№ 59
гр. С., 07.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С., ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Николай З. Петров
при участието на секретаря Параскева Хр. Г.а
като разгледа докладваното от Николай З. Петров Гражданско дело №
20241870101362 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Съдът е сезиран със субективно съединени искове, предявени от ЗК"Л.и.“
АД против о.С. с правно основание чл. 422 вр. с чл.415 от ГПК и чл. 86 от ЗЗД
и чл.410 от КЗ за сумата от 145, 40 лева, представляваща размера на платеното
застрахователно обезщетение по щета № 2231- 1261-17-418997 г., ведно със
законната лихва от 26. 08. 2021 год. до окончателното издължаване на
главницата. Претендират се и направените по делото разноски. Ищецът
поддържа твърдения в исковата си молба, че на 27.12.2017г., около 22.00 часа,
в гр. С., лек автомобил марка В. модел В** управляван от М. М. при движение
по ул. Т., срещу магазин М., преминава през несигнализирана и необезопасена
неравност / дупка / на пътното платно, като реализира ПТП с материални
щети по автомобила — скъсана предна дясна гуми и щети по предна дясна
джанта. Твърди се в исковата молба, че за настъпилото пътно - транспортно
произшествие е съставен ПРОТОКОЛ за ПТП № 1529414/27.12.2017г. Твърди
се в ИМ, че във вр. с настъпилото застрахователно събитие, пред ответното
дружество е образувана щета № 2231-1261-17-418997 по имуществена
застраховка „К." на МПС, полица № 93001710070488, със срок на валидност
от 11.08.2017г, до 10.08.2018г. В ИМ се твърди, че при извършения оглед на
лек автомобил марка В. модел В** са констатирани щети и в съответствие с
установените като вид и степен щети и на базата на опис, експертиза и оценка
е определен размер на обезщетението на увреденото МПС 135.40лева (сто
тридесет и пет лева и четирдесет стотинки), за които се твърди в ИМ, че са
били изплатени на собственика на увреденото МПС, В.П. с платежно
нареждане от дата 02.01.2018г. В исковата молба се съдържа претенция, че във
връзка с изплатеното обезщетение по застраховка "К. на МПС" и по силата на
1
чл. 410, ал. 1, т. 1 от Кодекса на застраховането, с плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят ищец по делото е встъпил в
правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните
разноски, направени за неговото определяне срещу причинителя на вредата и
поради това ищецът е придобил право на регрес срещу отговорното за
настъпване на вредата лице – о.С., за сумата от 145.40лв. с включени 10.00лв
ликвидационни разноски. Твърди се в исковата молба, че процесното описано
в ИМ пътно-транспортно произшествие ПТП е реализирано на път, който е
публична общинска собственост и ищецът основава претенцията си на чл. 31
във вр, с чл. 19, ал. 1, т. 2 и ал. 2, т. 3 от същия член на Закона за пътищата,
съгласно който ремонтът и поддържането на общинските пътища се
осъществяват от общините и се управляват от кметовете на съответните
общини. Във връзка с правния интерес от предявения установителен иск с
правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК се излага в исковата молба че, на
26.08.2021г., ищеца е депозирал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК пред РС - С., срещу о.С., по което е образувано
ч.гр.д.№ 913/2021г.. по описа на РС С., по което е издадена Заповед за
изпълнение, но в срока по чл. 414 от ГПК длъжникът е депозирал възражение
срещу заповедта за изпълнение, с оглед на което по същото ч.гр.д.№
913/2021г.. 1-ви състав на РС С., е указано на заявителя, че в едномесечен срок
от получаване на съобщението - 22.11.2021г., може да предяви иск за
установяване на оспореното вземане, предмет на настоящия установителен
иск. В съдебно заседание ищецът с писмено становище поддържа предявения
иск и взема становище да бъде уважен изцяло, като съдът осъди ответника да
заплати и направените по делото разноски. Ответникът чрез процесуалния си
представител оспорва предявения иск по основание и размер като твърди че
собственик на пътят е АПИ, а не общината. Съдът като прецени събраните по
делото доказателства и становищата на страните прие за установено следното:
Налице е правен интерес от предявения установителен иск за спорното
вземане предмет на иска и съдът приема че този иск е допустим. По същество
съдът прие следното:
На 27.12.2017г., около 22.00часа, в гр. С., лек автомобил марка В.
модел В** с рег. Номер КН **** ВР управляван от М. М. при движение по ул.
Т., в град С., срещу магазин М., същият автомобил преминава през
несигнализирана и необезопасена неравност дупка на пътното платно,
вследствие на което се реализира пътно транспортно произшествие ПТП с
материални щети по автомобила, изразяващи се в скъсана предна дясна гуми и
щети по предна дясна джанта, потвърдено от назначената по делото съдебна-
автотехническа експертиза и от показанията на свидетеля М., управлявал
посоченото МПС при настъпване на същото ПТП. За настъпилото пътно -
транспортно произшествие е съставен ПРОТОКОЛ за ПТП №
1529414/27.12.2017г., препис от който е приложен по делото. Към момента на
ПТП за увредения лек автомобил марка В. модел В** имало сключен и
действащ договор за застраховка „К.“-полица № 93001710070488, със срок на
валидност от 11.08.2017г, до 10.08.2018г., препис от която е приложен по
делото. Видно от същата застраховка и общите условия на този договор
2
процесното ПТП и вредите от него са предвидени като застрахователно
събитие и включени в покритите рискове с този договор за застраховка тип
„К.“ Във връзка с настъпилото застрахователно събитие – ПТП осъществило
се на 27. 12. 2017 година, пред ищеца е образувана щета № 2231-1261-17-
418997 по имуществена застраховка „К." на МПС, полица № 93001710070488,
със срок на валидност от 11.08.2017г, до 10.08.2018г. При извършения оглед
на лек автомобил марка В. модел В** с рег. Номер КН **** ВР са
констатирани щети. В съответствие с установените като вид и степен щети и
на базата на опис, експертиза и оценка е определен размерът на
обезщетението на увреденото МПС в размер на 135.40лева, която сума е
изплатена на собственика на увреденото МПС, установено от приложеното в
препис по делото платежно нареждане от дата 02.01.2018г. Във връзка с
изплатеното обезщетение по застраховка "К. на МПС" и по силата на чл. 410,
ал. 1, т. 1 от Кодекса на застраховането, с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят ищец е встъпил в правата на застрахования до
размера на платеното обезщетение в размер на 135, 40 лева и обичайните
разноски в размер на 10 лева, направени за неговото определяне срещу о.С.,
като причинител на вредата на основание чл. 49 и във вр. с чл. 45 ЗЗД. На
основание цитираната разпоредба на чл. 410 ал. 1, т. 1 от КЗ ищецът е
придобил право на регрес срещу отговорното за настъпване на вредата лице –
о.С., за сумата от 145.40лв. с включени 10.00лв ликвидационни разноски.
Основанията за това право на регрес на ищеца срещу ответника са следните:
Процесното пътно-транспортно произшествие на 27. 12. 2017 година се е
реализирало на път, който е публична общинска собственост на о.С. и
съгласно чл. 31 във вр, с чл. 19, ал. 1, т. 2 и ал. 2, т. 3 от Закона за пътищата,
ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществяват от
общините и се управляват от кметовете на съответните общини. Управлението
на пътищата включва организиране, възлагане, финансиране и контрол на
дейностите, свързани непосредствено с проектирането, изграждането,
ремонта и поддържането на пътищата. Съгласно § 1, т. 14 от Допълнителните
разпоредби ДР на Закона за пътищата, поддържането на пътищата е дейност
по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно
движение през цялата година. От разпоредбата на чл. 3 ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП,
както и от цитираните разпоредби от Закон за пътищата се налага извод, че
пътищата следва да се поддържат изправни с необходимата маркировка и
сигнализация за съответния клас път, да се организира движението по тях
така, че да осигурят условия за бързо и сигурно придвижване, като за целта се
използват светлинни сигнали, пътни знаци и пътна маркировка върху
платното за движение и крайпътните съоръжения, и се поставят така, че да
бъдат лесно разпознавани. /арг. чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от ЗдвП/. На изготвената
схема на ПТП, видно от протокола за ПТП № 1529414 от 27. 12. 2017 год. е
обозначено мястото на пътното платно, на което младши автоконтрольор при
ОД МВР РУ С. е установил при посещението си, че се намира описаната
дупка. По силата на чл. 179, ал. 1 от ГПК съставеният протокол за ПТП,
приложен в препис то делото е официален документ и се ползва с обвързваща
материална доказателствена сила относно изявленията пред съставителя на
3
протокола и за извършените от него и пред него действия, но частта за
механизма на настъпване на ПТП представлява частен свидетелстващ
документ и удостоверения механизъм на ПТП не обвързва съда, а следва да
бъде преценен с оглед всички обстоятелства по делото. На описаната схема е
обозначено мястото на ПТП и местоположение на описаното препятствие на
пътното платно - необезопасена дупка, при удара, с която е настъпило ПТП. В
тази част /схема на ПТП/ съставения документ - протокол за ПТП има
характер на официален свидетелстващ документ по см. на чл. 179, ал. 1 ГПК и
обвързва съда да приеме, че застрахователното събитие е настъпило на
посоченото място, поради преминаване на автомобила през необезопасената и
несигнализирана дупка, която била на пътното платно. Отразените в
съставения протокол обстоятелства се потвърждават и от показанията на
свидетеля М.. Във връзка с Уведомление от него като собственик на
застрахованото МПС до застрахователя от 28. 12. 2017 година г. е била
образувана щета 2231-1261-17-418997 , по която за причинените материални
вреди по автомобила, описани от застрахователя, е било изплатено
застрахователно обезщетение в общ размер на 135 лева за увредените при
ПТП гума и джанта. Тези обстоятелства не са спорни по делото. Съгласно
заключението на изготвената и приета по делото съдебна автотехническа
експертиза (САТЕ), нанесените на лекия автомобил увреждания, отразени в
описа на застрахователя - ищец съответстват на механизма на ПТП описан в
протокола и са в причинно-следствена връзка с произшествието. Въз основа на
САТЕ по делото се установява, че действителната стойност на щетите на лекия
автомобил надвишават размера на изплатеното застрахователно обезщетение
към датата на настъпване на произшествието. Тези констатации съдът изцяло
възприема като обективно и компетентно представени. При така установената
фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи: Съгласно
разпоредбата на действащия към момента на настъпването на
застрахователното събитие чл. чл. 410 ал. 1, т. 1 от КЗ, с плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата.
Като е пропуснал да упражни определено поведение, така както е
предписано от цитираните законови разпоредби ответникът е станал причина
за имуществени вреди по МПС, което се е движило по необезопасената пътна
мрежа.Спори между страните, че улицата, на която е настъпило процесното
ПТП е собственост на о.С.. На основание § 7, т. 4 от ПЗР на ЗМСАМА и чл. 2,
ал. 1, т. 7 от ЗОС общинска собственост са общинските пътища, улиците и
булевардите. Това е записано и в чл. 8, ал. 3 от Закона за пътищата/ЗП/.
Съгласно чл. 31 от него изграждането, ремонтът и поддържането на
общинските пътища е задължения на Общината. Или на основание чл. 49 от
ЗЗД тя носи отговорност като възложител за действията или бездействията
във връзка с поддържането на общинските пътища. Отговорността по чл. 49
от ЗЗД е гаранционно - обезпечителна и за да се ангажира трябва да са налице
следните предпоставки: деяние- действие или бездействие, вреда, причинена
на пострадалия, тя да е причинена от лице, на което е възложена работата при
или по повод на изпълнението й и този, комуто е възложена работата да има
4
вина за причинените вреди.
Настъпилото ПТП е на ул.Т., а не на път римско 3-822 за гр.И..Улица Т. не
е и част от главен път 82, поради което следва да се приеме че правилно искът
е насочен към о.С..
С оглед на така изложеното съдът на основание чл. чл. 410 ал. 1, т. 1 от
КЗ вр. чл. 422 вр. чл. 415 от ГПК и чл.86 от ЗЗД, следва да признае за
установено, че о.С. дължи на ищеца ЗК „Л.и.“ АД сумата от 145,40 лева,
представляваща размер на платеното застрахователно обезщетение по щета
2231-1261-17-418997 на лек автомобил марка В. модел В** с рег. Номер КН
**** ВР, причинена при настъпило на 27. 12. 2017 год. около 22:00 часа в град
С., улица Т. пътнотранспортно произшествие, причинено от преминаване на
същия автомобил през необезопасена дупка на пътното платно - необозначено
и несигнализирано препятствие, ведно със законната лихва върху сумата 145,
40 лева от датата на заявлението по чл.410 от ГПК - 26. 08. 2021 год. до
окончателното изплащане на сумата. Ищецът е реализирал разноски в общ
размер на 375 лева, както и 150 лева юрисконсултско възнаграждение.
Съобразно уважения изцяло иск на ищеца, съдът следва да осъди ответника да
заплати сумата 525 лева, представляваща сторени в исковото производство
(475лева при първото гледане на делото и 50лева при повторното) разноски,
както и 50 лева разноски по заповедното производство, от които 25 лева за ДТ
и 25 лева юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. чл. 410 ал. 1, т. 1 от
КЗ вр. чл. 422 вр. чл. 415 от ГПК че о.С. с ЕИК ********* дължи на ЗК „Л.и.“
АД ЕИК ********* сумата от 145,40 /сто четиридесет и пет, цяло и 40 стотни/
лева, от които 135 лева платеното застрахователно обезщетение по щета 2231-
1261-17-418997 на лек автомобил марка В. модел В** с рег. Номер КН ****
ВР , причинена при настъпило на 27. 12. 2017 год. около 22:00 часа в град С.,
ул.Т. пътнотранспортно произшествие, причинено от преминаване през
необезопасена дупка на пътното платно - необозначено и несигнализирано
препятствие, както и 10 лева ликвидационни разноски, ведно със законната
лихва върху сумата 145, 40 лева от датата на подаденото заявление по чл.410
от ГПК- 26. 08. 2021 год. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА о.С. с ЕИК ********* да заплати на ЗК „Л.и.“ АД ЕИК
********* на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 525 лева, като съдебно-
деловодни разноски за тази инстанция, както и сумата 50 лева за разноски в
заповедното производство.
Решението може да се обжалва пред ОС-София с въззивна жалба в
двуседмичен срок от връчването му.
5
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
6