Окръжен съд - Велико Търново |
|
В закрито заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Анна Димова | |
за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. С определение № 63 от 06.01.2012 година по гр. д. № 2582/2011г. Районен съд – град Г. О. е оставил без разглеждане подадените от А. на М. – град С. против И. Е. И. обективно съединени искове с правно основание чл. 198, ал. 1 ЗМВР, във връзка с чл. 146 ЗМВР /отм./, във връзка с чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, съответно за сумите 11 207.26 лева, 5 217.78 лева и 361.33 лева, или общо за сумата 16 786.37 лева, представляваща направените разходи за издръжка, обучение и униформено облекло за периода на обучението, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба – 14.11.2011г. до окончателното й изплащане и е прекратил производството по делото. С определение № 437 от 03.02.2012г. на съда по делото е допуснато допълване на определение № 62 от 06.01.2012г. в частта му относно разноските, като А. на М. – град С. е осъдена да заплати на И. Е. И. сумата 2 350.00 лева, представляваща направените по делото разноски. Недоволен от постановеното определение, с което исковата молба е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено, е ищецът по делото А. на М. – град С., която го обжалва с частна жалба в сроÛа по чл. 275, ал. 1 ГПК. В жалбата си А. развива съображения за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение. Посочва, че исковата й претенция по делото се основава на чл. 146, ал. 2 ЗМВР /отм./. Твърди, че И. И. е приета и зачислена като курсант в АМВР през 2004г., като между нея и А. е сключен договор, по силата на който И. се е задължила след успешното й завършване да служи в М. не по-малко от 10 години, а при неизпълнение на това задължение - да възстанови съответните разходи. Посочва, че правоотношението е възникнало и уредено при действието на разпоредбата на чл. 146 ЗМВР /отм./, поради което А. има правен интерес и притежава процесуална легитимация за предявяване на иск на посоченото правно основание. Моли определението, като порочно, да бъде отменено, а делото да бъде върнато на Районен съд – град Г. О. за продължаване на съдопроизводствените действия по него. Частна жалба от А. на М. – град С. по делото е постъпила и против постановеното от съда по делото определение № 437 от 03.02.2012г., с което А. е осъдена да заплати на И. Е. И. направените от нея разноски по делото. Моли същото да бъде отменено. Алтернативно прави искане да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в по-нисък размер, доколкото същото се явява прекомерно предвид действителната правна и фактическа сложност на делото. Ответникът по частните жалби на А. на М. – град С., И. Е. И., заема становище, че същите са неоснователни, респективно – обжалваните определения са правилни и законосъобразни, поради което и като такива същите следва да бъдат потвърдени. Излага подробни съображения относно неоснователността на всички възражения, изложени в частните жалби. Посочва, че съгласно подписания между страните договор № 343/16.02.2005г. „измененията и допълненията в посочената нормативна уредба, водят до промяна на съответните текстове”. В този смисъл, след влизане в сила на ЗМВР от 2006г., същият дава право на М., а не на А., да претендира сумите за издръжка и обучение. Великотърновският окръжен съд, като съобрази твърденията на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени данните по делото поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното: Частните жалби са подадени в срок и са процесуално допустими. Разгледани по същество, жалбите са основателни. За да постанови обжалваното определение Районен съд – град Г. О. е приел, че А. на М. не е процесуално легитимирана за упражняване на правото на иск, респективно – за нея липсва правен интерес да предявява от свое име чужди права. Изложени са съображения, че разпоредбите на чл. 146, ал. 1 ЗМВР /отм./ и на чл. 198 от действащия ЗМВР са аналогични, като разликата в тях се състои в посочване на субекта, на когото принадлежи правото да търси възстановяване на разходите за обучение и издръжка. В чл. 198, ал. 1 ЗМВР е предвидено, че разходите за издръжка и обучение се възстановяват на М., поради което първоинстанционният съд е приел, че е недопустимо А. на М. да предявява от свое име чужди права. Въззивният съд приема, че изводът на Районен съд – град Г. О. за недопустимост на предявените от А. на М. – град С. срещу И. Е. И. искове е неправилен. Правният интерес на ищеца от търсената по делото защита се определя от фактическите твърденията на същия, изложени в исковата молба. Интересът от осъдителен иск е налице, когато ищецът твърди, че притежава изискуемо притезание срещу ответника, което последният не удовлетворява. Истинността на това твърдение не може да се проверява по повод на отвод на ответника за липса на интерес. Дали вземането съществува и дали то е изискуемо, е въпрос не на допустимост, а на основателност на иска. На следващо място следва да се има предвид, че процесуалната легитимация, т.е. принадлежността на правото на иск, също се определя от твърденията на ищеца в исковата молба, който заявява, че именно той е носителят на материалното право, което е накърнено от ответника чрез възникналия между тях правен спор. В това се състои разликата с материалната легитимация, която се определя от доказването на иска и обуславя неговата основателност, и по която съдът се произнася със съдебното решение. Иþложеното налага извод за неправилност на постановеното от Районния съд прекратително определение. Предвид неправилността на определението, с което е прекратено производството по делото, неправилно и незаконосъобразно се явява и определението, с което същото е допълнено. По изложените по-горе съображения Окръжният съд приема, че частните жалби на А. на М. – град С. по делото са основателни. Обжалваните от нея определения, като неправилни и незаконосъобразни, следва да бъдат отменени, а делото - върнато на Районен съд – град Г. О. за продължаване на съдопроизводствените действия по него. Водим от горното, Великотърновският окръжен съд О П Р Е Д Е Л И: ОТМЕНЯ определение № 63 от 06.01.2012 година по гр. д. № 2582/2011г. на Районен съд – град Г. О., с което са оставени без разглеждане подадените от А. на М. – град С. против И. Е. И. обективно съединени искове с правно основание чл. 198, ал. 1 ЗМВР, във връзка с чл. 146 ЗМВР /отм./, във връзка с чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, съответно за сумите 11 207.26 лева, 5 217.78 лева и 361.33 лева, или общо за сумата 16 786.37 лева, представляваща направените разходи за издръжка, обучение и униформено облекло за периода на обучението, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба – 14.11.2011г. до окончателното й изплащане и е прекратил производството по делото, както и определение № 437 от 03.02.2012г. на съда по делото, с което е допуснато допълване на определение № 63 от 06.01.2012 година на ГОРС по гр. д. № 2582/2011 година. ВРЪЩА делото на Районен съд – град Г. О. за продължаване на съдопроизводствените действия по него. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |