Решение по дело №254/2023 на Административен съд - Видин

 Производството е по чл.211 от ЗМВР.

 Образувано е по жалба на младши инспектор М.Н.М. ***, водач на специален автомобил I степен в РСПБЗН –Кула към РДПБЗН-Видин, срещу Заповед № 960з-339/14.11.2023г. на Директора на РДПБЗН –Видин, с която му е наложено дисциплинарно наказание “порицание”, за срок от шест месеца, на основание чл.204, т.4, чл.197, ал.1, т.3, чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР, съставомерно по чл.200, ал.1, т.3 от ЗМВР.

В жалбата се развиват съображения, че заповедта е незаконосъобразна, поради липса на разпоредителна част – диспозитив; постановена при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради неправилна преценка на фактическата обстановка, необсъждане на обясненията на жалбоподателя, не са обсъдени обстоятелствата, при които е извършено нарушението; постановена при липса на дисциплинарно нарушение – от мотивите не е ясно наказанието за неизпълнение на заповедта за графика ли е или за неявяване на работа без уважителни причини и при неправилно определена форма на вината, която би трябвало да се квалифицира като непредпазливост, съответно да не се налага наказание.

Иска се да бъде постановено решение, с което да се отмени обжалваната заповед. Моли за присъждането на направените по делото разноски.

 Ответникът по жалбата – Директора на РДПБЗН –Видин оспорва жалбата, като неоснователна и недоказана и моли съда да не я уважава.В писмена молба се претендира ю.к.възнаграждение. В съдебно заседание сочи, че наложеното наказание е минимално, съобразено с тежестта на нарушението.

От данните по делото във връзка с оплакванията в жалбата, Административният съд намира същата за допустима, тъй като е подадена в законовия срок и от надлежна страна.

 От фактическа страна съдът намира за установено следното:

 Видно от обстоятелствата по делото е, че със Заповед № 960з-339/14.11.2023г. на Директора на РДПБЗН –Видин, на М.Н.М. е наложено дисциплинарно наказание “порицание”, за срок от шест месеца, на основание чл.204, т.4, чл.197, ал.1, т.3, чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР, съставомерно по чл.200, ал.1, т.3 от ЗМВР, поради това, че на 31.08.2023г. в 8,00ч. младши инспектор М. не е застъпил на дежурство, съгласно график за разпределение на работните смени на РСПБЗН – Кула за месец август 2023г. При проведени разговори по телефона със служител от дежурната смяна и началника на  РСПБЗН – Кула, жалбоподателят съобщил, че се намира в София, защото не е обърнал внимание, че е дежурен същия ден.

След като е съобразил тежестта на нарушението и обстоятелството, че за времето на службата му в МВР от 1996г., до издаването на обжалваната заповед, М. е награждаван три пъти с „писмена похвала“ и през 2013г. му е наложено едно дисциплинарно наказание „порицание“, което следва да се счита заличено, наказващият орган е наложил наказание “порицание“  за минимално определения от закона срок от шест месеца, като го е предупредил, че при извършване на друго дисциплинарно нарушение в срока на наложеното наказание, ще му бъде наложено по-тежко дисциплинарно наказание.

Жалбоподателят е заемал длъжността младши инспектор, водач на специален автомобил I степен в РСПБЗН –Кула към РДПБЗН-Видин. Със Заповед № 960з-257/04.09.2023г., срещу него е образувано дисциплинарно производство по чл.207, ал.1, т.2 от ЗМВР.

Поводът за образуване на дисциплинарното производство е именно неявяването на работа, без уважителна причина, на жалбоподателя в 8,00ч. на 31.08.2023г., съобразно утвърдения график, с който той лично се е запознал и е положил подпис за това.

Заповедта за образуване на дисциплинарно производство, е връчена на М. на 07.09.2023г. срещу подпис и в присъствието на адвокат.

Проведеното дисциплинарно производство се проследява в Обобщена справка рег.№ 960р-1894/16.10.2023г. на дисциплинарноразследващият орган (ДРО), която е връчена срещу подпис и в присъствието на адвокат на 16.10.2023г. Тя съдържа както посочените по-горе причини, довели до образуването на  дисциплинарно производство, така и последователността на извършените от комисията процесуални действия. От нея е видно, че комисията е събрала писмени обяснения от гл.инспектор Й. Ц. Й., мл.инспектор М. С.К., мл.инспектор М. П. Г.и писмените обяснения на М..

Срещу обобщената справка е постъпило писмено възражение от 18.10.2023г.

ДРО е дал Становище рег. № 960р-1961/23.10.2023г., с което е направил предложение, на жалбоподателя да бъде наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от шест месеца до една година.

Въз основа на всички събрани доказателства и след спазване на законовата процедура е издадена и обжалваната заповед на Директора на РДПБЗН –Видин, с която на жалбоподателя е наложено оспорваното дисциплинарно наказание “порицание”, за срок от шест месеца.

В съдебно заседание е разпитан свидетелят Н. М. Н.– син на жалбоподателя. Той установява, че на 31.08.2023г. сутринта е присъствал на телефонния разговор, който баща му е провел с колегата се. Тогава е станало ясно, че вместо да бъде в София, баща му е следвало да застъпи на смяна, но не го е направил, защото не е догледал графика. Това го учудило и притеснило, поради което веднага набрал прекия си началник по телефона и изразил готовност да тръгне веднага за Кула и до няколко часа да бъде на работното си място. Но началникът г-н Йосифов казал, че ще създаде предпоставка за ПТП и по-добре да не идва. Според свидетеля, колегите на баща му са искали да останат на дежурство, за да покрият неговата липса.

Горната фактическа обстановка се доказва от събраните писмени доказателства, между които няма противоречие и си кореспондират.

 Доказателствата, събрани редовно в производството пред административния орган, имат сила и пред съда, доколкото същите не бяха опровергани от жалбоподателя.

 В тази връзка следва да се посочи, че аргументите изложени от жалбоподателя, че заповедта е постановена при неправилно възприето фактическа обстановка  и без обсъждане на обясненията на жалбоподателя са неоснователни.

Свидетелят не установява различна фактическа обстановка, от тази, която е приета от ДРО и наказващия орган. Неговото лично възприемане на притеснението на баща му, за  събитията около нарушението, не променя тяхното настъпване.

 При така установената фактическа обстановка, Съдът намира от правна страна следното:

 Жалбата е допустима. Обжалва се заповед на Директора на РДПБЗН –Видин за налагане на дисциплинарно наказание “порицание”, за срок от шест месеца. На основание чл.211 от ЗМВР заповедта за налагане на дисциплинарно наказание може да се обжалва по реда на АПК. Жалбата е подадена от адресата на обжалваната заповед в законоустановения срок за обжалване.

 По същество жалбата е неоснователна. Според съда, при така установената фактическа обстановка, оспореният административен акт е законосъобразен, като издаден от компетентен орган, при спазване на установената форма, материалния и процесуалния закон и целта на закона.

 Съгласно чл.168, ал.1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, а именно: дали актът е издаден от компетентен административен орган и в установената форма, спазени ли са административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби по издаването му, съобразен ли е актът с целта на закона.

 Обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган – Директора на РДПБЗН –Видин съгласно чл.210, вр. чл.204, т.4 от ЗМВР и в предвидената от закона писмена форма.

Оспорената заповед е издадена и при спазване на административно - производствените правила, съдържащи се в ЗМВР.

 Не са допуснати съществени нарушения на административно - производствените правила. Издадена е заповед за образуване на дисциплинарно производство рег. № 960з-257/04.09.2023г. на Директора на РДПБЗН –Видин, която е връчена на служителя на 07.09.2023г. За дисциплинарно разследващ орган е определена комисия от трима служители на ДПБЗН, която да проведе дисциплинарното производство и да изготви становище относно наличието на основание за реализиране на дисциплинарна отговорност на М..

 На основание чл.207, ал.7 от ЗМВР за резултатите от разследването е изготвена обобщена справка рег.№ 960р-1894/16.10.2023г., в която ДРО, след като е изложил установената при дисциплинарното разследване фактическа обстановка, е направил извод за извършено дисциплинарно нарушение от М., за което е предложено да му бъде наложено дисциплинарно наказание.

М. е запознат със заповедта за образуване на дисциплинарно производство в присъствието на адвокат. Дал е писмени обяснения, които са обсъдени от ДРО. Запознал се е с обобщената справка на ДРО на 17.10.2023г. в присъствието на адвокат и на 18.10.2023г. е подал възражение срещу нея. Следователно спазена е императивната разпоредба на чл.207, ал.10 от ЗМВР преди налагането на дисциплинарно наказание нарушителят да бъде изслушан или да даде писмени обяснения. След становището на ДРО, жалбоподателят е поканен повторно да даде писмени обяснения в дисциплинарното производство и той е направил това на 02.11.2023г. Всички обяснения и възражения са обсъдени от наказващия орган. Обжалваната заповед за налагане на дисциплинарно наказание е връчена на 20.11.2023г. в присъствието на адвокат.

Обжалваният административен акт е издаден при спазване на установените в чл.195 от ЗМВР срокове, за което няма спор по делото.

 В обжалваната заповед се съдържа точно описание на извършените от жалбоподателя дисциплинарни нарушения - посочени са мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението. В административното производство са използвани всички допустими по чл.39 от АПК доказателствени средства.

 Доказателствата, събрани редовно в производството пред административния орган, имат сила и пред съда, доколкото същите не бяха опровергани от жалбоподателя. В тази връзка следва да се посочи, че аргументите изложени от М. за неправилно интерпретирана фактическа обстановка, не бяха доказани по делото.

Независимо от това колко е бил притеснен от факта, че не се е явил на работното си място на датата на която е бил дежурен, той е бил длъжен да го направи. Обсъждането на въпроса, че не е получил разпореждане от прекия си началник да се яви на работа същия ден, по-точно няколко часа по-късно, поради голямото разстояние от София, където се  е намирал в момента, до Кула, където е работното му място, не променя обстоятелството, че той е бил длъжен да спазва графика за разпределение на дежурствата и да се яви навреме на работното си място. Повече от подпис за запознаване с графика за дежурствата не следва да се очаква от нито един служител. Той е длъжен да го спазва, а ако поради някаква причина не е в състояние да го изпълни, е следвало да подаде възражение своевременно.

Да се претендира, че се касае за липса на вина, поради това, че е налице непредпазливост е неоснователно. В българското законодателство, уреждащо служебните правоотношения, а в частност ЗМВР, не обсъжда и не се разграничава формите на вината, защото тя се предполага. Неизпълнението на служебните задължения винаги е виновно. Още повече когато се касае за бездействие – неявяването на работа, без уважителна причина.

По отношение на твърдяната неяснота дали нарушението е в неизпълнение на заповедта за графика или в неявяването на работа, то неяснота липсва: неизпълнението на заповедта за графика е довело до неявяване на работа. Самите мотиви на заповедта съдържат тази причинно следствена връзка:  „чл.204, т.4, чл.197, ал.1, т.3, чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР „неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове…….., а именно неизпълнение на заповед рег.№ ….(относно организиране и разпределение на работното време на държавните служители по чл.142, ал.1, т.1 от РДПБЗН – Видин), съставомерно по чл.200, ал.1, т.3 от ЗМВР „неявяване на работа за един работен ден без уважителни причини“.

В тази връзка и твърдяната липса на диспозитив не се установява, тъй като такъв има в заповедта и този диспозитив гласи: „НАЛАГАМ дисциплинарно наказание “порицание”, за срок от шест месеца, на младши инспектор М.Н.М. ***, водач на специален автомобил I степен в РСПБЗН - Кула към РДПБЗН-Видин, считано от датата на връчване на заповедта.“.

Твърдението, че е имало колеги, които са искали да заместят наказания за това конкретно дежурство е ирелевантно. Ако това беше направено, то би се стигнало до нарушаване на графика за дежурствата, тъй като би довело до намаляване периода на промеждутъка (почивка) между отделните дежурства.

Ирелевантен е и довода, че не се е случило произшествие на 31.10.2023г. и неявяването на М. не се е отразило на тежестта на смяната, тъй като ако беше обратното, работно място нямаше да има, а всеки щеше да дава дежурства от домашния си адрес. Служителят е длъжен да се явява на работното си място.

Колкото и да е бил притеснен М.М. от своето недоглеждане, от събраните в дисциплинарното производство доказателства безспорно се установява, че с бездействието си, той е извършил нарушение.

Съдът приема, че извършването на описаното в заповедта дисциплинарно нарушение от мл. инспектор М., е доказано по несъмнен начин в съдебното производство. За описаното нарушение е налице правна квалификация, като същото може да бъде определено като нарушение на служебната дисциплина.

 Ето защо съдът възприема за доказана и кредитира като реално осъществена приетата и отразена в атакуваната заповед фактическа обстановка.

 Нарушението на служебната дисциплина следва да се окачестви като виновно неизпълнение на произтичащите от служебното правоотношение задължения, при което фактически осъщественото деяние обективно не съответства на правно дължимото поведение на служителя. В случая от доказателствата се установява, че с извършеното от жалбоподателя са осъществени субективните и обективни признаци на дисциплинарното нарушение, за което е наложено и наказанието с оспорената заповед, поради което законосъобразно административният орган е наложил наказание по чл.200, ал.1, т.3 от ЗМВР – порицание.

  Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в изискваната от закона форма, спазени са процесуалните и материалните разпоредби при издаването и, като съответства и на целта на закона, поради което тя е правилна и законосъобразна.

 При това положение жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

 Предвид изхода на делото и на основание чл.143, ал.3 от АПК искането на ответника по жалбата за присъждане на разноски в производството, следва да бъде уважено, като в тежест на жалбоподателя следва да бъде възложено заплащането на възнаграждение за осъществената от юрисконсулт правна защита на административния орган, определено в размер на 100 лева, съгласно чл.24 предложение първо от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ.

Воден от горното и на осн. чл.172, ал.2 от АПК, Административният съд

 

                                             Р Е Ш И :

 

 ОТХВЪРЛЯ жалбата на младши инспектор М.Н.М. ***, водач на специален автомобил I степен в РСПБЗН - Кула към РДПБЗН-Видин, срещу Заповед № 960з-339/14.11.2023г. на Директора на РДПБЗН –Видин, с която е наложено дисциплинарно наказание “порицание”, за срок от шест месеца, на основание чл.204, т.4, чл.197, ал.1, т.3, чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР, съставомерно по чл.200, ал.1, т.3 от ЗМВР, като неоснователна.

 ОСЪЖДА М.Н.М. *** да заплати на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ към МВР сумата от 100 /сто/ лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

 Решението не подлежи на обжалване.

 

Съдия :