Р
Е Ш Е Н И Е
№ 260416/2020г.
гр.Варна 28.09.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД,
тридесет и първи състав в открито съдебно заседание проведено на първи
септември две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Любомир
Нинов
при секретаря Анелия Тотева, като
разгледа докладваното от съдията гр.д.№1036/2020г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
В исковата молба ищецът „Д. К.“
АДСИЦ твърди, че на 30.10.2019 г. в Районен съд - гр. Варна е подадено заявление
по чл.410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение в полза на "Д. К." АДСИЦ /с
предишно наименование „А.К.,, АДСИЦ/ срещу ответника М.К.А. ЕГН**********, като въз основа на подаденото заявление е
образувано ч.гр.д.№17821/2019г. по
описа на PC-Варна, ГК, 25 състав
и е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, срещу която А. е подал възражение съгласно чл.414,
ал.1 от ГПК. Със съобщение на PC - Варна, ГК, 25 състав от 12.12.2019г. по ч.гр.д.№17821/2019г., връчено на „Д. К." АДСИЦ на 10.01.2020г., в съответствие с
чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, Дружеството е уведомено за възможността в 1-месечен
срок да предяви искове срещу длъжника М.К.А.
за установяване съществуването на вземанията по посочената заповед за
изпълнение, издадена по ч.гр.д.№17821/2019г.
Твърди, че с оглед на това, за „Д.
К." АДСИЦ е налице правен интерес да предяви
настоящите искове по чл.422 от ГПК, основателността на които произтича от
следните обстоятелства: Съгласно
заявление от 11.06.2003г. и
Договор за издаване и използване на кредитна карта „EUROLINE" от 23.06.2003г. на М.К.А. е издадена кредитна карта и е
отпусната определена парична сума, а А.
се е задължил да върне усвоената част от него заедно с начислените
договорни лихви разсрочено, на месечни вноски, с установен минимален размер.
Твърди, че с договор за прехвърляне на вземания №001/15.11.2007г. "Ю. И Е. Д. Б." АД ЕИК ** прехвърля на "А.
К." АДСИЦ, ЕИК **,
с ново наименование „Д. К." АДСИЦ, вземания по договори за кредит,
изброени в Приложение №1 към Договора, с всички обезпечения, привилегии и други
принадлежности към тях, включително с начислената до датата на прехвърлянето
лихва, срещу посочената в договора цена, която цесионерът
е заплатил в цялост на цедента. Твърди, че в срока на
действие на договора, М.К.А. не
е изпълнявал коректно задължението си за заплащане на дължимите вноски, поради
което към 15.11.2007г. - датата на прехвърлянето на вземането, дължимата от А. сума възлиза на 1357,05лв.
В съответствие с чл.99, ал.З от ЗЗД,
длъжникът М.К.А. е уведомен за
извършената цесия и за новия кредитор, като със споразумение от 08.10.2014г. сключено с „Д. К." АДСИЦ, А. е
признал съществуването на дълга си, чиято стойност е възлизала на 1357,05лв., като страните са се
съгласили задължението на М.К.А. да
бъде редуцирано с 50%, в случай, че остатъкът в случай, че остатъкът в размер на
678,53лв. бъде изплатен от него на 1 /една/ вноска, еднократно в срок до 03.11.2014г. М.К.А. не е заплатил
дължимата сума в срок, поради което в съответствие с т.6 на споразумението,
уговорената редукция е станала невалидна, М.К.А. е останал задължен за цялата неизплатена сума в размер 135,05лв. Твърди, че до настоящия
момент не са извършвани плащания за погасяване на признатото със споразумението
задължение на М.К.А. в размер на
1357,05лв., поради което за „Д. К." АДСИЦ е налице правен за подаване на
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК и изпълнителен
лист срещу длъжника за сумите дължими на основание сключеното споразумение от
08.10.2014г. Задължението към настоящия момент е в размер на 1770,20лв., от
които 1357,05лв. главница и 413,15лв. мораторни
лихви.
Предявява искане, съдът да постановите
решение с което да признае за установено, че М.К.А., ЕГН **********
дължи на „Д. К." АДСИЦ /с предишно наименование „А. К." АДСИЦ/, ЕИК** сумите, заявени по реда на заповедното производство
и предмет на за изпълнение на парично задължение, издадена по
ч.гр.д.№17821/2019г. по описа на PC-Варна, както следва: 1357,05лв. - главница,
представляваща непогасено задължение по споразумение от 08.10.2014г. за
признаване и разсрочване на задължение по договор за издаване и използване на
кредитна карта „EUROLINE" от 23.06.2003г., цедирано
на А. К. АДСИЦ ново
наименование Д. К. АДСИЦ), ЕИК**, съгласно Договор за прехвърляне на вземания от
15.11.2007г. и Приложение №1 към него. Задължението е признато от М.К.А. със
споразумение от 08.10.2014г., сключено с цесионера „Д.К." АДСИЦ, ведно със законна лихва върху главницата,
считано от 30.10.2019г. - датата на депозиране на заявлението по чл.410
от ГПК в съда до окончателното изплащане на вземането; 413,15лв.-мораторна лихва върху
главницата, считано от 29.10.2016г. до 29.10.2019г. вкл. и претендира разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът М.А.
е подал писмен отговор, в който счита предявеният иск допустим, но
неоснователен. Възразява, че не дължи претендирани
суми тъй като ищецът претендира, че задължението описано в петитума
на исковата молба е признато от ответника със Споразумение от 8.10.2014г., между него и „Д. К." АДСИЦ. Прави възражение, че вземането основано на
Споразумение от 8.10.2014г. е погасено по давност. Споразумението на
което ищеца основава искането си е сключено на 8.10.2014г., а заявлението по
чл.410 ГПК е подадено в регистратурата на съда едва на 30.10.2019г., поради
което са изминали 5 години и 22 дни. Посочва, че гражданският закон е предвидил
възможност претенцията за установяване на притезание
по исков ред в този случай да не може да се осъществи, ако длъжникът направи
възражение за давност, което изрично заявява, че прави в качеството ми на
надлежна страна в процеса. Прави възражение относно обстоятелството, че е
сключил Договор за издаване и използване на кредитна карта „EUROLINE" от
23.06.2003г. В исковата молба няма данни с кого е сключен този Договор и какви
са неговите параметри. Възразява, че не е сключвал такъв Договор, като
възразява представеното Заявление за издаване на кредитна карта от 11.03.2003г.
по някакъв начин да го обвързва договорно относно ползването на кредитна карта
„EUROLINE". Твърди, че не е получавал нито сума, нито кредитна карта,
която да използва, като възразява също така да има издадена такава на негово
име. Възразява, че е усвоил описания в исковата молба кредит от кредитната
карта. Твърди, че никога не му е предоставян такъв кредит и не му е издавана
кредитна карта. Възразява, че представените „Общи условия" не са подписани
от него, а освен това същите не се отнасят към конкретен Договор за издаване и
използване на кредитна карта „EUROLINE". От тях се установява, че уреждат
отношенията между „Б. Р. С." и клиенти
по „издаването, предоставянето и използването на кредитна карта
„EUROLINE". Възразява да е имал договорни отношения с „Б. Р. С.". Възразява представените Общи условия да се
отнасят към процесния период. Ищецът е представил
Заявление за издаване на кредитна карта от „Б.
Р. С." и Общи
условия изготвени от тях, а цедент по Договора за
цесия от 15.11.2007г. е „Ю. и Е. Д. Б." АД. Възразява, че е имал задължение към „Ю. и Е. Д. Б." АД и
договорни отношения с тази финансова институция. Твърди, че не съществува
вземане към него описано в процесния договор за
цесия/т.е. договорът е нищожен поради липса на предмет/. Оспорва съдържанието на Извлечение от Приложение №1 -
Списък на длъжниците и Вземанията по чл.2 към Договор
за прехвърляне на вземания №001/15.11.2007г., в частта в която е вписано, че
има задължение в размер на 1356.30лв. дължима главница. Възразява, че същото е
едностранно изготвено от ищеца и е съставено за целите на процеса, като съдържа
единствено изгодни за него обстоятелства.
Възразява, че е уведомен надлежно за
извършената цесия, като никога не е получавал приложеното уведомление за
прехвърляне на вземания. Възразява, че
същото не е адресирано до него, тъй като от него вижда единствено
изписани три имена и адрес, без ЕГН.
Възразява за изтекла погасителна
давност, като счита, че задължение по кредитна карта, по отпуснат договор за
кредит, претендирано с исковата молба е било погасено
още преди сключване на Споразумението от 8.10.2014г. между мен и „Д. К." АДСИЦ.
Възразява, че със сключеното Споразумение е признал задължението, защото видно
от съдържанието на същото, то единствено определя начин на изплащане на
остатъка от задължение - на вноски или на веднъж. В този смисъл, то не може да
се определи като обективна новация и пораждащо ново
задължение, защото касае акцесорни елементи на
главното задължение и негови модалитети. Възразява,
че със сключването на това споразумение е признал задължението и в тази връзка
съм направил отказ от погасителна давност. Единствената причина поради която е
сключил това споразумение било, че са го заплашили със съд и е бил
изпаднал в тежко финансово положение и не можел да разбира и организира
защитата си в конкретния момент. Твърди, че признание на задължение не
може да доведе до прекъсване на давността, тъй като прекъсване на давност може
да стане единствено в случай, че тя още не е изтекла или по друг начин казано в
срока от евентуалното усвояване на кредита до 5 години след това. Твърди, че не
се е споразумявал изрично за отказ от
давност и възразява, че това може да стане по тълкувателен път или с конклудентни действия.
Счита, че предвид недължимостта
на претендираната главница, не следва да заплаща претендираната мораторна и
законна лихва. В условие на евентуалност, ако се приеме, че главницата е
дължима прави възражение за давност на претендираните
лихви за забава. Моли да се отхвърли претенцията.
Съдът приема, че предявеният иск намира
правното си основание в чл.422 от ГПК.
Ведно е от представеното и приложено
ч.гр.д.№1782/2019г. на ВРС, в рамките на което по реда на чл.410 от ГПК възоснова на споразумение 8.10.2014г. за признаване и
разсрочване на задължение по договор за издаване на кредитна карта от
23.06.2003г. за сумата от 1 357.05лв. главница, 413.15лв. мораторна лихва за времето от 29.10.2016г. до 29.10.2019г.,
законната лихва върху главницата от 30.10.2019г. до окончателното и изплащане и
75лв. разноски по делото.
Пред настоящия състав е представен
документ озаглавен споразумение от 8.10.2014г. в който е обективирано
договорно отношение между настоящите страни по делото съгласно което ответника
се уведомява в деня на споразумението, че ищецът е закупил вземане към него в
размер на 1 357.05лв. произтичащо от договор за кредитна кратна между А. и
„Б. П. Б.“ АД, като съгласно споразумението страните по него
са се споразумели за редукция на задължението с 50% и изплащане на останалите 678.53лв.
на една вноска с падеж 3.11.2014г. Съгласно чл.6 от споразумението при
неплащане на редуцираното задължение в договорения срок, се дължи цялата
първоначална сума от 1 357.05лв. Споразумението е редовно от външна
страна, двустранно подписано и не оспорено в хода на производството поради
което съставът приема, че породило между страните описаните в него облигационни
връзки. То по своята същност представлява анекс към първоначалния договор
представен по делото – заявление за издаване на кредитна карта от 11.06.2003г.
вземането по който е прехвърлено на настоящия ищец с представения договор за
прехвърляне на вземания от 15.11.2007г. придружен от протокол №1 в който е
отразено и настоящото спорно вземане, а освен това уведомява ответника за
извършеното цедиране на вземането.
Ответникът не е оспорил твърдението на
ищеца, че не е платил в срок уговорената сума от 678.53лв. при което решаващия
състав приема, че дължимата сума при условията на неизпълнение възлиза на
1 357.05лв.
Спорен и от съществено значение за
решаване на спора е въпросът има ли изтекла погасителна давност по отношение на
задължението.
Съгласно споразумението от 8.10.2014г.
срокът за заплащане с отстъпка е бил до 3.11.2014г., а е видно от представеното
ч.гр.д.№1782/2019г. на ВРС, че същото е образувано по молба подадена пред съда
на 30.10.2019г., като при това положение към момента на предприемане на действия
по търсене на вземането по съдебен ред не са били изтекли предвидените от
закона 5 години, тъй като с анекса озаглавен споразумение от 8.10.2014г. се е
прекъснала изтеклата до момента давност и е започнала да тече нова такава, като
началната и дата е датата на която е бил падежа на редуцираното задължение –
3.11.2014г. При това определяне на началната датата на петгодишния срок на погасителната
давност същият изтича на 3.11.2019г., а заявлението до съда е подадено на
30.10.2019г. При това положение съдът намира иска за доказан по основание, що
се отнася до размера на задължението, то същият е признат в анекса-споразумение
до сумата от 1 357.05лв.
Що се отнася до другата претендирана сума от 413.15лв. лихва за времето от
29.10.2016г. до 20.10.2019г., вещото лице е дало становище в заключението си,
че сумата съответства на задължението за посочения период поради което тази
част от претенцията се явява също доказана по основание и размер.
Предвид извода за пълна основателност на
претенцията и направеното искане ответника следва да бъде осъден да заплати на
ищеца сторените по делото разноски възлизащи на 75лв. по заповедното
производство и 518.88лв. разноски по исковото производство.
Ето защо, съдът
Р Е Ш И
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищеца „Д.
К.“ АДСИЦ ЕИК**, със седалище и
адрес на управление гр.София, ** и ответника М.К.А.
ЕГН********** ***, че ответникът М.К.А. ДЪЛЖИ
на ищеца „Д. К.“
АДСИЦ ЕИК*** сумите:
1357,05лв. - главница,
представляваща непогасено задължение по споразумение(анекс) от 08.10.2014г. за признаване и
разсрочване на задължение по договор за издаване и използване на кредитна карта
„EUROLINE" от 23.06.2003г., цедирано на А. К. АДСИЦ ново
наименование Д. К.АДСИЦ, съгласно
Договор за прехвърляне на вземания от 15.11.2007г. и Приложение №1 към него, ведно със законна лихва върху главницата,
считано от 30.10.2019г. - датата на депозиране на заявлението по чл.410
от ГПК в съда до окончателното изплащане на вземането; 413,15лв.-мораторна лихва върху
главницата, считано от 29.10.2016г. до 29.10.2019г. присъдени по
ч.гр.д.№1782/19г. на ВРС, 25 състав, на осн. чл.422
от ГПК.
ОСЪЖДА
М.К.А.
ЕГН********** *** да заплати на „Д. К.“ АДСИЦ ЕИК**, със седалище и
адрес на управление гр.София, ** сумите от 75лв.
разноски по заповедното ч.гр.д. .№1782/19г. на ВРС, 25 състав и 518.88лв.
разноски по настоящото исково производство.
Решението подлежи на обжалване пред ВОС
с въззивна жалба в двуседмичен срок от датата на
уведомяването.
Препис от настоящето решение да се връчи
на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на
основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: