище, което ответника е ползвал лично. Ищцата е отправила нотариална
покана до ответника на 11.05.2017г., с която го е поканила предвид ограничения и достъп до
имота да се яви в кантората на нотариуса и да и заплаща месечен наем от 200 лева за
нейната 1/2 ид.ч., да заяви дали желае да изкупи собствената и част от жилището, за сумата
от 40000 лева, или същата да бъде продадена на трето лице. Надлежно е удостоверен отказа
на ответника да получи нотариалната покана, след като се е запознал със съдържанието и,
както и неявяването в кантората на нотариуса на датата, на която е бил поканен 01.06.2017г.
Достоверността на показанията на незаинтересования ищцов свидетел, сочещи на смяната
на патрона на входната врата и недопускането на ищцата до апартамента след 2016г. се
подкрепя от останалите събрани по делото писмени и гласни доказателства /с изключение
на показанията на заинтересования свидетел, син на ответника, който освен това е заявил и
че поддържа редки контакти с баща си, не живее в имота, и няма преки наблюдения за
обстоятелствата, за които свидетелства/. Необходимо е да се отбележи, че фактическите и
правни изводи в представените прокурорски актове /на които ответника се позовава/ нямат
никаква обвързваща съда сила, каквато притежава по смисъла на чл.300 ГПК влязлата в
законна сила присъда на наказателния съд за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца. Ответника е следвало, при условията на главно и
пълно доказване, да установи сочено от него обстоятелство, че е предоставил възможността
за ползване на имота на ищцата след отправената му нотариална покана. Ако действително е
имал намерение да не препятства достъпа на ищцата, и да уредят доброволно спора по
между си, минималното което ответника е могъл да стори, след получаване на нотариалната
покана, е да се яви на срещата и да заяви изрично, че и предоставя възможност да ползва
вещта според правата и, което не е било сторено. В процесния случай, той не само че не е
успял да създаде абсолютна достоверност в истинността на сочените от него
правопогасяващи фактически твърдения, но и ангажираните от него доказателствени
средства са оставили изключително разколебана сигурността в релевантните за спора факти,
и съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест, съдът следва да зачете
неблагоприятните им последици, които задължават съда да приеме за неосъществили се
релевантните факти, съответно правните им последици за ненастъпили. Ето защо, съдът
намира иска за основателен и доказан до уважения с първоинстанционното решение размер,
съобразен с изготвената по делото съдебно - техническа експертиза.
На въззиваемата страна следва да се присъдят направените във въззивното
производство деловодни разноски в размер на 400 лева.
Водим от горното, и на основание чл.272 от ГПК, Шуменският окръжен съд
РЕШИ:
3
ПОТВЪРЖДАВА решение №260412 от 17.12.2021г. по гр.д.№2073/2017г. на
Районен съд - гр.Шумен, В ЧАСТТА, с която КР. М. К. с ЕГН ********** Е ОСЪДЕН ДА
ЗАПЛАТИ на СВ. М. СТ. с ЕГН **********, сума в размер на 155 лева месечно, за периода
от 18.07.2017г. до 15.09.2021г., представляваща обезщетение за ползата от която е лишен
ищеца досежно процесния недвижим имот по смисъла на чл.31, ал.2 от ЗС.
В необжалваната част решението е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА КР. М. К. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на СВ. М. СТ. с ЕГН
**********, деловодни разноски за въззивната инстанция в размер на 400 лева.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на
страните, при условията на чл.280, ал.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4