Определение по дело №2473/2023 на Административен съд - Бургас

„Лъжите са като хлебарките – видиш ли една, значи има и още…“

Н. Д.

Производството е по чл. 197 - 202 във връзка с чл. 56 ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Жалбоподателят Д. Т. Ф. с [ЕГН], със съдебен адрес - [населено място], [жк], [адрес] е оспорила решение № КВПС – 01 – 1/2023 година от 07.12.2023 година на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД или Комисията) по сигнал с регистрационен индекс УИН WB2305040003 (Сигнала), подаден от жалбоподателя.

С обжалваното решение Комисията е прекратила проверка по сигнал УИН WB2305040003, подаден до нея от жалбоподателя по реда на Закона за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения (ЗЗЛПСПОИН), на основание чл. 25 ал. 1 т. 5 б. „б“ от ЗЗЛПСПОИН, като е приела, че част от Сигнала не попада в приложното поле на закона, а друга част се повтаря и не съдържа нова информация от съществено значение за нарушение, по отношение на което вече има приключила проверка и новите правни или фактически обстоятелства не дават основание за предприемане на последващи действия (лист 344 - 357).

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на отказа. Заявява се, че решението не е съобразено с приложимото процесуално право и е в противоречие с материалния закон. Твърди се, че Д. Ф. не е получила доклада, предшестващ решението, както и че не е имало приключена предходна проверка, съответно – не е бил изготвен доклад по чл. 26 ал. 2 от ЗЗЛПСПОИН от КЗЛД. Поддържа се, че решението, в частта относно извършваното видеонаблюдение в детската градина, в която е работила Ф., е незаконосъобразно, защото жалбоподателят не е получила отговор от Комисията във връзка с извършената проверка от КЗЛД; защото решението на Педагогическия съвет на детската градина за извършване на видеонаблюдение е незаконно; защото не е заявен регистър „Видеонаблюдение“в Комисията; защото Ф. не е подписала декларация – съгласие за съхраняване, обработка и предоставяне на изготвените записи на трети лица; защото има становище от 2018 година на КЗЛД във връзка с видеонаблюдението в детските заведение, което противоречи на изводите на самата Комисия; защото липсват правила за извършването на видеонаблюдението в детската градина - в нарушение на чл. 25д ал. 1 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД). Оспорва се твърдението на ответника, че сигналът до КЗЛД е бил изпратен във връзка с нарушение, извършено от самата Д. Ф., това твърдение се квалифицира от жалбоподателя като обидно и се припомня хронологията на многобройни сигнали, подавани от Ф. срещу директора на детската градина, като се заявява, че именно благодарение на видеонаблюдението в детската градина е установено, че Ф. не е упражнявала физическо насилие върху дете. Поддържа се, че девет допълнителни жалби от Д. Ф. във връзка с извършени нарушения по чл. 33 от ЗЗЛПСПОИН, посочени с датите на постъпването си в Комисията, са останали без отговор. Твърди се, че не са получени отговори от трети лица (държавни контролни органи) по съобщения, изпратени КЗЛД по повод сигналите на жалбоподателя, като едновременно с това се прави и анализ на цитати от писмо на дирекция „Инспекция по труда“ – Бургас при ИА „Главна инспекция по труда“ относно заявени от Д. Ф. нарушения на трудовото законодателство спрямо нея и останалите служители в детската градина. Заявява се, че частта от сигнала, отнасяща се извън защитата на личните данни, не е препратена по компетентност от КЗЛД до областния управител на Бургаска област и до Комисията за противодействие на корупцията, което съставлява съществено процесуално нарушение в административното производство.

Иска се отмяна на обжалваното решение и „преписката да бъде върната на КЗЛД за ново произнасяне при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона“.

Ответникът представя административната преписка.

Конституираната в административното производство като заинтересована страна – Д. Г., директор на детска градина „Веселушко“ – представя писмено становище вх. № 1605/08.02.2024 година и допълнително възражение вх. № 1607/2024 година, в които, на практика, оспорва доводите в жалбата. Излага хронологията на трудовоправен спор между Д. Ф. и ръководството на детската градина. Прилага многобройни писмени доказателства за оплаквания на родители на деца от група „Делфинчета“ (обучавани от Д. Ф.) в детската градина от поведението на Ф., включително и протокол за прегледани файлове от родителска среща на 26.05.2023 година в група „Делфинчета“, прилага писмени сигнали на служители и учители от детската градина относно неприемливо конфликтно поведение на жалбоподателя, прилага писма – отговори от различни институции във връзка с извършени проверки на детската градина по сигнали от Д. Ф., в които не са констатирани твърдените от жалбоподателя нередности.

След като съпостави доказателствата по делото, съдът приема за установена следната фактическа обстановка.

Към началото на февруари 2023 година Д. Ф. е работила като учител в група „Делфинчета“ в детска градина „Веселушко“ в [жк], [населено място].

На 13.02.2023 година, на основание чл. 107 от АПК, Ф. подала сигнал по електронен път (с дата 03.02.2023 година) до кмета на община Бургас. В сигнала си – в тридесет и една точки - тя посочила: че директорът на детската градина (Д. Г.) се държи изключително грубо с нея; че е ощетена с част от размера на допълнителното възнаграждение за прослужено време; че на Ф. не се изплащат средства за представително облекло, въпреки че от директора има настояване да се закупува еднакво за всички представително облекло; че директорът изисква учителите да работят през почивните дни; че е бил направен опит Ф. да бъде лишена от допълнително възнаграждение за постигнати резултати; че броят на децата в отделните групи превишава нормативно определения; че на Ф. не се осигуряват условия за работа (лаптоп за попълване на електронния дневник); че Етичната комисия в детската градина не е избрана по установените правила; че се е наложило да заплати с лични средства украсата на цялата детска градина (изработена от нея в извънработно време), а тези средства не са били възстановени; че се нарушава правото на физиологична почивка по време на смяна, тъй като директорът изисква всички учители да се събират по това време в методичния кабинет; че в детската градина има неправомерно видеонаблюдение; че директорът е отменила тържество в детска група и е отказала да подписва изготвени грамоти за родителите; че Ф. е била принудена да заплати с лични средства участието си в [жк], а парите не са  възстановени; че в детската градина не се спазват изискванията към офисите за разпределяне на храната, както и за обособяване на помещение за учителите и помощник – възпитателите; че не се спазват обявени противоепидемични мерки; че в детската градина се пушат електронни цигари; че директорът отказва да се намеси при конфликт между учителите, че се прикриват трудови злополуки; че на общото събрание на работниците и служителите не се предоставя информация за изпълнението на бюджета; че на Ф. е отказано заплащането на един работен ден положен труд в условията на заместване; че Ф. е била принудена да заплати с лични средства разходи за път и нощувки във връзка с обучение, организирано от директора на детската градина и във връзка с посрещане на коледари през декември 2022 година, както и че директорът на детската градина не желае да поеме отговорност за издаваните заповеди и предприетите действия (лист 24 – 31 и 44).

На 20.02.2023 година Д. Ф. изпратила до кмета на общината „Допълнение“ към сигнала си. В допълнението (в четиринадесет точки) тя посочила, че продължава да е обект на тормоз от страна на директорката на детската градина, която е изпитвала децата от групата, поверена на Ф.; че директорката е увеличила щата на детската градина като е назначила психолог; че на Ф. е бил предоставен платен годишен отпуск в по – висок размер от полагащия се; че в детската градина не се отчитат надлежно направените дарения и средствата за билети от посещения на театрални постановки; че директорката не предоставя на Ф. информация за сключените договори с различни „школи“ за ползване на помещения; че свикването на педагогическия съвет не се обявява предварително; че на учител от друга група е оказвано въздействие да напусне; че според утвърдени правила учителят следва да се яви в детската градина преди началото на смяната си; че сигналът и допълнението не са „бунт“, а са резултат от системен тормоз, на който е подложена Ф. (лист 45 и 83 - 85).

На 27.02.2023 година Д. Ф. изпратила до кмета на община Бургас „Допълнение - 2“ към първоначалния си сигнал. В това допълнение тя припомнила на кмета, че го е помолила да разпореди прекратяване на тормоза, упражняван върху нея и осигуряване на нормални условия за работа; че изпълнява утвърдения график за явяване на работа; че работи на две смени; че е била подложена отново на тормоз от страна на директорката; че е призована да се яви преди Етичната комисия в детската градина. В това допълнение Ф. уведомила кмета, че до момента не е сезирала други органи за установените от нея над четиридесет нарушения и поискала съдействие от него за осигуряване на нормални условия за упражняване на труд на работното си място (лист 46 и 80 - 82).

На 08.03.2023 година Д. Ф. изпратила до кмета на общината ново допълнение към сигнала си – „Допълнение - 3“. В това допълнение тя отново припомнила на кмета, че е поискала от него да спре тормоза на работното място, който  се оказва от директорката на детската градина, описала явяването на две проверяващи (сигнала) служителки от общинската администрация и действията на директорката след приключване на посещението (лист 47 и 77).

На 10.03.2023 година Ф. изготвила и отправила до същия орган „Допълнение - 4“ към сигнала си. В това допълнение тя припомнила на кмета, че е подала сигнал и няколко допълнения към него, както и че той не е предприел действия по прекратяване на тормоза, който се упражнява върху нея на работното  място; описала случай, в който е била принудена да работи на две смени, както и че е заплашвана от председателя на Етичната комисия в детската градина да бъде свикана комисията, за да разгледа жалба срещу Ф.. С това допълнение Ф. поискала от кмета да установи какво точно е било обучението на учителите, проведено в [населено място] и организирано от директорката на детската градина, както и трябва ли да се провеждат занятия, на които да присъствал външни лица от група, която е карантинирана поради установено заболяване от варицела (лист 48 и 75 - 76).

На 12.03.2023 година Д. Ф. изпратила до кмета на община Бургас „Допълнение - 5“ към сигнала от 13.02.2023 година. В това допълнение тя уведомила кмета, че е отстранена от служебно създадените във „Вайбър“ и „Фейсбук Месинджър“ чат – групи на всички учители от детската градина, както и че нейният достъп – като администратор (във „Фейсбук“) на детската група, която води, също е отнет и не може да прави публикации там. Тя уведомила кмета, че в Етичната комисия на детската градина е постъпила жалба срещу нея за нарушение на Етичния кодекс. Съответно, на 15.03.2023 година с писмо на електронния пощенски адрес на заместник – кмета на общината по образованието Д. Ф. отново поискала съдействие за възстановяване на администраторските си права във Фейсбук – страницата на детската градина (лист 53 и 68, а също 59 стр. 2).

На 19.03.2023 година Д. Ф. изпратила до кмета на общината писмо, в което поискала да получи заверено копие от постъпила в общинската администрация „жалба, молба, подписка, защита или какъвто и да е друг документ“, изпратен от служители в детската градина в защита на директорката на градината и против Ф. - като учител – по повод подаваните сигнали от Ф. за нарушения и осъществяван тормоз на работното  място. Тя поискала и извършването на проверка по въпроси, които формулирала към кмета на общината (лист 41 и 63).

На 31.03.2023 година Етичната комисия на детската градина изпратила уведомление до Д. Ф., че срещу нея е подадена жалба от друг служител – г-жа Плешева (за уронване на авторитета и неверни твърдения) по повод сигнали на Ф., адресирани до „синдиката, общината и министерството“, че Ф. е била неправомерно отстранена по време на извършване на проверка в детската градина от служител на общинската администрация – при попълване на анкета (лист 57 стр. 2).

Д. Ф. изготвила отговор на уведомлението от Етичната комисия, в който заявила, че комисията е „изразила предубеденост“ в нейната вина и цитирала текстове от Етичния кодекс (лист 55 и 54).

На 03.04.2023 година Д. Ф. изпратила писмо на електронната поща на заместник – кмета на общината (по образованието), в което посочила, че достъпът  в служебните чат – групи на учителите и като администратор на Фейсбук – група не е възстановен, а отношението към нея в детската градина е „обезпокоително и агресивно“ (лист 58 стр. 2).

На 09.04.2023 година Д. Ф. изпратила ново писмо на електронната поща на заместник – кмета на общината (по образованието), в което отново поискала съдействие за възстановяване на правата си като администратор на Фейсбук – група в детската градина, като описала и случай, при който не била допусната до работното си място от директорката Г. поради това, че се е явила в детската градина около 10:45 часа - преди началото на работната си смяна, започваща в 12:30 часа (лист 58 и 57 стр. 2).

На 18.04.2023 година Д. Ф. изпратила ново писмо на електронната поща на заместник – кмета на общината (по образованието), в което описала, че по време на провеждане на педагогическо съвещание в детската градина е била уведомена от друг преподавател (Р.), че Етичната комисия ще бъде сезирана отново за поведението на Ф. – обстоятелство, възприето от Ф. като опит за организиране на „другарски съд“ и опит да бъде унижена. В края на писмото си Д. Ф. поискала от заместник – кметът да потвърди, че е получила предходно подадени сигнали на конкретно описани дати (лист 52).

На 19.04.2023 година Етичната комисия в детската градина изготвила препоръки към Д. Ф., в които посочила, че колегите  изпитват вътрешно напрежение и безпокойство от непрекъснато подаваните жалби, че микроклиматът в колектива е нарушен, а ситуацията, създадена от Д. Ф., уронва престижа на детската градина. Комисията препоръчала на Ф. да не действа прибързано, да обмисля възможните вреди, които причинява с действията си, да подобри комуникацията с колегите си (предвид екипната работа в детската градина), да не напуска педагогическите събрания, да не отхвърля помощ от ментора си (старши учител в градината), да спре да подава жалби и да създава групи, в които настройва негативно родители срещу ръководството и други преподаватели в детската градина (лист 59).

На същата дата, 19.04.2023 година, Д. Ф. написала до кмета на общината ново допълнение („Допълнение - 6“) към сигнала си от 13.02.2023 година. В това допълнение тя уведомила кмета, че е изпратила пет писма до заместник – кмета на общината (по образованието), че се „правят опити“ Етичната комисия да бъде използвана срещу нея, като поискала от кмета да разпореди да бъде възстановен нейния достъп до служебните чат – групи и като Фейсбук – администратор (лист 60 и 67).

На 20.04.2023 година Д. Ф. подала по електронен път до кмета на общината допълнение („Допълнение - 7“) към сигнала си от 13.02.2023 година. В това допълнение тя уведомила кмета, че по време на педагогическо съвещание е имала конфликт с друг преподавател (Р.) от детската градина по повод жалби, подавани от Ф., и поискала кметът да разпореди проверка дали другият преподавател има достъп трудовото  досие и защо се разгласява служебна информация относно съдържанието на сигнал, подаден от Ф. относно работата в детската градина. С това допълнение Ф. поискала да бъде възстановен нейния достъп до служебните групи на учителите и като администратор на група във Фейсбук, както и настояла кметът, на основание чл. 127 ал. 2 от КТ, да преустанови тормоза, който се оказва на Ф. на работното  място (лист 38 и 66).

На 23.04.2023 година Д. Ф. изпратила молба до кмета на общината, с което поискала неговото разпореждане да бъдат запазени записите от видеокамерите в детската градина от 07.04.2023 година и от 20.04.2023 година, предвид неправомерното  отстраняване от директорката и осъществен тормоз на работното място от друг преподавател (лист 43 и 62).

На 26.04.2023 година Д. Ф. подала по електронен път до кмета на общината „Допълнение - 8“ към сигнала си от 13.02.2023 година. В това допълнение тя описала как на 24.04.2023 година и на 26.04.2023 година в занятията в групата, ръководена от нея, са присъствали и други учители от детската градина, които са си позволили да се намесват предвид постъпили оплаквания от работата на Ф. като преподавател. Д. Ф. възприела това поведение като тормоз на работното си място, а присъствието на други учители като тенденциозно (лист 39 и 64).

На 03.05.2023 година Етичната комисия в детската градина изготвила писмо – покана до Д. Ф.. С него от Ф. било поискано обяснение по повод жалба на учителя Р. – за уронване на авторитета на детската градина от Ф. чрез предизвикване на проверки от различни институции във връзка нейни сигнали против ръководството и нейни колеги; за неспазване на педагогическите задължения, за непристойно поведение към децата (викове, крещене и наказване), както и за агресия към екипа на детската градина, изразено в непрестанно подаване на жалби (лист 115).

На 04.05.2023 година Д. Ф. сезирала по електронен път КЗЛД със сигнал УИН WB2305040003 (Сигнала) за нарушение на българското законодателство или актове на Европейския съюз - в областта на защитата на неприкосновеността на личния живот и личните данни, както и за отделно нарушение на българското законодателство - в областта на трудовото законодателство. В Сигнала тя заявила, че върху нея се упражнява тормоз на работното  място от Д. Г. – директор на детската градина, както и че има допуснато нарушение във връзка с установеното видеонаблюдение, тъй като има поставени камери, освен в занималнята, и в помещенията за сън и санитарните възли, а това е недопустимо, според становище на КЗЛД. Ф. посочила, че за установените нарушения е изпратила отделни сигнали до КЗЛД, Държавната агенция за закрила на детето, общинската администрация, Министерство на образованието и науката (препратен в РУО - Бургас), Синдиката на българските учители, Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", кмета на община Бургас и заместник – кмета на община Бургас, но тормозът на работното  място продължава, и не е било направено необходимото той да бъде преустановен, т.е. не е получила съдействие поради неизпълнение на задължения от страна на съответните общински органи. К. С. си Ф. приложила част от подадените от нея до момента сигнали, допълнения и молби (лист 17 – 23).

На 05.05.2023 година две служителки (Н. и Гайдарджиева) и четири учителки (П., Р., Плешева и Гоцкова) подали отделни писмени сигнали до директора на детската градина по повод поведението на Д. Ф.. В сигналите си – поотделно - те описали инцидент от същата дата, в интервала 12:00 – 12:30 часа, при който между Ф. (от една страна) и колегите  (от друга) е възникнал скандал във връзка със заповед на директора за начина на ползване на отпуските и съгласуването им при нейно отсъствие (както е било през този ден). На отправена забележка, че Д. Ф. не е съгласувала със съответния заместващ намерението си да ползва отпуск на конкретна дата, Ф. е започнала да повишава тон, а след това и да крещи пред всички, като е иззела вече подаден документ и е викала в коридора на сградата, че ги кани на погребението си с уточнението, че не желае венец, защото сама ще си купи. Тези изявления и поведението на Д. Ф. са били възприети от присъстващите като възмутително, неприемливо, непристойно и опасно поведение, можещо да застраши живота на децата, обучавани от нея. Затова е поискано да се обърне внимание на Ф. за действията , а част от учителките са предложили тя да бъде отстранена от занятия (лист 203 стр. 1, 204 - 206).

На същата дата, 05.05.2023 година, по повод постъпилите сигнали срещу Д. Ф., директорката на детската градина уведомила Районна прокуратура – Бургас за поведението на жалбоподателката, направила извод, че е възможно Ф. да иска да посегне на живота си и поискала да бъде разпоредено Ф. да бъде изследвана от психиатър - при условия на спешност, за да се установи състоянието , а също и годността  за работа с деца (лист 201 и 203 стр. 2).

На 05.05.2023 година прокурор от Районна прокуратура – Бургас разпоредила извършването на проверка по подаденото уведомление от директора на детската градина и в следобедните часове полицаи от ОД – Бургас на МВР отвели със себе си Д. Ф. за изследване при психиатър. След извършения преглед специалист от Център за психично здраве – Бургас, констатирала, че Ф. на се води на диспансерен отчет, не се установяват признаци на психично заболяване, а първоначалната оценка на риска за нея („за обслужване на пациенти с рисково поведение“) е оценена с 0 (лист 202).

На 08.05.2023 година Д. Ф. изпратила нов сигнал до КЗЛД. В този сигнал, говорейки за себе си в трето лице, тя описала случая от 05.05.2023 година, когато е поискала да използва един ден от платения си годишен отпуск – за преглед и изследвания – но била подложена на тормоз на работното си място от други служители в детската градина (Р., Плешева и П.), държали  „сметка“ за искания отпуск, като заявлението не е било прието поради отсъствието на директора. По повод случая, Ф. поддържала, че е заявила пред служителите, че „ако се случи най-лошото с нея“, тя не желае никой да присъства на погребението  и „не желае дори венец от тях“. Описала е по – късните часове на същия ден, когато е била посетена от полицаи на работното си място, отвели я за освидетелстване в бургаския психодиспансер, както и намесата на съпруга  Д. Ф. („правоспособен юрист“), който е заявил, че Ф. се ползва със защитата по чл. 33 от ЗЗЛПСПОИН и не следва да изпълнява полицейското разпореждане (все пак изпълнено от сигнализатора). С новия си сигнал Ф. заявила, че прокурорът, по чието разпореждане е била прегледана принудително, е превишил правомощията си, цитирала е практика на ВКС относно назначаването на съдебно – психиатрична експертиза, позовала се е на текст от ЗЗЛПСПОИН и е приложила извлечение от чат между родителите на децата от групата, обучавани от нея в детската градина, в който се изказват „неверни твърдения“ по неин адрес (лист 87 - 96).

На 09.05.2023 година Сигналът бил разпределен за работа на конкретен служител от КЗЛД (лист 97).

На 11.05.2023 година главният секретар на КЗЛД изпратила писмо до Д. Ф., в което поискала уточнение срещу кого е подаден сигнала – срещу общинската администрация или срещу директора на детска градина „Веселушко“ (работното място на Ф.). В писмото – с оглед обстоятелствата в Сигнала - била изтъкната необходимостта от разкриване на самоличността на сигнализатора при изпращането му на съответния компетентен орган по чл. 20 ал. 1 от ЗЗЛПСПОИН, поради което от Ф. било поискано изрично писмено съгласие в тази насока – с изричното отбелязване, че разкриването на самоличността по никакъв начин не изключва защитата, която има Ф. като лице по чл. 5 ал. 2 от ЗЗЛПСПОИН (лист 98 - 99).

С отговор от 12.05.2023 година Д. Ф. посочила, че подава Сигнала срещу „Община Бургас“, във връзка с това, че след уведомяването си (на 13.02.2023 година) за извършените нарушения, кметът на общината не е предприел никакви действия за преустановяване на тормоза на работното място, упражняван върху Ф. от директора на детската градина. В отделно изявление – по същия отговор – Ф. изразила изрично писмено съгласие да бъде разкрита нейната самоличност (лист 101 - 104).

В периода 15 – 18.05.2023 година три майки на различни деца, обучаващи се групата, ръководена от Д. Ф., подали писмени сигнали - жалби срещу Ф. до ръководството на детската градина.

В ръкописната си жалба (от 15.05.2023 година) С. П. – Х. (майка на детето В. Х.) заявила, че в последната седмица на април 2023 година е забелязала промяна в поведението на сина си, който вечер е започнал да се напишква, да изглежда много притеснен при вземане от детската градина и да говори с недомлъвки и страх за дневния си престой в групата. Майката написала, че от детето е научила, че Д. Ф. много често го наказва и че се държи грубо с децата, което е породило съмнение, че върху детето  се упражнява физически и психически тормоз. Затова майката помолила директорката на детската градина да разреши преглеждането на видеозаписите от помещението, в което се извършва обучението на децата – през последната седмица на април (лист 415).

В заявление (от 17.05.2023 година) „за отписване на дете от подготвителна група“ Д. Г., майка на К. К., изразила недвусмисленото си желание детето  да бъде отписано изобщо от тази детска градина. Като причина Главчева посочила конкретните си възприятия за поведението на Д. Ф. спрямо децата и родителите им, в това число истерично поведение (крещене и рев пред децата), недопустими наказания (щипане, изкарване на терасата и заключване там, престой клекнал), липса на адекватно обучение (рисуване без друго обучение в смените на Ф.), настройване на децата срещу други преподаватели, лишаване на децата от свободна игра, манипулиране на родителите и телефонни обаждания до тях в празнични дни, делене на децата на „расова основа“. Към заявлението си Главчева приложила и персонален „благодарствен адрес“ към Д. Ф., в който отново описала преценката си за поведението на Ф. - като неуравновесено, изключително манипулативно и непрофесионално, а методите  на работа – като прилагани по времето на „комунизма“, когато самата Главчева е била подложена на насилие в детската градина. Посочила, че детето  има регрес в поведението от страх пред Ф., че работата на Ф. не е да пише непрекъснато сигнали, жалби и обвинения за всичко (а да обучава), че е срамно човек като Ф. да работи като учител и че се надява никога повече да не се среща с нея (лист 416 стр. 1 и 416 стр. 2 – 417 стр. 2).

В жалба (от 18.05.2023 година) П. К., майка на П. К., заявила, че в групата на Д. Ф. цари хаос, а от присъствието си на открит урок е останала с впечатление, че Ф. изобщо не е готова за занятието. Късева посочила, че децата в групата ежедневно са били обучавани от Ф. на дискриминация, по - специално спрямо останалите деца от „малцинствените групи“ (израз, който съдът тълкува като „роми“), наричани от Д. Ф. „пътуващи“, както и че тя дели децата в групата на „добри“ деца и „лоши“ деца, и ги настройва едни срещу други, което е недопустимо. Отделно, П. К. уведомила директорката, че на децата всеки ден се обяснява колко са лоши всички останали от персонала на детската градина (лист 417 стр. 1).

На 15.05.2023 година директорката на детската градина изготвила, а на Д. Ф. била връчена, покана за даване на писмени обяснения за действията  от 05.05.2023 година, [жк], несъвместимо с добрите нрави и съвместяваната длъжност „учител“, изразяващо се във вербална агресия и крясъци спрямо конкретни служители (Н. и Плешева), отнемането на документи със заявление за отпуск (от ръцете на Н.), както и крясъци към присъстващите. Отделно, в т. 3 от поканата, директорът на детската градина поискала обяснение за случай от 26.04.2023 година, когато в интервала 11:45 – 11:50 часа - според нея - Д. Ф. е упражнила физическо насилие върху детето В. Е. Х. от групата, която обучава, изразяващо се в дърпане на детето за лакътя, блъскане на детето на столчето, нанасяне на удар в областта на гърлото и дърпане на ухото. В т. 4 от поканата от Ф. било изискано обяснение защо на същата дата в интервала 11:40 – 12:00 часа тя провежда разговор по мобилния си телефон, докато децата са на столчетата си и гледат интерактивната дъска, вместо да провеждат занимания по интереси (лист 119).

На 16.05.2023 година Д. Ф. представила писмени обяснения по повод връчената покана. В поканата тя заявила, че не е наясно в какво се е изразила вербалната агресия и крясъци, които се твърди че е използвала спрямо колегите си и не разбира в какво точно е обвинена. Описала гледната си точка за действията си при инцидента на 05.05.2023 година и поискала от директорката да извърши проверка защо колеги – учители „вземат отношение“ по молбата за отпуск и кой ги е привикал пред кабинета, за да подложат Ф. на тормоз. Отрекла да е извършвала каквото и да е нарушение на трудовата дисциплина, а по отношение на твърденията, че е упражнила физическо насилие върху детето В. Х., поискала то да бъде разпитано от психолог в присъствието на родителя и на самата Ф., защото според нея са били правени опити майката и детето да бъдат настроени срещу нея. Отрекла да е била агресивна и да е удряла детето. Ф. заявила, че възприема дисциплинарната проверка като опит да бъде тормозена на работното си място и че действията срещу нея имат характер на репресия, явявайки се ответна реакция за сигналите, които е подала – относно нарушенията в детската градина (лист 120 - 121).

На същата дата, 16.05.2023 година, Д. Ф. препратила на КЗЛД изготвено ново допълнение – „Допълнение – 9“ към сигнала от 13.02.2023 година, подаден до кмета на общината. В това поредно допълнение тя повторила вече описани случаи от 3 – 5 май 2023 година, когато водените от нея занятия с децата са били посещавани от различни учители от детската градина (някои от тях членове на Етичната комисия, а други - не), когато  е било връчено ново писмо от Етичната комисия и когато не  е бил предоставен заявения отпуск. Посочила, че не е възстановен нейния достъп като администратор до Фейсбук групата на децата, които обучава, както и че няма достъп до служебните чат групи, че работещата с нея колега (г-жа В.), посочената от Етичната комисия, не е неин „ментор“ или „наставник“ и Ф. не е длъжна да се съобразява със съветите, които получава. Към това допълнение Д. Ф. приложила отново вече изпратени на комисията документи (лист 106 - 114).

Отново на същата дата, 16.05.2023 година, Д. Ф. изпратила и жалба до КЗЛД, в която заявила, че срещу нея се извършва нарушение на чл. 33 от ЗЗЛПСПОИН, тъй като на 15.05.2023 година е получила покана за даване на писмени обяснения за извършени нарушения на трудовата дисциплина, което действие е било възприето от нея като „репресия“ във връзка с изпратения Сигнал. В тази жалба тя отново изразила изричното си съгласие самоличността  да бъде разкрита (лист 117).

На 18.05.2023 година, във връзка с подадения Сигнал от Ф., главният секретар на КЗЛД изпратила уведомителни писма (за извършване на проверки) до Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, до Главния държавен здравен инспектор в Министерство на здравеопазването, до Държавната агенция да закрила на детето, до Комисията за защита от дискриминация, до Регионалното управление на образованието – Бургас при Министерство на образованието. Уведомително писмо било изпратено и до Д. Г. – директора на детска градина „Веселушко“. В писмото до директора на детската градина от КЗЛД изрично било посочено, че Сигналът на Д. Ф. съдържа твърдения за различни видове нарушения в градината, че е препратен по компетентност на съответните органи, че Д. Ф. се ползва със защитата по чл. 33 от ЗЗЛПСПОИН, както и че директорът Г. се ползва със защита по чл. 39 (и не само) от същия закон (лист 123 - 143).

На 18.05.2023 година от КЗЛД било изпратено и отделно уведомително писмо до сигнализатора Ф.. В него от Комисията посочили, че Сигналът е изпратен за проверка от множество органи – в и извън приложното поле на ЗЗЛПСПОИН, а изнесената информация от Ф. – за организирано незаконно видеонаблюдение в детската градина – ще бъде разгледан от самата КЗЛД. Във връзка с поисканата от Д. Ф. защита на лицата, свързани с нея – Д. Д. Ф. (дъщеря) и Д. К. Ф. (съпруг) – от Комисията изискали допълнителна информация в какъв работен контекст и от кого може да бъдат предприети репресивни действия срещу тези лица, и каква е връзката на работодателите им с директора на детска градина „Веселушко“, съответно - с кмета на община Бургас (лист 144).

С жалба от 19.05.2023 година, адресирана до КЗЛД, Д. Ф. заявила, че на 17.05.2023 година по време на занятие в групата, в помещението, без причина, са влезли директора (Г.), заедно с две преподавателки (Р. и П.), при което интерактивната дъска е била изключена, а директорката е говорила „пред децата“ срещу Ф. и я е снимала с телефона си. Ф. заявила, че е възприела поведението на директорката Г. като тормоз на работното място и уронване на авторитета  като учител. Тя припомнила на Комисията, че се ползва със закрилата по чл. 33 от ЗЗЛПСПОИН, че в детската градина е организирано незаконно видеонаблюдение и че камерите в помещението на нейната група са подменени с други, които записват и звук, освен изображение, че ръководството на общинската администрация не е отговорило на подадените сигнали и че има информация за подтикване на родители на деца от групата да подават жалби срещу Ф.. Освен това, Ф. поискала Комисията да провери и установи съдържанието на писмо, изпратено, според Ф., от Д. Г. - директора на детска градина „Веселушко“, до директора на детска градина „Синчец“ в [населено място], в която работи дъщерята на Д. Ф. (лист 146 - 149).

На 19.05.2023 година главният секретар на КЗЛД изготвила докладна записка по Сигнала, адресирана до председателя на Комисията. В него тя посочила, че от Д. Ф. са направени изявления за организирано незаконосъобразно обработване на лични данни на деца от детската градина при видеонаблюдение и в тази си част Сигналът е от компетентността на КЗЛД, а по него следва да бъде извършена проверка на място в приоритетен порядък от служители на дирекция „ППН“ в Комисията (лист 152 - 153).

На 26.05.2023 година Д. Ф. изпратила молба до председателя на Държавната агенция за закрила на детето. В молбата тя посочила, че е жертва на тормоз на работното си място, че нейни колеги – учители, пишат жалби против Ф. в Етичната комисия на детската градина, че изпращат невярна информация за психичното  състояние, че разпространяват клеветническа информация в родителските чат групи, че никога не се е случвало да е била груба с дете от своята група и че винаги е получавала добри думи и похвали, а самите деца непрекъснато изразяват любовта си към нея като  казват колко я обичат и че искат да отива по – рано на работа и да си тръгва по – късно, за да са повече време заедно. Ф. изложила твърдения, че от неназовани деца в групата си е научила, че служители в детската градина настройват родителите срещу нея, както и че е останала „изумена“ от част от нарушенията, в които е обвинена от родители по повод извършваната проверка от ДАЗД. Ф. поискала да се организира събеседване от психолог с всички деца, за да се получи отговор дали подобни твърдения са истина или някои от децата са „манипулирани“. Тя заявила, „колкото и нескромно да звучи“, че се определя като „най – грижовния и мил учител“ в детската градина и уведомила председателя на ДАЗД, че е получила мерки за осигуряване на защита по чл. 33 от ЗЗЛПСПОИН (лист 164 - 165).

Допълнително, на 26.05.2023 година Д. Ф. изпратила молба до кмета на общината със сходно съдържание – във връзка с предстояща родителска среща в детската градина. В нея тя припомнила на кмета, че през февруари 2023 година е изпратила сигнал за „нарушения в детската градина“ и за „тормоз на работното място“, като след установяването  – като сигнализатор – тормозът се е засилил, а колеги – учители са започнали да пишат жалби срещу Ф. в Етичната комисия на детската градина. Ф. заявила, че по неин адрес се разпространяват клеветнически твърдения относно психичното  състояние и за грубо отношение към децата, а тя е получавала „добри думи и похвали“, и децата „непрекъснато открито изразяват обичта си“ към нея. В тази молба, повтаряща до голяма степен молбата до ДАЗД, Ф. също поискала организиране на събеседване от психолог, който да не е в „зависимост от директора на детската градина“, както и да се вземе предвид, че някои от децата „може да са били манипулирани, за да говорят неистини“ (изписано подчертано и с удебелен шрифт). В края на молбата си тя уведомила кмета на общината да не допуска нарушения на чл. 33 от ЗЗЛПСПОИН, както и да не бъде допускано извършването на действия, накърняващи достойнството и репутацията  (лист 158 - 159).

На 29.05.2023 година Д. Ф. изпратила жалба до КЗЛД относно „извършени нарушения по чл. 33 от ЗЗЛПСПОИН“. В жалбата си тя описала, че на 26.05.2023 година е уведомила кмета на общината за предстояща родителска среща на групата, която обучава в детската градина, и опасенията си, че в резултат от клевети може да се стигне до неоснователни обвинения от родителите към нея и да бъде подложена на „унижение, тормоз и обиди“ на работното си място. Според Ф., тези опасения са се сбъднали и част от родителите, заедно с колегата  Р., са я критикували неоснователно и обидно по време на срещата. Ф. възприела критиките като ответни репресивни действия за сигналите, които е подавала, и поискала от КЗЛД да бъде извършена проверка, а Ф. да получи реална защита (подчертано), защото се притеснява от реакцията на свои колеги и родителите на децата в групата, „които са били манипулирани с невярна информация“ (лист 156 – 157 и лист 543 - 551).

С писмо от 02.06.2023 година началникът на РУО – Бургас при Министерство на образованието и науката уведомила главния секретар на КЗЛД за резултатите от проверката, извършена по уведомителното писмо, изпратено на 18.05.2023 година от Комисията. В отговора си началникът на РУО – Бургас посочила, че в детската градина е била извършена анкета (по твърденията в Сигнала за нарушения и неефективно управление на персонала), в която са участвали 22 от общо 30 педагогически и непедагогически специалисти. При проведеното изследване на взаимоотношенията в колектива и стила на управление на директорката Г., проверката на РУО – Бургас е установила, че твърденията на Ф. са неверни („не отговарят на истината“) и 98 % от анкетираните служители са определили стила на управление на Г. като демократичен, мотивиращ за работа и делегиращ права и отговорности. Относно взаимоотношенията в колектива само един служител е посочил, че те са „незадоволителни“ (останалите са посочили – „отлични“, „нормални“, „много добри“) и няма служител, който да е посочил, че отношенията са „лоши“, а 76,9 % са отговорили, че директорката изпълнява задълженията си отговорно и професионално (лист 170 и 169).

На 06.06.2023 година с покана изх. № 115, адресирана до Д. Ф., директорът Г. описала сигнала от 15.05.2023 година, подаден от майката на детето В. Х. – за промяната в поведението му в края на април 2023 година, и посочила, че при преглед на видеозапис от 26.04.2023 година, около 11:48:00 часа е констатирано, че Ф. разговаря по мобилния си телефон в помещението на децата, приближава се към В. (който седи), хваща го за дясната ръка и го издърпва да стане прав, а в 11:48:55 часа на същата дата, отново докато разговаря по мобилния си телефон се приближава до изправеното дете и чрез употреба на физическа сила с дясната си ръка го изблъска надолу към столчето, използвайки физическа сила в лявата част на шията му и издърпвайки лявото му ухо, като след сядането на столчето В. поставя качулката на анорака си на главата. В същия сигнал директорът Г. описала и другите два сигнала – от Д. Г. и от П. К.. Според директора тези данни и извършената проверка не следва да се приемат като ответно действие срещу Д. Ф. в качеството  на лице, подало сигнал по ЗЗЛПСПОИН, затова Ф. е била поканена да даде писмени обяснения за констатираното насилие над В. Х. и разговорите по мобилен телефон, проведени на работното  място. Отделно от Ф. е било изискано обяснение дали в периода края на април – 19.05.2023 година тя е наказвала деца от групата, извеждайки ги на терасата и заключвайки ги там, дали е наказвала децата, чрез каране да клякат, както и относно причините за негативното отношение на част от родителите към Ф., което уврежда авторитета на детската градина. Поканата е била връчена на Д. Ф. на 12.06.2023 година (лист 176).

На 08.06.2023 година Д. Ф. изпратила сигнал, озаглавен „отговор“ до председателя на Държавната агенция за закрила на детето, във връзка с получено от нея писмо от общинската администрация (препратено по компетентност от ДАЗД), в което – след извършена проверка – бил формулиран извод,, че в детската градина няма допуснати нарушения във връзка с извършваното видеонаблюдение на помещенията на децата. Според Ф., този извод не е отговарял на обективната реалност и тя приложила изготвени от нея снимки на разположението на видеокамерите и поискала извършването на нова „обективна проверка“. О. Ф. заявила, че е подала информация в отдел „Закрила на детето“ – Бургас и поискала проверка на видеозаписите на камерите от три конкретни дати – за евентуално извършено насилие върху три деца от нейната група – В., А. и М. (лист 178 – 179)

На 09.06.2023 година с покана изх. № 120 директорът Г. изискала нови писмени обяснения от Д. Ф. по повод молба вх. № 544/09.06.2023 година от А. К. – майка на М. и Ц. К., обучаващи се в групата, ръководена от Д. Ф.. Доколкото и в този сигнал били изложени твърдения за прилагани от Ф. физически наказания и унижения на децата – обиждане, дърпане на уши, наказания че са „лоши и непослушни деца“ и заключване на терасата през зимните студени дни, както и с оглед предупреждение от А. К., че ще премести децата си в друга детска градина, от Ф. са били изискани обяснения по какви причини е налагала описаните наказания на тези две (а и на други) деца. Тази покана също е била връчена на Д. Ф. на 12.06.2023 година (лист 177).

На 12.06.2023 година Д. Ф. подала жалба до КЗЛД, в която описала накратко част от хронологията на сигналите, които е подавала до Комисията, като посочила, че на 12.06.2023 година са  връчени покани за даване на писмени обяснения за нарушения на трудовата дисциплина, които не са извършени. Тя уведомила КЗЛД, че е изпратила сигнал до ДАЗД за извършване проверка по видеозаписите от камерите кой и кога упражнява насилие върху децата от нейната група и посочила, че действията на директорката на детската градина са ответни, защото имат „характер на репресия (търсене на дисциплинарна отговорност, включително налагане на дисциплинарни наказания или уволнение)“. С тази жалба Ф. поискала от Комисията съдействие за защита по глава трета от ЗЗЛПСПОИН (лист 171 - 174).

На 14.06.2023 година Д. Ф. представила писмени обяснения по случаите, описани във връчените  (на 12.06.2023 година) покани от 06.06.2023 година и от 09.06.2023 година (лист 184 - 188).

В обяснението си тя отрекла да е нанасяла удар на детето В. Х. и заявила, че, според детето, то е било удряно от колегата  В., както и че колегата  Р. е посочила Ф. на майката (Панчукова) като виновник. Заявила, също така, че „дали, кой и как е въздействал на госпожа Панчукова да напише тези неща, тепърва ще се установява в съда“, както и ще се установява дали на Панчукова е обещано „съдействие за преместване на детето“ в [жк] на [населено място]. Ф. написала, че отношението на директорката на детската градина към нея е тенденциозно и е свързано със сигнала, подаден на 13.02.2023 година – за нарушения в детската градина.

В същото обяснение Ф. отрекла да е упражнявала насилие и върху детето на Д. Г., като заявила че детето я „обича“ и че „тепърва ще се установява“ в съда „дали, кой и как е въздействал на г-жа Главчева, а също и дали срещу написаното против Ф. на Главчева не е обещано съдействие да премести детето си в детска градина в [жк] в [населено място]. Тя отново поискала организирането на среща на всички деца в нейно присъствие, в присъствието на психолог и на родителите, за да се разбере, че децата я обичат и че искат тя да бъде с тях „по – дълго време“. Сигналите на различните родители срещу нея, Ф. определила като резултат от разпространена клеветническа информация в родителската чат група.

В обяснението си Д. Ф. изложила доводи и за опровергаване на жалбата на родителя П. К.. Ф. заявила, че детето на Късева се отнася с „много любов“ към нея (към Ф.), че в поведението му няма никаква промяна, както и че Късева преповтаря неверни твърдения, разпространявани през родителската чат група. Ф. обявила, че ще даде възможност на Късева „да повтори обвиненията си … в съда“, защото не може да бъде обвинявана в нещо, което не е извършила.

Ф. отхвърлила твърдението в поканата за даване на обяснения, че разговаря по телефона си докато е на смяна, като посочила, че на конкретната дата разговорът „не е бил от частен характер“, а е бил по повод обаждане от Инспекция по труда – Бургас във връзка с подадени сигнали от Ф. и извършвана проверка. Ф. отрекла да е упражнявала насилие върху което и да е дете от нейната група. Тя посочила, че е жертва на тормоз на работното си място, описала случаи на три дати, на които е възприела поведението на колегите си като тормоз и обявила, че с действията си директорката Г. е довела до загубването на доверието и авторитета на детската градина сред родителите.

По отношение на оплакването от А. К. (майка на децата М. и Ц. К.) в писмените си обяснения Ф. заявила, че това са шаблонни неверни твърдения, които се разпространяват в родителската чат група и че на К. „ще бъде необходимо да  бъде дадена възможност да потвърди твърденията си пред съда, където да се установи поради какви причини г-жа К. е написала подобни неща за нея“, както и „дали и е въздействано по някакъв начин и от кого“. Ф. коментирала родителска среща, свикана от директорката на детската градина и присъствието на колегата  Р. на нея.

На 15.06.2023 година директорът на дирекция „Инспекция по труда“ – Бургас (ИТ - Бургас) изпратил подробно писмо – становище до главния секретар на КЗЛД във връзка с проверката, извършена от инспекцията по повод сезиращото писмо от 18.05.2023 година на Комисията. В писмото си директорът на ИТ – Бургас описал откога Д. Ф. работи в детската градина и какво възнаграждение получава. По твърдението , че работодателят не спазва нормата на чл. 127 ал. 2 от КТ (да пази достойнството на служителя си), директорът на ИТ – Бургас посочил, че не са налице категорични данни в тази насока, а що се отнася до твърденията на Ф., че не  е било изплатено допълнително възнаграждение за представително облекло той уточнил, че в детската градина не се констатира въвеждане на еднакво представително облекло. По повод твърденията на Ф., че не  се осигурява необходимата техника за изпълнение на трудовите задължения, директорът на ИТ – Бургас констатирал, че, след извършен оглед по работните места, е установено наличието на лаптопи и принтери, разпределени на отделните етажи на сградата - за ползване между съответните групи. Директорът посочил в кои вътрешни комисии (в детската градина) участва Д. Ф., както и че липсват доказателства за твърденията на Ф. - за разпоредено от директорката задължително явяване на работа (на дежурните учители) в по – ранен час от въведеното дневно работно време, имало е единствено препоръка в тази насока. Във връзка с твърдението на Ф., че не е получила парично възмездяване на разходите, които е направила с лични средства – за украса на детската градина и тържества, директорът на ИТ – Бургас не установил представени от Ф. разходооправдателни документи за закупени от нея материали с лични средства, нито данни за положен от Ф. извънреден труд за дейности, свързани с подготовката и провеждането на събития и други мероприятия в детската градина (каквито изявления са били направени от Ф. в един от сезиращите сигнали). Относно твърденията на Ф., че неправилно  е било изчислявано и заплащано възнаграждение за положен труд по заместване на други преподаватели, директорът на ИТ – Бургас констатирал каква е продължителността на смените и на кои дати Д. Ф. е замествала друг преподавател. Той установил, че от Ф. са попълнени писмени заявления, че желае да замества съответните си колеги, както и че на Ф. е било начислено и реално заплатено възнаграждение за положения труд по вътрешно заместване. По повод твърдението на Д. Ф., че  е отказано ползването на платен годишен отпуск от работодателя, директорът на ИТ – Бургас установил, че то не отговаря на истината, като цитирал конкретно заявление Ф. за отпуск и заповед на директора за предоставянето му. Що се отнася до твърденията на Д. Ф., че не е била овъзмездена от работодателя си за парични разходи, направени за организирано обучение, проверката установила, че в това обучение Ф. е участвала по собствено желание, а не по инициатива на ръководството на детската градина, съответно – обучението не е било вписано в плана за квалификация за учебната 2022/2023 година и детската градина не е била уведомена за решението на Ф. да се включи в обучението (поради което е било отказано изплащането на такъв разход). За установените пропуски в работата на детската градина – липса на периодични медицински прегледи и липса на изградена група/комисия по условията на труд, директорът на ИТ – Бургас издал задължителни предписания (лист 192 - 195).

На 23.06.2023 година с писмо – запитване директорката на детската градина – Д. Г. – уведомила КЗЛД, че е наясно със задължението да не предприема репресивни ответни действия против сигнализатора Ф., както и че срещу Ф. са подадени сигнали от родители, които съдържат данни за упражнявано от Ф. физическо насилие върху деца от детска група „Делфинчета“ (ръководена от Ф.). В писмото директорката Г. посочила, че е установен видеозапис, документиращ физическо насилие, извършено от Ф. върху дете от групата и е образувана дисциплинарна проверка. Г. изброила институциите, които са извършили проверки в детската градина по сигналите на Д. Ф. – „Инспекция по труда“ – Бургас, Държавната агенция за закрила на детето, отдел „Трудови злополуки“ в ИТ – Бургас, Министерство на здравеопазването и РЗИ – Бургас, полицейски служители от Пето районно управление – Бургас на МВР и двукратно от КЗЛД. Предвид тежестта на дисциплинарното нарушение, за което е била извършвана проверката, и предвиденото за него дисциплинарно наказание, директорката Г. поискала от КЗЛД указания относно предприетите дисциплинарни действия срещу Д. Ф. (лист 212 - 213).

На 23.06.2023 година Д. Ф. изпратила жалба до КЗЛД, в която уведомила Комисията (говорейки за себе си в трето лице), че  е връчена последваща покана за даване на нови писмени обяснения по повод предходните покани от 06.06.2023 година и от 09.06.2023 година. Тя припомнила на КЗЛД, че на директора на детската градина е било изпратено уведомление, че Ф. се ползва със защита по глава трета от ЗЗЛПСПОИН. Ф. определила действията на директора Г. като „ответни действия“ и „репресия“ и попитала реторично необходимо ли е за всяко ново действие, „имащо характер на репресия“ да се изпраща ново уведомление за защита до КЗЛД (лист 210).

На същата дата, 23.06.2023 година, Д. Ф. изпратила жалба със сходно съдържание (че  е връчена покана за даване на обяснения и че иска съдействие за защита по ЗЗЛПСПОИН) и до служител в Община Бургас, в която посочила че е жертва на „ответни действия, имащи характер на репресия“, извършвани от директорката на детската градина (лист 245).

На 06.07.2023 година Главният държавен здравен инспектор (ГДЗИ) изпратил до Д. Ф. и до КЗЛД писмо – отговор, съдържащо резултатите от извършената проверка по сигналите за нарушения в детска градина „Веселушко“, в това число и по сигнала от 18.05.2023 година, подаден от КЗЛД. В отговора си той констатирал, че по списъчен състав децата в групите надхвърлят нормативно предвиденото, но реално присъстващите не надвишават установените граници, предвид неетичната практика на някои родители (поради „презастраховка“) да записват децата в градината, но децата да не посещават реално групите. По отношение на твърденията на Ф., че в детската градина не се спазват санитарните изисквания за разпределяне на храната, нейното поднасяне на децата, а също и за хигиената в санитарните помещения, ГДЗИ установил какъв е механизма на доставка и поднасяне на храната, че не се констатират здравни неблагополучия във връзка с така създадената организация на работа в градината, че санитарните помещения са обзаведени в съответствие с нормативните изисквания, че не констатирано пушене на електронни цигари от служителите, че в детското заведение се води необходимата документация за регистрация на заболелите от заразни заболявания, ежедневно се следи за здравословното състояние на децата и към момента на проверката не са установени деца с остри заразни заболявания или обособени карантинирани групи деца (лист 215 - 217).

На 25.07.2023 година главният секретар на КЗЛД изготвила доклад по сигнала от 04.05.2023 година, подаден от Д. Ф.. В доклада тя описала фактите, установени до момента, предприетите действия от Комисията (сезирането на множество институции за извършването на проверки) и самостоятелното извършване на проверка в детската градина от служители на КЗЛД по твърденията за незаконно събиране на лични данни чрез видеонаблюдение, както и получените до момента резултати от проверки от трети лица. В заключителната част от доклада главният секретар на КЗЛД направила предложение срокът на административното производство да бъде продължен с оглед правната и фактическата сложност на сигнала на Д. Ф., предвид съдържащите се в него множество твърдения за нарушения в най – различни области, както и данните за евентуално извършено престъпление по чл. 187 от НК от сигнализатора и липсата на достатъчно натрупан опит в Комисията за работа по подобни сигнали (лист 220 - 227).

На 04.08.2023 година Д. Ф. изпратила до КЗЛД нова жалба по повод получено от нея писмо - отговор от кмета на община Бургас (с изходящ номер от 01.08.2023 година). В тази жалба Ф., пишейки за себе си в трето лице, цитирала част от писмото на кмета, в което се отказва да бъде разгледан по същество неин сигнал по ЗЗЛПСПОИН, подаден до общинската администрация. Тя заявила на КЗЛД, че кметът няма право да отказва разглеждането на сигнал по този закон, защото сигналът съдържа данни за множество нарушения на трудовото законодателство – случаи на тормоз, упражняван върху Д. Ф. на работното  място, изброила част от случаите, обвинила съответен служител от общинската администрация в бездействие, квалифицирала кмета като некомпетентен административен орган по сигнала си (а отказа му – като нищожен) и поискала отговор от КЗЛД „във възможно най – кратък срок“. Към новата си жалба до КЗЛД Ф. приложила част от кореспонденцията си с администрацията на Община Бургас (лист 230 - 244).

На 30.08.2023 година с писмо главният секретар на КЗЛД уведомила Д. Г. (директорката на детска градина „Веселушко“), че на закрито заседание на Комисията е взето решение за удължаване на срока на разглеждането на Сигнала, подаден от Д. Ф., на шест месеца, поради фактическа и правна сложност, както и поради обстоятелството, че една част от твърденията на Ф. попадат в приложното поле на ЗЗЛПСПОИН, а друга част – не (лист 253).

На 26.09.2023 година Д. Ф. подала нова жалба до КЗЛД към първоначалния си Сигнал. В тази нова жалба тя направила кратка ретроспекция на датите, на които допълнително е сезирала КЗЛД „във връзка с извършени нарушения по чл. 33 от ЗЗЛПСПОИН“, описала нов случай, в който (според нея) е жертва на тормоз от страна на директорката на детската градина, цитирала част от нормата на чл. 33 от закона и попитала какъв е смисъла от ЗЗЛПСПОИН и от Директива (ЕС) 2019/1937, както и нужно ли е един въпрос да стане медийно достояние, за да бъде решен. С тази жалба Ф. поискала съдействие от Комисията за защита по глава трета от закона и за „реално налагане на предвидените в закона наказания за лицата извършили нарушения“ (лист 261 - 265).

На 23.10.2023 година Д. Ф. отново сезирала КЗЛД с жалба към първоначалния Сигнал. В тази жалба тя отново припомнила хронологията на писмените си сигнали до Комисията във връзка с нейни твърдения за допуснати нарушения на чл. 33 от ЗЗЛПСПОИН и посочила, че е получила разпореждане от ТП – Бургас на НОИ, с което се спира изплащането на отпуснато  парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване – претърпяна „тежка коремна операция“ (при диагноза „миома утери“). Без да знае причината за спиране на обезщетението, Ф. поискала извършването на проверка от КЗЛД дали директорката Г. е обжалвана издадения на Ф. болничен лист, а при евентуално потвърждаване на това твърдение – заявила, че „това представляват ответни действия имащи характер на репресия“ по чл. 33 ал. 1 от ЗЗЛПСПОИН. В отделно изложение - в същата жалба - Ф. уведомила Комисията, че е получила писмо от ТЕЛК към УМБАЛ – Бургас (издадено по запитване от директорката Г.), съгласно което заболяването на Ф. не попада в списъка на заболяванията за болестите, при които работниците и служителите, боледуващи от тях, имат особена закрила по чл. 333 ал. 2 от КТ, от което изявление на ТЕЛК Ф. направила извод, че по този начин директорката на детската градина я заплашва с уволнение в нарушение на чл. 33 ал. 1 от ЗЗЛПСПОИН, цитирала части от същия текст на закона и отново задала на Комисията въпроси какъв е смисъла от съществуването на норми, които я (Ф.) закрилят, без реално да получава необходимото съдействие (лист 265 - 270).

На 27.10.2023 година служителката от КЗЛД, на която бил разпределен за работа Сигнала на Д. Ф., съставила доклад на основание чл. 25 от ЗЗЛПСПОИН, адресиран до директора на дирекция „Канал за външно подаване на сигнали“ в Комисията. В доклада си тя описала съдържанието на Сигнала, действията на органи в Комисията по препращане на Сигнала за проверка по компетентност от различни органи, последващите постъпили допълнения от Д. Ф. и резултатите от извършените проверки от Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ и Министерство на здравеопазването, чрез ГДЗИ.

В доклада било посочено, че КЗЛД е била предходно сезирана (на 13.03.2023 година) от Д. Ф. с идентични твърдения за допуснати нарушения във връзка с видеонаблюдението в детската градина (сигнал вх. № ППН – 02 – 158/13.03.2023 година), на основание Регламент (ЕС) 2016/679 (Общ регламент относно защита на данните), Закона за защита на личните данни и Правилника за дейността на КЗЛД и нейната администрация (ПДКЗЛДНА). По това отделно предходно сезиране е била извършена проверка спазени ли са разпоредбите за обработване на лични данни на физически – лица (деца) посредством системата за видеонаблюдение в детската градина. Служителката описала резултата от вече извършената проверка на КЗЛД (в рамките на отделното производство по този сигнал), според която видеонаблюдението (в изпълнение на решение на Педагогическия съвет на градината) е представлявало легитимен интерес за пълно обхващане на сградния фонд и за гарантиране на здравето и живота на служителите и децата, съответно - обработването на данните от него е било законосъобразно, пропорционално и свързано с целта, затова не е констатирано неправомерно боравене с лични данни от ръководството на детската градина. Тя описала и резултатите от проверката, извършена на ръководството на детската градина от служители на РУО – Бургас при МОН – с извод, че не са констатирани нарушения.

В доклада, наред с изложеното, като се позовала на седем отделни сигнала (описани с вх. № и дата) от родители, подадени срещу Д. Ф., за прояви на физическо насилие върху деца от групата, която обучава, докладващата служителка от КЗЛД констатирала, че е налице съхранен видеозапис от 26.04.2023 година от 11:47 часа, в който се съдържат данни за упражнено насилие от Д. Ф. върху дете от групата , т.е. може да се направи предположение за евентуално осъществен състав на престъпление по чл. 187 от НК от сигнализатора.

В доклада бил направен анализ на приложимото право и на понятието „обществен интерес“ - във връзка с твърденията на Д. Ф. за многобройни нарушения на трудовото законодателство, за нарушения в областта на общественото здраве и в областта на защита на личните данни, извършени от ръководството на детска градина „Веселушко“. Докладчикът изложила мотиви, че сигнали с идентично съдържание са подавани от Д. Ф. не само до КЗЛД, но и до други институции, както и че освен нарушенията, за които се твърди, че попадат в предметния обхват на ЗЗЛПСПОИН, процесният Сигнал съдържа информация за лоши междуличностни отношения на работното място, които не са предмет на разглеждане от ЗЗЛПСПОИН и следва да се уреждат по друг, включително съдебен, път между засегнатите лица, по аргумент от Директива (ЕС) 2019/1937.

Въз основа на всичко установено и анализа, на фактите, докладчикът предложила КЗЛД да се произнесе с решение за прекратяване на проверката на основание чл. 25 ал. 1 т. 5 б. „б“ от ЗЗЛПСПОИН, доколкото сигналът се повтаря и не съдържа нова информация от съществено значение за нарушение, по отношение на което вече има приключила проверка и новите правни и фактически обстоятелства не дават основание за предприемане на последващи действия (лист 271 - 286).

На 30.10.2023 година, на основание чл. 25 от ЗЗЛПСПОИН и въз основа на доклада от 27.10.2023 година, директорът на дирекция „Канал за външно подаване на сигнали“ в Комисията изготвила собствен доклад по Сигнала, вече адресиран до председателя и членовете на КЗЛД. В този доклад тя преповторила фактите, установени от служителката - докладчик, като допълнила/разширила извършения правен анализ на констатираните обстоятелства. В заключение директорът на дирекция „Канал за външно подаване на сигнали“ в Комисията направила същото предложение до председателя и членовете на КЗЛД – за прекратяване на проверката по Сигнала, предвид установената повторяемост и липсата на нови обстоятелства (лист 287 - 302).

На 02.11.2023 година Д. Ф. подала нова жалба до КЗЛД. В нея, след припомняне на жалбите, подадени за различни твърдени нарушения на чл. 33 от ЗЗЛПСПОИН от директорката Г., Ф. заявила, че неправомерно  е отказано ползването на платен годишен отпуск (докато ползва отпуск за временна неработоспособност по болест, предвид претърпяна операция), както и ползването на платен служебен отпуск за явяване на изпит за 5 ПКС в университет „Проф. д-р Асен Златаров“, направила разбор на приложимото законодателство в областта на отпуските по КТ и поискала съдействие от КЗЛД за „защита по глава трета от ЗЗЛПСПОИН и реално прилагане на предвидените в закона коригиращи мерки и наказания на лицата извършили нарушения“. Конкретно, тя поискала от Комисията „коригиращи мерки и разрешаване“ на отказания платен годишен отпуск за периода 06.11.2023 – 16.01.2024 година (лист 305 - 311).

На 02.11.2023 година служител от дирекция „ПОИД“ в Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ (ИАГИТ) изпратила имейл до КЗЛД с искане за информация дали производството по Сигнала е приключило пред Комисията, тъй като в ИАГИТ е постъпило уведомление от Д. Ф., че се ползва със закрилата по ЗЗЛПСПОИН. В имейла си служителят на ИАГИТ информирала КЗЛД, че, според агенцията, твърденията в сигнала на Ф. не представляват обществен интерес, защото не попадат в обхвата на ЗЗЛПСПОИН, а се отнасят до личен интерес на Ф. относно искането  да ползва платен годишен отпуск (лист 313).

На 08.11.2023 година Д. Ф. подала нова жалба в КЗЛД. В тази жалба тя посочила, че на 07.11.2023 година е получила заповед за дисциплинарно уволнение, описала част от датите, на които е писала до КЗЛД, като изразила недоумението си по каква причина директорката на детската градина не се е съобразила със закрилата, предоставена на Ф. от закона. В заключение, на основание чл. 33 ал. 3 от ЗЗЛПСПОИН, Д. Ф. поискала от КЗЛД „възстановяване на положението“, т.е. Комисията да отмени уволнението  (лист 316 - 318).

На 10.11.2023 година директорът на дирекция „КВПС“ в КЗЛД изпратила писмо – отговор на жалбата от 08.11.2023 година. В писмото тя посочила, че по българското законодателство защитата срещу незаконно уволнение се предоставя само по съдебен ред, а в чл. 34а от ЗЗЛПСПОИН има възможност за прилагане на „временни мерки“, които, обаче, се реализират отново само от съда, а не от КЗЛД (лист 322 - 323).

На 13.11.2023 година директорът на дирекция „КВПС“ в КЗЛД изпратила на председателя и членовете на КЗЛД проекти за доклад и решение по Сигнала, подаден от Д. Ф. (лист 326).

На 27.11.2023 година Д. Ф. отново сезирала КЗЛД с молба. В молбата си тя описала своя кореспонденция с Националното бюро за правна помощ и отказът да  бъде предоставена правна помощ, цитирала множество норми от ЗЗЛПСПОИН във връзка с чл. 5 ал. 4 от Конституцията и Директива (ЕС) 2019/1937, след което изложила твърдения за допуснати от директорката Г. множество тежки нарушения на чл. 33 от ЗЗЛПСПОИН по отношение на Ф.. В петитума на молбата си Д. Ф. отново поискала от КЗЛД „да приложи коригиращи мерки, като възстанови положението“, в което Ф. се е намирала преди „предприемането на ответните действия“, т.е. да отмени заповедта за дисциплинарно уволнение на Ф. (лист 329 – 331 и 336).

На 07.12.2023 година членовете на КЗЛД утвърдили изготвения доклад по случая и приели решение № КВПС – 01 – 1/2023 от 07.12.2023 година.

В доклада Сигналът бил обсъден отново – посочени били действията, предприети от администрацията на КЗЛД (непосредственото извършване на проверка и препращане на други институции по компетентност), обобщаването на резултатите от проверките и правен анализ (лист 362 – 369).

Решението възпроизвело съдържанието на доклада. В него юридическите доводи за прекратяване на производството, без произнасяне по същество, били разширени. Членовете на Комисията приели, че, след като ЗЗЛПСПОИН въвежда в националното законодателство изискванията на Директива 2019/1937 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2019 година относно защитата на лицата, които подават сигнали за нарушения на правото на Съюза (Директива 2019/1937), със закона се регулират обществени отношения, свързани със защита на лицата, подаващи сигнали за нарушения на българското и европейското законодателство, които застрашават или увреждат обществения интерес и правото на Европейския съюз. След извършеното тълкуване на понятието „обществен интерес“ спрямо данните в Сигнала, членовете на Комисията приели, че частта от Сигнала, в която са изложени твърдения за нарушения на трудовото законодателство, са свързани с частния (личния) интерес на сигнализатора Ф. по повод трудовоправен спор между нея и работодателя , а не с обществения интерес – чиято защита се цел със закона, поради което те не попадат в предметния обхват на ЗЗЛПСПОИН. Относно твърденията на Ф. за многобройни нарушения в областта на общественото здраве, Комисията констатирала, че нито едно от твърденията не е било доказано, защото при съответната проверка (от ГДЗИ) не са констатирани нарушения. Що се отнася до твърденията в Сигнала – за нарушения в областта на защитата на лични данни при извършваното видеонаблюдение - в решението били цитирани резултатите от проверка по предходно подаден сигнал (от 13.03.2023 година) от Д. Ф. със същото съдържание, при която не били констатирани никакви нарушения от страна на ръководството на детската градина. Отделно, членовете на Комисията описали установения случай на физическо насилие, упражнено от Д. Ф. върху дете от групата, констатиран по запазен видеозапис от 26.04.2023 година и решили копие от записа да бъде изпратено на Районна прокуратура – Бургас, както и на отдел „Закрила на детето“ – Бургас в изпълнение на Плана за превенция на тормоза и насилието в детската градина. В диспозитива си Комисията решила да остави Сигнала без разглеждане по същество и да прекрати проверката на основание чл. 25 ал. 1 т. 5 б. „б“ от ЗЗЛПСПОИН (лист 344 - 359).

На 07.12.2023 година решението и доклада към него били връчени на Д. Ф. и на директорката на детската градина (Д. Г.) - по електронен път (лист 360, 368 и 370).

На същата дата – 07.12.2023 година – КЗЛД подала сигнал до Окръжна прокуратура – Бургас, в който посочила, че, с оглед данните за извършено престъпление по чл. 187 от НК от „сигнализиращото лице“, може да изпрати копие от данните по административната преписка, при необходимост, във връзка с евентуално образувано наказателно производство. От своя страна, административният ръководител на Окръжна прокуратура - Бургас препратил сигнала до родово компетентната Бургаска районна прокуратура, а тя изискала от КЗЛД административната преписка за извършване на проверка по случая (лист 371 – 372 и 376 - 377).

Отново на 07.12.2023 година от председателя на КЗЛД бил подаден сигнал и до председателя до Държавната агенция за закрила на детето. В сигнала си той посочил, че по случая, иницииран от Д. Ф., на ДАЗД е било изпратено писмо от 18.05.2023 година – за извършване на проверка, както и че при проверката на КЗЛД (по Сигнала) са били установени данни за насилие върху дете, поради което – при необходимост – материалите от преписката на КЗЛД могат да бъдат изпратени на ДАЗД с цел да се осигури най – добрия интерес на детето и полагащата му се специална закрила (лист 373 - 375).

По делото, като част от административната преписка, е приложен и сигнал от 11.03.2023 година (получен и регистриран на 13.03.2023 година), изпратен от Д. Ф. до КЗЛД, в който се излагат твърдения за нарушения, свързани с извършваното видеонаблюдение в детска градина „Веселушко“. В този сигнал е цитирана част от становище на Комисията от 30.04.2018 година относно допустимостта на видеонаблюдението на помещенията за сън, на санитарните помещения и на помещенията за почивка и лична хигиена, като след това от страна на Д. Ф. е заявено, че в групата има видеонаблюдение както за занималнята, така и в мястото за сън и почивка на децата; че е поставена камера, насочена към санитарното помещение, където се извършва личната хигиена на децата; че има изразено несъгласие от „родител на дете в групата“, че не желае детето да бъде под видеонаблюдение. В този сигнал Ф. е заявила, че чрез видеонаблюдението е нарушено правото на уединение на децата, не се запазва личното им достойнство, а това представлява нарушение на правото на неприкосновеност на личността. В петитума на сигнала си Ф. е поискала от председателя на КЗЛД да разпореди извършването на проверка кои лица и по какъв начин са имали достъп до видеонаблюдението, извършвано в детската градина. Отделно, Ф. поискала от КЗЛД да бъде разпоредено да бъдат отстранени „да бъдат отстранени допуснатите нарушения и да бъдат демонтирани камерите“ от детска група „Делфинчета“ – групата, която ръководи (лист 434 - 436).

На 19.05.2023 година главният секретар на КЗЛД е изготвила докладна записка до председателя на Комисията, в която предложила твърденията на Д. Ф. в сигнала от 13.03.2023 година да бъдат проверени в приоритетен порядък от администрацията на КЗЛД, успоредно с твърденията в Сигнала от 04.05.2023 година, предвид идентичността на заявеното от нея в двата сезиращи сигнала (лист 437).

На 22.05.2023 година председателят на КЗЛД е назначил проверяващ екип от Комисията – началника на отдел „Контрол и административнонаказателни производство“ и служител от същия отдел - и е изпратил писмо до директорката на детска градина „Веселушко“ с информация, че на 08.06.2023 година ще бъде извършена проверка в градината, без да указва точните параметри на проверката и конкретната  тематична насоченост (лист 436 стр. 2 и 438).

На 08.06.2023 година назначеният екип е извършил проверка в детската градина. Той се е запознал с пълната документация за изграждането и функционирането на видеосистемата, с протоколите за изпитанията , с местоположението и насочеността на камерите, както и с декларациите - съгласие, давани от родители и преподаватели за извършване на видеонаблюдение. За извършените действия екипът е съставил констативни протоколи, а допълнително – на 15.06.2023 година – от проверяваното лице е попълнен и въпросник (лист 439 – 440, 442 – 508 и 509 - 510).

На 12.07.2023 година от проверяващия екип е изготвен и констативен акт за извършената проверка по сигнала от 13.03.2023 година и по сигнала от 04.05.2023 година, подадени от Д. Ф.. В констативния акт е описано съдържанието на твърденията на Ф., действията при проверката, резултатите от техническата инспекция на камерите във всички групи, а не само в групата, посочена от Д. Ф.. В акта е констатирано, че само един родител от друга детска група („Светулки“) е изразил несъгласие с разполагане на видеосистема, поради което в тази група не е било организирано наблюдение. В заключение екипът е констатирал, че видеонаблюдението се извършва законосъобразно - в съответствие с решение на Педагогическия съвет на детска градина „Веселушко“ и представлява легитимен интерес по смисъла на Регламент (ЕС) 2016/679, гарантиращ здравето и живота на децата и служителите, както и че легитимният интерес е пропорционален на поставените цели, и има преимущество пред частния интерес на Д. Ф., още повече, че на 13.11.2020 година самата Ф. е подписала декларация за осведоменост относно наблюдението и не е възразявала срещу извършването му (лист 430 – 433 и 419 стр. 2).

На 05.10.2023 година, предвид изводите в констативния акт от 12.07.2023 година, членовете на КЗЛД са приели решение № ППН – 02 – 158/05.10.2023 година, в което са констатирали, че извършваното видеонаблюдение в детската градина се явява законосъобразно и пропорционално на преследваната цел – защита на живота и здравето на децата и служителите, а единствено липсват изработени правила за работа на системата за видеонаблюдение, които трябва да бъдат изготвени и приети от „Управителния съвет“ (орган, който не съществува в детското заведение). В тази насока, КЗЛД задължила директора Д. Г. да предприеме необходимите мерки по изготвяне и приемане на правила – в тримесечен срок от датата на получаване на решението (лист 518 стр. 2 - 522).

По делото в преписката са приложени и компактдискове (като приложение № 61 и приложение № 62). От клипове, съдържащи се в тях, с дата 26.04.2023 година се установява, че на тази дата видеосистемата на детската градина е заснела помещението, в което се намират децата от детска група „Делфинчета“ - в присъствието на преподавателка. Преподавателката разговаря по мобилния си телефон и не наблюдава пряко децата, докато децата са разположени седнали в П-образна формация (обърнати с лица към вътрешната част на формацията), в същото помещение на около 4-5 метра от нея. Едно от децата (момче) е изправено, без да напуска местоположението си пред столчето и без да закача останалите деца, а преподавателката се обръща, вижда го и – без да прекъсва телефонния си разговор – се приближава челно към детето, хваща го с дясната си ръка в областта на неговата лява част от шията и енергично – с подчертана сила - го натиска рязко надолу и назад, докато детето сяда обратно в столчето си. Част от движението на преподавателката е насочено и към лявото ухо на детето. Телефонният разговор на преподавателката продължава през цялото време на тези действия, а след края на „взаимодействието“ си с преподавателката детето поставя качулка върху главата си (дискове на лист 524 и 525).

При така установените факти, съдът прави следните правни изводи.

По допустимостта на оспорването

Жалбата е допустима.Подадена е в законоустановения 14-дневен срок по чл. 197 от АПК и от лице - адресат на административния отказ, при установен правен интерес - волеизявлението на ответника засяга неблагоприятно правната сфера на Д. Ф., защото искането на Ф. от 04.05.2023 година не е разгледано по същество от КЗЛД.

По основателността на оспорването

Компетентност

Съгласно чл. 25 ал. 2 от ЗЗЛПСПОИН, в случаите по ал. 1 Комисията разглежда предложения доклад в закрито заседание и се произнася с решение, което подлежи на обжалване от заинтересованите лица по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

В настоящия случай, производството пред КЗЛД е прекратено и Сигналът не е разгледан по същество, на основание чл. 25 ал. 1 т. 5 б. „б“ от ЗЗЛПСПОИН. Описаната хипотеза попада в обхвата на чл. 25 ал. 2 от ЗЗЛПСПОИН, поради което именно КЗЛД е компетентния административен орган, който следва да се произнесе.

Форма

Решението на КЗЛД е в писмена форма и съдържа всички реквизити на административния акт по чл. 59 ал. 2 от АПК. Освен с текста си, решението на Комисията е обосновано и с приложената към него административна преписка, поради което съдът приема, че законовото изискване за форма на акта е спазено от ответника.

Процесуална законосъобразност

В производството, образувано по Сигнала на Д. Ф. не са били допуснати процесуални нарушения.

Сигналът е приет посредством утвърден формуляр по чл. 19 ал. 2 т. 2 от ЗЗЛПСПОИН и сигнализаторът своевременно е уведомен за приемането.

С оглед посочените от самия сигнализатор области от обществен интерес, в които подава Сигнала – нарушение на националното законодателство и правото на ЕС в областта на защитата на неприкосновеността на личния живот и личните данни, както нарушения на българското трудово законодателство (виж лист 20 стр. 2 и 21), в съответствие с нормата на чл. 20 от ЗЗЛПСПОИН, част от информация от Сигнал е изпратена за извършване на проверки от ИА „Главна инспекция по труда“ и от Министерство на здравеопазването, а друга част от Сигнала е проверена непосредствено от администрацията на КЗЛД (по компетентност). Действително, срокът по чл. 20 ал. 1 от ЗЗЛПСПОИН за възлагане на проверките не е спазен, но това обстоятелство е резултат от изключителната разнопосочност на Сигнала и необходимостта да бъде допълнително уточнено, срещу кого се подава той, извършено от Комисията с писмо от 11.05.2023 година, адресирано до Д. Ф.. След получаване на уточнението, Сигналът е изпратен своевременно за проверка по реда на чл. 20 от ЗЗЛПСПОИН.

В административното производство пред КЗЛД е спазено и изискването на чл. 21 от ЗЗЛПСПОИН самоличността на сигнализатора да бъде разкрита пред третите лица, едва след получаване на изрично писмено съгласие от него. Това е сторено отново с писмото от 11.05.2023 година, адресирано до Д. Ф. и след получения изричен отговор – потвърждение от нейна страна (лист 98 – 99 и 101 - 104).

Предвид непрекъснатото подаване на допълнителни жалби, сигнали и молби до КЗЛД от Д. Ф. – към първоначалния Сигнал от 04.05.2023 година (общо тринадесет до 07.12.2023 година), както и приложените от Ф. жалба до кмета на общината и осем отделни допълнения към нея (за периода февруари – май 2023 година), експерт от Комисията е поискала удължаване на срока на административното производство от 3 месеца на 6 месеца, като, в съответствие с разпоредбата на чл. 23 ал. 1 т. 2 от ЗЗЛПСПОИН, такова удължаване е извършено. Обжалваното решение е издадено малко след изтичането на седмия месец от датата на подаване на Сигнала, т. е. след изтичането и на новия (удължения) срок за приключване на проверката, но това нарушение няма съществен характер, защото срокът по чл. 23 ал. 1 т. 2 от ЗЗЛПСПОИН е инструктивен, а не преклузивен, и предназначението му е да дисциплинира администрацията към своевременно произнасяне по подадените сигнали. В случая, КЗЛД се е произнесла в разумен срок и правата на сигнализатора не са били засегнати по никакъв начин от допуснатото забавяне.

По Сигнала, подаден от Д. Ф. са изготвени обжалваното решение, както и отделен доклад по реда на чл. 26 от чл. 23 ал. 1 т. 2 от ЗЗЛПСПОИН. Те са изпратени на сигнализатора на 07.12.2023 година посредством Системата за сигурно електронно връчване - избрания от Ф. начин за общуване с КЗЛД, като са получени от нея на същия ден с разлика от 16 минути – в 13:33:56 часа и в 13:49:59 часа (виж лист 360 и 368).

На 19.12.2024 година решението е обжалвано от Д. Ф. по съдебен ред (лист 4 - 5).

Доводите в жалбата на Д. Ф. за допуснати многобройни процесуални нарушения в производството през КЗЛД са неоснователни.

Твърдението, че жалбоподателят не е получила доклада, предшестващ решението, както и че не е имало приключена предходна проверка, съответно – не е бил изготвен доклад по чл. 26 ал. 2 от ЗЗЛПСПОИН от КЗЛД, са неоснователни, тъй като се опровергават от доказателствата, представени с административната преписка. По проверката, инициирана със Сигнала, е изготвен доклад по чл. 26 от ЗЗЛПСПОИН и този доклад е изпратен на Д. Ф., а доказателството за получаването му от Ф. е приложено по делото (след приложения доклад). Необосновано е и изявлението, че преди издаването на обжалваното решение не е имало предходно приключила проверка по сигнал от Д. Ф. с идентично съдържание. Напротив. По сигнала от 13.03.2023 година, подаден от нея до КЗЛД, за неправомерно видеонаблюдение в помещенията на детската градина, а оттам – за нарушение на правото на личен живот и лична неприкосновеност - е извършена изрична проверка от екип на Комисията и то по начин, че ръководството на проверявания обект (детска градина „Веселушко“) не е имало предварителна информация на конкретната насока на проверката. В хода на този проверка са изследвани подробно всички твърдения, направени от Д. Ф. със сигнала от 13.03.2023 година, като нито едно от твърденията  не е доказано. Установено е незначително нарушение (липса на утвърдени писмени правила за видеонаблюдение) и е дадено предписание в тримесечен срок то да бъде отстранено. Самото естество на нарушението и дадения продължителен срок с предписанието говорят за очевидно незначителната степен на обществена опасност на установената нередност. Резултатите от проверката по сигнала от 13.03.2023 година са обективирани в решение № ППН – 02 – 158/2023 година от 05.10.2023 година – прието от КЗЛД, преди издаването на обжалваното решение. Проверката от КЗЛД по сигнала от 13.03.2023 година и по процесния Сигнал е извършена с едно действие (на 08.06.2023 година) от назначения на 22.05.2022 година екип от Комисията. По мнение на настоящия състав, подобно съвместяване на проверките по различни сигнали (на едно и също или на различни лица) не е незаконосъобразно, стига да е обхванало всички данни и твърдения, които се съдържат във всеки от тях. В случая, проверяващият екип на КЗЛД е отчел, че съдържанието на двата сигнала (в частта от компетентността на Комисията) от Д. Ф. е идентично – свързано е с твърдения за засягане на правото на личен живот и неприкосновеност, както и с незаконно събиране и обработване на лични данни. Затова, без да е налице каквото и да е закононарушение, проверката по двата сигнала е била извършена с едно посещение и оформена с един констативен акт. Обстоятелството, че изготвеният констативен акт от 12.07.2023 година – от проверката на детската градина, е послужил при мотивирането на първото поред решение на КЗЛД (това от 05.10.2023 година), не може да обуслови извод за незаконосъобразност на решението, обжалвано от Д. Ф. (това от 07.12.2023 година). В първото - поред - решение твърденията на Ф. са разгледани по същество, а във второто – производството е прекратено, без произнасяне по същество, предвид установената повторяемост на сигналите, подадени от нея.

Съдът приема, че в административното производство законосъобразно като заинтересовано лице е била конституирана директорката на детската градина – Д. Г.. Действително, в първоначалния си Сигнал и уточнението към него Д. Ф. е посочила, че подава сигнала си срещу общинската администрация, но от съдържанието на всичките  последващи жалби, сигнали и молби към Комисията се установява по несъмнен начин, че оплакванията на Ф. са насочени персонално към Д. Г., за която са отправяни еднопосочни и постоянно повтарящи се твърдения, че тормози Ф. на работното  място по различни начини.

Съдът приема, за неоснователен довода в жалбата, че решението, в частта относно извършваното видеонаблюдение в детската градина, в която е работила Ф., е процесуално незаконосъобразно, защото:

1. жалбоподателят не е получила отговор от Комисията във връзка с извършената проверка от КЗЛД;

2. решението на Педагогическия съвет на детската градина за извършване на видеонаблюдение е незаконно;

3. не е заявен регистър „Видеонаблюдение“ в Комисията;

4. Ф. не е подписала декларация – съгласие за съхраняване, обработка и предоставяне на изготвените записи на трети лица;

5. има становище от 2018 година на КЗЛД във връзка с видеонаблюдението в детските заведение, което противоречи на изводите на самата Комисия и

6. липсват правила за извършването на видеонаблюдението в детската градина - в нарушение на чл. 25д ал. 1 от ЗЗЛД.

Описаните доводи не водят до извод за незаконосъобразност.

Ф. не е получила изричен отговор на сигнала си от 13.03.2023 година, нито е получила издаденото решение от 05.10.2023 година на КЗЛД. Съдът счита, че в това бездействие няма нищо незаконосъобразно. Съпоставката на съдържанието на сигнала, подаден от Ф., с приложимото право показва, че в случая тя е действала като сигнализатор, а не като лице, чиито (собствени) права и законни интереси са засегнати непосредствено. Сигналът от 13.03.2023 година до КЗЛД има принципен характер – в него се твърдят общи нарушения, допуснати от ръководството на детската градина (незаконно организирано видеонаблюдение в цялата детска градина и нарушаване на правото на личен живот на лицата, попадащи – по принцип - в обхвата на наблюдението). В случай като описания, административният орган действа в условията на оперативна самостоятелност, не е обвързан от [жк], направени от сигнализатора, като при извършената проверка той може да установи твърдените нарушения, а може да установи и други – които не са били твърдени в сигнала. При всички, случаи, обаче, издаденото решение от 05.10.2023 година на КЗЛД не засяга неблагоприятно - пряко и непосредствено – личните права и законни интереси на Д. Ф., защото нито сигналът, подаден от нея, нито параметрите на извършената проверка са били свързани с изявления на Ф. за непосредствено засягане на личните  права.

Решението на Педагогическия съвет на детската градина е вътрешен акт на управление на заведението, свързан с вземането на определено управленско решение, който също не засяга непосредствено правната сфера на Ф. нито има каквито и да е преки и неблагоприятни последици за нея. То няма пряка връзка със Сигнала, подаден от Ф. и неговата правомерност е била проверявана в хода на инспекцията, извършена от КЗЛД, като не е установена каквато и да е съществена незаконосъобразност. Затова неоснователни са твърденията на Д. Ф., че обжалваното решение противоречи на закона (на ЗЗЛПСПОИН), защото не е било съобразено с липсата на заявен регистър „Видеонаблюдение“ и утвърдени правила за извършването на видеонаблюдението (правно уредени със ЗЗЛД). Принципно, описаните нарушения не могат да бъдат довод за цялостна противоправност на видеонаблюдението в детската градина, а единствено за реализиране на административнонаказателна отговорност от виновните лица и то ако не са пропуснати сроковете по чл. 34 от ЗАНН (в случая всички срокове по чл. 34 от ЗАНН са изтекли).

Д. Ф. не е подписала изрична декларация – съгласие за съхраняване, обработка и предоставяне на изготвените записи на трети лица или поне в преписката по делото не е представена такава. В случая, обаче, това не е необходимо. Предмет на сигнала от 13.03.2023 година и на първоначалния Сигнал не е била липсата на съгласие от страна на Ф. за съхраняване и обработка на нейни данни по видеозаписите в детската градина, а оттам – за нарушение на личните  права в тази област. Такива твърдения са направени впоследствие – в едно от множеството допълнения, като при извършената проверка от КЗЛД е получена (и приложена по делото) декларация от 2020 година от Д. Ф., адресирана до ръководството на детската градина, в която е описано изричното  знание и непротивопоставяне на изграждането и функционирането на видеосистема в детското заведение (две години и три месеца преди подаване на първия сигнал по тази тема). При самата проверка, извършена от КЗЛД, е констатирано, че разполагането на системата е пропорционално с оглед търсената общественополезна цел – защита на здравето и живота на децата и служителите, поради което то има приоритет пред личния интерес на Д. Ф.. По идентични съображения е неоснователно и изявлението в жалбата, че решението на КЗЛД било незаконосъобразно, защото има становище от 2018 година на КЗЛД във връзка с видеонаблюдението в детското заведение, което противоречи на изводите на самата Комисия. Първо - такова обективно противоречие изобщо не е установено от проверяващия екип по случая и второ - становището на Комисията има обобщаващ, т.е. принципен, характер, следователно няма силата на буквално прилаган Моисеев скрижал, какъвто опит се прави да му бъде придадена с процесната жалба.

Не се установява процесуално нарушение в производството пред КЗЛД, предвид твърдението на жалбоподателя, че ответникът е приел, че сигналът до КЗЛД е бил изпратен във връзка с нарушение, извършено от самата Д. Ф. (изявление, което предполага предубеденост на органа спрямо Ф.). В обжалваното решение липсва такова съждение на КЗЛД, затова не са налице каквито и да е основания за подобна теза. Посочено е, че жалбоподателят е подавала сигнали срещу директора на детската градина и това е безспорен факт, от който не може да бъде направен извод за предубеденост към Д. Ф..

Не отговаря на обективната действителност и аргументът в жалбата, че девет допълнителни жалби от Д. Ф. във връзка с извършени нарушения по чл. 33 от ЗЗЛПСПОИН, посочени с датите на постъпването си в Комисията, са останали без отговор, т.е. налице е бездействие в хода на проверката по Сигнала. В допълнителните си сигнали Ф. е изложила твърдения за действия, предприети срещу нея от директорката на детската градина, които Ф. е определяла като „ответни“, „репресивни“ и „тормоз на работното място“. Правната [жк], обаче, е поставена от самата Ф. и тази квалификация (по чл. 33 от ЗЗЛПСПОИН) не обвързва Комисията по никакъв начин. Дали и при какви условия, изобщо, са се случили конфликтните ситуации, описвани периодично в сигналите, жалбите и молбите на Д. Ф. при работата  в детската градина, и попадат ли те в приложното поле на ЗЗЛПСПОИН е въпрос, който Комисията е преценявала самостоятелно в обжалваното решение и в преписката към него. В тази насока са изложени еднозначни мотиви от КЗЛД - както в решението, така и в доклада по чл. 26 от ЗЗЛПСПОИН, поради което не е налице необоснованост или предубеденост на ответния орган при приключването на административното производство по Сигнала.

Вътрешно противоречиво е и твърдението в жалбата, че актът е процесуално незаконосъобразен, тъй като не са получени отговори от трети лица - държавни контролни органи - по съобщения, изпратени КЗЛД по повод сигналите на жалбоподателя, след като едновременно с това твърдение се прави и анализ на цитати от писмо на дирекция „Инспекция по труда“ – Бургас при ИА „Главна инспекция по труда“ относно заявени от Д. Ф. нарушения на трудовото законодателство спрямо нея и останалите служители в детската градина. Съдът констатира, че по делото са постъпили подробни отговори от всички органи, сезирани от Комисията с писма на 18.05.2023 година, и тези отговори са използвани при мотивиране на обжалваното решение.

За съда остава неясно изявлението на жалбоподателя, че частта от Сигнала, отнасяща се извън защитата на личните данни, е следвало да бъде препратена по компетентност от КЗЛД до областния управител на Бургаска област и до Комисията за противодействие на корупцията, а това бездействие съставлява съществено процесуално нарушение в административното производство. Съдържанието на Сигнала, предхождащите го жалба и допълнения до кмета на общината и последващите го сигнали/молби/жалби до Комисията съдържат изключително разнообразие от твърдения, отправени от Д. Ф. по адрес на директорката на детската градина, на част от колегите , на организацията на работа в детската градина и отражението  върху самата Ф.. В нито едно от тези писмени изявления, обаче, не се съдържат конкретни данни от компетентността на „Комисията за противодействие на корупцията“, а ще по – малко от компетентността на областния управител (като представител на централната власт на местно ниво).

По материалната законосъобразност на решението

Обжалваното решение е съобразено с приложимото материално право.

Съгласно чл. 25 ал. 2 от ЗЗЛПСПОИН, в случаите по ал. 1 Комисията разглежда предложения доклад в закрито заседание и се произнася с решение, което подлежи на обжалване от заинтересованите лица по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Според чл. 25 ал. 1 т. 5 б. „б“ от ЗЗЛПСПОИН, на базата на доклад на съответния служител ръководителят на звеното предлага на Комисията прекратяване на проверката по повтарящ се сигнал, който не съдържа нова информация от съществено значение за нарушение, по отношение на което вече има приключила проверка, освен ако нови правни или фактически обстоятелства не дават основание за предприемането на последващи действия.

При разглеждане на Сигнала – първоначалните и последващите твърдения на Д. Ф., на резултатите от възложените и извършените проверки от ИА „ГИТ“, от ГДЗИ и от самата КЗЛД, както и на предходно образуваното административно производство, приключило на 05.10.2023 година, органът – ответник е констатирал, че, в преобладаващата си част, Сигналът е извън приложното поле на ЗЗЛПСПОИН, а в частта си, попадаща в обхвата на закона, - се явява повторение на вече подаден сигнал, по който има приключило административно производство – основание за прекратяване на проверката, започнала на 04.05.2023 година.

Тези изводи се споделят напълно от настоящия съдебен състав.

ЗЗЛПСПОИН въвежда в националното законодателство разпоредбите на Директива (ЕС) 2019/1937 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2019 година относно защитата на лицата, които подават сигнали за нарушения на правото на Съюза (Директива 2019/1937).

Определящо за казуса е доколко Сигналът на Д. Ф. е съответствал на целите и обхвата на Директива 2019/1937, за да бъде проверена законосъобразността на извода на КЗЛД, че в преобладаващата си част той не е бил свързан с правните отношения, регулирани от ЗЗЛПСПОИН.

Съгласно ал. 1 от Преамбюла на Директива 2019/1937, лицата, които работят за дадена публична или частна организация или са в контакт с такава организация в контекста на свързаните с тяхната работа дейности, често са първите, които научават за заплахи или вреди на обществения интерес, възникващи в този контекст. Като подават сигнал за нарушения на правото на Съюза, които могат да навредят на обществения интерес, такива лица действат като „лица, сигнализиращи за нередности" и по този начин играят ключова роля за разкриването и предотвратяването на такива нарушения и за защитата на благоденствието на обществото.

Според ал. 3 от Преамбюла на Директива 2019/1937, в определени области на политиката нарушенията на правото на Съюза, независимо дали съгласно националното право са [жк], наказателни или други видове нарушения, могат сериозно да навредят на обществения интерес, тъй като създават сериозни опасности за благоденствието на обществото.

Нормата на ал. 5 от Преамбюла на Директива 2019/1937 предвижда, че следва да се прилагат общи минимални стандарти, с които се гарантира ефективна защита на лицата, сигнализиращи за нередности, по отношение на актовете и областите на политиката, при които е необходимо да се подобри правоприлагането; липсата на достатъчно сигнали от страна на лицата, сигнализиращи нередности, е ключов фактор, засягащ правоприлагането; и нарушенията на правото на Съюза могат сериозно да увредят обществения интерес.

Цитираните норми определят предметния обхват на Директива 2019/1937 и целите, които са поставени с нея – преди всичко защитата на обществения интерес и правото на Европейския съюз (като цяло).

В българското законодателство легално определение на понятието „обществен интерес“ се съдържа в нормата на § 1 т. 22 от Закона за дейностите по предоставяне на услуги. Според цитирания текст, "обществен интерес" са основания, признати като такива в практиката на Съда на Европейския съюз, включително обществен ред, обществена сигурност, обществена безопасност, обществено здраве, запазване на финансовата стабилност на системата на общественото осигуряване, защита на потребители, получатели на услуги и работници, добросъвестност на търговските сделки, борба с измамите, опазване на околната среда, здравето на животните, интелектуалната собственост, опазване на националното историческо и културно наследство, цели на социалната и културната политика.

От това законово определение може да бъде направен извод, че общественият интерес е всяко общо благо (допринасящо за добруването на цялото население), чиято защита е осигурена от правото - в името на признатите права и свободи на всички индивиди, т.е. общественият интерес е системата от установените права и свободи на съвременното общество, като цяло.

При подаването на Сигнала на 04.05.2023 година Д. Ф. е посочила, че информацията за нарушенията, описани от нея, се отнася до нарушения на българското трудово законодателство и нарушения на европейското и българското законодателство в областта на защитата на неприкосновеността на личния живот и личните данни.

Анализът на Сигнала (включително предхождащите и последващите го сигнали, жалби, допълнения, молби) показва, че твърденията на Ф. за нарушения на българското трудово законодателство – без изключение – не са свързани със защитата на обществения интерес в тази област (на трудовите права и свободи на цялото общество), а са свързани единствено с конфликт, възникнал между нея и ръководството на детската градина, а впоследствие – между Ф. и преобладаващата част от колегите  (виж лист 587 - 595), който може да бъде квалифициран като индивидуален трудовоправен конфликт, завършил с уволнението на Ф. заради допуснатото тежко дисциплинарно нарушение – физическо насилие върху дете. Разрешаването на индивидуалните трудовоправни спорове е регулирано от националното законодателство – Кодекса на труда, в чиято глава осемнадесета се съдържа приложимата правна уредба, предвиждаща възможност за съдебен контрол на тези спорове. Въпреки изричните указания на КЗЛД до Д. Ф., че Комисията не е орган, който може да отмени дисциплинарно наказание „уволнение“ (под формата на „коригиращи мерки“, както иска Ф.), от материалните по преписка се установява, че до датата на издаване на решението Ф. не се е възползвала от възможността да защити по съдебен ред прекия си личен правен интерес, предоставена от КТ, а е продължила методично да изисква от Комисията юридически невъзможен акт. Във всички молби, жалби, сигнали и др., подадени от Д. Ф. до КЗЛД е акцентирано на твърденията, че върху Ф. (единствено върху нея) се упражнява тормоз на работното място от директорката или от други учители в детската градина като така се нарушава разпоредбата на чл. 127 ал. 2 от КТ (изискваща работодателят да пази достойнството на индивидуалния работник/служител, т.е. уреждаща индивидуалното трудово правоотношение). Пак там, без изключение, Ф. описва единствено ситуации, в които тя е участник, винаги в ролята на жертва. В нито една от молбите, жалбите или сигналите Ф. не описва нарушение на трудовото законодателство, което да засяга обществения интерес (на българското общество или на обществото в Европейския съюз – като цяло), което би обусловило легитимен интерес от разглеждане на Сигнала по същество - в тази част. Доколкото такива изложени факти липсват - законосъобразно КЗЛД е оставила Сигнала без разглеждане по същество – в частта относно твърдени нарушения на трудовото законодателство.

Що се отнася до втората група нарушения, за които Д. Ф. е сигнализирала – от друга област на обществения живот, свързана със защитата на неприкосновеността на личния живот и личните данни – съдът приема за основателни доводите на КЗЛД, че е налице фактическа идентичност на твърденията на Ф. в сигнала от 13.03.2023 година (по който е издадено решението от 05.10.2023 година) и твърденията на Ф. в Сигнала от 04.05.2023 година.

В сигнала на Д. Ф., регистриран от КЗЛД на 13.03.2023 година изрично е посочено, че тя се обръща към Комисията за „конкретни нарушения, свързвани с извършваното видеонаблюдение“ в детската градина, а в т. 1 – 4 са дадени конкретни данни – видеонаблюдение в местата за сън и почивка, насочена камера към санитарното помещение, насочена камера към място за преобличане на децата и изразено несъгласие на родител „от групата“ (т.е. от групата на Д. Ф.) за видеонаблюдение (виж лист 435 - 436).

Идентични твърдения се съдържат и в Сигнала от 04.05.2023 година – за нарушения при видеонаблюдението, за насочени камери към помещението за сън, санитарните помещения, помещенията за почивка и лична хигиена, с което се нарушава правото на децата на уединение, на запазване на личното им достойнство и така се нарушава неприкосновеността на личността (виж лист 21 стр. 1 първи абзац).

След като от КЗЛД е извършена обстойна проверка - по първия по време сигнал – и не са установени твърдените нарушения (но е издадено решението от 05.10.2023 година, с което производството е приключено), напълно законосъобразно и в съответствие с изискването на чл. 25 ал. 1 т. 5 б. „б“ от ЗЗЛПСПОИН – при установената повторяемост на сигнала, КЗЛД е прекратила производството (започнало на 04.05.2023 година) и в тази част, а – в крайна сметка, на две различни основания – цялото производство.

Също така законосъобразно, на основание чл. 25 ал. 1 т. 3 от ЗЗЛПСПОИН, КЗЛД е изпратила записа от 26.04.2023 година - от установеното физическо насилие, упражнявано от Д. Ф. върху дете, за извършване на проверка от Прокуратурата на Република България.

Крайният извод на настоящия съдебен състав е, че жалбата на Д. Ф. е неоснователна и следва да се отхвърли.

С оглед на изложеното, на основание чл. 200 от АПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д. Т. Ф. с [ЕГН], със съдебен адрес - [населено място], [жк], [адрес] против решение № КВПС – 01 – 1/2023 година от 07.12.2023 година на Комисията за защита на личните данни по сигнал с регистрационен индекс УИН WB2305040003.

Определението подлежи на обжалване от жалбоподателя с частна жалба пред Върховен административен съд - в седемдневен срок от съобщаването му.